Деяние на апостолите 3-та глава – апостол Павел казва на Тимотей да набляга на прочитането. Значи трябва да знаем, че прочитането на Библията е важно, защото понякога ние проповедниците така обичаме да проповядваме, че почти не прочитаме Библията, а прочитането е важно.

Деяния на апостолите 3:1  Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час /тоест на еврейски деветия час на български три следобед/, часът на молитвата,

Имали са час на молитва. Слава на Бога, и са ходили в храма да се молят.

3:2,3  някои носеха един куц човек от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма да проси милостиня от ония, които влизаха в храма. Той, като видя Петра и Йоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

Тоест, пари. Човекът е свикнал цял живот пари да иска, защото не може да се движи, от рождение е куц. Има такива примерно или са ги изпуснали като малки и са им счупили краката, или при раждането нещо се е случило, неправилно раждане и краката са се извадили от хълбоците, или нещо друго. И този човек е свикнал да проси пари, защото това е начина, по който да се издържа.

3:3,4 Той, като видя Петра и Йоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.  А Петър с Йоана, се взря в него и рече: Погледни ни.

Много интересно, взря се в него и каза „погледни ни”. Защо се взира в него? На няколко места се случва това нещо в Библията.

Павел като се взря в човека и видя, че има вяра да бъде изцелен и каза „Стани на нозете си!” – 13,14-та глава на Деяния.

А тука отново се казва: „Петър се взря в него и каза: „Погледни ни!”.   Това означава, че когато ние се молим за хората за изцерение е важно те да внимават на това, което казваме или правим. Ако човек е с раздвоено внимание, може нищо да не получи. Трябва да внимаваш в това, което се говори и да внимаваш в това, което се прави.

3:5. И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

         Значи този човек очаква да получи пари от тях и внимава на тях.

3:6. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина: „Стани и ходи!”

Значи Петър му казва: „Ти очакваш сребро и злато, но аз това нямам и няма да мога да ти го дам”. Тогава този човек вече знае, че не може да получи пари от Петър и от Йоан и тогава той започва да очаква нещо друго. Какво е това другото, което ще получи. И той му казва: „В името на Исус Христос Назарянина….” Забележете какво име – Исус Христос от Назарет – първо име. „Стани и ходи! Това, което имам, това ти давам”. Какво има той? – има вяра, има името на Исус, има силата на Святия Дух.

Деяния на апостолите 3:6,7,8  в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.     

И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила. И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, та ходеше и скачаше, и славеше Бога.

Ето, вижте какво донесе слава на Бога. Интересно е обаче този момент, как стана така, че когато го хвана за ръката и каза: „В името на Исус стани и ходи!”, по какъв начин нозете му и глезените му добиха сила.

Деяния на апостолите 1:8 „Ще приемете сила като дойде върху вас Святия Дух и ще бъдете свидетели…”

Не просто ще приказвате. Ето, това е едно свидетелство. Те са свидетели на това, което Бог прави. Не Христос, Който е бил, а Христос, Който е бил и Който е, Който ще бъде, за да бъдем свидетели на Него и на Неговата сила всеки ден и всякога.

Деяния на апостолите 3:9,10 И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога, и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.

Учудване и удивление, чудеса, знамения и велики дела. Да, чудеса, знамения и велики дела. Слава на Бога.

Деяния на апостолите 3:11  И понеже [изцеленият куц] човек се държеше за Петра и Иоана, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй наречения Соломонов трем. А Петър като видя това, проговори на людете: Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?

Той казва – защо се чудите за тоя човек и защо се взирате в нас, служителите, като че ли ние имаме някаква своя сила или имаме някакво благочестие, за да го направим да ходи. Виждате, че Павел говори за хора, които имат вид на благочестие, но са отречени от силата му. Значи, благочестието има сила със себе си и тука казва: „своя сила и свое благочестие, чрез тях като че ли сме направили тоя човек да ходи”.

Деяния на апостолите 3:13  Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса (Сина Си), Когото вие предадохте

         Я, да погледна 13-ти стих. Точно така, отново забелязвам изменението на писанието. Забележете, в Цариградския превод, а съм сигурен, че и в Православната Библия е така, просто вече усещам къде са нещата. Тука казва в Цариградския превод: „Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на отците наши, прослави Сина Си Своего Исуса“ – това е Цариградски превод 1871 г., най-добрият православен превод – Сина Своего Исуса, Своя Син Исус. А вижте другият превод от четиридесет и някоя година, той казва: „прослави служителя си Исус”. Значи има разлика между Божий Син и Божий служител. Много Божии служители има, но само един Божий Син. Ние ставаме Божии синове благодарение на Божия Син и ние сме Божии синове в Божия Син. Така, че много е важно – ние не се спасяваме защото Исус е Божий служител, а защото Исус е Божий Син. Отново хванах още един момент, който е в Деяния на апостолите 3:13. Благодарим Ти, Господи за това, от 1940 г. има някои неща, които вече са били променени.

Деяния на апостолите 3:13-15. Прослави Сина Си Исуса, Когото вие предадохте, и от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да Го пусне. Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Началника на живота.

Убихте началника на живота – ето, едно от имената на Исус – началник на живота. Слава на Тебе, Исус.

Деяния на апостолите 3:15. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.

И сега вижте този 16-ти стих е много важен.

Деяния на апостолите 3:16. И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.

Този стих е много важен. Забележете, вярата идва от един източник и източникът е Бог Отец. Бог Отец е източникът на вярата. Вярата идва при нас чрез Исус Христос, Той е пътят, по който вярата идва. Значи, Той не е само пътят, по който ние отиваме при Отец, Той е пътят, по който и вярата идва при нас –  Исус Христос. Трябва обаче да не забравяме, че Исус Христос е словото Божие. Тоест, вярата идва чрез Исус, но тя идва чрез Божието слово също, чрез писаното слово. Вярата идва от Отца чрез Исус Христос, чрез Божието слово както казва Библията: „Вярата идва от слушане на и слушането от Божието слово”. Вярата първо идва към нас, ние не я измисляме, ние не я изработваме, ние не си внушаваме, вярата идва от Отца. Отца е Този, Който ни дава вярата, тя идва чрез Исус Христос, чрез Неговото слово в нашите сърца. Тази вяра в  какво е – тази вяра е в име. Тази вяра е в името на Исус Христос от Назарет. Значи вярата не е вяра във вярата, не е вяра в мене, не е вяра колко съм ново създание или нещо друго, вярата е в това, което Той е. Вярата е в Неговото име, вярата не е в мен, вярата е в Него. Вярата идва чрез Него и вярата отива към Него. Значи вярата, казва тука, е в Неговото име. Вярата, която е в Неговото име, на основание на вяра в името Му. Неговото име укрепява или дава сила на хората. Неговото име изцелява хората, обаче чрез вяра в името Му. Тоест, когато ние използваме името на Исус Христос е много важно това име да се използва с вяра. То не е просто приказка, не е просто мантра, а името на Исус трябва да бъде използвано с вяра. На основание на вяра в името Му той беше изцелен, той придоби сила. Вярата идва от Бога, вярата идва чрез Исус Христос и словото, и вярата отива към Неговото име. Обект на вярата е Исус Христос и Неговото име. На основание на вяра в Неговото име хората получават изцеление. Това е много важно, на основание на съмнение в името Му, хората не получават изцеление. На основание на неверие в името Му, хората не получават изцеление. Аз за това ви казах и вярвам, че текста в Марк 16-та глава е такъв – „и тези знамения…” Това е 17-ти стих.

и тези знамения ще придружават повярвалите в Моето име…

Тоест, знаменията придружават повярвалите и то не само повярвалите, а вярващите в Моето име. Тези знамения ще придружават вярващите в Моето име. Знаменията придружават онези, които вярват в името на Господа Исуса не в какво да е, а в Неговото име. Какво представлява Неговото име? Неговото име представлява Той самият. Неговото име представлява Неговият характер, представлява Неговата същност, представлява Неговите дела. Неговото име е Той самият, така че, когато ние вярваме в Неговото име, ние вярваме в Него. И неслучайно в Йоан 14:12 се казва:

„Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене ще върши Моите дела, и по-големи ще върши”.

Вярата не е в мен, вярата не е в теб, вярата е в Него. Нашата вяра, адреса на нашата вяра, насоката на нашата вяра е Христос. Насоката на нашата вяра е Неговото име. Който вярва в Мене, казва Христос, ще върши Моите дела. Който се съмнява в Мен, няма да може да върши Моите дела.  Той не го казва, то се подразбира. Затова, приятели, „тези знамения ще придружават повярвалите в Неговото име” и какво ще бъде?

бесове ще изгонват, езици ще говорят, змии ще хващат, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.

Ето, виждате тука апостол Петър демонстрира, това е едно удивително нещо. Разбирате ли, всеки може да отиде и да каже: „Злато и сребро нямам да ти дам, но това което имам, ще ти дам”. Всеки може да каже това нещо и да го хване за ръката. Обаче, не всеки като се помоли така, нозете на човека ще добият сила. Не всеки може да се помоли така и да призове името на Исус Христос, че наистина Исус Христос да присъства на това място и да докосне човека – това е удивителното. Думите всеки може да ги каже, но силата не всеки може да освободи. Защото Той като го хвана за нозете, пипна го и веднага нозете му добиха сила. Крака, които никога не са ходили – той сигурно е бил 40 годишен човек. Никога не е ходил и неговите крака добиват сила и той започва да тича, да скача, да ходи и да слави Господа. Тая сила идва от Бога, това е силата на Святия Дух. Това не е само приказка, това не са само думи. Ето, виждате ли какво липсва днес, колко много липсва и Петър казва:

това нещо ние не сме го направили със свое благочестие, със своя сила, но Христос, Когото вие разпнахте, началника на живота, Бог Го възкреси от мъртвите и сме свидетели за това и в Неговото име правим тези неща и вярваме в Неговото име, и Неговото име чрез тази вяра направи този човек да ходи.

Но интересното е, че този човек не знаем колко вяра е имал, той просто е очаквал нещо, очаквал е да получи нещо. Очаквал е, но вярата е била в самият апостол Петър и когато се е молил, той е очаквал това да стане. Той е вярвал, че това ще стане, а човека е бил в позиция на очакване. И когато ние се молим за вас, когато изговаряме словото върху вас, очаквайте Господ да направи нещо. Много е важно отношението на очакване. Този човек, както е очаквал преди да получи злато или сребро, да получи пари, този човек по същия начин е очаквал нещо друго да получи, което Петър има да му даде. Той е бил в очакване като просяк да получи нещо. Понякога ние трябва да бъдем в позиция като просяци да очакваме, защото днес не е много модерно да си просяк. Обаче, забележете, че в Библията просяците много неща получават – слепият Вартимей също беше просяк и той получи. Ние може да не искаме да бъдем просяци, обаче истината е, че просяците получават. Ето, този човек, той очакваше нещо да получи. Той стои и чака да получи нещо и наистина получи, защото очакваше да го получи.

Деяния на апостолите 3:17-22 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание, но Бог по тоя начин беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада. Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци. Защото Моисей е казал: „Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл;

Виждате ли, това е от Второзаконие 18-та глава, и това е пророчество за Христос. Мюсюлманите между другото го използват това за Мохамед, обаче това е пророчество за Христос.

Деяния на апостолите 3:23-25  и всяка душа, която не би послушала тоя пророк, ще бъде изтребена из людете“. И всичките пророци от Самуила и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни. Вие сте потомци на пророците, и наследници на завета, който Бог направи с бащите ви, когато каза на Авраама: „В твоето потомство ще се благославят всички земни племена“.

Ето, това е пророчество за езичниците – „в твоето потомство или в твоя потомък Христос ще се благославят всички земни племена”, не само за евреите.

Деяния на апостолите 3:26. Бог, като възкреси Служителя Си, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от злите му дела.

         Отиваме на четвърта глава.

Деяния на апостолите 4:1,2. И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха върху тях, възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, в името на Исуса, възкресението на мъртвите.

Виждате ли от какво се възмущават хората, свещенниците, садукеите, фарисеите и т.н., възмущават се, че се проповядва името на Исус и възкресението на мъртвите.

И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер. А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

Сега, до тоя момент бяха три хиляди, станаха пет хиляди, значи още две хиляди са повярвали или други пет хиляди са повярвали, но предполагам, че две хиляди допълнително. Вижте за колко бързо време расте църквата в Деяния на апостолите. Не с някакви техники, не със специални стратегии, а просто със Святия Дух и с Божието слово, и с Божията сила. Петър отива, вдига го куция от рождение и той като проповядва слушат го внимателно.

Много интересно, да ви споделя нещо, понеже в България има един такъв проблем – в момента много се пише, че демони не могат да се гонят от вярващи, те се гонят от невярващи нали, какъв проблем. Обаче, като бях в Австрия, там пък друг проблем – не могат демоните да се гонят от невярващи, трябва да се гонят от вярващи, защото като изгониш демоните  от невярващите и Исус казва, че те обратно ще се върнат, ако хората не повярват. Навсякъде различни доктрини просто. И така с една сестра общувахме по този въпрос и тя ми каза тази доктрина, че не трябва да се гонят и аз тогава веднага се сетих за моето слово – Деяния на апостолите 8-ма глава – Филип проповядва в Самария Христос, той благовества. Хората единодушно слушат като виждат знаменията и чудесата, които върши защото казва:

„нечисти духове с крясъци излизаха от мнозина, които ги имаха и мнозина куци и парализирани бяха куци и ходеха”.

Ето, този случай например, аз показах на сестрата и казах – погледни, Филип проповядва на хора, които никога не са приемали Исус Христос и по време на самото проповядване гони демоните и изцерява парализираните, и след това по-нататък ги кръщава във вода. И след това ги кръщава в Святия Дух, Господ ги кръщава със Святия Дух. Виждаш в този случай, че тези хора не бяха повярвали, тъкмо повярват и получават освобождение. Обаче, днешно време в църквите, това което преживява църквата не е така, защото хората обикновено, когато приемат Христос за свой Спасител и Господ, не са като Филип. Много рядко служителите са като дякон Филип. Дякон Филип проповядва, гони демони и изцелява болни, обаче ние днеска не сме като дякон Филип, нали? Какво правим ние – ние проповядваме, но не гоним демони и какво се получава? – хората не получават освобождението, което им се полага още при повярването да получат. Затова по-късно се налага, като срещнат освободително служение да получат освобождение.

И после на сестрата й показах още един случай. Казвам, помниш ли Деяния 16-та глава, когато имаше една жена с предсказвателен дух. Тя не беше вярваща. Павел се обърна и изгони демона от нея. Удивително, без дори тя да иска това нещо да стане, но въпреки всичко Павел успя да направи това нещо, а тя не е била вярваща. Обаче това, което аз виждам и това което събира очите на хората е, когато вадиш примерите от писанието. Защото обикновено хората слушат този пророк, оня пророк, този служител, оня служител, тоя каза така, оня каза онака, но не знаят какво казва словото. Ето, сега ще ви споделя за една сестра, с която говорихме за един нейн проблем и тя казва – вярата ми се събори, няма я тази сила да вярвам. Оплакваше се жената, сълзи излизат от очите, защото казва аз вярвах много, дойде един пророк, тоест, не е бил пророк, а със освободително служение човека, моли се за мене, паднах на земята, станах от земята и той ми каза: „Господ започва да те отслабва от тоя момент”, /защото тя е по-пълничка и да става слаба в този момент/. Вика, аз му повярвах, не вика ти не го правиш, Той го прави. И аз му повярвах и започнах да разказвам и хората започнаха да ми се смеят за това нещо. И чаках с години, и това нещо не стана, напротив станах по-дебела. И втория случай – казва слушах по християнската телевизия един учител поучава Божието слово и като го поучава Божието слово казва – ако ми изпратите сега средства за служението, Господ ще направи така и така с вас. И тя казва – аз се насърчих от това и изпратих не на неговото, а на друго служение изпратих и очаквах да стане нещо, там да се сменят някакви прозорци и т.н.  И накрая се оказва, че това, което е очаквала не се случва и даже й вдигат наема и просто разочорованието от тия два случая е било силно. И аз тогава й зададох въпрос, и аз искам просто да обърнете внимание на това, братя и сестри, защото аз виждам много сериозен проблем в това. Ако можете това да го чуете, може да ви спаси живота. Това, ако го чуете, ама с вътрешните си очи, със сърцето си, ако го чуеш може да ти спаси живота, от сърце ви го казвам. Защото с тоя проблем се сблъсквам постоянно, постоянно с такъв проблем, такива християни. Както и във Франция като бях, съпругата на пастира каза – тука постоянно идват пророци, пророкуват и хората са разочаровани, че не стават нещата и понеже са разочаровани, че не стават нещата, и отпадат от вярата. Има нужда от служители с реално служение  зад себе си, казано – сторено, речено – сторено.  И аз това й казах – този човек, който се е молил за освобождението и ти е казал, че Господ започва в момента да те отслабва – Господ ли ти го каза това?  Викам ти вярваш на пророчество, без да си го изпитала. Не бива да слагаш вярата си върху пророчество изговорено върху човек.

Трябва да разберете, че всяко едно пророчество е второстепенно по отношение на Светите писания. Всяко едно пророчество трябва да се съпостави със Светите писания и трябва ние да положим вярата си върху писанията. Ако искате да победите дявола, трябва да се хванете за писаното слово.  Исус победи в пустинята дявола с писаното слово като каза – писано е! Той не пророкува на дявола в пустинята, а му цитира словото – писано е, писано е, писано е, писано е, писано е – това ще те спаси. Тя каза – ама той не е пророк. Той не е пророк, но той ти е пророкувал, а ти си се хванала за пророчеството, а не си се хванала за словото. Другият случай – този от телевизора ти е казал, ако пратиш пари ще стане това и това. Ами, престави си, че той ти го е казал понеже му трябват пари за служението си да поддържа телевизионната си програма. Престави си го това нещо, престави си, че това е бил мотива.  И ти си се хванала за това нещо и представи си, че Бог не го е говорил това слово. Само си го представи, че човека го е изговорил от сърцето си –  и това е вариант, нали. И тогава ти си се хванала за това слово, но не си се хванала за писанията.

И аз искам на всеки един от вас да ви кажа – ако искате здрав духовен живот, а да няма падане, трябва да положите на канарата Христос живота си, както казва 1 Коринтяни 3:11:

няма друга основа освен положената, която е Христос

Няма друга основа. А Исус Христос помнете е словото на Бога. Хубаво е човек да чака и да ходи – тук пророчество, там пророчество, много пророчества. Много е хубаво, много е привлекателно, но разберете нещо, ако Бог има да ти каже нещо, ще те намери и ще ти го каже. Но внимавайте да не търсете някой да ви врачува, това е опасно. Защото мнозина са паднали поради това. Ето, както сестрата каза във Франция и не само във Франция, аз навсякъде го виждам – вярват хора какво ли не. Защо не изпитвате? Казва се, че пророчествата трябва да се изпитват, трябва да се отсъждат и тогава да се вярват. Нека да се хванем на писанията. Хората ги мързи да четат Библията, да сложат упованието си на Библията и чакат все някой да им каже нещо. Да, има пророчество, има го, Бог ще ти даде, но трябва да не бъде основата на живота ти. Основата на живота ти трябва да е писаното слово. Това го запомнете от мене, за да си спасите живота.

Деяния на апостолите 4:4. Мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

         Пет хиляди за няколко дена.

Деяния на апостолите 4:5-7. И на другия ден, се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците; и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. И като поставиха Петра и Иоана насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

С каква сила извършихте това? С каква сила или с кое име? Виждате ли, името е сила! Има сила зад името на Исус.

Деяния на апостолите 4:8-10.Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини! Ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен, да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.

Ето, това е свидетелство.

Деяния на апостолите 4:11-12. Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

Този стих е много важен за всеки един от вас, когато ходите да евангелизирате – Деяния на апостолите 4:12 – „чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим”.

И като казва да се спасим, това означава да се изцелим и да се освободим чрез името на Исус Христос. Но пак помнете – името само по себе си, не като мантра – Исус, Исус, Исус, а името на Исус като вяра в Неговото име. Колкото вяра сложите в това име, толкова резултат ще има. Вие помните тези седемте сина на Скева се опитаха да гонят демони като използваха името на Исус и казаха –

в името на Исус, когото Павел проповядва ви заповядвам, вън и нечистия дух като скочи той каза – чакай, Исуса признавам, Павел го знам, но вие кои сте? Кои сте вие да използвате това име? И като скочи срещу тях /един срещу седем/ разкъса им дрехите, преби ги и те пребити и окъсани се прибраха.

Така че използването на името трябва да бъде съпроводено със съответната вяра.

Деяния на апостолите 4:13. А те, като гледаха дързостта на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци

Ето, виждате ли? Примерно мнозина от нас сме доста по-интелигентни да го кажем, по-учени, по-интелигентни, защото те са били едни рибари Петър и Йоан. Да, ама можем ли да направи това, което Петър и Йоан правеха? То не става с интелект тази работа. Те са забелязали, че са неграмотни и неучени човеци.

чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

Ето, това е важното. Важното е не колко си начетен, колко си грамотен, а дали си бил с Исус или не си бил с Исус. Защото този, който е с Исус има вяра в Исус, живее с Исус, ще има резултатите на Исус. Както и те неучени, неграмотни хора, но с Исус и хората се чудят.

А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

Няма какво да се каже, защото фактите говорят. Когато фактите говорят и фарисеите мълчат.

Деяния на апостолите 4:15-17. Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки: Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем. Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

         Отново името е проблема, отново Христос е проблема.

Прочее, те ги повикаха, та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.

         Аз ви казвам идва време, когато на обществено място ще забранят да се говори за Исус и да се проповядва за Исус. Ще казват откъде накъде непременно трябва за Исус? Защо не бъде Мохамед, защо не бъде и Кришна, защо не бъде и Буда и т.н.  Разбирате ли го това? Така че имайте на предвид атаката срещу името на Исус не е приключила, тя сега започва. Ето, докато ние се дърпаме и се караме помежду си врагът започва да притиска.

4:19. А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

Вижте колко простичко го каза, вижте каква мъдрост. Исус им каза:

„Когато застанете пред тях, не мислете предварително какво ще говорите, защото няма вие да говорите, а Духа на Отца Ми ще говори чрез вас“.

Вижте колко просто и мъдро. Казва:

„Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога? Съдете сами, защото ние не можем да говорим това, което сме видели и това, което сме чули” – те са свидетели.

4:21,22. А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото. Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

Виждате, 40 години този човек е сакат и в един момент изцелен от Божията сила. Слава на Бога.

И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините. А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях, Ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: – „Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети? /това трябва да е Псалом 2/.  Опълчваха се земните царе, и управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник“.

Виждате ли политиката, политическите лидери, земните царе, управниците, даже и религиозните лидери, всичките се насочват против една личност – Божият помазаник Исус Христос. Виждате ли, защо? – защото Той е помазан да бъде цар на царете, а те искат да бъдат царе. Те всички обичат властта, но Той е царят. Той е царят на царете. Колкото и да искат, не може. Нека, Господи, Ти царувай. Той е царят.

4:27. Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свят Служител Исуса, /отново грешка/, против Твоя свят Син Исуса, Когото си помазал.

Вижте на колко места син със служител е сменено. Просто постепенно в Библията започват да се внасят такива думи, които да заслабват Библията. Постепенно, ако може да се забрави, че Исус е Божий син, постепенно ако може да се забрави силата в името на Исус, разбирате ли. Сега няма да говоря върху тия пасажи.

29,30. за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят отново служител вместо Син Исуса,

Една сестра преписа цялата Библия от 40-та година. Толкова хубаво я направи! Аз толкова съжалявам, че по това време не бях наясно с този въпрос. Щях да я помоля Цариградския превод да направи, но доколкото знам, брат Дони го е отпечатал, брат Дони от Библията TV. Ако има хора, които се интересуват от Цариградския превод, може да се обърнете към него, мисля че е издал.

докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исуса. И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани;

         Вижте каква молитва! Потресе се мястото, където бяха събрани.

4:31  и всички се изпълниха със Светия Дух,

Сега, това не е кръщение със Святия Дух. Това е допълнително изпълване със Святия Дух, това което говори Павел в Ефесяни 5:18:

„Не се опивайте с вино следствието на което е разврат”.

Значи да знаете, ако пиете разврата ви чака, защото го казва словото.

„Не се опивайте с вино следствието на което е разврат, но се изпълвайте със Святия Дух”.

Ето, това се има предвид кръщението със Святия Дух. Първото изпълване е един път, но след това ни трябва постоянно да търсим това изпълване. Както тука те се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово.

4:32. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

         Живеели са на комуна.

И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго, според колкото имаше нужда.

Вижте каква благодат е имало! Не само физически, не само духовно, но включително и материално. Това не е било по плът, това е било нещо, което Святия Дух го е правил и нещо, което хората наистина са го решавали. Не, защото някой им го е наложил, а защото Бог е работил със Своята благодат в сърцата им.

4:36,37. Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин, като имаше земя, продаде я, и донесе парите, та ги сложи пред нозете на апостолите.

Обаче, вижте и разпределението какво е било – според нуждата. Слава да бъде на Господа! Аз съм много доволен, че успяхме две глави от писанията дотук да прочетем. Толкова съм доволен, Господи. Обаче, още малко ще прочета от пета глава.

5:1-3. А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот, и задържа нещо от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.  А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

Искам да видите нещо тука – Петър, каква пророческа дарба! Какво слово на знание, какво разпознаване! Тука работят няколко дарби, но аз не искам да се концентрирам на дарбите. Петър видя, че Анания излъга, видя че сатана изпълни сърцето му. Значи, това е разпознаване на духовете. Вижда какъв дух работи, вижда факта, лъжата нали. И казва: „Ти излъга Святия Дух, а не излъга човек“.

Догдето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

Ето, тука това е един пасаж, който показва че Святия Дух е Бог. Ако ви интересува, ако порете със Свидетели на Йехова или нещо такова, ето ви го пасажа. В този пасаж се казва първо, че излъга Святия Дух и после се казва, че не си излъгал човеци, а си излъгал Бога, което показва че Святия Дух е Бог, нали. Както 2 Коринтяни 3:17:

„Господ е Духът и където е Господния Дух, там е свобода”.

Показва, че Святия Дух е Господ. Значи това са важни пасажи, за да можете да покажете, че Святия Дух не е просто някаква сила, някакво влияние, но Той е Бог и Господ.

И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна;

Виждате каква сила е имало в първата църква, какво присъствие на Святия Дух. Такова присъствие, че някои хора се възкресяват, а други умират.

и голям страх обзе всички, които чуха това. И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха, та го погребаха.

Какво ще кажете за такъв род служби. Ако ние искаме помазанието на Святия Дух да се усили в църквите, знаете ли, че ако се усили помазанието, ще започнат мъртви да възкръсват, а някои живи ще започнат да умират! Как ще го обясним това в обществото, ако се случи такъв случай? Те хванаха и го погребаха човека, няма проблем. Обаче, днешно време не може така. На богослужението просто някой умрял примерно, как ще го обясниш това нещо нали?

5:7,8. И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото. И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

Нали е интересно така? Много е приятно да слушаш чистото слово. Просто четем словото.

Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова. И тя рече: За толкова. А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух?

Отново Духа на Бога е тук.

5:9 Ето, нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

         Това е пророчество вече.

5:10  И тя на часа падна и издъхна;

Сега, искам да ви покажа нещо, какво аз вярвам в тази ситуация. Аз вярвам, не ви карам да го вярвате това нещо. Вярвам, че тези хора Анания и Сапфира въпреки всичко са били вярващи в Бога, обаче са извършили много тежък грях като са излъгали Святия Дух, и за да не получат вечно наказание са издъхнали на момента. Получили са наказание в този момент. Сега върху това може много да се спори, но искам да ви кажа, че има вечен съд , има и исторически съд. Някои хора получават наказание в момента тук за неща, които са направили като това. Обаче, аз вярвам за милостта на Бога специално в този случай, защото въпреки всичко тези хора вярвам, че са искали да направят нещо за Божието дело.

И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й. И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

Но, аз съветвам никой да не стига до това положение. Пазете се и внимавайте, защото това което ви казах току що няма никаква гаранция, че е така. Аз ви казвам в какво вярвам. Но писанията не ни казват нито дали са спасени, нито дали не са спасени. Така че по-добре да не си играем с Господа, а да бъдем внимателни и верни пред Него.

И по-нататък 12-ти стих казва:

И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем; а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

Виждате ли какво е било в първата църква? Хората са се страхували да дойдат при тях, защото виждат, ако някой няма истинска вяра, може да падне мъртъв. Ако някой идва с цел да хитрува, да лъже, да клюкарства и други такива неща, ето както тука може да му се случи нещо, нали. Така че хората са се страхували, стояли са на далеч и са ги величаели, защото са виждали, че Господ е с тях.

и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

И обърнете внимание думата „мъже и жени“, децата не се споменават. Аз за това говоря специално за водно кръщение, за вяра, за покаяние. Много е важно все пак човек да е стигнал до някаква възрастова зрялост, защото докато са малки децата може да ги разбереш вярват ли не вярват толкова. Каква сериозност е имала вярата им вижте – „мъже и жени се прибавяха“. За водното кръщение също трябва все пак да поотраснат и тогава да взимат водно кръщение – съвет.

5:15,16  така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

Всички се изцеряваха, даже сянката на Петър всички изцеряваше. Разбира се, това не  е сянката, а присъствието на Святия Дух.

тогава станаха ..

Аз, обаче ще спра дотук, няма да продължа нататък, защото тогава първосвещенника и всички застават срещу тях, завист и т.н., но няма да продължим нататък. Две глави и половина прочетохме.

Благодаря Ти, святи Боже. Вярвам, че научихме неща. Най-важното от което е силата в името на Исус Христос. Да се научим да вярваме в това име и с това име да вършим делата на Господа.

Бог да ви благослови. Амин!