Може би някой ще ме попита, как се подготвям за богослужението? И аз ще кажа: Живея в постоянна подготовка, в молитва и в словото. Не някаква конкретна дисциплина, в колко часа и кога да се моля, нито кога точно да подготвя словото. Често пъти сутрин се събуждам и Бог ми е дал словото, или ме събужда през нощта и ми дава словото, или през деня. Понякога заставам така на богослужение и просто нямам слово, което да кажа, но това не означава, че не съм чел слово или… не, не това.

Когато Бог дава слово, то не е само на хартия, посланието е вътре в тебе. В Библията се казва, че

От утробата ти ще потекат реки от жива вода. 

Това не е нещо, което е отвън, живота идва отвътре. Както човек, за да има кръв в себе си, трябва първо да вземе да яде хляб и този хляб влиза в него и става живот, става кръв, а дори може да стане и мляко.

По същия начин, Божието слово, което идва до тебе, не можеш веднага да го дадеш. То трябва първо да влезе в тебе чрез ушите ти, да влезе в сърцето ти, да стане живот, да стане кръв в тебе. И когато то стане живот и кръв, тогава може да даде живот на другите. От кръвта става на мляко и може да даде живот на другите.

Никой не може да даде нещо, което няма. Петър каза на сакатия:

Това, което имам, това ти давам. 

Така че ние трябва да го имаме вътре в себе си. Библията е голяма, но посланието, което Бог ти дава, то е вътре в тебе.

Понякога хората казват: „Ако нямаш църква, или ако нямаш това, или ако нямаш онова, ти просто не си служител.”

Но служителят не се определя от външните неща, служителят се определя от вътрешното. Посланието, което имаш, то е вътре в тебе и ти го носиш със себе си, където и да отидеш. Независимо къде се намираш, след като Бог те е призовал, след като Той ти е дал послание, където и да отидеш, ти носиш посланието със себе си. И не само това, ти ставаш посланието. Божия човек става посланието. Погледнете пророците, погледнете един Йоан Кръстител… В Библията се казва:

Глас на един, който вика в пустинята. 

Йоан не беше просто пророк, той не беше просто Божии човек, той беше глас.

И когато Бог ти даде послание, ти се превръщаш в глас, ти се превръщаш в слово, ти се превръщаш в послание. В Библията се казва:

Словото стана плът и пребиваваше между нас. 

Кое е това слово? – Божия Син стана плът, стана човек и пребиваваше между нас, стана Човешки Син и ние Го нарекохме Исус, както Бог заповяда да се нарича.

Но забелязвате ли, Той беше слово, той беше послание. И Бог иска ние да бъдем послание. Когато проповядваш, когато поучаваш словото, не само да хванеш някой какво е казал и в буквата да го копираш. Но да преживяш посланието, както овцете и кравите преживят посланието. И това послание да го раздробиш на съставните му части, и да го възприемеш, и да го разбереш.

Не буквата, а Духът. 

И вземаш живота от това послание, а онова, което не трябва, го изхвърляш. Когато човек се храни с храна, той го поглъща, но организма взема част от тази храна, а другата част я изхвърля.

Когато ти чуваш посланието, трябва да вземеш от посланието това, което Бог ти дава, не това, което идва от човека. Когато човек ти говори, винаги има Божествена истина и помазание, и в същото време има и онази част, която е човешката. И ти трябва да бъдеш като тези животни с двойно копито – да можеш да разделиш доброто от злото, да можеш да разделиш божественото от човешкото, и да възприемеш божественото.

Някои хора стоят и слушат словото с цел да критикуват и с цел да намерят грешките. Винаги ще намерите грешка, обаче ще изпуснете важното. Защото критикарството, търсенето на грешките не е правилния модел. Правилният модел е като слушаш словото да уловиш какво говори Господ. Да слушаш:

Какво говори Духът към църквата. 

Ето това е, което трябва да правиш.

Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквата. 

Нужно е да отвориш ухото на духа си, вътрешното ухо. Не физическите уши, а вътрешните уши са важни. Затова, когато се говори словото нека да не ви се отклонява вниманието, защото слушайки слушаш, тези благословения ще дойдат върху тебе. Нали така казва Второзаконие 28 глава?

Ако слушаш внимателно гласа на Господа, твоя Бог. 

А това означава, ако слушайки слушаш в оригинал. А това означава, че ти в момента слушаш с внимание.

Ето това е, което е необходимо, когато говорим Божието слово. Дори когато си в къщи, остави другите неща, когато е словото. Остави и внимавай в Божието слово. Защото Божието слово носи живота в себе си.