Ще ти кажа и друго свидетелство пак след идването ти. Нещата, които помаза, ако се сещаш, бяха на две сестри и една кърпичка, която исках да дам на една приятелка, испанка, при която работя вече 7 години. Едната сестра започна работа и то доста добра, след повече от 3 месеца безработна; другата имаше артрит и една седмица след това ми каза, че има облекчение в гърба и китките, които са я болели. Кърпичката, която занесох на испанката, която не е вярваща и от година беше изпаднала в тежка депресия, за която нямаше видима причина, постоянно плачеше, за каквото се сети – почти не ставаше от леглото, само се местеше от дивана на леглото, никъде не излизаше, не искаше да вижда никого, дори внуците си, и дори напоследък говореше, че е по-добре да умре, за да не се мъчи. А имаше и някакви болки в стомаха, постоянно си правеше някакви изследвания и все й нямаше нищо. Та на другия ден още й занесох кърпата и й обясних, че вкъщи е бил един „hombre de Dios y profeta“ (това беше пророчески) и тази кърпа е помазана и че помазанието на Бога може да я изведе от това състояние. Също ако я боли нещо може да я поставя там. Прие го наистина с надежда. На следващата седмица още ме посрещна сутринта, което не се беше случвало отдавна и първото нещо, което ми каза, че нямала болки вече в стомаха, а аз също видях, че и депресията й си отива. Оттогава до днес тя все повече се подобрява. Дори миналата седмица ме попита може ли да изпере кърпичката, защото спяла на нея. Казах й, че това, което е на нея не се изпира – дори да я изпере, помазанието на Бог остава. А странното беше, че когато й казах, че си Божий човек и пророк, тя ми каза: „Може ли да ми каже защо ми става така.“ А аз се съмнявах изобщо откъде знае какво означава това, защото винаги като съм й говорила за Бог и за църквата, все отклоняваше въпроса и не искаше да слуша много.
Слава да бъде на Великия Бог!
Mария