Това, с което ще започна, вярвам, че има едно предупреждение от Младоженецът към Невястата Си. Даже това се питах тази сутрин: „Кой съм аз, че да говоря по такъв въпрос?” Отговор за това не получих, но искам въпреки всичко да споделя мислите си, пък нека всеки един да разсъди дали тези неща са от Бога или не са. Защото няма значение името на човека, който говори, има значение кой дух говори чрез него. Затова трябва да изпитваме духовете. Йоан казва:

 Дечица, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете. Защото много пророци излязоха по света.

Затова трябва да се изпитва духът на това, което се говори.

„И аз Те моля Господи, да ни даваш мъдрост и откровение, разпознаване на духовете, да разпознаваме и да виждаме истинските неща. Да разпознаваме истинското от фалшивото.”

И така, Младоженецът идва. Младоженецът наближава да се върне и Той ще се върне за Своята Невяста, Своята Годеница, за която е сгоден вече около 2000 години. И този период на годеж е период на изпит – изпит на любовта на Невястата – истинската Невяста, която е истинската Църква. Изпит на нейната любов. Той се връща за една Невяста, която е без петно и без бръчка. Без петно означава без пороци, без грехове – говори за святост. Без петно и без бръчка означава без пороци и без грехове. И една Невяста, която не изневерява на своя Младоженец. Защото има истинската Невяста, има и лъжлива невяста. Лъжливата в Библията е наречена Вавилон. Знаете за Вавилон – всякаква нечистотия, бъркотия.

 2 Тимотей 3:5 Външно има вид на благочестие, обаче вътрешно е отречена от силата на благочестието.

Имаща вид на благочестие, но вътрешно отречени от силата, святостта на благочестието. Така че Христос се връща за една Невяста, която е свята, чиста, без петно и без бръчка. Една Невяста, въпреки, че минават 2000 години продължава да Го обича с първата си любов. Не остаряла любов, но с истинска първа любов обича Младоженеца. Невястата трябва да се подготви, истинската Невяста трябва да се подготви за идването на Младоженецът. Тя е в процес на подготовка.

Обаче в същото време аз ви казах, че има и т.н. фалшива невяста, която е наречена Вавилон. Това е невяста прелюбодейка, която прелюбодейства с този свят, която използва методите на този свят, ценностната система на този свят. Живее, мисли и действа като този свят – външна. Защото вижте какво се казва в:

 Римляните 2:28,29 Не е юдеин онзи, който е такъв външно, нито е обрязване това, което е външно на плътта. Но юдеин е този, който е такъв вътрешно и обрязване е това, което е на сърцето по дух, а не по буква, чиято похвала не е от човеците, а е от Бога.

Виждате, тука говори за юдеи, но в същото време и за християните. Не е истински християнин онзи, който е такъв външно такъв, на приказки, на външен изглед, на външно поведение – не е този истински християнин. И не е тази истинска Църква, която е външно, на външен вид, демонстрираща, че е църква, че е истинска. Но истински християнин, истинската Църква е тази, която е вътре, в сърцето, не на външен вид. В сърцето, защото Бог гледа на сърце. Не е в буквата (буквалисти), но в Духа. Не тези, които ги хвалят човеците, но онези, които вършат нещата пред Бога и получават похвалата си от Бога. Виждате в Римляни 2-рата глава последните два стиха ясно е показано тази разлика между външно, парадиращо християнство и вътрешно – в сърцето. Искам да ви кажа това е външното християнство, т.н. Вавилон, която борави с методите на този свят, с греховете на този свят. И в момента е това, което наистина става и аз искам да вземем това предупреждение на сериозно. Защото много християни са се хванали на това изкушение – на външно, парадиращо християнство, надуто, горделиво, смятащо се че знае и може всичко. А онова, което казва Божието слово какво е? –

 Нека всеки да счита другият по-горен от себе си.

2 Тимотей 3:1 Да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена, (усилните времена ги правим ние, хората) защото човеците ще бъдат себелюбиви…

Християнството не е себелюбие или егоизъм. Не е това. Обаче човек може да ходи и на църква, може да бъде и служител и да бъде вързан от себелюбие.

 … сребролюбиви, надменни…

Вижте думата надменни. Искам да ви го покажа това, защото Бог мрази надменното око. Хора, които например като се срещнеш с тях, отидеш примерно на църква и те гледат с едно надменно око. Горките грешници, горките посетители, които идват за първи път, от този надменен поглед те не смеят да останат в църквата, чувстват се отхвърлени.

…горделиви

Бог се противи на горделивите

 Хулители

Говорят против този, говорят против онзи…

 непокорни на родителите.

Непокорни на собствените си родители, и непокорни на духовните си родители. Например някой те е учил, влагал е в тебе, давал, и в един момент, когато нямаш нужда от него (защото децата нямат нужда вече от родителите, даже родителите в един момент имат повече нужда от децата), и един шут (дали е физическия или духовен родител ). Защото аз нямам вече нужда от тебе, каквото можах да взема от тебе, взех го. Това е неуважение. Какво се казва:

 Почитай баща си и майка си…

Уважение, почит, благородство, кротост, милост, милосърдие, благост… Вижте какви характеристики има Божия човек. После казва:

 Неблагодарни, нечестиви, безсърдечни, непримирими …

Ако те нарочи гони те до дупка, нищо че е християнин. Може да те хване и да те осъди. Нищо че ти си християнин и той е християнин, ще те гони и ще те осъди. А дори и да не те съди пред съд, ще те изнесе и ще те съди пред другите. Какво се казва още?

 непримирими, клеветници, невъздържани.

 Няма въздържание, няма кротост. За мен най-добрите неща, аз съм такова, аз съм пророк, и край. Аз съм Божий служител. Това, че човек е Божий служител, това, че човек е пророк, или пастир не го прави да е повече от другите. В Библията дори се казва на основата на апостоли и пророци, на основата на петкратното служение, т.е. то стои не отгоре, то стои отдолу, то трябва да носи.

 Който иска да е по-велик, той трябва да се смири и да слугува на другите.

С други думи нещата в Божието Царство и в света са коренно противоположни. Казва се:

 …свирепи,

като вълци, като хиени, като чакали, като кучета, които като се нахвърлят на тебе, хапят.

 … неприятели на доброто, предатели…

Колко предателство има.

 …буйни, надути.

Надути. Не смирени и кротки, а надути. Буйни, не кротки.

 …повече сластолюбиви.

Ето го и това нещо – удоволствия от живота, колкото се може повече удоволствия, повече удоволствия от интернет, от живота, да живеем, да отидем, да пием, да ядем, да преживеем колкото се може повече… Това е повече сластолюбиви, и аз искам да предупредя за тези неща, които се предават по интернет, по телевизията. Има много са се оплели вече в тях. Някои не могат вече от тази паяжина да се отърват. Просто са оплетени в тези неща.

Но това, както казах, истинската Невяста трябва да бъде чиста, без петно. Като дойде Христос какво ще правим с тези неща? Трябва да има очистване. Невястата трябва да се подготви, да се приготви за идването на своя Младоженец. Може ли Младоженецът да дойде, а невястата да спи с неговия враг. Може ли да бъде това нещо. Или дори физически да не го е направила, да стои и да гледа и в сърцето си да прелюбодейства с него.

Светът е навлязъл дълбоко в някои слоеве. Но аз искам да ви кажа, че много народ се е съблазнил, много народ е отпаднал поради това, което е видял в църквата. Говоря за официалната, иституционална църква.

Но аз вярвам, че Христос има скрита, скрита истинска Невяста, която е свята, чиста. Може дори да не я забелязват другите, може да не е на почит и уважение пред хората, обаче Той я има. Има Свои синове и дъщери, които плащат цената да ходят в святост и чистота, които държат и подържат огънят на Святия Дух дълбоко в себе си. За нея Той идва обратно.

Вижте какво казва:

 …буйни, надути, повече сластолюбиви,

а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му.

Какво има? Външен вид, външно поклонение – „Алелуя, слава на Бога; свирим, пеем, правим всичко, събития, конференции, всичко можем да правим…” Но вижте, Господ не е дошъл за конференции, не е дошъл за големи събития, не е дошъл за събрания, не е дошъл за велики християни. Той е дошъл за онези кротките, скромните, смирените, които от сърце Го обичат и които ходят и се стараят да ходят по всякакъв начин в чистота.

Вавилон е прелюбодейка и блудница. Истинската Невяста на Христос не е толкова пищна, не е толкова забелязваща се от страни, но тя е чиста и свята. Няма гордост, има смирение, има кротост.

Искам да ви кажа, че в момента върлува много голяма заблуда и измама – духът на заблуда и измама. Обаче ние трябва да искаме и търсим истината, да търсим откровение и мъдрост от Бога ,за да можем да ходим в тази святост и чистота.

„Брат, какво да правим, като навсякъде, където отидем е еди какво си…” Ти, с Господа. Изграждай личните си взаимоотношения с Него. Имаш Божието слово, учи се, следвай Го. И се събирай с братя и сестри, които ходят в святост, в чистота и в Христоподобен характер.

Аз не случайно сега говоря това, защото това, което външно го виждаш като християнин, това, което външно го виждаш като църква не е задължително да е християнин, не е задължително да е църква. Казва се в Библията за лъжебратя. Тука се говори

имащи вид на благочестие,

но отречени от силата му.

Не си мислете, че това, което сте видели, ударите, които сте понесли, това, което сте преживяли е наистина било от истински християни. Истинският християнин не е вълк, не е куче, за да хапе и да наранява. Истинският християнин е агънце. Истинският християнин не е трън, за да боде и да те дере. Истинският християнин не е това. Отишли сме много далече от истината. Истината на учението на Бога се нарича любов –  вяра, която действа чрез любов.

Бог е любов. Ако няма любов, няма Го Бога.

Истинската невяста е девица. Тя е свята и чиста. Не се забърква в прелюбодейство със светските грехове, със светската система. Да прави политика със света. Не. Тя е свята, чиста, без петно (изневяра) и без бръчка (от остаряваща любов).

Трябва да се подготвим, защото времето на Неговото идване наближава.

„Избави ни Господи от блудницата, избави ни от Вавилон, да излезем от нея, да не се докосваме до нея, да не се докосваме до нечисто, но да ходим в сятото и да ходим в чистото. В името на Исуса Христа Те моля, Господи.”

Така, че нека да се помолим на Бога:

„ Боже, моля Те, наистина Ти да ни помогнеш, да помогнеш на Църквата, на Твоите деца, на вярващите. Да помогнеш наистина да се подготвим за Твоето идване. За идването на Сина Ти, за сватбената вечеря на Агнето, да ни очистиш, да ни осветиш, да ни приготвиш в името на Исус Христос от Назарет”

Тази борба я е имало и преди. Вие знаете, когато през трети век след Христа се обединява църквата с официалната, политическата власт в Рим. Император Константин тогава църквата става официална, строят се големи катедрали, но църквата загубва Духът.

И аз искам да ви кажа, че нещата, които са външни, които са парадиращи, не са непременно това, което е от Бога. Аз забелязвам и днес, че много служители излязоха по целия свят. И примера, който ние като служители показваме на хората е който те ще следват. Когато на сцената излязат служители, които са наперени, напудрени, лъскави, служителки с минижупи, с високите токове, гримирани – всичкото това, което идва да покаже един модел и също и да съблазни. Има също и съблазън в това. Защото като видиш някоя служителка, която идва на сцената, която сравнително разсъблечена, гримирана, начервена, много от мъжете, особено тези, които са слаби във вярата, и особено тези, които са в началото на вярата, могат да се съблазнят.

Аз не казвам, че това е забранено,

 Господ не гледа на лице,

Той гледа на сърцето,

 но искам да ви покажа нещо. Ако на човек сърцето му е, както трябва, мислите ли, че отвън ще изглежда така? Защото външният вид на човека издава какво е вътре в него. Може ли човек, който вътрешно милее за овчиците, агънцата, обича ги, иска да им помогне, той дали ще се яви по този начин да ги съблазнява и да ги изкушава? Дали ако обича агънцата ще ги наказва и ще се държи грубо с тях? Или дали ако човекът е смирен и пълен с любов, ще се държи надуто и наперено, както четем тука? Надути, наперени… Павел дори като отиде в Коринт каза:

 „Аз бях немощен сред вас,

 страхувах се и много треперех”.

 Те му казват написаните ти послания са силни, но личното ти присъствие е слабо. Тоест той не е бил наперен проповедник. И не само че проповедникът може да е наперен, напушен и т.н., но това, което е проблемът е, че той оставя пример у хората. И хората в църквата стават наперени, напудрени, надути. И когато се срещнат с някой друг, не може да се говори нормално – ние знаем, ние можем, ние можем всичко…

Смиреният човечец, скромничкият, както казва в Яков 2-рата глава – Ако дойде някой при вас с оплескани дрехи и т.н…. Що си такъв, я ме виж мене, виж какви дрехи нося, виж какво работя, виж… Хубаво е да носиш хубави дрехи, да печелиш добре, да си чист, всичко това е много хубаво. Обаче ако това нещо води към гордост и да се считаме повече от другите, това вече излиза от Христовото учение.

Църквата не представлява сградата, това трябва да го разберем, ама със сърцето си, не с ума си. Защото всички с ума си го знаем, но със сърцето си дали го разбираме? Църквата не представлява сграда, на която има кръст и амвон. Никъде такъв модел не е показан. Църквата не представлява официална институция, регистрирана. Хубаво е да се регистрира, но това, което е на хартията то е в държавата, и то не е, което важи пред Бога. Църквата е двама или трима, които обаче са събрани в името на Исус Христос. В истината, които са събрани в истинския Христос. Не в измислен Христос. Христос трябва да се изобразява в християните.

Дали това е така, дали се получава. Този характер на Агнето да се изобрази в нас. Няма да има нужда толкова да евангелизирате хората. Като виждат вашия характер, като виждат вашите постъпки и начин на живот ще има хора, които ще се обърнат.

Но дали ти спокойно можеш да заведеш някой на църква. Дали си спокоен да заведеш човек в църква или се притесняваш дали някой нещо ще му каже, дали някой ще го отхвърли, дали някой ще го наскърби и после човека никога да не дойде в църква. Трябва да стане някаква революция в нас, защото иначе много лошо ни ес пише. Казвам ви, Христос идва и иска Църквата да бъде подготвена за Неговото идване. Истинска, не фалшива, не такава, която външно има вид на благочестие, а вътрешно е отречена от благочестието и отречена от силата на благочестието. И даже това, което казва Божието слово е:

 Оттеглете се, отдръпнете се от тях и не се допирайте до нечисто.

Ако видиш, че има нечистота, има мръсотия, има прелюбодейства, блудства и други (просто не искам да ги говоря), не одобрявайте тези неща, не се въвличайте в това.

 Пазете себе си чисти.

Не е въпросът с колко народ се събираш, а с какви хора се събираш. Ето това е. Какво казва Христос? –

 Двама или трима, събрани в Мое име.

Какво значи? Той казва: „Не е важно с колко хора се събираш, колко хора в църквата, важно е с какви хора се събираш. Защото с какъвто се събираш такъв ще станеш.

 Който се събира с мъдрите ще стане

по-мъдър, а приятеля на глупаците

зле ще пострада.

Искам да ви кажа, че е плъзнала една така да го нарека проказа, духовна проказа, духовна нечистота и мръсотия, от която ние трябва да се очистим, трябва да се отделим.

 Отделете се  и не се допирайте до нечисто

 и Аз ще ходя с вас.

Това е, което Господ казва. И ад вярвам, че има такава невяста, и тя е скрита, тя не се вижда винаги. Тя не е от тия, които са на преден план. Тя е истинска. Ходете наистина с Бога. Общувайте наистина с Бога. И вземете на първо място Неговото слово, с Неговото слово се хранете, моля ви. Недейте да се хващате например защото някой е написал нова книга. Новата книга е много интересна и каква интересна доктрина има вътре. Доктрина след доктрина, тук малко, там малко, заповед след заповед, правило след правила, този ти казал едно, друг друго, оня това пророчество дал, друг друго. Хора та скачат от едно на друго без да могат да хванат истината. Моля ви хванете се за Сина на живия Бог. Хванете се за словото

 Всичко чрез Него стана, и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

Свържете се и имайте лични взаимоотношения със Святия Дух. И да пиете лично от извора на живота, лично да се храните с хляба на Божието слово. Станете отговорни пред Него – това, което правите, това, което говорите, не подражавайте, не вземайте лошите навици и да казвате: „След като той може да го прави и аз мога да го правя”. Ето това го чувам много пъти. „След като той, примерно е стар християнин, стар служител и може да го прави, и аз мога да го правя.” Не можеш да го правиш! Ти не отговаряш пред стар служител и пред стар християнин, ти отговаряш пред Господа, ето, това е твоето ръководство.

Хванете истината и ходете с нея, защото тази сутрин по време на молитва усетих огромната духовна заблуда и измама, която е нападнала Църквата и разрушава църквата отвътре. Проблемът не е отвън. В момента Църквата се руши отвътре. Говоря за в България. Руши се отвътре, руши се с лошо поведение, лош живот, лош пример, множество учения и доктрини, които вкарват хората в объркване. Защото хората вече не знаят в какво да вярват и на кого да вярват. И едно се говори, друго се върши. Объркани.

Не се обърквайте! Както казва самият Христос: Да не се безпокоим, да не обръщаме внимание на тези неща. Имаш Словото, дал ни е Божието слово – да се храниш ежедневно с него. Научи се, особено Новия Завет. Вземете и хванете Духа на това слово.

И освен това общуване с Бога. Нека молитвата ви да стане като дишането. Не молитва като наказание, а молитва в общуване с нашия любим Баща или както тука става въпрос – нашия любим Младоженец. Да общуваме с Него и да напредваме в това общение. Защото Той скоро ще дойде и ще иска да сме подготвени.

Дано да успея да предам това послание, което тази сутрин беше в сърцето ми, и просто усетих, че трябва да го кажа. И искам да кажа на всички: Обичам ви и никого не искам да наскърбя по никакъв начин. Никого нямам предвид като говоря това нещо. Никой нямам предвид. Може да се случи някой да каже: Той казва така, има пред вид нас. Не е така. Разберете, това е едни цялостен дух, който е обхванал системата и се държи като с клещи.

Трябва да излезем от това нещо. И трябва наистина да влезем в Духа, да ходим в Духа, да живеем в Духа. Не да се съобразяваме този какво прави, онзи какво прави, този какво казва, онзи какво казва, а да се съобразяваме с живото слово на Бога, и с водителството, вятърът на Святия Дух. Да се съобразяваме. Да изпълним тези заповеди, те не са толкова трудни. Не, не са трудни, и Йоан казва, че не са трудни. Да обикнеш Бога е най-най-голямата заповед. Да Го възлюбиш, да отстраниш другите неща, тези всичките товарища, тези всичките неща, които са ти натоварили главата. Ставаш един фарисей. Разбери, че заповед е да възлюбиш Господа, любовни взаимоотношения с Бога да имаш. Ако не Го обичаш нищо друго не върши работа.

После и второто: да започнеш да обичаш и хората около себе си. Не да ги критикуваш, критиката не е спасила никого, любовта спасява. Любовта. Да обичаш хората. Не грехът, но да обичаш хората. Никой не бяга от любов. Ако в Църквата има истинска любов, истинско уважение, почит, вижте какви характеристики на истинското християнство. Уважение, почит, благородство, смирение, кротост, претърпяване, търпение, благост, милост, радост в Духа, мир, спокойствие. Ние като служители защо трябва да крещим, да викаме? Това какъв пример е да крещим и да викаме. Ако наистина има помазание и Господ иска да изкрещиш нещо – да, разбирам, защото помазанието подтиква.  Но просто да крещиш, за да те чуят повече?!? Казва се в Библията в Притчи, че

 Думите на мъдрия тихо казани,

се слушат повече, отколкото виковете

на онзи, който вика сред безумните.

Няма нужда от викане. Важно е какво ще кажеш. Ние сме станали помпозни, външни християни, външно християнство. А истинското християнство е вътре в сърцето. Какво става вътре? За съжаление има някои хора, които примерно съм виждал православни християни, католици, даже съм виждал някои невярващи хора, които имат по-добра ценностна система, с които можеш по-лесно да се разбереш, които имат повече уважение и почит, отколкото някои от нас. Разруха на християнската ценностна система, вътрешна разруха. Външно можеш да говориш на езици, но вътрешно как е? Апостол Павел казва:

 1 Коринтяни 13:1 Дори да говоря на ангелски езици, но ако любов нямам (вътрешно съм корурпиран, разрушен), аз съм станал кимвал, който звънка, и мед що кънти.

Аз съм станал кимвал, що звънка и мед що кънти, само кънти а нищо нямам, няма покритие в това нещо. Можеш ли днес да срещнеш един човек, и към този човек да проявиш истинско уважение. Не просто защото така е писано, а да видиш в този човек творение на Бога. „Аз те уважавам, защото ти си сътворен от Бога. Аз те уважавам не само защото ти си сътворен от Бога, но си и роден от Бога. Йоан казва:

Който обича Родителя,

обича и родения от Него.

Ако ти наистина обичаш Бога, ще обичаш и Неговите деца. Какво е това отхвърляне един от друг? Какво е това нагрубяване един на друг? Какво е това клюкарстване един на друг? Особено сега като такива места като Фейсбук, например.

Аз искам да ви предупредя във връзка с това – Фейсбук може да бъде използван за Божието дело. Направил съм профил там с цел за да може да се достигне до повече хора Божието слово. Но в същото време виждам различни публикации, които някои от тях никак не са наред. Дори и така наречени духовни публикации. И на всичкото отгоре виждам, че пускат някакви такива изкушения: „Я виж това, ей, не сме видели такова нещо”. И нашите християни клъвне да види какво има. То не само че клъвваш да видиш какво има там, не само че то те въвежда в клопка и т.н. (аз дори не знам какво се вижда по-нататък), на всичкото отгоре всички виждат, че гледаш някоя мръсотия. Те хем се съблазняват, хем вземат пример от тебе. Защото те така са го направили ад видят другите каква глупост си гледал. И се завърта една голяма глупост. Нямаме ли самообуздание братя и сестри да не гледаме глупостите? Да кажеш „не” на дявола!

 Яков 4:7 Покорявайте се на Бога, но се противете на дявола и той ще бяга от вас.

Има ли го това нещо? Или християнина вече няма стени около себе си, върши всичко, което върши света, какви християни. Как ще срещнем Христос с това? Със същия стил на живот, да вършим същите като тях, нищо чудно, че дявола няма респект към църквата. Ако ще да имате 50 000 души църква, вътре пълно с вързани хора, пълни с греховете си, пък после ми обяснявайте, че в новородени  християни не може да има демони. Обяснявайте го, няма да го повярвам аз това. Новороден християнин, влязъл в греховете и после ще кажеш, че демон не може да влезе в него. Ако постоянства в греха, извинете… Хора вързани, ходещи заедно, все едно отиват на концерт. Най-добрите изпълнители отпред – концерт . „Е, страхотно хваление имахме” и после отиваш обратно, къде? – в греха. За какво ти е този концерт.

Една време по-истинско беше – леля Мара, която ме канеше в тях – няколко жени, взели са песнарките, бабите и пеят химни на Господа по песнарките, помолят се. Отиваме там, събрали са се баби – няма клюки, няма приказки. „Пламенчо, заповядай!” и отива Пламенчо там. Какво – песен от песнарката, молитва, прочитат псалм, песен от песнарката, молитва, свидетелство, песен от песнарката, някой псалм – само това. Минават два часа, стават бабите „Бог с вас” и си заминават. Няма тоз какво правил, във Фейсбук какво казал, това гледал, онова гледал… Това беше.

Нека да използваме интернета за Божието дело, а не за дявола. Мнозина са се хванали и са държани от демонични сили посредством интернет. Особено Фейсбук, разни видия и други такива неща. Даже вече неудобно ми е да ги говоря тези думи, мръсни думи са, не искам да ги казвам. Просто се чувствам осквернен само като ги казвам тези думи. А като ли за хора, които редовно живеят този стил на живот.

 Не сте се съпротивили още до кръв на греха, казва Библията.

 Човек може да падне, не е казано, че не може да падне. Обаче като падне веднага трябва да се покае, да отиде при Баща си и да поиска прошка и да се покае, и да остави този грях. Не сте се съпротивили още до кръв на греха. „Не мога да го оставя”. Като не можеш, трябва да минеш през освобождение. Няма „не мога да го оставя”. Христос победи греха, за да можем ние да живеем в победа над греха, и трябва да живеем в тази победа над греха. Не ме интересува, може да ходиш в най-великата църква на света, но ако ти си роб на греха, ти си роб на сатана, това е положението. Ходи ако щеш в най-великата църква, най-великия проповедник да ти проповядва, роб си на сатана ако ти живееш в грях. И като дойде Христос е въпроса какво ще стане.

Казвам го със заинтересованост, а не да упреквам, нито да осъдя, но просто виждам нещата много на зле в духовно отношение. И не се чудете, че състоянието на страната че е такова. Защото църквата в момента е много слаба.

Църквата, когато е силна в Духа, слушайте, това е много важно! Когато църквата е силна в Духа и проповядва Евангелието, дори и без да се въвлича в специални молитви за България, дори и без да се въвлича в специални ходатайства за България, но поради факта, че тя е там, тя е силна, обградена от ангелски войнства, Святия Дух действа в Църквата – само поради този факт тя влияе на духовния климат на страната и климатът се променя, без дори да се молиш за страната. Защо? Защото ти си там и от тебе, от Църквата, Църквата става като поток, и от там ангелските легиони се движат и действат. Евангелието се проповядва, не е нужно да проповядваме странни работи – „Да победим еди какво си!” Не, Евангелието да проповядваш, и победата идва. Защото

 Евангелието е сила за спасение на всеки, включително и за държава.

Така се получава наистина промяна в страната. Не защото ние ще решим и ще направим ден за молитва за България. Ти като си хилав в Духа, каква молитва за страната ще направиш. Кажи ме как дявола ще се страхува от твоята молитва, като ти си в греха и между тебе и Бога има преграда от грях. Второ, дявола няма никакъв респект към такива хора, той не се страхува от хора, които са под неговия чехъл. Стоиш под неговия чехъл и ще воюваш срещу него. Какво казва Яков?

 Яков 4:7 Покорявайте се на Бога,

и тогава  съпротивете на дявола.

Ако няма покоряване на Бога не можеш да се съпротивиш на дявола. Ти си в несъстоятелност да се съпротивиш на дявола. И на всичкото отгоре от къде идва тази духовна гордост? В едно такова състояние – плачевно, изведнъж идва и духовна гордост. Смирение, смирение, смирение.

 1 Петрово 5:5 … Бог се противи на горделивите, само на смирените дава благодат.

Иска се едно сърдечно, дълбоко, лично покаяние. Лично. Казвам лично. Не го казвам, за да кажеш на другия да се покае, но аз да се покая, лично покаяние е необходимо, ако искаме промяна. Това ще бъде коренът на промяната в домът ни, това ще бъде коренът на промяната в Църквата и в държавата ни. Започва от мен и Господа, аз как ходя с Господа. Не да уча другите, но аз как ходя с Господа? Ти как ходиш с Господа? От тука ще тръгнат нещата.

„Благодарим ти, Господи! Благодарим Ти, в името на Исус Христос! Моля Те да избавиш нас, да разплетеш, да разкъсаш паяжините, веригите на сатана. Искаме светлината Ти да осияе. Светлината Ти да осияе всеки един от нас! Моля Те, помогни на всеки един от нас да се изчисти, освети с кръвта на Христос от всеки порок, от всяка духовна нечистота да бъдем измити, да бъдем изчистени. Никой да не прелюбодейства със сатана. Дай Господи, искаме истинската Църква, истинската Невяста да бъде подготвена. Избави хората от заблудите, от измамите на врага. Алелуя!”

И още един въпрос искам да засегна, приятели. Не искам никой да се обижда, много, много моля, не е целта ми това. Не е целта ми да критикувам никого, само искам нещо да ви кажа: Знаете ,че има ред в Божието слово. В Божието слово има ред – главата Христос, той е глава на мъжа, а мъжа е глава на жената, нали така? Сега, ние това винаги можем да го докараме до крайност, но има ред, въпреки всичко.

Но нека да ви кажа и още нещо в тази връзка. Казва се в:

1 Тимотей 2:12-14 А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, защото не мъжът се излъга, а жената се излъга.

Защото виждате една причина склонността жената да е по-податлива на измама, да бъде измамена. Поради тази причина Господ е направил така, че е поставил мъжът повече в позиция на власт и управление, отколкото жената. И мъжът повече в позиция на поучения.

Има ли изключения? Ето, например Дебора в Стария Завет, Кетрин Кулман н Новия Завет, които са поставени в позиция и то не за друго, а защото не са се намерили мъже да свършат тази работа. Самата Кетрин казва, че тя вярва, че преди нея двама мъже са били призовани в това служение, но те просто не са откликнали.

Но виждате, казва се:

1 Тимотей 2:12…жената да бъде мълчалива.

Какво иска да каже с това жената да бъде мълчалива? Не жената съвсем да млъкне. Но помислете си днес какво става днес по църквите? Кой говори най-много? И аз виждам в момента в църквите – има жени като фурии – пророчици… – не можеш да им стъпиш на малкия пръст. Като фурии и мъжете стоят кротко – просто има жени, както се казва, те решават какво да става в църквата – какво ще се говори и т.н. Мислите ли, че това е Божията воля? Не случайно има и доста измами, които стават. Защото се казва, че мъжът е покривало на жената. Тука не става въпрос да слагаме забрадките. Аз не ги отричам, но вярвам, че това не е основата. Основата на това нещо е, че жената трябва да служи под авторитет на мъж, ама наистина под авторитет на мъж. Да се вслушва  и да служи под авторитет на мъж. Защо? Защото виждате, че има възможност за измама.

Сега в момента искам да ви кажа, не че не могат да поучават. Има жени, които поучават много добре, по-добре от мъже. Не че мъже не могат да изпадат в заблуда, разбира се че и мъжете. Обаче, хора, ако погледнете, аз наблюдават това нещо. В крайна сметка жена служител в продължителност след като я погледнеш във времето (аз лично го виждам, много хора може да не го виждат), как посоката започва да се изкривява и отива в друга посока. Може да е много популярна, може да има много последователи, обаче къде ги води? Постепенно започва да се изкривява посоката, защо? Защото има нужда от този авторитет, който да застане и да коригира посоката. Може да поучава много добре, може да пророкува много добре, но казва се:

 …да не пророкува гологлава,

тоест, без авторитет.

…жените да питат мъжете си в къщи.

Защо? Защото те като започнат в църквата дискусия, и мъжете не могат да вземат думата много пъти. Аз вярвам, че този ред трябва да се въдвори. Не с насилие. Има много насилие, има много грубост, има много отхвърляне на жените. Трябва да бъде направено с Любов. И жените трябва с любов…

Знаете ли какво се получава? Красотата на жената не е да излезе с един микрофон, наперена, с минжуп и с високите токчета, гримирана… Не в това е красотата на жената. Красотата на жената е да е скромна, мълчалива. Може да е много красиво облечена, но без да съблазнява, защото

 който съблазнява един от тези най-малките, казва Библията, по-добре да си сложи един воденичен камък и да се хвърли в морето.

И ние на сцената можем да съблазним тези. Какво да кажем за хвалението – момиченца по всякакъв начин облечени и се кълчат, като че ли са в света. Аз ви казвам, може да има танцуване пред Бога и танцуване пред хората. Повярвайте ми, има голяма разлика. И не съм сигурен, че всички, които танцуват отпред танцуват пред Бога. Има разлика. И когато танцуваш пред Бога, това не е танц. Погледнете ги еврейските танци, колко са красиви. Защо? Защото това е Божият народ, той е бил учен от Бога. Това не е чалга, не е такъв тип и да си покажем красотите. А това е тип игра пред Господа, това е съвсем различно.

Виждате ли, аз няма как да ги обясня тези неща, няма как да ги кажа всичките тези неща, защото някой може да каже: „Ето брата е за това, против това…” Аз не съм нито за това, нито против това. Аз съм за това Духът на Бога да ръководи. И виждам определени неща в Духа, които блокират, пречат и който, развращават, направо казано. Развращават. Има едно слово, което много време стои в главата ми, и чак ми е неудобно да го казвам. Исус казва:

 Тежко на вас книжници и фарисеи, защото море и суша обикаляте за да обърнете един прозелит,

По целия свят може да отидем евангелизации да правим, големи служения да правим да обърнем някой човек към Господа. И след това казва,

 Като го обърнете го правите два пъти рожба на пъкъла.

С какво го правим това? – с личния си пример, с начина си на живот. Тези хора ги обръщаме в по-лошо състояние от това, в което са били, защото не само се връщат в греха, но вече са разочаровани.

И затова аз вярвам днес че трябва да започнем да погледнем себе си, собственото си състояние.

Вижте Дебора в Стария Завет – Господ я избра, защо? Защото нямаше мъж, който да свърши работата и се наложи жена да го направи.

Но като цяло ние живеем в едно време но еманципация и жените заемат позиции. И пак казвам, аз много харесвам служението от жените, като говорим служение на жени. Има три жени, които в годините са били много силни служителки на Бога. Едната е Мария Удуърт-Етер, след нея Ейми Семпъл Макферсън, която започва Форскуеър деноминацията, след това Кетрин Кулман. Тези три жени аз наистина ги намирам за много силни служителки, като виждам, че в живота им има падания, и смятам, че в голяма степен тези падания са били причинени от това, че не е имало мъж както трябва в живота им, особено при Ейми Семпъл Макферсън, а дори и при Кетрин Кулман. Не е имало мъж както трябва в живота им. Ако бяха под авторитета на мъж щеше да бъде по-друго нещо. Но въпреки всичко Бог ги е използвал мощно. Но искам да ви кажа, че не всяка жена е Кетрин Кулман. И не можем да говорим за изключенията като правило. Ние не трябва да бъдем фанатици, но трябва да виждаме нещата. Знаете ли, Словото и Духът се събират заедно. Като виждаш някаква ситуация и чрез Словото виждаш я пред очите си. Тя просто ти излиза отпред. Аз започнах да разбирам за какво става въпрос, защото аз съм се чудил защо жена да мълчи в църквата. Казвам, как така ще мълчат жените. Ама аз като гледам в някои църкви, то наистина трябва да млъкнат тия жени. То жени като мъже, а мъжете като жени. Взели са нещата в свои ръце, страшна работа. И в Библията – закона се казва ясно – жена да не облича мъжки дрехи. Мъжките дрехи са образ на дела, действия. Жената да не се прави на мъж и да не взема на мъжа ангажиментите. Имат си достатъчно неща, които да правят. И вижте как се говори в Библията за жената:

 1 Петрoво 3:3 нейното украшение да не е външно.

Някой ще каже: Трябва ли да носим това, трябва ли да носим онова?” Разбира се, че

 Всичко е позволено, но не всичко е полезно.

 С други думи ти можеш да носиш обици, на какви обици носиш и как ги носиш. Ти можеш да се обличаш с хубави дрехи, но какви дрехи носиш и как ги носиш. Какъв е резултата от това, което правиш. Защото от преизпълването на сърцето говори устата, а преизпълването на сърцето е външния ти вид. Една жена, която е пълна с блудство в сърцето си, или с желание да се изтъкне колко е красива, все така ще се облече, че да се подчертае и да може другите да я видят. Трябва да се изчисти сърцата на хората – не външното, вътрешното трябва да се изчисти. Външното е признак на вътрешното.

Но ние ги режем – това не прави, онова не прави. Проблемът, че жени са навлезли и… и да им кажем: „Това не прави, онова не прави!” Това не решава проблема. Тя ще каже: „аз външни съм седнала, но вътрешно съм права”. Не това. Въпросът е да работим с Божието слово да се осъзнаят жените, да се осъзнаят и мъжете. Всички имаме нужда от промяна. Да осъзнаят хората накъде отиваме и на Кого служим?

Какви са тези велики служители, това е опасно. Вижте какъв грях направиха в Израел – сложиха златно теле да му се покланят. Телето е образ на служителя. Златен служител, велик служител, лъскави служители, едни костюми…. , то лъщи отвсякъде. Това прилича много на тези плодове и зеленчуци, които ги продават на пазара. Лъскави, хубави, обаче изкуствени и вредни. Истинските плодове и зеленчуци нямат изглед.

Дори и за Христос се казваше, че нямаше изглед да Го пожелаем. Той не се яви като Цар, не се яви като велик, Той се яви като обикновен човек. Роди се моля ти се в ясла. Днешните християни и служители само тронове искат, само да царуват искат. Всеки иска да царува. Да, разбира се, да царуваме, защото имаме власт, но това е духовно царство. Искаха Христос да Го направят цар, но хора разберете, учението е коренно различно. Искаха Христос цар да Го направят. Днес повечето ако решат да го направят цар, християни, служители, казват веднага: „Господ ми отвори врата цар да стана.” Не, То (Христос) избяга. Не пожела цар да става. Казва: „Моето царство не е от този свят”. Аз имам царство, но то е от другия свят. Той царува в Духа. По какво се вижда? – демоните Му се подчиняват, болестите Му се подчиняват, природните стихии Му се подчиняват. По това се разбира, че има власт. А не по политика и корони и други такива. Господ иска да е добре политиката и икономиката. Но когато каруцата отиде пред коня, накъде отиват нещата? Нека конят да е пред каруцата.

Първото нещо, което е, е общението ни с Него, връзката ни, отношенията ни с Него. Как можем да имаме правилни отношения помежду си, като нямаме правилни отношения с Него. Невъзможно. Как можем като не ходим в Духа и в светлината да пръскаме светлина. Христос не казва, пръскайте светлината, Той казва: Вие сте светлината на света. Ако ние не сме светлината нищо не можем да направим. И вижте какво е положението в момента. Църквата е изтощена, служители изтощени, християни изтощени, разочарования… Това говори за демонична намеса в църквите. Вие ми говорете, че в християнин не може да влезе демон, не може това, не може онова… Аз ви казвам, че в момента на много места вместо Христос да царува плът и царуват демони. А вие ми казвайте, че не може това да стане. За съжаление точно това и става, защото не се осъзнава това нещо.

Така че всеки трябва да си намери мястото, всеки трябва да си застане на мястото, кротко, спокойно.

Аз пак ще се върна на това – може ли жени да носят накити, да се червят и т.н. Защо да не може? Не че не може, но казва да не е това красотата им. С други думи дори и да си сложиш нещо, сложи си малко. Знаете ли колко е красиво, когато видя някое момиче или някоя жена, която е сложила съвсем мъничко грим или съвсем мъничко червило. Не много, или никак. Скромно облечено, то направо е красиво. Изведнъж виждаш християнки с тежък грим, като жените от улицата, например тези, които са на Холивуд и т.н. Какво показваме ние с това? Искаме да станем като тези в света ,за да ги убедим, че не сме по-различни от тях. Напротив. Ние трябва да им покажем, че сме различни от тях. Нашата сила не е в това да се правим на света, нашата сила е в това да покажем пример на света – друго поведение, друг живот, друго отношение – това е нашата сила. И силата трябва да е духовна.

 Имащи вид на благочестие не само, но да имаме силата за благочестието, а не отречени от благочестието. Не да ставаме приятели със света,

Който казва Яков става приятел със света става враг на Бога. Прелюбодейци, не знаете ли, че е писано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.

И Духът Му се наскърбява от това наше отношение.

Аз призовавам обикновения християнин, призовавам обикновената християнка, призовавам служителките, призовавам служителите да се замислим за пътищата си, да се обърнем от всяко едно нещо, от всеки един грях, който съблазнява другите. Нещо, което правим вместо да гради Царството руши Царството. Да изграждаме Божието Царство, а не да го рушим. Пред Бога не е важно моята църква, или твоята църква, или неговата църква. В очите на Бога има царство, и Христос говори за Царството. Това, което аз правя може да го правя за моята църква, но да руша Царството. Това, което правиш може да е така. Важното е дали градим Царството или го рушим, дали съдействаме за Царството или не.

Защото както гледах някой беше писал във Фейсбук и ми направи впечатление: Църквите не са непременно Църквата, тоест църквите, които ние ги виждаме като сгради и т.н. не са непременно Църквата на Христос. Може да се окаже някои групи които се събират да пеят много, да свирят много и в един момент Христос да каже: Не ви познавам вас, които вършите беззаконие. Не по музиката, даже да виждате Христос да се е движил с музиканти, на се движи със сила. Първата църква какво пък толкова, изпяха химн и излязоха. Ама какъв химн изпяха в 16-та глава на Деяния на апостолите? Такъв химн изпяха Павел и Сила в затвора, че се разтресоха вратите на затвора и веригите на всички паднаха. Благодаря. Е, това е за мене хваление. Не ме интересува колко китари ще има, колко инструменти ще има, като не падат веригите на сатана, а само си пеем… Обаче Павел и Сила като пеят химни затворите се отварят, основите на тъмницата се разтресоха. Е, това се казва хваление. Няма инструменти дори. Не че съм против инструментите. Не. Обаче, когато хвалението ти е инструменти, когато хвалението ти е гласни струни, когато хвалението ти е консерватория, това не е хваление, това е пеене. Хвалението е с Дух и със сила, това е истинско хваление, и те го показаха. Павел и Сила. Нито е музикант Павел, нито Сила. Те даже са били с вериги по ръцете и краката си, обаче Бог е  действал. Това се нарича  истинско християнство. Четете Деяния на апостолите и нека се върнем към модела на истинската църква. Защото ми се струва, че излизаме доста на далеч от модела на истинската църква, а после ще викаме за съживление. Като викаме толкова за съживление повече от 20 години след 1989 година, да го виждаме съживлението да е дошло.  Вървим в кривата посока. Искам да ви кажа нещо: Не копайте кладенци там, където няма вода. Трябва да се копаят кладенци под ръководството на Святия Дух там, където е водата на живота, изворът на живота. Трябва да се върнем към извора на живота, Който е Христос. Не много учения и доктрини, различни учения, ние имаме нужда от Него. Имаме нужда от завръщане и почивка.

 В завръщане и почивка е избавлението ни, казва Исая. Почивка е вашето избавление. Завръщане към личност.

 Защото вижте какво се казва:

 Търсете първо Божието Царство и неговата правда и всичко това ще ви се прибави.

И когато разсъждавам за Божието Царство, кое е най-характерно за Царството на Бога?

 правда, мир и радост в Святия Дух.

Божието Царство е сила,

Но аз ще ви кажа кое най-много ме впечатлява в Царството – това е Царят. Не е ли така? Царят определя Царството. Най-впечатлителното в Царството е Царят, тоест какво трябва да търсиш в едно Царство? Първото е Царят. Не законите, Царят те интересува тебе. Значи, какво трябва първо за търсим? – търсете първо Царят в Неговото Царство. Ето какво трябва да търсим – личност. Дори в този стих можете да видите че трябва да търсим личността – завръщане към Него, ходене с Него, общуване с Него. Погледнете Енох – ходеше с Бога. С колко човека – с личност. Авраам ходеше с Бога – с колко човека  – имаше около него Лот, но Лот по едно време трябваше да се отдели, защото не можеха заедно повече да вървят. Авраам трябваше да продължи сам в ходенето си с Бога, и той стана приятел с Бога, не всички около Авраам. Мойсей, не се казва Мойсейковци, много човека, не, един човек ходи с Бога, един човек преживя огнения храст, един човек изведе народа от Египет. Защото ходеше с Бога ,беше избран, беше воден, един човек. Исус Навиев – един човек. И после колко много пророци и служители – Илия, Елисей, пророците, всички тези личности, те ходеха лично с Бога. Погледнете Илия откъде се появява

 3 Царе 17 А теслиецът Илия…

Изведнъж се появи теслиецът Илия, незнайно откъде, дори не знам дали е бил израилтянин, мисля, че не е. Появи се отнякъде Илия и смъмри дъжда, докара суша, после отиде при вдовицата, после възкреси едно момче и още много други неща… Един човек, ходи обаче с Бога. Бог му даде ученик – Елисей, който го замени и тоново лични взаимоотношения със Всемогъщия Бог. Не разчита на неговото поколение, не разчита на други, разчита на Христос. Много разчитаме ние на хора. Той не и дал Словото Си, Той ни е дал Духът Си да Го следваме и да ходим с Него. Общението с хората не може да замени общението с Бога, и общението с хората не е първото, но първото е общението с Бога. Любовта към Бога и общението с Бога е на първо място. След това, в резултат от общуването се с Бога ти ще общуваш с правилните хора, по правилните начини ще ги обичаш. Не да станеш роб на това – аз съм зависим от тези хора, аз съм зависим от тази църква. Ти си зависим от Христос, Сина на живия Бог. Ако ти не знаеш как да ходиш с Него, където и да ходиш няма да успееш. Върни се при извора на живота. Христос, Господ не прати деноминация да спаси света. Господ прати Сина Си като човек, за да спаси света.

После, вижте ги апостол Павел, вижте апостол Петър, виж другите апостоли как се движат, по какъв начин – лични взаимоотношения с Бога, това е номер едно. Така че нека се обърнем и си оправим взаимоотношенията с нашия Всемогъщ Баща, и милостив Баща.

„ И Боже, аз Те моля наистина за истинска реформа, истинско преобразяване на църквата. Моля Те да избавяш, да спасяваш ценни души. Онези, които са отпаднали да се върнат към истинския Христос. Не измислен, не захаросано петле, не Макс Доналд Христос, но истинския Христос. Този, Който е, към Него да се върнем в името на Исус, Амин!”

В момента ми идва да ви го кажа, в момента има един измислен Христос, на места се изобразява не този, който е. Както казах не Макс Доналц, или друга модифицирана храна. Истинския Христос е хляб, който всеки ден трябва да дойде. Макс Доналц, сандвича като го оставиш може да стои една година и пак ще е същия, дори някой беше казал 14 години. Но истинския хляб като го оставиш по-дълго време или ще е твърд, или ще е мухлясъл и т.н. Значи Господ иска живи взаимоотношения, не Макс Доналц, не модифицирани в Духа, иска истинския Христос. Хора, имаме нужда от оригинала, Христос – оригинала. Защото има някои неща, които слушаме, има някои неща, които сме научили, които ни отделят от оригинала. Създава ни се погрешен образ на Христос, това се нарича идол. Това е Христос, който ние си го правим, Христос, който ние си го изобразяваме, ние си правим идол и му се кланяме, но Той не е точно този. Трябва да се кланяме на истинския, живия Христос такъв, какъвто е, а не какъвто ни се иска на нас. Защото другото става идолопоклонство. Кланяш не на своя образ на Христос, а не на истинския Христос. Казва се:

Поклониха се на делото на ръцете си.

Това не става въпрос да направим само статуи. Ние можем да изнасяме поучения за Христос, можем да учим кой е Той, какъв е Той  и постепенно да отклоним хората от истинския Христос, и да ги научим, че Той е по-различен. Помислете, Христос не е бил лъскав, както съвременните плодове и зеленчуци, които са пълни с химикали,

 Не е имал благообразен вид за да Го желаем

Значи, Той е изглеждал като тези зеленчуци, които изглеждат малко поначукани и т.н., обаче в същото време са хранителни, натурални, хубави, добри за здравето, а другите са вредни и създават проблеми. Затова днес много хора учат, четат, и вместо да стават силни, те стават все по-слаби, все по-немощни и все повече се оплакват от тяхното християнството. Ти не можеш да черпиш от фалшив Христос сила, той ще те изтощи, той е като пиявица. След като това е едно подобие на Христос и няма сила, то ти пие силата като пиявица. Ти имаш нужда да дойдеш при истинския извор и източник на живота, Исус Христос, живият. Не някой, който те учи, тая те учи, тоя те учи, тая книга, оная книга, проповед, онази проповед. Няма ли Христос, няма ли Библия, нямаш ли лични взаимоотношения с Него, да отидеш лично да пиеш, ти не можеш да пиеш от хората. Ти трябва да отидеш лично да пиеш от извора на живота. Иначе не можеш да се напиеш. Някои пият от блатото и после се чудят защо имат стомашни проблеми и болки, защо са зле със здравето, защо треска ги тресе, защото пиете от неправилното място. Пийте от истинския извор.

 Който е жаден, нека дойде при Мене и да пие от водата на живота. Който вярва в Мене от утробата му ще потекат реки от жива вода.

Ама като пиеш от извора, истински извор. Не от фалшиви извори.

Днес заблудата е може би номер едно. Заблуда навсякъде, повсеместно. Ако не хванете Духа на Бога здраво, ако не хванете Словото на Бога здраво, казвам ви, ще се заблудите при всички положения. Словото на Бога, особено Новия Завет трябва да го четете редовно  и да търсите и искате от Бога истината. „Господи, истината ми дай, искам истината, учи ме на истината.” Не защото е приятно, захарно петле отнякъде или глазурена торта. Не, те са вредни за здравето ти. Това, от което имаш нужда е истинския хляб, типов хляб на Божието слово. Може да не е толкова сладък като тортичките и сладолетчетата, обаче е здравословен за тебе. Защото тека (Библията) има живот. Хлябът на живота се казва. Не тортата и пастичката на живота или захарното петле на живота, Макс Доналц на живота, няма такова нещо. Истинска храна, истинско питие, истински Господ, връщане към истината.

Църквата преди 1998г. както аз я знам по онова време, подземната църква така наречена, може да е имало много неща, но искам да ви кажа: В това време, когато съм ходил на църква съм срещал съм истински християни, срещал съм истинско християнство, срещал съм хора, които плащаха цената, за да са християни. Малко или много всички сме плащали тази цена. Обаче искам да ви кажа беше много, много, много по-истинско. Може да бяха хората с песнарките, може да бяха хората със забрадките, може да нямаше книги – разпространяваха се такива книжки, написани на пишуща машина и с картончета от горе – това бяха книгите, които четяхме. Обаче искам да ви кажа, че знаехме Библията. Божиите деца от начало се хващаха за Библията и знаеха Библията. Сега в момента кой я знае Библията. Знаят какво е казал този ,какво е казал онзи, но не знаят Библията. Колко знаят Библията, колко знаят Новия Завет? Даже и днес ме питат хората: „Ти как знаеш къде е този стих, къде е това, къде е онова?” Никъде не съм си поставял за цел да помня кое къде се намира. Не е въпросът в това. Ама може ли да не познаваш Библията ,че това ти е живота, това ти е оръжието, това ти е хляба. Как ще стане това нещо? Искаме сила. Копаеш там, където няма вода, копаеш кладенец, където няма вода, затова няма живот. Копай там, където има живот. И няма какво и да копаеш, направо отиди да пиеш от извора на живота. Той стои там и те чака. Отиди там и пий от извора на живота, научи се да пиеш. Ама как да пия? Почвай да пиеш и ще се научиш как да пиеш.

Бог да благослови всички, и църквите да благослови, и България да благослови, и семействата ви, и вас. Но ви казвам, ключът към разрешаване на всичките проблеми не е политика, не е икономика, не е дори освобождение. Ключът е личност, Който се нарича Исус Христос, Който е извора на живота. Ако не се срещнеш с Него, ако не ходиш с Него няма зазоряване. От Него идва всичко. Той е словото на Всемогъщият Бог. Той е началото и краят, Той е животът и възкресението. Така че нека всички да се обърнем към Христос и ще видите как всичко започва да си идва на място. Не просто да ходим ад учим другите, а нека да почнем да учим себе си. Както казва Библията:

 Ти, който учиш другите учиш ли себе си?

Да почнем да учим себе си в ходенето с Господа и благословенията ще дойдат.

Бог да ви благослови в името на Исуса Христа от Назарет!

Амин!