„Моля Те Господи, за Твоето присъствие и помазание. Помажи ни с прясно миро, както дивия вол. Дай ни силата на дивия вол. Благодаря Ти!”

Един брат пише: „Един от младежите ни в Бургас има обладаване от демони. В петък – утре, ще се пости и ще се молим за него. Ако е възможно да се молим и днес за него.”

И аз смятам, че трябва да се помолим сега за това, защото пише:

Тоя род не излиза освен чрез пост и молитва. 

Тоя род, т.е. демоничен род не излиза освен чрез пост и чрез молитва. Поста и молитвата са необходими при освобождението. Обаче поста и молитвата е необходимо да се направят преди да се отиде да се гонят демоните. Когато дойде време за гонене на демоните, като отидете там брате, да не вземете там да се молите. Разбира се вие имате свободата както Бог ви води. Но преди да отидете, вие трябва да сте постили и да сте се молили вече. Когато отидете на мястото вие трябва да изгоните демоните. И знаете как се моли? „В името на Исус Христос ви заповядвам душе нечисти, излез от него и не се връщай в него!” Вие трябва да застанете с власт и да заповядате на нечистите духове да напуснат.

Другото, което искам да спомена тука: Като отидете, да не вземете да уплашите момчето; няма нужда да се вика. Това го казвам на всички: При освободителното служение викането не върши добра работа. Това, което върши работа е властта и вярата. Защото чрез вяра се местят планини, а не с викове. И демони се гонят с власт и вяра, а не с викане. С викане може да уплашите някого. Има хора, които са се уплашили. Особено малки деца, ако трябва да получат освобождение, трябва да бъдете внимателни, да не викате. Ние не гоним човека, ние гоним нечистия дух. Трябва да знаем, че човека трябва да го обичаме, а нечистия дух трябва да го мразим. С човека трябва да си нежен като доилка, а на нечистия дух трябва да му заповядаш с власт. Така че трябва да различаваш човека от нечистия дух, защото понякога отношението към нечистия дух се прехвърля към човека. Човека не ни е виновен, ние трябва да го обичаме. Любовта е задължително при освободителното служение. Ако ти нямаш състрадание, ако нямаш любов, не се занимавай с освобождение. Защото така можеш да убиеш хората, с обвинения и осъждения. Исус, като ги гледаше, ги състрадаваше и проявяваше милост, и затова ги освобождаваше. Състрадание, милост и любов е необходимо, защото хората, които се нуждаят от освобождение са най-жалката категория хора, които могат да съществуват. Те са повече инвалиди от инвалидите, както се казва. Защото вътрешно да си блокиран, вътрешно да си вързан, това те връзва и външно. Външно са вързани, защото са вътрешно вързани.

Ние трябва да ходим и да „пускаме на свобода угнетените, да ги развързваме”, както казва Исус. Да връзваме демоните и да развързваме хората. Но всичкото това става с любов. Ако нямаш любов, нищо не си и нищо не ползваш.

Искам да ви кажа, че има две страни на освобождението: едната страна е властническата: да заповядваш с власт на нечистите духове да напуснат. А другата страна е любовта. Това са двете ръце: едната с власт, другата с любов. Ти трябва да понякога човека да го прегърнеш и да му покажеш любов. Понякога даже демоните се страхуват повече от любовта, която проявяваш, отколкото от властта, с която заповядваш. Така че, ти като отидеш и заповядаш на нечистите духове да напуснат, има един особен момент, в който ти трябва да проявиш състрадателност и нежност към човека, за да може човека да бъде не само освободен, но и вътрешно изцелен.

Например: Представете си един нож, и някой е бил наръган с нож. Ножът представлява нечистия дух. Когато ние служим с освобождение, ние махаме ножа – това е освобождението. Ножът е махнат, но раната кърви. След като махнеш ножа, ти трябва да изцелиш раната.

Затова трябва да вървят ръка за ръка: освобождение от нечисти духове заедно с вътрешното изцеление. Защото болката може да стои вътре. И знаете ли, когато човек стои дълго време с болка, кървяща рана, познайте кой идва? – мухите. Мухите са образ на демоните, те идват на раните. Ако имаш вътрешни рани, мухите идват и започват да кацат и да плюят, и те червясват. Затова Исус казва:

Исая 61 Духът на Господа е на Мене, защото ме е помазал да изцелявам сърцесъкрушените. 

Започва да изцелява тази рана, като се разлива вино и масло, т.е. разлива спирт, с който да дезифекцира и масло като мехлем. И започва да те изцелява отвътре. Ето, това прави Божието слово –то изцелява и то освобождава.

Псалм 23 Господ е Пастир мой,

няма да остана в нужда,

на зелени пасбища ме успокоява,

при тихи води ме завежда,

освежава (възстановява) душата ми. 

Ето това е, което правим: възстановяваме и изцеляване душата на човека. Днес хората са вътрешно болни, наранени, ударени, и ние трябва да ходим и с Божията сила да възстановяваме и изцеляваме душите на хората.

И така, връщаме се към този случай с това момче. Освобождение с вътрешно изцеление трябва да вървят ръка за ръка. Да го галиш с едната ръка, а с другата да удряш врага.

 Но помнете едно нещо, което е много важно при освободителното служение: Пазете се да не бъдете изкушени. Никога мъж и жена не трябва да остават сами на самото място, да се затварят някъде. Защото дявола може да ви изкуши. Това, което трябва да бъде е да служиш на хора от твоя пол, или ако е от другия пол да има някой друг до тебе, за да можете да бъдете опазени от изкушението на врага. Затова трябва да бъдем внимателни и да пазим чистота и святост в живота и в служението си. И тука идва момента да кажа: който е влязъл в блудство или прелюбодейство, Господ казва: „Бягайте от прелюбодейството!” Затова ви казвам: „Бягайте и не се обръщайте назад.” Както беше случая със свети Августин. Свети Августин в света имал някаква любовна афера с някаква жена, изглежда  е била красива. Обаче той се обръща към Господа, и един ден след като се е обърнал към Господа среща жената по пътя. И като я среща хуква да бяга. И тя вика: „Августине, Августине, защо бягаш от мене, та това съм аз?” И Августин казва: „Да, ама това вече не съм аз. Христос живее в мене.” Така че, ако те вика някой жена, кажи: „Това вече не съм аз.”

Бог да ви благослови!