Искам да говоря накратко за вярата. В Йоан 1:1 се казва:

Йоан 1:1 В началото беше словото,

словото беше в Бог и словото беше Бог

 В началото е било словото. Бог е създал всички със словото, Божието слово. То е било в началото. 14-ти стих казва:

Йоан 1:14 И словото стана плът и пребиваваше между нас 

        Говори за Исус Христос. Словото, което е било в началото станало плът и тогава се нарича Исус. Словото, което е било в началото, родено от Бога, Божий Син, родено от Мария, Човешки Син, беше наречено Исус. Но ние трябва да знаем, че Библията е писаното Божие слово. А Исус е Божието слово станало плът. Така че който казва, че уважава и почита Исус, а не почита Бибилята, просто се заблуждава. Защото Исус и Божието слово са едно. Исус и словото са едно. Библията е писаното слово, Исус е словото в плът. Ние трябва да пълним сърцата си, трябва да напълним себе си със словото на Бога, защото именно словото на Бога е това, което произвежда вярата. Римляни 10 глава, 17 стих казва:

Римляни 10:17 

Вярата идва от слушане, а слушането от Божието слово.

  Римляни 10:10 Със сърце вярва човек и се оправдава,

 с уста прави изповед и се спасява 

        Значи как вярва човек? – Със сърцето си. Божието слово не трябва просто да бъде на рафтчетата в къщи. Тази Библия от рафтчетата трябва да влезе в ума, но и в ума не е достатъчно, защото когато Библията влезе в ума на човека и се запамети, тя произвежда надежда. Но обещанията са за вярата, не за надеждата. Надеждата е добро нещо, но е недостатъчно. Днес ние, повечето християни ходим с надежда, а не с вяра. Поради това не виждаме делата на Бога, защото обещанията са за вярата. Казва се: „Ако речеш с устата си, говориш на планината с устата си и вярваш в сърцето си, ще я преместиш”. Но ако речеш с устата си, а се надяваш с ума си, няма обещания за преместване на планини. Планините се местят със сърце, а не с глава. До голяма степен днеска християнството е интелектуално. Това е една измама на врага, вкарала е народа Божии в интелекта, но интелекта е в областта на душата, интелектът не е в областта на Духа. Сърцето е духът, интелекта е душата. Ние трябва да се кланяме на Бога с Дух и истина, защото Бог е Дух. След като Бог е Дух, ти не можеш да му се поклониш с интелекта си само, защото интелекта ти не може да влезе в директен контакт с Бога. Духът на човека влиза в директен контакт с Бога. И вярата се намира в духа на човека, истинската вяра. Защото и Библията казва, че вярата е дух.

Като имаме същия дух на вяра, казва Библията. 

        Вярата е дух. Защо е дух? Защото Бог е Дух и Той произвежда в нас резултат вяра, която е също дух. Даже Йоан 6:63 казва така:

Йоан 6:63 Моите думи, казва Исус, Дух са и живот са.

Плътта не ползва нищо

        Виждате ли, думите на Исус са Дух, вярата е Дух, Бог е Дух и ние трябва да разберем, че ние трябва да станем духовници, духовни хора, а не интелектуални хора. Защото не да имаме интелектуални богослужения, интелектуално слово, много интересно, много забавно, много интелектуално, но няма сила.

Имащи вид на благочестие, но лишени от силата,

        защото стига до ума, до интелекта, запомнено слово, наизуст, можеш да го повтаряш, но въпроса е това слово да влезе в сърцето. Казва се да го пазиш дълбоко в сърцето, защото

Притчи 4:23 От всичко, което пазиш най-много да пазиш сърцето си, защото от него са изворите на живота

        Тоест, трябва нещата да стигнат до Духа, за да можем да видим наистина една духовна революция в живота си. И оттука тръгват нещата. Ние си мислим, че Божието слово просто трябва да влезе в ума, а това не е достатъчно. Божието слово трябва да влезе в сърцето, то трябва да проникне в нашата същност, то трябва да проникне в живота ни и тогава това слово става кръв, защото виждате сърцето изхвърля и помпа кръвта. Тука е кръвта, тука е живота – в сърцето. По същия начин и словото трябва да влезе в сърцето ни и да минава по нашите вени. Така че виждаме словото и Исус са едно. Ние трябва да се изпълваме с Божието слово.

        Но нека ви кажа нещо, много е важно и аз искам на всеки един да го кажа – взимайте малко от словото, бъдете пестеливи. Обаче малко като количество слово, но го изцедете докрай, влезте в дълбочината на словото, разсъждавайте върху него, както кравите и овчиците преживят, преживят докато това слово стане в тях сок и стане кръв. Трябва да вземеш малко слово, но да влезеш дълбоко в него и то да влезе дълбоко в тебе. Да разсъждаваш върху него, да се молиш върху него, докато това слово стане живот в тебе. Защото само онова слово, което е станало живот в тебе има сила. Божието слово, за да можем да видим чудесата на Бога в живота си, трябва на първо място да влезе в нашето сърце. Защото от сърцето са изворите на живота и помазанието. След като влезе в сърцето ни, то трябва да дойде в устата ни. Както се казва, отново ще го кажа този стих в:

Римляни 10:10 Със сърце вярва човек и се оправдава, не с ум. Вярата не е умствено нещо, а със сърце вярва човек и се оправдава, но устата прави изповед и тогава се спасява.

        Тоест, спасението, думата тука е созо, гръцка дума, която означава спасение, освобождение, означава изцеление, означава снабдяване във всяко едно отношение. Всяка наша нужда тази дума созо я покрива. Човек се спасява, след като изповяда с устата си. Но трябва да имаме предвид, че има хора, които много изповядат с устата си, но изповедта с устата трябва да бъде така да се каже заключителната фаза на чудото, защото чудото първо трябва да се случи в сърцето на човек. Значи чудесата навън, първо трябва да станат вътре. Словото на Бога е семето, което носи живота на Бога в себе си. Словото на Бога е семето на живота. Когато това семе на живота влезе в твоето сърце и покълне и започне да расте и да расте и расте, и царството започва да расте в твоето сърце, не в пространството, а в дълбочина, в Духа започва да расте, тогава казвайки думата, тя върши чудо. Но коренът на това чудо е в сърцето. Устата, това което дава е само плода, но плод без корен не дава резултат.

        Когато са казали на Смит Уигълзуърд – „Ей, какви чудеса Бог върши чрез тебе!“ И  Смит Уигълзуърд е казал тогава – „аз съм вътре хиляди пъти по-голям отколкото отвън“. Защо го казва това? Защото тия хора виждат един възкресен човек, те виждат един изцелен човек, за тях това е много. Той казва: „Ти ако знаеш какво е тука в сърцето ми, няма да говориш за това, че е голям, защото за мене, това което става е нормално, защото то вече е станало вътре в сърцето ми.” Разбирате ли? Но това нещо, за да стане, трябва царството на Бога да завладее сърцата ни посредством Божието слово. Така че чудото първо става вътре в сърцето и както казва тука в Йоан 1:1 „В началото беше словото.” Тоест, всяко чудо в живота ни, всяко благословение в живота ни започва със словото в сърцата ни. Словото, с което Бог извика в съществувание световете и каза да бъде светлина, същото слово в нашите сърца твори и създава светлина. Така че тази светлина, която е вътре в нас, тя започва да излиза, да прелива. Както казва Исус:

От преизпълването на сърцето говори устата. 

        Как ще разбереш какво има в сърцето на човека? Слушай приказките. Ако човека само кълне, само говори срещу някого, все недоволства от някого и т.н., това му е в сърцето, сърцето му е пълно със жлъчка. Ако човек говори за Бога и за Неговите дела, сърцето му е пълно с това. С каквото е пълно сърцето, това говори устата. Ако например срещнеш някой и той само говори за жени, какво му е в сърцето – блудство, няма какво да се чудиш. Ако видиш човек, който все мрази хората, какво има в сърцето му – омраза.

От преизпълването на сърцето говори устата.

Така че сърцето трябва да се преизпълва с Божието слово и Божието слово да започне да излиза по естествен начин, не по изкуствен начин. Защото някои хора повтарят, и изповядат с години някои неща, и нищо не се получава

        Когато Исус вършеше чудеса за хората – „болен съм”, „добре изповядвай три месеца, че си изцелен и ще стане.” Няма такова нещо. Исус го изцеляваше. Изповедта е много важно нещо, но трябва да разберем, че изповедта сама не върши работата. Зад изповедта трябва да има вяра.

Всяко нещо, което не е от вяра, казва Божието слово е грях. 

        Всяко нещо, което не произтича от вяра е грях. Изповедта също, когато няма зад себе си вяра, тази изповед не произвежда чудото. Затова има хора разочаровани, защото те си смятат, че са хванали вече една хватка, една формула и с тази формула ще го направим. Тази формула е завършекът. Дървото или клонката може да даде плод само, ако има корен в земята. Трябва да сме дълбоко вкоренени в Христос и в Неговото слово. Неговото слово да изпълни сърцето ни. Когато словото изпълни сърцето ни, какво изпълва сърцето? – Вярата. Защото словото е Исус. Ти си пълен с Исус, ти си пълен със словото и това слово произвежда вяра. Божието слово произвежда вяра, обаче, когато е в сърцето. Затова то трябва да проникне дълбоко, затова е важно човек денем и нощем да размишлява върху словото.

Исус Навиев 1:8 Да размишляваш върху словото денем и нощем. 

        Значи като си легнеш в леглото не да мислиш за глупости, а да мислиш за думите на Господа, защото те ще ти донесат промяна. И това слово, произвежда вяра. Вярата идва от слушане. Трябва да слушаш словото, но не просто да го чуваш, а да го слушаш. Слушането е духовна дейност. Това не е просто да чуваш, а това е да слушаш. Да слушаш значи да слушаш с духа си. Това, което решава нещата е дали слушаш в Духа, това което се говори или го слушаш само с тия уши. Това е недостатъчно. Тези уши носят информация, обаче информация не те променя. Искам тука да кажа много важно нещо.

        Само информация относно Исус не променя живота ти и не променя отношенията ти с Бога. Просто информацията не променя. Трябва да има повече от информация. Трябва това слово да влезе в сърцето и след това да излезе на устата. Така че това са двете неща, които трябва  – това слово да влезе в сърцето и след това, както казах да излезе на устата. Така че това са двете важни места, на които трябва словото да бъде. Но има още нещо, което е важно и се казва в

Яков 2:26 Както тялото без дух е мъртво, така вярата без дела е мъртва 

        Тука има една съпоставка направена между тяло и вяра. Имаме мъртво тяло, имаме живо тяло. За нас има голяма разлика дали едно тяло е живо или мъртво. Живото тяло говори, общува, работи, но когато тялото е мъртво, ние го слагаме в ковчег и го погребваме и хората плачат много за едно тяло, което е умряло. Каква е разликата между двете – просто духът е излязъл от тялото и тялото е мъртво. Гледаш само едно тяло, което е като кукла, но духът го няма вътре. Тялото е мъртво, духът го няма вътре. Има много голяма разлика между живо тяло и мъртво тяло.

Така, казва Яков, по същия начин има два различни вида вяра – има жива вяра, има мъртва вяра. Мъртва вяра, мъртво християнство, на думи живо, на дело мъртво. Значи, какво трябва да се направи? Трябва да се погребва това християнство, трябва да се погребва тая вяра в гроб или трябва да се възкреси. Това са двете възможности, но не може, защото тази вяра смърди. Както мъртвото тяло смърди, така и тази вяра също смърди. Трябва да се освободим от тази вяра, която е мъртва.

        И вижте какво казва,  разликата каква е – в действието. Както при тялото разликата е в това дали има дух или не, така във вярата разликата е действието. Вяра, която е просто интелектуално съгласие с Божието слово, интелектуално признание на Божията истина. Както ние днес толкова много се занимаваме с това нещо, и роднини имаме, и познати имаме, да, да, интелектуално, обаче не е станало кръв. Това е мъртво, както тялото без дух е мъртво. Тоест, действието прави вярата да оживее.

        Вие помните Исус, в почти всичките случаи, в които хората са изцелени, Исус не се молеше просто за тях, Той искаше вярата да види. На парализирания какво му казва – „Стани“, искам действие. Действието ще събуди вярата, действието ще възкреси вярата. „Стани, вдигни си постелката и ходи!“  Заповед след заповед.

        Днес хората искат: „Брат, моли се, ние ще стоим.” Обаче, искам да ви кажа, когато искате да видите чудо от Бога, когато искате да преживеете чудо от Бога не става така. Погледнете всичките, четете евангелието с отворен ум и вижте кой стоя така и получи чудо. Единствено мъртвите получиха по този начин чудеса, защото те така или иначе не можеха друго да направят. Но дори и мъртвия Лазар, Исус му каза: „Излез!“, хем мъртъв беше и пак му заповяда да излезе. Разбирате ли колко е важно движението, действието. Просто без действие няма вяра.

        Смит Уигълзуърд е проповядвал 20 минути едно и също нещо – faith is an action – вярата е действие. 20 минути е проповядвал само това, докато хората започват да схващат, че с мързел вяра няма, че с бездействие вяра няма. А Исус, какво каза: „Стани, иди, измий си очите в еди коя си къпалня.” Скоро чух някой говореше по този въпрос, че разстоянието, което слепия е минал, докато се измие в къпалнята е било два километра, две мили ли, два километра, аз не го знаех това. То не е да се измиеш тука в банята, 2 км слепия човек е трябвало да ходи, за да си измие очите и да бъде изцелен. Това означава действие на вяра. Погледнете слепия Вертимей – тича след Исус: „Исусе, сине Давидов, смили се за мене!“ Исус не отива при него, не. Ние ще кажем: „Исус, защо не дойде?” Той казва: „Извикайте го, той да дойде при Мене.”

        Днес ние имаме хуманистично разбиране за Исус  Господ и сме Го направили хуманистичен. Все един миличък, все с агънцата ги е гушнал, все разбираш ли един милозлив такъв. Трябва да ви кажа, че ако сте били на мястото на учениците да видите Неговите дела, да видите начина, по който Той се е държал, те треперят в Неговото присъствие, защото Той е величествен. Тоест, трогва, в същото време, любовта Му не е лигава, но Той иска да види вярата.

        И трябва да ви кажа, че чудесата на Бога идват там, където хората демонстрират своята вяра на дело, а не там, където има нужди. Нужди много навсякъде, но за да може твоята нужда да се свърже, трябва да има активиране на вярата и това ще бъде канала, по който чудото ще стане. Така че вяра без действие е мъртва вяра, безплодна вяра, безрезултатна вяра. Но не започваме с действието. Започва се със словото в сърцето, думата в устата и действието в ръцете и нозете на човека. Така че действието идва, то е плод, то е резултат от твоята вяра. Ти трябва да разбереш, че ако искаш да видиш чудо от Бога, трябва да си готов да изпълняваш инструкции и заповеди: „Стани, направи това!”

Ето, понякога казваме: „Там ще направим служба, заповядайте на службата.”  И някои казват: „Той, Господ, ако иска да ме изцели и тука ще ме изцели”. Я, да видим пък дали ще те изцели там! Защото човекът все си има философия как ще стане.

И същото нещо беше и с Нееман. Отива при Елисей, звъни на вратата, Елисей не излиза, излиза слугата и казва: „Иди се топни седем пъти в реката и си готов.” „Кой, аз? Генералът от Сирийската армия идвам тука при един дрипльо в една колибка и той дори не излиза да ме погледне, ами казва да се топна в тая мръсна река долу, като че ли ние си нямаме реки там. Я, аз няма да се занимавам повече с него” и си тръгва ядосан. И повечето хора са така. Обаче, добре че е имало разумни слуги и казват: „Айде, бе господарю, сега. Ако ти беше казал по-голямо нещо, нямаше ли да го направиш?” „Еми, щях да го направя.” „Еми, тогави ходи се топни седем пъти, какво толкова има.” Отива, топва се в реката – до шестия път нищо не става. Седмият път -напълно изцелен.

        Така че, ние трябва да разберем начина, по който Бог работи. Божиите пътища не са като нашите пътища. Повечето хората  очовечават Господа и си правят идолче от Него, слагат си Го в техните обувки, носи примерно 43-44 номер, да речем обувки, си носи нашия Исус. Висок е колкото мене, мисли като мене, говори като мене. Обаче в един момент Господ казва: „Аз си мълча, обаче това не означава, че мисля и говоря като тебе, защото

Моите мисли са различни от твоите и Моите пътища и начини са различни от твоите, както небето е далече от земята.

        Какво си мислиш ти? И ние си направихме едно човешко учение за Христос. И знаете ли какво става?

Знаете числото 666 – числото на Антихриста. Ще ви дам едно значение, някои може би го знаят.

6 е човешко число, защо, защото в шестия ден Господ създаде човека.

7 е числото на съвършенството и на Божествеността на Бога, 7. Защото се говори за седемте Божии духа и т.н.

666  – човешка представа за Бог Отец, човешка представя за Божия Син Исус, човешка представа за Святия Дух. Всичко човешко, всичко хуманистично, всичко да не съблазняваме този, да не съблазняваме оня и така накрая правим от Господа едно джудже и после викаме: „Господи, действай”! Как ще действа? Та то това не е Господ.

Знаете ли в пророците какво се казва за идола? – че идола е човешката представа за божеството. Трябва да си дадем сметка, че в нашия ум, това което е Исус може да е различно от това, което Той наистина е. Изображението, което имаш в ума си, представата за това, която имаш в ума си за Господа, може да се различава много от това, което всъщност Той е. И това, което е в ума ти, ако се различава от Него доста, това е идол, защото ти си Го ограничил и си направил от Него нещо друго. Наричаш го Исус, но в ума ти Той може едно да направи, не може друго да направи. Иска едно да направи, не иска друго да направи, но това са твоите  представи, а не това, което Той наистина е.

        Какво стои зад името Исус? Каква е представата? Отиваш примерно в църква, Исус в тая църква не може да изцелява, свършил с изцеленията, ами крайно време беше да се свършат. Не можел, какво е това? Идол. Той казва:

Аз съм същия вчера, днес и завинаги.

        И Той казва –

Аз дойдох да изявя Отец и да върша работата на Отец.

        Ти можеш да видиш в евангелието Исус какви дела върши. И колко много други такива неща ние си правим и си ограничаваме и си правим идоли и после се чудим защо това е така. Приятели, трябва да бомбардираме ума си и да бомбардираме сърцата си с чистото мляко на Божието слово, да влезе наистина вътре и да ни даде откровение, не просто интелектуално знание, а откровение за личността на Исус. Ама, не приятели, просто тук видях гълъбче, тук видях птичка, там видях минзухарче горе. Нека да спрем с тия неща вече, нека бъде сериозно нещо от Бога, нека да бъде истинско откровение. Тоя пророкува, оня пророкува, и какво като пророкуваха тия хора?

Къде е онова пророчество със сила, къде е това пророчество с власт, което идва. Пророчество, което наистина ще разбива канари. Погледнете, къде са големите служения.

Погледнете примерно един лъжлив пророк Ванга. Ами, че тя обърна България, лъжепророк Ванга.

А къде са истинските пророци? Те трябва да обърнат страната. Погледнете един Илия какво прави. Суша, цялата държава е под съдбата, която Илия сложи над Израел. Царят търси Илия.

Вижте Елисей – трима царе отиват да се допитват до него. Ама той не се прави на политик, Елисей. Царете отиват при Елисей и казват: „Помогни ни, защото виж какво става, разбиват ни.” И той се обръща към единия цар и му казва: „Ако не беше тука Йосафат, нямаше да те погледна.”  Елисей го казва на цар! Пред трима царе, казва на другия: „Ако не беше тоя другия, нямаше да те погледна”! И царят мълчи, не смее нищо да каже. „Айде, вика сега ми доведете един музикант тука.” Господната ръка дойде върху Елисей, той пророкува, дойде освобождение, снабдяване и победа над врага. И затова царят казва: „колесница Израилева и конница негова”. Истински Божии пророк. Не само приказки, а истински Божии пророк. Ами истинските апостоли? Апостол Павел, когато апостол Павел отива обикаля по страните и проповядва евангелието и казва:

тези, които обърнаха света дойдоха и тука!

        Обърнаха света! Това е сериозна, дълбока оран, прокарване на пътища, не само да се разхождат с титли. Аз съм генерал, аз съм еди кой си, аз съм подполковник, не. Ходят с истинска власт от Бога и това, което правят няма нужда да си сложат титла кой съм аз. То се вижда кой си ти по делата, които вършиш. Днес има нужда от истинска функция, а не просто от име. Много искат хората, всеки иска име да има. Първо трябва да разберем, че най-важно е да има едно име и да се научим това име да използваме, и това име е Исус Христос и да вършим Божията работа, пък нашите имена не са толкова важни, и нашите титли не са толкова важни.

По плодовете им ще ги познаете, казва Исус

        Нека да започнем да вършим делата на Исус, пък те титлите ще дойдат. Като вкусиш крушата, то е ясно, че е круша, няма нужда да я надписваш отгоре специално, че е круша. Тя се вижда каква е.

        Ето тука ми пише този брат:

защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен това,

което Исус е извършил чрез мен, за да привлече езичниците

в покорност чрез слово и дело.

 Има и действие в цялата работа. Виждате го това нещо.

        Значи казахме, че първо словото. Какво е необходимо? Първо словото трябва да е в сърцата ни, да разсъждаме върху него. Но нека да ви кажа и нещо друго.

Исус Христос е Начинателят и Усъвършителят на нашата вяра.

        Той започва вярата и Той я усъвършенства. Вярата не е нещо, което ние произвеждаме. Вярата е нещо, което е духовно и което произтича от Бога. Вярата не е нещо интелектуално или емоционално, или волево. Значи вярата не е интелектуална, не е емоционална и не е волева, не е нещо, което ти го решаваш. Не е нещо, което ти го чувстваш, и не е нещо, което ти го мислиш в ума си. То може да се чувства, може да е нещо, свързано с волята и може да бъде в ума ти, обаче това не е вяра.

        Вярата е духовно нещо, което идва от Бога. Източникът е Исус, Той е Начинателят на нашата вяра и ако искаме вяра, трябва да гледаме към Него. Вярата идва от Него. Вярата не идва от вярата, вярата не идва от самовнушение, вярата идва от Христос. Той всъщност представлява нашата вяра. Когато ти гледаш към Него, когато Той изпълва сърцето ти, тогава ти си пълен с вяра. Така че Исус и Неговото слово произвеждат вяра в нас. След като се произведе тази вяра, ти трябва да я говориш, ти трябва да я изповядаш и тази вяра се задейства и тогава започват да се местят планините, когато заповядаш: „Вън!”, те започват да действат. Същото е и с демоните. Ти можеш много да им викаш, но ако няма вяра в сърцето ти, те разбират от духовните неща, че е само викане. Не е въпроса във викането, а въпросът е във вярата и във властта. И след това, трябва да има действие, кореспондиращо на вярата. Вярата трябва да стане част от живота ти и тогава идват чудесата и благословенията в нашия живот. Ходейки, ти се движиш в сила, движиш се във власт и около тебе започва да се носи една свръхестествена атмосфера на Божието царство, защото царството е в тебе и то излиза чрез тебе. От утробата ти започват да текат реките на жива вода, тоест ти започваш да ставаш носител на Неговото царство, на Неговата воля, на Неговата сила и това е, от което днес много имаме нужда, защото народа пъшка под хомота на Сатана.

        Аз до тука ще спра.

Нека Бог да ви благослови и дано да сме разбрали повече днес за вярата, не само да сме го разбрали, но и наистина да влезем в него. Алелуя.

Амин!