Искам още нещо да ви споделя и това може би ще е последното, което ще споделя в тази посока.

        Наблюдавам съвременното общество, че e просто eдно хуманистично общество, обучава хората в мързел. При Бога няма такова нещо. Например апостол Павел казва в посланието към солунците:

Който не иска да работи, той да не яде

        Това се различава от това, което Георги Димитров беше казал: „Който не работи, не трябва да яде.” Но има две разлики. Първо, човек може да е инвалид и да не може да работи. Той може да иска, но да не може да работи. Който не иска да работи, да не яде. И второ, може да няма работа наистина, казвам наистина, защото всеки може да се оправдава с това, че няма работа. И затова да не може да работи, но „който не иска да работи, казва, да не яде” – това е принципът на Божието царство. Вие знаете добре какво казва словото: „Този, който не използва таланта си, не вложи таланта си, не го инвестира, той го губи.” Исус казва:

Който няма от него ще се отнеме и това, което има.

Който няма плод, който няма резултати, който не работи, от него ще се отнеме и това, което има, или което си мисли, че има. Из един път Господарят взима единия талант от единия човечец и го дава на този, който има десет таланта, та му стават единадесет. И в един момент всички казват: „Еййййййй!” Всички са изненадани. „Това не е комунизъм, това не е социализъм, не е хуманизъм, ама какво е това нещо? Ти Господи, може ли такова нещо да правиш?” Но Господ казва: „Който има резултати, на него ще се даде. Който няма – и това, което има, ще му се отнеме.” Вижте Божия принцип – Бог иска онова, което дава, да се използва максимално, да се разраства, да се използва. Фабриката на Господа работи постоянно, Той иска, Той заповядва, има служители, които благославя и нещата растат. Защо? Защото Той вижда, че като инвестира в този служител, този служител наистина разраства, използва дарбите, които му се дават, и затова се разрастват нещата и Господ още повече дава, и още повече инвестира. Докато други стоят отстрани, гледат и постоянно одумват: „Тоя тука сбърка, там сбърка, това направи” – критикари. Дето са казали за Смит Уидълсуърд на времето: „Много критици имаше Смит Уидълсуърд, обаче днес никой не помни имената им, но всеки помни Смит Уидълсуърд.” Ти остави, че днес никой не помни имената им, ами какво става на небето, дали изобщо ги има имената им на небето, тези критикари на Смит Уидълсуърд. Така че виждате какво казва Господ: „Тоя, който няма, от него се отнема и това, което мисли, че има, а тоя който има, на него се дава повече. Виждате, това не е комунизъм, това не е социализъм, не е хуманизъм, това е царството на Бога. В притчата за мнасите, този който даде много плод, какво казва Божието слово? От 5 мнаси направи десет мнаси и Господ му казва: „Владей над десет града.” Власт, власт духовна даде в резултат на това, че човекът е използвал това, което му е дал Бог. Бог мрази мързела. И аз не вярвам, че мързелът е добро нещо.

        Какво искам да ви кажа с това? Много е важно също, когато се помага на хората, когато се дава на хората, да не се дава по такъв начин, че  да се спонсорира мързелът на хората. Затова, когато хората са недъгави, нямат възможност, тогава да му се помага. Но не тези, които се правят на недъгави, да върви и да се прави на недъгав и ти по този начин спонсорираш неговите артистични данни. Да продължава да се прави на недъгав и да продължава да лъже хората. Не който лъже, не който мами, не който краде, който наистина е в нужда, там трябва да се дава. И освен това, трябва да се има предвид един принцип – по-добре е да научиш човека да лови риба, отколкото да му дадеш риба. Ето сега например това, което се получава в момента в Европейския съюз, е, че има едни страни, които са силни икономически, работят здраво хората, знаят как да си оправят икономиката, в същото време в ЕС има други страни, които винаги чакат помощи и са свикнат на помощи и трябва до века да им се дава, защото, когато няма помощи, те почват да викат.

Имаше един такъв случай: Един човек седи да прости, минава един човек, тъкмо си взел заплатата, дава му 10 лева и си заминава. Този казва: „Благодаря”. На другия месец пак си взима заплатата, пак му дава 10 лева, оня казва: „Благодаря”. На третия месец, пак взима заплатата, пак дава 10-те лева, този казва: „Благодаря”. Четвъртият месец минава, бърза нанякъде, не го вижда и оня вика: „Ей, къде са ми 10-те лева?” Разбирате ли, той просто го е научил, че трябва да му се дадат 10 лева и другия си мисли, че онзи е длъжен да му ги даде, а такъв закон няма. Това е просто неговата милост, която е била проявена. Какво искам да ви кажа – човек се научава на това нещо. Какво трябва да правим? Трябва да не учим така хора, трябва всеки един да бъде учен да се труди. Бог се труди, Бог създаде световете, всичко създаде, казва Библията. Исус каза – Отец Ми досега работи и Аз работя. Ако погледнете за три и половина години колко работа Исус е свършил! Казва се, че светът няма да побере книгите, ако се напише какво Исус е направил. Колко работа е свършил! Труд. Ако в момента нямаш работа и няма какво да правиш, развивай способностите, които Бог ти е дал, инвестирай в онова, което Бог ти е дал, та като се отвори вратата, тогава да можеш да тръгнеш. Обучавай се, труди се. Ако няма друго вземи изяж Библията, научи се да слушаш Божия глас, научи се да следваш Бога, научи се как да се движиш в Духа и в силата на Бога и ще дойде момент, когато ще се отворят вратите. Бог ще ги отвори врата.

 Но нека да ви дам още нещо, което вярвам, че е ключово. В Библията има различни принципи, не един принцип. Взимаш да четеш една книга и от нея вадиш един принцип и казваш: „Ето това е истината. Този автор е писал това, това е истината” и почваш да говориш на всички: „Това е истината”. Да, това е част от истината. Този автор е написал част от истината, която е в Божието слово. Погледнал е от едната страна Божието царството и ти показва как изглежда от тази страна, но ако обърнеш от малко по-друг ъгъл, по друг начин ще изглежда Божието царство. И друг е написал пък от другия ъгъл и те двамата започват да се карат помежду си кой е правия. Единият казва: „Не, не, това е така, погледни го оттука, че това е така.” Другият казва: „Не, не, погледни го оттука, че това е така.” И започват едни спорове между служители и между християни, дори църкви, дали това е така, или онова е така, защото всеки гледа от различна посока. Но истината е, че ние трябва да разбираме и от тази страна, трябва да разбираме и от другата страна, трябва да разбираме и от третата страна, и от четвъртата страна, и от пета, и от шеста страна. Трябва да можеш да бъдеш гъвкав в ума си и да можеш да видиш Божията истина от различни страни. Истината е една, обаче тя е обемна, тя е дълбока, тя не е плоска. Трябва да можеш да я видиш от различни страни. Защото ние вярваме, вярваме, вярваме, верно е. Трябва да вярваме, обаче много от нещата, които хората наричат вяра, с тази дума вяра си оправдават глупостта. В Библията се казва същевременно

разумният открива злото и се укрива, безумните вървят напред и страдат 

        Безумните като вървят напред и страдат. Те не казват, че са безумни, те казват, че са вярващи. Ама страдат, ама не страдание за Господа, за слава на Бога, а страдание, което понякога носи срам на Бога и на Неговото дело. Разбирате ли? Така че вярата си е вяра и ние трябва да ходим с вяра, но погледнете, че има цяла книга в Библията, която говори за мъдрост. Има дарба, която се нарича слово на мъдрост, имаме показани хора като Данаил, хора като Йосиф, хора като Соломон, хора пълни с мъдрост от Бога. Защо това е дадено? Има някакъв смисъл. Дарбата слово на мъдрост е дадена от Бога, за да ти даде възможност наистина да говориш слово на място, на време, слово, което да е мъдро, за да може да запуши устите на нечестиви човеци. Бог дава мъдрост, която е да кажем така – прозрение. Мъдростта представлява прозрение, което ти имаш днес, и ти правиш днес нещо, което днес изглежда глупаво, но утре се вижда, че е мъдро. Глупостта е нещо, което днес изглежда умно, но умно се разбира, че било глупаво. Мъдростта е свързана с бъдещето, тоест мъдрият човек, казва Библията, днес хвърля хляба си, днес сее семето си.

Който излиза със семето да сее плачейки, казва Библията,

Псалм 126:5,6 Онези, които сеят със сълзи, сълзи, ама не плачат.

Има някои, които просто плачат. Обещанието не е за плачещите, а за ония, които сеят плачейки.

 Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат, оня който излиза с плач, когато носи мярката семе, плаче, но сее, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си 

        Когато човек е в тежко положение, когато скърби – използвай това положение, в което се намираш; не да плачеш, не да отидеш към бутилката, не да отидеш да плачеш на хората. Когато си в тежко положение, иди и плачи на Бога, иди в Божието слово и намери отговорите, иди и се активирай и започни да сееш в живота си, да сееш в служението, да сееш в бизнеса си, за да може един ден да жънеш. Така или иначе ще плачеш, но важното е какво правиш, докато плачеш. Аз казвам на хората: „Не се страхувайте, че се страхувате.” Някой казва: „Страх ме е, брат. Не трябва да ме е страх, не съм приел дух на страх. Но мен ме е страх.” „Не се страхувай, че се страхуваш.” Достатъчно ти е, че се страхуваш. Въпросът не е дали те е страх, въпросът е дали ти избираш да действаш съобразно със страха, или избираш да действаш съобразно с Божиието слово. Ето тука е въпросът. Страхът като чувство не трябва да диктува живота ти. Решението в съответствие със словото на Бога трябва да диктува живота ти. Така че: „Страх ме е, брат, страх ме е.” Като те е страх, да те е страх, обаче ти си върши работата, както беше казал големият котарак на малкото котенце. Малкото котенце си гони опашката и големият котарак го пита: „Какво правиш?” „Ами, гоня си опашката и не мога да я стигна.” И тогава големият котарак казва на малкото котенце: „И аз бях едно време като тебе, ама разбрах, няма нужда да си гониш опашката – ти си вървиш напред и тя ще те следва.” Така че няма нужда да си гоните опашките, тръгваш напред да вървиш, опашката ще те следва след тебе. Имаш проблеми, имаш грижи, няма какво да стоиш да ги оплакваш, да ги гледаш. Тръгвай и си върши работата. Те проблемите и грижите ще се разсеят по пътя и нещата ще се оправят. Не бой се, не бой се, че се боиш, само вярвай и върви напред. Това мога да ви кажа по този въпрос, приятели. Така че, нека да не бъдем едностранчиви. Много ми е трудно като се срещна с едни фанатизирани християни, които са се хванали фанатизирано в една доктрина и едно нещо. Те не са търсещи,  това не са търсещи хора, извинете. Това са хора, които са се хванали за сламката или за нещо, изповядват го до не знам кога си, това е истината. Ама, нека истината, която е в Словото да я приложиш в практиката и да я провериш. Ако не работи по този начин, провери я, по друг начин може би работи тая истина. Но тя трябва да работи, защото Словото е истина, но Словото трябва да стане плът и кръв в тебе, Словото трябва да се материализира в твоя живот. Словото на Бога трябва да стане реалност по един начин или по друг, трябва да търсиш. Вижте, ние трябва да бъдем търсещи Господа. Трябва да търсим мъдростта като скрити съкровища. Някои действат така, като че всичко е открито. Приятели, не всичко е открито! Има скрити неща. Ние трябва да ги открием. Но ти ако мислиш, че си открил истината, ти няма да търсиш истината. Някой ще каже: „Христос е истината!” Христос е истината, ама дали наистина сме го открили. Дали наистина сме влезли в тия отношения, дали наистина сме Го познали. Христос е истината, ама и Неговото слово също е истината. Дали наистина разбираш какво наистина има предвид. Тръгни да четеш Неговото слово, трътни да търсиш като човек, който разбира, че не разбира достатъчно нещата, за да почнеш настина да започнеш да разбираш. Иначе си имаш доктрината, всичко математически уточнено.

Както аз веднъж се срещнах с един адвентист (Бог да благослови адвентистите, обичам ги), обаче направо ме смая. Във влака пътувахме, като взе да ми изчислява математически кое, кога, коя година е, какво станало, математически ми доказа цялата история на Вселената и аз никога не бях виждал такова нещо. Викам: „Брей, доста мъдро изглежда това, ама нещо не ми прилича на Божия работа, по-скоро на математик ми прилича, отколкото на духовник.” Из един път ми извади книжките, ония малки книжки, от които разбрах за какво става въпрос. И изведнъж Господ като ми даде едно слово, като му дадох една дума, и той човека нищо не можа да каже, и аз не можах повече нищо да кажа, и така приключихме разговора. С една дума цялата му математика се разби.

Какво искам да кажа с това? Всичко точно му беше на човека, ама толкова точно всичко. Ние ще кажем: „Ама не е верно.” Ама в неговата глава всичко е вярно. Това се получава с хората, които не търсят. Човек, който не търси истината, той ще влезе в заблуда, разберете го. Истината не е застояло нещо, истината е течаща. Реката на Бога тече, истината е движение. Ако ти спреш движение, губиш истината. Вярата не е статично нещо, което да го снимаш като паметник от различни страни. Вярата е живот, вяра без действие, без движение е мъртва се казва в Словото. Святият Дух е река, която тече, тече, движи се, живи води, движат се, всичко се движи наоколо. Ти не можеш да уловиш истината като рибка – ето, хванахме истината, това е истината! Бам, в аквариума ще си я затворим, тука си имаме истината! Не става така тая работа! Трябва да разчупим тия окови в главите на хората, да разчупим това ограничено мислене, защото мнозина страдат от капаците, които имат. Като коне с капаци, от това страдат. Отвори очите си, (тука Мими ми напомни стиха) и ще се напълниш с блага. Отвори очите си и това е, което правим – даваме видение на хората, нашата работа. Някои казват, тоя е пророк, казва – така говори Господ. То всеки може да каже – така говори Господ. Така говори Господ не означава пророческо слово. Пророческото слово може да бъде като пророкуване, може да бъде като проповядване, може да бъде като поучение, може да е като съвет. Какво представлява пророческото слово? Да му представиш на човека картина, да му дадеш да види, да погледне в бъдещето, да му дадеш посока. Пророческото слово е посока, то може да е поучение, което да ти даде посока. Това е посока, в която да се движат хората, това е светлина на пътеката. Това е светлина да видиш къде се намираш в момента. „Иии, брате, аз не знаех, че се намирам тука! Тука има такава пропаст до мене!” Пророческото слово ти показва къде се намираш, пророческото слово може да ти покаже къде си бил, и то може да ти покаже къде отиваш. Това е пророческото слово и не е задължително да се каже – така говори Господ или в името на Исус. Не, не, не е задължително. Това е пророческо откровение, от което ние се нуждаем да ни се отворят очите, светлина на пътеката.

Където няма пророческо слово, каза, людете се разюздат 

        Губят видение, губят бъдеще, губят желание, губят мотивация, губят и остават да пият и да пушат, да взимат наркотици, да гледат телевизия, да търсят жени, това е, което им остава, защото нямат виждане. Но когато ти имаш виждането в себе си, виждане от Бога, то започва да изригва. Ти си пълен с енергия от Бога, ти си пълен с ентусиазъм и със сила от Бога и ти тръгваш да правиш нещо, тръгваш да правиш. Хората се чудят – какво направи тоя човек, откъде го взима това нещо, защо? Защото той има нещо вътре в себе си, което ти не виждаш. Той има очи, очите му се отворени. Очите на сърцето му  са отворени и очите на ума са отворени. Уши са отворени, вътершно ухо е отворено. Човекът е отворен в духовния свят и той вижда, вижда в Духа, вижда в бъдещото, вижда какво да направи. Така че не позволявай на никой да те тури в кафез! Ние сме направени свободни птички. Даже Давид казва на едно място в един от Псалмите: „Иска ми се да отлетя като гълъб”. Свободни, ние сме като птици. Душата на човека е като птица, ние трябва да можем да летим. Ти трябва да можеш да летиш и да достигнеш мечтата на сърцето си в Господа. Трябва да можеш да летиш и да отидеш на тази скала, не да си роб, не да си подвластен на земните сили, които те натискат и мачкат надолу, а ти трябва да си свободен да се издигаш с крила като орлите. Да летиш, да тичаш, да ходиш и никога да не се изморяваш, защото вътре в себе си имаш един динамит. Вътре в себе си имаш един извор, който винаги носи нови и нови води, носи нови и нови откровения, носи нова и нова сила. Тая сила не се изчерпва. Реките от жива вода не са басейн, който е блатясал, а това са реки от жива вода, които постоянно текат. Все нови и нови реки, все нова и ново откровение, нови и нови неща дава Господ. Обаче какво става с тези, които са с капаците? Те като видят новите неща какво казват: „Леле, какво каза тоя? Ау! Ново учение, нова ерес!”  „Духът се движи, брат ми! Духът дава нови откровения, тия хора загиват.

Народа Ми загива поради липса на знание, казва Господ.

 Поради липса на знание Божият народ погива. Ходят слепи. Слепци водят слепци и се чудят защо са всичките в ямата. Защото трябват очи, да се вижда, да се вижда. Светлина трябва на пътеката, за да можем да вървим напред и да побеждаваме в Господа. Чувстваш ли го тоя ентусиазъм? Мене тръпки ме побиват като си помисля какви превъзходни, прекрасни неща Бог е поставил пред нас. Той не ни е дал само негативни емоции.

Да отхвърли теготата и греха, който лесно ни сплита. 

Вие знаете ли, че дори в Евреи 12-та глава се казва за Исус Христос:

тичай на попрището като гледаш на Исус – Начинателят и Усъвършителят на нашата вяра.

С търпение да тичаме. С търпение, виждате ли, това значи маратон. Бавно и спокойно. На Исус да гледаш, не да гледаш на проблемите.

Който заради предстоящата Му радост издържа кръст и презря срама, и седна отдясно на  Божия престол. 

        Представете си, Той заради радост, Той виждаше радостта във всичките тези трудности, във всичките тези изпитания и гонения. Той с радост отиде да извърши всичко това, защото виждаше бъдещата картина, знаеше накъде отива, знаеше за какво става въпрос. Така че, нека Божията радост да изпълни всеки един в името на Исус, да отвори очите ни. „Господи, отвори очите ни, за да виждаме. Помогни на народа си, в името на Исус.”

Амин.