Ще говорим относно водителството на Святия Дух. Нека да обърнем на Числа 9 глава и ще започнем от 15 стих:
15 В деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.
Когато Моисей и народът на Израел построиха скинията в пустинята облак покри тази скиния. Този не е бил нормален облак, това е бил свръхестествен облак от Бога, това е облакът на присъствието на Святия Дух. Присъствието на Святия Дух се е проявявало в Стария завет в пустинята видимо, видимо за естествените очи на хората. През деня над скинията е имало облак, не естествен облак, а свръхестествен облак на присъствието на Святия Дух. През нощта, когато облакът не се вижда се появява огнен стълб върху скинията. Ако погледнете тоя огнен стълб той започва от скинията и стига до небето. Този огнен стълб представлява тази стълба към небето, по която ангелите се качват нагоре с нашите молитви и слизат надолу с отговорите на нашите молитви. Този огнен стълб е отворено небе. За нас като християни е много важно да имаме отворено небе над нас, но ние сега разглеждаме двуяко нещата, защото тук Числа 9 глава е времето на закона, времето на Стария завет и там е имало скиния, а днес скинията я няма, днес и храмът го няма.
Скинията, както казахме е палатка, която е подвижен храм за хора, които се движат. Народът на Израел се е движил в пустинята и скинията е бил подвижният храм под формата на палатка, в който те са се покланяли на своя Бог. И казва, когато скинията е била завършена, тогава над скинията облак е дошъл и я е покрил. Този облак, който е покрил скинията е покрил само скинията и този облак не е естествен нормален облак, а този облак е Святият Дух или присъствието на Святия Дух върху самата скиния. Обаче, както казахме това е в Стария завет, това е законът. Как стоят нещата днес в Новия завет? Защото днес нито сме във физическа пустиня, нито се движим с физическа палатка или скиния, нито виждаме такъв облак, така че ние трябва да намерим мястото на тези неща, които са в Стария завет в ежедневния наш живот. Насочваме се към 2 Петрово 1:13, където апостол Петър казва:
13 И мисля, че е правилно, докато съм в тази телесна хижа
Тук е написано „телесна хижа“, но преводът отдолу със звездичка скене, забележете скене, от където идва думата скиния – палатка, шатра, колиба, жилище, скиния, храм. Скене има се в предвид скиния, защото на английски точно превода е скиния. И Петър казва:
Мисля, че е правилно, докато съм още в тази телесна скиния
И това Петър пише преди смъртта си, това е второто му послание: „Докато все още съм на земята в телесното си тяло“, вместо да каже физическото си тяло, той казва „телесна скиния“ и от това ние разбираме, обърнете внимание, че скинията, която е била в Стария завет и която са носили в пустинята, 40 години и 40 пъти са я местили. Никой храм не може да го преместиш 40 пъти, но скинията, която е като палатка може да се премести, защото тя се свива, премества се и се разпъва. Тази скиния е образ на нашето физическо тяло, на твоето и моето физическо тяло. Както виждате нашето физическо тяло се движи в пространството, на някои тялото се движи по-бързо, отколкото на другите. На някои тялото преминава от град на град, от държава в държава, от континет в континет, някои стоят сравнително на едно място. Дори и тези, които стоят сравнително на едно място не са като дървета посадени на едно място, а се движат въпреки всичко. Така че Петър казва
И мисля, че е правилно докато съм в тази телесна скиния да ви подбуждам чрез напомняне;
14 понеже зная, че скоро ще напусна скинията си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.
Значи скинията е образ, както на човешкото тяло, така също е образ на църквата, защото църквата също представлява нещо като скиния, тя е подвижна, защото се състои от група от хора или образ на храма, който по-късно вече се построява.
Така, продължаваме нататък, значи вие видяхте, че когато Моисей говори в Числа 9 глава и разказва, че в деня, когато се постави скинията облакът покри скинията шатъра за плочите на свидетелството. Скинията е шатър, където са били сложени плочите на свидетелството с десетте Божии заповеди. Какво се казва в Новия завет? Че Господ написа Своите заповеди не на плоча от камък, а на плочата на сърцето ни, на плоча от плът. Още едно потвърждение, че законът, заповедите на Бога са вече не отвън във външна палатка, външна скиния, а днес плочите на завета или заповедите на Бога се намират вътре в скинията на нашето тяло и вътре в скинията на църквата, която е тялото на Христос.
и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.
И сега вече ние виждаме, че всъщност, както казахме, че облакът е образ на присъствието на Святия Дух, виждаме, че през деня присъствието на Святия Дух върху скинията е било под образа на облак, защото там в пустинята грее слънце цял ден и всъщност ако има огън огънят няма да се види. Слънцето гори като огън и огънят няма да се види, слънцето свети и огънят свети, няма нищо да се види, няма да се забележи присъствието на Бога. Бог е направил така, че за да се забележи Неговото присъствие, за да може народът да вижда с физическите си очи присъствието на Бога е трябвало да бъде под формата на облак, защото облака в слънчево време се забелязва за разлика от огъня.
Това е в Стария завет, но при нас това нещо как се принася в днешно време в Новия завет? Как се пренася в църквата един път, как в личния ни живот втори път? Трябва да кажем, че ако погледнете в Деяния на апостолите 2 глава, нека да обърнем внимание. Вижте как всяко нещо ще си дойде на мястото, просто всяко нещо си идва на мястото. Винаги трябва да знаем, че Стария завет е сянка и образ или символ на Новия и ние трябва да видим какво става в Новия завет.
Деяния 2:1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2 И внезапно стана шум от небето /забележете от небето/ като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха.
3 И явиха им се езици като огнени
Можете да си подчертаете думата огнени, виждате къде идва огънят. Огънят слезе от небето, същият огън, огнени стълб, който беше над скинията в пустинята слезна в деня на Петдесятница върху тези 120 човека.
Явиха се езици като огнени, които се разделяха, и седна /всеки един език огнен, всеки един огън седна/ по един на всеки от тях.
С други думи виждаме, че този огнен стълб, който беше върху скинията в Числа 9 глава в Деяния на апостолите 2 глава този същият огън вече седна на всеки един, който приема кръщение със Святия Дух.
4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
Следователно, какво разбираме ние? Огненият стълб, който се явяваше над скинията в пустинята, явяваше се външно и се виждаше с физическите очи на хората, в Деяния на апостолите 2 глава, тоест в Новия завет огненият стълб влиза вътре в нас християните, които приемаме кръщение в Святия Дух и огъненият стълб вече не е върху скинията, той е в скинията, тоест той е вътре в нашето тяло. Огънят на Святият Дух влиза в нашето тяло. Още един пример – Йоан Кръстител каза за Исус:
Той е Този, Който ще ви кръсти в Святия Дух и огън.
Тоест Той е Този, Който ще ви потопи в Святия Дух и огън. Ето, Исус е Този, Който ни потапя в Святия Дух и огън и огънят влиза вътре в нас. Това е огнено кръщение, кръщение със Святия Дух. като четем тук трябва да го разбираме. Още един път:
В деня, когато се постави скинията – ето тялото, ето църквата
облакът покри скинията – облакът през деня се вижда с естествените очи, огънят през нощта се вижда с естествените очи. Тоест Господ прави така, че Неговото присъствие да бъде виждано от израилтяните 24 часа в денонощието. Господ иска присъствието Му да бъде изявено, проявено, видимо. В Стария завет то се е виждало физически, но след като в Новия завет огънят влиза вътре в нас, то вече нашите физически очи не могат да видят присъствието, защото вече огънят е вътре в нас, тоест тогава ние трябва да видим огнения стълб и облака с очите на сърцето ни, които са вътре в нас и те виждат огъня, който е вътре в нас. Значи Господ ни е дал вътрешни, сърдечни очи, с които да можем да виждаме Неговото присъствие – облакът на Святия Дух и огънят на Святия Дух. Както казахме огънят не се вижда през деня, защото слънцето е ярко, Бог се е постарал да се проявява през деня като облак, за да може облака да се вижда през деня. От друга страна облака през нощта няма да се види, но Бог е поставил през нощта огън, защото огънят се откроява и може да бъде видян.
С други думи, приятели, Господ не само иска, но Той прави така, че Неговото присъствие в нас да бъде виждано, Неговото присъствие да бъде виждано от нас с очите на вярата, да бъде забелязвано и ние да можем да разбираме кога Той присъства и кога не присъства, къде присъства и къде не присъства, как присъства и как не присъства, Той го е направил това нещо.
16 Така ставаше винаги: облакът я покриваше денем, а нощем я покриваше огнено явление.
Този огнен стълб от скинията до небето, тоест този огнен стълб свързва небето със земята. Този огнен стълб представлява небесна стълба, по която се качват и слизат Божиите ангели, качват се с молитвите и слизат с отговорите. Този огнен стълб представлява отворено небе. Има разлика между отворено небе и затворено небе, ние имаме нужда от отворено небе. Отвореното небе представлява отговори на молитви. Отвореното небе представлява изявено присъствие и действие на Святия Дух. Отвореното небе е съживление. Отвореното небе е изливане на Святия Дух и огънят Му на земята. Ние имаме нужда от отворено небе и виждате през нощта огненото явление, огнения стълб.
17 И когато се вдигаше облакът от шатъра, тогава израилтяните тръгваха; и където заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.
Забележете нещо скинията трябваше да бъде водена или управлявана от Святия Дух, от облака и от огъня. Тоест трябваше винаги скинията и присъствието на Бога да са на едно място. Скинията не трябваше да бъде отделно от Божието присъствие и днес за нас това е много важно. Божието присъствие съществува, но е важно Божието присъствие да е в нас и да бъде изявявано чрез нас. Знаете какво казва Римляни 8:14:
Онези, които са управлявани от Божият Дух те са Божии синове.
Божият Дух, Божият огън, огнен стълб и този облак трябва да управлява християнина, трябва да управлява и църквата. Огненият стълб трябва да води и да управлява нашия живот. Както виждате животът не е просто заставане на едно място и край, трябва да има развитие, трябва да има движение, трябва да има прогрес. Прогрес.
Така ще напредваш в пътя си – казва Исус Навиев 1:8
Можете да кажете думата напредваш, напредваш, напредваш, трябва да има напредък. Християнския живот трябва да е напредък, не назадък.
Така ще напредваш в пътя си и така ще имаш добър успех.
Ще просперираш, ще напредваш в пътя си, така ще има добър успех.
И когато се вдигнеше облакът от шатъра
Забележете облакът се вдигаше от шатъра, но има момент, в който по решение на Бога, независимо от нас и незнайно защо Бог вдига Своят облак, вдига Своето присъствие или да кажем изявеното Си присъствие, вдига го от шатъра, вдига го от скинията и когато се вдигне облака и облакът тръгва на някъде нещата се променят. До този момент, когато облакът е покривал скинията всичко е било ок – съживление, благословение, благодат, отговорени молитви, радост в Господа, мира на Господа, всичко е точно, в един момент обаче облакът тръгва и ако тази скиния остане на същото място присъствието на Бога вече не е там. Формата е същата, но силата я няма.
В днешно време един от големите проблеми на различните съживления, които са се случвали през вековете, че когато Господ посети една група от хора или една църква с определен вид проявление, с определен вид действие става съживление, става нещо прекрасно и народът е радостен и всичко е чудесно и продължаваме. Ние знаем, че Бог така действа, ние знаем, че Бог действа по същия начин, ние знаем, че до сега Бог е правил това, значи Той си продължава това да го прави така, обаче идва момент, в който Господ казва: „Баста, стига до тук, започвам да правя нещо ново. Аз съм Бог, Който прави нови неща, Аз съм Бог на движението. Аз съм динамичен Бог, тръгвам“. Обаче човек може да каже или тази структура: „Не, не е възможно Бог да иска да тръгне. Това е начина, който сме приели, ние сме видели, че Бог така работи, ние сме сигурни, че Той така работи и Той по друг начин не може да работи. Това е истината и толкова“. Остават на същото място и затова се получава от едни живи деноминации, едни живи църкви, живи движения, в един момент се получава едно замразяване. Вижте едно време какво е било с методистите – Джон Уесли, батистите какво е било с водните кръщения, петдесятните – Азуза стрийт, какви съживления, после изцелителните служения през 40те, 50те години, харизматичното движение през 60те години, 70те години учителското служение и т.н. Всичките тези неща са били толкова силни и в един момент замръзва.
Ние трябва да си вземем този урок, защото в продължение на 40 години Бог води народа Си в пустинята с облак и с огън и за тия 40 години около 40 пъти са спирали и са правили стан или къмпинг на различни места, един път за половин ден, друг път за един ден, друг път за два дена, за един месец, за два месеца, за една година и т.н. Значи не можеш да знаеш какво Бог ще реши да направи утре. Единственото, което можеш да направиш е да се подчиниш и да бъдеш воден от Духа Му. Ние знаем, че Святият Дух не може да ни води и не може да ни говори извън рамките, границите на Писанието. Библията, Писанието са рамките, ограниченията, в които Святият Дух действа, Той не излиза извън това. Трябва винаги всяко едно водителство от Святия Дух, всяко едно откровение от Бога да бъде потвърдено от двама или трима свидетели от Божието Писание. Трябва да бъде потвърдено, за да не стават изкривявания.
Казва се, че „когато“, можете да подчертаете думата когато. Думата когато говори за време, значи има време, в което облакът стои на едно място. Ти си на едно място, благодатта е върху теб, огънят е върху теб, но в един момент се вдига облакът, вдига се тая благодат от скинията и тръгва на някъде. След това подчертайте думата „тогава“ – когато – тогава. Когато облакът се вдигне, тогава израилтяните тръгват. Какво правят те? – тръгват. До този момент стояха на едно място, значи има стоене на едно място, има движение – тези, които са управлявани от Божият Дух. Божият Дух може да се движи, може да стои, може да отиде наляво, може да отиде надясно, може да отиде напред, може да стои на едно място, Той решава, но Неговото движение е виждано, забелязвано от целият Израел. Когато тръгне, дори и нощно време да тръгне облакът има си човек, който наблюдава, свири с тръбата и казва: „Облакът тръгва, давайте да събираме багажа“. През деня като тръгне облакът народът го вижда, може да не им е удобно да си събират партакешите и да тръгват обаче трябва да тръгват, защото, който не тръгне след тях е имало едно племе наречено амаличани, което всеки, който е изоставал от облака са го убивали. Амаличаните образ на дявола.
Днес някои хора питат защо се случват лоши неща на христянин. Ние знаем и сме говорили за клетви, чародейства, за всичко това, защо се случва? Защото амаличаните са отзад, амаличаните преследват, но този, който се движи с облака, този, който е под облака, който е скрит в скривалището на Неговото присъствие е незабелязан, незабележим. Библията казва:
Името Господне е яка кула, праведният прибягва в него и е в безопасност.
Праведният може да прибегне в името, а може и да не прибегне, затова виждате най-безопасното място на тази земя е присъствието на Бога, най-безопасното място е водителството на Святия Дух.
и където /значи беше когато, във времето/ заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.
Виждате, че имаме когато – във времето, в различното време се движат нещата, а има и също където, което е в пространството. Значи трябва да знаеш кога и трябва да знаеш къде. Кога и къде. Ето ти два въпроса – кога и къде? Кога да се движа и кога да стоя? Една песен даже имаме такава. Кога да се движа и кога да стоя? Къде да отида и къде да не отида? Има място, където Бог иска да си, има места, където Той не иска да си и където иска да си ще бъде облакът и огънят, където не иска да си няма да го има облакът и огънят.
Сега въпрос идва тук вече, как ние в днешно време да видим този облак и този огън? Защото за тях беше лесно – събужда се, става, излиза навънка, протяга се, взима да си пие кафето или нещо друго, пие чай като нас и гледа облакът стои там над скинията. Спокоен си е човекът. Тук ли е облакът? – тук е, всичко е наред. Като тръгне нощно време също се забелязва, нощно време много се вижда, свети. Присъствието на Бога нощем е много осезаемо, Неговият огън се вижда много ярко, като тръгне се забелязва. По какво се забелязва? Светлината си отива, страшна тъмнина и топлината си отива. В пустинята, приятели, нощем е тъмно и студено и в живота ви също ако е тъмно, значи сте изпуснали огъня някъде, ако е студено, значи сте изпуснали огъня. Вътре в теб ако е тъмно и студено, значи си изпуснал водителството на Святия Дух. През деня, когато е много горещо в пустинята, те даже дето се вика яйца могат да пекат над пясъка и над камъните, в тази горещина облакът прави прохлада. Господ слага върху теб една защита от парещото слънце, прохлада, свежест, дъжд, който може да те освежи и т.н. Значи пак, в голямата горещина в присъствието на Бога има освежаване, има възстановяване. Какво казва?
Господ е Пастир мой, няма да остана в нужда, на зелени пасбища ме успокоява /води те и те успокоява там/ при тихи види ме завежда. Освежава душата ми /възстановява душата ми/, води ме през прави пътеки, заради името Си.
Виждате ли, Той води. И отново идваме до този въпрос по какъв начин ние можем да разберем водителството на Святия Дух? казахме някои детайли – в тъмното, светлина в тъмното. Когато си в присъствието на Бога, когато си в благоволението на Бога, когато си под огъня на Бога, дори около теб да е огромна тъмнина, дори да се намираш на много тъмно място ще имаш яснота от Бога, ще имаш откровението, виждането, яснотата на Бога, няма да бъдеш сляп, а ще виждаш. Исус каза:
Слепец не може да води слепеца.
Онзи, който води, християнин, който води друг християнин трябва да бъде християнин, който е светлина. Християнин светлина, може да води християни, които са в тъмнина, докато и те влязат в светлина, но винаги водещият трябва да е светлина. Вижте, в духовния свят това, че ти казваш, че си християнин, че си новороден, че си кръстен в Святия Дух в духовния свят духовните същества не ви гледат по този начин. Когато един дух погледне на човека, той или вижда светлина или не вижда, или вижда огнения стълб, или не го вижда. Ако вижда огнения стълб не смее да се приближи. Християнин, който има огнения стълб, огъня в себе си, той е светлина и те като сканират човека го виждат – хоп, той е светлина не можем да му направим нищо. Не само е светлина, но около него има ангели, които го бранят, не могат да се доближат. Но християнин, който не ходи в огъня на Святия Дух, християнин, който е лишен от ангелска защита поради това, че ходи в грехове и в тъмнина той е лесна плячка на врага и се случват какви ли не неща. Затова трябва да имаме в предвид, че нашите приказки нямат особено значение.
Божието царство не е в думи, а е в сила.
Да го кажа така:
Божието царство не е в думи, а е в огън.
Има ли го огънят? Няма ли го огънят? Бъдете кръстени, изпълнени със Свяия Дух и с огън и този огън да гори във вас. Но като става въпрос за водителството аз искам да отворя на Колосяни 3:15, който е един ключов стих по отношение на водителството на Святия Дух. Има различни преводи, аз взимам просто един от тях, казва така:
И нека
Отново ще ви кажа, тази дума „нека“ като препоръка, която много пъти я превеждат в Библията, нека да я преведем „и оставете“, по-добре ми звучи това нещо, защото нека просто е една препоръка – и оставете, не просто си препоръчваме, а да направим нещо. какво да направим? – оставете.
Оставете да царува в сърцата ви Христовият мир
Защо? Защото ти може да оставиш, може и да не оставиш мирът на Бога да царува в сърцето ти. Какво означава да оставиш Христовият мир да царува в сърцето ти? Това означава да позволиш на Христовият мир да управлява сърцето ти и живота ти. Ето ти го водителството на Святия Дух. По какъв начин Святият Дух чрез нашите чувства би могъл да ни ръководи? Както казахме винаги Божието Слово е ограничител, Божието Слово е в центъра на всичко, което вършим. Но например, ето има бизнесмени, трябва да направиш сделка, не знаеш да я направил ли, да не я ли правиш сделката. Или трябва да се ожениш за някой, не знаеш да се жениш ли, да не се ли жениш за него, или имаш предложение за работа в друг град или в друга държава, не знаеш дали трябва да го приемеш, дали трябва да го отхвърлиш и т.н. Има много неща, които ние не знаем, но слава на Бога, че Бог ги знае и Той се опитва да ни ръководи и го прави, не само се опитва да ни ръководи чрез Христовият мир.
Вие знаете, че ние имаме мир с Бога чрез кръвта на Исуса Христа според Ефесяни 2:13. Мир с Бога чрез кръвта на Исус. Ние трябва да имаме мир със себе си, ние трябва да имаме мир с другите, но Христовият мир е показател. Например имаш някаква оферта, някакво предложение, някаква възможност да направиш нещо, но нямаш мир в себе си, като погледнеш в Библията не виждаш нещо ясно написано против твоя случай. Защото Библията е написана като цяло, няма го точно твоя конкретен случай описан в нея, но Святият Дух конкретно и точно ни ръководи отвътре навън чрез мирът на Христос.
Например си спомням на времето имах едно предложение да отидем на едно място в друга държава, да направим служение и т.н имахме такава възможност тогава и аз в продължение на много дни нощно време не можех да спя от безпокойство и си казвам, Пламене, сигурно вярата не ти достига. Да кажеш, че кой знае какво движение, кой знае какво нещо, ние сме правили по-големи неща и правим по-големи и ще правим по-големи движения от това, което тогава сме правили. Обаче това безпокойство беше в мен, аз вече бях направил първата крачка и беше трудно да се спра, защото вече работата е започната. И това, което се получи, че аз трябваше въпреки всичко да послушам гласа на Святия Дух, защото причината не беше липса на вяра, причината беше предупреждение от Бога и понеже не го послушах, отидох и така пострадахме, че чак до сега. Защо? Защо Господ знае всичко и той в сърцето предварително ти показва, дава ти безпокойство.
Помните ли, сега в момента ми дава Господ това нещо, помните ли Авраам в Битие, когато принесе жертва на Бога и изпадна в един сън като транс и преживя ужас по време на този сън. Той жертвоприношение направи, би трябвало по-добре да се чувства, обаче това, което се получи, че той преживя един ужас и този ужас, който преживя, тъмнина и ужас преживя и Господ тогава му каза: „Твоето потомство ще бъдат роби в продължение на 430 години, но Аз ще ги изведа от това робство“. Авраам преживя предварително част от тъмнината и ужаса, който неговите потомци щяха да преживяват в продължение на 430 години. Господ ни дава предварително вътре в нас да вкусим резултатите от нашите решения в сърцето ни чрез липсата на мир или присъствие на мир.
Знаете ли, спомням си, когато трябваше да тръгваме от Австрия за Испания и тогава Мими ме пита: „Какво ще правим ние сега като се приберем, как ще живеем, какво ще правим там?“, аз казах: „Мими, аз съм абсолютно убеден“, не се опитвам да съм убеден, не се опитвам да си внушавам, не се опитвах да си вдъхвам вяра или да изповядам, нямаше нужда от това нещо. Разберете нямаше нужда, аз бях толкова спокоен и толкова сигурен, че нямаше за мен сянка от съмнение, че всичко ще бъде наред. Това не е нещо, което примерно да кажеш – аз сега ще вярвам, аз сега ще изповядам, аз сега ще чета Библията, за да придобия повече вяра. Не, не, не. Това просто беше така, аз бях абсолютно спокоен и абсолютно сигурен и всичко това се потвърди. Това беше гласът на Бога, който казваше: „Деца Мои, това е верният път, по който да се движите. Направете го това нещо. Аз съм с вас, Моето присъствие ще бъде с вас“. Но бидейки на места, на няколко пъти ми се е случвало, бидейки на места, където Бог не ни е водил, сега ще ви дам пример. В Малага като бяхме, решихме да отидем там, защото беше голям град, един вид да започнем там служение, защото дето се вика ние сме на село и сега как ще правиш служение на село. Не може сериозна работа да направиш, в смисъл повече хора да дойдат, да стане по-масивна църква, по човешки човек си ги разсъждава нещата. Сега сме си на село и така добре си се чувстваме, слава на Бога, мир. Важното е, че имаме мир в себе си. Ако ще да съм в пустинята като Йоан Кръстител важното е да имам Господния мир и Господ да е с мен и това важи и за вас. И какво стана? Отиваме ние в Малага, ставаме една сутрин и нашият син Стефан казва: „Тате, сънувах ужасен сън“ и аз казвам: „Какъв сън сънува?“, той вика: „Сънувам, влизам в кухнята и виждам една жена обърната с гръб към мен, изведнъж тази жена се обърна към мен и беше вещица и си впи ръцете в гушата ми и започна да ме души“ и там вече има освобождение и т.н. Преди да направи това нещо му казала: „Вие какво правите тук в тоя град, това не е вашето място.“ Това го казала тая вещица, която той е видял в съня.
Искам да ви кажа, че същия ден аз излязох, отидох да си оправям документите до общината и имаше до пазара дупка в тротоара, не единична, двойна дупка, защото два тротоара един върху друг направени, значи дълбоко и дупка и в двата. Аз докато гледам да видя къде е общината, не виждам и с една карта съм, влизам с това нещо вътре и такова изкълчване на крака направих, че години наред ме болеше този крак. Защо се получава? Защо Бог го допусна това нещо? Защото, Пламене, тръгваш да правиш нещо, тръгваш на някъде без да си се допитал до Бога достатъчно, без да си се интересувал достатъчно дали наистина Бог те води или ти водиш себе си, защото имаш в ума си някакви твои преценки и мисли как нещата трябва да бъдат. Значи излизайки от присъствието на Бога по някакъв начин може да се излезе от защитата на Бога, тоест човек става уязвим. Затова е толкова важно винаги да бъдем в Неговото присъствие.
Който живее под покрива на Всевишния
Или казано на английски: Който живее в скришното място на Всевишния
Всевишния значи най-високия, Този, Който е най-нависоко с най-голямата власт.
Той ще живее под сянката на Всемогъщия.
Ние трябва да живеем в скришното място на Всевишния. И ето тук, пак се връщам към това:
Нека да оставим мирът на Христос да царува в нашите сърца.
Това е най-прекрасното нещо, най-сигурното нещо. Когато Христовият мир е вътре в нас, значи сме под облака и сме на правилно и стабилно място. И пак ви казвам, това не означава, че отвън няма да има борби. Има някои решения, както ви казах преместването в Испания, което беше физически много рисково, обаче духовно много сигурно, защото духът е по-важен от плътта. Трябва да се водим по дух, не според онова, което виждат очите ни, а според онова, което сърдечните ни очи виждат. Има примерно някои случаи, защото човек не знае всичко, ти се срещаш с човек, който изглежда много почтен, много точен, всичко му е точно – брат, няма проблеми, всичко е точно. Разбираш ли, няма никакъв проблем, обаче е точно на думи, но в сърцето му нещата не са точни, но Святият Дух може да ти го открие в сърцето и ти да усетиш сигурен, нестабилен. Аз тези неща ги разбирам, даже Мими мен ме разпознава, тя вече ме е видяла, колко пъти сме имали случаи, в които всичко изглежда точно, обаче на мен чак лошо ми става. Знаете ли какво значи, до такава степен го преживявам, казвам: „Нещо не е наред тук“, всичко изглежда точно, обаче мир няма, няма спокойствие, няма сигурност, чак ръцете ги чувствам слаби. Една немощ, една слабост, бе нещо не е наред и аз казвам „не е наред“ – „абе не, точен е човекът“ – „абе нещо не е наред, разбери, лъже ме, лъже ме“ и се оказва, че ме лъже наистина, а всичко изглежда, че е както трябва.
Разберете, ние имаме нужда толкова от водителството на Святия Дух в този нечестив свят, защото има някои решения, които като ги вземете след това трудно се връщате назад, има клопки, които врагът приготвя, за да ви хване, от които трудно се излиза след това. Затова нека да ни води Христовият мир в сърцата ни. Аз се старая вече като взимам някакви решения, аз и в момента взимам много сериозни решения, но трябва да ви кажа, че тия решения, които ги взимам аз си оставям достатъчно време за молитва, достатъчно време, за да усетя, за да разбера. Нека да ви покажа още един стих да видите колко е хубав този стих в Евреите 5:13
13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен
Забележете думата неопитен. Трябва да имаме опит в нещата, трябва да опитваме онова, което е угодно на Бога.
неопитен в словото за правдата, понеже е младенец /бебе/;
14 а твърдата храна е за пълнолетните /т.е. за зрелите/, които чрез упражнение са обучили чувствата си
Забележете думата чувства. Има неща, за които нямаш време да изследваш цялата Библия, има ситуации, в които трябва да вземеш бързо решение, не може да седнеш, сега ще направя пост три седмици, ще се моля три седмици и ще изучавам Библията три седмици. Трябва да го решиш в момента. Ти трябва да се научиш така да ходиш в Духа, че да можеш в такива ситуации да вземеш правилното решение, защото не взимане на решение е пак взимане на решение. Взимане на решение да не вземеш решение, пак е решение. И тук казва:
обучени чувства /чрез практическо упражнение/ да разпознават /забележете думата разпознаване или различаване/ доброто и злото.
Да разпознаваш, да различаваш между доброто и злото, трябва две. Както копитото на овчицата е разделено на две, Господ иска нашите копита да са разделени на две – добро, зло, Бог, дявол, да се знае кой работи в цялата ситуация. Не като коня, той има едно копито, той нищо не разбира, едно копито, едно право черво. Аз си спомням прадядо ми имаше много хубава кобила, значи цял ден конят яде и може цял ден да яде, едно черво има, през него всичко минава и може да си пасе цял ден. Докато овчицата хапва си малко, пасе, след това си ляга и почва да преживя, докато преживя, две копитца, размишлява кое е от Бога, кое е от дявола, кое добро, кое зло. И какво? Казват:
Възлюбени, не подражавайте злото, подражавайте на доброто.
Ето, виждате как нещата стават. Това тук го пише, вижте, забележете, това е Библията:
Обучени чувства да различават
Важно е да се различава, да правиш разлика между зло и добро. Понякога злото и доброто изглеждат еднакви. Значи може да видиш две неща, които абсолютно еднакво изглеждат, едното добро, другото зло. Две постъпки изглеждат еднакво, но едната добра, другата зла. Ще ви дам един пример – двама човека могат да дадат милостиня, единият дава, за да го видят, другият дава от милосърдие и заради Бога. И двамата външно дават еднакво, но вътрешно има разлика. Ето, сега примерно сестрите, двама мъже могат да ти кажат „обичам те“, как ще разпознаеш кой от двамата го казва истински? Кой наистина те обича и кой го прави с цел да те използва? Трябва да имаш разпознаване.
Моята съпруга също се заинтересува от тоя случай. Значи трябва, приятели, да се разпознава в духа. Нека да минем на 18 стих.
18 По Господно повеление тръгваха /или по заповед тръгваха/ израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан /или спираха/;
Забележете, че Господ даде десет заповеди, десетте Божи заповеди. В Библията се казва, че Бог е дал десет хиляди заповеди и това изглежда е десет хиляди и първата, но аз дори вярвам, че това може да се сложи като една от основните заповеди – Следвайте Духът Ми. Забележете Господно повеление, Господна заповед, те тръгваха по Господна заповед, не по собствено умозаключение, че ние сме еди къде си, че така… Не. По Господно повеление, по Господна заповед разполагаха стан. И каква беше Господната заповед? Господната заповед беше облакът, огънят. Огънят ти показва: „Искам те под облака, искам те под огъня“, Господ казва: „Искам да си под огъня, искам да си под облака“ на Неговото присъствие. Когато израилтяните бяха в облака враговете не ги виждаха и не можеха да ги ударят. Облакът беше за враговете тъмнина, а за израилтяните беше светлина. Присъствието на Бога за нас е светлина, а за дявола е тъмнина, той не знае къде сме. Когато сме в присъствието на Бога ние сме скрити, той се опитва да разбере от къде идваме, къде отиваме, защо, какво, но той не може да разбере, защото на него са му затворени кепенците, той не може да види в духа онова, което става, защото е скрито от неговите очи.
Какво още искам да ви покажа тук? Как можеш да разбереш между другото, освен че Господния мир, топлината, тъмнината, светлината, свежестта, възстановяването, по какъв начин ти още можеш да разбереш, че си под огъня? Ами, когато си под огъня ти си в огън. Ако си изгубил огънят да служиш на Бога, ако си изгубил желание, копнеж, огън да служиш на Бога, значи огънят е отишъл на някъде, ти си на друго място. Трябва да се върнеш.
Върнете се при Мене, чада мои и Аз ще се върна при вас – казва Господа.
Приближавайте се при огъня, и огънят ще се приближава при вас.
Значи едно от нещата, които е важно е ние да сме в огън. Когато си на правилното място дори физически, а също и духовно е много важно, защото когато си на правилното място ти си номер едно в огън, ти имаш огън, имаш копнеж, имаш желание да служиш на Бога. Когато си на погрешното място загубваш желанието. Какво ти остава? Дай да пусна телевизора да видим какво има, дай да видим във фейсбук какво ще кажат, някой виц във фейсбук да кажат. Ти си загубил желанието, нямаш мотивация вече. Другото нещо, което е, когато си под огъня ти си във вяра, когато си на правилното място ти си изпълнен с вяра, когато си на погрешното място – съмнения, безпокойства и страхове. На правилното място имаш вяра. Затова е много важно човек да бъде на правилното място.
Дори ще ви го кажа и по друг начин. Ако си в неправилно обкръжение – „брат, те са вярващи, те са братя“, братя, обаче като отидеш там с вяра крадецът ти ограби вярата. Вярващи, вярващи изведнъж се окажат невярващи, как става тая работа? Вярващи на име, но въпроса е в духа дали са вярващи. Когато се събираш с истински вярващи хора твоята вяра расте.
Вярата идва от слушане, слушането от истинското Божие Слово.
Ако просто буквата на Словото слушаш няма да дойде вяра, а ще се ограби вярата, дори и за вяра да ти проповядват. Може да ти проповядват три дена за вяра, ако не е от Духа на Бога няма да имаш вяра. Затова е много важно с кого се събираш, в какво обкръжение си. Елисей отиде да бъде близо до Илия. Защо? Защото Илия е под огъня. Как разбираме, че е под огъня? „Господи, отговори с огън“ – огън от небето слезе и пояде жертвите. Илия беше в огън и Елисей беше до него. И какво стана като резултат? Помаза