Пастор Пламен, здравейте. Пиша ви по повод службата в София на ул. Веслец. Много съм радостна, щастлива, леко ми е на душата.
Случи се тава, когато трябваше да стигна до вас (на моливената линия), не си спомням какво стана – докато вървяхме в колоната един по един имах много силна болка – МНОГО – ПАК ЩЕ СЕ ПОВТОРЯ – много силна болка в стомаха, като огън, който ме реже. Спомням си, че стигнах до сестрата от хора от хвалението и паднах. Какво се е случило с мен, не знам, събудих се обляна в пот. Чувствах, че нямам сила, сякаш имах операция и съм се пробудила от упойката. Бог Исус Христос благоволи да ме освободи от това, което ме мъчеше в душата ми….
Аз бях душевно много болна, силно депресирана, отчаяна, не общувах с никого, бях много лоша, карах се постоянно с моето семейство, бях много зле – много, и пиех алкохол. Това нещо вътре в мен ме караше да правя всичко това – много, много ми беше зле, пасторе.
Отдавам цялата хвала на Господ Исус Христос и за вас, понеже сте Негов инструмент.
Не мога да ви опиша колко леко се чувствам сега, сякаш съм се новородила. Преди, когато сядах да се моля на Господ един глас ми говореше (смущаваше)…. Сега, когато се моля, този глас вече го няма, не ми говори. Преди не можех да спя, имах смущения и някой ме душеше, спях на светната лампа. Сега спя като бебе.
Пасторе, щастлива съм в присъствието на Господ Исус Христос. Ще почна да посещавам тази църква на ул.Веслец 69.
Аз ви слушам и вас всеки четвъртък. Иска ми се да взема водно кръщение и Бог да ме кръсти със Святия Дух – много ми се иска.
Разбрах и научих нещо много важно – това ще се случи, КОГАТО БОГ БЛАГОВОЛИ.