Много силно свидетелство и молитвена нужда:

Здравейте пастор Пламен, искам няколко свидетелства да дам и се чудя откъде да започна, тъй като целият ми живот е свидетелство за Слава на Бога. Ще се опитам да бъда кратка. Повярвах на 14 год, когато за първи път посетих евангелска църква, преживях новорождението си и разбрах, че Някой може да ме обича, въпреки всичко. Омъжих се, много искахме да имаме дете, но все не се получаваше и когато забременях – нямаше по-щастлив човек от мен. И така до третия месец, когато направих спонтанен аборт и се почувствах сразена. Дяволът започна с лъжите си, че аз никога няма да имам деца, но Бог е решил друго и ни благослови не с едно, а с три прекрасни деца – големият ни син е на 14 и близнаци момиче и момче, които другият месец навършват 12год. Близнаците се родиха в края на осмия месец и ги сложиха в кувьози заради теглото, състоянието на Мира обаче се влоши, стигна се до момента, в който една лекарка ни каза, че правят, каквото зависи от тях, но само Господ може живот да дава! И беше изключително права. В момента, в който видях детето ни, аз просто “изключих“, молех се денонощно, не знаех ден ли е, нощ ли е, яла ли съм, не съм ли, седях пред Бог и го молех да не взима детето ми. Това беше много трудна битка. Тогава обещах на Господ, че ако Мира оздравее – аз ще дам живота си, за да Му служа. Чудото стана, Мира оздравя напълно и това беше огромна победа в мощното име на Исус Христос! Не мога да опиша щастието си, когато изписаха Мира и тя вече си беше вкъщи. И така аз се радвах на майчинството си, децата растяха всичко си беше наред, докато в един момент Мира беше на около 11 месеца, започна да си удря главата във възглавницата докато заспива, това продължи 7-8 години и никой и нищо не беше в състояние да я спре. Беше на година и половина, когато спря да говори, спря да ни забелязва, пълен регрес в интелектуалното й развитие. Последваха всякакъв вид специалисти – невролози, психолози, логопеди и т.н. Няма център за работа с деца с проблеми, в които да не сме били в Пловдив. Стигнахме до момента, в който близнакът й Лъчезар тръгна на училище и от социалните ме повикаха да дам обяснение защо дъщеря ми не ходи на училище. Трябваше да представим ТЕЛК, а нямахме. Минахме през различни специалисти, всеки си постави диагнозата – такава е процедурата за ТЕЛК. И така на 7 години дъщеря ни беше инвалид 92% с чужда помощ с водеща диагноза Атипичен аутизъм. Знаете ли, още тогава не приех нито една диагноза, дори не съм чела какво са писали лекарите, когато не разбират какво става с психиката на детето, те поставят диагнозата Аутизъм. Винаги съм вярвала, че за Бог невъзможни неща няма и не могат да Го притеснят никакви диагнози. Ходихме на църква, когато имахме възможност водихме Мира на освободителни и изцелителни служби. Понякога виждахме проявленията на демоните – очите й ставаха като на змия, обръщаше ги, веднъж, когато един служител заповяда на ням дух да напусне нещо така силно й стисна устата – до посиняване и само мучеше, друг път си удряше главата в стената, в пода, въргаляше се по земята, пищеше неистово, веднъж вдигна температура по време на службата буквално за секунди – тя пареше, много хора пред очите ми получиха освобождение, но състоянието на детето ни оставаше същото. Питах Бог защо ни причинява това, защо ме наказва по толкова жесток начин, толкова ли бях грешна, отчаянието взе превес и имаше момент, в който мислех, че не мога и не искам да живея повече. Единствено страхът от Бог не ми позволи да го направя. Умишлено избягвах майките с момиченца, само като слушах как говорят 2-3 годишни деца, как разсъждават, как си играят с играчки с кукли и… от другата страна моето вече пораснало момиче, което и една дума не може да каже, не го интересуват играчки и яде пръст. Да, започна да яде пръст и то с най-голямо удоволствие все едно яде най-вкусното нещо на света, все още с памперс. Не можех да я контролирам къде да ходи, но все пак физически успявах да я гушкам или да я хвана за ръка, за разлика от сега. Когато близнаците имаха рожден ден, аз може би съм единствената майка, която не искаше да идва този ден при мисълта, че е изминала още една година без промяна. И пак надежда виждах единствено в Бога на Него оповавах и на Него служех, Той ме вдигаше и ми казваше: “Не бой се, само вярвай!“ През този период от живота си попаднах на една книга “Прасета в хола“, разбрах, че трябва чрез водителството на Святия Дух да направя прочистване вкъщи. Напалих огън с най-различни предмети – скъпа картина, окултна литература, муски, талисмани, плакати, касети с метал музика, плакати и т.н. До момента не знаех, че предмети могат да носят проклятие. Мислейки си, че всичко ще бъде наред и нещата ще започнат да се оправят – стана страшно! Буря дойде в дома ни, взаимоотношенията ни се сринаха – със съпруга ми, с родителите ми. Явно беше, че дяволът изгубвайки територия – опитва да си я върне. Стигнахме дори до развод и с моя човешкия разум не можех да си представя как може да се промени това положение. Но след като всичко се разбърка, Бог по невероятен начин така започна да подрежда всичко, че се случиха неща, за които нямах смелост дори и да мечтая преди това. За пореден път отдавам слава на живия Бог! В този период нашият любящ Баща доведе мъжа ми в църквата. Ей това беше поредната голяма победа в името на Исус! Бог ни даде сили да продължим напред. И така времето минаваше, продължавахме да ходим по всякакъв вид центрове за работа с деца, нови лекари, изследвания в чужбина за метали в кръвта – установи се, че има завишени нива незнайно откъде, тръгнахме по клиники за изчистване, то не бяха скъпоструващи лекарства от Швейцария, то какво ли не беше, лекари обещаващи едва ли не чудеса с техните медикаменти, докато накрая разберем, че това не са чудотворни смеси, а най-обикновени витамини и промяна нямаше. Минаха 3 години и пак трябваше да ходим на ТЕЛК, този път й дадоха 100% инвалидност с чужда помощ. Дойде момент, в който вече не можехме да излизаме от вкъщи, тъй като тя порасна и не можех да я контролирам, ако реши, че ще се тръшне на земята. Нямахме възможност за ходене на църква, а общуването с братя и сестри във вярата винаги ми е липсвало. Единственият човек, за което отново благодаря на Господ, беше сестра ми, която винаги ми е била голяма духовна подкрепа. Не спирах да се моля и да вярвам, че Мира по свръхестествен начин ще се освободи. Един ден чрез приятели вкъщи дойде един човек, българин, който заема висок пост в Чешката православна църква. След като видя Мира ни каза: “Детето ви има нужда от освобождение“, нещо, което вече знаехме. Отивайте в Украйна в Печорската лавра, там, каквито освобождения съм виждал, никъде другаде не бил виждал. Нямаше две мнения по въпроса, решихме да отидем. Нали и те в името на Исус гонят, какво като е Православна църква. Задължително трябваше да имаме църковен брак и Мира да е кръстена. Направихме й паспорт. Година и половина чакахме този човек да ни се обади да отидем заедно, но имаше много ангажименти и накрая решихме да отидем сами с мъжа ми взехме и преводач за руския език наш приятел, без Мира, за да изчислим всичко до последната подробност, и когато отидем с нея да сме подготвени. Пристигнахме късно вечерта много трудно, не знаех, че Украйна е толкова зле, пътища нямат нормални, както и да е. Настанихме се в хотел точно до лаврата и на сутринта бяхме строени точно по всички техни изисквания, за които бяхме инструктирани предварително – жените с дълга пола задължително, забрадка на главата, мъжете задължително с дълги панталони иначе просто охраната няма да ни пусне. Влезнахме в лаврата, намерихме църквата по указанията на нашия човек, в този момент имаше служба. Обаче се появи голям проблем – никой не искаше да говори на руски, а украинския няма нищо общо според мен с руския. Те знаят, но не искат да говорят. Видяхме къде е хотелът в самата лавра там на голяма табела пишеше дните и часовете за въйчатката – така наричат изгонването на зли духове. И така реших, че ще присъствам на службата за въйчатка. Имаше около 50-60 човека. При тях в момента, в който влезнеш в църквата, трябва да се прекръстиш, след което да паднеш на колене и да целунеш земята, без значение какъв пост заемаш, дори охранителите го правят задължително. Започна службата и всички започнаха да падат на колене и да целуват земята след служителя. И дума не разбирах на 5-тата минута дойде охраната при мен питаше ме нещо, но не разбирах какво, а те явно ме видяха, че не падам да целувам земята и това е знак за явно неуважение към Бог, но как да го правя като не разбирам защо. След нямаше и 5 минути пристигна друг охранител и пак същото, посочи ми място до една колона да се отдръпна. Седях, нищо не разбирах и започнах да се моля; Боже, ти и украински знаеш – кажи им да ме оставят на мира. Останах около 2 часа, може би над сто пъти падаха и целуваха земята тези, които могат да се наведат, разбира се. Чуваха се всякакви звуци, мучене на животни, писъци, оригване и т.н. в един момент охранителите наредиха хората в редици на колене и видях. че служителят минава да благослови с китката всеки един поотделно, наредих се и аз, но вече не ме издържаха, пак охранител дойде и ми посочи старото ми място до колоната. Страшно неудобно се почувствах. В това време мъжът ми влезна и ми каза да изляза навън. Все пак бяха намерили служител, който говореше руски, обясни ни каква е процедурата – първо трябва да се изповядаме, причастие да вземем да заплатим забравих вече колко гривни, да запишем името на детето и тогава чак имаме право да присъстваме на въйчатка. Охранителите са ми обяснявали, че нямам право да присъствам, да не говорим да се нареждам за благословение. Разведе ни този служител из цялата лавра, във всички църкви, разказа ни за историята на лаврата и т.н. Попитахме го не може ли да се молят на дреха, тъй като ще е трудно да я доведем, но той категорично отрече и каза, че това са невъзможни неща, може каза в хотела на лаврата да е, но трябва да е тук и да е записана за самата служба. Тръгнахме си, разбрах, че ще е много трудно да заведем Мира там – езиковата бариера, трудния път, невъзможността да я контролираме и т.н., но казах „Господи, ако това е Твоята воля, ще падаме, ще целуваме земята и хиляда пъти, ако трябва, знаейки крайната цел.“ Когато влизахме в България за първи път, благодарих на Бог, че живеем в България, в сравнение с тях ние сме много по-добре. Решихме, че единственият начин да заведем дъщеря ни в Украйна е да й дадем успокоителни хапчета за да е спокойна, приготвихме се ние за път, дойде време да изпробваме успокоителните как ще й действат след консултация с лекар, разбира се. Започнахме с Диазепам с по-малки дози – изобщо не й подействаха, увеличихме дозата и лекарката каза да й следя дишането, след тази доза задължително ще заспи. Нищо подобно, тя дори не легна все едно не е пила диазепам и то висока доза. Разбрахме, че с нашето пътуване няма да ни се получат нещата, нямаше начин да тръгнем при това положение. И въпреки всичко знам, че Бог има план за живота на всеки един човек и нищо в живота ни не идва случайно. След като Той беше решил да затвори тази врата, със сигурност ще отвори друга.

 Молех се Бог да ни покаже изходния път, светлината в тунела. И един ден приятелка на майка ми от ученическите години, с която не са се виждали 42 години била на почивка в с. Баня до Карлово и решила да издири майка ми, за да се видят. В течение на разговора станало въпрос, че са вярващо семейство, а зет им е пастор във Франция. Станало въпрос и за Мира. Буквално на вратата при изпращането жената се обърнала и казала: “Потърсете пастор Пламен Петров, той има освободително служение.“ Денят беше неделя 14.10.2013г. Разбира се веднага започнах да търся адрес в интернет на църквата, в която служите, но намерих само скайп адрес – изпратих ви покана и чакахме приемане. В събота вечерта мъжът ми каза: “Потърси пастора, където и да е в България да отиваме при него.“

Не знам как попаднах на една програма, на която пишеше, че на следващия ден – неделя, имате служба в Пловдив в църква “Светлина на света“. Разбира се в 10:00ч. бяхме там. От първата минута бях сигурна, че сме на правилното място, в точния момент благодарение на Бог. Проповедта беше животопроменяща за мен, говорихте за Духовната храна – за Божието слово, за товара, който се опитваме да носим сами, а всъщност трябва да предадем на Бога, за силата, Която имаме в Неговото име. Сякаш ми се отвориха духовните очи и уши, почувствах се изобличена – аз до този момент повече четях християнска литература, качествена, но в нея нямаше силата, която има само Божието слово, понасях си товара, който е трябвало да дам на Бог. Толкова осезаемо присъствие на Св. Дух не бях усещала преди. Изцеления ставаха, крак порасна с 2 см пред очите ми, много хора получиха освобождение. Мен ме хвана срам да дойда при вас, стоях и гледах, докато в един момент положихте ръцете си над главата ми и аз бях буквално изстреляна назад, падайки в ръцете на съпруга ми, такова помазание от Св. Дух аз до този момент не бях изпитвала и с нищо не може да се сравни.

Помолихме ви да послужите на дъщеря ми в колата преди втората служба в Пловдив. Молихте се за нея, главата й се разтресе буквално и ни казахте, че пак ще се молите. Прибрахме се вкъщи и чудо се случи – Мира стоеше пред банята и ме чакаше да влезна с нея.

Сега искам да обясня защо е чудо за нас, дълго време не давах свидетелство за това, защото не знаех как хората ще възприемат едно нещо най-нормално по принцип. Само за момент си представете едно момиче на 11 години и половина, което върши физиологичните си нужди в гащите, а вече имаше и цикъл и по никакъв начин не понася до него да се докосне вода, по какъвто и да било начин. Повече от две години. В редките случаи, когато успявахме да я вкараме в банята, за да я изкъпем разбираше целия квартал – бунт, пищене, рев. Трудно ни беше да спазваме дори елементарна хигиена. Ето защо за нас това беше чудо, за което отдаваме Слава само и единствено на Господа Исус Христос.

Започнах да гледам ваши проповеди, молех се с молитвите в youtube и разбирах, че за повече от 20 години във вярата аз съм едно „духовно бебе“ и Божията ръка е била върху мен през целия ми живот само и единствено по милост и Той въпреки всичко не ме остави за миг дори. Само Той знае през какво сме минали. Дяволът многократно се опита да убие Мира, пила е всякакви препарати, яде всякакви найлонови опаковки, хартия, пластмаси, чорапите ги разплита и ги яде за секунди, ако не може да си открадне, сваля тези от краката си разплита ги и яде конците все едно са най-вкусната храна на света.

Гледах една жена, която получи освобождение при ТБ Джошуа от демони, които я принуждават да яде такива “храни“. Ако не й се даде това, което иска на момента, изпада в бунт, тръшка вратите със сила или започва да се самонаранява, мести мебелите без проблем, има нечовешка сила, за да го прави, най-малко трима човека трябва да я държат, за да й изрежем ноктите, постоянно търси начини да си постигне някоя цел, изпечен крадец е все едно сме я учили. Вкъщи всички външни прозорци и врати са с ключалки, понеже не осъзнава опасността от падане. Случвало се е да забравя отключено или тя да намери ключа и да я заваря да танцува на перваза от външната страна на прозореца, Бог я е пазил през всичките тези години, дори косъм не е позволил да й падне от главата, физически е здраво дете – сироп за кашлица не знае какво е. Разбрах, че няма как да печелиш духовни битки без Словото, няма как да говоря на хората за Бог, без да познавам Словото, няма как да дам храна на хората при положение, че аз съм гладна. Покаях се, благодаря на Бога, че ми прощава невежеството. Молейки се с молитвите от youtube получих освобождение от главоболие, с молитвата за преди сън Бог ми даде спокоен сън и отново на Него отдавам цялата слава, но за Мира ви молим вие да й послужите в удобно за вас време и място, тъй като за момента няма как да я доведем в църква.

Обещали сме пред Бог, ако е по Неговата воля да освободи дъщеря ни да дойдем във всяка една църква, където служите в България, за да свидетелстваме за Слава на Господ и нашия спасител Исус Христос. На пост сме от пет месеца ежедневно до 12 часа аз, майка ми и сестра ми, а миналия четвъртък и този понеделник бях на пост до 15:00ч за служението ви в България. Моля се повече хора да бъдат доведени до покаяние, повече семена да попаднат в добра почва чрез помазанието на Св. Дух да бъдат разкъсвани оковите на сатана, хомота на дявола да бъде разрушаван. Огромна благодарност на Всевишния, че е избрал такива хора за служители като вас с Мими, поверил ви е много голяма отговорност, но и на вас ви благодарим, че сте я приели. Бог да ви благославя изобилно! Извинявам се, че писмото ми стана много дълго, но исках да споделя с вас всичко това. Сега вие сте моята църква и благодарение на проповедите аз израствам духовно. Съвсем скоро и други свидетелства ще дам за молитвените кърпички, тяхното помазание е наистина много голямо! СЛАВА НА БОГА!

В.Ганчева