Дай ни дух на откровение и мъдрост и говори ни, скъпоценни Господи! Говори ни, скъпоценни Исусе, Твоето прекрасно слово. Алелуя!

        Сега, скъпи приятели, Бог е вложил от много време насам Неговото присъстиве да търся. Могат много неща да се говорят по този въпрос, но трябва да следвам онова, което Бог ми дава днес. Ще ви дам това, което Бог ми е дал по време на молитва. Как ми е протекла молитвата? На някой от вас може да ви помогне. Сега, всеки има своите опитности, по различен начин се моли. Сега ще ви дам една опитност от днешната молитва.

Заставаш пред Бога, отваряш си Библията. Много е важно Библията да присъства на молитвата ти и започваш да се молиш. На първо място, не толкова да произнасяш думи, колкото да чакаш, защото се казва:

Онези, които чакат Господа подновяват силата си и се издигат с крилете като орлите

Значи, в молитвата трябва да има чакане. Чакането е молитва плюс още нещо. Тоест, молитвата не винаги е чакане. Молитвата може да бъде говорене, но може да бъде и чакане. А може да бъде и говорене и чакане. Затова е хубаво в молитвата да чакаш Господа, защото преди да произнесеш думите е нужно Той да ти нашепне думите. Виждате ли, молитвата, която най-много е приета от Бога, е оная молитва, която Той дава. Тя идва от Бога, чрез Бога и е за Бога. Тя идва от духа на Бога, чрез Исуса Христа към Бога Отца. Както в Римляни 8:26 се казва, че

Духът ни помага в нашата немощ, понеже не знаем да се молим, както трябва, но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания

Тоест, духът на Бога започва чрез тебе да се моли и да ходатайства. Това е така наречената молитва в духа, защото духът е този, който те използва като инструмент, за да се молиш. Това не е молитвата на езици. Молитвата на езици може да бъде в духа, но по принцип молитвата на езици е молитва с духа. Вижте в 1 Коринтяни 14 молитва с духа означава, че духът ми се моли. Но молитвата в Духа, означава, че Неговият Дух чрез мен се моли. Тя може да бъде на езици и на български език, на познат и на непознат език. Ние трябва да се молим в духа, не в плътта. Така че молитвата в духа и молитвата с духа са две различни неща, но това не ни е предмета сега. Някой може да се чуди – как така брат? Прегледейте си Библиите – молитвата с духа, духът ми се моли. Кой дух? Моят, тоест аз, но когато Святият Дух ходатайства чрез тебе, това е молитва в духа или молитва чрез Духа. Много е важно на Духа да му позволим да води молитвата. В молитвата може ние да водим, може Той да води. Обаче,

Ония, които са управлявани от Божия дух, те са Божии синове

Те са зрели, те не са просто Божии деца, те са Божии синове. Божиите деца могат да бъдат в духа, могат да бъдат и в плътта, както Павел казва не сте ли плътски в 1 Коринтяни 3 глава, защото има между вас разправии, кавги, не сте ли като децата? Това е детското в християнството, или можете да видите къде сме в духа, детско християнство кой е по-голям аз или ти, кой повече може, кой повече изцеления има, кой повече спасение има, кой по-голяма църква има, кой по-хубаво пее. Това е плът. В Духа такива неща няма. В духа е друга област. Това е като в скинията двора, представете си в двора, влезли са през портата, но са в двора – гюрултии, плътска история. Обаче, като минат вече и влязат в светилището, вече става тихичко и започват вече да се замислят. Като влязат вече в Светая Светих, пълна тишина вече и поклонение на Бога. Не можеш да сравниш двора със Светая Светих, където е баш истинското поклонение на Бога. Така, че можем да бъдем християни, но да не ходим в присъствието и помазанието на Бога. Можем да бъдем християни и цял живот да ходим и да живеем в плътта. Но целта ни не е да ходим в плътта и да живеем в плътта. Целта каква е? Когато човек повярва се спасява, става бебе, но това бебе тепърва трябва да расте и трябва да расте в познаване на своя Баща. Тоест, ние започваме един живот в растеж в познаването на Бога. Но когато детето стане голямо, а познаването му стане малко, става недоразвито. А не трябва да бъдем така. Трябва да бъдем добре развити в духа.

И ето сега, молитвата. Как да ходим, как да влезем в Неговото присъствие? И аз заставам сега – Господи, искам да ме водиш. Искам молитвата ми да бъде в Духа. Не искам просто да съм в плътта, не искам да ходя в плътта. И веднага Господ ми дава стих – Яков 4:8:

Приближавайте се при Бога

Ето, Господ казва – приближавай се при Мене! И Той казва:

И Аз ще се приближавам при вас

Значи, кой трябва да тръгне? Господ казва ти трябва да тръгнеш да се приближаваш. И от друга страна, друг стих идва към мене от Песен на песните –

Привлечи ме и ще тичам след теб

Господи, ако Ти не ме привлечеш, как мога аз да се приближа? Господи, аз съм далеч! Разбирам, че съм далеч от Тебе, ама както съм далеч, моля Те, привлечи ме към Тебе и аз ще тичам. Привлечи ме, Господи и аз ще тичам.

Съживи ме и аз ще призова името Ти,

казва един от псалмите. Съживи ме и ще призова името ти. Значи, имам нужда, Господи, Ти да ме докоснеш първо, преди аз да мога да призова името ти. Говорим истински, аз мога да кажа – Исус, Исус 500 хиляди пъти. Обаче, да го кажа така че да бъде чута молитвата ми. Да бъде, както казва Ефесяни 2 глава, 18-ти стих:

Всички имаме достъп при Отца чрез Исус обаче в единия Дух

Значи, не само чрез Исус, но да бъдем и в духа. Така че ето, приближи ме към Тебе. Господи, помогни ми да се  приближавам към тебе. Помогни ми, Господи да измия ръцете си от всеки грях. Да се очистя от всеки грях. Помогни ми, очисти ме с кръвта си, очисти сърцето ми от всяко съмнение, всяко колебание, всяко неверие. Искам да бъда пълен с истинска вяра, Господи. Приближавай ме, помогни ми да се приближавам към тебе. И аз се моля, защото ако Ти не ми помогнеш да се приближа, как ще се приближа при Тебе? И идва следващия стих, Евреи 11:6. Как идва стиха? Святият Дух ти напомня, казва Йоан. Йоан казва, че

 Святият Дух ще ни напомни всяка истина. Той ще ни напомни онова, което Бог е говорил

Той ти напомня словото и ти се молиш, ама пренебрегваш, обаче Духът в молитвата ти напомня. Евреи 11:6 какво казва?

 Без вяра не може да се угоди на Бога

 И как ще се прибижаваме? Има един път на приближаване – всичко трябва да става с вяра. Не се съмнявай по време на молитва, само вярвай. И какво казва:

 Без вяра не може да се угоди на Бога, защото който идва при Бога

Значи, какво трябва – приближавам се, идвам при Бога. Господи, аз идвам при Тебе. Как да дойда – с вяра. И какво трябва да вярвам, като идвам в молитва. Първо, че Аз съществувам, че Аз съм, казва Господ. Значи, аз не мога да дойда декламирайки стихотворения, прочитайки молитвата, аз трябва да дойда вярвайки, че Ти си. И второто нещо, което е не само трябва да вярвам, че Ти си, но освен това, трябва да вярвам, че Ти възнаграждаваш онези, които те търсят. Тоест, аз не си губя времето. Защото някой ще каже защо да си губя времето? Обаче, ти възнаграждаваш. Значи, има награда за тия, които търсят. И ето, аз заставам и Ти възнаграждаш ония, които Те търсят. И значи аз трябва да Те търся. Приближаването означава идване, търсейки Те. Не търсейки моите желания, не търсейки моите нужди, а търсейки Тебе, търсейки Теб като личност, търсейки Теб като Бог, като Мой баща. Търсейки Тебе, защото аз не Те виждам с естествените си очи, не те чувам с естествените си уши, не мога да те докосна с ръцете си, затова аз трябва да те търся и така се приближавам към Тебе. И Господи, помогни ми, помогни ми, в това приближаване към Тебе.

И след това идва следващия стих 1 Солунци 5:17, който казва:

Непрестанно се молете

С други думи, не се разочаровайте, не се отказвайте. Бъдете постоянни в молитва, защото резултатите понякога не идват веднага. Има понякога нужда от процес от вяра, натрупване докато дойде резултата. Понякога става мигновено, понякога отнема време, но най-важното не влизай в тази молитва с цел да получиш нещо, а с цел да намериш някой. Да влезеш в общение и контакт с този някой, така че непрестанно молитва. Това означава първо, да бъдеш постоянен в общението си с Бога в молитва и второто нещо означава да се научиш да пребъдваш в молитва. Постоянно пробъдване – 24 часа, 7 дена в седмицата, ти да можеш вътре в духа си да пребъдваш в Него. Както казва Йоан 15:4,5 стих:

Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете да дадете плод, ако не пребъдвате в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, /и това е важния стих/, отделени от Мен, не можете да сторите нищо.

Вижте, хората търсят освобождение. Вярвам ли го освобожденето – абсолютно. Всички вие знаете. Даже някои мислят, че съм краен в тази област. Вярвам ли в изцеление – вярвам. Вярвам ли в чудесата на Бога – вярвам ги. Обаче, искам да ви кажа нещо. По-превъзходно от всяко едно нещо е Онзи, който дарява всяко едно от тези неща.

Онзи, който може да направи несравнено повече от онова, което искаме и онова, което просим

Ако ние търсим Него, заедно с Него ще получим и всичко останало. Но ако търсим всичко останало, може да не получим Него. Хората са насочени към търсене това, това, всичките нужди. Той казва:

 Търсете първо Божието царство, тоест царството е в царя, на първо място царя и царството Му, правдата Му и тогава другите неща ще ви се прибавят

Така че, Господи, Ти помогни ни да бъдем постоянни в молитва. Научи ни да пребъдваме в Тебе с постоянство в името на Исус. И ето, сега докато говорим, можеш да се помолваш, просто с две думи. Вижте, молитвата няма нужда да е с много – Помогни, Господи. Ето, това го искам, това го искам! Ето, дай ми го! Исус, дай ми го! И после идва 2 Коринтяни 13:14, прекрасен пасаж, където се казва:

 Благодатта на Господа Исуса Христа, любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъде с всички вас

И тука, ето нещо много важно. Искаме любовта на Бога Отца. Вижте, Отец е свързан с любовта. Бог е любов. Но за да дойде тая любов до нас, тя трябва да дойде чрез благодатта на Господа Исуса Христа. Исус Христос е свързан с благодатта. Чрез Него дойде благодатта и истината, чрез Него идва любовта. Той е пътят, по който идват благословенията до нас.  Бог е любов, но за да дойде тая любов до нас, тя трябва да дойде чрез благодатта на Господа Исуса Христа. И още нещо – за да дойде до нас имаме нужда и от общението със Святия Дух. Святият Дух прави любовта на Бога Отца и благодатта на Господа Исуса Христа реалност в нашия живот. Това е дух на реалност. Тези неща, които са в духовната област на третото небе, те слизат върху нас. Те идват от извора на живота, който е Бог Отец, който излива Своята любов посредством Исус Христос, който е нашата благодат и идват върху нас чрез общението със Святия Дух. Вижте колко е необходим Святия Дух, иначе стоят във въздуха нещата. Хората знаят, декламират че Бог е любов. Декламират, но нямат, декламират, но не преживяват. Въпросът е да влезеш в това нещо, да стъпиш в царството.

 Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го

Но не е едно също да говориш за царството и да стъпиш в царството. Това е наследяване на Божиите обещания на практика, не само на приказва.

 Чрез вяра и устояване, наследяваме Божиите благословения и обещания

Така че, ето Господи, дай ни това общение със Святия Дух. Дай да се запозная с Него. Чувал съм, че Той е личност, но аз Те моля, помогни ми да стана чувствителен към Него, да Го опозная, да Го познавам, да разбера какво Го наскърбява /Ефесяни 4:30/, да разбера какви са Му мислите /Римляни 8:27/, да разбера каква е волята Му /2 Коринтяни 12:11/, да разбера какви са Му думите /Деяния на апостолите 12:2/, да разбера какви са Му делата. Дай ми, да Го познавам. Дай да опозная Неговия характер и научи ме да общувам с Него, защото Ти подари Святия си Дух на нас, Ти подари Святия си Дух на Своята невяста, църквата. И ние трябва да бъдем водени и управлявани от духа, както казва Галатяни 5:18:

 Ако сте водени от Святия Дух, не сте под закон

Част от църквата живее под закон, не под благодат. Това прави, онова не прави, само прави – не прави, може – не може. Това е закон. Когато ти започваш да опознаваш Отца, ти започваш да разбираш кое Той обича и кое не обича и защо го обича, и защо не го обича. И ти започваш от любов към Него да Го следваш и да не правиш определени неща. Не защото някой ще те види, не защото те е страх, а защото се страхуваш да не Го наскърбиш. Не искаш да Му причиниш болка.

 Не наскърбявайте Святия Божии Дух, с когото сте запечатани до деня на изкуплението

/Ефесяни 4:30/

Започваш да разбираш кое Го наскърбява и гледаш да не го правиш. Не искам да се отдалечавам от Тебе, искам да се приближавам към Тебе. Моля Те, пази ме! Пази езика ми, сложи стража на устата ми, да не говоря това, което не трябва. Пази стража над ума ми. Нека Божият мир да пази стража над ума ми, на сърцето ми. Пази ме, Господи от неразумни постъпки. И ти започваш да ходиш и да живееш с Него. Това е живо взаимоотношение. Човекът е социално същество. Вижте колко хора живеят самотни, имат нужда да общуват с някого. Това е удивително! Има една личност, която стои 24 часа в денонощието и чака твоето общуване. Има една личност, която стои и те чака и казва – кога ще Ми обърнеш внимание? Кога? Никога няма да те разочаровам, никога няма да те нараня. Никога няма да направя нещо лошо. Аз те обичам със съвършена любов. И Той е тук до нас, даже в нас и очаква нашето внимание. Но не, ние искаме общуване с хора. Да, нужно е, обаче колко пъти хората те нараняват? Защо толкова търсиш да уповаваш на плътска сила, а не търсиш да уповаваш на Господа?

И ето, Господ ми дава този стих Захария 4:6 и ми дава откровение върху този стих, каквото не съм имал досега. Вижте колко е прекрасно. Благодаря Ти, святи Господи! Слушайте го това – Захария 4:6 казва:

 Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на силите

Сега, слушайте внимателно. Не чрез сила, гладах в испанския превод – не чрез войска, се казва там. Не чрез мощ, не чрез войска, а чрез духа Ми, казва Господ на силите или на войските. И в един момент разбрах нещо.  Не чрез човешка сила, не чрез хора, не чрез войска от хора, защото и Гедеон искаше войска от хора, Господ му каза – ще я намалиш до минимум от 300 човека, за да не си помислиш, че войската ти те избавя. Да разбереш, че Аз Господ те избавям тебе! Елисей нямаше у себе си освен един слуга, почти не разбиращ за какво става въпрос. Покрай Елисей, представяте ли си какво училище! Това е човекът-училище. Да си около този човек и този човек сляп, не вижда. Елисей трябва да се моли, за да му се отварят духовните очи. Да види, че няма около Елисей естествена войска от хора, но около него има войска от ангели, огнени коне, огнени конници, огнени колесници около Елисей, ангелски войнства чрез духа на Бога. Духът на Бога е капитанът на армията, армия от ангели. Казва не чрез човешка армия, а чрез Божията армия, която е армия от армии ще станат нещата. О, слава на Тебе, Господи! Това толква облекчава да разбереш, че Господ е приготвил път. Той е приготвил ангелите Си, Той е готов да действа. Ти ще кажеш – сам съм. Много са враговете ми. Обаче, Елисей ти го казва –

 Господи, отвори очите му, за да види, че ония, които са откъм нас са повече и важат повече от ония, които са откъм тях

Това е, благодарим Ти, Господи! Нека да Му благодарим за небесната войска, въпреки че не я виждаме. Въпреки, че не я виждаме, благодарим Ти за тази прекрасна, небесна войска! Алелуя, слава на Тебе!

И един прекрасен стих, нека да ви го подаря днеска този стих. Четете и се наслаждавайте на Божието слово. Забравете за проблемите си. Забравете за грижите си. Да, не е лесно, наистина не е лесно, обаче всичко е възможно с Бога. И нека да отворим на Захария 2:5 стих, прекрасен стих. Казва:

Защото, Аз казва Господ, ще бъда огнена стена около него и ще бъда славата сред него

Господ ти дава обещание казва – Аз ще бъда огнена стена около теб и ще бъда славата сред тебе. Не е ли прекрасно? Огнена ограда, огнена защита Господ обещава да бъде около нас. И да бъде славата Божия, присъствието Божието да бъде сред нас. Слава на Тебе, Господи!

И продължаваме – Боже, моля Те, Ти бъди моята огнена ограда, Ти бъди моята огнена стена! И Ти бъди славата вътре в мене, вътре в дома ми, вътре в служението ми.

Не нам, не нам, на Твоето име дай слава, Господи!

        И продължаваме нататък. Какво казва Библията:

Йоан 14:6. Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мене

Господи, Исусе, Ти си единственият път! В молитвата – Ти си единственият път в живота, Ти си единственият път, по който аз мога да достигна до моя Небесен Баща. Не искам да бъда сирак! Не искам. Не искам да бъда сам, не искам. Искам да си имам баща. Може никога да не съм живял с баща, може баща ми да не е жив, но аз искам никога повече да не живея без баща, защото имам Небесен Баща и има път към моя Небесен Баща. И този Небесен Баща ме обича със съвършена любов. И тази любов няма край. И знаете ли колко прекрасно нещо обещава в Еремия 31:3. Казва, че

Той ни е обикнал със съвършена, с вечна любов

        Няма да има край. Ще кажеш може да не е за мене. За мене е, за мене. Аз си го приемам, аз го вярвам.

Възлюбих те с вечна любов, затова няма да престана да ти показвам милост

        Господи, благодаря Ти, за вечната любов. Значи не е временна, не е от време на време. Гаранция, Божието слово е гаранция – вечна любов.

Небето и земята ще преминат, твоите думи няма да преминат

        Така че нашият Бог, който е любов, Той не е просто любов, Той просто те обича. Той просто ме обича. И аз Ти благодаря за Твоята любов. Ти ме обичаш. Аз Те моля, всяка една нужда от любов да задоволиш. Имам нужда от Тебе, татенце. Имам нужда от Небесния си Баща. Имам нужда да позная моя Небесен Баща като Оня, който ме обича. В този свят има много омраза, много ненавист, много отхвърляне, много рани и предателства, но е прекрасно да знаеш, че винаги можеш да разчиташ на Един, Който е твой баща, няма да те остави. Ти си моят духовен баща, който никога няма да ме остави! Имаме си баща, който никога няма да ни намрази. И винаги можеш да дойдеш при Него като малко детенце и да плачеш, когато си си ударил коляното и те боли. Да дойдеш и да си изплачеш и Той ще те утеши. Винаги можеш да дойдеш при Него. Дори когато си счупил някой прозорец или си направил някоя беля, да отидеш и да се разплачеш при Него и да кажеш – Съжалявам, Татко! Моля Те, помогни ми! Моля Те, прости ми! И Той да те разбере с любов и да ти прости от сърце. Не е ли прекрасно това нещо? Имаме го. Така че никой не може да дойде при Отца освен чрез единствения път. И затова няма да оставя аз пътя, защото има само един път до моя Баща. Няма други пътища. Господи, благодаря Ти, че си дал път, че има път към Твоето присъствие, че има път към Твоята любов и Твоята милост. И милостта Ти се проявява към нас ежедневно всяка сутрин. Всяка сутрин нова милост и нова милост и аз Ти благодаря за Твоята безкрайна любов. В името на Исуса Христа.

        И продължава молитвата – ето, аз ви разказвам една молитва. И отивам в 1 Тимотей 2:5, където се казва, че

Има само един посредник между Бога и човека и това е човека Исус Христос

Посредникът, великият първосвещеник, ходатаят, адвокатът Исус Христос. И така, че мога чрез Него, Той е посредникът между мене и Отца. Има някой, който ми помага, който ходатайства за мен, има някой, който е първосвещеник, който е посредник мой и мога да отида винаги при Отца чрез Него. Чрез Неговото име и чрез Неговата кръв мога да се докосна до Отца и да идвам с дързост, със смелост да вляза в Божието  присъствие заради Ного. И аз съм Ти толкова благодарен, Исусе! Ние никога няма да разберем на тая земя дълбочината и тежестта на онова, което Ти направи за нас. Искам днес да ти отдам благодарност и слава, защото ако не беше Ти, нямаше шанс за мене. Нямаше шанс за тези всички братя и сестри, които тук гледат. За никой нямаше да има шанс, но е добре, че си Ти. Аз Ти благодаря за тази скъпоценна кръв, която проля. Благодаря Ти за това прекрасно име, което остави и Ти благодаря, че възкръсна от смъртта. Благодаря Ти, че и нас ще ни възкресиш от смъртта. Имаме една молитва днес. Никога, никога, никога не ме оставяй! И никога, никога не изтривай името ми от Книгата на живота! Каквото е необходимо, помогни ми да го направя, да се покая, да простя, да изчистя. Помагай ми, учи ме, води ме, но никога, никога не искам да бъда отделен от Тебе, не искам да изгубя скъпоценния живот, който Ти си ми подарил. Искам да Ти кажа, че го оценявам и Ти благодаря. Разбирам, че не разбирам.Разбирам, че не оценявам достатъчно, но Те моля за милост. Моля те за Твоята милост и за Твоята благодат, вечна благодат. Не оставяй никога грехът да ме завладее. Не оставяй никога дявола да ме завладее, нито мен, нито дома ми, нито служението ми. В името на Исус се моля. И нека тази молитва да стигне до Тебе, Отче. Приеми я и нека да стане реалност. Аз се моля в името на Исус.

И продължавам нататък и стигам до Еремия 15 глава, 19 стих. Един прекрасен стих, който Господ даде.Словото е пълно с такива и Господ започва да ти напомня и да те води в молитвата. И молитвата става по-дълбока и започваш да навлизаш в нея. Ти не можеш да влезеш в дълбоките води, преди да минеш през плитките. За да влезеш в дълбочините на океана, трябва да минеш през плиткото първо. Така че отиваме постепенно навътре. И то отнема време. Отиваме на Еремия 15:19 и четем следното:

Затова, така казва Господ, когато се завърнеш, ще те възстановя.

Даже този превод казва:

Ако се завърнеш от този си ум, ще те възстановя

Ако се завърнеш, казва Господ, ще те възстановя. Господи, моля Те помогни ми да се завърна към Теб с цялото си сърце. Господи, помогни ми да се завърна при Теб! Всяка една област в живота ми, в която съм се отдалечил от Тебе да се завърна при Тебе. И моля Те за възстановяване. Моля Те за духовно възстановяване. Възстановяване на взаимоотношенията между мене и Тебе. Възстановяване, дълбоко възстановяване на взаимоотношенията. И по-нататък казва:

За да стоиш пред Мене

Искам да мога да стоя, Господи, да стоя пред Теб. И по-нататък казва:

Ако отделиш скъпоценното от нищожното, ще бъдеш като Моята уста

Да отделя скъпоценното от нищожното. Да отделя важното от маловажното. Дай ми Твоите приоритети Господи, да не се занимавам с дреболии, да не се занимавам с маловажни неща. Да не си пилея и губя времето, което Си ми дал, но да се занимавам само с важните неща, както си казал: Но едно е потребно. И аз Те моля, Ти ми помогни да се занимавам само с важните неща и да не се занимавам с маловажните. В името на Исус Те моля. И аз Ти благодаря, скъпи Исусе. Да ме завърнеш и да ме отделиш. Да ме завърнеш към теб и да ме отделиш от всяко зло. В името на Исус.

След това Еремия 2:13 идва. Нов стих и започвам да се моля върху него:

Две злини стори Моя народ: първо, оставиха Мене, извора на живите води и второ, направиха си щерни или разпукани водоеми, които не могат да държат вода

Господи, моля Те да ме избавиш от това. Ето, очите ми са били върху водата, върху водоемите, вместо да бъдат върху извора върху Тебе. Очите ми са били върху неща, които не са важни. Уповавал съм на неща, които не са важни, но ми помогни да се върна при извора. Не да търся резултатите само. Не да се насочвам към резултати и процеси, но да се насочвам към Теб. Защото Ти си изворът на живота. Моля Те, възвърни ме към Тебе. Не искам да те оставям вече никога. Отделен от Теб не мога вече никога. Искам да съм едно с Теб. Помогни ми да се приближавам до Тебе и до Твоето присъствие.

Продължаваме да се молим и стигаме до Еремия 33 глава, 3-ти стих, където казва Господ:

Извикай към Мене и ще ти отговаря, и ще ти покажа велики неща, които не знаеш

Господи, ето обещание за молитва. Да извикам към Теб е молитва. Да извикам от сърцето си към Тебе. Извикай към Мене и ще ти отговоря. Ти обещаваш отговорена молитва. И моля Те да ми даваш откровение и да ми показваш великите Си дела, и великите си истини. Да виждам Твоята сила и Твоите чудеса в живота си. Моля се за това нещо. Извикай към Мене и ще ти отговоря и ще ти покажа велики и тайки неща, скрити неща, които не знаеш. Аз Ти благодаря, Господи.

Продължаваме нататък и ето, един прекрасен стих в Исая 30:15. Цялата Исая 30 и 32 глава третират този въпрос да не уповаваме на плът, но да уповаваме на Бога. Още в началото на 30-та глава казва:

Горко на непокорните чада!

Те са чада, но са непокорни.

Които се съветват, но не с Мене. Сключват договори, но не чрез Моя дух

Ето, договори, но не чрез Моя дух. Внимавайте в бизнеса!

Та прибавят грях на грях. И слизат в Египет /светската система/, без да се допитват до Моите уста, за да се подкрепят със силата на Фараона /светската сила или силата на сатана/ и да прибягнат до сянката на Египет /под сянката на света/. Но фараоновата сила ще ви бъде за срам и прибягването на египетската сила за смущение

И след това отиваме на 15-ти стих,

защото така казва Господ Йеова, Святия Израилев, в завръщане и почивка ще се избавите

Ето това е. Господ иска да се завърнем при Него. Господ иска църквата му в България да се завърне при Него. Нека да оставим църквата. Господ иска ти и аз да се завърнем при Него. Нека не говорим великите неща, защото без Господа великите няма да станат, но с Господа велики могат да станат, без да гледаме на великите, но да гледаме на Господа, защото Той е велик. Да не мислим големи неща, казва Библията, нека мислим за великия Господ, Той си знае работата. Защото ние много велики неща, много велики пророчества, обаче резултати не са велики, защото си правим нашите водоеми, събираме велика вода вътре, която жабясва. Вместо да отидем и да пием от живата вода, която тече всеки ден в Неговото присъствие. И тук казва:

В завръщане и почивка ще се избавите

Не в напрежение, не в много бачкане и в молитви. Ето, ние сега поучение изнасяме, но то си е наполовина молитва. Какво казва – почивка.

Да внимаваме казва Павел, да не би да се окаже, че някой не е влязъл в Божията почивка

Ние трябва да почиваме, а Господ чрез нас да работи. Ние да почиваме, а Той чрез нас да работи. Тоест, като платноходката. Платноходката не работи, нито има мотор, нито има весла. Платноходката си почива, платната си почиват върху вятъра, а вятърът носи платноходката. Орелът не лети, а се обляга върху вятъра, а вятърът носи орела. Такива трябва да бъдем, приятели. Не нашите дела, защото нашите дела са мъртви дела, а Неговите дела извършени чрез нас. Това се нарича Божията почивка и това е съботния ден, за които се говори толкова много. Съботният ден не е определен ден, а съботният ден е денят от нашето спасение до вечността. Това е събота. Господ иска да живеем и ходим в Неговата почивка през всичките дни на живота си. Който не го вярва, идете в Евреи 4 глава и погледнете, че там се казва

За Божиите хора остава една съботна почивка

Не казва две, три или много съботни почивки. Една, това е същината. Да влезем в събота значи почивка. Да влезем в Божията събота, в Божията благодат и да не излизаме от нея. Това е истинската Божия благодат. Стойте в нея, казва апостола. В благодатта трябва да се влезе чрез вяра, да се остане чрез вяра, да се стои в нея чрез вяра и да не се излиза. Това се нарича пребъдване. Един живот, в който ние не сме задвижвани от собствените си плътски весла, не сме задвижвани от собствените си плътски мотори и мускули, а сме задвижвани от вятъра на Святия Дух през всичките дни на нашия живот. Това е съботната почивка. Тук казва – завръщането. Какво завръщане? Завръщане при Мене, казва Господ. Моля Те, Господи да ни завърнеш при Теб и да ни помогнеш да разберем тази почивка. Да влезем в тая почивка и да останем завинаги в тая почивка, в името на Исус.

В безмълвие, друг превод казва в тишина и увереност е вашата сила

Това е истинско евангелие, което го пише в Библията. Това не е човешко евангелие, това е истинско. Вижте какво казва:

Вярата е увереност, тиха увереност. Душата ми тихо уповава само на Бога

Как уповава – не вика много. Многото викане не е признак на сила. Дори в естественото – мерцедеса го сравнете с трабанта или запорожеца. Кой вдига повече шум? А кой е по-ефективен? Мерцедесът е по-сигурен, по-стабилен, няма нужда от много шум. Когато ние сме сигурни и стабилни в Господа, нямаме нужда да вдигаме много шум и много гюрултия – увереност и тишина.

Мълчи и знай, че Аз съм Бог, казва Господ в Псалмите

Мълчи и знай. По същия начин Исус в лодката каза на Своите ученици. О, Господи! Ти защо ни оставяш? Да загинем ли ни оставяш? Той казва – Спокойно, бе деца, Аз тъкмо си спях! Спях си добре, починах си добре, имам нужда и аз да почивам, нали? Защо вдигане толкова шум? Смъмри морето, смъмри бурята и тя утихна. Каза – къде ви е вярата? Вижте какво казва Той. Дори искам да ви кажа – когато има атаки – тишина и увереност, най-голямата сила. Не много приказки. Спокойно! И да напрягаш силите, и да викаш много, и да проповядваш много, и да се молиш силно, няма да промениш нещата. Нито дявола ще впечатлиш със силни децибели, най-много да изгониш хората от църквите, ако много вдигаш уредбите. Тихичко, спокойно. Приятели, искам да ви кажа, от възрастта ли е, какво ли, има някои проповеди, не мога да ги слушам. То ме напряга, вместо Божият мир да дойда на мене, вместо да усетя присъствието на Господа, то виждам някой да скача, да крещи и аз губя благодатта. Предпочитам да си седна с Библията, повече преживяване с Господа да имам, отколкото това. Аз го казвам не, за да упрекна някого. Трябва и ние като служители да се поучаваме един други и да взимаме, защото има хора, които бягат и казват – то викане, то крякане, то бутане. Няма нужда. То помазанието, няма нужда от бутане. В някои случаи примерно, може да речем, Бог да ти покаже нещо да бутнеш или дето се вика да удариш нещо. Може да се случи, не е изключено. Както при Смит Уигълсуърт се е случвало, но това не може да бъде тенденция. Това, което трябва да бъде, е Божият мир и спокойствие. Ако Господ не ги бутне хората, остави ги. То така или иначе човека няма да се изцели, защото го буташ. Нито помазанието ще дойде, защото го буташ. То или е там, или го няма. Няма нужда да имитираме. Няма нужда, да търсим истинското нещо. Като го няма, няма го, поне ще го потърсим да го намерим. Казва:

в безмълвие, тишина и увереност е вашата сила,

но вие не искахте това. И казахте – ще побегнем с коне

Конят е образ на плътска сила. Коне, конска сила. Искаме еди колко си конски сили в църквата. Искаме еди колко си конски сили, голяма работа. Спокойно, нека Господ да е в контрол. Нека да вдигнем платната и най-сетне да оставим Той да действа. Защото знаете ли – колкото повече неща по плът направим за Господа, казвам за Господа, обаче направим и без Господа и не произтичат от Господа, това са мъртви дела. Може да са за Господа, но не идват от Господа и чрез Духа Му, това са мъртви дела. Ти ги правиш за Господа, но в крайна сметка резултата е Исмаил. Авраам, Исмаил, след това Исаак. Какво стана – Исмаил гони Исаак, язък за тоя Исмаил. Труд е хвърлил по него и накрая се е оказало, че той разрушава това, което Господ прави. Когато ние по плът искаме, по човешки и без да имаме ръководство от Бога, без да имаме подтик ги вършим нещата, резултатите на първо време може да се позитивни, след това стават негативни, разрушителни. Та казва:

Ще побегнем с коне, затова ще бягате. Вие казахте ще яздим на бързи коне, затова и онези, които ви гонят, ще бъдат бързи

Ето плътската работа – проблеми, гонения, излишни. Що ли не вземем да кротнем? И знаете ли на едно място какво се казва, Исус казва:

Тежко ви и горко, книжници и фарисей, защото море и суша преминавате, за да обърнете един човек и да го направите прозелит, обаче след това го правите два пъти повече рожба на пъкъла

Нека се замислим ние като християни и като църква, и като служение, дали има хора, които сме ги обърнали от вярата и след това сме ги отвратили така, че сме ги направили два пъти по-зле да станат? Това също е важен въпрос. Не е само въпроса да ги обърнеш. Въпросът е какво ще ги правиш след като ги обърнеш? Дали има какво да им покажеш, дали има какво да ги научиш? Дали има пример, който да им покажеш на тия хора, за да станат ученици и да станат наистина Божии приятели, да ходят с Бога.

Така че, благодарим Ти Господи за Твоето прекрасно слово. Разбира се, тук има и други стихове, които са много хубави, но аз не искам да минавам през всички тях и да ви показвам, да ви въвеждам във всичко, което става. Просто исках да ви покажа един начин на молитва, спокойно, кротко, чакаш си Господа. Ако нямаш нищо, стоиш и чакаш. Можеш ли да чакаш Господа? Не е задължително много да говориш в молитвата към Бога. Може Господ да ти говори в молитвата. Ти може да се наложи да слушаш, може да има време на тишина, може да има време на размисъл, но чакай.

Коите чакат Господа, подновяват силата си, издигат се с криле като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отпаднат

Благодарим Ти, скъпоценни Исусе, за това слово. Благодарим Ти за тази скъпоценна молитва. Аз просто чувствам, че изчерпах онова, което трябваше да кажа днес и за да не продължавам по плът нататък, реших да взема да спра дотук, защото както казват Галатяни 3 глава:

След като започнахте в Духа, защо сега се опитвате да усъвършенствате по плът

Така че, трябва да тръгнем в плътта, но не трябва да завършим в плътта. Това важи в молитвата, това важи в проповядване. Не е задължително проповядването да е много дълго. Като помазанието се оттегли, по-добре да спрем. Това важи също в хвалението, това важи в различни области в нашия живот. Нека де следваме вятъра на Святия Дух. Като спре да духа вятърът в платната, спри. Като задуха, тръгни.

И Божията благодат и милост да бъде с всички вас, в името на Господ Исус Христос. Нека да кажем на това „амин“