Слава на Тебе, Господи. Благодарим Ти в името на Исус.

        Сега Те моля да ми дадеш думи, с които да насърчим хората. Амин.

Искам да си запишете някои стихове, които ще ви дам и те са свързани със страха от човека. Страхът от човека е много разпространен. И в Библията се казва в Притчи 29:25:

Страхът от човек слага примка, но който уповава на Господа, ще бъде в безопасност 

        Представете си една примка на врата, като тези, които ги бесят. Страхът от човека е като едно бесило. Страхът от човека слага примка на врата. Страх те от човек и си вързан. Страх те от човек и това те убива, това казва Библията. Но оня, който уповава на Господа, не на човек, страхува се от Господа, а не от човека, той ще бъде избавен. Вижте как това уравнение, ако го вземем, страхът от човека и упованието са нещо подобно. Страхът и упованието. От когото се страхуваш, на него уповаваш. Страхът от Бога, означава упование в Бога. Страхът от човека, означава упование или облягане на човека.     На кого уповаваме и от кого се страхуваме? Страхът от човека слага примка на врата ти. Може даже да не е на врата ти, може да е примка на нозете ти, за да не можеш да ходиш в Божиите пътища, може да е примка на ръцете ти. С други думи, страхът те връзва. Ние не сме призвани да се страхуваме от хора, ние сме призовани да се страхуваме от Господа. Така, че онзи, който се страхува от човек, той е роб. Искате ли да ви покажа, че всъщност това наистина е робство. Можем да отидем на Евреи 2:14,15, много хубав пасаж. Записвайте си тези стихове и после ги изучавайте, защото са много полезни. Казва се така:

Евреи 2:14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той /Исус/ подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта Си, онзи който имаше властта над смъртта, тоест дявола

Евреи 2:15. И да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство 

        Виждате ли, страхът от смъртта води до робство. Целият живот със страх от смъртта, целия живот в робство. Тук се говори за страх от смъртта, който  води до робство. Страх от човека води до робство. И отново в Евреи, сега се сещам този стих, помните Евреи 13:6:

 Така че дързостно казваме – Господ ми е помощник, няма да се уплаша, какво ще ми стори човек

        Кой ми е помощник? – Господ. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек. От едната страна Господ ти е помощник, от друга страна човека те заплашва. Господ ми е помощник, няма да се уплаша, какво ще ми стори човек. Виждате ли какво казва тук? – Господ ми е помощник. И като ви заплашват хора, като ви хулят, като ви заплашват, не бойте се, не си слагайте примка на гърлото, не си слагай примка на врата. Страхът от човека те връзва. Страхът от човека е по-голям проблем от проблема, затова Исус Христос каза:

Не бой се, само вярвай, и ще се избавиш 

        Защото като се боиш, не можеш да вярваш. Докато се страхуваш не можеш да вярваш. Трябва да отхвърлиш страха. Първо, съпротиви се на дявола и той ще бяга от теб. Така, че страхът от човека слага примка, но Господ ми е помощник, няма да се уплаша. Ако уповаваш на Господа, че Той е твоя помощник, няма да се страхуваш. Приятели, истинската вяра е упование. Истинската вяра е състояние на упование в Бога. Истинската вяра не е викане, не е изхвърляне, а тихо упование на Бога.

Душата ми тихо уповава само на Бога, казва Давид 

        Така че, когато ти уповаваш на Бога, когато ти вярваш на Бога, в сърцето ти няма страх. Когато ти уповаваш и вярваш на Бога, в сърцето ти има мир. Не може да има страх и мир едновременно. Резултатът от вярата е мир. Когато казваш – аз вярвам, но сърцето ти трепери, не е така. Трябва да позволим на истинската вяра от Бога да изпълни нашето сърцето. Какво ще ми стори човек, казва тук. И нека да ви покажа в Откровение на Йоан 12:11 помните този стих, много често го говорим:

Те, /светиите/, победиха кого? – дявола, как? – чрез кръвта на Агнето и словото на своето свидетелство, понеже не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смъртта 

        Тоест, не се страхуваха и затова победиха дявола. Виждате ли, основната заплаха на дявола, основния коз е да ни уплаши. Някой на времето ми беше разказвал за начина, по който лъвовете на някои места улавят да речем овце или нещо такова. Не знам как са оградени и какво е положението, но ще ви кажа историята, както я помня. Значи, лъвът издебва плячката и откъдето идва вятъра и отива и уринира покрай оградата, и овцете като усетят миризмата на лъва, хукват да бягат в другата посока. Лудо бягат в другата посока да избягат и излизат от територията, в която са защитени, и там лъвът ги пресреща и ги изяжда. Ами, той дяволът прави подобни неща. Ти си на сигурно място при Господа, обаче той те подгонва да избягаш, за да може да те издебне и те хване там, където не си защитен. Нашият защитник е Господ, няма нужда да правим това. Както някой беше казал за дявола, че е като едно куче, което е вързано на синджир. То се хвърля върху тебе, то лае, то ръмжи, то е страшно, обаче синджира стига точно до пътя и не го пуска по-нататък. Ти можеш спокойно да си минеш по пътя и да не се притесняваш, нека си лае. Както бяха казали – кучетата си лаят, кервана си върви. Той си лае, обаче има верижка на врата, не може да мръдне оттам. Докато ти не влезеш в неговата територия, ти си в безопасност. Докато не влезем в територията на дявола, ние сме в безопасност. Но, ако влезеш в територията на дявола да вършиш грях, там вече е опасно. Докато си ходиш в правия път, той може да лае, може да ръмжи, може да се хвърля, но веригата не му позволява, защото той стига до там, докъдето Бог му позволи. И знаете какво казва Библията в Яков 4:7:

Покорявайте се на Бога, противете се на дявола /разбирайте на страха/ и той ще бяга от вас 

        Виждате ли,

не бой се, само вярвай и ще се избавиш.

        Когато Господ се явява на Божиите хора, първата дума, която казва е „не бой се”. Четете почти навсякъде – не бой се, не бой се. Даже много интересно е, това което Господ казва на Исус Навиев в същата книга в 1-ва глава 9 стих:

 Ето, заповядвам ти, не бой се и не се страхувай, защото Господ, твоят Бог е с тебе, където и да идеш

        Какво ще кажете за това? Заповядвам. Ако искаме като Исус Навиев да завладяваме Обещаната земя, която Бог ни дава, трябва да изпълним тази заповед – не бой се, не се страхувай, защото Господ твоя Бог е навсякъде, където и да идеш. И защо трябва да се страхуваме, защото ние сме мъртви. В Христа ние сме мъртви. Слава да бъде на Господа! Това, което казах „не бой се, само вярвай и ще се избавиш” е в Лука 8:50. Много интересен стих в Римляни, записвайте си ги. Значи, казах Яков 4:7, Евреи 13:6, Лука 8:50. Сега Римляни 8:15:

Защото не сме приели дух на робство, за да се страхуваме, но сме приели дух на осиновление, чрез който викаме „Авва, Отче“ 

        Не сме приели дух на робство. Виждате ли – отново страхът и робството вървят заедно. Кои са най-големи роби? – онези, които се страхуват. Когато човек се страхува, той не може да бъде щастлив; когато той се страхува, не може да вярва, когато се страхува, не може да обича истински. Както казва 1 Йоан 4:18, че

Истинската любов пропъжда страха, защото страха има в себе наказание 

        И всичко това са имена на духове. Страх, робство и сега прибавяме наказание. Виждате ли го? Има в себе си наказание, на английски torment. Това е тормоз, наказание. Страхът те тормози. Ти лягаш да спиш, той те тормози през нощта – „Оле, Боже, какво ще стане сега! Оле, Боже, какво ще стане утре! Какво ще стане с детето! Какво ще стане с този, какво ще стане с оня!” Ти преживяваш смъртта, преживяваш нещата хиляди пъти. Каквото и да стане, един път да стане! Някои хора си отиват много преди да се е случило нещо, защото те вече са го преживяли много пъти. Ето, колко хора си отиват от инсулт, инфаркт, поради страх и безпокойства за бъдещето. Не казва ли Исус:

Достатъчно е на деня злото, което му се намери. Не се безпокойте за утрешния ден 

        Не се страхувайте, не се безпокойте! Той не казва да не мислиш нищо, да си с blank ум, гладък. Не, не да не мислиш, но да не се емоционализираш за бъдещето. Върши си работата и уповавай на Господа. И не се безпокой ни за днес, не се безпокой ни за утре. Защото хората умират. Ние живеем във време на стрес, страх, даже се казва, че

ще дойде време, когато морето така ще бучи, че хората ще премират поради бученето на морето.

        Какво казва Давид:

Даже и планините да се преместят, аз пак ще уповавам на Господа 

        Да се местят, като ще се местят, ние вярваме на нещо по-стабилно от планини и морета. Вярваме на Всемогъщия Бог и на Неговото слово. Вярваме в Неговата милост и любов към нас. Съвършената любов не може да има в себе си страх. Ако ние наистина обичаме Бога, не можем да се страхуваме. Ако ти наистина обичаш децата си, няма да се страхуваш за тях, защото истинската любов съдържа в себе си, както казва: на всичко хваща вяра, на всичко се доверява. Истинската любов има пълно упование в Бога, че Бог ще се погрижи за децата си по най-добрия начин. Пълно упование в Бога. Хора, нека нашата вяра да не бъде просто религиозен фанатизъм, а да бъде едно тихо упование.

 Душата ми тихо уповава само на Бога

         24 часа в денонощието, 7 дена в седмицата, 52 седмици в годината. Нека това да бъде, а не страх. Някой беше казал някакво пророчество – „голям страх нападна Вселената. Такъв голям страх, че Аз, Господ даже се уплаших!” Вие знаете много добре, че Господ не може да се уплаши. Така че, ние като Негови деца също не трябва да се уплашим. Не сме приели дух на робство, за да се страхуваме, а сме приели дух на осиновление. Когато си Божие дете, в прегръдката на своя Небесен баща, страхът си отива. Защото Той не само е любящ, Той е и мощен и от Неговата ръка никой не може да ни вземе. И викаме – Авва, Отче! Тате, Тате! Не страх. Страх, не, защото всичко е в Тате, в Неговите ръце. Алелуя! И Евреи 2: 14 и 15 стих, за който ви казах, си запишете също. Тук много хубаво се казва, особено в 15-ти стих се казва,

че са били освободени тези, които поради страха си от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

        Кръвта на Исус дойде да ни освободи от страха от смъртта. Защо? Защото ние имаме обещание за вечен живот. Не слушай дявола, който ти казва, че няма да го получиш. Вярвай в Исус, който е вечния живот и възкресението. Довери се на Него, че Той ще те избави от клетките на смъртта. Няма да видиш смърт, но ще преминеш от смърт към живот. Дяволът иска да те убеди, че няма да бъдеш спасен и затова по-добре иди в света. Обаче, това е лъжа. Истината е, че Христос няма да те остави и няма да те забрави – 2 Тимотей 1:7 стих. Вярвам, че с това слово, веригите на страха се късат, защото Божието слово  в момента действа като меч или брадва, която съсича веригите.

2 Тимотей 1:7. Бог не ни е дал, дух на какво? – на страх 

        Виждате ли, страхът е какво? – дух. Този дух – вън! Но не е въпроса само да го изгоним, но и да не го приемаме. Едно е да изгониш духа, друго е да не го допускаш да се върне обратно, защото  Исус каза, че като излезе, той иска да се върне с още седем. Със взлом да влязат и още по-зле да стане. Трябва да го изхвърлиш и повече да не му позволяваш да се върне. Страхът вън и не те искам повече! На негово място искаме друг дух. Кой2 – духът на вяра. „Ама, брат, как така? Вярата дух ли е?” Във 2 Коринтяни 4:13 го пише:

Като имаме същия дух на вяра, както е писано повярвах и затова говорих и ние вярваме и затова говорим, казва апостол Павел

        Значи имаме същия дух на вяра. Кой от двата духа искате? Не може двата. Затова Исус казва в Марк 11:23,24.

22. Истина ви казвам, имайте вяра в Бога, защото който рече на тази планина вдигни се и се хвърли в морето, и /лесно е да кажеш на планината, ние много казваме, обаче другото е важното. Ние наблягаме много на думите, обаче това, което е зад думите/ не се усъмни в сърцето си

         Тоест, не се плашиш

 не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва става /че думите, които говори стават реалност/, ще му бъде

         Значи не трябва да се усъмни, не трябва да се плашиш. Вижте Давид, излиза срещу него Голиат казва:

Кой е този необрязан филистимец, който е излязъл да похули армията на живия Бог? 

        Няма да се страхуваме, това е. Казва ви Откровение 12:11 – никакъв страх от смъртта. Притчи 29:25 – страхът от човека слага примка. Запомнете го – робство, примка. Оня, който уповава на Господа ще бъде в безопасност, не който се страхува от хора. В Исус Навиев се казва:

Ето, заповядвам ти, бъди силен и смел, не бой се и не се страхувай.

        Вижте какво заповяда? – бъди силен, бъди смел. После – не бой се, не се страхувай. Силен, смел, не бой се, не се страхувай. Защо? Защото Господ, твоя Бог е с тебе. Това не е самоувереност, това е богоувереност. Уверен, че Бог е с тебе, където и да идеш.

Притчи 27:1. Злият, или нечестивият бяга, когато никой не го гони, но праведният е смел като лъв 

        Нечестивият бяга, праведния е смел. Праведността докарва смелост, нечестието докарва страх. Затова нека не се предаваме на нечестие и на грехове, за да не навлиза страха в живота ни, но правдата ще донесе смелост и вяра. Вяра и смелост вървят заедно.

        Тук искам да ви прочета един пасаж, който е много интересен в -Исая 51-ва глава. Това е Стария Завет. Вярвам, че се наслаждавате на това слово. Записвайте си ги и ги изучавайте, защото това е двуостър меч. Докато изучаваш ти това слово, това слово започва да става в тебе живот. Сега забележете тези, които искат да проповядват словото, че докато разлиствам страниците, аз в същото време ви говоря нещо, така че да не ви прави впечатление, че разлиствам страниците. Това е един начин, по който да не се получава пауза.

        Исая 51:12 и нататък:

Аз, казва Господ, Аз съм, Който ви утешавам. Кой си ти, та се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане трева? 

        Какво хубаво слово! Що ли не си го окачи някой на стената!

Аз, съм Който ви утешавам. Кой си ти, та се боиш от смъртен човек

        Тоест, от човек, който ще умре

И човешки син, който ще стане трева

        Защо? Защото той като умре, става на пръст и от тази пръст пониква трева и цветя. Става като трева.

А си забравил Господа, Твоя създател, Който разпростря небесата и основа земята 

        Каква разлика, а? Между тревата и Господ Създателя.

И непрестанно всеки ден се боиш от яростта на притеснителя 

        Някой си решил, че може и аз знам, че има такива между вас, върху които някой по някакъв начин излива яростта си, думите си, поведението си, понеже смята, че вие нямате друг изход, ще стоите и ще търпите това нещо. Непрестанно всеки ден се боиш от яростта на притеснителя. Не става въпрос за дявола само, щото тука ставаше въпрос за човешки син.

Като че ли се приготвя да те изтреби 

        Заплашва и теб те е страх. Много страшен човек, ако вземе да ме изгони, ако вземе да говори, ако вземе да пише, ако вземе това и това да направи.

И къде е сега яростта на притеснителя, казва Господ. Вързаният в заточение, скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще бъде лишен от хляб 

        Ако си вързан и заточен, Господ казва: скоро ще бъдеш развързан и няма да умреш в ямата, в която си в момента, нито ще бъдеш лишен от хляб. Ето, това е пророческо слово, което Господ дава в момента.

Аз съм Господ, твоя Бог, който уталожва морето, когато бучат вълните му. Господ на силите е името ми. Вложих словата в устата ти и те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята и да река на Сион – ти си Моя народ

        Прекрасно слово! Особено началото – Аз съм, Който ви утешавам. Кой си ти, че се боиш от смъртен човек? Като видиш, че някой брат или сестра се страхуват – Кой си ти, че се боиш от смъртен човек? Кой си ти да се боиш от смъртен човек, който ще стане трева, а си забравил Господа, твоя Създател, Който създаде небето и земята. Ето, тук също много хубав пасаж има в Исус Навиев 23:10:

 Един от вас ще гони хиляда, защото Господ, твоят Бог е който се бори за вас, както ви е обещал 

        Един от вас ще гони хиляда, хиляда демона! Ще гониш, защото Господ се бори за тебе, както е обещал. Второзаконие 32:30:

 Как може някой да гони 1000 и двама 10 хиляди, ако тяхната канара не е с тях? 

        И нека видим Второзаконие 20:8 стих, много интересно е това. Това са инструкции – служителите какво да кажат, когато се отива на война.

Който се страхува или е с боязливо сърце, нека се върне вкъщи, за да не би сърцата на неговите братя да премалеят като неговото 

        Какво означава това? Това означава, че страхът е заразен, една заразна болест. Трябва да внимаваме да не се заразяваме един друг със страх, но да се заразяваме един друг с вяра. Амин. Така че, трябва да се има предвид – страхът е заразен. Защото, който излиза на битка, може да са много хора, ако има един страхлив, всички ще се страхуват. И какво стана? Помните ли съгледвачите? Върнаха се, десет човека бяха, които говориха на цял народ: „О, такива великани има там! Ние бяхме като скакалци, а те какви големи бяха!” И така се уплашиха и така уплашиха народа, че целия народ остава 40 години роб и не само остана, ами и умряха в пустинята заради този страх. Заради тези десет човека. Имаше двама, които казаха  – „Не, бе, Господ е откъм нас! Те са храна за нас. Ние ще ги победим. Бог вече е отмахнал силата им, предал ги е в ръката ни”. Но нямаше кой да слуша, защото повярваха повече на страха. И днес, недейте да слушате гласовете на страх. Много страх има по новините. Даже и ние като служители всяваме страх често пъти, което не е от Бога. Какво толкова ще стане? Ако стане това, ако Антихриста дойдел, ако това, ако онова. В крайна сметка, хора, ние сме пътници тука. Какво ще стане? Става, каквото става, пътуваме, заминаваме си при Господа, спасението окончателното е там. Пейте и радвайте се, скачайте, каквото ще стане, ще стане. Доверете се за себе си, доверете се за децата си, да са в ръката на Господа. Уповайте за всяко нещо. Няма нещо, което да му убегне на Господ. Колко много хора се безпокоят за децата си. Ама, то такъв страх за децата и ми пишат за това нещо.  Ами, има вярващи родители, от вярата отпадат, че децата им не са спасени, от безпокойства за децата си.

        Нека да ви дам сега един ключ. Когато летиш със самолет ти казват: ако стане някакъв пробой и трябва да си слагате маски вътре в кабината. Недейте да слагате първо маската на детето си, сложете си първо вашата маска, за да можете да дишате и тогава да слагате маската на детето си. Защото, ако първо сложите маската на детето си, докато я сложите, ще се задушите и нито детето ще се спаси, нито вие ще се спасите. Това трябва всеки един родител да го разбере. Ако искате да спасите децата си, спасете себе си. Това е най-добрият начин да спасиш детето си.

        Искам да ви кажа един голям проблем в молитвения живот днес. Хора с малка духовна сила, когато са под атака, застават и прекарват много време в молитва за някакъв проблем именно за изцеление или за това, че човека пие или пуши, или е в лоша компания, или е отишъл някъде, където не трябва да отиде. Искам да ви покажа нещо, скъпи приятели. Бащата на блудния син е нашият пример. Какво направи бащата на блудния син? Тръгна ли подир сина си: „Синко, моля ти се, върни се, бе, сине! Абе, татенце, вразуми се! Моето момченце, върни се!” Няма такова нещо. Гледа си работата. Всеки трябва да си гледа работата. Той очаква сина си да дойде, но очаква ума да му дойде в главата и да си дойде на мястото. Защото той дори може да го държи, може да го върже, обаче външно ще го задържи, но вътрешно сина му ще е отишъл там с блудниците в кочината. Важно е човек къде е вътрешно, не къде е външно. Някои от вас се опитват да задържат децата си външно, но вътрешно те са си отишли. Остави го да отиде. Понякога трябва да стигне до кочината. Да отиде и да види, че там никой няма да го чака с отворени обятия да го храни, да го облече, да му помага, а ти бъди любящия баща, не упрекващия родител. Любящият баща или майка, които винаги са с отворени обятия и казват: „Сине, когато се върнеш, аз съм тук и те чакам. Обичам те.” Тогава ще направи разликата между онова, което е в света и това, което е при Господа и което е при родителите. Не се опитвай да задържаш онова, което не можеш да задържиш. Идва време птичките да отлетят. Всеки си прави своите грешки. Не можеш да научиш насила, да вкараш в главата насила твоя опит, ако детето само не иска, ако то само не попита. Не можеш да го направиш. Не можеш да промениш пътя на човека. Можеш да го насилиш и можеш да повредиш бъдещето по този начин. Вижте блудния син. Четете тази притча, много е мъдра. Някой може да каже – защо на този баща сина му е в кочината? Ами, защо другия му син не е в кочината? Единият е в кочината, другият не, защо. Баща му ли е виновен, че синът му е в кочината? Бог ли е виновен, че Неговите деца са в света? Всеки човек стига до положение, в което взима собствени решения, дори Бог не променя пътя на човека. Не се опитвай да променяш и манипулираш пътя на човека. Остави го. Ще стигне до дъното, обаче ще излезе с личен опит и свидетелство. И разчитай и уповавай на Бога, че Неговият ангел е винаги с детето ти. Уповавай на Бога в Неговото вечно присъствие. Той чува твоята молитва. Но нека да ви покажа тази грешка. Има родители, които при нормални условия не се молят, или почти не се молят. Но когато е трудна ситуация, почват да се молят за детето, викат, викат, молят се. Господ се доверява на хора, които и при добри, и при лоши условия уповават на Бога. И при добри, и при лоши условия се молят, не само когато е трудно. Той не може да се довери, ако ти само в трудно време викаш към Бога, защото когато мине трудното време ще оставиш Бога. Поради трудност си дошъл и поради трудност можеш да си идеш. Господ иска постоянни, константни хора, които ще стоят постоянно при добро и при лошо време. Когато времето е лошо – Исус е Господ, когато времето е добро – Исус е Господ. Каквото време и да настане, Исус е Господ и ти си с Господа.

Искам да ви покажа нещо. Има хора, които молят се, молят се, много време викат. Защо не дава резултат? Защото духовната ти сила е малко. Защото ти не използваш времето за молитва да общуваш с Бога. Не използваш времето за молитва, да изграждаш взаимоотношения с Бога, а използваш времето за молитва само да искаш. Искаш, защото си затруднен, обаче трябва да изграждаш взаимоотношение с Бога. Защото в тези взаимоотношения вярата ти расте, помазанието ти расте, доверието на Бога в тебе расте и когато ти се обърнеш в труден момент към Бога и Му кажеш – „Тате, в трудност съм”, отговорът идва бързо, отговора идва много по-лесно. Когато ти трябва да се помолиш за болен човек от семейството, имаш нужното помазание и вяра да го направиш; когато дойде дявола да атакува, имаш нужното помазание и вяра, за да защитиш дома. Защото не е въпросът само да искаш, а е въпросът кой иска също. Започнете да градите себе си. Това, което ви казах, когато си в самолета и е кризисна ситуация и трябва да се слагат маските, сложи маската на себе си и дишай. Сложи маската на себе си и се моли на Бога. Моли се, защото когато ти се молиш, тогава ще можеш да помогнеш и на човека до тебе.

        Искам да ви покажа нещо от Божието слово. Забележете, когато Павел и Сила бяха в затвора, 16-та глава на Деяния на апостолите. Павел и Сила бяха в затвора вързани с вериги и посред нощ, Библията казва,

те молеха на Бога и пееха химни.

        Молитва и химни, и затворниците ги слушаха. Обаче, по това време стана трус. Основите на тъмницата се разклатиха. Веригите на всички паднаха и всички врати се отвориха. Забележете нещо, тук има много важен урок. Тези двама Божии служители не се оплакваха, те хвалеха Бога. И молитвата им беше молитва на общение с Бога повече отколкото на роптание, защото те пееха химни на Бога. И в това време, докато те общуват с Бога и хвалят Бога, Божията сила идва и разкъсва веригите на Павел, на Сила, но не само на тях. На всички онези, които бяха около тях, веригите им паднаха. И всичките затворнически врати се отвориха и те тръгнаха да излизат, но там вече знаете историята, да не я повтаряме. Но това, което е интересно е, че те не са се молили за другите затворници да бъдат освободени – „О, Господи, освободи тук затворниците, о, Господи!” Не, те търсят лицето на Господа. Докато Го търсиш, веригите падат първо от тебе. Колкото повече търсиш лицето на Господа, толкова по-свободен ставаш, колкото повече търсиш лицето на Господа, толкова повече веригите падат. Не защото казваш: „Господи, махни веригите”, а защото търсиш Господа, който е свобода. Господ е свобода, в Него робство няма. Дяволът е робство. И не само ти се освобождаваш, това е първата степен. Ти се освобождаваш в това присъствие на Господа, когато дойде върху тебе, това помазание, като дойде наситено върху тебе.

Помазанието руши хомота /Исая 10:27/

        Когато това масло, това помазание е върху тебе, всичко до което се докоснеш става помазано, става мазно. Всичко наоколо започва да се освобождава и затворниците, които са заедно с тебе и те получават освобождение.

Нека да го сложа в семеен смисъл. Вместо да се молиш за дъщеря си, за сина си, за майка си, за баща си, за брат си и по цял ден да викаш за някого, защо не викаш към Господа и не търсиш Господа. И докато ти търсиш Господа, и търсиш Господа постепенно казвам, не изведнъж, това помазание ще започне да се лее върху тебе и твоето внимание е към Господа и ще започнеш да виждаш промяна в хората около себе си. Не защото търсиш промяната в тях, не защото искаш веригите да се махнат. Ти разбира се, че искаш веригите да се махнат, но вниманието ти е върху Господа. И докато твоето внимание е върху Господа, ти пиеш от жизнените сокове на Господа, пиеш от извора на живота. Този живот идва върху теб, но той започва и да се лее от теб. Реки от жива вода, тая жива вода започва да докосва хората и техните вериги започват да падат. Техните очи започват да се отварят. В един момент казваш: „Знаеш аз това нещо не съм го виждал досега. Аз това не съм го разбирал” и започват хората да преживяват присъствието на Бога чрез теб. Не че ти им казваш: „Трябва да спреш да пиеш и трябва да спреш да пушиш. Ти трябва да спреш това и това.” И те се чувстват в затвор, притиснати. Това е закон. Но когато ти позволиш на Святия Дух да работи чрез теб, започва да става промяна.

„Аз сърдечно се моля за всеки един, Господи, просто да отвориш нашите духовни уши и очи, за да видим това.”

Защото много ми се набива на очи, това ви казвам в днешното християнство. Просто „дай, дай, дай Господи. Дай храна, дай работа, дай изцеление, дай освобождение, дай това, дай онова.” Обаче, като че ли няма толкова получаване, но ако търсиш Царя и Неговото царство, всичко останало, обещава Той, ще ти се прибави. Дето викаш: „дай, дай”, ти като търсиш Царя и Неговото царство, всичко останало ти се прибавя. Може да е постепенно, но ще се прибави. Така че, това трябва да е нашето първо желание. Разбира се, че бащата иска да даде, разбира се, че бащата обича децата.

Ако Той даде Своя единороден Син, как няма заедно с Него всичко останало да ни даде,

        Обаче, защо нашето християнство трябва да се обърне само на дай. А защо да не се обърне към това: „Господи, търся Те, обичам Те. Сърцето ми Те търси, сърцето ми Те желае. Искам да преживея присъствието Ти, искам Те, Господи. Обичам Те, заради този Който Си. Обичам Те, Татко мой, заради всичко, което си направил. Обичам Те, заради Този, Който Си и такъв Какъвто Си. Обичам Те и Те искам в живота си.” Да възлюбим Господа, нашия Бог. Да обикнем Господа, нашия Бог повече от нашите нужди. Да обикнем нашия небесен Баща, повече от нашите деца, повече от нашите роднини, да обичаме Него, а Той знае как да благослови нас и децата ни. Но сърцето да бъде обърнато към Господа. Нека обърнем това огледало към Господа да гледаме Него. Сърцето ми да бъде като слънчогледа, да гледа Господа. Накъдето и да се обърне Господ, сърцето ми да гледа към Него. Ето, това е и тогава ти приемаш тия слънчеви лъчи и това семе, което е в слънчогледа, пълно с мазнина, пълно с помазание. Семе, пълно с помазание. Семето е образ на Божието слово; маслото, образ на помазанието. Знаете слънчогледовото семе има масло вътре. Даже слънчогледово олио употребяваме. Ето, така да можем да употребяваме. Това олио откъде идва?

От слънцето на правдата, което грее с изцеление в лъчите Си.

        Ама, за да има това изцеление в лъчите, ти трябва да поглеждаш към Слънцето на правдата и тогава изцелението идва заедно с правдата. Започва да облъчва тебе и твоя дом. Ти ставаш проводник на царството на Бога в дома си. Затова ходи с Господа.

Вземете пример от Енох. Енох ходи с Господа, независимо дали жена му, дали децата му, дали роднините му, дали съседите му са ходили с Господа. Енох ходи с Господа, ето това е. Да ходиш с Господа. Не с някаква доктрина, някакво учение, някакво движение, някаква църква. Всичко това е хубаво, обаче ако ти не ходиш с Господа, където и да ходиш си изгубен. И в най-помазаната църква да си, ако не ходиш с Господа си изгубен. Затова нека всеки един да се научи на това. Аз го виждам този ключ, приятели и се опитвам да ви го предам на вас. Защото, ако ти работиш повече върху себе си и твоето отношение с Бога, Бог ще те направи за кратко време да свършваш повече духовна работа, отколкото да викаш по цели нощи за някакъв въпрос. Ето, някои хора викат, викат и казват – защо Господ не ме чува? Защо, нали е обещал в словото Си? Защо Господ не ме чува и са обидени и сърдити на Бога. Защото Господ е казал – вяра с молитвата. Не само молитва. Така че, ако вярата не е достатъчна за нещо, не е Бог виновен за това. Разберете. Не да се упрекваме, и не бива да упрекваме Бога, не бива. Защото, ако ние не сме отделили нужното време за изграждане на взаимоотношения и изграждане на вярата в нас, някои неща ги пропускаме. Какво казва Йоан 15:7?

Ако пребъдвате в Мене

        Значи да оставате постоянно във връзка и контакт с Мене. 

Ако пребъдвате в Мене и Моите думи пребъдват във вас, 

        Пребъдваме в Него в молитва и думите Му пребъдват в нас. Не става въпрос да влязат от време на време или ние да влезем от време на време. Пребъдване,

Тогава искайте каквото и да пожелаете и ще ви се сбъдне 

        Ето това е, което ни говори. Ключът към отговорена молитва не е просто да използваш името на Исус само. Много хора използват името на Исус. Много хора изповядват словото, но не всеки получава резултата. И не всеки получава всеки резултат. Колкото повече искаме да имаме резултати, толкова повече пребъдване в Господа и в Негово слово трябва да има. А не просто Господи дай, дай Господи. Нуждите са невероятно много, приятели. Аз виждам нуждите.

        Искам да кажа на всеки брат и сестра, то е като как да го кажа, на времето леля Мара ми го беше казала. Молитвата, казва Пламенчо, /защото тя така ми викаше/, аз бях момче. Молитвата, Пламенчо е като да влагаш пари в банкова сметка. Така ми казваше леля Мара. Нямаш нужда от тези пари, обаче си ги слагаш в банковата сметка. Когато дойде време да имаш нужда от пари, тогава отиваш и теглиш от банката. Но, ако не си сложил там, после като отидеш, няма какво да теглиш в момент на нужда. Смятам, че горе-долу добро обяснение. Молитвата, общението с Бога, когато всичко е наред, всичко е хубаво.  Седемте изобилни години. Какво трябва да правим? Казва отделяй 20%, 1/5 заделяй настрана. Тоест, какво казва – приготви се за трудното време. Когато всичко е наред не ядене и пиене – алелуя, слава на Бога, веселба, обаче като дойде трудното време неподготвени.

Помните ли историята за трите прасенца и вълка? Много поучителна история. Аз ще спра дотук и после ще продължа с историята за трите прасенца.