Ето и моето свидетелство за цигарите.

Пуша от 28 години, но никога не съм и помисляла да се откажа от тях. Когато ми правеха забележка братя и сестри, аз отговарях кратко и ясно. Не ми е по силите, но ако иска Господ да ги вземе. И не мислех да ги отказвам.

Бог да благослови Пастор Пламен Петров, понеже го използва за моето освобождение от цигари. Всичко започна, когато преди нова година 2013/14 се обяви пост. Пасторът каза така: Ако някой все още пуши и все още не можал да ги откаже, нека пости поне веднъж в седмицата и да не пуши. Сега му се отдава тая възможност, който иска може да пие вода.

За първи път ми светнаха лампичките, когато Господ ми даде някакво желание в сърцето да бъде без цигари всеки понеделник, без ядене, без пиене 24 часа. През другите дни си пуша като печка. На втората седмица, все едно ми говори някои: абе мойто дете, защо през другите дни пушиш, след като можеш понеделник без цигари. Значи можеш и другите дни. Почнах да пуша електронна цигара. Но оня глас не ме оставя на мира, вика ми: ти можеш без цигари, а аз се смеех сама на себе си. Наближаваше нова година и си викам да взема да послушам тоя глас, че не ме оставя на мира. Повтаря ми без спирачки, че съм можела без никакви цигари. Една седмица не пуших и не ми се пушеше. Дойде нова година и аз разбира се, че трябва да пуша. След два дена пак оня глас. Не пуши! Не ми се пушеше, но сякаш не мога да забравя навика, кутийката, запалката, ей такива. Не ги пуших 27 дена не съм се докосвала. На 1.02 ме извика една приятелка у тях,  гледам я пуши. Не ми се пуши, ръцете ми прибягват към нейната кутия. А гласът в мен каза: Общуването с лоши приятели, разваля добрите навици, бях го чела някъде в словото. Тръгнах си от там и веднага отидох до най-близкия павилион и си купих цигари.

След два дена някъде ровя се аз по стената на Пастора Петров и какво да видя, човека ги публикувал същите думи на стената си, дето ги написах по-горе . Викам си случайно може да е, но викам си я да си ги споделя и ги лепнах на стената си.

Оня глас на 05.02. пак се обади и каза повече няма да пушиш съпротиви се на дявола. Аз му отговорих, все едно се пазарях с някой. Добре в четвъртък има служба Пастора, каквото каже той това ще направя, ти не се обаждай. Ако не приказва против цигарите, забрави, аз печеля. Това беше в сряда.

Дойде четвъртък, сядам да гледам Пастора, за какво ще приказва тая седмица. Аз си мисля едва ли да приказва точно за цигарите. И на всичкото отгоре си купих цигари за 7 евро. И какво да ви кажа, Братя и сестри, имах чувството, че съм му била телеграма на Пастора, понеже той като започна една проповед за цигарите не може да се спре. И какво стана ли? Ами нали бях казала на оня глас, каквото каже Пастора това ще направя…

А Пастора като почна да вика, все едно лично на мен. Да не те е жал за парите, хвърли цигарите, смачкай ги. Станах вземах една торбичка и се напълни с запалки, скъсани цигари, електронни цигари, газ за запалки, филтри, абе пепелници, каквото набарах. Слезнах от 4 етаж на 1 етаж да ги изхвърля. Като се върнах горе и седнах пред компа и оня глас каза: видя ли, аз победих. Аз винаги съм знаел, че си коравовратен, Якове. Какво да кажа. Господи ти винаги побеждаваш! Да! Любов Мишева