Бях с болки в десния крак и кръста. Не можех да се обърна в легнало положение. Не можех да стана, без да си помагам с ръцете. Като стар човек. А болките в гърлото точно преди служението се разпростряха и по раменната област и дясната ръка. Най-напред по време на служението започнах да кашлям. Когато излязох отпред почти бях в несвяст. Чувах какво ме питате, но трудно се концентрирах да отговарям. Бях в лек унес. Но действието продължи! Днес вече крака не ме боли. А болката във врата и раменната област изчезна веднага. Болката в кръста също беше по-лека още по време на служението. Интересното бе, че на другия ден случайно срещнах един брат, който ме позна и ми каза, че в началото, когато излизали другите жени, понеже ги познавал си мислел, че е театър, защото ги познавал като ваши фенки, но когато ме видял да излизам, се замислил! Казах му, че Бог е този, на когото трябва да сме фенове и той работи, дори когато ние почиваме! Гиргана