Скъпи приятели, имам тъкмо две слова. И просто трябва да избера едното, защото днес по време на молитвата Господ ми говори едно, преди това друго слово, а нашето време е ограничено.

            „Боже, аз Те моля наистина да ми дадеш да изговоря това, което ти искаш да говоря на хората. Наистина да бъде Твоята воля, Господи. Ти да говориш на хората, защото те имат нужда от Твоето слово, Господи, и е много важно какво ще говоря. В името на Исус Те моля и Ти благодаря.”

            Искам да споделя с вас, скъпи приятели, нещо което вярвам, че е много важно и то е свързано с трудностите, изпитанията в християнския ни живот. Вие сте чели в Библията, че там пише за трудности в християнския живот и за изпитания. Разбира се, съвременните учения могат да пропуснат трудностите и изпитанията. И да ви кажа, много си мислят, че Бог толкова ни обича, че като станем християни и вече край с трудностите и изпитанията. Обаче, ние трябва да сте подготвени, защото виждам, че много хора не са подготвени за християнския живот.

            Аз искам с Божията помощ да помогна на някои хора, защото има хора, които са на ръба, има хора, които са преминали ръба. В Деяния на апостолите 14:22 се казва:

Утвърдяваха душите на учениците си като ги увещаваха да постоянстват във вярата и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство

            Нека да кажем това – през много скърби трябва да влезем в Божието царство. Това може понякога някой да пропусне да ви го каже. Има хора и аз вече срещам често такива, които се оплакват от Бога, роптаят – „Защо Господ допуска това, защо Господ допуска друго.” Роптаят, оплакват се, недоволстват от Господа. И аз искам да ви кажа, че това не е нещо, което да е добро. Тук се казва, че те ги учеха, че през много скърби се влиза в Божието царство. Искам да си го запишете този стих да го имате. Освен това, в 1 Солунци 3:4, апостол Павел казва:

 Ние ви казахме преди това, че има да претърпим гонения, трудности, което и стана 

            Значи има трудности. В християнския живот има трудности. 2 Коринтяни 12:7-10 стих, апостол Павел говори много интересно нещо.

 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения,

даде ми се трън или мъченически кол 

            Много спорове за този трън и този кол. Библията винаги обяснява за какво става въпрос. По-надолу ще видите какъв е кола – Трудности и гонения.

Мъченически кол или трън в плътта, пратеник от Сатана да ме мъчи,

 да не се превъзнасям.

            Искам да ви кажа, че гордостта е един много сериозен проблем. Малко да тръгнат нещата и гордостта идва. И виждате, когато дойде гордостта, идва сатана да ви мъчи. Виждате ли го това? Гордостта води до тези неща. Дори апостол Павел е бил в това състояние. Поради премногото видения и откровения, които е получил, явно се е понадигнал и този трън е дошъл да го мъчи, за да не се превъзнася и да помни за какво става въпрос.

Затова три пъти се молих на Господа да го отстрани от мене. И Той ми каза – стига ти, достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена 

            Някой казва – нямам сили, не мога. Господ казва: когато ти си немощен, тогава Аз съм силен. Когато ти си силен, ти не позволяваш на Господа да действа.

 И в преголяма радост, по-добре ще се похваля с немощите си,

за да се всели в мене Христовата сила 

            Вижте с какво се хвали Павел. Не се хвали колко е велик, не се хвали колко е даровит, не се хвали какъв чин има, за какъв е ръкоположен, той се хвали със своите немощи. И затова е почивала в него Христовата сила. Ако искаш Христовата сила да почива в тебе, трябва да престанеш да се хвалиш, трябва да започнеш да се хвалиш с немощите си, не със силите си.

Затова намирам удоволствие в немощи 

            Ето го тръна. Ето го мъченическия кол, тръна. Тук даже вижте как е описано:

Затова намирам удоволствие в какво – немощи, укори, лишения, гонения, притеснения за Христа 

            Можете да си го запишете какъв е тоя трън. Ето, тука определението ти го дава. Божието слово ти го дава от ясно, по-ясно.

немощи, укори, лишения, гонения, притеснения за Христа, защото когато съм немощен, тогава съм силен 

            Слава на Божието слово, че го казва ясно. Така, че като стане въпрос за трън и кол, слезте няколко реда по-надолу и си го прочетете. Това е най-добрият начин да се види за какво става въпрос. Но аз искам да ви покажа тук апостол Павел през какви неща е минал. Защото днес много християни задават този въпрос – „добре де, Господ защо допуска тия неща в живота ми?” Той казва – през много изпитания ще влезем в Божието царство. Даже в Библията се говори за мъченици за Исус Христос. И те с радост са били мъченици в Исус Христос. Днес, ние искаме във всяко нещо да преуспяваме. И няма лошо, но нека преуспяването да не стане идол, защото приятели, апостол Павел казва:

Ако ние само в този свят се надяваме на Христос,

то от всички човеци, сме най-достойни за окайване

            Защото животът на християнина на този свят не е лесен. Така че трябва ти, който си нов християнин, трябва предварително да бъдеш предупреден, че пътя ти няма да бъде осеян с рози. По пътя ти ще има змии и скорпиони, но Лука 10:19 Исус заявява:

Давам ви власт да настъпвате над змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди 

            Въпросът не е да махнем змиите и скорпионите от пътя, а да ходим във властта на Господа и да стъпваме върху тях.Те ще хапят, ще жилят, но нищо, по никакъв начин няма да ни повреди. Ние трябва да вземем във властта, да вземем силата и да минаваме нататък. С тази власт и с тази сила да побеждаваме. Ето, това е. Не да избягаме от проблемите, а да победим в името на Господа. Сега да продължим нататък.

            Това е нещо много хубаво, което искам да ви прочета. Нека отидем на 1 Коринтяни 10 глава, от 1 стих ще чета:

 Защото братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и в морето и всички да са минали под облака и в морето, всички да са били кръстени в Мойсей 

            Забележете, всичко това е преобраз в Стария Завет. Те са били кръстени в облака и в морето. Както ние днес биваме кръстени във водно кръщение и в духовно кръщение. Облакът е духовно, морето – водно.

И всички да са яли от същата духовна храна /образ на Божието слово манната/ и всички да са пили   от същото духовно питие, защото те пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше и тази канара беше Христос 

            Значи, Той беше с тях през цялото време. Но въпреки, че канарата Христос е бил с тях, те бяха в пустинята. Искам да ви го покажа. Някой казва: „Ако Господ е с мене, тогава ще има това, онова.” Те бяха в пустинята, нямаха ни това, ни онова. Пясък, ни вода имат, ни храна имат. Всичко получаваха на чудо. Нито болница имаха, нито плод и зеленчук, нито имаха месо за ядене. Хранеха се с една манна, която събираха, нито имаха откъде да си купят дрехи. С едни дрехи караха. Ако има да се оплакваме за нещо – денем жега, горещина, нощем студ. И трябва да пътуват, лягат на едно място, по някое време огнения стълб тръгва. Казва – тръгваме. Ама, спи ми се. Няма „спи ми се“, тръгваме. „Ама, няма ли да спрем вече с това пътуване?” Няма такова нещо. Искам да ви покажа как са живели евреите. И ние като минаваме през тази духовна пустиня на този свят, да не мислите, че е лесно?

Тази канара беше Христос, пак към повечето от тях Бог не благоволи, затова ги измори в пустинята 

            Бог не благоволи в повечето от израелтяните. Защото бяха роптатели, а невярващи. Може да има много християни, но някои се оплакват и роптаят прекалено много. Искам да видите резултатите от това нещо.

А тези неща ни станаха примери, та да не бъдем похотливи за злото, както и те бяха похотливи 

            Тези неща са писани в Стария Завет, за пример за нас да не постъпваме като тях.

Нито бъдете идолопоклоници като някой от тях, людете станаха да ядат и да пият и станаха да играят

            Някои днеска християнството го обърнаха на игра. Не е лошо, примерно можем да изиграем едно хоро, но зависи за каква игра става въпрос, за какво хваление става въпрос, за какви танци става въпрос. Значи, тук виждате, че те станаха да пият, играят и ядат и го удариха на живот. Да ядем и да пием, защото утре ще умрем – това е  думата на светските хора.

Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях

и паднаха в един ден три хиляди души

            Блудство, някои християни блудстват днес. Да не ги види някой случайно. Даже някои взимат жената на ближния си. Други пък, по интернет, обаче, ето го.

Нито да изпитваме Господа, както някои от тях го изпитваха и погинаха от змиите 

            И слушайте:

Нито роптайте, както възроптаха някои от тях и погинаха от изтребителя

            Кой е изтребителят – дяволът. Слушайте, когато ние се оплакваме, роптаем, отваряме врата на изтребителя да работи в живота ни: „Ама, защо Господ, Той не вижда ли аз как съм? Значи Той не Го е грижа за мене?” Знаете ли колко хора говорят по този начин?!

 Аз искам да ви кажа едно нещо хора, чуйте го внимателно. Искам да си чета Библията. Знаеш ли, че ти четеш Библията и се учиш, но истинското ти училище е това, през което минаваш. Това, през което минаваш, не е случайно. Това е твоето училище, чрез което Господ те изпитва. Хем ти е изпит, за да види докъде си достигнал, хем е обучение. Значи двойно нещо – обучение и изпит едновременно. Не можеш да минеш нагоре. Искаме помазанието, искаме това, искаме онова. Не можем да минем и да влезем в тези неща, докато не преминем през обучение. Ама обучение от Господа. Хора, днеска, ние на чиновете сядаме да се учим. Ама, то така не става при Бога! При Бога обучението е пустинно обучение – змии, скорпиони на пътя ти. И трябва да ги тъпчеш и трябва да ги побеждаваш с властта, която Господ ти е дал. Всяка змия и всеки скорпион, през които минеш, те правят по-силен. Ти ги побеждаваш и те правят по-силен. Боли, хапят. Колко змии хапят! Даже може да са със забрадки, обаче не им пречи да хапят. Боли, но казва нищо, по никакъв начин няма да те повреди. Така се става силен. „Ама, защо на мен ми се случва това?” Аз искам, ти искаш, обаче Господ иска да минеш през огъня, да изгори шлаката и твоята вяра да излезе като чисто злато. Не може рудата, тя не е ценна. Трябва да мине през огъня. Ама, Господ знае, че имам нужда от това. Защо не ми дава това и това, и това? Защото може би точно това, което искаш, не е това, което ти трябва. Господ ти дава това, от което се нуждаеш. Той ти дава лекарството и понякога лекарството е горчиво. То е за твое добро. Всяка трудност в живота на християнина е предназначена да го направи по-силен. Всяка трудност е като една щанга, която вдигаш и те прави по-силен и по-як. Тренираш, това са нашите тренировки. Нашето обучение е в реалния живот, то не е просто да седнеш да си четем Библията. Ти сядаш да четеш Библията, за да знаеш как да постъпваш, обаче в реалния живот словото да стане плът в тебе. Ето, това е.

Така че да не роптаем като някои които възроптаха и погинаха от изтребителя.

А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са стигнали последните времена, така че всеки, който мисли, че стои, нека внимава да не падне 

            Искам едно предупреждение тук да отправя. Виждам една тенденция в днешно време. Просто християнството се разглежда като някакво поприще, за да може да се направи кариера, нещо такова. Но това е много голяма грешка, защото, ако Бог не те е призовал да направиш нещо и тръгваш да го правиш, тежко ти и горко. Защото има свръхестествен враг. Дяволът няма да се съобрази с това, че някой те е ръкоположил, хич. Може да те ръкополагат, докато ти оплешивее главата, ама ако Господ не те е изпратил, значи тежко ти и горко! Искам да ти кажа, че днес има някакво тичане хората да бъдат ръкополагани. Да бъде ръкоположен за такъв, за такъв. Ама, какво значение има дали ще те ръкоположат или не, ако Господ не те е изпратил!

Я, погледнете апостол Павел – апостол Павел, преди това Савел, гони църквата, хули църквата, обаче Господ какво направи, избра него. Ами, ние всички да се съберем заедно, няма да го изберем този човек. Той е под всякаква критика. Няма да го изберем. Господ точно него го избра. Църквата се събра в първа глава на Деяния на апостолите и казват: „Ние сме 11 човека сега, 12-ия човек се обеси, Юда Искариотски. Е, да, ама трябва да има още един. В Библията се казва: друг да вземе чина му. Айде, сега да намерим един да вземе чина му.” Защо не вземем да изчакаме Святия Дух да дойде във втората глава, а трябва да взимаме решението без Святия Дух в първата глава? Ето, един въпрос. Не е ли по-добре Святия Дух да дойде и тогава да взимаме решението заедно с Него? Както казва по-нататък в 15 глава:

 Видя се добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никаква друга тегота 

            Нека Святия Дух да го въвлечем в работата! Не, ние да вземем сега решение и ще хвърлим жребий, този ли да бъде, другия ли да бъде. Значи, ние слагаме двама човека и казваме – Господи, кой от двамата? Чакай, ти откъде знаеш, че Господ ще вземе един от двамата? Значи, трябва да кажеш: „Господи, този ли, този ли или изобщо никой, или някой друг?” И хвърлят жребий. Дали жребий, или е било гласуване, не знам какво, но избират Матия. И сега искам вие сами да прецените, скъпи приятели- колко четете за Матия в Деяния на апостолите и колко четете за апостол Павел? Те си го избраха, сложиха го в 12-те, ръкоположиха го човека, всичко хубаво, ама аз никъде не го виждам по-нататък. Ако някъде в посланията евентуално е споменат между другото. Ама, апостол Павел в по-голяма част от евангелията неговото действие е там, тоест Бог чрез него и 2/3 от посланията са написани от него. Господ го избра. Ама как го избра? С гръмотевица на пътя. Тръгнал да избива християните, Господ идва и точно него пък го ибра и го събори от коня. Ослепи го, върна му зрението, изпрати го. Каза му ще те пращам при царе, при такива и при онакива. Какво става с апостол Павел?

Деяния на апостолите 13:1,2 Отделете ми Савел и Варната за делото, което съм ги призовал

            Пост и молитва. Не просто – дай да го ръкоположим! Човекът стоя години наред призован за апостол, призован за мощно служение. Чака момента Святия Дух да проговори. Святият Дух казва: „Отделете ми Варнава и Савел”, кога – пост и молитва. И тогава го ръкополагат. И тръгва апостол Павел и като тръгва, тръгва с тежката артилерия на ангелите на Господа. Отива на острова, там има магьосник и той казва на магьосника: „Ръката на Господа е на тебе и сега ще ослепееш и няма да виждаш слънцето“ и той ослепява.

            Още първото нещо като тръгва какво е – мощно действие на Святия Дух. Тръгва освобождение, чудеса, магьосниците треперят пред него. Казва се там:

Тия, които обърнаха целия свят, дойдоха и при нас 

            Личи ли си, че е изпратен от Бога, или не си личи? Исус каза: по плодовете ще ги познаете. Не по ръкополагането. Ръкополагането трябва да бъде едно потвърждение на това, което Господ прави, а не ръкополагането ще те направи. Ще викам аз – елате тука да ме ръкоположите да стана аз такъв и такъв! Че мене, ако Господ не ме е пратил, къде? Разбирате ли какво се получава днес? Пагоните ли правят човека нещо, или властта, която той има?  Господ иска да се движим в свръхестествена власт в Него. Ако някой не е призован за нещо, по-добре да не влиза в него, а не да се хвалят с титлите. Разбирате ли?

 Ето, сега. Има два вида служители. Единият вид служители, които са призовани и водени от Святия Дух. Има друг вид служители, които са изпратени от хора, назначени от хора. И сега четох, един Божий човек е казал – хора, назначени от хора, не трябва да управляват хора, назначени от Бога. Важно е кого Господ е избрал. Павел може да е бил всичко, обаче Бог каза – той ми е избран съд! Анания вика – ама, този гони църквите. Този ми е избран съд, Аз съм избрал него. Това е положението! Харесва ти, не харесва, Савел става Павел и това е положението! Господ избира.

Не може човек да тръгне и да прави нещо, щото той си е доброволец или много иска да го прави. Примерно, баща ми е такъв, или дядо ми е такъв или еди какво си. Или си призован, или не си! Господ създава оригинали. Той праща хора оригинали. Човекът прави копия и копира, имитира. Другите ги ръкополагат, хайде и мене да ме ръкоположат. Другият се нарича така, айде и аз да се нарека така! То така не става тая работа, хора! Това е игра с огъня. Тука става дума за Бог Всемогъщи. Ние не можем да си слагаме имена и титли както си искаме. И искам да ви кажа, Божието слово предупреждава. Говори за лъжеучители. Ето, вижте, 2 Петър 2:1. Както е имало лъжепророци, ще има и лъжеучители, така ли е? Трябва да познаеш. По какво ще познаеш – по плода. Може ли човек да е помазан за нещо и от дейността да няма резултати? Може ли човек да е помазан за нещо и просто да няма сила и власт в Духа? Как ще стане това нещо? Значи, нещо не е наред. Ама, който ще, колкото ще да го ръкополага! Най-важното е докосването от Бога. Вижте, апостол Павел – ръкополагането дойде след години. Апостол Павел беше призован от Бога и вижте какво казва той в Галатяни 1-ва глава. Искам да ви прочета да видите какво казва апостол Павел:

Павел, апостол не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите 

            Не им харесва – това е положението. Павел е апостол не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, който го е възкресил от мъртвите. Това е, което казва Павел. Ама, не ни харесва на нас. Ами, ще се оправяме с Господа. Вижте какво казва Павел в 10-ти стих:

Защото на човеци ли искам да угаждам сега или на Бога? Ако искам да угаждам на човеци, няма да съм Христов слуга 

            Ако служението ми е да угаждам на хора, не мога да служа на Бога. Ето,това казва Павел. И по-нататък, Павел във 2-ра глава говори, че Бог не гледа на лицето на човека. Ето, тука 6-ти стих:

Тези, които се считаха за нещо, /каквито и да са били, на мен ми е все едно, Бог не гледа на лицето на човека/. Тези ученици не прибавиха нищо към учението Му 

            Апостол Павел говори за Петър, за Йоан и Яков в момента. И после вижте какво казва Павел:

7. А напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните /защото който действа в Петър за апостолство между обрязаните, действа и в мене за апостолство между езичниците/, и когато познаха дадената ми благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се считаха  за стълбове, дадоха десница на общуване на мене и на Варнава 

            Искам да ви покажа нещо – велики Божии служители! Те не гледаха кой е ръкоположил Павел. Те не гледаха откъде идва Павел, те разпознаха благодатта на Бога върху него.

            И аз искам да ви кажа, когато видите служители, недейте да се вълнувате от имена човешки. Недейте да се вълнувате от структура, организация и други подобни. Вълнувайте се от благодатта върху тях, от помазанието върху тях, от духовната власт върху тях. Ако те имат това нещо, значи Бог ги изпраща. Ако го нямат, ако ще цяло царство да стои зад тях от хора, не стават. Вижте какво казва Захария 4:6. Много ми харесва на испански език:

Не чрез армия, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на армиите 

            Не чрез армия, естествена от хора, не чрез армия от велики имена, не чрез човешки сили и напъни, но чрез Духа Ми, казва Господ на ангелските войнства. Не чрез естествена армия, чрез духовна армия стават нещата. И на мен много ми харесва това, което казва в Марк 16-та глава, накрая, когато изпраща учениците Си. 16-та глава дето все спорят за нея, защото на дявола много му бърка в здравето тази глава, Исус където казва:

Тия знамения ще придружават вярващите в Моето име – бесове ще изгонват, змии ще хващат, на болни ще полагат ръце и накрая завършва по следния начин:

20. А те излязоха и проповядваха като им съдействаше Господ 

            Ето, това е най-важното. Не е най-важното, че те са проповядвали- много има дето проповядват. Не е важно само дали проповядваш или не. Те излязоха и проповядваха, обаче Господ ги беше пратил. В 15-ти стих:

Идете по целия свят и проповядвайте. И те като излязоха и проповядваха навсякъде като им съдействаше Господ 

            Ето, това е важното. Като проповядваш, като говориш, дали Господ действа с тебе.

Като им съдействаше и подкрепяше словото

            Господ подкрепя, Господ доказва словото. Как? Чрез знаменията, които го придружаваха. Къде са тия знамения? Малко по-горе.

 Бесове изгонват, нови езици говорят, змии хващат, изпиват нещо смъртоносно, не ги поврежда, на болни възлагат ръце и те оздравяват 

            Свръхестествена подкрепа на евангелието. Алелуя. Слава да бъде на Господа. Вижте го апостол Павел. Той не се обяснява и аз искам това нещо да ви кажа. Ние не сме чиновници. Ние трябва да сме духовници. Не можем да решим административно някои неща и да мислим, че Господ ги е решил с нас. Трябва да има ръководство от Святия Дух. Нека да ви покажа два стиха. Римляни 8:14, много съществен стих:

Които са управлявани от Божия Дух, са Божии синове

            Какво трябва? – управлявани от Божия Дух. Не можем ние да го управляваме, Той ни управлява. И Галатяни 5:18:

Които са водени от Божия Дух, не са под закон

            Значи, ние можем да направим от църквата кафетерия, можем да направим празници, можем да играем всички светски празници, балове да направим, да свирим, да пеем, да привлечем света по всякакъв начин в църквата. Колкото искаме свободни можем да се направим, но не да се направиш на свободен, те прави свободен. Библията казва:

Където е Господния Дух, там е свобода

            Не свободен по светски. Свободен по светски, става свободия.  Да приличаме на света. Това няма да стане, това не работи. Затова казва – които са водени от Божия Дух, те не са под закон. Те не са религиозни, да го кажем по друг начин, защото това е модерната дума в момента. В Библията намираш думата закон. А днес ние го наричаме религиозни. Тези, които са водени от Божия Дух, те не са религиозни. Можеш да правиш всичко останало и да си останеш религиозен, тоест под закон. В Библията пише:

Проклет, всеки който не постоянства да изпълни всяка дума написана в закона

            Тоест, ако ти се движиш под закон, си под проклятие, защото

праведния чрез вяра ще живее

            Святият Дух, както казват на английски – is a must, е задължителен. Не може християнство без Святия Дух. Как ще проповядваме ние словото  без Духа на Бога? Как ще служим на Бога, без Духа на Бога? Ако Бог не те води, и аз влизам  нещо да правя, аз влизам в опасна зона. Ако е с тебе това, ти влизаш в опасна зона, защото взимаш на себе си нещо, за което не си упълномощен и Господ няма да те подкрепи и няма да има защита. Ето, така има някои, които стават служители и след това питат: „Ама защо, той нали е служител, ходил да гони демони и хоп демоните скочили върху него.” Защото човека е взел на себе си, дето не му е дадено. Влязъл е в служение, където не е призован. Ти, ако си призован, ти отиваш да правиш нещо, то Господ с тебе идва. Ти разбираш ли за какво става дума? Ти не си сам. Но ако ти си го взимаш, не очаквай Господ да те подкрепи. Защото Господ няма да благослови нищо, което не е Неговата воля.

            И аз искам да ви кажа – който каквито имена иска да си слага, да си ги слага. Обаче, пред Господа имена не вървят, титли не вървят. Пред Господа върви само едно име и ние всички сме работници. Това е положението. Който както иска да се нарича. Пред Господа важи това.       И затова искам да ви кажа, скъпи приятели, аз се отклоних от темата, понеже за изпитанията говорим в момента, за трудностите. Но погледнете един апостол Павел, истински апостол, истински служител, истински евангелизатор, истински пастир, истински учител. Защото има предупреждение за това, че има и такива, които не са, които са просто копия. Стана модерно днес да се наричаме еди какви си, петкратни служители и сега всички се наричат. Защо? Защото е мода. Каква мода? При Господа мода няма, хора. Досега се отричаше, че има петкратни служители, няма петкратно служение, то било преди, сега го няма. Сега пък из един път всички се юрнаха да стават. То така не става. Ти или си, или не си. Намерете истината. Нека да намерим истината, нека да намерим наистина това, което Господ ни е направил в тялото Христово и да бъдем това, което сме.

Аз съм Този, който съм, казва Господ.

            Не се правя на някой друг. Така че, скъпи приятели, искам да ви кажа, че има много имитация. Сложи си човека името, тури един костюм и вече как беше – Илия ей, го при тия, нещо такова. То така не става тая работа. Помазанието на Бога, благодатта на Бога да е там. Виждате случая с апостол Павел и Матия. Погледнете сравнението, макар че Матия е Божии човек, обаче хората и то апостоли, 11-те апостоли решиха да го ръкоположат Матия и след това нищо не чуваме за него. Излиза някой си на път, ударил го Господ като гръм и той обърнал света и половината Нов завет написа. Нито Петър го знаеше, нито Йоан, нито Яков го знаеха. Видяха го и разпознаха Божията благодат. Не казаха, ама ти не ни следваш нас, значи не може, не те признаваме ние тебе. Не, те разпознаха Божията благодат, дадоха му десница на общение. Защо? Защото те са духовни хора. Те не смятат, че ние сме Божието царство и друго няма. Господ го беше казал още на Йоан. Йоан каза: „Т,ука гледаме, че един гони демони, не ни следва нас и ние му забранихме. Господ каза:

няма да му забранявате. Защото никой не може да върши велики дела в Мое име и след това лесно да Ме похули.

            И Йоан си взе бележка оттогава. Каза: след като Господ е помазал някого, значи трябва да се съобразявам. Но аз искам да ви кажа един много интересен стих също. Нека да го видим този стих, намира се във Второзаконие. Какво е хубаво Божието слово! Колко е хубаво! Второзаконие 18-та глава, първо говори за окултните практики, след това говори за Исус като пророк, който ще се яви. И по-нататък 21-ти стих:

И ако речеш в сърцето си как ще познаем коя дума Господ не е казал?

22. Когато някой пророк говори в Господното име и думата му не се сбъдне, нито се изпълни, тази дума Господ не е говорил. Пророкът я е говорил надменно, да не се боиш от него 

            Аз тук искам да взема последната дума – да не се боиш от него. Значи, ако едно служение е фалшиво, да не се боиш от него. Има истински служения, има фалшиви служения. От истинските трябва да се боиш, за да не влезеш в проблем, но ако е фалшиво, да не се боиш от него казва. Но той пророкува в името на Господа казва: „но Господ не е говорил, просто пророка е говорил“. Има разлика между това Бог да говори и човека да говори. Ето сега, аз като говоря в момента ви проповядвам, ако това което говоря, аз го говоря, не върши работа. Но ако това, което говоря, Бог говори, върши работа. Външно едно и също, резултатите са различни. Властта и силата е различна. Трябва да можеш да го разпознаваш, от това ти зависи живота. Ето, в Откровение 2-ра глава се говори за фалшиво служение. Разпознал си ги, трябва да може да се разпознава. Има истински, има фалшиви. Трябва да може да се разпознава това нещо. Искам тук да ви покажа още нещо. Много интересна тема. Да ви покажа един много интересен пасаж. Отворете в Римляни 2-ра глава. Искам да видите нещо много интересно, което трябва да се каже за нашето християнство днес, за да можем да го имаме предвид.

Римляни 2:11. Понеже Бог не гледа на лице /на външен вид, Той гледа на сърце/

            Отиваме на 28 и 29 стих, накрая на главата:

Защото не е юдеин онзи, външно такъв, нито обрязване е онова, което е външно на плътта. Юдеин е онзи, който е вътрешно и обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата, чиято похвала не е от човеците, а е от Бога

            Тук говори за юдеи, можете да го сложите за християни, може да го сложите и за служители. Не е християнин, не е служител, оня, който е външно такъв. Не е обрязване онова, което е външно на плътта. Тук има отговори за тези, които искат да се обрязват, че има някои, които смятат, че трябва да се обрежат. Свърши с това. „Но юдеин е онзи, който е вътрешно“. Християнин е този, който е вътрешно такъв и обрязване е онова, което е в сърцето. В дух са нещата, а не в буквата. Похвалата или славата не е от човеците, а е от Бога. Хората може да те почитат. Голяма работа, голям служител, но важно е какво Бог почита. Дали мисли същото нещо, или само правим впечатление на хората. Ето, виждате го този пасаж е много важен. Благодаря Ти, Господи. Ето, например, ако трябва да говорим католическата църква започва от апостол Петър. Значи, ние, ако искаме истински да се хванем с ръкополагането, ние даже трябва да отидем в католическата църква да ни ръкоположат. Виждате ли го? Нека мина по-нататък.

            Вижте какво казва пророк Еремия в Еремия 2:13:

Моите люде извършиха две злини. № 1, оставиха Мене, извора на живите води. №2, изсякоха си щерни, или цистерни, водоеми, разпукани водоеми, които не могат да държат вода

            Какво казва Господ? Оставиха Него и започнаха да си изграждат система. Изграждаме си нашата система как нещата да станат. Обаче, от какво имаме нужда? Ние имаме нужда от Господа, Той да е Този, Който да ни води. Водителството на Святия Дух е задължително за всеки един служител и за всеки един християнин. Исая можете да прочетете 30 и 31 глава, първите стихове. Няма сега да ги чета. Казва –

Горко на ония, които слизат за помощ в Египет, които уповават на колесници, на коне, а не се допитват до Господа. Горко на ония, които търсят съвет, но не от Господа

Еремия 5:17. Проклет оня човек, който уповава на човека и прави плътта своя мишца

            Ние трябва да сме духовни хора, не можем да караме като нещата в този свят, скъпи приятели, не можем. Трябва Святия Дух да е Този, който да взима решения в нашия живот. Но нека да ви покажа едно нещо. Виждате в първата глава на Деяния на апостолите, апостолите изпълниха словото, което казва, че друг трябва да вземе мястото на Юда. Те изпълниха словото, обаче аз вярвам, че го изпълниха не по дух. Духът не беше даже дошъл. Във втората глава идва Духът. Ние можем да хванем и да изпълняваме словото по плът, тоест буквата му. Но всяко нещо си има време и си има място. Трябва и словото да го изпълняваме със силата на Святия Дух, да го проповядваме със силата на Святия Дух, а не без духа да работим. Благодарим Ти, Господи, в името на Исуса Христа. Отдаваме Ти славата и Ти отдаваме хвалата. Благодарим Ти.

            Започнах словото, обаче се отклоних от това, което бях започнал да говоря и затова не е зле да се върна към материала, който говорих. В 1 Коринтяни 10:13, /говорим още за изпитанията/, искам да ви покажа. Там се казва, че:

Никакво изпитание не ви е сполетяло, освен онова, което човек може да носи, но заедно с изпитанието, Бог ви дава и изходния път

            Искам това нещо да го разберете и да го повярвате. Това, в което се намираш, Господ го знае и е под контрола на Господа. Изходен път  има. Просто трябва да питаш Господа за изходния път. Да го намериш и да минеш по него. Има време, има място, да минеш през този изходен път. Но изпитанията ги има и всички ние минаваме през тях. Сега някои хора недоволстват. Искам да ви покажа в книгата Йов 2-ра глава, 9 и 10 стих, жената на Йов му казва:

Докога ти ще бъдеш с Господа? Прокълни го и умри, до кога ще му бъдеш верен?

            Искам да ви кажа, скъпи приятели, целта на дявола за всеки един християнин е да използва трудностите, през които минаваш, за да те накара да прокълнеш Бога. И какво значи да го прокълнеш – да започнеш да говориш лошо за Него. „Господ не вижда ли къде минавам? Ако имаше Бог, Той щеше да види какво ми е положението. Бог не го е грижа за мене. Той не ме обича. Аз толкова много направих за Него.” Аз съм ги слушал тия приказки, от християни. И те  смятат, че са прави като го казват това. Обаче, вижте Йов какво отговори на жена си:

Ти говориш като една глупава жена, безумна. Какво, ще приемаме ли доброто от ръката на Бога и да не приемаме лошото? В това Йов не съгреши с устните си

            Тук вече доктриналния въпрос:„Може ли лошо да дойде от Господа, не може ли?” Лошо в смисъла виждате, че Йов е в трудно положение в момента. То се вижда, че дявола отиде да го атакува– „Защо Бог допусна, защо това, защо онова.” Вече почват другите доктринални въпроси. Сега не е времето да ги говоря, но вие виждате тук Йов как реагира. Той не съгреши на Господа, не упрекна Господа, не обвини Господа –„Защо Господи си допуснал това, защо си допуснал онова.” Апостол Павел даже в 1 Коринтяни 4:9-13 говори за апостолите, че са станали като че ли са обречени на смърт. Един вид като спектакъл на света, на ангели, на хора. Глупави за Христос, казва, са станали, презрени, до този ден даже ние гладуваме, жадуваме и т.н., трудим се и какво ли не. Виждате какви неща е минавал апостол Павел в своя живот и в своето служение. Не се е оплаквал. И вижте в 2 Коринтяни 4:17,18 казва, че:

Защото нашата временна, лека скръб, ни е спечелила вечна слава, която далече превишава. Като не гледаме на видимото, а на невидимото, защото видимото е временно, а невидимото вечно.

            Казва „лека, привременна скръб“. А като си представите Павел през каква скръб е минал и нарича лека и привременна скръб. Във всичките тези, вижте народът на Израел след като излезе от Египет и мина през пустинята, там Господ изпита сърцата им. И там ги обучаваше. Пустинята е място на обучение. Ако се питаш какво става с тебе в момента. В пустинята две неща стават – №1, Господ гледа какво има в сърцето ти, как ще реагираш. Защото как ще реагираш на ситуациите, показва какво има в сърцето ти. Ти ще кажеш: „Той не знае ли?” Той знае, но Той иска и ти да го видиш. Значи, първо, как минаваш през огъня. Това е изпит.И второ, Той използва тия трудности, за да те обучи, да те подготви за служението, което иска да ти даде. Той иска да те обучи и подготви за служението в тези всичките трудности, през които минаваш.

            И аз искам да ви кажа, понеже много време съм бил, един вид, съжалявам хората, слушам какви ли не оплаквания, роптания съм слушал, обаче стигнах до следния извод: Нито на Бога е полезно, нито на тях им е полезно, нито на мен е полезно да чуя това. Като чуя да почнат роптанията, давам Божието слово, защото приятели, няма полза човека да роптае. Освен това, единствено Словото може да помогне. Няма смисъл да слушаме дълги роптания, а по-скоро трябва да даваме Словото, което да окуражава вярата на хората. Да освободим слово, което да окуражава вярата, да се помолим с вяра.

Искам да ви кажа, че имаме враг, който ни мрази много, и ние трябва да знаем как да се съпротивим. Ако роптаем много, ние отваряме врата на дявола, ако хвалим Бога, ние отваряме врата на ангелите. Ето това е. Роптаеш ли, отваряш врата на дявола, хвалиш ли Бога – отваряш врата на ангелите. Помисли си на кого да отвориш вратите. Това е положението с роптането и с оплакването. Всеки може да минава.

Аз искам да кажа в момента ситуацията е такава, и в България, за българите. Днес, като каних хора по скайп на службата и като гледах на колко места по света са българите. Боже, Господи, къде ли не! Остави в България, цяла Европа, по целия свят българи. Даже аз като бях в Австрия, всеки месец излитахме някъде да служим и една от сестрите каза:„Какви са тия българи? Навсякъде ли по света има българи?” И като казах, че пак отивам, и тя каза:„Къде са тия българи, те австрийците си стоят в Австрия главно, няма какво да правят навънка, обаче българите просто навсякъде.” То половината България излезе от България. И като гледам колко много българите са се пръснали по света, като гледам каква неволя е натиснала народа, обаче искам да ви кажа, Господ иска да използва всичко това, за да направи от нас един мощен, силен в Духа народ. Мощни, силни служители могат да излязат, защото не можеш да уповаваш на плът, не можеш да уповаваш на човек, не можеш да уповаваш на водоеми, защото в България всичките водоеми са разпукани и всичко е развалено. Не можеш да уповаваш на хора, не можеш да уповаваш на управление, не можеш. Трябва задължително, задължително е да уповаваш на Господа, иначе загиваш.

 И стани и излез от блатото на отчаянието! Ето, сега направо го говоря това от Духа – стани и излез от блатото на отчаянието. Дяволът иска да те удави в блатото на отчаянието. Стани, излез и кажи: „Аз Ти благодаря, Боже за всичко, което идва на пътя ми, защото ме прави по-силен и по-добър християнин.”

Искам да ви кажа, че понякога дори нехаризматичните християни, които не вярват в изцеление, не вярват в освобождение, те казват:„Каквото и да дойде, благодаря на Бога”, устояват и до последния момент на смъртния си одър са благодарни на Бога и устояват. А защо ние трябва да роптаем? Добре, в Неговите рани сме изцелени, но ако не получиш изцелението, ще хулиш ли Бога? „Ако имаше Господ нямаше да остави това и това да се случи.” Недейте така да говорите никога. Не поставяйте съществуването на Бога в зависимост от вашите лични опитности. Дали си добре или не си добре, Той е. Някои хора са християни, когато нещата вървят, когато нещата не вървят, спират да са християни. Или обратното, някои хора като им вървят нещата не са християни, като закъсат, са християни. Има различни видове хора. Но ние не трябва да се водим от чувства, а трябва да стъпим здраво на канарата Божието слово. Добре ли е, зле ли е – Исус Христос е Господ. Някои хора като не е добре, почват срещу Господа да говорят. Като е добре – „Господ ме обича, слава на Бога!” Ама то не е основата, че Господ те обича. Основата на нашата вяра не е, че  Господ ни обича. Щото като ти се случи нещо, пък Господ не те обича след това. Не това. Трябва да се хванем с вяра и с устояване да вървим в пътищата, които Господ ни е приготвил. Надявам се просто да се разбере това нещо, защото има хора, много хора, които са отчаяни, разочаровани.

И другото което е, нека и това да го засегна. Църквите, в тази църква това, като това свидетелство, което го четох. Голям бой, казва сестрата по църквите. Като видяла моята уеб страница, се страхувала да не я удари някой от страницата. Ами, случва се. Аз да ви кажа толкова бой, колкото съм изял последните 20 години, в света не помня такова нещо. Това е реалността. Ами, Исус от кого получи ударите? Да не би да ги получи от блудниците, от бирниците? Той ги получи от фарисеите, това е реалността. Ударите, които получаваме, ги получаваме отново от хора, които наричат себе си вярващи. И трябва да свикнете с тази мисъл, просто това е реалността. Също както при Исус беше, при апостолите. Мъченици, кой уби Стефан? Да не би да се събраха блудниците, или пияниците да го убиха? Духовните водачи с камъни го убиха. Днес, няма да те убият с камъни, ще те убият с думи, с писма. Ще слагат в Интернет материали против тебе, докато те умъртвят. И след това ще кажат:„Не е бил Божии човек, защото умря. Ако беше оживял от всичко това, значи е Божий човек, ако умре, не е Божий човек.” Така е, приятели, това е истината. Дето разправяше една сестра: „Казват ми сестрите, ако не ходиш на църква загиваш.” Ами, така е, но да ви кажа истината е друга.

Мартин Лутер, ако гледате филма е много интересно. Неговият преподавател казва, че който е извън майката църква, така католиците казват, няма спасение. И Мартин Лутер още млад заявява – еди кой си католически водач е писал в еди коя си книга, не знам дали извън майката църква може да има спасение, обаче извън Христос със сигурност няма спасение. И като съпоставиш това кое е по-важно дали си извън майката църква или си извън Христос? На това ви уча, че трябва да сте в Христос и да ходите в Христос. Дали сте в майката или сте извън майката, важното е да сте в Христос. Защото Христос е Спасителят на света, Христос е Спасителят на душата ти. Недей да бъдеш зависим от организация. Бъди зависим от Господа и като подчинение на Господа и с вяра в Господа ходи на църквата. Но пак ви казвам – църквата не е организация, плътска организация. Църквата е духовно тяло и ако това, в което ти си не е духовно тяло, а е просто плътска организация, какво правиш? Това е клуб. Трябва да стъпиш здраво на Христос и на Неговото Слово, тогава ще имаш живот. Много хора са разочаровани и отчаяни, защото са стъпили върху плът. И плътта ви подхлъзва и падате, и боли и казваш – защо това, защо онова? Защото упованието ти не е върху Господа и върху Неговото слово, а си стъпил върху плът. Стъпил си върху хора, стъпил си върху организация, върху доктрина, върху каквото и да е, но не е Господ. Ако стъпиш върху Господа, няма поклащане. Който уповава на Господа има вечна основа. Така че някой да не каже: „Ама той брата говори против това.” Не, не, нищо не е против. Нека да сложим коня пред каруцата. Защото някои хора мислят, че като ходят в неделя на църква, всичко е наред. Никак не е наред. Може да си ходиш на църквата и да си отидеш където не трябва, защото не ходенето на църквата те спасява. Теб те спасява личност, Христос. Ако ти нямаш жива връзка с Него, загубен си. Вижте Йоан 17:3:

Това е вечен живот, да познават Тебе,

            Кого да познават? – доктрината ли да познават, деноминацията ли да познават? Не, Тебе,

Единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил.

            Това е вечен живот. Другото допълнително. Добре, прави го, но да не е основата ти. 1 Коринтяни 3:11 казва:

Никой не може да положи друга основа, освен положената Исус Христос

            Това е положението. Може да се обиждат хора, може да се сърдят, но аз ви казвам, ако искате до пришествието да устоите, трябва вашата основа да бъде само една – Исус Христос, Божието слово. Исус Христос, Божието слово станало плът, Исус Христос Божието слово станало книга. Исус Христос трябва да е вашата основа. Това е основата.

И да не ви манипулира никой с нищо и да ви вкарва страхове и манипулации. Някои хора са вързани от хора, от организации с човешки вериги. Не, Господ ви връзва с любовта си и ви развързва от всичко друго. Нека да няма никой освен Него и тебе. Да имаш лична връзка, личен контакт, да ходиш с Него, както Енох ходи. Това е вечен живот. Ако ти си така с Господа, няма да си разочарован. Ако ти си така с Господа няма да отпаднеш. Не зависиш от хора. „Ама, братята и сестрите ме изоставиха.” Че ти какво очакваш да направят братята и сестрите?! Да не те изоставят ли? Ама, ти трябва да се хванеш за Господа. Той казва –

Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя

            Тоз ме остави, оня ме остави. Хора, днешното християнство е плътско до голяма степен. Какво да правим? Дето разправяше един Божий служител – говорят ми, вика, за плуралити в християнството, за презвитери и т.н. Той вика, доведете ми Питър Джеймсън Джон, Петър, Йоан и Яков и ще ги сложим. Обаче, като не можете да ги доведете, съжалявам. Плътско. Ръкоположи плътски хора около тебе да видиш какво става. Дай власт на плътски човек. Ето, това е големият изпит. Сложи му титла, дай му власт да видиш какво става! Защото властта показва какъв е човекът и затова Господ не дава власт лесно на хора, защото гледа в сърцата им да не ги провали. И казва 1 Тимотей 3 глава –

Да не е млад във вярата, за да не се възгордее и да падне под същото осъждение с дявола. Опасно е.

            И така,скъпи приятели, очакваме нещо добро. Очакваме нещо добро за България, очакваме нещо добро за всеки един от нас. Очакваме хубави пробиви. Аз съм много обнадежден от това, което Господ прави. Виждам напред, виждам какви възможности има. Картината става се по-ясна и по ясна. Благодаря на Бога. Никой да не се отчайва от нищо. Просто трябва да се наместят нещата и всеки трябва да си застане на мястото. И аз вярвам, че много хубави неща ще стават. Нека се молим и ще видим славата на Бога. Славата на Бога ще я видим. Бог да ви благослови. Алелуя.

Амин!