Галатяни 5:1 И така стойте твърди в свободата, за която Христос ни освободи и не се заплитайте отново в робско иго

        Апостол Павел ни окуражава да стоим твърдо в свбодата, за която Христос ни е освободил и да не се заплитаме отново в робско иго, което означава, че човек може да бъде освободен от Бога и след това отново да се заплете в робия.

Галатяни 5:2. Ето аз, Павел ви казвам, че ако се обрязвате, няма да имате никаква полза от Христа

        Говорим за обрязването. Тези, които са произлезли от семейство на мюсюлмани или са имали нещо общо с исляма знаят за какво става на въпрос – за обрязването. Обрязването е една заповед, която идва от Стария Завет, идва от времето на Авраам. Още в Битие 17-та глава Бог заповядва на Авраам да обреже себе си и децата, когато се раждат в дома му. Това е заповед под закона. И въпросът е днес – трябва ли да се обрязват хората или не трябва да се обрязват?  Вижте Павел какво казва: “Аз, Павел ви казвам, че ако се обрязвате, няма да имате полза от Христа или Христос не ви ползва.” Защо Христос не ползва хората, когато се обрязват? Забележете, това е сериозна работа. Казва се: “…ако се обрязвате Христос не ви ползва.”

Галатяни 5:3.Повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон

Между другото, ако имате някакви въпроси можете да ми ги  задавате.

Ако човек се обрязва е длъжен да изпълни целия закон. Защо  казва Павел това? – защото обрязването е заповед по закона. И който се обрязва, той тръгва да се оправдава по закона, а който се оправдава по закона, спира да се оправдава чрез вяра в Христос. Или искаме да държим закона на Мойсей, или искаме да държим благодатта на Христос. В Йоан 1-ва глава се казва:

 Йоан 1:17 Законът  дойде чрез Мойсей, но благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа

        Така че закоъта е едно, благодатта е друго.

4. Вие, които желаете да се оправадате чрез закона сте се  отлъчили от Христос и второ, сте отпаднали от благодатта

        Вие, които искате да се оправдаете чрез закона пред Бога, сте се /първо/, отлъчили от Христос и /второ/, сте отпаднали от благодатта. Говорим за обрязването. Значи, който иска да се оправдае чрез заповедите на закона, този човек, ако изпълнява само една от тези заповеди, казва Словото, е длъжен да изпълнява всичките заповеди. И заповедите на закона, знаете че са десет, обаче всичките заповеди на закона са десет хиляди, не са само десет. Така че, ако човек иска да пази една заповед, той трябва да пази десет хиляди заповеди. И в Новия завет ясно се казва, че

 чрез дела по закона никой не може да се оправдае, защото чрез закона става само познаване на греха, но никой не може да се оправдае чрез закона, а оправдаването става чрез вяра в Исус Христос

        И така, казва се, вие които желаете да се оправадате чрез закона, тоест, в случая се говори за обрязване конкретно. Има и други проблеми със закона, може да има проблеми със съботата например. Някои хора гледат да пазят съботата, всяка събота, всяка събота. Това е пак пазене на закона, защото съботата е заповед в закона. В Новия Завет вече не се пази съботния ден, а се влиза в съботната почивка. Съботата значи почивка, което значи благодатта на Господа. Така че тези, които се стремят към пазене на съботата, също се опитват да пазят закона. И какво казват тука – че се отлъчват от Христос и са отпаднали от благодатта. Значи да се отлъчиш от Христос, аз не виждам какво по-тежко може да стане. Да се отлъчиш, значи да се отделиш от Христос. Значи не си вече една част от Христос, не си заедно с Христос, а просто си отделен от Него. Между тебе и Него няма връзка. Това значи да се отлъчиш от Христос. И както говорим за обрязване, помислете си каква беля може да стане от това нещо – човек да се отдели от Христос и да отпадне от благодатта. Като отпадне благодатта, остава само закона, а закона носи гняв, не носи оправдание. Следователно, тези хора, които се опитват да се оправдават чрез дела по закона се отделят от Христос и отпадат от Божията благодат. А всичко, което получаваме, получаваме го чрез благодатта на Христос и Неговия кръст.

 5. Защото чрез Духа, ние очакваме оправданието чрез вяра, на което се надяваме

6. понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, а вяра, която действа чрез любов

        Забележете, в Христа Исуса обрязването няма сила. Под закона е имало сила, но Христос е края на закона, за да се оправдае всеки един чрез вяра в Него. Христос и Неговата смърт и възкресение слагат края на ерата на закона на Мойсей и оттогава насам, ние вече не сме под закона на Мойсей, а сме под благодатта на Христос. Христос се роди под закона. Защото някой питат: “А защо Христос е бил обрязван?” Защото Христос се е родил под закона и е трябвало да изпълни целия закон, включително и обрязването. Той се е родил под закона и е трябвало да пази и съботата, както се е пазело под закона. Защо? – защото Той трябваше да изпълни целия закон, и като изпълни целия закон да го изпълни за нас, и чрез вяра в Него ние да изпълним закона. Той се роди под закона, за да избави или освободи всеки един от закона.

 Понеже в Христа Исуса, нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов

        В Христа Исуса това е вярата, а не обрязването. Сега искам да ви кажа, че обрязването е било символ, външен признак на вярата, която Авраам е имал. Вижте, много интересно, това можете да го видите в Римляни 2-ра глава. Ако имате познати, които имат проблем с този въпрос, непременно препоръчайте това видео, което записваме в момента, защото то ще бъде много полезно.

 Римл.2:25 Понеже обрязването наистина е полезно, ако изпълняваш закона, но ако си престъпник на закона, твоето обрязване става необрязване

        Тука Павел пише на евреите.

26. И тъй, ако обрязания пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

27.  Онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона.

28.  Защото не е юдеин /значи юдеите са се обрязвали/, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта,

29. но юдеин е този, който е  такъв вътрешно и обрязване е това, което е на сърцето, по дух, а не по буква, чиято похвала не е от човеците, а е от Бога

        Тези два стиха искам да ги прочета още един път, защото са много важни.

28. Не е юдеин този, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е в плътта

        Не е обрязване това, което е в плътта, казва Павел. Забележете, още един път ще го повторя, Павел казва в Римляни 2:28 – не е обрязване онова, което е в плътта, но юдеин е този, който е такъв вътрешно и обрязване е това, което е на сърцето. Обрязване е това, което е вътрешно, на сърцето, което не е на плътта. Виждате ли Новия Завет? Защо е толкова важно това? Защото в Евреи 10:1, можете да си запишете, там апостол Павел заявява, че

 Евреи 10:1 Онези неща, които са писани в закона са сянка на онези неща, които ние имаме днес под благодатта и на онези неща, които ще имаме на небесата

 Още един път ще го кажа. Апостол Павел казва в Евреи 10:1, че това, което е писано в закона е сянка, или образ на онези неща, които днес имаме под благодатта, или онова, което ще имаме в бъдеще на небесата. Това значи, че когато се говори за обрязване в Стария Завет, то става в плътта. В Новия Завет обрязването не става в плътта, а става на сърцето. Отново ще прочета

Римляни 2:28 защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, не е обрязване онова, което е външно на плътта. Юдеин е този, който е такъв вътрешно и обрязване е това, което е на сърцето, не на плътта, /по дух, не по буква/, чиято похвала не е от хората, а е от Бога.

 Всеки един, който настоява за обрязването, от тези два стиха  би трябвало да се убеди, защото обрязването не е външно, в плътта, /казва Павел в 28,29 стихове/, но се казва, че обрязването е онова, което е на сърцето, по дух става обрязването. Тоест, чрез словото на Бога става обрязването на нашето сърце. Надявам се да се разбира ясно, защото ние трябва да бъдем новозаветни християни. Вие знаете, че обрязването го е приел Авраам, но аз искам да прочета в Римляни 4:9  и нататък да видите:

 Римляни 4:9 Впрочем това блаженство само за обрязаните ли е или за необрязаните? Понеже казваме на Авраам вярата се вмени за правда.

Забележете, на Авраам вярата се вмени за правда. Авраам е бащата на вярващите.

Римляни 4:10. Как му се вмени вярата? Когато беше обрязан или когато беше необрязан?

Римляни 4:11. И той прие обрязването като знак и печат на правдата чрез вярата, която имаше, когато беше още необрязан.

        Забележете, че Авраам беше оправдан в състояние на необрязаност в плътта. Той беше оправдан чрез вяра, а не чрез обрязване. Авраам получи обрязването като външен белег на вярата, която имаше в себе си.

 Римляни 4:11. За да бъде той отец на всички, които вярват, макар и да не са обрязани, за да се вмени правдата и на тях

Римляни 4:12.и отец на онези обрязани, които не са само обрязани, но ходят в стъпките на онази вяра, която нашия отец Авраам е имал, когато е бил необрязан

Няма да чета по-нататък.

Нека междувременно да отскочим отново до Галатяните 6-та глава и после, ако има някакви въпроси пак ще ги обсъждаме.  Апостол Павел Говори към галатяните:

 Галатяни 6:12 Ония, които желаят да направят добро впечатление по плът, те ви заставят да се обрязвате. Те търсят само да не бъдат гонени за Христовия кръст,

13. Защото и самите онези, които се обрязват, не пазят закона, а желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашия плътски живот,

14. А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез Който за мене светът е разпнат и аз съм разпнат за Христос.

15. Стих е важен, Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването е нещо, а новото създание или новия човек

        Нито обрязването, нито необрязването е нещо, а новото създание. Казахме, /Римляни 2:28,29/ обрязването е вътрешно на сърцето, а не на плътта, казва апостол Павел. Какво е това обрязване? Това е обрязването на вярата, това е обрязването на новото създание. И сега искам да ви прочете два много интересни стиха, които намерих по този въпрос. Можете да си ги запишете.

   Колосяните 2:11 В Него, /тоест в Христос/ бяхте обрязани,

/не взакона, в Христос бяхте обрязвани/ с обрязване не от ръка извършено, а с обрязването, което е от Христа като съблякохте плътското тяло

        Виждате ли на какво е образ обрязването? Обрязването е образ на събличане на плътта, събличане на плътското тяло, плътския живот, който сме водили. Обрязването означава да бъдеш ново създание и да живееш нов живот. Обрязването на сърцето, вътрешното обрязване означава да обрежеш мислите си, плътските си мисли да ги отстраниш и да живееш духовен живот, да имаш духовно мислене. Не стария човек, а новия човек в тебе. Да ходиш в нов живот, да живееш в новото създание, да имаш ново поведение. Ето това е истинското обрязване. Разбирате ли? Както в Евреи 10:1 се казва, че в Стария Завет закона е сянка или образ на онова, което ние имаме днес. Тоест, когато законът говори “не обвързвай устата на вола, когато вършее.” В Новия Завет Павел го тълкува., като  казва: “За воловете ли се грижи тука Господ или за нас, служителите? Несъмнено Господ се грижи за нас служителите, така че който вършее с надежда трябва да вършее, че ще участва в плода.” Значи, какво казва Павел? В Стария Завет сянката са воловете, в Новия Завет вече имаме реалността. Тия волове, които са  в Стария Завет представляват Божиите служители в Новия Завет. Това обрязване, за което се говори в Стария Завет представлява новорождението в Новия завет чрез вяра. Виждате ли в какво се състои работата? Защото какво представлява новорождението? Старият човек умира, събличаш стария човек и се обличаш в новия човек. Ето това е всъщност, което представлява днес новорождението. Както в Стария Завет се говори за изпълняване на съботата, всяка събота, всяка събота. В Новия Завет в Евреи 4-та глава се казва:

 За Божиите люде днес остава една съботна почивка

        Значи не много съботни почивки, една събота. Думата събота означава почивка, шабат. И какво означава това? И казва:

 внимавайте да не се окаже, че някой не е влязъл в тази почивка.

 Значи, един път се влиза в нея. Каква е тази почивка? Това е благодатта на Христос, да влезеш в нея и да останеш в нея. Виждате, че не можем старозаветните образи да ги тълкуваме буквално в Новия Завет. Виждате, че нещата са се променили. От момента, в който Христос умира и възкръсва от смъртта нещата се променят, че едно време заповедта е била всички народи, които са били идолопоклонници да ги разрушиш, да ги изтрепеш и така нататък. Сега ние християните не тръгваме с нож напред и с мечове да им режем главите на неверниците, както има някои го правят. Ние не  правим така. Ние днес всъщност на кого режем глави? – на демоните. Как? – с меча на Духа – Божието слово. Де факто ние конфронтираме демонични сили. Всичките тези орди и народи в Стария Завет, за които четем, днес са преобраз на демонични сили, с които воюваме. Защото в Ефесяни 6-та глава ясно се казва, че ние не воюваме срещу плът и кръв. Казва се за Бога, че Бог не гледа на лице, Той не гледа на външния вид. Затова е много важно да разберем тия вътрешни, сърдечни неща, за които става въпрос. И тука в Колосяни 2:11

 Колосяни 2:11 В Него бяхте обрязани с обрязване не от ръка,

а нормалното обрязване, за което се говори в закона е извършено чрез ръка и нож. Но това обрязване, което Бог прави в Христа се извършва с меча на Духа, Който е Божието слово и с Божията ръка, която е Святия Дух. Това обрязване човек не може да го извърши, това обрязване само Бог може да го извърши.

 Бяха обрязани с обрязване не от ръка извършено, но обрязване, което е от Христа като съблякохте плътското тяло, погребани с Него в кръщението

        Кръщението е образ на погребението на стария човек –  Съблякъл си стария човек, тоест стария човек умира. Като умре какво го правят – погребват го. Къде го погребват? Във водното кръщение. Вижте колко логично вървят нещата. Човек умира – погребват го и след като го погребват, възкръсва за нов живот, ставаш нов човек. Смърт – погребение – възкресение. В този пасаж много хубаво е описано, но аз ще ви прочета още един прекрасен пасаж във Филипяни 5:3, даже ще почна отначалото:

 Филипяни 5:1. Впрочем братя мои, радвайте се в Господа. За мен не е досадно да ви пиша все едно и също, а за вас е безопасно, казва Павел

Филипяни 5:2. Пазете се от безнравствените учители или с други думи казва пазете се от безнравствените кучета е думата буквално на гръцки, учители, пазете се от злите работници, пазете се от лъжливото обрязване

        Вижте какво казва 2-ри стих – пазете се от лъжливото обрязване, или те са казвали рязване направо.

Филипяни 5:3. Защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се покланяме, тоест не се покланяме по плът, но по Дух

Христос какво каза:

Който се покланя с Дух и истина трябва да се покланя

        Значи, ние сме обрязаните, които се покланяме с Божия Дух, хвалим се с какво, не се хвалим с плътта – “Ей, аз съм обрязан! Ей, аз съм голяма работа!” Не се хвалим с плътта, а се хвалим с Христа Исуса и не уповаваме на плътта, а на какво уповаваме – на Духа на Бога, уповаваме на Бога. Значи чрез Духа се покланяме, хвалим се с Христа и уповаваме на Бога, а не на плътта.

 ри все че, казва Павел аз мога и на плътта мога да уповавам. Ако някой може да уповава на плътта, аз повече бидейки обрязан в осмия ден

        Павел казва – аз бях обрязан в осмия ден. И почва да обяснява какви неща е имало по-нататък, за нас обрязване е важно тука. Обаче после 7-ми стих казва:

 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох заради Христос и още считам всичко за загуба заради това превъзходно нещо познаването на моя Господ Исус Христос, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за боклук

        Всичко за измет, за боклук в сравнение с познаването на Господа. Виждате ли ние къде се взираме – в боклуците?

Само Христа да придобия и да се намеря в Него без да имам за своя правда, онази която е от закона, а онази която е чрез вяра в Христа, тоест правдата, която е от Бога въз основа на вяра

        Ще се върна отново на 3-ти стих

защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се покланяме, хвалим се с Христа и не уповаваме на плътта

и предишния стих казва:

пазете се от работниците на обрязването или от учителите на обрязването

        Това означава, че ако има някой, който ви учи, че тия неща трябва да се правят, казва Божието слово – пазете се от такива хора. Сега, ние си даваме сметка, че има хора, които имат такива обичаи. Не е лесно човек да се сбогува с обичаите си. Някои хора, които слушат това поучение ще си кажат – “Брат Пламен защо ги говори тия неща? Ние ги знаем тия неща”. Да, на теб ти е лесно за тия неща, защото не си имал проблем с това. Но хората, които имат този проблем, бидейки вече християни, преминали от исляма към християнството, някои продължават все още да имат проблеми и да вървят между два пътя. Имах един случай, в който с една група по скайп говорихме и аз споменах нещо по въпроса за вярата, за разликата между Христос и исляма и имаше някои хора, които се възмутиха от това, което чуха. И аз дотогава не си давах сметка, че има такива крепости, дори християни, които призовават името на Исус, имат крепости  в ума си по тези въпрос. Така че, който няма такъв проблем, нека да не презира другите, защото ти можеш да имаш проблем на друго място, където те пък да го нямат. А това е изключително важно да се разрешава в Духа чрез Божието слово. Сега някой ще каже – “Добре, ама тука се пише за евреи, за юдеи, а ти говориш и за мюсюлмани”. Проблемът е, че исляма взима своето учение от Стария Завет с някои редки изменения и от корана. Говори също за Авраам, говори също за пророците, не за всички, и също основава учението си върху корана, като не признава, всъщност уж признава, а пък не признава Бибията. И аз не мога да ви кажа как я признава. Говори се за Библията уж с уважение и за евангелията, а пък нещата, които са написани не ги вярват. Защото, ако вярваш в Библията, ще видиш, че Исус не е само пророк, Той е пророк 100% – най-големия пророк, обаче освен пророк Исус е и Господ, освен пророк Той е и Божият Син и чрез Него ние ставаме Божии синове и дъщери. И освен това Исус Христос е умрял на кръста за греховете ни и е възкресен от смъртта. Неща, които са изключително важни и които другите религии не ги вярват в този вид.  А единствено Сина на Бога, може да те направи Божии син, единствено Божиите синове получават наследството на спасението и вечния живот. Единствено Господ има властта да спаси душата ти и да ти даде вечен живот. Единствено Този, Който умря за твоите грехове, има властта да ти прости греховете, и единствено Този, Който възкръсна от смъртта, може да възкреси и тебе и да ти даде живот. Затова вярваме в Него, другите са в гробовете, но нашия Господ възкръсна от смъртта и Го няма в гроба. Ходят хората на Божии гроб, ама ходят да видят Божий гроб, а не да видят Господа в гроба. Ни кости, ни нищо, защото ни кост не е останала вътре, защото Той възкръсна и се възнесе на небесата и един ден ще слезне от небесата, за да съди живите и мъртвите. Така че, нашия Господ е жив Господ, в Него вярваме.

Отиваме отново към въпроса: “Защо се занимаваме с ислям при положение, че това е писано за юдеите, а ние говорим за исляма? Защото всъщност мюсюлманите продължават тази традиция на закона на обрязването, която е започнала от Авраам с Мойсеевия закон и приключва със смъртта и възкресението на Христос. Но мюсюлманите продължават тази традиция на обрязването до ден днешен и хора, които преминяват от исляма в християнството, някои от тях запазват тази традиция. Едни смятат, че е Божията воля да се направи, други смятат, че просто традиционно трябва да се направи, трети смятат, че от хигиенична гледна точка трябва да се направи. Различни мотиви, обаче резултата за съжаление виждате, че не е добър, защото както четохме в Галатяни 5-та глава – не се връзвайте и не се връщайте отново в робско иго, защото който иска да се оправдае чрез закона и върши тези неща, дефакто се казва, че трябва да изпълни целия закон, отпада от благодатта, отлъчва се от Христос и тогава просто няма надежда. Просто без Христос кажи ми какво можем да направим ние? Христос е живота, без Христос няма надежда. Като се отлъчиш от благодатта – всичко получаваме по благодат, няма ли благодат, всичко губиш. Който се опитва по закон да върши нещата, не може да се спаси. Защото Божието слово казва, че закона постави всички под грях, за да може всички да бъдат спасени чрез вяра в Господа Исуса Христа.

Наистина удивително е, че успяхме за толкова кратко време да минем материала, остана само 1 Коринтяни 7:18-20. Апостол Павел пише по тоя въпрос, той пише за семейството главно, за отношенията между мъжа и жената, обаче много интересно се намесва и обрязването:

Обрязан ли е бил призван някой във вярата да не ги обрязваме

        Сега, какво казва той тук? Човек, който вече е обрязан в плътта си, той няма как да стане необрязан вече. Когато е минал ножа, това няма как да се предотврати, затова казва няма смисъл да се срамуваш, не си направил престъпление, в крайна сметка каквото е било било е, това е минало. Ти си нов човек, започни да живееш нов живот. Който е бил обрязан да не се притеснява, да не се безпокои, всичкото това е минало. Обаче какво казва:

Необрязан ли е бил призван някой във вярата да не се обрязва

        Значи, нормално е, който като необрязан е призован, да не се обрязва. Ето ви заповед!

Обрязването е нищо, необрязването е нищо, важното е пазенето на Божиите заповеди

        Какви са заповедите? Обичай Бога, обичай ближния. Това е важното. Искам обаче сега да ви кажа, Господ ми припомня едно нещо, което да ви прочета, пак в Галатяни. Галатяните е много ключова книга за благодатта на Бога. Който е изпаднал в закона, който се чувства, че е хванал буквата, хванал е закона, който се е засилил във фанатизма, четете повече Галатяни, за да излезете от това състояние, защото тия неща не водят към добро. 2-ра глава на Галатяните, аз даже ще започна с първата глава, защото тука се казва:

Галатяни 1:6 Чудя се как вие така скоро оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат и преминавате към друго благовестие

        Оставяте Бога, Който ви призова с Христовата благодат,

7. отивате в друго благовестие, което не е друго благовестие, а е дело на неколцина, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие

        Каква е същината на другото благовестие? – не да се оправдаме чрез вяра в Христос, а да се оправдаем чрез дела по закон. Ето това е. Иначе външно всичко изглежда точно.

8. Но ако самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен това, което ви проповядвахме, нека бъде проклет

        Думата е “Анатема”. Нека бъде анатема, проклет или анатема. Думата на гръцки “анатема” означава един вид да бъде отделен от Бога. Това е проклятието – да си отделен от Бога.

Галатяни 1:9 Както казах преди малко, пак го казвам и сега – ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде приет

        Учудващо е, че Исус казва да не се изговаря това, а в същото време Павел го казва, което говори за тежестта на този грях. Забележете, че основното дело на Бога е изпращането на Неговия Син да умре за нашите грехове и чрез Неговото дело на кръста да бъдем спасени. Всяко нещо, което омаловажава делото на кръста, всяко нещо, което иска да каже, че това, което Христос направи не е достатъчно за нас, всяко такова нещо има всъщност убийствен характер, може да разруши живота на хората. И поради тази причина, ние трябва да бъдем много внимателни с това. И апостол Павел използва два пъти думата “проклет”, за да наблегне на сериозността на това.

 Галатяни 1:10. Защото на хора ли искам да угоднича сега или на Бога?

Ако угаждам още на хора, нямаше да съм Христов слуга

        И по-нататък апостол Павел казва:

 Галатяни 2:3 Но даже Тит, който беше с мене, макар и грък, не беше принуден да се обреже,

4.  заради лъжебратята, които бяха се промъкнали сред нас, за да дебнат или съглеждат свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят,

5. на които нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието

        Павел казва: Тит, един от учениците му, който е грък, не е юдеин не беше принуден да се обреже, а юдеите искат да се обрязват хората, нали? Тит не беше принуден да се обреже, заради лъжебратята, /те са братя ужким, а пък са лъжебратя/, които бяха се промъкнали сред нас, /значи влизат тайно/ и да дебнат свободата, която имаме в Христос, за да ни поробят. Искат да те вкарат в робство: “Ти си длъжен да се обрязваш, ти си длъжен това да правиш.” На тях обаче, ние не отстъпихме да им се покорим нито за минута, за да пребъдне с вас истината на благовестието. Тоест, какво казва Павел – ние лесно можехме да го обрежем, ама хората щяхме да ги заблудим. Щяха да решат, че тези са прави, а ние сме кривите и всички ще тръгнат да правят същото. И той казва: ние не го обрязваме Тит, не защото искаме да се бунтуваме на тия хора, а защото искаме да покажем на практика какво трябва да се прави. Когато ти правиш нещо, някой може да каже – ами ти се бунтуваш. Не, това не е бунтуване, това е с цел да се види каква е истината на благовестието. Ние трябва да се смиряваме и да се покоряваме на Бога. Павел ясно го казва тука.

Толкова много стихове има по този въпрос. То разбира се има много повече, аз не съм ги търсил с конкорданса, защото ние, ако трябва да ги търсим с конкорданса, трябва да стоим три дена и три нощи да говорим по тези въпроси. Но аз смятам, че тези стихове са достатъчни /и ако някой иска още/, могат да ви убедят, че има разлика между закона и благодатта. И ние живеем под благодатта на Христос, която започна след смъртта и възкресението на Христос и вече не сме длъжни да се оправдаваме чрез дела по закона. Сега отново има хора, които имат семейни традиции, имат трудности, имат проблеми, наистина не е лесно. Някои могат да претърпят гонения за това, някои могат да бъдат хулени, обиждани заради това. Някои казват: “Добре, аз няма да се обрежа, обаче пък детето ми.” Какво означава ти да обрежеш детето си? Това означава отново да изпълниш нещата по закона на Мойсей, а ние не сме под закона на Мойсей, ние се намираме под благодатта на Исус. Какво ще кажат роднините? Ето го отговора – в Лука 14-та глава Исус казва, Той буквално казва:

 Който не намрази роднините си, но това не означава да ги мразите роднините си. Той иска да каже  – който обича роднините си повече от Мене, тоест иска да каже – Мене на първо място трябва да Ме сложите и тогава роднините, който не намрази дори собствения си живот, не може да бъде Мой ученик

        Този човек трябва да си дигне кръста, което означава личната си смърт, да дигне кръста си и така да Ме следва, така може да бъде Мой ученик. За какво го казва това нещо Исус в Лука 14-та глава? Той го казва, защото много хора живеят живот на угаждане на роднините си.

 Лука 14:26. Ако някой дойде при Мене и не намрази баща си, майка си, чадата си, братята си, сестрите си и още собствения си живот не може да бъде Мой ученик. Който не носи своя кръст и не върви след Мене не може да бъде Мой ученик казва.

33. И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик

        Ето, това са стихове. Разбира се, има много повече от това, така че човек в крайна сметка трябва да прецени дали е готов да плати тая цена, дали наистина иска да бъде слуга на Бога или угажда на роднини, да угажда на хора, да угажда на общество. Защото има общества, където това нещо с обрязването е абсолютно как да кажа, като задължително. Едва ли не, ако не го направиш си направил престъпление. Сега за нас, за мене понеже не произлизам от такъв род, това нещо с обрязването е някаква далечна история, която няма нищо общо с моята реалност. Никога не сме имали такъв проблем. Ама това е при мен. Това, че аз нямам такъв проблем, не означава, че други не го имат. И аз трябва да ги обичам тия хора и трябва да им помогна и затова го правим това видео в момента, за да може хора, които имат такъв проблем да им се помогне. И ако имате между другото някакъв въпрос, който не съм го изяснил, можете да го зададете, за да можем да продължим.

Бог да ви благослови! Амин!