Готови ли сте? Да се помолим. Знам, че има много нужди, но нека да имаме пред вид, че в същото време трябва да потърсим присъствието на Господа. Защото в Неговото присъствие има разрешение на всичките наши проблеми. Така че:

Матей 6:33 Търсете първо небесното царство, и Неговата правда

и всичко останало, от което се нуждаете ще ви се прибави,

Нека да насочим вниманието си първо на Неговото царство, на Неговата правда, на Неговата воля, да се молим както Исус каза в молитвата „Отче наш”. Даже нека сега я използваме за модел в молитвата, защото Той е дал модел,   който можем да следваме. Не буквата, но Духът, който е дал модел да следваме. Вижте какво прекрасно ръководство имаме от Господа. Благодарим Ти, Господи. Намира се в: Матей 6:9-13. Исус казва: „Вие се молете така”: О, благодарим Ти, Господи, че Ти си ни показал как да се молим. 

Матей 6:9-13 Отче наш, Който си на небесата, 

Ти си мой Баща, Ти си наш Баща, Ти си Бащата на Исус.

И ние си нямаме представа какво представляват небесата. Но вярваме, че Те има и вярваме в Тебе, че Ти си добър Бог и че Ти съществуваш, и Ти възнаграждаваш тези, които Те търсят и обичат. Благодарим Ти, че Те има, благодарим Ти за Твоята благодат, благодарим Ти за святата кръв на Исус, благодарим Ти за спасението, което не е базирано на нашите дела, а е базирано на Твоята благодат, и чрез вяра ние наследяваме обещаните благословения. Благодарим Ти, Господи. Благодарим Ти за Духа, Който си вложил вътре в нас в името на Исус. Така че, 

Матей 6:9-13 Отче наш, Който си на небесата,

Да се свети Твоето име; 

Ние отдаваме слава и хвала на Твоето свято име. Ние отдаваме слава на името на Твоя Син Исус. Ние отдаваме слава, хвала, поклонение, хваление.

 Благодарим Ти, Господи за това скъпоценно име, което си ни дал, защото: 

Деяния на апостолите 4:12 Няма друго име под небето, чрез което да се спасим освен името на Исус Христос, Твоя Син. 

Така че ние благославяме днес святото име на Исус. Благодарим Ти Господи за това свято име.

 Благодаря Ти, че има спасение, благодаря Ти, че имаме Спасител. Защото ние не можем да спасим сами себе си, но Ти ни спасяваш.

Нека да се свети името Ти, Нека да дойде царството Ти,

така както царуваш на небето, така да царуваш и на земята. 

Както царуваш на небето, така да царуваш и в моето сърце, Господи.

Сложи си ръка на сърцето и кажи: Както царуваш на небесата Господи, така царувай и в моята душа, в моето сърце, царувай в моя ум, царувай в моето тяло. Ти царувай, не страхът, не страхът от хора, не страхът от зло, но Ти царувай в мен. Нека дойде царството Ти в мене, нека дойде царството Ти в моя дом, да царуваш в живота на моите деца, Господи.

Сега предай своето семейство и нека Неговото царство да се установи в твоя дом – било съпруг, съпруга, деца. Нека Твоето царство да бъде Господи в нашия дом. Ти царувай в дома ни. Ти царувай в града ни, Ти царувай в църквата ни, Ти царува в България. Нека да дойде царството Ти в България, в Испания, в Европа, в Америка и другите континенти: нека да дойде Твоето царство. И нека да бъде Твоята воля, както на небето, така и в мен. Не моята воля, а твоята воля в живота ми, не моята воля, а Твоята в нашия дом, не моята воля, а Твоята воля Господи в нашата църква, в нашия град, в нашата страна. Не нечия друга воля, а твоята воля, не човешка воля, не демонична воля, а Твоята воля да бъде. Предаваме се в Твоите ръце. Смиряваме се под Твоята всемогъща ръка в името на Твоя Син Исус Христос. Алелуя. Благодарим Ти за тази молитва.

…дай ни днес ежедневния хляб. 

Боже, моля Те дай ни ежедневния хляб. В тази криза Господ, дай ни днес ежедневния хляб; дай ежедневния хляб на сирачетата, на вдовиците, на възрастните хора. Дай хляб в бедните страни, Господи.

Дай ни и днешното слово, което Ти имаш за нас. Днешната рема, дай ни Господи този хляб, защото:

Матей 4:4 Не само с хляб ще живее човек,но със всяко слово, което излиза от Божията уста. 

И нека това слово да излезе от Твоите уста и да ни нахрани. Имаме нужда от Твоето слово, защото духът ни се храни със словото Ти. Както тялото се храни с хляб, така духът ни се храни със словото Ти. Искаме днес да ни дадеш ежедневния хляб, за да можем да се нахраним в името на Исуса Христа.

И ни прости дълговете, прости ни греховете. 

Толкова е важно това, Господи. Прости ни и очисти ни от всеки грях, който сме извършили в умът си, в мислите си, в представите си. Прости ни греховете, Боже. Прости ни думите, които сме изговорили неправоверно, думи, които сме изговорили като осъдителни, оскърбителни, думи нечисти, думи на гняв. Господи, тези думи, които сме изговорили не под въздействието на Твоя Дух, а под въздействието на плътта си или под въздействието на сатана. Моля Те Господи, очисти ни и ни прости в името на Исус. Защото без Твоята прошка нищо не можем да направим.

И ние също днес тука прощаваме на всичките си длъжници, на тези, които са ни онеправдали по някакъв начин. Ние прощаваме и се покайваме за това, ако сме онеправдали някого. Защото не сме само ние, които сме онеправдани, но те са онеправдавани също. Съзнателно или несъзнателно сме онеправдавали други. И ние се покайваме и прощаваме също. Ние прощаваме на тези, които са ни направили зло, на човека, който най-голямо зло е извършил спрямо нас.

Прощавам Господи и Ти ми прости, защото:

Римляни 4:7 Блажен е оня човек, чиито грехове са простени. 

Не ни въвеждай в изкушение, избави ни от всяко зло, не ни оставяй в ръката на врага, в ръката на изкусителя, не ни оставяй Господи. Защото изкусителя идва да изкушава; изкушава с мисли, изкушава да вършим дела, да говорим думи неугодни на Тебе.

Моли Му се така: „Господи, избави ме от всяко зло”. Вие помните молитвата на Явис. Явис значи скръбен. Той се помоли: „Боже, избави ме от всяко зло. Да не видя скръб.” И Бог го избави от всяка скръб. И както с Явис си постъпил, така можеш и с нас. Избави ме от всяко зло, от всяка клопка на врага ме избави Господи, от всяка яма, от всяка скришна клопка на врага ме избави.

Отвори очите ми, за да виждам в Духа, в правият път, по който да ходя. Нека Твоето слово да бъде светлина на пътеката ми и да видя всички клопки на врага, Господи. Да не се хвана в припка, в яма да не падна. Заповядай на ангелите Си за мен да ме пазят във всичките ми пътища. На ръце да ме вдигат, да не би да ударя о камък ногата си.

Моля Те да изпратиш легиони от ангели да защитават Твоите деца. Заповядай Господи на Твоите ангели за нас в името на Твоя Син Исус.

Не ни въвеждай в изкушение (или изпитание),

но избави ни от лукавия. 

Избави ни от сатана. Избави домовете ни от сатана, избави душите ни от сатана. Този човекомразец и човекоубиец, крадец, лъжец, избави народа Си, избави ни от сатана в името на Исус Христос. Избави ни от лукавия.

Защо към Тебе Господи обръщаме нашите очи, защо към Тебе обръщаме нашите сърца, защо?

Защото Твое е Царството, и Твоя е силата и Твоя е славата. 

Ти си Царят на царете и Господа на господарите. От Тебе е силата и властта, и в Тебе е славата. Ние Ти отдаваме цялата слава. И нека да слезе върху нас Святия Ти Дух. Защото си казал:

Деяния на апостолите 1:8 Ще приемете сила, когато слезе върху вас Святия Дух. И тогава ще бъдете свидетели за Мене. 

Дай ни прясно помазание. Нека силата на Твоя Дух слезе върху нас. Нека Твоята слава да слезе върху нас в името на Твоя свят Син Исус. Ние Ти отдаваме цялата слава и хвала на Теб, Господи. Ние Те благославяме Господи и искаме да знаеш, че ние сме Ти благодарни. Нищо не сме донесли тук, нищо не можем да изнесем Боже. Каквото имаме, благода-рим за всичко, което Ти си дал.

 Благодарим Ти и отхвърляме всяко огорчение и всеки гняв в името на Исус. Нека да бъде слава на Бога Отца, на Господа Исуса Христа и Господа Святия Дух. Амин.

Нека да ви предупредя нещо. Пазете сърцата си от огорчение. Дяволът атакува Божиите деца с огорчение. Огорчение срещу близки: било то съпруг срещу съпруга; огорчение родители – деца; огорчение към братя и сестри в Господа; Пазете сърцата си. Искам да ви предупредя, искам да ви предпазя според дадената ни благодат.

Нека да ви кажа нещо, чуйте ме внимателно, може да ви спести много трудности, много проблеми. Има в момента християни, които са огорчени срещу други християни, защото са направили нещо за тях, а другите не са отговорили със същото. Т.е. са върнали зло за добро или не са върнали нищо срещу доброто, което им е направено. И затова вземете този принцип и ще ви помогне. Обичай хората, защото Бог каза:

Марк 12:31 Да възлюбиш ближния като себе си. 

Обичай хората, помагай им, но без да очакваш да ти се върне помощта. Ако очакваш да ти се върне помощта, може да бъдеш разочарован. Ти отваряш сърцето си за рани. Ти правиш добро и очакваш от другата страна добро. Не очаквай доброто, защото то може да не дойде. Бог казва:

Галатяни 6:7 …Каквото посееш, това ще пожънеш. 

Но това, че ти си посял в един човек, не означава, че ще пожънеш от него. Ти си посял за Господи, и ще пожънеш от друго място вероятно. Вероятно не от същия човек. Но законът важи: дали от един и същи човек ще дойде или не, това няма значение. Ти го правиш за Господа и за пред Господа. Ако не си готов да дадеш нещо, без да очакваш да ти се върне нещо, по-добре не го давай. Защото всяко семе, за да може да даде плод, трябва да умре. И твоят дар, който даваш, било то любов, било то грижа, каквато и да било помощ на някого е едно семе. Ако искаш това семе да произведе плод, трябва да оставиш това семе да умре. И когато то умре, то ще даде изобилен плод. Живо семе плод не дава. Само мъртвото семе дава плод. Така че позволи на семето да умре.

Ако даваш на някого пари в заем, знай, особено ако е християнин, може да не ти ги върне. И знаеш ли какво може да се получи? Ти даваш, след това другият не ти ги връща, ти се огорчаваш, обиждаш, и не можеш да простиш. И се получава така, че един път си дал, втори път си огорчен и не прощаваш. Нито парите ти се връщат, съгрешаваш пред Господа, и си в лошо положение. Защото Господ каза:

Матай 6:14  Ако ти не простиш на брата си от сърце и Аз няма да ти простя на теб. 

Давай само тогава, когато си готов, това, което си дал да го погребеш. Ако не си готов да го погребеш, имай пред вид, че може да не ти се върне обратно, независимо колко ти обещават хората. Защото хората обещават, но много пъти не изпълняват. Този, Който изпълнява обещанията Си е Господ. Но много пъти хората не изпълняват обещанията си и казват: „Ти трябва да ми простиш”. И се отзоваваш в едно лошо положение – сърцето ти наранено, почваш да скърбиш, някои отпадат от вярата заради това. Защо трябва да рискуваш?

Както казва Исус в Лука 14 глава: Когато някой започне да строи кула, трябва да пресметне какво ще му трябва, за да изгради кулата, за да не стане така, че да я започне, пък да не може да я завърши и да му се смеят всички. И днес има християни, които им се смеят, защото са тръгнали с големи приказки, но не са могли да завършат. И поради тази причина има някои, които се смеят.

Или идва срещу тебе враг, който има два пъти по-голяма войска. И ти трябва да пресметнеш, дали можеш да излезеш срещу него и да го победиш.

Затова бъдете мъдри! Цяла книга в Библията е написана за мъдростта – книгата Притчи. Четете и бъдете мъдри! В Притчи пише, че:

Притчи 14:15 Безумният човек вярва всяка дума, но разумният добре внимава в стъпките си. 

Виждате, че има глупава вяра, за което има предупреждение в Притчи, и след това си мислят, че Бог им е виновен. А те са повярвали неща наивно.

Погледнете един Гедеон – идва ангел от Господа при него и му казва: „Мъжо силни и храбри, ….и Господ ще избави Израел чрез тебе”.

И Гедеон казва:” Какъв храбър мъж съм аз? И за какво говориш, за какви победи, вижте в какво положение е църквата, вижте в какво положение и Израел. Какво ще направя аз?”

„Не, ти си мъж храбър и силен”.

И Гедеон отговаря: „Добре. Ако е така, нека да го изпитам. Ще сложа руно на тревата. Ако сутринта руното е мокро, а тревата суха, добре”. На сутринта той става и вижда, че е станало точно така. И той каза: „Господи, още един изпит. Нека и тази нощ да поставя руното. И на сутринта, ако тревата е мокра, а руното е сухо, тогава всичко е наред”. И на другият ден същото става. И чак тогава той казва: „Добре, Господи. Отивам и го правя”.

1 Солунци 5:21 Всичко изпитвайте, дръжте доброто. 

Толкова хора са приели пророчества неизпитани и са повярвали на неща, които са им казани, но не всяко пророчество е от Бога, приятели. Има пророчества, които идват то човешкото сърце, или от лукавия. Има пророчества, които хората по своето сърце пророкуват. Някой пророкува, защото вижда състоянието ти и има желание да ти помогне и ти пророкува някои неща, просто защото знае, че ти имаш нужда от това нещо.

Но трябва да поставим вярата си върху една личност, която единствено е основата на Христовата църква и на нашия христиански живот – личността на Божия Син. И да изпълняваме и следваме Неговото скъпоценно прекрасно слово. Имаме словото на Господа на книга. И имаме Господа Исуса Христа, Който умря и възкръсна и е жив.

Аз с това исках да започна и да ви кажа:

 ВНИМАТЕЛНО СТЪПВАЙТЕ, НЕ СЕ ПРЕДОВЕРЯВАЙТЕ, ИЗПИТВАЙТЕ И НЕ СЕ ИЗХВЪРЛЯЙТЕ; БЪДЕТЕ МЪДРИ, СТЪПВАЙТЕ МЕКО, ЗАЩОТО ИМА КЛОПКИ ПО ПЪТЯ И ВРАГЪТ ГЛЕДА ДА ВИ НАРАНИ С ОГОРЧЕНИЕ.

Огорчението е нещо, което атакува много хора. Аз получавам писма и обаждания от хора огорчени от братя и сестри, огорчени от църкви, огорчени от Господа. Обвиняват в сърцето си Господа, после съжаляват, че Го обвиняват, но вътре в тях стои обвинението и горчилката. Защото те смятат, че Бог е трябвало да извърши това, което те си мислят, че трябва да извърши. Те смятат, че Бог е обещал нещо, което Той не е обещавал, или те смятат, че Той би трябвало да направи нещо в тяхната ситуация, което Бог не е направил и защо е допуснал сатана да направи това нещо. И други подобни неща, на което аз отговарям, че Господ не е допускал такива неща, а те самите са ги допуснали или техните предци са допуснали това нещо. Защото: 

Йоан 10:10. …крадецът е дошъл да открадне, да убие, да разруши,

но Христос идва да ти даде живот и то изобилен. 

Но приятели, ако ние отваряме врата на дявола, какво общо има Господ с това. И ти можеш да кажеш: „Аз не съм отворил врата на дявола”. Но някой в поколенията преди тебе го е направил. И в Библията се казва, че има неща, които вървят в поколенията.

Така че, не са така прости нещата. Хора, искам да ходим мъдро. Искам да запазим вярата до пришествието на Господа. Искам да бъдете радостни и щастливи в Господа. Бъдете мъдри в Господа! Избягвайте крайностите! Крайностите обикновено са плът. Супердуховните хора обикновено са плътски хора. Супердуховните мисли са плътски мисли. Нормалният християнски живот и нормалното ходене с Господа е различно от супердуховното. Трябва да се научим да ходим с Господа, както е ходил Авраам – бащата на вярата. Ходел е с Господа. Енох – ходене и живот с Господа. Йосиф, Яков и т.н. Можете да видите просто как тези хора са ходели с Господа и са били със своя разум. Господ ви е дал ум в главите. Много хора отхвърлят умът си. Но ако Господ искаше да ходим без ум, той би ни го отнел и ние щяхме да ходим като роботи, щеше да ни води директно. Но Господ ни дава генерални посоки и откровения, но като цяло иска да ни научи да ходим с вяра и да ходим с мъдрост.

Господ не говори във всяка една ситуация, но иска ние да сме мъдри и да потърсим Неговото водителство.

Някои казват: „Брат, Господ ми каза така и така, ти какво ще кажеш?” Какво мога да кажа, след като Господ ти е казал нещо, освен да кажа: „Амин”.

Ако попиташ: „Брате, такава мисъл ми идва, дали Бог ми говори?” Това е съвсем друг въпрос. Но когато човек излезе с „Господ ми каза” ти вече ако кажеш нещо, говориш против Бога и против Неговото слово.

Бъдете внимателни какво Бог ви говори. Дали наистина е от Бога. Защото Бог понякога дава дирекции и ние трябва да ги вярваме. Но понякога хората си измислят и връзват сами себе си. Когато нещо е от Бога то носи слава на Бога.

Аз пак ще спомена този случай с Исус на кладенеца. Вижте колко нормално благовества, вижте колко нормално откровение Господ Му дава. Всичко върви толкова нормално, че цяло село повярва.

Когато Бог наистина ти дава нещо, то е като закован гвоздей. Можеш да разчиташ на него.

Избягвайте крайностите. На някои сестри съпрузите им не се обръщат към Господа (на някои казвам, не на всички) заради самите си съпруги. Защото са видели делата и са чули приказките. Затова словото казва, жената да бъде по-мълчалива, и с примера си да придобива мъжът си. Защото понякога в многото приказки, в крайности и други такива неща, собствените им съпрузи се съблазняват и казват: „Нещо не е както трябва, не е това начина”.

И аз искам да ти кажа нещо друго. Какво ще направиш, ако твоя мъж никога не повярва в Господа? Ти ще кажеш: „Господ ми е обещал”.

Добре, Господ ти е обещал. Обаче, какво ще направиш, ако не стане. Ще се огорчиш ли на Бога, ще намразиш ли мъжът си за това, че не се обръща? Господ е казал да обичаме хората, дори враговете си, независимо дали ще се обърне към Господа или не. Защото това не е твоя работа в крайна сметка. Човекът може да не поиска никога да ни се обърне към Бога, това е негов избор. Господ може да му даде спасение, да му даде вярата, но ако човекът каже: „Не”, няма начин. Защото човекът не е робот, а е свободно същество, има право да избере.

Но ти обичай хората, обичай ги, обичай съпруга си, децата си, обичай и себе си дори. Бъди благодарен на Господа, живей живот с Господа, наслаждавай се на живота с Господа.

Даже ще ти кажа: ако ти се научиш да се наслаждаваш на взаимоотношенията си с Господа и на ходенето си с Бога и не обръщаш внимание на останалите толкова (дали се обръщат или не), в един момент ще се обърнеш и ще видиш, че те са последвали Бога. Защо? Защото те ще видят и ще кажат: „Вижте този човек колко е щастлив, виж как този човек наистина ходи с Бога, виж наистина Бог му говори, виж наистина неща се случват. Искам и аз да бъда така”.

 Хората следват пример, те искат да видят нещо. Не става с бутане. В Божието царство не се влиза с бутане, а всеки сам насилва себе си. Никой никога не може да бутне друг в Божието царство. Не разчитай на собствените си усилия, а разчитай на Господа.

И така, оставете крайностите. Искам да ви кажа, че Исус абсолютно нормално се е държал, абсолютно нормално е действал. Той дори съвсем нормално е ходел по водата. Наистина е ходел по водата. Не е било нещо Той да си въобразява и да казва на другите – другите са Го видели. Ако ти ходиш по водата, хората ще го видят.

И другото, което искам да ви споделя. Много важно нещо. Нямаме такава заповед в Библията: „Критикува ближния си”. Днес е пълно с критици. Аз също преживявам това нещо, но с годините, понеже много пъти съм критикуван, вече не приемам толкова тържествено нещата. Защото знам че има хора, които просто си критикуват, винаги намират причина да критикуват. То и Исус Го критикуваха, като ние не можем да се съпоставим с Него изобщо, защото в Него грях не е имало и въпреки всичко Го критикуваха. Критици – марксистите са критици, комунистите са критици. Но ние сме вярващи. И за вярващия се казва: 1. Да обича Бога и 2.Да обича ближния. Т.е. не да критикува хората, но да ги възлюби, да възлюбиш ближния си, да го обикнеш, въпреки всичките му недостатъци.

Как ще придобиеш съпруга си например за Господа, ако постоянно го критикуваш? Или може би децата си, постоянно да ги критикуваш, а искаш да ги придобиеш за Господа. Хората им омръзва това. Казва се в Библията,

Притчи 29:1 Човек, който често е изобличаван, закоравява

врата си от много изобличения. 

 Научи се обичаш човека и да водиш с пример. Това е: водачеството става с пример. В Божието царство нещата се водят, ти водиш и те следват. А не те да застанат като магарета и ти да буташ отзад.

Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре. 

Ти казваш: Да, ама аз имам отговорност за тия деца, аз имам отговорност за този мъж. Моли се за тях. Моли се с благодарно сърце към Господа, моли се с вяра, моли се с вяра. Ако молитвата ти е отчаяна, депресивна, бих те посъветвал, спри я тази молитва. Защото молитвата на вяра избавя страдалеца.

Смит Уилгързърд казва, че предпочита да се моли една минута с вяра, отколкото цяла нощ без вяра.

Какво е в ума ти, какво си представяш? Представяш ли си, че докато се молиш нещо Бог ще направи или си внушаваш нещо. Защото вярата и внушението са различни неща.

Моят призив е: Нека да се върнем към едно нормално християнство. Ти ще кажеш: „Тогава няма да има действието на Бога”. Напротив. Когато хората са нормални Бог действа свръхестествено.

Не критика, а любов – от любов се нуждаят хората, от любов се нуждае света. Не от критика; критиката е закон. Любовта е благодат. Крайностите са път, но Божия път не е крайност. Божият път е тесен и всяка крайност излиза от него. Божият път е тесен – като въже. Ти трябва да се научиш да следваш Господа; да следваш Неговото водителство. Ходи с Господа, следвай Господа.

Братя и сестри: Помислете върху това, което днес ще ви кажа: Погледнете един Авраам. Той ходи с Господа, и не се интересува толкоз,  дали този или онзи ще се обърне към Господа. Ти обичай Господа, и хората, като видят това, ще последват Господа. Наслаждавай се на Него, проповядвай Неговото слово с радост. Като не те приемат, както с Исус, какво стана. Като не Го приемат на едно място отива но друго.

Знаете ли какво правят някои хора: „Бог ме е пратил, аз ще стоя на това място и ще проповядвам, докато Бог ми каже да си тръгна”.

И това са оправдания. Като не те приемат на това място, това е знак, вдигай си нещата и тръгвай. Защото Исус казва: „Ако не ви приемат в един град, идете в другия.” Не ви казва: „Стойте тука, докато Господ не ви каже”. Сами себе си изтезават, сами себе си мъчат и стоят там, където не им е мястото. И после Господ не е виновен, защото словото е ясно: „Като не те приемат в единият град, отиди в другият град”.

Някои ми казват: „Какво ще правим брат, ако не те приемат?” „Тръгваме си, слава на Господа. Има достатъчно места, където хората са гладни за Господа”.

Някои хора казват: „Ако ти …………. не можеш нищо да направиш.”

Как няма да направя брат, служението си го нося ето тука: „От утробата ти ще потекат жива вода, където и по света да отида, утробата ми е с мене. Реките от жива вода са с мен. Не съм зависим от хора, не съм зависим от пространство, а съм зависим от Святия Дух, Който живее в мен и от Него извират реките на жива вода”. Другото са заблуди.

Нека да хванем здравото евангелие. Има тънка разлика между галатянското или плътско евангелие и религиозното евангелие и истинското евангелие. Много е тънка разликата между закона и благодатта. И някои са влезли в закон и не го знаят. Тормозят себе си с години, тормозят близките си с години, тормозят църкви с години. Стоят под закона, а не са под благодатта. Галатянските църкви са наш урок, че тези галатяни са били новородени, християните са били кръстени със Святия Дух и са говорели езици, църквата е била водена от Святия Дух и са ставали чудеса в тази църква. И въпреки всичко е извършено чародейство срещу тази църква:

Галатяни 3:1  Кой ви омая, през чиито очи Исус бе разпнат. 

Тази магия или чародейство е променило разбирането на хората и те са започнали да гледат на делата, да гледат на човешки неща, а не да виждат Божията благодат. Павел казва:

Вие сте се отделили от Христа и сте се отлъчили от благодатта.

Галатяни 5:1 Стойте твърди в свободата, в която Христос ви освободи и

не се влитайте отново в робско иго. 

Четете го това евангелие – много е важно за днешното време. Мнозина са влезли в заблуди – четат разни книги, в които има първо, второ, трето….десето и вярват нещата. Хванете тази прекрасна книга – Библията, живот има в нея, Духът на Бога се излива чрез тази книга. Няма друга книга като нея. Не си мисли, че твоята доктрина, която си извлякла от някоя книга ще е по-добро от Библията. Няма по-добро от това, което е в Библията.

Ти ще кажеш: „Моята доктрина е по Библията”, ама зависи какво и как е писано. Излез от робството. Можеш да знаеш истинското евангелие.

 Нека да ви кажа няколко неща: Истинското евангелие носи със себе си радост, а не депресия. Ако се депресираш вярвайки, вярата ти е крива. Ти можеш да наричаш този, в когото вярваш Исус Христос, но той не е същата личност. Нещо си изкривил. Нещо има криво и неточно. Защото истинското евангелие има радостта на спасението, се казва в Библията. Да се върнем към радостта на спасението.

Деяния на апостолите 14:22б Чрез много скърби ще влезете в Божието царство. 

Обаче в същото време се казва, че дори и когато апостолите са били в затвор, бити и т. н. пак са имали радостта на Святия Дух. Павел пише към филипяните:

Филипяни 4:4 Радвайте се в Господа. Пак ви казвам: радвайте се в Господа. 

И това пише от затвора. Вместо да е изпаднал в депресия, той пише: Радвайте се. Защото в него е царството.

Римляни 16:17б …Божието царство е правда, мир и радост в Святия Дух. 

Царството не е депресия. Царството  не е страх. Има нещо погрешно в това евангелие, приятели – да ходиш в страхове и депресии. Царството е мир, почивка; не е работа, а е почивка и мир и радост в Святия Дух.

2 Коринтяни 3:17 Където е Господният Дух там е свобода. 

„Свободия” брат.

„Свобода брат”.

Както искаш го изкриви. Плътските хора или ще го докарат до робство, или ще го докарат до свободия, но няма да влязат в свободата. Просто защото са в плътта. Каквото и да правиш, когато си в плътта, никога не можеш да влезеш в свободата, в мира, в радостта. Не можеш. Трябва да влезеш в Духа. Колкото и да искат хората да им дадеш някаква рецепта – кое как да го направят, не може. Влез в Духа и всичко ще се нареди.

 Като влезеш в Духа, Бог ще ти говори, ще имаш баланс и всичко ще се нареди. И да паднеш, пак ще станеш. И да си в трудности, влез в Духа. Каквато и рецепта да ти дам, не можеш да излезеш от нещата. Трябва да влезеш в Духа. Единствено Господ може да ти покаже как да влезеш в Духа. Как да ходиш в Духа. Учи се от Господа.

Всичките ти деца ще се научат от Господа. 

Господ като те научи, може да ти е трудно в ученето, защото не Го чуваш както трябва, не можеш да Го видиш, обаче каквото научиш, научено ще бъде. Хората ще те научат от първо, второ, трето …пето, но от един трън та на друг можеш да паднеш. ГОСПОД Е НАШИЯТ УЧИТЕЛ.

Така че, избягвайте тези крайности, тази плът, тези осъждания постоянно, постоянните упреци. Това не било както трябва, онова не било както трябва…. Оставете нещата и се влюбете в Господа. Пипнете Го Господа. Започнете да се покорявате от сърце на Него. Вижте какво казва:

Който обича изпълнява закона. 

Защо? Защото ти като обичаш Господа, ще направиш всичко, което на Господ му харесва. Естествено ще го направиш, дори няма и да се замисляш толкова. Защото на теб ти е ясно какво ще Му хареса и какво няма да Му хареса. Гледай на Господа и на Него да угодиш. Това е цялото християнство – ходене с Бога. Енох нямаше Библия, ходи с Господа 300 години, и Господ го взе директно при Себе Си. Енох не видя смърт. Кой кого учи; ходене с Господа, общуване. Да се вижда ясно, че общуваш с Господа и какво става. Самият Исус можеха да говорят много неща против Него, обаче като кажеше нещо, ставаше. Защото Бог се подписваше на посланието, което Исус носи. Неговото послание беше с власт, беше със сила и Той беше самото послание: 

Йоан 1:14 Словото стана плът… 

Той беше посланието. Където ходеше изместваше цялата демонична атмосфера. 

Лука 11:20 Ако аз чрез Божият Дух изгонвам демоните, то Божието царство е дошло върху вас. 

Влиза в синагогата и проповядва и демоните не издържат и почват още по време на проповядването да викат. Защо? Защото Неговото слово е действие. Той докато говори словото:

Евреи 4:12 …то е като меч, който пронизва до разделяне духа и душата и съсипва делата на дявола. 

Не мъртво християнство, а живо, жив Бог, живо слово, жива надежда, жива вяра, живот, радост, мир, свобода в Господа и при това дисциплиниран.

Това в плътта не можеш да го раз-береш. Как може човек да бъде свобо-ден и в същото време да бъде дисципли-ниран. Защото хората са вързани и отиват в свободия много пъти.

Но който ходи в Духа е свободен и е като вятъра. Вятърът духа където си ще, чуваш шума му, но не знаеш от къде идва и накъде отива. Защо е всичко това?

 Вижте, фарисеите постоянно идваха при Исус и казваха: Защо учениците Ти правят това и това. Позволено ли е да се прави това и това или не е позволено? Постоянно вървяха подир него, за да  упрекват Него или учениците Му. Той защитаваше учениците Си. Насаме може да ги изобличава, но иначе ги защитава. Когато Го упрекваха, защо учениците Му късат житни класове и ядат в съботен ден, Той казваше:

Помните ли Давид как влезе в храма и яде той и хората , които бяха с него от присъствените хлябове, които само свещениците могат да ядат и пак не беше виновен. 

 И днес ни защитава. И аз благодаря на Бога, че и днес ни защитава, и ни спасява, и ни дава, и ни благославя, и просто е прекрасен. Да Го възлюбим Господа с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Най-голямата заповед. И да се обичаме един други както себе си. Прегърни брат си и сестра си от сърце. Стига тези критики, стига тези отхвърляния, да се обикнем.

Един брат ми каза тези дни: „Брате, толкова странни неща стават вече. Учудвам се вече какво е това, а пък любов не мога да намеря.”

И като ми го каза това си казах: „Наистина, какви ли не учения, какви ли не неща…”

 Нека да вземем тези неща и да изхвърлим боклука, да оставим чистото християнство, чистото духовно мляко, да растем чрез него към спасение, да се изграждаме едни други, да се назидаваме в любовта, да растем във вяра.

Вижте, вярата не е изповед. Аз вярвам в изповядването, обаче изповядването се докарва до такава крайност. Има хора, които не ми позволяват да говоря, с които не мога за говоря. Това е робство. Те ако бяха хванали Судрах, Месах и Авденаго не знам на какво щяха да ги направят.

Те викат: „Новуходоносоре, ние няма какво да ти отговаряме. Ако реши нашия Бог да ни освободи от огнената пещ, ще ни освободи. Но дори и да не ни освободи от огнената пещ, пак няма да ти се покорим”.

И някой ще каже: „Недей така да изповядваш! Ще те освободи от огнената пещ.”  Виж, не зависи от твоята изповед толкова, но от Бога. Те казаха, и Той пак ги избави. А някои казват, че ще ги избави, и пак не ги избавя.

Вярата е нещо, което тръгва от сърцето, а не тръгва от устата. Вярата първо изпълва сърцето ти и после излиза на устата ти. Може да говориш всичко, но ако го няма в сърцето ти, не става. Затова много хора се разочароват. Недей да говориш повече от колкото имаш в сърцето си, за да не се разочароваш. Тръгни от малкото към голямото. Изпитвай нещата, учи се, напредвай, пробвай, за да не се сгромолясаш изведнъж. По-добре падай по малко и се учи, за да не паднеш от високо. Нека да бъдем в един процес на обучение.

Искам да ви кажа още едно нещо. Мнозина хора станаха учители, които не би трябва да бъдат учители според мене в този смисъл учители. Всеки трябва да учи ближния си, праведния води ближния си, но някои хора навлизат в област, която не им е дадена. Искам да ви покажа в:

Яков 3:  Братя мои не ставайте мнозина учители, като знаете,

че ще приемем по-тежко осъждане. 

Има хора поучават неща, които не ги разбират. Защото са прочели в някоя книга и са решили, че това е така и учат. Трябва да ви кажа, че в учението между другото също трябва да има смирение. „Всяка жаба трябва да си знае гьола”.

Някои идват при мене и ми казват: „Брате, на мене защо никой не ми дава възможност да поучавам. Аз толкова неща имам да кажа, а не ми се дава възможност да го кажа.” Давай. Ама никой не ще да те слуша. Давай, поучавай. „А защо не искат да ме слушат? Те трябва да ме слушат.” Ама едно е да кажеш, че трябва, друго е да те слушат.

Защото ако имаш мед да дадеш, пчелите ще дойдат, ама ако даваш жлъчка, и мухите няма да искат да дойдат. Защото приятелю, едно е да кажеш, че има какво да дадеш, друго е наистина да имаш какво да дадеш. Мнозина казват: „Злато и сребро нямам да ти дам, но това, което имам ти давам: В името на Исус Христос, стани  и ходи!” Ама няма какво да дадат. Викат, но не става. И Петър каза същото, но стана човека и тръгна. Други го правят, но не става човека. Защо? Защото не е въпросът какво казваш, а какво има вътре в тебе.

Божието царство не се вижда, но то е вътре във вас. 

Ако Бог царува в тебе, Той ще царува и извън тебе. Ако Бог е извършил нещо в тебе, то ще излезе извън тебе. Това, което е в тебе, то излиза извън тебе. Това, което каза Петър: „Това, което имам вътре в себе си, това ти дава. В името на Исуса Христа стан ходи!” Ама който няма в себе си, и да вика няма да стане. Разбирате ли?

Ето ги онези заклинатели, които отидоха да изгонят демон от един човек и казаха: „В името на Исус, Който Павел проповядва, излез от човека.” И духът скочи и наби седемте братя. И всички се чудеха, защо с Павел се получи, а при тях не. Защо ли? Защото духът каза: „Исуса признавам, Павел го знам, ама вас не ви знам кои сте”. И като ги подгони, бой, един срещу седем, голи и изпокъсани се прибраха, за срам. Защо? Използват едно и също име. Ама те нито са новородени, нито са кръстени със Святия Дух, нито имат някаква представа от духовно воюване. Става въпрос от Божия страна, те са били юдейски заклинатели. Обаче в Божието царство ги няма.

Така че, ти можеш да говориш много неща, но въпроса е кой си в Божието царство. Ако не ти е изпитано учението и служението, какво поучаваш. 

Яков 3:  Братя мои не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. Защото всички в много неща грешим… 

Така че, трябва да се внимава. Да не се получава бъркотия в царството на Бога. Бог не е Бог на бъркотия, Той е Бог на ред, трябва да се подредят нещата. Името „вавилон” е бъркотия. Където е „вавилон” управлява има бъркотия. Където Господ управлява има ред. Не аптекарски шишета, не аптекарски ред, защото той е човешки ред. Човешкият ред е смърт. Такъв е редът в гробището. Всичко е подредено на улички, на гробчета, на парцели, всичко е точно. Всичко е бяло, както казва Исус за фарисеите.

Матей 23:27б …варосани гробници, пълни с мъртвешки кости. 

За съжаление  някои църкви са точно така. Както каза един служител, Господ Го няма вътре. Иначе всичко им е точно.

Приятели, родилният дом е мястото, където е реда на Господа. Плач, рев, новорождения,освобождения,изцеления.

 Някои ще кажат: „Защо плачат тези бебета? Трябва да има ред тука. Сложете им биберони в устата и да млъкнат бебетата. Да станат под строй да отидат да хапнат, всичко под строй.” То бебето не разбира, плаче. Има хора се спасяват, има хора се освобождават, някои плачат, но това е Божия ред. Нека да дадем Господният Дух да действа.

Толкова хора се молят за съживление, искат Господ да действа. Ама готови ли са Господ да извърши това, което Той иска да извърши? Готови ли са или си държат техните си учения? Готов ли са или си искат техният ред да си спазват? Защото Божият ред малко се отличава.

И трябва наистина да бъдем хора, управлявани от Божия Дух, Духът на реалността. Искам да ти кажа, че ако много дълго време вярваш, че нещо е от Бога и то никога не става реалност, трябва да се замислиш. Защото има време на изпитване на вярата, но то е за известен период от време. Вяра с дела е жива и дава резултати.

Погледнете Исус като служеше, колко изцеления, освобождения ставаха. Не ги караше хората с месеци да изповядват „В Неговите рани ние сме изцелени.” Направо ги изцеляваше. Казваше: „Вярваш ли, че мога да го направя?” „Вярвам.”  „Иди си, твоята вяра те изцели”. Речено сторено. Човекът си отиваше изцелен.

И аз настоявам на това, и го търся във всяко нещо. Ако има несполука в молитвата питам: „Каква е причината Господи, защо не става това нещо?” Защото всяко нещо има причина. Като се молим, хората трябва да се изцеляват. Защо този човек беше болен от рак и не оздравя, защо? Има хора болни от рак да оздравяват. Днес рака атакува толкова много хора в този свят, включително и в църквите.

За съжаление някои църкви казват, че това е Божията воля да умират от рак, защото Господ ги учи на нещо, или може би са си свършили работата на 15-20 години, или на 30 години и някои оставят сирачета. А кой ще върши работата за тези сирачета, не се знае? И това са доктрини на слабост, на немощ и на измама. Обаче истината е, че ние трябва да се научим чрез упражнение да разпознаваме и да разберем как да се молим така, че словото на Бога да стане ефективно и работещо в нашия живот и в живота на хората. Така че тази смърт, която е в телата на хората да се измести от тях и живота на Христос да влезе в тях. Как да служим, че да бъдем ефективни, защото трябва молитвата да е ефективна.

Дава се за пример на молитва молитвата на Илия. Илия се помоли и дъжд не валя на земята. Не си въобразява, че не е валяло дъжд. После се помоли, и дъжд заваля на земята. Такава силна молитва имаше Илия.

Петър влиза и казва: „Енее, Господ Исус те изцелява.” Той беше осем години на легло. Става човекът и тръгва.

Петър върви и неговата сянка изцелява хората. И се казва на тези богослужения, че всички се изцеляваха.

О, какъв прекрасен Господ. Как искам да влезем в тези чудесни неща, които Той върши, и ние да ги вършим. Защото Той ни е дал обещание. Това е една възможност, която е пред нас. Това е нещо, което можем да достигнем. Не е нещо, което е невъзможно, това е възможно, но все още не сме го достигнали. Все още вървим към него, търсим го, но Той казва:

Йоан 14:12 Оня, който вярва в Мене ще върши това, което Аз върша. 

Чувам някой казва: „И по-големи от тях ще върши”. Аз спирам до тука. Нека първо да вършим нещата, които Христос върши, тогава да минем към по-големите. Защото като кажем по-големите, да не забравим тези, които е вършил. Исус казва:

Ако имаш вяра колкото синапено зърно, не само ще направиш това, което стана със смоковницата, че изсъхна, но ако речеш на планината: „Вдигни се и се хвърли в морето!” ще стане. 

И аз покрай това, че обещава планината да се движи, не бях обърнал внимание, че Той каза, че и дърво можем да изсушим. Дървото приятелю е ракът. Ракът е едно дърво с корени в човека – метастази. Както Исус прокле тази смокиня, така ние можем да прокълнем в името на Исус корените и метастазите да изсъхнат и да умрат и да не дадат плод до века. Колко прекрасно е това и се казва:

Римляни 9:9 Ако изповядваш  с устата си и повярваш в сърцето си и да не се усъмниш, ще спасиш.

И всичкото това е толкова прекрасно, да влезем в това естествено християн-ство, и все пак толкова свръхестествено. Да се научим да влезем в този тесен път на Господа, да ходим, и за виждаме Неговото движение на Неговият прекрасен скъпоценен Святи Дух, Който е като вятъра. Да вдигнем нашите платна и нека Неговият вятър да ни носи, където иска. Когато тръгне да те носи вятърът, ти не знаеш къде отиваш, защото това е работа на вятъра. Той те носи. Ти не напрягаш своите ръце да гребеш, и да гребеш (което е в плътта), но ти просто се отпускаш и вятърът те носи, и носи. Слава на Бога.

Ходене в Духа, живот в Духа. Алелуя!

И тогава отхвърляме на критиките, осъжденията, огорченията. Бог не е виновен за твоята ситуация. Не го обвинявай! Ако дявола е виновен, обвини дявола, не Бога.

„Ама защо Бог го допусна?”

Не, Бог не го е допуснал, ти може би си го допуснал, а може би твоите родители са го допуснали, не знаем. „Ама как така?” Има наследствени неща. Може нещо от миналото да е. Защо толкова много хора получават освобождение и се разчупят проклятия, когато се молят с молитвите от филма „Проклятията” или от нашите служби. Ние дори не знаем за тях, само чуваме свидетелства. Защото не е въпрос дали Пламен го говори, въпросът е, че това е Божие слово. И има неща, които трябва да се разрушат. Има причини, както казва:

Притчи 16:2 Никое проклятие не идва без причина. 

Не се опитвай да махнеш проклятието, опитай се да махнеш причината. Първо я намери и след това я отмахни. Ето това е, което Господ казва:

Притчи 16:2 Никое проклятие не идва без причина.

Защо е дошло, защото има нещо, което е нарушено. Има някакъв корен, за който ти можеш да не знаеш, но Господ може да ти даде откровение, можеш да получиш информация от някъде. Бог може да ти говори по някакъв начин и да получиш освобождение. Колко пъти сме се молили и даже гоним демони от хората и казва, че от еди колко си поколения е вътре. И като се изкорени това нещо човек става нормален. Господ ни иска нормални, Господ ни иска свободни. Как ще освобождаваме хората, ако сме вързани?

Хора, зарадвайте се в Господа! Павел казва:

Филипяни 4:4 Радвайте се в Господа. Пак ще кажа: Радвайте се! 

И аз ще кажа: Радвайте се в Господа! Обичайте Го,

Псалм 37: 4 Наслаждавайте се тъй също в Господа и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти. 

Удоволствайте се в Него, толкова е прекрасно. Замисли се, да имаш Баща, Който като орлица над тебе да те съблюдава и да гледа по какъв начин да те опази и да ти помогне в този трънлив свят, който има постоянно тръни и бодили, змии и скорпиони. И в цялата тази ситуация имаш един Баща, Който се грижи за тебе. Как да не Го обичаш и как да не се наслаждаваш? И защо трябва да бутаме хората в това прекрасно нещо? Ако не искат да влизат, да не влизат. Кажи им,  пък ако искат да влизат. Свободно се влиза в Божието царство до този момент.

И знаете ли, какво казва Дерек Принс. В Африка да имаш колело е все едно да имаш мерцедес. Няма нужда да обясняваш на хората колко е хубаво колелото, няма нужда. Седни на това колело, мини през центъра на селото, завърти се няколко пъти, и хората ще видят и ще кажат: „Аааа, искам го и аз.” И тогава те ще хукнат към колелото и ще искат и те колело.

 Дори не покажи, а живей, радвай се в Господа и хората сами ще тичат към Господа в името на Исус. Пък дори да не искат да тичат, ти не можеш да ги  направиш да тичат. Ходете с Господа в името на Исус Христос.

Нека Божията милостива ръка да бъде върху вас. Нека да служим на Господа с радостно сърце. И ви казвам: Обичам ви братя и сестри,  обичам ви приятели мои, искам помежду си да се обичате всичките. Няма Петров, няма Павлов, няма такива и онакива. Всички сме Божии деца, Божии синове и дъщери. И Господ използва Божиите синове и дъщери, Своите Си деца да служат на Неговото дело. И нека нашето служение да бъде конструктивно, да бъде помагащо, а да не бъде пречещо в името на Исуса Христа. Алелуя! Слава на Бога.

АМИН!