Толкова хора са в нужда, толкова хора имат нужда от докосване от Всемогъщия, толкова хора имат нужда да бъдат освободени. Дори днес имахме една сестра, която дойде за молитва и беше в много тежко състояние, и се молехме. Бог я освободи от много, много, много сериозни наследствени неща. Аз не искам да казвам подробности, но искам да ви кажа, че наистина душевните, духовните и физическите нужди на хората са огромни. Затова наистина трябва да се молим за разширяване на Божието дело в името на Исус Христос от Назарет.

Сега искам да ви споделя нещо. Преди повече може би десет години бях при  майка ми и на компютъра пишех писмо на един Божий човек. В това писмо аз изливах сърцето, изказвах моята любов към този човек и моята благодарност за това, което Бог е направил в живота ми чрез него. И докато пишех това писмо чувствах, че трябва да го споделя с някой. И баба ми по това време беше жива (тя почина преди десет години) и вече беше повярвала в Господа. Тя беше зад мене и аз пишех на компютъра и й казах: „Бабо Недке, искаш ли да ти прочета какво писмо написах?” И тя каза: „Прочети го”. Аз го пишех на английски, но го преведох на български и й прочетох писмото. И докато тя слушаше това, което четях (тя беше много сериозна жена, тя не беше жена, която да си измисля), и докато тя слушаше, само каза: „Пламенчо, Пламенчо, Пламенчо, виждам, виждам, виждам.” И аз й казвам: „Какво става?” А тя казва: „Един екран се отвори пред мен и аз видях една картина, видях те в един черен костюм с лице към мене.  Пред тебе двама мъже, по-ниски от теб, на които не виждам лицата.  Зад тебе виждам една голяма кръгла зала с балкони.” И тази картина тя виждаше до края на живота си и казва: „Винаги се сещам за нея и тя е жива пред мен.” И след това, когато си пусках крусейди на някои служители, тя като погледнеше крусейда, казваше: “Ето, такава зала виждах, зала с балкони”. Така, това беше преди 10-12 години, още не е станало.

А преди това имаше една сестра от църквата във Факултета, която в продължение на един месец беше сънувала три съня. Тя ми ги разказваше, но аз не бях обърнал внимание на сънищата й. Защото, нали знаете, много хора пророкуват, много хора виждат сънища и аз просто ги чух, но не обърнах внимание. После отидох при нея и й казах: “Сестра, моля те да ми повториш сънищата, които си сънувала”. И тя ми каза: „В разстояние на три месеца сънувах три съня: Първият сън беше една голяма зала с балкони и там провеждаш изцелителна служба. Вторият сън беше пак една голяма зала с балкони, но по-голяма от предишната, на която провеждаш изцелителна служба. Третият сън беше отново една голяма зала, най-голяма, с балкони и освен балконите имаше и отделни зали, в които имаше монитори”. И тя тогава ми каза, че в съня са били с една сестра и са отивали на службата, били са с кални обувки и като влезли вътре си измили обувките, пък после нямало място къде да влязат. Била служба с много силно хваление и с много изцеления. И вие знаете, когато един сън се повтори два пъти, това означава, че Бог го е решил да го направи, а тука има три пъти повторения.

        Бог е приготвил нещо и аз го чакам това с години. Наближавам 50-те, догодина ще стана, и все още това нещо не е станало. Но го очаквам да стане, защото това е в сърцето ми. Това, което беше наистина показано, че залите са много големи и такива няма в България, поне на този етап. Но това, което е важно, е принципът на големите крусейди, изцелителни освободителни крусейди или евангелизации на чудеса, нещо, което ми е много в сърцето. Аз вярвам, че това време трябва да се върне, трябва да дойде. Разбира се не само това е важно. Важно е ученичеството, но и евангелизирането е важно, защото като дойде могъщата сила и присъствие на Бога да изцелява, да освобождава, да възкресява, да върши чудеса, да се новораждат, да се спасяват хора, ще дойде съживление. И тогава има кого да учиш.

И нека сега да се помолим в името на Исус Христос тези неща да се случат. Според тези сънища, според това видение на баба ми и не само това, най-важното е, че това нещо винаги е било в сърцето ми, никога не е излизало. От момента, в който аз вкусих Господа, присъствието на Святия Дух, особено 95-та година, когато Святият Дух ме срещна в кухнята, когато за първи път осъзнах, че СвятиятДух е личност, оттогава насам в мене е този глад за Неговото присъствие и Неговата сила. Разбира се от преди това, още от края на 80-те години беше този глад в мен, но не беше толкова осъзнат, защото някак си не Го бях срещал, нямах го това посвещение тогава. 92-ра година направих посвещение пред Бога, 95-та Святият Дух дойде в живота ми по един особен начин, не просто като кръщение, а като общение. И след това 98-ма година дойде като сила в живота и служението ми. И идва времето, в което искам наистина тези неща според Божията воля да започнат да се изпълняват, както казва Исус:

„Проповядвайте Божието царство наближи, болни изцелявайте, бесове изгонвайте, мъртви възкресявайте”.

Да дойдем до този момент в името на Исус от Назарет. Нека сега да се молим в името на Исус. „Господи, нека да се случат тези неща.” Молете се приятели с мене, съгласете се с мене, само една дума кажи, Господ чува молитвата ти повече, отколкото можеш да си представиш. Аз също имам нужда от твоята молитва. Твоят глас се слуша от Бога, всичко що си произнесъл в името на Исус. Ако ние се съгласим, то ще стане. Времето минава и аз не искам да си губим времето, искам да вляза в огъня. Предал съм си живота на Господа, за да служа, не искам да губя време. Искам наистина да влезем в това движение, в името на Исус.

„Скъпи Боже, отвори небесните си прозорци, излей тази благодат. Ти даваш видение, Ти даваш сънища, Ти говориш чрез Духа Си, Ти даваш призвание, Ти влагаш огън в сърцата. Ето това, което си вложил в моето сърце, Господи, нека да се получи, нека да дойде в съществувание. Ти извикваш в съществувание онова, което не съществува. Ти знаеш, че аз не съм дошъл от богата страна. Ти знаеш, че аз не съм дошъл от родители, които познават Бога. Моите родители не са големи служители, които да ми отворят врати и да ми помогнат, не съм се родил в Америка, нито в някоя голяма и богата страна, но това, което имам, е Тебе, Господи, Който можеш и имаш всичко. И ние няма да уповаваме на човешка мъдрост, на човешки способности, на човешка слава, на величие на държава, на богатство на държавата, ние ще уповаваме на Тебе. Ти да отваряш вратите и да направиш това, което си обещал. Наистина тези служби, тези крусейди, тия изцелителни – освободителни, тези служби с голямо хваление и поклонение, тези служби Господи, където чудесата се случват, където мнозина се обръщат към Тебе, мнозина се изцеляват, освобождават в името на Исус, нека да станат, нека да се случат, нека да дойдат в съществувание. Моля Те в името на Исус Христос, защото това е смисълът на моя живот, да вляза в това призвание, към което Ти си ме извикал. Макар че аз не говоря много за това, макар че понякога дори и не се моля по този въпрос, но Ти знаеш, че то винаги е в сърцето ми. И в името на Исус, нека да дойде в съществувание, нека да го извикаме и планините, които стоят на пътя, нека да се премахнат в името на Исус Христос!”

що си ти планино велика, пред Зоровавела поле,

 в името на Исус от Назарет.

Ооо, толкова ми е приятно. Благодаря Ти, Боже. Толкова ми е приятно да споделям тези неща. Толкова е вълнуващо всичкото това, такава тръпка има в това да споделяш. Тези съкровени мечти, да ги споделяш с Бога, да ги споделяш с братята и сестрите.

„В името на Исус Христос Те молим, Господи. Алелуя , алелуя, слава да бъде на Тебе, Исусе. Слава да бъде на Тебе Исусе, Господи.”

Захария 4:6 Не чрез сила и мощ стават тези неща,

 а чрез Твоя Дух Господи.

Слава на Тебе, благодаря Ти. Нека да го включим това в поста и молитвата през тези три седмици. Три седмици на молитви и на пост, в които животът ни ще се промени. И всеки един, който се включи, ти казваш: „Аз ще се моля за брат Пламен, а какво ще стане с мене?”

Давайте и ще ви се дава, молете се един за друг,

 за да оздравеете.

Всеки, който по някакъв начин се включи в едно служение, той си топва ръката, той се топва също в помазанието, което е в това служение. Така че ти ставаш част от това служение, не просто като взимаш, а като даваш също. Молитвата е даване, поста е даване, всяко даване е даване и Господ казва: „Давайте и ще ви се дава”. „Ние Ти благодарим,Боже, за всеки брат и сестра и Те моля за техните нужди също.”

 Търсете първо Божието царство, търсете първо онова, което иска Бог, търсете първо доброто на Божия народ и на Божия дом, и тогава Бог ще промисли за вашия дом и всичко останало ще ви се прибави.

Търсете първо Божието царство

 и всичко останало ще ви се прибави.

Алелуя. А има ли нещо по-прекрасно от присъствието на Бог на тази земя? Една минута в Неговото присъствие е по-скъпоценна от всичко. Неговият вятър, който изпълни горницата в бученето на силен вятър и огнените езици дойдоха върху всеки един от от тях, те се изпълниха със Святия Дух – започнаха да говорят на езици и Ерусалим експлодира. Ново помазание на Святия Дух, което разрушава хомота, което носи свобода – реката на Святия Дух.

„Обичаме Те, Господи. Ново вино искаме, новото вино на Святия Дух. Искам това близко общение със Святия Дух, искам Твоето близко общение, Твоята близост, Твоята любов, Твоята радост като фонтан да блика. Радостта е нещо, което Святият Дух дава, независимо от обстоятелствата. Ела, Святи Душе, ела с нова сила, ела с Твоя огън, с Твоята сила, нова сила. Очакваме ново докосване от Святия Дух.”

 Всички тези нужди, като дойде помазанието на Святия Дух толкова лесно си отиват. Няма нужда да напъваш със силата си, защото помазанието ще ги руши. Като нямаме помазанието, напъваме с плътска силата.

Знаете ли какво казва Притчи?

„където няма мъдрост, трябва да се напъва със сила,

 а мъдростта е полезна за упътване”.

Когато острието на брадвата се е изтъпило, трябва да се набляга със силата, трябва ни остро. Не острието на брадвата, имаме нужда от присъствието на Бога. Когато помазанието е тука, нямаме нужда да напъваме със сила – реже, реже.

Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остро и от двете страни.

Няма нужда да напъваш, когато дойде помазанието, реже, то става с лекота. “Моето бреме е леко, казва Исус, Моето бреме е леко и благо”. Иначе нашето бреме е тежко, но Неговото е леко. Я, да видим как го казва. Много хубаво го казва. Това е в Матей 11:28. Как го знаеш, брате? – Ами, защото ме интересува, много го искам това нещо.

Матей 11:28 

Елате при Мене всички вие, които сте отрудени и обременени.

Той говори на Божии хора. Може да си Божий човек, и да си отруден и обременен

и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си

Иго, значи робство, или иго е хомотът, който слагат върху воловете. Нали знаете, че воловете са слугите.

Матей 11:29  Вземете Моето иго върху себе си

и научете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце,

и ще намерете покой на душите си.

Покой за душите ни. Целият свят търси спокойствие, защото 30-ти стих казва:

Матей 11:30. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.

Моето иго е благо и Моето бреме е леко. „Благодарим Ти, Господи.” Аз съм в очакване на прекрасни неща, помазание на чудеса.

Псалм 16:11 В Неговото присъствие е пълнота от радост и отдясно на Него винаги веселие.

Псалм 91:1 Който живее под покрива на Всевишния,

той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.

Псалм 27:4 Едно нещо съм поискал от Господа и това ще търся – да живея завинаги в дома Господен, да гледам Неговата привлекателност и да Го търся в храма Му.

Псалм 27:5 Защото в зъл ден ще ме скрие в скривалището на своята привлекателност.

„Благодаря Ти, Господи за Твоя превъзходен Дух. Нека Твоето присъствие да бъде върху нас, Твоето помазание. Къде си Святи Дух? Ако има нещо помежду нас, нека да се премахне, нека да се очисти, да бъдем все по-близо и по-близо до Тебе.”

Яков 4:8 Приближавайте се при Бога и Той ще се приближава при вас.

Псалм 105:4 Търсете Господа и Неговата сила, търсете лицето Му (присъствието Му) винаги.

„Благодарим Ти, Святи Боже за Твоето прекрасно присъствие. Ние се нуждаем от Тебе, призоваваме Те в името на Твоя Син Исус. Призоваваме Те, отвори очите ни, за да виждат, да виждат духовните истини, да виждат Тебе, да виждат лицето Ти. Отвори очите ни, отвори сърцата ни и ушите ни, за да слушаме Твоя глас. Помажи тези ръце, да ги полагаме на болни и те да оздравяват; помажи тези устни да проповядват Твоето слово с огън, с дързост и с огън. Отвори пред нас затворените врати. Всяка врата, която врагът е затворил да бъде отворена в името на Исус. Освободи ни от оковите, в които сме обвързани. Всяка окова на Сатана разкъсай в живота ни, всяка окова на болест, разкъсай! Всяко нещо, с което Сатана иска да ни спре да не служим, всяка окова на болест и немощ премахни! Дай ни здраве, дай ни сили, в името на Исус Христос! Ти си обещал да подновяваш младостта ни като на орел и Те моля дай ни здраве, дай ни сили. И ти си казал също Господи в:

Псалом 103:1–5 Благославяй, душе моя Господа и всичко що е вътре в мен нека да хвали святото Му име. Благославяй, душе моя Господа и не забравяй нито едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония и изцелява всичките ти болести. Избавя от гроба живота ти, венчава те с милост и щедрости. Насища с блага душата ти /тука казва твоето желание/

Насища с блага твоето желание. Подновява се като на орел твоята младост. Благодарим Ти, Господи. Ти подновяваш младостта ни като на орел.

Псалом 103:6–8. Господ дава правда и правосъдие на всички обидени или наскърбени. Той показа Своите пътища на Моисей  и на Израилевите синове Своите дела. Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и много милостив.

Нека да го кажем заедно: „Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и много милостив.” Още един път. Нека всеки да го окачи този стих в къщи, напишете си го и го сложете на стената.

Псалом 103:8–10. Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и много милостив. Не ще се гневи до край, нито ще се разсърди вечно. Той не ни е сторил според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове. Защото колкото е високо небето над земята…

Когато бях малък и ме питаха колко обичаш майка си, и аз казвах: „От небето до земята.” И когато ходехме на село, аз казвах на леля Донка: “Лельо Донке, искам да ме заведеш там, където небето и земята се събират”. Бил съм малко детенце, обаче исках да отида там, където небето и земята се събират, и сега също искам да отида там. Искам да съм на това място, където небето слиза на земята. Казвах й заведи ме там, където небето и земята се събират, защото гледах на хоризонта небето и земята се допират. И един ден, изглежда на нея й омръзна да й казвам това, казва: „Утре сутринта ще те заведа.” И аз станах сутринта рано, за да ме заведе леля Донка там, където небето и земята се събират. И това беше на къщата на сестрата на прабаба ми, имаше един баир и горе имаше полянка. Там пасяха магарета и овце и тръгнахме нагоре по баира, за да отидем там, където небето и земята се събират. И вървяхме, вървяхме, вървяхме и по едно време се качихме горе. Аз вече бях забравил за къде бяхме тръгнали и по едно време казах: “Лельо Донке, ами ние стигнахме там,където небето и земята се събират. Защо не са се събрали?” И ми беше много мъчно, че небето и земята се събираха някъде в далечината в хоризонта. Та така, тогава научих някои уроци. И вижте какво казва тука Божието слово?

Псалм 103:11 Колкото е високо небето от земята, толкова е велика /или огромна/ милостта на Господа към ония, които се боят от Него

Колкото небето е високо от земята, толкова огромна е милостта на Господа към ония, които се боят от Него.

Псалм 103:12. Колкото далеч е изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония.

Изток и запад никога няма да се докоснат, така и ние никога няма да се върнем при греховете си.

Псалм 103:13–18 Както баща милува синовете си /или жали синовете си/ така и Господ милува /или жали/ ония, които Му се боят. Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст. Дните на човека са като трева, като полски цвят, така цъфти той. Понеже понесе се над него вятърът и няма го, и мястото му вече не го познава, а милостта на Господа е от века и до века към ония, които Му се боят и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Ми и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

Ето, казва се наследство, от века до века, синове на синове, наследствено благословение.

Псалм 103:19–22. Господ е поставил своя престол на небето и Неговото царство владее над всичко. Благославяйте Господа всички ангели, Негови крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума като слушате гласа на словото Му. Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му. Благославяйте Господа всички Негови дела по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душе моя, Господа.

„Благодарим Ти, Господи.”

 Нещо специално прави Господ сега. Има едно специално помазание като лек бриз, което се носи. Атмосферата е изпълнена с Неговото присъствие.

„Благодаря Ти, Господи. Върши това, което искаш, и нека да бъде Твоята воля в името на Исус Христос. Покланяме се пред това свято име, покланяме се пред святата Ти кръв, Исус, пролята на дървения Голготски кръст. Благодаря Ти.”

 Поканете Святия Дух. Кажи: „Душе на живия Бог! Колко Те искаме Господи, колко се нуждаем от Тебе. Моля Те, прости ни всеки път, когато сме те наскърбявали, моля Те очисти ни от всяка неправда, моля Те прости ни, когато сме се отдалечавали от Тебе, когато сме те пренебрегвали, наскърбявали сме Те с мислите си, с думи един против друг, когато сме Те наскърбявали с действията си, прости ни Господи. Имай милост над нас.”

 Ето в този Псалом се казва, че:

Псалм 103:14 Ти знаеш нашия състав,

 помниш че сме пръст,

„Ето, това тяло е пръст. Помниш, че сме плът, смили се за нас. Недей да държиш нищо срещу нас, имай милост, Господи, толкова имаме нужда от Тебе. Помажи тази плът, помажи и използвай за Твоето дело. Ето ние сме пред Тебе, готови да Ти служим в името на Исус. Има глад, има глад в сърцето, има глад в душата да Ти служим, да видим Твоята слава. Изяви Твоята слава като в древните дни. Твоята слава, която изяви на Моисей в огнения храст, Твоята слава в Египет, когато извърши чудесата и знаменията, с които изби Египетските богове, с които разби Египетската империя, изведе Твоя народ на свобода да Ти служи. Моля се да видим Твоята слава както, когато Моисей простря жезъла и се отвори Червеното море – невъзможното стана възможно. Да видим Твоя огнен стълб и Твоя облак, които водеха народите из пустинята. Твоята манна, с която Ти ги храни, Твоята слава, която покри Господния дом и скинията, Твоята слава, от която дори свещениците не можеха да стоят на краката си, не можеха да влязат в храма. Моля Те за Твоята слава, която беше върху Самсон, който се движеше в такава свръхестествена сила и Твоята невероятна слава, която беше върху Илия и Елисей, които вършеха чудеса, знамения – пророчески показвайки това, което Исус ще върши. Нека онази слава, която се изля на деня на петдесятница, този огън от небето да слезне и върху нас. Да имаме служби, в които да преживяваме Твоята слава, където всяко тяло да се изцелява, всяка душа да се освободи и всеки дух да се новороди, в името на Твоя Син Исус Христос. Благославяме Те, славим Те, но къде Си Ти Господи… Къде е Твоята могъща десница, както каза Самсон:

„къде са тия дела, за които сме слушали от дедите ни, онези велики дела, които Си вършил”.

Избави народа си, Господи! Помажи народа си, Господи! Ела, слез, докосни земята, помажи телата ни и ни използвай в това последно време. Вложи думите си в устата ни, да говорим живото евангелие, пълното евангелие, истинското евангелие в името на Исус Христос. Показвай ни чудесни и превъзходни неща в Твоето слово.

Твоето слово е истина, Твоите думи Дух и живот са.

Дай ни Господи Твоето слово да стане реалност за нас. Твоето слово да бъде Дух за нас, не да ходим в плътта, не да ходим в буквата, а да ходим в Духа Ти, в името на Исуса Христа. На крилете на Божието слово да се движим.”

Исая 40:27  Как говориш ти Якове и казваш: Израильо, пътя ми е скрит от Господа и делото ми е забравено от моя Бог.

Дали говорим понякога така?

Нима не знаеш, нима не си слушал , че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва или не отслабва. Неговият разум е неизследим. Той дава сила на уморения.

Ако си уморен, Той дава сила на уморения. Дай ни сила, Господи!

Исая 40:29,30.Той дава сила на уморения и дава якост /мощ/ на изнемощелия.  Даже младите момци се уморяват и отслабват, младежите отпадат

А те са силни, нали знаете. Младите отслабват и се изморяват казва – това говори за плътската сила

Исая 40:31. Но онези, които се надяват на Господа /или които уповават на Господа, или онези които се облягат на Господа / ще подновят силата си.

Вижте, тука Господ е под образа на въздух или вятър. Нали знаете, че думата на гръцки и на еврейски за дух, дъх и вятър е една и съща. Онези, които се облягат на Господа или се облягат на вятъра, онези които се облягат на Духът Му с други думи, онези които се надяват, уповават или се облягат на Господа, ще подновят силата си.

Ще се издигат с криле като орли

Орелът не пърха с крилца както пърхат лястовиците и врабчетата. Орелът просто спуска крилете си и вятъра го издига.

Ще се издигат с криле като орли, ще тичат и няма да отпаднат, ще ходят и няма да се изморят.

Защо ли? Ето го защо, защото те няма да летят, те няма да наблягат със своята сила, няма да се насилват, а те ще се облегнат върху силата на Господа, ще се облегнат върху вятъра на Господа, ще се облегнат на Него и Господ ще ги носи. Ето защо няма да се уморят, защото Господ ще ги носи. Ще тичат, и няма да се изморят, ще ходят, и няма да отслабнат, защото Господ е наша сила.

„Благодаря Ти, Господи. Научи ни как да се облегнем на Твоя Дух, как да си почиваме в Твоя Дух.”

 И затова в Евреи 4 се говори точно по този въпрос.

Евреи 4:1 И така, понеже ни е оставено обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим, да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.

Ето я почивката – да се облегнеш и да си починеш върху Господа. Някой от нас да не би да е закъснял да влезе в Неговата почивка. А в 9-ти стих се казва:

Евреи 4:9,10

За Божия народ остава една съботна почивка, защото който е влязъл в почивката Му, той си е починал от делата си.

Няма пърхане с крилете, няма блъскане с крилата, а се оставяме на вятъра

Евреи 4:10. той си е починал от делата, както Бог си е починал от Своите.

В съботния ден Бог си почина и съботният ден е денят на Божията почивка, денят на Божията благодат, денят, в който ние се облягаме на Господа отсега и завинаги. Трябва да си починем от себе си, от своите дела, от своите усилия.

Евреи 4:11 И така, нека се постараем да влезнем в тази почивка, за да не би някой да падне в подобно непокорство.

Евреи 4:12 Защото Божието слово е живо и деятелно, по-остро от всеки двуостър меч, пронизва до разделяне духът и душата, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.

„Дай ни Господи да влезем в Твоята почивка, да влезем в Твоя мир, да се облегнем върху Тебе и Твоя Дух. Много сме напъвали, много време сме гребали с греблата, много време сме се опитвали да летим, да тичаме, да ходим, да работим, но сега искаме вече да влезем в Твоята почивка. Съботна почивка – „сабат” значи почивка, да си починем от себе си и от собствените дела и да влезнем в Твоите дела. Ето го моето тяло, поставям го на Твоя олтар като жертва жива, угодна на Тебе, като мое духовно служение.”

Римляни 12:1 И тъй, в името на милосърдието Божие, молим ви братя да представите телата си в жертва жива /жертва жива – докато сме живи още/,  свята и благоугодна на Бога и това ще бъде вашето духовно богослужение.

Значи, нашето служение не е да служим на Бога, а да предоставим телата си в жертва на Бога, за да може Той да служи чрез нас.

Римляни 12:2. И недейте да се съобразявате с този свят /какво мислят, какво говорят, какво вършат/, а се преобразявайте чрез обновяването на вашият ум, та да познавате от опит коя е благата, угодна и съвършена Божия воля.

„Благодаря Ти, Господи! Толкова е прекрасно Твоето присъствие, толкова е прекрасно Твоето слово. Аз не знаех всъщност, че това е служението да представя тялото си в жертва на Тебе, да се облегна на Тебе и това е моето богослужение. Защото много съм служил, много съм се опитвал да служа – искам Господи Ти да служиш чрез мене. Искам Твоята благодат да служи чрез Мене. Нека Твоят Дух, не моята плът, не моето его, моето аз, а Твоят Дух да служи чрез мене. Защото пред Тебе нито една плът не може да устои, не може да се оправдае, пред Тебе никоя плът не може да бъде угодна. Помогни ни Господи, алелуя.”

Защото Христос не ме прати да кръщавам,  а да благовествам и то не с мъдри думи, за да не се обезсили Христовия кръст.

„Дай ми простотата на Твоето евангелие, Господи. Не мъдрите думи, а простотата на Твоето евангелие.”

Защото словото за кръста е безумие за ония, които погиват, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.

Словото за кръста за нас е сила Божия. Словото за кръста може да е безумие за другите, но за нас е Божия сила. Словото за кръста е Божия сила, защото е писано:

„Аз ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните. Где е мъдрецът, где е книжовникът, где е разисквачът на този век? Не обезуми ли Бог мъдростта на този свят. Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия. Бог благоволи да спаси вярващите чрез безумството на проповедта.

Безумието на проповедта спасява вярващите.

„Защото юдеите искат знамения, езичниците търсят мъдрост,а ние проповядваме Христос разпънат, Който е за юдеите съблазън, а за езичниците безумие, а пък за самите призвани както юдеи, така и езичници Божия сила и Божия премъдрост”.

Христос е Божия сила и Христос е Божия мъдрост, даже премъдрост.

„Защото онова, което е безумно у Бога е по-мъдро от хората. Онова, което е немощно у Бога е по-силно от човеците”.

Христос е безумното у Бога, Неговият кръст е безумното у Бога, обаче по-мъдро от хората. Кое е онова немощното?

Христос, който стана човек и Който предаде Себе Си на кръст на смърт и беше срам и позор на кръста – заплюван, бит, мъчен,прикован, обвинен,осъден, понесъл греховете и болестите и проклятието върху Себе Си така, че нямаше образ да Го гледаме, нито вид, за да Го пожелаем.

Той стана всичко негативно на кръста. Днес ние си окачваме кръст, обаче, ако сте могли да Го видите, когато е бил на кръста физически и в духовно отношение, щяхте да се отвратите от това, което виждате. Защото Той стана всичко онова, което човечеството е. Той понесе всичкото това – болести, смърт, проклятия, грехове, престъпления – всичко понесе върху Себе Си. И Той стана Божията немощ на кръста, Бог на кръста, Синът на Всемогъщия Бог на кръста се превърна в грях и проклятие.

„Онова що е безумно от Бога е по-мъдро от човеците, онова що е немощно у Бога Христос на кръста е по-силно от човеците”.

Гледайте братя, какви сте вие призваните – няма мнозина мъдри по плът, няма мнозина силни по плът, няма мнозина благородни по плът,колкото и да се стараем.

Тия, които са силни по плът, благородни по плът, те са в момента на други места – в политика, в икономика, интелектуалци – няма мнозина между нас такива.

„Но Бог избра онова, което е безумно на този свят, за да посрами мъдрите”.

Безумието на кръста и безумието на нас – отхвърлени, прости, неблагородни. Ако трябваше да става със способности и сили, и благородстсво, и други неща, не можехме да го направим. Аз очаквам и уповавам на Неговите качества.

„Бог избра онова, което е безумно на този свят, за да посрами мъдрите. Бог избра онова, което е слабо на този свят за да посрами силните. Бог избра онова, което е от долен род или презряно на тоя свят

Кръстът е бил най-презряното нещо, кръстната смърт е било дъното. Кръстът заради Христос придоби авторитет, но преди него е било дъното. Господ избра това. „Благодаря Ти, Господи.” Той взе нашето унижение върху себе си.

Толкова унижение сме понесли. Аз помня като малък, понеже съм израснал без баща и ме биеха батковците, биеха ме много. Обичах да играя, обаче те ме хващаха да ме бият, да ме тормозят и много унижение съм преживял като малък. Даже това е може би за първи път, което го споделям. Тези унижения, които съм преживял, понеже нямах баща, другите момчета можеха да извикат: „Тате, тате!” Аз нямаше кого да извикам, даже не смеех на майка ми да кажа за това нещо. Унижение, унижение, но Той го понесе на кръста това унижение. И това, което е нищо, и което се счита за нищо като мене, като тебе, това, което е унижено, това, което е нищо, ако някои между вас, които са нищо и са ви считали за нищо и може би сега ви считат за нищо, обаче Той го направи, за да съсипе онова, което е нещо. Та никоя плът да не се похвали пред Бога, никой човек да не се похвали пред Бога и да каже: „Аз с моите способности, аз защото съм толкова мъдър, толкова добър оратор и съм се научил да говоря. Аз понеже съм много мъдър и съм много силен, и съм много постоянен, и съм много способен… Не заради това. Никоя плът да не може да се похвали пред Бога.  

От Него сте и вие в Христа Исус, Който стана за нас премъдрост за Бога.

„Господи, Ти си моята мъдрост и правда от Бога. Ти си моята правда, Господи и освещение. Ти си моята святост, Господи и изкупление. Ти си моето изкупление, Господи. Премъдрост, правда, освещение  изкупление.” Както е писано:

Всеки, който се хвали, само с Господа да се хвали.

И аз като дойдох при вас, братя, дойдох да изявя Божието  свидетелство, не с превъзходно слово и мъдрост, защото намерих за добре да не зная между вас нещо друго, освен Исус Христос и то Исус Христос разпнат. Аз бях у вас в немощ, в страх и с голям трепет.

Апостол Павел не е като множество други, които проповядват немощ, страх и голям трепет. Какъв проповедник! Може би ние днес няма да обърнем внимание, едва ли ще го сложим в телевизията по този начин да проповядва.

„И словото ми, и проповедта ми бяха не с убедителните думи на човешка мъдрост”.

Не е бил убедителен, страхувал се е, треперил, немощен, мъничък човечец, неубедителни думи на човешка мъдрост, а с проява, с проявление на Дух и на сила или с доказателство на Дух и на сила.

„За да бъде вярата ви основана и утвърдена не на човешка мъдрост, а на Божията сила”.

„О, Боже колко ни е нужна Твоята сила! Колко е прекрасно Твоето евангелие, Святи Боже. Не ми се спира, не ми се спира, толкова е хубаво Господи, толкова е хубаво Твоето присъствие.”

 Исус им казва в:

Матей 22:29  Исус им отговори и рече:заблуждавате се като не знаете Писанията, нито Божията сила. Заблуждавате се като не знаете Светите Писания или Библията и не знаете също Божията сила или действието на Святия Дух.

        Нека не се заблуждаваме поради незнание на свещените Писания и да не се заблуждаваме поради незнание или непознаване на Святия Дух и на действието Му в нашия живот.

       „Движи се в живота ни, Святи Душе. Дай ни да познаваме Писанията, дай ни да познаваме Тебе, да познаваме и Тебе, Който Си личност и Ти си толкова прекрасен.”

Ето тука в:

Ефесяни 4:29,30 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само добра за назидание във вярата, за да принася благодат на тия, които слушат. И не оскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението.

„Прости ни за всяко оскърбление. Прости ни, когато сме оскърбили Твоето сърце, защото Твоето сърце е чувствително. Прости ни, Господи, помогни ни да не оскърбяваме сърцето Ти.”

Римляни 8:26. Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ, защото не знаем за какво да се помолим, както трябва, но самият Дух ходатайства за нас с неизказани въздишки.

„Благодаря Ти, че Ти си ходатай,  Който ходатайства чрез нас и за нас. И Ти си помощник, Който ни помага в нашите немощи и нашите молитви.

Римляни 8:27  А онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа или знае умът на Духа,понеже Той ходатайства по Божията воля за светиите.

„Святи Отче, благодаря Ти, че Ти познаваш ума на Духа. Той не само има емоции и се оскърбява, но аз Ти благодаря, че Той има и ум, с който мисли. Ум далеч по-съвършен от нашия, Божествен ум. Благодаря Ти за ума на Святия Дух. Благодаря Ти, че Той е такава прекрасна личност.”

1 Коринтяни 12:11 Всичко това го върши един и същ Дух , Който разпределя на всеки поотделно според волята Си

или според желанието Си.

        „Благодаря Ти, Господи за Духа, Който има и воля. Той има емоции и се оскърбява, Той има ум и мисли. Той има воля и взима решения. Благодаря Ти за Твоя Дух, Който също и говори.  

Деяние на апостолите 13:2

 Като служеха на Господа и постеха, Святият Дух рече

„Благодаря Ти, Господи. Твоят Дух не само има воля, не само има емоции, не само има ум, но Твоят Дух говори и аз Ти благодаря.”

И нека да видя още един стих. Какви прекрасни неща. Аз ти благодаря ,Боже.

Деяния на апостолите 10:44. Докато Петър още говореше тези думи, Святият Дух слезе върху всички, които слушаха словото.

„Твоят Дух не само има емоции, не само има ум, не само има воля, не само говори, но Твоят Дух се движи, Той слезе върху тях. Благодаря Ти за Святия Дух. И ние искаме същият този Дух да действа в нашия живот, в името на Твоя Син Исус Христос. Духни върху нас, духни върху нас, духни върху нас.

Езекил 37:9 Тогава Той ми каза: Изречи пророчество за Духа, изречи пророчество, Сине човечески и кажи на Духа: “Така казва Господ Бог. Ела от четирите ветрове, Душе и духни върху тия убити и те ще оживеят”. И аз изрекох това пророчество, както Той ми заповяда и влезе в тях Дух и те оживяха и се изправиха на нозете си твърде, твърде голяма войска.

„Алелуя. Благодаря Ти, Господи. Благодаря Ти за Твоя Дух, в името на Исус.”

 Нека да издигнем ръце и да Му благодарим.

„Аз Ти благодаря за Твоето присъствие, Господи. Ти си чудесен и прекрасен Бог. Благодаря Ти. Искам, искам, искам Твоето присъствие.”       Благодарете Му, благодарете Му, благодарете Му.

Амин!