Искам да отворим на Марк 16 глава. Тази сутрин се събудих със Словото, което да говоря. Понякога така се случва, докато си вдигна главата от постелката, докато се събудя, словото започна да се избистря за това, какво да говоря. Именно това ще ви говоря днес с вярата, че Бог ми го дава.
Започваме от Марк 16:15. Това Слово е свързано с въпроса как да служим на Господа?
Миналият четвъртък говорихме за това, че всеки един има дарба според Божието Слово. Бог ни е дал дарби, за да служим с тия дарби и как да влезем в призванието да използваме тия дарби, които Бог ни е дал. Казахме че дарбите са различни, призванията са различни, обаче тук ще говорим за нещата, които всеки един християнин трябва да знае и трябва да прави. И така почваме от 15 стих:
Марк 16:15 Исус рече на Своите ученици: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание,
(създание – има предвид за хората).
16.Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен,
а който не повярва, ще бъде осъден.
17. И тези знамения ще придружават повярвалите:
в Мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят,
18. змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно,
то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат
ръце и те ще оздравяват.
19.И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе
на небето, и седна отдясно на Бога.
20. А те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ и подкрепяше Словото си със
знамения, които го придружаваха.Амин
Амин, Господ съдейства. И така:
15 Идете по целия свят и проповядвайте благовестието,
казва на всяко създание.
Той казва: Идете по целия свят!
С това Интернет предаване, което правим, ние благовестваме, но то е свързано и с пътуване. Самият Господ Исус е пътувал, апостолите са пътували. Господ иска ние не да стоим на едно място, а да пътуваме и да носим благовестието. Но това основно е свързано и с призванието. Тук искам да ви кажа нещата, които са свързани с всеки един от нас.
Първо, когато говорим за благовестване, трябва да направим разликата между служението на благовестителя и всеки един християнин. Всеки християнин и всеки вярващ трябва да благовества. Не може да се остави благовестието само на благовестителите. Обаче има разлика, разликата е като между въдичаря и рибаря. Въдичарят е човек, който си носи въдичката, хвърля в морето или в реката и улавя една рибка. Хвърля въдичката, улавя по една рибка. Всеки един християнин трябва да ходи със своята духовна въдичка, където има възможност, хвърля въдицата със стръвта и уловя риба. Да улови за Господа. Може да улови, може да не улови, но трябва да ходи със въдицата и да има стръв на въдицата. Това е за всеки един християнин. Значи, всеки един трябва да благовества.
Исус каза на апостолите, още когато бяха рибари:
Елате след мене и Аз ще ви направя
(риболовци на човеци) или ловци на човеци.
Та това е за всеки един от нас. Не може да каже някой: „Да, ама това е за евангелизаторите.” Всеки един трябва да го прави.
Обаче, има служението на евангелизатора, или рибаря, който излиза с мрежите, той излиза с лодката, хвърля мрежата и улавя не една риба, а улавя много риби. Знаете, че има такива служения: Рейнхард Бонке, Бени Хин, Били Греън и други подобни, Оръл Робъртс, които улавят на една евангелизацияя стотици, хиляди риби с една ловидба. Това е служението на евангелизатора, това е масово спасение на души.
Докато ние като вярващи, всеки един от нас, трябва с въдичката да ходи.
Още един пример ще дам, примера с овцата и с пастиря. Кой е този, който трябва да ражда агънца, пастира ли или овцете? Много често се случва, че хората си мислят, че пастира трябва да ражда овцете. И когато трябва да се говори на някои благовестието, отиват при пастиря или при някой служител и казват: „Иди ти да го кажеш” или „Направи го ти.” Но истината е, че всеки един от нас, всеки един е една овчица. Всяка овца, която е здрава, ражда по едно-две агънца годишно. Това означава, че всеки здрав християнин трябва да може да благовества така, че да новороди или да даде живот на един-двама души годишно. И не само да ги роди и след това да ги захвърли. Овцата, след като роди агнетата, след като човека е приел Христос за свой Господ и Спасител, тя не го оставя, но го кърми докато агънцето само бъде способно да пасе тревичка, и бъде способно да следва само пастира си.
Следователно, всеки един християнин, когато доведе някого до Христос и до спасение, трябва да започне да се грижи за този човек. Не да започне да очаква, че пастиря ще се грижи за този човек, защото не пастиря кърми агънцата, а овцата си кърми агънцата. Пастирят ги „води на зелени пасбища, на тихи води”, обаче тази, който кърми е овцата. Така че, овцата трябва да поеме грижата за агънцето да го храни с млекце, с такава храна, която агънцето може да приеме. Не да го храни с пържоли и с трева, защото то не може да приеме на тази възраст. Един християнин, когато доведе някого до Христос, трябва да му се обажда често да види как е, какво прави, ходи ли на църква, има ли въпроси, има ли нужда от молитва, има ли нужда от разяснение. Да го обгрижда така да се каже, докато този новоповярвал християнин, още бебенце, стигне до положението, до което може вече сам да се храни с Божието Слово, може сам да пасе тревичката и може сам да следва пастиря. Тогава вече този човек може да стане самостоятелен, и ако продължаваш да държиш контрол на него, тогава вече може да се получи контролиране. Но до този момент в развитието е необходимо да се грижиш. И виждате, има много хора, които са повярвали в Господа, обърнали са се към Господа, но поради липса на майчината грижа (в духовен смисъл) хората така са се заблудили и са паднали някъде по пътя. Така, това е първото, което исках да кажа. Ние, всеки един християнин трябва да благовества с въдичката и след като улови рибката, след като роди агънцето, трябва да се грижи за него, докато порасне. То трябва да ходи на църква, но ти трябва да се грижиш за него.
Още нещо искам да споделя. Исус казва:
Проповядвайте благовестието на всяко създание.
Забележете нещо, Исус казва: проповядвайте благовестието, не казва проповядвайте Словото. За да се спасят хората, трябва да се проповядва благовестието. Не всяко нещо, което говориш на хората, ще им свърши работа. Например, дявола така изкривява нещата, че кара хората, когато им говориш за Христос, да те питат: „Ама, защо сега има толкова много църкви, защо има православна, католическа, протестантска; ама защо не се разбират помежду си, защо това, защо онова”. Това не е моя работа. Църквата не спасява. Този, Който спасява е Исус, Неговото име е Спасител. Значи, ако трябва да бъдеш спасен, аз ще ти говоря за Спасителя. Ако не, и да му докажеш какво е положението с църквите, той няма да бъде спасен, защото спасението не е дело на разума, а е свръхестестевно действие на Святия дух. Затова не се отлонявайте от темата на благовестието. Искам да ви обърна внимание да видите Божиите хора на времето как са действали.
Нека обърнем първо на Деяния на апостолите 8 глава, да видим един евангелизатор Филип какво е правил, за да може хората да се спасяват.
Деяния на апостолите 8:4 А тези, които бяха се разпръснали, обикаляха
и разгласяваха благовестието. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.
И им проповядваше Помазаника. Какво им проповядваше?- Христос или Помазаника. Не им проповядваше църкви, не им проповядваше доктрини, а проповядваше им Помазаника, Христос, защото само Христос може да спасява.
И народа единодушно внимаваше на това което Филип
им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше, защото нечистите духове
Обърнете внимание, Филип тука още не е евангелизатор, той е все още дякон. Слава на Бга, за такива дякони, защото днес и апостоли често пъти не могат да правят това, което е правил дякон Филип.
като слушаха всичко, и виждаха знаменията,
които вършеше,
За съжаление, се счита за нормално да не се вижда нищо, счита се за нормално да не могат служители да вършат такива дела. За Исус е било нормално да го прави. Когато Исус слезе и един човек му се оплака и каза: „Учителю, доведох моя син, който зле се мъчи и исках Твоите ученици да го изцелят, обаче те не можаха”. И Исус можеше да каже: „Това не е толкова важно, важното е, че имената им са записани на небесата.” Обаче, Той какво каза:
О, роде, невярващ и извратен, докога ще бъда с вас,
докога ще ви търпя?
Има различни погледи върху тези неща и много хора ги омаловажават. Но виждате, погледа на Господа е бил различен.
Сега виждаме един дякон Филип, който съвсем скоро, преди две глави в Библията, стана дякон и проповядва:
и виждаха знаменията, които вършеше,
защото нечистите духове като викаха със силен глас,
Някой ще каже: „Защо трябва да викат със силен глас, не могат ли тихичко да излизат.” Не знам дали могат, но нито Филип се е притеснявал от това, нито Исус се е притеснявал от това в Неговото служение. И вярвам, че и ние не трябва да се притесняваме, защото и ние не сме по-добри от тях.
защото нечистите духове като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина
парализирани и куци, бяха изцелени, така че
настана голяма радост в онзи град
Слава на Господа! Какво проповядваше той? – Проповядваше Помазаника или Христос.
12. Но когато повярваха на Филипа, който благовестваше
за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха
се мъже и жени
Ето ви тука един стих, който можете да покажете на някои, които искат да кръщават бебета или малки деца. Аз не съм законник, но все пак, погледнете какво казва: кръщаваха се мъже и жени, можеше да каже: кръщаваха се мъже, жени и деца, но не го казва. Явно има защо.
Но когато повярваха на Филипа, който благовестваше
За какво благовестваше? – За Божието царство. Той дори не говореше само за спасение, приятели, но говореше за Божието царство и за Исус Христовото име отново. Исус Христос присъства във благовестието. Това е, което исках на този етап да ви покажа.
И така, виждате че Евангелието е свързано тясно с Исус Христос. И ако искаме днешния ден да има резултати, ако искаме Святия Дух да действа, ние трябва да проповядваме Христос.
Има много, много философия, има много, как да направим това и как да направим другото, но това са човешки работи. Божието е: проповядване на Христос и като го проповядваш, Святия Дух го прави, защото Святия Дух свидетелства за кого?За Христос. И прославя Кого? Христос. Слава на Бога!
Ето, апостол Павел, който е бил много Божий човек, в І Кор. 15:1-4 ни разказва какво представлява простото благовестие. Дотук видяхме, че благовестието в основата си е Исус Христос.
Още, братя, напомням ви благовестието,
Защо? Защото забравяме благовестието и отиваме в подробностите. Когато трябва да спасяваме хора, както казва той, трябва да проповядваме благовестието, а не подробностите.
напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате
Чрез кое? Чрез благовестието.
Ако го държите, според както съм ви го благовестил,
освен ако напразно сте повярвали
Има възможност напразно да повярваш, ако се отклониш от благовестието.
Защото първо ви предадох онова, което и приех,
че Христос умря за греховете ни според писанията
Той не просто умря, Той умря за греховете ни.
Благовестието е:
- Христос умря за греховете ни.
- Бе погребан.
- Беше възкресен на третия ден според писанията.
Всеки един от нас, насън да го бутнат, трябва да знае тия три основни факта и да ги вярва. Христос умря, погребан, възкресен. Смърт, погребение, възкресение на Христос, това е основата на Евангелието. Умря за нашите грехове, не за своите. Погребан. Защо? Защото ти не можеш да погребеш дух. Има някои, които казват, че Исус е бил животворящ дух и омаловажават Неговото тяло. Но тук се казва, че е бил погребан. Духове не погребваме, погребваме тяло. Затова е толкова важно, че е бил погребан. Умря, беше погребан и възкръсна. Кое възкръсна? Дух, душа или тяло. Тялото възкръсна. Важно е, че тялото възкръсна. Защото, приятели, Тялото му се е преобразило, обаче то е било в гроб и е оживяло, когато духът и душата са влезли в Него. Смърт, погребение и възкресение на една личност – Исус Христос. Благовестието не се състои от това какво е състояние на църквата и каква е била църквата, нито какво сме ние и какво не сме ние. Благовестието не е свързано с нашите дела, нито с делата на другите, нито на църквата. Благовестието е свързано с Божието дело, че Бог изпрати своя Син, който се роди от девица и той умря, беше погребан и възкръсна заради нас.
Слава да бъде на Него! Това е в основата.
Искам да ви покажа още нещо. В Римляни 1:16, Павел казва:
Римл.1:16 благовестието е сила
за спасение на всеки, който вярва
Благовестието е сила, забележете за спасение; не просто мъдрост, а сила за спасение. А ние имаме нужда от сила. За да се роди дете, има нужда от сила. За да се роди някой в Божието царство, има нужда от сила.
Има един стих в пророците казва: няма сила да роди. Има нужда от сила и благовестието дава тази сила. Силата на Святия Дух действа, когато проповядваме благовестието и това ще ви го докажа в 1 Коринтяни 2:1-5. Апостол Павел обяснява:
1 Коринтяни 2:1-5 И аз братя, като дойдох при вас, не дойдох
с красноречие или мъдрост да ви известя Божията тайна;
Той казва: аз съм много интелигентен човек, с висше образования, но не дойдох с красноречие и мъдрост да говоря. Красноречие и мъдрост върху Библията.
Защото бях решил да не зная между вас нищо друго,
освен Исуса Христа, и то Христа разпнат
Забележете Павел къде се концентрира? Исус Христос и разпятието, т.е. смъртта Му. Павел казва: „Аз съм глинения съд, Святия Дух е съкровището в мене.
аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех
И вижте един проповедник като Павел, немощен, страхуващ се и много треперещ. Ако застане пред вас, как бихте го слушали? Има някои, които говорят много убедително, много мъдро, но Павел не е бил от тези. Той е говорел, бил е немощен, страхувал се е и много е треперел. Представяте ли си го един такъв проповедник?
И говоренето ми и проповядването ми не ставаха с убидителните думи на мъдростта,
Не е проповядвал, нито убедително, нито мъдро,
но с доказателството от Дух и от сила
Той е като човек, слаб, страхуващ се и много треперещ, той е като глинен съд, да го чукнеш и ще се счупи. Но в него съкровище има и това съкровище се излива чрез него. И това е силата на Святия Дух, за което се казва, че в нас има съкровище в глинени съдове и го е поставил Господ,
за да може да се види, че превъзходната сила
не е от нас, но е от Бога.
Ти можеш да видиш човека, че има немощи, че има слабости, но Господ действа мощно чрез него. И така, казва той,
с доказателството от Дух и от сила, за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила
Садукеите идват и започват да изпитват Исус, ама защо това така, защо онова така. И даже му скрояват една история за седем братя и една жена, която се омъжила за най-големия брат, пък той починал, и по традиция неговия брат трябва да продължи родът и да се ожени за нея, но и той починал. И така тя трябвало да бъде жена и на седемте братя, като не оставили поколение. И въпрост на садукеите е: „За кого ще се ожени жената след смъртта си.” Един вид като възкръснат, с кого ще бъде от тях. И Исус казва, че просто не са разбрали за какво става въпрос, грешен въпрос задават и не разбират за какво говорят.
Матей 22:29 Заблуждавате се
като не знаете писанията, нито Божията сила
В този стих, Исус ни дава два източника на заблуда. Заблуждавате се, номер едно, поради непознаване на писанията. Забелязал съм, че има хора, които изучават Библията с години, десетилетия и накрая се оказва, че елементарни неща в Библията не знаят и не ги разбират. А те са очевидни. И накрая си задавам въпроса: „Може ли човек да изучава с десетилетия Библията и накрая да не види очевидни неща?”
И Господ казва, че именно Святия Дух ни е даден да ни научи и води на всяка истина. Така че, без Святия Дух, ти можеш да четеш Библията и да изграждаш доктрини, изградени върху човешка мъдрост; пак върху Библията, но без Святия Дух. Някои мислят, че не може, но може да се изучава Библията с човешки методи, а не с Божия метод, който е нашия Помощник и Учител – Святия Дух. Той е Този, Който ни учи, Той е Този, който ни води и Той е този, Който ни открива тайната на благовестието. Защото без откровение от Бога, нищо не можем да разберем. Даже в Библията се казва, че ангелите се опитват да надникнат и да видят, но нищо не могат да разберат. Затова и не им е дадено да проповядват Евангелието, а трябваше да викат Петър да отиде да проповядва Евангелието на Корнилиевия дом, защото на ангелът не му беше позволено да го направи. Защото благовестието е дадено на нас – хората да го носим, ние имаме специално откровение от Святия Дух. Благовестието е за нас и трябва да бъде проповядвано от нас за Божия слава. Алелуя!
Исус казва тука: два източника на заблуда. Номер едно – не познавате писанията. Номер две, не познавате Божията сила. Какво е Божията сила? Святият Дух, това е Божията сила. Значи, ако познаваш според теб писанията, но не познаваш силата на Бога, т.е. Святия Дух, е много възможно да си в заблуда. Ако пък си мислиш, че познаваш силата на Бога, а не познаваш Писанията, както има разни окултисти и други такива, пак си в заблуда. Не е едното или другото, а едното и другото – двете – Писанията и Божията сила са необходими, за да сме сигурни, че ходим в истината. Тук в момента не споменавам ходенете в плода на духа, както в някой в момента си задава въпроса. Не споменавам ходенето в плода на духа и в любовта. В момента говоря за Словото на Бога и за свръхестественото действия на Святия Дух. Така, че виждате този стих Матей 22:29, който е изключително важен.
И аз ще обърна внимание на още един стих, който се намира в Псалми 33:6. Обърнете там, този стих също е изключително важен, за да разберем плановете на Бога, как Той действа.
Псалм 33:6 Чрез Словото на Господа са сътворени небесата и чрез диханието на устата Му цялото им множество
Така че, Бог създаде небесата:
№ 1 чрез Своето Слово,
№ 2-чрез диханието на устата.
А трябва да имате предвид, че на гръцки и на еврейски дух и дъх е една и съща дума. Дух, дъх и вятър. И чрез духа на устата му цялото им множество. С други думи, в сътворението Бог използва, както Словото, така и Духът. Както, когато човек говори, човекът говори, но от устата му излиза слово и излиза дъх. Не може да говори човек, ако не излиза дъх. Ако не излиза дъх, тогава само ще виждаш как се движат устните, но няма да чуеш глас. Ако пък само излиза слово, а няма дъх, ще чуеш само ааааа, няма да има нищо! Така че, Бог създава всичко чрез Словото, което е Неговия Син Исус и чрез дъха на устата си, което е Святия Дух. Всичко е създадено чрез Исус и Святия Дух. Всичко е създадено чрез Исус и в Духа. И ние днес трябва да се движим чрез Исус и в Духа. Това в Духа не трябва да се пренебрегва, защото е важно, без Духа не можем да сторим нищо.
Нека обърнем на І Кор.4:20. И нека този стих да бъде стих за деня и да разсъждаваме върху него. Павел казва:
Божието Царство не се състои в думи, а в сила
Божието царство не се състои в приказки, а в сила. Божието Царство не се състои в логос, а в динамис. Така че, Божието царство не е в думи, а в сила. Ако няма сила, няма царство. Думите са носителя на силата, но разберете че не можеш да излезеш без сила в този свят, в който виждате, че силата действа. Бог има много по-голяма сила от всяка друга сила и от силата на сатана. Това е силата на любовта, това е силата на Неговия Дух, тя преодолява и побеждава всичко и Той я е дал на наше разположение. И в Деяние на апостолите 1:8, Исус казва:
Деяния на апостолите 1:8 Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух
Ще приемете сила, кога? – Когато дойде Духа, защото Духа носи силата. Не дойде ли Духа, няма сила. Силата не е нещо, което ние притежаваме, силата е нещо, което Той притежава. Така че, ще дойде върху нас силата, когато дойде върху нас Святия Дух.
Лука 24:49 Стойте, казва, в Ерусалим, докато се облечете със сила
С други думи, Господ казва: не тръгвайте да служите, особено ако тръгнеш да служиш в области, в които има силно демонично влияние, както да речем Азия, тези азиатски територии нататък Индия, Индонезия, и да отидеш без силата на Святия Дух, ще те разкъсат. Трябва да отидеш със силата на Святия Дух, защото това не е шега работа. Казва:
Стойте, казва, в Ерусалим докато се облечете със сила отгоре
Това е нещото, което е важно да споделим за Евангелието. Евангелието не е просто думи, Евангелието е сила, Евангелието не е просто принципи, Евангелието е Христос, Който умря, беше погребан и възкръсна и за Неговата възкресенска сила, в която трябва да се движим.
Връщам се в Марк 16 глава.
Марк 16:15 Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание
Разбрахте за какво благовестие говоря, не е просто за приказки и принципи – първи принцип, втори принцип..
16. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен,
който не повярва, ще бъде осъден
Следващото нещо, което тука искам да отбележа е, че Исус включва водното кръщение към спасението на човешката душа. Обърнете внимание на този въпрос. Ако някой човек не иска да се кръсти във вода, той няма желание да се кръсти, нещо не е наред в неговата вяра.
В Деяния на апостолите 8-ма глава Филип проповядваше на един етиопски скопец, и когато му проповядваше той му задаваше въпроси и накрая казва:
Добре, какво ми пречи да се кръстя във вода?
Той зададе въпрос, той самия поиска, и тогава Филип казва:
Ако вярваш можеш, с цялото си сърце ако вярваш.
Той казва: Вярвам, че Исус е Божия Син
и тогава Филип го кръсти. Но забележете нещо, този човек искаше. Водното кръщение е много важна част. Не бива да търпите да сте без водно кръщение. Някой ще каже: „защо?” Защото, когато се новородиш, стария човек умира, нов човек се ражда в тебе. Но когато умре стария човек, ти всъщност не си го погребал, и когато не си го погребал, какво става, стария човек започва да смърди. Значи не е наред човек да умре и да го държиш непогребан. Също не е наред, човек да се новороди, да повярва в Господа и да не бъде кръстен във вода. Трябва да бъде погребан, защото погребението е водното кръщение и възкресението на новата личност, е именно при водното кръщение. Това е направил еврейския народ като е излязъл от робството в Египет, и е преминал през Червеното море. Когато са излезли враговете им, са се издавили във водата на Червено море. Нашите врагове се давят във водното кръщение, защото водата ни отделя от света, отделя ни от стария ни живот. Водата е публична изповед пред Бога, пред ангелите, пред света на тъмнината дори, и пред човечеството, че ние сме взели решение да живеем за Христос и сключваме завет, това е един вид публичен подпис, сключване на завет с Бога чрез Неговия син Исус Христос. Разбира се, този завет се подновява чрез нашата изповед, чрез Господната вечеря, която вземаме, но сключването на завета е именно водното кръщение. Така че, водното кръщение е изключително важно и ако отидете в арабския свят, можете да говорите за Христос и да нямате проблеми, но ако един бивш мюсюлманин се кръсти във вода, това може да му коства живота. Защото те знаят, че това означава завет. Изтока повече разбира от завети, отколкото ние разбираме. Водното кръщение е заповед от Бога.
В Деяния на апостолите 10:44 се казва:
Деяния на апостолите 10:44-48 Докато Петър още говореше тези думи, Святия Дух слезе на всички, които слушаха словото. И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Святия Дух, се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори: Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Святия Дух, както и ние. И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа
Какво направи Петър? Може би, евентуално…. – не! Той заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Виждате, тая заповед едва ли е от него. Аз вярвам, че тая заповед идва от Бога. Защото той не би си позволил да заповяда такова нещо, ако Бог не го подтиква за това. Така, виждате, след като повярват хората, трябва да минат през водно кръщение.
Марк 16:17. Тези знамения ще придружават повярвалите
Господ казва, че това са знамения или признаци, които ще придружават вярващите хора. В Моето име, казва Исус, тия знамения ще придружават вярващите. Какъв си вярващ, в какво вярваш? – в Дева Мария, друг някой… В Неговото име!
Първо, бесове ще изгонват, в Неговото име. Какво ще правят – бесове ще изгонват. Кои? – Вярващите! Не от бесове ще се крият и от бесовете ще бягат, а бесове ще изгонват. Не бесовете ще ги гонят, а бесове ще изгонват. Това е знамение на вярващия. Знамение на невярващия – от бесове ще избягат, от бесовете ще се крият, това е знамение за невярващия. Знамение, че си вярващ е, че бесове ще изгонваш.
Това също означава, че след водното кръщение, човек би трябвало да мине през освобождение. Защото, хора, невярващия човек няма смисъл да му служиш с освобождение, защото той не вярва. Дори да бъде освободен, бесовете както казва Словото, ще се върнат обратно. Защо? Защото няма покаяние. Те ще се върнат даже и повече. Затова няма голям смисъл да се молиш за освобождение за невярващ човек.
Но след като човека повярва и е новороден… Много хора казват „Няма нужда да се молиш.” Е, кога да се молим? Преди не може, след това не може, кога да се молим? Никога. Ами, тогава Исус защо казва: „бесове ще изгонват?” Ако с новорождението всичко се урежда, няма нужда да се гонят бесове изобщо. Така че, казва, бесове ще изгонват.
И аз ще ви кажа едно свидетелство. Знаете, че един от най-успешните служители на нашето време като евангелизатор е Били Греъм, милиони са повярвали чрез неговото служение. Но статистиката показва, че от всички хора, които са приели Исус Христос за свой Господ, около 4% остават вярващи до края на живота си. 96%, т.е. на 100 човека, 96 се връщат в света, 4 остават.
В служението на Чарз Фини обаче, около 80% от хората, които приемат Христос, остават във вярата до края на живота си. Той, разбира се, преди доста време е живял, но вижте каква резултатност в неговото служение е имало. 80%, къде са 4, къде са 80!
И сега ще ви кажа начина, по който Чарлз Фини е служел. Той имал една голяма палатка, в която е правил евангелизацията. След като призове хората на покаяние и да приемат Исус Христос, са ги отвеждали в друга, по-малка палатка, където персонално за всеки човек се е молим някой и го е водил в молитва за спасение. Ако е имал някои вътрешни проблеми, човека е споделял; ако е имал въпроси, е задавал въпроси, ако е имал нужда от съвет, получавал е съвет; ако е имал нужда от молитва, получавал е молитва. Получавали са молитва за освобождение включително, още когато са приемали Исус Христос за свой Спасител и Господ! И в продължение на две седмици, палатките са стояли и всеки ден хората са можели да идват и да продължават така наречения follword, на английски, това душеобгрижване, в продължение на две седмици, докато човека стъпи на краката си малко от малко и бъде насочен в някоя църква, вече в църквата да продължава. Но днес много пъти се казва: „Само повярвай в Господа и всичко е наред вече.” Но истината е, че не всичко е наред. Духът ти е спасен, обаче имаш още проблеми с тялото, имаш проблеми с ума си, имаш още проблеми с емоциите си, имаш вътрешни проблеми и хората търсят отговори. Не знаят от къде да получат, къде да се обърнат. Казват им: „Само вярвай” и много хора се връщат обратно в света, защото не са им проповядвали благовестието на спасението, благовестието на Царството, което е пълно благовестие, както се казва full Gospal, пълно благовестие, не частично. Затова ви казвам, в служението на Чарлз Фини, е имало освобождение. Даже виждате, че освобождението е след водното кръщение, преди кръщението със Святия Дух, но след водното кръщение. Защото след това се казва: „нови езици ще говорят”. За какво става въпрос? – За кръщението в Святия Дух. Погледнете в Деяния на апостолите – започнаха да говорят на нови езици! Втора глава говориха на езици, осма глава – говориха на езици, десета глава говориха на езици и 19-та глава говориха на езици. Така че при всяко водно кръщение има и говоренето на езици.
Не казва може би, евентуално ще говорят, казва: „ще говорят.” Като казва „ще говорят”, значи „ще говорят.” Но, някой ще каже това е дарбата говорене на езици. Ние говорихме миналия път за духовните дарби, не съм споменал дарбите. Там има дарба говорене на езици, но искам да забележите тука, че тука не се говори за дарба. Тука се казва: „Тези знамения ще придружават повярвалите.” Нека направим разлика между знамение и дарба. Защото Исус не казва: тези дарби ще придружават повярвалите, но тези знамения ще придружават повярвалите, в Мое име бесове ще изгонват. Това не е дарба. Изгонването на бесове е знамение. Езиците да говорим е отново е знамение, признак.
Важно е, хората да получават освобождение, преди да получат кръщение в Святия Дух.
Ще ви дам един пример. Горе в квартала като бяхме, провеждахме едно събрание, събирахме по 400 и повече човека, в един ученически салон, до момента, в който тогавашния кмет Генади Сталин, се уплаши, свърза се с директора и ни взеха залата, за да не можем да се събираме и от 400 станахме 40, в една къща се събирахме. Но Слава на Бога, продължихме пак и пак се увеличихме. Та тогава точно пред самата зала, един ден пристигна една жена от Филиповци, с дъщеря си и каза: тука тия дни дъщеря ми получи кръщение в Святия Дух и от време на време я прихваща някакъв нечист дух. И аз разбрах за какво противоречие става въпрос. Докато го няма Святия Дух, в духа на момичето, душата в която се е намирал нечист дух не е имал проблем.
Но откакто Святия Дух е там се получава конфликта, вътрешен конфликт, кой ще надделее. Аз просто сложих ръката на рамото й и казах: „Изчакайте малко, казвам, после ще дойда да се помолим.” В момента, в който сложих ръка на рамото на това момиче, то взе да се тресе, падна на земята, взе да се въргаля и изведнъж наоколо невярващи хора се озовахме в положение, в което пред нас, пред краката ни се въргаля едно момиче. И тогава казах на братята: „Хванете я бързо и я заведете вътре в църквата!” Хванахме я за ръце, за крака и я внесохме вътре. Сложихме я вътре, но реших, ще изнасям поучението преди да се моля за нея. Понеже така се беше получило, че ние почти нямахме време за молитва, за Словото, все имаше някои нужда от освобождение. Казвам, словото си е Слово, на първо място ще стои. И докато проповядвах, от време на време пищеше духа в нея, тръшкаше я, но удържахме положението до края на богослужението. След това започнахме да се молим и духа я караше да си тръска главата в земята, в цимента, беше опасно. Тогава взехме и я сложихме на една пружина за легло, натиснахме момичето върху пружината, един за краката, един за ръцете, изгонихме духовете. Слава на Бога с момичето си замина здраво, всичко беше наред. Но какъв беше проблема, че не бяха изгонени демоните преди кръщението в Святия Дух?
Сега тука може да има проблеми и хора да питат: „Как е възможно това и това?” Вижте, човека не е просто създание, има дух, но има душа. Ти може да си спасен, духът ти да е новороден, но душата ти, емоциите ти може да има депресия, може да има епилепсия, може да има проблеми в ума, може да има рак в тялото и пак да си вярващ. Това че, в тялото ти има дефект, в душата ти има, не означава, че духът ти не е спасен.
И по-нататък се казва:
змии ще хващат.
Нека нещо важно тука искам да споделя.
Мат.12:28 Исус казва: Ако Аз чрез Божия дух, изгонвам бесове, Божието Царство е дошло сред вас
Как ги гони? – Чрез Божия дух. Без Божия Дух, недейте да влизате в тази област. Опасно е. Някой ще каже: „Ама, аз имам Святия Дух, но не говоря на езици. Аз имам Святия Дух, при водното кръщение го получих.” Внимавайте хора с тези неща, опасно е. „Е, да, ама в Словото е така.” Е, къде е така в Словото? Аз ще ви покажа два примера за това, че при водното кръщение не се получава кръщение в Святия. Дух.
Първият беше именно тука в Деяния на апостолите 8-ма глава. Погледнете го, това е за хората, които държат на доктрината, че при кръщението във вода се получава Святия Дух. Казахме тука, че в:
Деяния на апостолите 8:12, когато повярваха на Филип, който благовестваше за Божието царство и Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени
Какво се кръщаваха? Мъже и жени. Какво? Вода. Кръщение във вода.
ст. 14 Апостолите, които бяха в Ерусалим
А това се развива в Самария. Вижте, те не са имали мобилни телефони, не са имали мерцедеси, нито самолети, движели са се главно пеша.
Апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха
Значи, за да чуят, някой е отишъл там.
Че Самария е приела Божието учение, пратиха Петър и Йоан
Допълнително време е необходимо за това.
които като слязоха, помолиха се за тях
За кои? За тези, които бяха повярвали и приели водно кръщение.
за да приемат Святия Дух
Бяха ли го приели при водното кръщение? Очевидно, не, за да дойдат, апостолите, не дойдоха просто, за да се разходят, а за да отидат да се помолят и тези хора да приемат Святия Дух. Виждате разлика във времето, това са поне часове. От Самария до Ерусалим и от Ерусалим до Самария, това не става за един час.
Защото Той не беше слязъл още на нито един от тях
Кой Той? – Святият Дух. Нали бяха приели водно кръщение?
А само бяха кръстени в Исус Христовото име
Ето ви го кръщението във вода – в Исус Христовото име.
Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух.
И ето, виждаме, повярвали, приели водно кръщение чрез Филип, хората са отишли, съобщили са в Ерусалим, от Ерусалим идват апостолите, молят се за тях, полагат ръце и те приемат Святия Дух, защото не са го били приели във водното кръщение.
Слава на Бога! Ясно е, нали?
Има още един пасаж в Деяния на апостолите 19 глава. В Ефес, отново виждаме случая, как те приеха водно кръщение в името на Исус и след това, апостолите положиха ръце и те приеха кръщение в Святия Дух и започнаха да говорят на нови езици и да величаят Бога.
Така че, недейте да се задоволявате с половинчати неща, защото сте приели такава доктрина, а гледайте какво пише в Словото, за да не останете на сухо, защото е опасно, когато отивате да се борите. Исус чрез Святия Дух го направи. Някой ще каже: „Да, ама Исус при водното кръщение получи.” Добре, хайде да го разгледаме и тоя въпрос, защо при водното кръщение Исус получи и кръщението със Святия Дух. Това е в:
Лука 3:21 А когато се кръстиха всички люде,
като се кръсти и Исус, и се молеше, отвори се
небето и Святия Дух слезе върху Него
Забележете: тука има водно кръщение, молитва, кръщение със Святия Дух. Не се казва, че Той като се кръсти, Святия Дух слезе върху Него. А като се кръсти, молеше се и тогава Святия Дух слезе върху Него. Така, че и при Исус не може да се докаже, че просто така е дошъл Святия Дух.
Продължаваме в Марк 16 глава.
17. Тези знамения ще придружават повярвалите, в Мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят, змии ще хващат
Искам само накратко да го изясня това какво означава “змии ще хващат”. Сега, може да хващат и естествено змии, да ви ухапе змията и да не ви стане нищо, защото Господ го е казал. Ние го виждаме и при самия Павел, когато в Деяния на апостолите праваше огън, сбироше съчки и една змия се лепна на него, смъртоносна, ухапа го и нищо не му стана. В това има и духовен смисъл. Исус каза на фарисеите:
Змии и рожби ехидни, кой ще ви избави от идващия гняв?
Какво им каза? Змии. Ето такива змии ще хващат, казва. „Ще хващат змии”, т.е. ще хващат служители на сатана. „Добре, как ще ги хващаме, как ще ги улавяме?” Господ ще направи така, че служителите на сатана няма да могат да ви излъжат и да ви надхитрят.
Бог е дал една дарба, която се нарича разпознаване на духовете. Чрез тази тази дарба, ние можем да разпознаваме духът, нечист дух, който действа от другата страна. Чрез Святия Дух, Той ти дава дарба, чрез която да разпознаеш. И като го разпознаеш, трябва да действаш в съответствие с разпознаването. Така че, Бог ще ти покаже, какъв е нечистия дух, който действа, може да ти покаже, какъв е човека, който говори срещу тебе. Той ще ти покаже, ти ще го почувстваш, въпроса е дали ще обърнеш внимание или не. Така че, Той дава разпознаване на духовете.
Освен това, Господ дава Слово на знание. Вие знаете, че много пъти се казва за Исус, те говорят за нещо, а Той разбра мислите им, разбра лукавството и каза: „Защо идвате да ме изкушавате?” Така че, Той не стоеше като някой, който го лъжат, мамят и Той да не разбира. Такава е волята на Бог и за нас – да улавяме змиите в тяхното лукавство.
Улавям мъдрите в лукавството им.
Господ дава слово на знание, ти да знаеш какви са мислите на този човек, да разпознаваш какъв дух действа чрез този човек. Слово на мъдрост. Ето сега ще ви кажа нещо, ще ви намекна малко за Словото на мъдрост, за което друг пък ще говоря под формата на дарбите на Святия Дух. Помните, случая когато на Исус му казаха:
Трябва ли да даваме данък на Кесаря
или не трябва да даваме,
Исус каза: покажете ми една монета. Много просто. Хвана монетата и каза: „Чий образ е тук?” Казват: „На кесаря”. Исус тогава им отвърна:„Ами,давайте кесаревото кесарю и давайте Божието Богу.” И те млъкнаха и нямаше какво да кажат. Това се нарича Слово на мъдрост. Още един пример. Довеждат една блудница при Него. Фарисеите го изпитват: „ Да я убием ли с камъни, защото в Мойсеевия закон се казва да я убиваме блудницине.” Искат до Го изпитат, Той да каже „не” и тогава те да кажат: „Той не изпълнява закона.” Той знае мотивите им, знае че са лицемери, че са служители на сатана и искат да го унищожат.
Използват закона, за да вършат беззаконие,
се казва на едно място. Исус какво прави? Пише на земята. Те продължават да го питат и Той казва:
Който от вас няма грях, пръв да хвърли камък.
Никой не може да го направи, защото си знаят греховете. Ето това е слово на мъдрост.
Още един случай, питат: „Чий син е Христос?” „Ами на Давид.” „Е, как тогава е на Давид, след като Давид казва:
Господ каза на моя Господ седни отдясно ми,
докато положа враговете ти за подножие.
Как го нарича Господ, ако е негов баща?
И те не знаят какво да отговорят.
И много други случаи има. Това е Слово на мъдрост, с което може да се уловят змиите, за да не могат да действат. И всеки един от нас може да върши това, и да донесе слава на Бога. Да запушиш устата на служителите на врага. Защото, приятели, мнозина не обръщат внимание на това, но има много служители на врага, и ние дори се срещаме с тях, и не знаем за тях често пъти. Има един случай, за който даже не знам дали да ви чета, защото се опасявам да не го приемете по неправилния начин. Но ви предупреждавам, това е апостолски маниер на действие и това трябва да се върши чрез Святия Дух. Не защото си се ядосал на някой; защото има някои хора, които като се ядосат на някой и другия става дявол в техните очи. Не защото той тебе те е наранил. Служителят на сатана или е служител на сатана, или не, и ти трябва наистина съвсем честно да погледнеш на този въпрос. Все пак ще ви покажа случая, но много ви моля, бъдете много внимателни с това и недейте да го правите. Просто искам да ви покажа това, което апостол Павел направи с апостолската власт, която той имаше. Това е в:
Деяния на апосолите 13:6-12 Като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник лъжепророк юдеин на име Вариисус, който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек; този управителя на острова повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието Слово
Какъв човек? Сам ги вика да чуе Божието Слово.
Но магьосникът Елима, така се превежда името му, им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата
Значи представете си ситуацията – Павел проповядва Словото, а магьосникът – съветник на управителя, говори обратното и се старае да отвърне управителя от вярата. Сега, често пъти ние можем да кажем: „Братко, недей така, недей, покай се”. Но Савел, който е същия Павел, изпълнен със Святия Дух, забележете, не е просто раздразнен, не е да го е настъпил някой, той е изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и като се вгледа, той получи откровение. Той видя духът, който беше в този човек. Той получи точно чрез дарбата разпозване на духове и видя кой работи в него. И рече:
О, ти, пълен с всякакви лукавщини и всякакво коварство,
сине дяволски, враже на всичко, което е право, няма ли
да престанеш да развращаваш правите Божии пътища?
Забележете, той го нарича син на дявола, рожда ехидна, змия. Това е, което той казва. Но погледнете с каква любов говори.
ти, пълен с всякакви лукавщини и всякакво коварство,
сине дяволски, враже на всичко, което е право, няма ли
да престанеш да развращаваш правите Божии пътища?
И ето, сега Господната ръка е върху тебе и ти ще ослепееш
и няма да виждаш слънцето за известно време
т.е., докато аз проповядвам, ти ще си сляп, защото присъствието на Бога е тука, съда на Бога е тука. Този човек трябва да повярва, и трябва да повярва този остров, а ти пречиш. Затова ще бъдеш отстранен за известно време, но Божията милост въпреки това, ще се смили за тебе и ще прогледнеш докато си замина.
И на часа падна на него помрачаване и тъмнина
и той се луташе и търсеше кой да го води за ръка.
Тогава управителя на острова като видя станалото,
повярва, смаян от Господното учение
Е, това се казва учение. Слава на Бога! Погледете учение със сила, мощ и власт над змиите! Змии ще хващат, казва. Но казвам, това е ап.Павел, не се опитвайте да правите тия неща, защото много плътски изяви има, хората, които влизат в такива неща, че уж Бог им е открил нещо и се излагат и се посрамва Божието име! Всяко нещо трябва да бъде реално и истинско. Когато Святия Дух води и действа, то е реално, то е истинско, не е въображаемо. Не да кажеш: „Бог ми каза” и после нищо да не стане! Когато Бог ти е казал, то наистина става, защото Святия Дух е Дух на реалност. Той казва, че ръката на Господа е върху него и ръката му беше върху него; каза, че ще стане и стана каквото каза. Ето, това се казва действие на Святия Дух, ето това се казва апостолска власт! Но не всеки е призован да прави такива неща. Това, което трябва да правим е да можем да улавяме и да отговаряме по правилния начин с разпознаваме на духове, слово на знание, слово на мъдрост, да знаеш какво да направиш, как да отговориш и т.н.
Добре, и по-нататъка казва тука:
Ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди,
Ако изпиеш нещо смъртоносно, т.е. отрова. Сега, значи Бог е обещал да ни пази от отрова, която ще изпиеш или ще изядеш. Искам да ви обърна внимание на един момент тука, да видим каква е причината за молитвата, благодарението и словото, изговорено върху храната. За доста християни да се молим за храната е една религиозна традиция, но аз искам да ви кажа, че това е повече от религиозна традиция. Ето, в І Тимотей 4 глава, се говори за лъжливи учения, които забраняват ядене на ястие, женене и т.н., 3-ти стих
1 Тимотей 4:3 Които забраняват женене и заповядат въздържане от ястия, които Бог създаде да се
употребяват с благодарност от онези
Значи, когато се храним, ние трябва да благодарим за храната.
№ 1. Исус какво правеше? Благославяше храната.
№ 2. да се употребяват с благодарност от онези, които познават и вярват истината.
1 Тим.4:4 Защото всяко нещо, създадено от Бога е добро и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарност, понеже се освещава чрез Божието слово и молитвата
Кое го освещава? Божието Слово и молитвата. Значи, искам да ви кажа, може храната да е развалена, може да има отрова в храната или в питието, може някой да е искал да ви отрови, може някой да е искал да сложи нещо, може да има отрова вътре нарочно или случайно, но ако ти изговориш Божието слово върху храната, ако ти се помолиш върху храната, тя ще бъде очистена.
Има някои хора, които предават храната на идоложертвено; има някои, които правят дори магии, върху такива неща. Затова, ще каже някой: „Защо трябва да благодарим и да се молим?” Ами, молете се, защото по този начин Господ ще ви предпази. Не само ще сте благодарни на Бога, това е първото нещо. Ние трябва за всяко нещо, на Него да му благодарим, защото това е милост и благодат от Него. Ние не можем да получим нищо, всеки един залък идва от Господа. Ние трябва да сме благодарни.
Но другото нещо, което е, че молитвата очиства храната, освещава храната и словото изговорено върху нея. Примерно, ако изговориш върху храната: “Никакво оръжие скроено против мен, няма да успее!” Естествено, това слово върши работа в храната. Така. Така че, виждате, че не е случайно това нещо. И затова благодарете и се молете, защото не знаете каква храна сте купили. Особено пък да ви кажа, в България в момента, такива храни се продават, съм чувал, меса и т.н. , не знаеш какво влиза в кухнята ти, не знаеш какво ядеш. Просто задължително молитвата, за да може да се освети и очисти тази храна. И Господ е обещал, че ако изпиеш нещо смъртоносно, то никак няма да те повреди. И това е знамение. И по-нататък, казва:
На болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват
Това го казва за вярващия. Сега, ние имаме две ръце, най-много на двама човека на един път да положиш ръце – едната на единия, другата на другия. Но общо взето на по един човек. Както ви казах, с въдичката. Като ходиш на благовестие, отиваш с въдицата да ловиш по една рибка наведнъж, не ловиш по много. Рибарят, този, който е с мрежата, ходи с цяла мрежа и лови по много, това е служението на евангелизатора. Същото нещо е и за изцелението. Каква е разликата за един служител с изцелителна дарба и нас? Еми, ето тази е разликата, че ти като отидеш и се помолиш за един болен човек и този болен човек Господ обещава да го изцели. Но служителя, който е с изцелителна дарба, той ще се помоли на един път не само за един човек, но той може да се помоли за повече на един път и те да бъдат изцелени, или поне част от тях да бъдат изцелени. Същото е и с гоненето на демони. Ние трябва да можем да се помолим в нашето семейство. Ако има нужда, някой от твоето семейство от освобождение, не можеш ти да чакаш някой да дойде при тебе, ти трябва да знаеш как да се молиш. Трябва да се научиш и аз затова пиша сега такива книги по тоя въпрос, за да можем да го правим както трябва. Не като фанатици, нито като невярващи, а да го правим както трябва. Има нужда от съответната мъдрост и знание, за да знаеш как да го направиш.
Само това ще ви кажа, хора, да направим съпоставка между трабанта и мерцедеса. Трабантът вдига много шум, ние едно време имахме трабантче, като стигне до 80 км., имам чувство, че ще излети, обаче малък резултат. Мерцедесът с лекота вдига 200 и повече км. и дори не се усеща, като лодка се движи, тихо, но ефикасно. Значи, за да бъде ефикасна молитвата, не е нужно да има много викане. Многото викане е признак на слабост, обикновено.
“Думите на мъдрия, тихо казани се слушат повече
от вика на оня, който вика сред глупците”
Така че, виковете, често пъти са признак на слабост. Когато има сила, няма нужда от викане. Ако не се наточи острието, казва Библията, трябва да се набляга със силата, усилието. Така че, като гониш демони, няма нужда да им крещиш, те не се впечатляват от викане, най-много да пресипнеш. Можеш спокойно да им говориш, но трябва да го кажеш с власт. Пази си гласа, пази си силите, просто действай с мъдрост и със знание, и ги затъпи от всичките страни и в името на Исус, те ще излязат. Няма нужда да изнемощяваме и да викаме, и да крещиме. Сега, ако Духа те води така, Алелуя, но по принцип това е начин на действие. Също молитвата за болни. Няма нужда да излитаме по време на молитва за болни, няма нужда да се напъваме. Или има сила, или няма сила, ти няма да я произведеш, ти си канала на силата. Бог дава силата. Така че, молете се спокойно, положете ръцете, помолете се, ако стане, стане, Божия работа, ако не стане, какво толкова. Искам да ви кажа да гледате и по този начин. Не гледайте колко хора не са били изцелени, гледайте колко са изцелени, това е правилния поглед. Защото някои хора, за да не се изложат и да нямат неуспехи, живеят в постоянен неуспех. Никога не се молят. Почнете да се молите и се учете. Не се молете като фанатици, а се молете с разбиране, с вяра и се учете от грешките си и така ще се развивате. И ние ще говорим по тези въпроси. Всичко това е съвсем реално и може да се случва в живота ни и ние трябва наистина да бъдем уверени и спокойни. Имайте мир в себе си! Алелуя! Така че, казва:
на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват
Имаш две ръце, положи ги на болния човек, помоли се за него и просто вярвай в Господа.
Ще завърша с Матей 28 глава, където Исус допълва Великото поръчение, това което говорим в момента е „Великото поръчение на Исус.”
В Марк 16 гл. звучи:
Идете и проповядвайте благовестието
В Матей 28 гл. се казва:
Идете и научете всичките народи
Идете и научете, т.е., това което говорихме, да идеш и проповядваш, ама благовестието да го проповядваш. Не да проповядваш човешка мъдрост и отвлечени неща. Проповядвайте благовестието, хора, за Исуса Христа, Неговата смърт, погребение, възкресение. Силата на Святия Дух ще действа. Проповядвате благовестието. Водното кръщение е изключително важно за всеки. Трябва по някакъв начин този човек да приеме водно кръщение.
После, трябва да се послужи на хората с освобождение, не да им се казва: „Ти вече си новороден, нямаш нужда, само вярвай.” Защото хората влизат в големи проблеми. След това, трябва да приемат кръщение в Святия Дух. Не да им се казва: „Ти имаш при водното кръщение Святия Дух” и да не приемат Святия Дух и да не говорят езици. Исус казва, че едно от знаменията е, че ще говорят нови езици. После, трябва да учим хората как да хващат змии, т.е.,когато срещат служители на врага, забележете, това не е гонене на демони. Гоненето на демони е гонене на духове. Тук става въпрос за змии, които са хора. Когато срещнеш хора, служители на врага, ти трябва да знаеш как да ги уловиш в тяхното лукавство и как да постъпиш така, че да ги затапиш и в същото време да ги доведеш по възможност до покаяние. Макар че, в случая с Павел, виждате човека, магьосника ослепя, но не се казва, че се покая от това нещо. Няма никаква гаранция, че ще се покаят. Даже, някои стигат до положение, в което и не могат да се покаят, когато са похулили Святия Дух.
ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди.
Смъртоносното пиене, отровата е не само физическа отрова. Аз ви говорих, че има и духовна отрова. Някой казва: ”Ама какво ще стане: аз слушам неща, които говорят около мене на работното място, неща, които говорят в семейството ми, какво ще стане с мене?”
И да изпиеш нещо смъртоносно, няма да те повреди.
Бог ти е дал защита, ама ако не да стоиш на пътя на грешните. Ако ти се наложи, ако просто си в ситуация, около тебе дори и служители на сатана да има, няма да те повреди, казва Словото. Обаче, ако ти сам отидеш и сам застанеш на това място, тогава може да те повреди, защото си излязъл от облака на Господа. Но, ако това те нападне и ти си попаднал в такава ситуация, ако изпиеш нещо смъртоносно, т.е. това е дошло върху тебе, ти тогава имаш защитата от Господа и нищо няма да те повреди. Не се бойте, имаме силен Господ, който ни пази! Само не трябва да използваме това, за да влизаме в грехове. И накрая казва:
На болни ще полагаме ръце и те ще оздравяват
И на всички тия неща, трябва да учим хората, на които сме благовествали, които са повярвали чрез нас.Трябва да ги прекараме през един ученически процес и да ги направиме вярващи в истинския смисъл на думата, както Исус казва. Не както хората си го представят. Защото повечето хора, които днес се наричат вярващи, приятели, като чуят за демони бягат, а тука се казва да ги гонят. Значи, според тоя стандарт, не са вярващи. Като сложим другата част от хората, някои нямат водно кръщение и се наричат вярващи; сложим това, че не говорят езици и се наричат вярващи, а тука Исус казва: ще говорят нови езици. На болни изобщо пък не полагат ръце, защото примерно не можело да се полагат ръце на болни. Е, какви вярващи са? Според думите на Исус в Библията каква вяра е това? Това не е вяра. Според Неговите думи. Сега, според църковната доктрина може и да е, но според думите на Исус, не е. Така че, ние трябва да влезем в реалностите, в истинското учение на Господа, да ходим в Неговата сила, да не се страхуваме, но да бъдем истински смели войни на Христа. Живеем и ходим сред тръни и бодили, сред змии и скорпиони и Исус казва:
давам ви власт да настъпвате над змии и над скорпиони
и власт над цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди
Чувствам помазанието на Святия Дух и ви казвам, това слово в момента е за вас от Господа. В момента, духа на страх напуска, в момента съмнение и колебание напуска, защото Исус е казал: „Давам ви власт.” Даже казвам го:
давам ти власт да настъпваш над змии и над скорпиони
и власт над цялата сила на врага и нищо няма да те повреди!
Никакво оръжие скроено против теб няма да успее и ти
ще победиш всеки език, който би се издигнал на съд
срещу тебе. Това ти е наследството от Господа и
правдата ти е от Него. В името на Исус.
Алелуя!
Нека вдигнем ръце към Господа и приветстваме Неговото присъствие.
„Благодарим ти, Господи и ти отдаваме слава! Отдаваме ти хвала в името на Твоя Син, Исус Христос. Моля те да докосваш всеки един, който присъства на това предаване.” В името на Исус, нека Господната ръка да дойде върху вас. Алелуя, Господи!
„Благодарим ти, Господи, за Твоето Слово, благодарим ти за Твойта благодат. Ела, Святи душе, слез с Твоя огън върху хората. Ние Ти благодарим и Ти отдаваме слава и хвала!”
Не чрез сила, не чрез мощ, а чрез Моя Дух.
Не чрез сила и мощ, но чрез Духа Ти.
Божието слово е живо и деятелно,
по-остро от всеки меч, остър и двете страни,
пронизва до разделяне духа и душата, ставите и мозъка
и издирва помислите и намеренията на сърцето.
Затова се яви Божия Син, да съсипе делата на дявола.
Ние побеждаваме дявола чрез кръвта на Агнето
и словото на нашето свидетелство.
По-велик е Този, който е в нас, от онзи, който е в света.
Духът на Господа е на мене, защото ме е помазал да проповядвам благовестието на бедните, да превържа сърцесъкрушените, да проповядвам освобождение на пленниците, пускане свобода на угнетените, да проповядвам годината на благоволението Господно, в името на Исуса Христа!
„Нека Твоя огън да слезе върху всеки от нас! Дай ни да влезем в Твоята сила, Господи! Защото Твоето Царство не е в думи, но в сила! Облечи народа си и нека всяка фалшива доктрина да се отмахне, всяко съмнение и колебание да се отмахне и да се движим в сила. Облечи ни, Господи и Ти отдаваме слава и хвала! Алелуя! Слава на Бога!”
Амин!