Йоан 1:1 В началото беше Словото и Словото беше у Бога,

 и Словото беше Бог.

В началото беше Божието слово, преди още Божието слово да се анрече Исус, е било просто Словото. И Словото беше у Бога и Словото беше Бог. Както някои питат: Исус Бог ли е? Казва се, че Словото беше Бог. Някой може да каже: Ама не става въпрос за Исус. Обаче в 14-ти стих четем:

Йоан 1:14 и словото стана плът.

Словото стана плът, или човек.

Йоан 1:14 и пребиваваше (живя) между нас пълно с благодат и с истина. Ние видяхме славата Му, слава като на Единородният от Отца.

Словото Божие стана плът, стана човек и пребиваваше помежду нас. И се казва, че Словото Божие беше пълно с благодат и истина. Знаете, Исус и Словото са едно. Исус е Божието Слово. Така, че Исус и Словото са едно. Божието Слово стана плът и Го нарекоха Исус. Обаче се казва ,че е пълно с благодат и истина. Забележете, благодатта върви преди истината. Истината трябва винаги да бъде подправена с благодат.

2 Коринтяни 13:14 Любовта на Бога Отца, благодатта на Господа Исуса Христа и общението на Святия Дух да бъде с всички вас.

Бог е любов, Бог Отец е любов и Той ни възлюби.

Бог толкова много възлюби света, че даде (ето незаслужена милост) Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

Това е любовта, а Неговата любов идва до нас посредством благодатта, която е в Исуса Христа. Любовта на Отца, благодатта на Господа Исуса Христа идва до нас посредством общението на или със Святия Дух. Чрез общението ни със Святия Дух Той прави така, че тези неща да ги получим. Така, че виждате, в Исуса Христа е благодатта. Благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

Йоан 1:16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота,

И благодат върху благодат.

ОТ Неговата пълнота, от Неговото съвършенство всички ние приехме благодат върху благодат, върху благодат. Благодаря на Бога за тая благодат върху благодат. Пак напомням, че благодатта е незаслужена милост, оказана ни от Небесния ни Баща.

Йоан 1:17 понеже законът бе даден чрез Мойсея,

А законът поражда гняв, законът поражда съд и законът поражда смърт. Обаче,

Йоан 1:17 благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

И после, преди това още се казва, че:

Всеки добър и всеки съвършен добър идва от Отца на светлините,

 у Когото няма изменение, нито сянка на промяна.

Всеки добър дар, всеки съвършен дар идва от нашия Небесен Баща. Той ни го дава чрез благодатта, която е в Господа Исуса Христа. Междувременно искам да обърна на Галатяните. В Галатяните се говори доста за благодатта на Бога. И така, в Галатяни 5-та глава се казва така:

Галатяни 5:4 Вие, които желаете да се оправдаете чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.

Приятели, изключително важно е да не отпадаме от благодатта и да не се отлъчваме от Христос. Възможно е човек да е християнин и да се е отлъчил от Христос, и да отпадне от Христовата благодат. Всичко, което имаме, ние го имаме благодарение на благодатта на Бога. Ние имаме нужда от Неговата милост не само за миналите ни грехове, ние имаме нужда от Неговата милост за днешния ден, защото никой не е съвършен. Имаме нужда кръвта на Исуса Христа да ни умива и да ни очиства до пришествието на Христос. Ние имаме нужда от Божията благодат, не само „колко чудна благодат, когато аз бях сляп, но виждам днес”. Имаме нужда от Неговата благодат, когато сме били слепи да прогледнем, но имаме нужда от Неговата благодат ежедневно да бъдем гледащи, виждащи, а не да сме слепи. Имаме нужда от Неговата благодат да ни умива и да ни очиства всеки ден, да ни дава откровение и сили всеки ден. Ние сме зависими от Него. Изключително важно е всеки едни от нас да живее онлайн с Бога, не офлайн. Може да си имаш компютър в къщи, може да е най-хубавия, най-силния, но ако не си онлайн, ти не можеш в момента да гледаш това предаване. Може компютъра ти да не е толкова добър, но ако си онлайн, ти ще го гледаш. По същият начин е с Бога. Толкова важно е каква е нашата връзка с Него, дали нашата връзка с Него е жива. , дали наистина я има, или е прекъсната някъде. И тази връзка, която имаме с Бога е всъщност благодатта. Ние ежедневно Му отдаваме нашите немощи, предаваме Му нашите грижи, предаваме Му нашите грехове, предаваме у всичко, що е негативно в живота ни, предаваме го. И има една небесна стълба, по която Исус каза, че ангелите се качват и слизат по нея. Тази небесна стълба е Исус. Някои я рисуват като мост, ама то си е по-скоро стълба, не е мост, защото връзката е вертикална. По тази стълба ангелите се качват нагоре, ангелите се катерят по тази стълба и носят товари върху себе си, и тия товари са нашите грехове. Това са нашите грижи, нашите проблеми, нашите скърби, нашите болести, нашите молитви. Всичко това те носят върху себе си заради нас при нашия небесен Отец. И на Неговата маса, пред Неговия трон се поставят всичките ни молитвени нужди, всичките ни товари, всичките неща. Той след това изпраща ангелите обратно  с отговорите на молитвите. Изпраща ангелите да носят Неговата любов, да носят Неговата милост – безусловна благодат, безусловна милост, безусловна любов към нас. И ангелите слизат по тази стълба надолу към нас да ни донесат отговора от Бога. Както искате я наречете стълбата – може да я наречете кръста, може да я наречете Христос на кръста, но чрез Него ние всъщност влизаме онлайн с Бога и имаме жива връзка с Него.

Йоан 14:6 Аз съм пътят… (ето, това е връзката).

Йоан 14:6 …истината и живота. Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

Виждате колко важен е Исус за нас. Нищо не трябва да измества Христос от живота ни, защото Той е нашата жива връзка с Отца. Има обаче неща в живота ни, които могат да нарушат тази връзка. Има неща, които могат да прекъснат благодатта на Бога към Божието дете. И ние трябва да бъдем внимателни към тези неща, и аз искам за някои от тях днес да поговоря. Тези неща, които може би са нарушили твоята връзка с Бога и поради това да си офлайн (прекъсната връзка) и чакаш, и чакаш нещо да стане, но нищо не става, защото връзката е прекъсната. И тази връзка трябва да се възстанови.

Нека да видим по-нататък какво имам да кажа. Номер едно, казах за Исус, Който е нашата стълба, по която се качваме, по която влизаме в контакт с Отца, кръста и другото, което е много важно за нас, и аз искам сега да му обърнем внимание. Нека отидем в Матей 7:1,2. Тука Исус именно говори за нарушаване на връзката с Бога.

Матей 7:1,2 Не съдете, за да не бъдете съдени.

Нека да спрем тук – Не съдете, за да не бъдете съдени. Когато ние започнем да критикуваме, това е критикарски дух. Когато започнем да критикуваме този, онзи брат, онази сестра, служител, ние започваме да съдим, и в очите на Бога това не е добре. Когато започнеш да съдиш, ставаш съдия, а не изпълнител на Словото, и тогава Бог започва да те съди тебе. И не само Бог започва да те съди, но и хората започват да те съдят. Значи, не съдете, за да не бъдете съдени. Това означава, че ако не съдим другите, ако не критикуваме другите, няма да бъдем съдени от Бога. Не съдете, за да не бъдете съдени. Ако ние не съдим другите, ние ще бъдем под благодатта, под милостта на Бога. Помните ли какво казва Писанието?

Милостта тържествува над съда.

С други думи, ако ние се научи да проявяваме милост към другите, когато те не я заслужават, ако се научим да проявяваме милост към тези, които не я заслужават, тогава и към нас ще се проявява Божията милост, която ние не заслужаваме. Слушайте внимателно, заставаш под облака, влизаш онлайн (жива връзка) с Бога. Защото ние всички се нуждаем от Неговата милост, от Неговата безусловна, от Неговата незаслужена милост към нас. Той казва, ако не съдим, и Той няма да ни съди, а това е голяма привилегия. Виждате ли колко много ние губим, когато започнем да съдим другите, да им гледаме недостатъците, да ги одумваме. Особено клюкарството, когато се говори нещо, което не е вярно, тоест лъжи, тогава съвсем се отделяме от Бога.

В момента тук една сестра задава въпрос: „Ако идва изобличение от Духа към някой брат или сестра?” Да, хубав въпрос. Но кой е критерият кога едно изобличение и от Духа? Никога тен съм чул някой да каже, че е изобличен от плътта. Значи, първото нещо, което е много важно, дали изобличението е наистина от Духа. На всеки му се струва ,че изобличението е от Духа, когато го казва, но на друг, като го слуша му се струва, че изобличението не е от Духа. Тука обаче е много важно да се разбере следното нещо. Вие видяхте, че се казва „благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.” Не се казва само „истината дойде чрез Исуса Христа”, а „благодатта и истината.” Благодатта е Божията милост. Винаги истината трябва да ходи заедно с любовта. Когато ти поднесеш истината с любов, тогава изобличението носи живот. Когато обаче истината се предложи без любов, тогава можеш да убиеш човека. И това е равносилно на буквата.

Буквата убива, Духът носи живот.

Така, че много важно е да се направи разлика между критикуване и изобличение. Днес ние сме свидетели на много критикуване, много одумване, много клюкарство. И сега, това, което говоря в момента може да  помогне на някои хора. Това не означава, че ние трябва да приемаме греха, не. Но това означава, че ние трябва да обичаме хората, а не да ги убиваме с думи. А изобличението е като скалпел, който оперира, вади тумора и оставя човека жив. Българите имат една поговорка: „вместо да изпише вежди, вади очи.”  Критикуването вади очите, не изписва веждите. Така, че тука наистина е много тънка разликата. Обаче аз смятам, че ние сме много повече в този проблем на критикуване.

Бог е казал: „да възлюбиш ближния си”, но не е казал да възлюбиш ближния си, след като стане съвършен, а да възлюбиш ближния си, въпреки, че не е съвършен. Дали можеш да възлюбиш дори грешника? Когато Бог Отец възлюби толкова много света, да не мислите, че света е бил много праведен, за да го възлюби Бог? Обаче, Той възлюби света и изпрати Своя Син в същия този свят да пострада, поради любовта, с която Той възлюби грешния свят.

Ето тука, една сестра пише: „Когато в къщи, на твоята родна сестра синът й е сводник, а тя е вярваща, и аз се опитвам да й кажа, че трябва да се откаже от това нещо, защото е голям грях. А тя казва, че тя го спасява чрез нея.” Не мога да то разбера много това. Значи, синът й е сводник, а тя е вярваща. Не се разбира много добре. Значи, майката е вярваща, а синът й е сводник и той съгрешава. А тя какво прави? Тя го спасява чрез какво? Не мога да разбера чрез какво? Как чрез нея го спасява? В момента, приятели, ето това нещо излиза от темата. „Чрез молитви” – хубаво нещо прави жената. Какво искате да направи, да го убие ли човека? Разбира се, че трябва да се моли за сина си. Като й е син, ще се моли за него, ще го обича, ще гледа по някакъв начин да го спаси. И така трябва да се постъпва. Това ен означава, че трябва да си мълчи и да не му казва истината. Но аз съм убеден, че която е сестра, вярваща, намира начин и време, когато да му каже: „Сине, това, което правиш е грях и ще те заведе в ада.”

Искам да ви кажа, че изговорената Божия любов, изговореното Божие Слово с любов носи спасение. А пък това момче, явно не е вярващо. Не може да е сводник и да е вярващо. Така, че тука това нещо излиза от това, което говорим. Аз говоря да възлюбиш ближния си, брат си. Имам пред вид  духовния ти брат, както себе си,за това говорим в момента. Трябва да се научим наистина да прощаваме, да не съдим хората. Защо? Защото съдията е Бог. Искам да ви прочета още един пасаж:

Яков 4:10 Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.

Смирявайте се пред Господа и Той ще ви въздигне. Ето, вижте първото, което е – смирявай се пред Господа, и Той ще те въздигне.

Яков 4:11,12 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. Сао един е Законодател и Съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, та съдиш ближния си?

Вижте тука какво казва Божието слово, всеки един трябва да го разбере. Всеки един трябва да си зададе въпроса: „Кой съм аз в тази картина?” И въпроса, който Бог задава на всеки един от нас е: „Кой си ти? Ти си съдията или си изпълнител на закона?” Съдията съди, законодателя дава закона, а ние сме поданици на царството, и сме длъжни да изпълняваме закона. Един е Съдията, Който може да спаси, може и да погуби. А ти кой си, та съдиш другия? „Ти кой си?” Нека всеки да си зададе въпроса: „Кой съм аз, кой си мисля, че съм аз? Аз кой съм? Аз законодател ли съм, аз съдия ли съм, или съм изпълнител на закона?” Кой си ти, те питам от тези трите? Ако кажа, че съм съдия, ако кажа, че съм законодател, това е един въпрос. Но ако кажа: не, Съдията е Един, Законодателят е Един, а аз съм изпълнител на закона. Когато ти си изпълнител на закона нямаш право да сядаш на съдийския престол. Ти можеш да ходатайстваш, ти можеш да препоръчваш, ти можеш да умоляваш, но нямаш право да съдиш, защото не ти е дадено, няма правомощие за това. Ти си изпълнител на закона. Защото, приятели, повярвайте ми, голям проблем в нашето християнство идва от това, защото ние сме си взели права, които не ас наши. Взели сме на себе си правомощия, които не ас ни дадени и в резултат на това Бог започва да ни съди, защото ние съдим другите. Той е Съдията, Той е Съдията на мен, Той е Съдията на теб, Той е Съдията на всеки! Аз какво мога да кажа? Мога да кажа: така казва Господ, това е Неговото Слово, ти прецени ,ти реши, това е, което Бог казва. Връщам се в Матей 7:1:

Матей 7:1,2 Не съдете ,за да не бъдете съдени.

Защото, с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят.

Не само това, но тук бог ни показва и друго нещо – от съда, от критерия, с който аз гледам на другите, зависи какъв ще е критерия, с който Бог ще гледа на мен. От критерия, с който съдя другите, Бог взема същия критерий и го използва към мен, за да ме съди. Защото се казва: „с какъвто съд съдя другите, със същият съд ще бъда съден и аз. Това означава, че аз мога да си прибавя неприятности, мога да добавя допълнителни изисквания към мен, мога да прибавя високи критерии, по които Бог да ме съди благодарение на това, че съм критикар, че знам много да приказвам, знам много да одумвам, знам много да клюкарствам, знам много да съдя. Много повече и много по-сурово ще бъда съден, ако аз правя такива работи. Това означава, че Божията благодат може да ме отмине. Казвам, че благодатта може да ме отмине, защото помнете, че благодатта е незаслужена милост. Ние не я заслужаваме и ние понякога забравяме от къде Бог ни е извадил. Ние забравяме, че идваме от тинята, че идваме от света, че идваме от нечестието, че идваме от греха. И когато започнем да си мислим, че сме прекалено праведни в собствените си очи, заемаме позицията на съдии и започваме да съдим другите, но сме забравили от къде сме дошли. Никога не забравяй от къде си дошъл, никога не забравяй от какво те е избавил Бог, никога!!! Както съдиш другите, така ще бъдеш съден! По-нататък се казва:

Матей 7:2 С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери

Аз определям по какъв начин Бог ще ме съди, представяте ли си го това? Това означава, че всичкото това критикарство, на което сме свидетели, един срещу друг, служител срещу човек, човек срещу служител, служител срещу служител, критики, критики, критики, всичките тези неща. В един момент Бог казва: Тези мерки ,които вие използвате  един към друг, същите мерки ще използва Аз срещу вас. Защото вие сами си определихте мярката. „Не съдете ,за да не бъдете съдени!” О, Боже! Представяш ли си? Ако не съдя другите, няма да бъда съден. Това не означава, че няма да отидеш на съда, това означава, че няма да бъдеш осъден. Вижте колко много губим с тези големи усти, като говорим един срещу друг и си търсим грешките. Но Господ не е казал да осъдиш ближния, а е заповядал, да възлюбиш ближния си, както себе си. Разбира се, в любовта иа изобличение.

Когото любя, него изобличавам, казва Господ.

Но хора, това е различно. Когато изобличението е от Бога, то е с любов, то има милост в себе си, има благост в себе си, има благодат в себе си, има простителност в себе си – това е различно. Много пъти ние преписваме нашия гняв, че е Божии гняв. Но Библията казва, че:

Човешкият гняв не върши Божията правда.

Дори да наречеш човешкия гняв Божий гняв, той не върши Божията правда. Защото не е важно какво ти ще кажеш, не е важно какво аз ще кажа, но важно е какво Той ще каже. Ако това е човешки гняв, и да го наречеш Божий, той си е пак човешки. На някои неща си слагаме етикети, както на нас ни се иска, обаче това се казва да правиш сметка без кръчмаря. Като дойде кръчмаря да ти прегледа счетоводството, тогава вече се виждат какви са нещата.

Матей 7:3 И защо гледаш съчицата (сламката) в окото на брата си,

а не внимаваш на гредата в твоето око?

Виждате ли какво нещо е човешката природа? Много ти е по-лесно да видиш когато име сламка или съчица в окото на другия, когато има недостатък в другия, защото лицето му е пред тебе, но своето лице не виждаш и не усещаш, че цяла греда има в твоето око. И сламката, и съчицата са нечисти, те са мъртви, това е образ на грях, на мъртви дела. Може ад е имало дърво, но е умряло, защото е вече съчица. Може да е било трева, но е умряло, защото е сламка. Мъртви дела – Евреи  6-та глава – това са греховете. Това е грях, но е сламка, съчица в окото на брат ти. „Брей, как го нападаме брата? Ще го уморим, ще у извадим очите заради тази сламка. Как смее той?” Проблема обаче е, че в твоето око има греда, и като имаш греда в окото не можеш да видиш ясно какво правиш. И искаш да извадиш съчицата от окото на брата си, но поради гредата в твоето око не виждаш ясно и си извадил окото на брата си. И после казваш: „Аз го изобличих с любов, обаче той не се покая.” Ето това е, окото на човека си е отишло, поради твойта криворазбрана истина.

Не, приятели, трябва да разберем какво е Божията любов. Тука се казва дори: „защо гледаш?” Виждате ли, една от причините да сме критикари, е какво гледаме. „защо гледаш в окото на брат си?” Вземи си огледалото и си гледай твоите очи, гледай си твоето лице. Както казват: гледай си работата, защо гледаш работата на другия? Каква работа имаш да ес бъркаш в чуждото семейство; каква работа имаш ти да се бъркаш в чуждия бизнес; каква работа имаш да се бъркаш в чуждата църква? Всеки ад си гледа своята си работа. Това е, което Бог иска от нас. Но не, ние ще бъдем велики служители, така ще се набъркаме в работата на другите, че ще забъркаме каша в живота им. „Защо гледаш сламката в окото на брат си, защо гледаш греха в брат си?” Ти си стой пред Бога, ти си гледай твоята греда, твоят голям грях, който имаш да очистиш.

Искам да ви покажа нещо в този пасаж, което се вижда тука – когато човек има в себе си грях като тази греда, тежък грях, толкова той е по-критичен. Тоест, колкото по-грешен е човекът, толкова по-голям критикар става. Още веднъж ще го кажа (вижте, в този пасаж го пише): Той има греда в окото си, не сламка, а пък гледа в окото на другия. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ЧОВЕК Е В ГРЕХА, ТОЛКОВА ПО-КРИТИЧНО Е НАСТРОЕН. И точно в тия грехове, в които е той, самия ги вижда в другите, защото съчицата е част от гредата. Значи, точно в този грях, в който той се намира, той го проектира върху другите, и го вижда върху другите. Виждате ли от къде идва проблема с критиката? – от греха. Ето, той вижда съчицата в окото на брат си, , обаче не усеща гредата в своето си око, не я вижда и не я усеща, но в окото на другия много добре вижда съчицата. Обаче в 5-ти стих Исус продължава:

Матей 7:5 Лицемерецо!

Исус нарича този човек лицемер. Хората, които съдят другите, хората, които критикуват другите, Исус ги нарича лицемери. Защото добре знаят, че те са в грях, обаче в същото време търсят греха в другите.

Моята и твоята задача не е да поправим света, а да поправи себе си. Всеки един трябва да го каже това: „Моята задача не е да извадя съчките от другите, а да извадя гредата от моето око.” Всеки трябва да си гледа своята си работа, всеки трябва да си гледа своя си бизнес, своето ходене с Бога, Трябва всеки сам да се подготви за Божието идване чрез помощта на Святия Дух и Божието слово. И тука казва:

Матей 7:5 Лицемерецо! Първо извади гредата от твоето око,

и тогава ясно ще видиш…

Тогава ще разбереш, тогава ще видиш. Докато гредата е в окото ти, ти не виждаш, ти си сляп. Сляп си, а си тръгнал да вадиш, да бъркаш в окото на другия. Парадокс.

Матей 7:5 … Първо извади гредата в твоето око, и тогава ясно ще видиш, за да извадиш гредата в братовото ти око.

С други думи казва: „Ти като излезеш от греха ще можеш ясно да видиш, ще имаш светлина, ще имаш любов и наистина ще можеш да помогнеш на другия, не да го убиеш, не да му извадиш окото.

Нека да отидем пак в Яков 3:1:

Яков 3:1 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете,

че ще приемем по-тежко осъждение.

Божията воля е всеки един от нас да стане учител, да учи другите, всеки един. Обаче трябва да намерим разликата в това. Тука, като казва: Братя мои, не ставайте мнозина учители, означава, гледайте ад не се бъркате в работата на другите и да ги учите постоянно какво трябва да правят. Защото е пълно с хора, които се бъркат в работата на другите и ги учат какво трябва да правят, а самите те не са научили себе си какво трябва да правят. Понеже те самите няма какво да правят, не вършат работа, бездействат и се чудят на кого в работата да се набъркат. Недейте да ставате мнозина учители, защото ще получим по-голямо осъждение.

Защото в много неща грешим.

Всеки един от нас греши в много неща.

Яков 3:2 Защото в много неща грешим; а който не греши в говоренето, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Виждате колко важно е да се научим да не се бъркаме в чужди работи и да не поучаваме хората там, където не ни е работата. Разбира се, че е добре да се поучава Божието слово. Разбира се, че е добре ад учите хората. Ето, това, което научавате, на това да учите хората, но не е добро да се бъркате в работата им и да обърквате живота им.

Сега ще отида в Яков 3:9:

Яков 3:9 С него благославяме Господа и Отца,

и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!

„А, не, не брат, аз такова нещо не правя, никога не съм казвал „проклет да е”. А знаете ли какво означава да благославяш? Означава, да говориш добро за човека, това значи благословение. Добро говорене (дори мислене) за човек означава благословение. А знаете ли какво значи да кълнеш? Това значи злословие, да говориш лоши или зли неща за човека. „Алелуя, слава на Бога! Слава на Бога! Алелуя!” Обаче в същото време – „А, тоя ли? А, този  ли, онази ли?”– това е кълнене в очите на Бога, не просто „проклинам те!”, това е просто дума. Исус не само прокле смоковницата, но Той каза да не даде плод до века, и тя наистина изсъхна и не даде плод.

Яков 3:10,11 От същите уста излизат благословение и проклетия!

Братя мои, не трябва това така да бъде.

 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

Сладката вода е благословение, горчивата е проклятие.

Яков 3:12,13 Възможно ли е, братя мои, смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

Мъдър човек, кротост и мъдрост. „Ама тя е такава, той е такъв…” Какво казва Божието слово, особено за жените? – кротост.

Жените да бъдат мълчаливи.

Днес жените говорят повече от мъжете. В Библията се казва: Жените да бъдат мълчаливи. Това не означава жената да млъкне и нищо да не каже. Това означава да бъде стегната и да приказва на място, на време, когато я питат, а не да се бърка в различни работи.

Яков 3:14,15 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество,  не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдрост,

която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска.

Ние под предлог, че говорим Божието слово понякога използваме такава мъдрост, защото със свадлив дух, с крамолнически дух, със завист, с ревност можем да използваме Божието слово. Но това не идва от Бога.

Яков 3:16 Защото, гдето има завист и крамолничество,

там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

Яков 3:17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста,

 после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост

и добри плодове, примирителни, нелицемерна.

Яков 3:18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Можем много неща да кажем, но скъпи хора, аз вярвам, че много от нас са отпаднали от благодатта на Бога поради критикарски дух, съдене, одумване. Одумването какво е? Одумването е да говориш истина с цел да злепоставиш човека, или да говориш истина с цел да се забавляваш на нещастието на човека или на проблемите на човека. Клюкарството е да говориш лъжа против човека, а одумването е да говориш истина против човека, с цел да го злепоставиш. За критикуването Исус казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени!” И ние трябва да разберем, че не сме съдиите.

 Сега, когато ви го казвам това нещо, толкова много съжалявам понякога за ходенето в плътта. Ще ви кажа за какво става въпрос. Когато говориш едно поучение и от другата страна човекът го слуша в плътта, той може да обърне думите ти по такъв начин, че да ги изкара плътски, защото не хваща духът на това, което е казано. Или ги изкарва в едната крайност, или ги докарва в другата крайност, но не може да улучи посоката на Духа.

Сега ще ви покажа един пример за човек, който плътски ще възприеме това, което казвам. Когато някой след това му каже: „Брат, ти ен постъпваш правилно с това”, той да каже: „Ти не чу ли какво каза брат Пламен? Той каза да не ме съдиш,. Той каза ,че никой няма право да съди, нямаш право да ме съдиш. Аз ще правя, каквото си искам.” Ето, такъв случай е абсолютно възможно да има, и ако такъв човек постъпва по този начин, да се оправя с Господа. Бог му е Съдия. Защо? Защото това, което говоря (слушайте внимателно), това, което Бог говори е не да търсиш недостатъците на другия, а да търсиш в себе си своите си недостатъци. Не говоря на тебе да говориш на брат си какво трябва и какво не трябва да прави, а говоря на тебе ти да не правиш това нещо. Когато дойде време за брат ти, Божието слово ще дойде при брат ти и ще му каже конкретно той какво не трябва да прави. Словото е насочено лично и частно за тебе, а не към тебе за друг.

Много хора днес казват: „Ама еди кой си видя видение за мен, еди кой си ми пророкува, еди кой си какво ли не му казал…” Ако Бог иска нещо да ми каже, Той няма да ми го казва все чрез други хора. Той не е такъв – на едно ухо да пошушне, па на второ, па на трето и чак тогава да дойде при мене. Като има нещо да ми каже Бог, Той идва да ми го каже лично. И като има да каже нещо на другия, Той идва при него да му го каже лично. Това, което друг ще ми каже, ако е от Бога, то идва като потвърждение но това, което вече Бог ми е казал.

Така, че нашата задача не е да ходим да изобличаваме, да обвиняваме и критикуваме хората. На всеки един от нас задачата е да се облече в бели премени и да се подготви за идването, за пришествието на Спасителят. Нека да не ставаме съдии един на друг. Този ти казва: „Ей, ти така и така”, другият ти казва: „Чу ли какво казва брат Пламен, да не критикуваш. Ти нямаш право да критикуваш, ти нямаш право да ме съдиш, брат Пламен така каза.” А другият: „Не бе, аз искам да ти кажа….” И почват двамата да се дърпат от двете страни. Не, не, не, нито единият трябва да прави това, нито другият. Всеки да си гледа работата, да си гледа Божието слово, да си чете Словото, да си вземе Библията, да се гледа в огледалото и да се променя. Ето, това е, което мога да ви кажа. Защото, скъпи приятели, ние вярващите, християните, станахме за срам и позор пред хора от света с каране, викане и т.н.

Спомням си, когато бях в квартала имаше едно семейство. Скарали се нещо мъжа и жената и мъжът кипнал (жената сигурно много му е говорила, не знам) и хвърлил телевизора през прозореца. Тя се развикала, започнала да кълне и станала голяма работа. Дошли чак от някакъв вестник, и ги питат защо са се скарали. А тя започнала да говори: „Той мъжа ми така, онака…, а аз съм вярваща. Аз съм християнка, аз съм вярваща, аз ходя в църквата на брат Пламен, аз съм вярваща, разбираш ли?” И това нещо по вестника то писаха. Вярваща била. Хора, направо позорим името на Господа Исуса Христа с такива изказвания, с такива действия. Това ли е Христовия характер? Видели ли сет Исус като Го разпъват на кръста да казва: „Аз тука съм Божият Син. Аз дойдох тука да ви помогна, да ви оправя, всичко ви правя, а на всичкото отгоре на кръст ще ме разпъвате и ще ме биете. Не ви ли е срам? Аз тука това ще направя, онова ще направя… Не! Но Той каза от кръста:

Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.

Погледнете един дякон Стефан – пребиват го с камъни, а той: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.” Не казва: „Бог да ви благослови! С гняв. Не, любов има.

И аз искам да ви кажа, че затова Библията казва:

Заради вас се злослови Божието учение.

Така пише в Библията – заради нас. Какъв пример даваме? Колко хора биха се обърнали към Христос без толкова евангелизиране, а само ако видят начина ни на живот, като видят кротък характер? Какво пише Библията за жената? – да бъде смирена, с кротък характер, не да се кичи, да се гордее и т.н. Така пише в словото – жената да е кротък характер, не да се хвали с външна красота, да бъде прилично облечена, не предизвикателно. И когато хората от света видят такава жена, като видят такова семейство, да кажат: „Брей, какво хубаво нещо. Искам и аз така. Как стана това?, ако те попитат: „Аз бях като вас, но Христос дойде и ме спаси и ме промени.” Ето ти го свидетелството. Няма нужда от подробности, хората ще разберат, те не са прости и ще разберат за какво става въпрос.

Но като видят християнки викащи, крякащи, критикуващи, одумващи, злословещи, каращи се помежду си, водещи мъжете си за носа, как хората ще повярват, кажете ми? И как мислите, на Бог харесва ли Му всичко това? Господ харесва кротост, кротък и смирен дух. Господ харесва любовта, верността, вярата, благостта, дълготърпението.

И пак ви казвам – ние не сме съдии.Някои ще кажат: „Погледни във 2 Коринтяни се говори за един, който имал бащината си жена и т.н., и апостол Павел каза: предавам го на сатана, не можахте ли вие да отсъдите и т.н. Естествено, като има такъв случай, трябва да се събере ръководството на църквата, то не може да се остави така това нещо. Ще се съберат заедно, ще се помолят, ще вземат решение, ще го съобщят на човека, че в това положение, в този тежък грях, в който е изпаднал той не може да продължи да бъде заедно с другите. И трябва да стане ясно, че той не е част от църквата, докато не се покае. Нормално е. Апостол Павел казва:

Няма ли между вас един мъдър човек, който да може да отсъди?

Ама той не каза да се съдим. Тука става въпрос за управление, да се отсъди справедливо в дадената ситуация. Става въпрос за управление с любов и правда, със справедливост. Това е съвсем друга работа, всеки може да го разбере. Всеки нормален човек, като види ситуацията, ще каже: „Нормално е, справедливо е да се направи така.” Ама това е съвсем друго нещо. И това са хора упълномощени, това са презвитери, това са апостоли, това са хора със специална Божия благодат и милост. И те вземат тези решения с пълна отговорност с цел доброто на Божието дело не за да осъдят човека и да го убият, а да спасят другите. Пак искам да обърнете внимание – не да осъдят човека, а да спасят останалите, да не се заразят и те. Пак от любов, пак от милост, съвсем друго нещо е. И толкова са очевидни тези неща, а ние не ги правим, и сме излезли от Божията благодат в друга посока.

Бог да ви благослови!

Амин!