Господи, ние те молим в името на Исус за Твоето Слово. Господи, моля те да отваряш уши в нас, моля те да дадеш дух на откровение и мъдрост, за да можем да разбираме Твоите думи, защото не е както говори човек. Искаме да разбираме как говори Бог, искаме да разбираме каква е Божията воля. Сега Те моля в името на Исус да ми разкриваш Твоята воля. Учи ни, Господи. Благодаря Ти!

Днес, (първо така смятам да го направим) да изнеса едно поучение във връзка с поста. И след това вече може да има някои въпроси, на които да отговорим. Сега, аз не очаквам да получим отговори на всички въпроси в пълнота, защото времето не позволява. Доста компютри има в интернет сега 58, те растат, ще стигнат и до 80.  Така че, ако всички задават въпроси, няма да можем да отговорим на всички.

Поста е изключително важно нещо. Защо е толкова важен поста? Защото постът е свързан с духовното воюване. Поста е едно огромно оръжие, което можем ние като християни да използваме, обаче е много важно също да постим правилно според Божиите заповеди.

И така, говорим за поста. Много неща, които не могат да станат по нормален и естествен начин и ние си блъскаме главите, с пост могат да се решат. Но преди да минем директно към поста, трябва да си зададем някои въпроси. Например, едно и също нещо ли е поста и гладуването? Има ли някаква разлика между поста и гладуването? Истината е, че дори има т.н. лечебен глад, хора чрез глад се лекуват от различни болести и това наистина е така. Гладът помага, повече от храненето понякога. Гладът помага в естественото за изцеление на някои болести, но поста не представлява просто едно гладуване. Гладуването е на естествено ниво, гладуване с цел здраве, или гладуване с цел фигура, с цел отслабване, но поста е така да се каже неядене, или гладуване с духовна цел. Значи зад поста, зад неяденето има духовна цел. То не е просто за физическо естествено изцеление или да се чувстваш по-добре. Това е неядене с духовна цел. Така че, има разлика между поста и гладуването.

 Когато говорим за пост, ние можем да кажем, че поста може да бъде в плътта, може да бъде и в Духа. В плътта се има предвид, когато човек да го прави по човешки традиции, по обичаи, а не по Божия начин. Да го прави с човешки усилия, а не да го прави със Силата на Святия Дух. Така че, трябва да помним, в Библията се казва:  

„Не чрез сила, не чрез мощ, но с Божия Дух”

Чрез силата на Божия Дух. В пост също трябва да влизаме и да вършим чрез силата на Бога. Защото поста е свръхестествено, духовно, божествено оръжие дадено на човека.

Можете да видите в Библията, че още преди Исус да влезе в служението си на 30-та си годишнина, отива при Йоан Кръстител да приеме кръщение във вода, и Святия Дух слиза върху Него. След това Святият Дух го завежда в пустинята да пости 40 дни и 40 нощи. Началото на служението на Исус започва с 40-сет дневен пост, и този пост го подготвя за служение.

В Библията се казва: 

Лука 4:1 Исус пълен с Духа беше отведен от Духа в пустинята

Лука 4:14 Исус излезе от пустинята със силата на Духа 

Това означава, че този пост го беше довел до положение да има Божията сила в себе си. Този пост освобождава силата на Бога в Него и Той започна да се движи в свръхестествената Божия сила с чудеса и знамения. Така че ние търсим пост, който да бъде пост в Духа, а не в плътта. По-нататък ще се спираме отново по този въпрос, как в Духа да постим, а не по плът.

Третото нещо, което искам да обърна внимание е целта на поста. Каква е целта на поста? Цел или причини за постене.

Една от първите причини, която се изтъква в Библията е смиряване на душата. Когато човек пости, обикновено това дава като резултат смиряване на човешката душа. Обаче, трябва да имаме предвид, че също поста може да доведе и до възгордяване.

Нека да отворим на Лука 18:9. Исус казва: 

Лука 18:9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни 

Ето, това е една плътско проявление, човешка работа – уповават на себе си, че са праведни.

Днес има много хора, които уповават на себе си, на собствената си праведност, понеже имат добри дела и т.н., но не уповават на Бога. Те уповаваха на себе си, че са праведни и презират другите. Виждате, това презиране означава гордост. Когато човек мисли, че е много праведен, той започва да презира другите и да счита  себе си повече от тях. Исус каза тази притча, а притчата знаете че е преобраз. Притчата представлява нещо от естествения свят, което говори за духовните реалности. Той каза така: 

Двама души влязоха в храма да се помолят,

 единият фарисей, другият бирник 

Бирник значи данъчен служител или митар. Знаете митарите в България с какво се славят. Няма да се спираме на този въпрос. Митаря е като митничар.

А фарисеят, това е вид книжник, религиозна личност, която познава добре закона

Фарисеят като се изправи молеше се така в себе си: Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като този бирник, постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирника като стоеше отдалече, не искаше дори очите си да повдигне, но викаше: Господи, бъди милостив към мене грешника. Казвам ви, че този слезе в дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиши. 

В този пасаж можем да видим двама човека, единият е грешник, другия така да се каже праведник, който разчита на собствената си праведност. Този, който разчита на собствената си праведност, благодари на Бога, че е повече от другите, че той е голямата работа и че всъщност другия, който се моли до него е по-долен от него, защото казва: „Особено не като този бирник.”

И казва: „постя два пъти в седмицата.” Вижте, той пости два пъти в седмицата. И накрая той не се прибра оправдан. Постенето два пъти в седмицата не му помогна на фарисея, защото това постене беше придружено с духовна гордост. А духовната гордост е нещо, което е опасно. Духовната гордост му попречи да се възползва от този пост. Между другото, можете да обърнете внимание на това, че той каза: „постя два пъти в седмицата.” Аз смятам, че това е много добър показател: това че пости два пъти в седмицата не е нещо лошо, а напротив е много добре. Даже смятам, че това е един модел, който трябва да се спазва, пост два пъти в седмицата.

Примерно, доколкото знам, Джон Уестли не е ръкополагал никой за дякон, ако той не пости в сряда и в петък – т.е. два пъти в седмицата. Така че да постиш два пъти в седмицата е хубаво.

Ето казва фарисея: „давам десятък от всичко.” Някои хора като дават, смятат, че едва ли не са обогатили Господа. Това даване трябва отново да бъде с смирение, защото ние даваме на Бога, това което Той вече ни е дал. Ако Той не ни даде, ние не можем да му дадем. Така че, не трябва и в това нещо да има гордост. Гордостта е опасно нещо. И мнозина като постят се гордеят с това и презират другите.

Даже имаше един такъв случай: Четох за една майка, която като пости, пости така в дома си, че цялото семейството се чувства виновно, че не пости заедно с нея. И детето й намразило поста и пише на един Божии служител: „като дойде време майка ми да пости, аз просто се ужасявам, защото започва да се държи лошо вкъщи, започва да парадира с поста и т.н.” Знаете, какво казва Исус за поста: 

когато постите, нека поста ви да бъде

в тайно пред Небесния ви Баща, 

така че наградата ви да идва не от хората, но наградата ви да идва от Бога. Това е истинския пост, не с парадиране. Разбира се, винаги има крайности, има други хора до такава степен крият, че постят, че започват да лъжат, че постят. Не бива да се стига и до там. Но има нужда от смирение, смиряване на душата в поста.

Друга цел е приближаване при Бога. Хора, които искат да се приближат при Бога. Знаете ли, защото повечето хора идват при Бога така: „Господи, аз имам нужда от изцеление, имам нужда от квартира, имам нужда от работа, имам нужда от пари, имам нужда да си погася заема, имам нужда от това, това” и започват списък от нужди представени пред Бога. И както знаете, Той е добър баща и като всеки баща иска всичките тези списъци с необходимостите да ги задоволи, нали? Обаче, един баща или майка как ще се чувстват, когато детето идва при него, само когато има нужда. Значи, ако няма нужда, две години няма да се яви изобщо. Обаче, в момента, в който е в проблем, започва да плаче на мама и така. „О, аз, горкия, имам нужда от това, имам нужда от онова”.

И в крайна сметка, Тате, нашият Небесен Баща, казва така: „Аз с голямо желание искам да удовлетворя всичките ти нужди и потребности, но имам една болка в сърцето си, че ти ме търсиш само за задоволяване на твоите нужди. А пък аз искам на първо място ти да дойдеш при Мен, защото Ме обичаш. Не да Ме търсиш за твоите интереси и за твоите нужди, а да Ме търсиш, защото Ме обичаш”. Ето, това е сърцето на Небесния Баща, както и на всеки баща и майка. Които са бащи и майки знаят, че не е приятно детето само да иска неща, без да показва любов към родителите си. В момента, в който си получи играчката, детето я грабва и не ще да види родителя.

Много пъти ние постъпваме с Бог по този начин. И който желае близост и интимност с Бог, поста е едно средство за приближаване към Него. Така по време на поста ти казваш: „Господи, аз много обичам да се храня, обаче за да се приближа при тебе, ще се въздържа от храненето, както е писано: 

Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово 

Така че, ще се храня сега с Твоето слово и ще търся Твоето присъствие”.

Ето това е целта – приближаване към Бога. Господ иска богопознание, Господ иска да Го обичаме. Затова и първата заповед в Библията е:                              

Да възлюбиш, или да обикнеш Господа твоя Бог,

 с цялото си сърце, с цялата си душа,

с всичкия си ум и с всичката си сила. 

 Всичко друго е подчинено на тази заповед. Така че, ти с поста показваш на Бога, че толкова Го обичаш и искаш, че Го предпочиташ пред храната, предпочиташ Него. Вместо да се храниш с естествена храна, ти предпочиташ да се храниш с Неговите думи, вместо да прекараш времето приятно на масата и да си разговаряш с хората, ти предпочиташ да прекараш времето си с Него в молитва. Ето, това е една от целите: приближаване към Бога.

Има и друга цел, която в Библията е описано като жалеене за грехове. Това се описва като обличане във вретище и пепел и т.н. К

Има обаче, едно много хубаво средство и това е поста. Да постиш, когато наистина ти жалееш за тия грехове и по време на това жалеене и постене, ти изповядваш греховете си. Много е важно за всеки един християнин да разбере, в Библията е записано, че ако изповядваме греховете си, (сегашно продължително време, не само минало време. „О, аз съм си изповядал греховете и край”). Ако ги изповядваме, т.е., ако нещо си направил, ти трябва да го изповядаш, защото ако не го изповядаш, няма прошка.  

1 Йоан 1:9 Ако изповядваме греховете си,

 Той е верен и праведен да ни прости греховете

и да ни очисти от всяка неправда 

Обаче, има отпред едно „ако”, което означава, че има две възможности – да ги изповядаш и да не ги изповядаш. Ако ги изповядаш, ще се простят, ако не ги изповядаш – няма да се простят.

Мен ме учуди едно нещо, което видях в Библията, че Господ каза на израелтяните, че ще накаже амаличаните и някои други племена, защото някога си в миналото, израелтяните минавали и искали да минат през техните предели, но амаличаните и други племена не ги пуснали. Минали са стотици години оттогава и Господ години след това ги наказва, за това което са направили тогава. И аз казвам: „Господи, ти злопаметен ли си да го правиш това?” И след това се сетих нещо, че в духовния свят няма изчезване, т.е. нещо, което го има в духовния свят, не може току така да изчезне.

В духовния свят като засилиш един камък нанякъде, той лети цяла вечност и никога няма да се спре, докато нещо не го спре. В духовния свят, ако има едно проклятие, това проклятие ще стои от поколение в поколение, от поколение в поколение, докато някой не го разруши. Няма изчезване, така просто да изчезне.

Затова греха, който си извършил, той стои между тебе и Бога и наказанието стои  до момента, в който ти не го признаеш пред Бога и не кажеш: „Боже, аз наистина съгреших и го направих. Това е, виновен съм. Няма да обвинявам него, няма да обинявам нея, други, себе си ще обвиня, аз съм виновен и Те моля да ми простиш. Ти си обещал, че има прошка, моля Те прости ми”. Когато го изповядаш и го признаеш, тогава този камък се отмахва и греха изчезва. Кръвта на Исус измива само онези грехове, които са изповядани.

 Както виждате този бирник в притчата казва: „прости на мене грешника” и се удря в гърдите от болка и Бог му прости, защото той признава, че грешник. Тука не е показано, но аз съм убеден, че той си изброява греховете. Не може да искаме всичко в Библията да се запише подробно, защото няма да стигне мястото. Но някои неща се подразбират.

Така че по време на пост, това е прекрасно време да си изповядваш греховете; Жалеене и изповядване на греховете.

И не всеки иска да се радва, обаче какво казва Яков. Нека да минем малко на тая тема, защото не бива ученията да ги докарваме до крайности, а трябва да видим реалността според Библията, защото знаете, че Библията е Божието Слово. Човека може да казва всичко, но най-важното е какво пише в Библията.

И тука се казва така: 

Яков 4:7 Покорявайте се на Бога, противете се на дявола и той ще бяга от вас; приближавайте се до Бога /което говорим/ и Той ще се приближава до вас, измивайте ръцете си вие грешни 

Как се измиват ръцете? Ръцете се измиват чрез водата на Божието Слово, като престанеш да вършиш нещата, които си вършил и започнеш да вършиш нещата, които Господ ти казва. Това е измиване на ръцете от грехове.  

Очиствайте сърцата си вие колебливи 

От колебание да си очистиш сърцето, защото колебанието и неверието водят до грях. 

Яков 4:9 Тъжете, ридайте и плачете 

Каква заповед, а? Тъжете, ридайте и плачете. Защо? За греховете.  

Смехът ви да се обърне в плач, радостта ви в тъга; смирявайте се пред Господа и Той ще ви възвишава 

Виждате, че има нужда човек малко да поплаче и поридае, за това което е направил. Господ заповядва и казва:                                                       

„не си раздирайте дрехите, раздирайте си сърцата!” 

 Да си раздераш сърцето предизвиква болка и това раздиране на сърцето е свързано с грехове. Има нужда да си раздереш сърцето понякога, за това което си направил. 

Скръбта по Бога, /се казва/, докарва спасително покаяние 

Другото, което трябва да обърнем внимание е свързано обуздаване на плътта.Много хубав пасаж, можете да обърнете на Матей 26:41.  Харесвам този стих и се радвам, че ще говорим върху него: обуздаване на плътта. Когато човек започне да се храни, понякога преяжда и угажда на плътта си. Бог обаче е дал лекарство под формата на поста, за да се обуздават греховете. Особено пък ако яденето е придружено с пиене, хората влизат вече съвсем в грях. Но какво се казва тука в:  

Матей 26:41 Бдете и молете се,

за да не паднете в изкушение.

Знаете, че сатана е изкусителя, той ни изкушава чрез нашата плът, чрез нашето желание. Вътре в нас има плътски желания. Обаче, Бог е дал лекарство срещу тези изкушения. Изкушението не е грях.

 Например, вървиш си по улицата (говоря сега на мъжете в момента), вървиш си по улицата и в един момент виждаш една жена, поразголена и погледът ти е в нея и се съблазняваш и си казваш: „Леле, как съгреших!”. Не, не, това не е грях, ти просто си погледнал, изкушението идва. В този момент обаче, ти можеш да решиш дали да се подадеш на изкушението или не.  

Примерно, включваш телевизора или интернета и изведнъж излизат някакви филми, порно филми. Включваш телевизора, сам си в къщи, няма кой да те гледа, включваш го и изкушението идва. Ти си включил, ти не си го направил нарочно, пускаш телевизора и идва изкушението. Сега, тука вече е въпроса дали ти ще се подадеш или няма да се подадеш. Какво казва:  

съпротивете се на дявола и той ще бяга от вас. 

И ти трябва да кажеш „не” на това и го загасваш, защото това е според Божията воля. Исус казва: 

Който гледа жена, за да я пожелае,

 е съгрешил в сърцето си 

И Бог затова е дал поста – за обуздаване на плътта. 

41 Бдете, 

Какво е „бдете”? – Значи бъдете на пост. Тези, които бдят са тези, които са на пост.  Застанал е на пост и бди, значи поста е бдение, духовно бдение.  

Бдете, молете се, за да не паднете в изкушение                                                                   

Когато имаш изкушение – пости и се моли, това е лекарството. Да, представяш ли си колко изкусително е изкушението и в същото време, аз ще се седна да се моля и ще седна да постя. Да, защото душата ти е по-скъпа, отколкото греха. Защото за момент можеш да се наслаждаваш на греха и след това да загубиш душата си. Мнозина не го вярват, обаче това е истина.

 Значи изкушението идва, изкусителя идва, обаче ти можеш да се съпротивиш.  

Духът е бодър, тялото е немощно 

Ето ви едно оръжие за обуздаване и озаптяване на плътта.

Днес живеем в едно общество, особено телевизия, интернет, всякакви възможности и контакти могат да се осъществят. Значи, искам да ви кажа, че просто на всяка крачка има възможност да влезеш в грях, но постът и молитвата е лекарството. Не го забравяйте.

 Във Фейсбук сме направили една група: „Ходатайствена молитва и пост”. Тя е направена главно с това да постим и да се молим за служението. Значи, служението ни без пост и молитва е немислимо, защото поста и молитвата са тези, които докарват Божията сила и действие в живота ни. Поста и молитвата са тези, които докарват ангелските сили в живота ни. Ние не виждаме ангелите, обаче като започне служението, виждате действието на Святия Дух и там са също и ангелите, които действат. Те ни слугуват, те ни помагат. Но за да го има това, ние има нужда да постим и да се молим.

Някои казват: „Е, брат, ама да знаеш, като започна да постя и почва да ме боли отзад главата и не мога да постя.”

Е, какво толкова има в един ден да се пости, извинявайте. Един ден да се пости не е голяма работа. Исус пости 40 дена. Аз не казвам на хората, че трябва да постите 40 дена, макар че има някои, които постят. Ето, например, сестра Нина от Хатима три пъти пости по 40 дена, което аз самия не съм го правил. Аз съм постил най-много до шест дена,  това ми е бил най-големия пост, обаче има хора, които постят и по повече. Разбира се, много е важно поста да е в Духа, както казах, да не е просто плътски усилия, а да е нещо, което те води Святия Дух в него.

След това, тука има една точка: постене при смъртна опасност.

Има такива случаи в Библията, например случая с Ниневия. Бог изпраща пророк Йона да им каже, че Ниневия ще бъде унищожена след 40 дни. Те застават в пост и покаяние и Господа се смилява и не унищожава града. Също и по времето на Естир, когато е подготвено унищожаване на целия еврейски народ. И в резултат на тридневния пост, вместо еврейския народ да е унищожен, тези които направиха заговора, те бяха унищожени и увиснаха на бесилото. Така че, както виждате, в пост Бог може да обърне злото в добро. Например, хора които имат някои близък в болница, някой близък, който го очаква операция, или станало е някакво произшествие с кола или нещо друго. Веднага влизайте в пост, защото има много голяма сила в поста. И даже някои влизат, /точно в тези случаи със смъртна опасност/, без пиене на вода. Но аз искам да ви кажа, че такъв пост не препоръчвам да бъде по-дълъг от три дена, защото може да се получат, някои нежелани резултати.

Пост при взимане на важни решения.

Исус, можете да видите в Библията, когато трябваше да избере своите 12 ученика, (които се наричат апостоли после), пости и се моли преди това цяла нощ. Преди вземане на важни решения препоръчително е да се вземе пост и молитва.  

Пост като духовно воюване. Исус казва:  

„този род /т.е. за демоните/,

не излизат освен чрез пост и молитва. 

Демоните не излизат освен чрез пост и молитва. Значи постът и молитвата са насочени към освобождение от демони.

Но искам да обърна внимание и към друго нещо. Когато някой спешно се нуждае от освобождение, ние трябва да откликнем на момента.  Защото един служител, който вероятно се е притеснявал от нечистите духове му казали: „Ела да се помолиш за еди кой си да бъде освободен”. А той казал: „Трябва да отида две седмици да постя и тогава ще дойда да се моля за него”. А през това време, човека може да си отиде, нали? Ние не виждаме такъв случай в Библията. Когато при Исус идва  обладан човек, Той на момента се моли за него. А пък поста и молитвата трябва да бъдат преди това.

Значи ти трябва да имаш духовна дисциплина на пост и молитва, за да може като дойде необходимия момент да послужиш на някой, да си готов. Не тогава да отидеш да постиш и да се молиш, а ти да си готов да изгониш тия демони.

Поста като духовна дисциплина. Има пост, в който Бог ще те води, както Исус 40 дена е бил заведен в пост. Има такъв пост, когато Святия Дух ще те води специфично, но аз бих препоръчал на всеки един християнин най-малко един ден седмично да има пост. Това е духовна дисциплина.

Казах за Джон Уестли: постел е по два пъти седмично – сряда и петък. Това е духовна дисциплина.

 Видове пост:

  1. Личен пост
  2. Колективен пост.

 Значи, ти решаваш  да постиш, независимо дали някой около тебе го прави. Всеки един трябва да има такъв пост, личен пост.

Може да бъде семеен, в семейството. Много е хубаво например, когато цялото семейство е в пост. Не е хубаво, когато един се храни, друг не яде и в един момент влизаш в кухнята, ухаят разни неща: „О, къде да се скрия вкъщи, Боже, помогни, нали?” Но най-доброто е цялото семейство да пости в този ден – няма храна. Който идва, ще пие вода.

Когато например се събираме и отиваме някъде заедно, колективно да се молим и общуваме, обикновено трябва да се вземе храна, трябва да се вземе вода, пиене, то подготовки, то, и докато дойде време до молитвата, до Словото, то времето минало в готвене. Затова смятам, че е много хубаво да се правят такива събития да речем, свързани с пост и молитва. Отиваме някъде и просто вземаме една дамаджана вода и никаква храна. Тогава имаш време за молитва, за Словото, имаш време за Господа и изобщо не мислиш. Това също е една от причината да се пости, защото ти не се ангажираш в храни.

Сега ще дойдем на въпроса: „как да се пости – с вода или без вода.” Знам, че православната традиция говори „за” (аз даже не ги знам всичките пости, които правят, Заговезни, не знам други какви, имат си традиции). Обаче нашата работа не е да вземем традицията, а нашата работа е да вземем това, което виждаме в Библията. Защото Библията е Божието Слово, а човек добавя традиции, обичаи след това.

Но Исус изрично каза в Матей 15 глава 

Поради вашите обичаи и традиции,

вие обезсилихте Божието Слово

Направихте Божието Слово без ефект, защото вие настоявате на традициите и обичаите, повече отколкото на Божието Слово. Казва:  

тия хора се приближават при мене с устните си,

но сърцата им са далеч от Мене, напразно ми се

покланят като преподават за поучение човешки

 заповеди, изучени папагалски 

Бог не иска човешки заповеди, Той иска това, което Той е казал. Така че, като погледна просто и ясно в Библията, има два вида пост – пост с вода и пост без вода.

Аз лично за себе си постя с вода, така съм го приел. Постя винаги с вода. Някои ще каже: „защо постиш с вода?” Защото вярвам, че Исус също е постил с вода по простата причина, че в Евангелието е записано, че той пости 40 дена и накрая огладня, не се казва, че ожадня. За да не ожаднее, значи има причина. Защото нормално човек ожаднява, преди да огладнее. Значи на четиредесетия ден, Той огладня и дявола дойде да го изкушава с хлябове, а не с вода. Ако не си пил вода 40 дена, смятам, че първо ще дойде да те изкуши с водата. Даже трудно ще изкараш 40 дена, но да речем, че Той под силата на Святия Дух може да го направи, но Исус е дал пример с такъв пост.

И аз искам да ви кажа, скъпи братя и сестри: Знам, че има такава църковна традиция да се пости без вода. И това го има в Библията, както казах в тия два случая – в Ниневия и при Естир. Можете да видите книгата на пророк Йона и можете да видите книгата Естир. Там са тия два поста свързани с пост без вода, обаче и в двата случая става въпрос за смъртна опасност. Ниневия, щяла да бъде разрушена, т.е. край с този град, огромен град, в който имало повече от 120 хиляди мъже пише. Значи, града сигурно е бил към 500 хиляди, половин милонен град. Нормално е и много интересно, че всички хора са се обърнали, заедно с царя в пост и молитва без вода. Случая с Естир, три дена отново пост, без вода.

Обаче в останалите случаи, когато нямаме такава смъртна опасност, аз вярвам, че ние трябва да си правим един нормален пост с вода и то с достатъчно вода, за да може организма да се изчиства добре и да може организма да се храни с вода. Особено, когато е горещо място, както е Испания, и работиш тежка работа, трябва да пиеш достатъчно вода. Това е, което мога да препоръчам.

Тогава ще кажем: „Добре, православния пост казва, че може да се яде блажно, неблажно и други такива неща”. Такива случаи в Библията няма. Значи, в православната традиция ги има, но в Библията го няма. Значи, ние предпочитаме да хванем това, което пише в Библията, а останалото ще го оставим на тях да го правят. Но важното е да го направим така, че то да има стойност пред Бога. Затова, по време на пост, лиши се от храна. Сега някой ще каже: „Какво ще кажеш за Данаил, пости 21 дена” и т.н. Данаил пости 21 дена, (знам какво е писал Дерек Принс също), но това което мога да ви кажа, че аз доктрина не вярвам да се прави, ако се намери само на едно място написано в Библията и то написано по неясен начин.  

Когато Бог иска нещо да знаеш и да го правиш, Той така прави, че го написва на няколко места в Библията, за да можеш да го погледнеш от различни страни, и това е доказателство.

 Както например, доказателството за живота на Исус, и то написано чрез ръцете на четирима евенгелисти: Матей, Марк, Лука, Йоан и да не говорим освен това за Павел, Петър и другите, които са написали посланията. Така че ние имаме много свидетели за едно и също нещо, и тогава можем спокойно да си отдъхнем и да кажем това е така. Но, когато имаш само един пасаж, който говори за нещо по един малко неясен начин, може би Бог не иска да каже това, което си мислиш. По-добре го остави настрана и ходи прави тези неща, които са сигурни, че Бог ги иска. Да не правим еретични отклонения, но да вземем с простота и яснота да вършим Божията воля. Смятам, че сте съгласни с това нещо. Така.

 Друг вид пост – къс и дълъг пост.

 Хората питат: „Колко време трябва да бъде поста?” Аз вярвам следното нещо – поста трябва да бъде за периода от 1-40 дена. Значи, най-малкия пост един ден, едно денонощие, най-дългия пост 40 дена. 40-дневния по принцип не го препоръчвам, но ако Господ ви води да го правите, правете го. Но това аз специално не го препоръчвам. Исус Христос го е правил 40-дневен пост, Той е бил воден от Святия Дух в този пост и все пак трябва да имаме предвим, че той е Исус Христос.

Има хора, които правят такива постове, слава на Бога за това. Но ако кажа правете ги всички такива постове и някои не могат да издържат на това, просто аз не мога да се ангажирам с такова нещо. Това е нещо, което трябва да бъде под ръководството на Бога. Както ви казах, един-два дена в седмицата да постиш е нещо, което е духовна дисциплина, препоръчвам ви го. Но пост 40 дена, трябва да бъде изрично под ръководството на Святия Дух, което не ви го препоръчвам без Святия Дух, защото само Той дава сила. Бог е дал сила на Мойсей, дал е сила на Исус да постят дълъг пост. Така че имаме най-късия пост едно денонощие.

Сега някой казват: „Мен ме боли главата отзад, когато постя”. Това означава, че най-вероятно имаш проблеми в главата и когато започнеш да постиш, там където ти е физиологическия проблем, там започват болките. Това означава, че Бог започва да те лекува. Не се притеснявай от това, че тука или там те е заболяло малко.

Други хора казват: „Добре, ама аз нали пия лекарства.” Сега, ако човек пие лекарства, трябва все пак да обърне внимание дали лекарствата позволяват такъв пост, трябва да се посъветва и с доктор. Идете при доктора и го питайте, дали е възможно да се пости и да пият тия лекарства. Кажете му какво представлява поста, дори, ако искате кажете му, че искате да гладувате да речем един ден седмично и т.н., дали това нещо може да се направи. Дали можеш да спреш лекарството в деня, когато постиш. Така че, вярвам, че ако става въпрос за болни хора, дори и болен човек би могъл да пости. Но да речем като някакво изключение да прави пост, който да не е 24 часа, а да бъде примерно с пропускане на едно ядене. Това го казвам само за болен човек, който трябва да пие лекарство, само едно ядене да пропуска. Примерно, ставаш закусваш, не обядваш и вечеряш. Или примерно, обядваш, не вечеряш и закусваш. Ето, един такъв пост, специално за болни хора, които пият лекарства.

 Дерек Принс казва, че никога не е постил повече от две седмици, т.е. винаги, когато е постил повече от две седмици, живота и служението му са се променяли. Това означава, че нещо става в духовния свят, когато постим.

И така, дългият пост не е за пренебрегваме. Но преди всичко нека си създадем една духовна дисциплина за поста  и молитвата. Сега, ние имаме такава духовна дисциплина освен понякога като пътуваме, но по принцип имаме тази духовна дисциплина: един ден в седмицата постим. Обаче, ми се иска месечно да правим три дена. Аз за себе си говоря. Тридневен и след това в годината или на шест месеца пет дена някъде пост и това е. Това като дисциплина. Бог, ако те води нещо специално го правиш, обаче, това е като една духовна дисциплина. Трябва да бъдем войни и да имаме такава дисциплина. Така че имаме редовен седмичен пост и другия по откровение продължителен, примерно Бог ти говори една седмица, две седмици и т.н.

Нещо, което е много важно при поста, което трябва да правим е: преди започване на поста в молитва да кажеш на Бога в молитва целта на поста, защото ти се целиш с тоя пост. И да не кажеш, то си има значение, обаче, ако специално застанеш и кажеш: „Господи, аз днес искам да постя примерно за моето дете, за това и за това. Господи, аз днеска искам да поста за това, че трябва да отивам на интервю да ме вземат на работа. Господи, аз искам днеска да постя за това, че мой близък човек е в болница и има нужда от специално изцеление” и т.н. Обявяваш за какво постиш. Пак казвам, може да не обявиш, то си има значение, но специално като го обявиш, това е едно насочване в тази посока.

И така, нека обаче обърна внимание на друг въпрос – подготовка и завършване на поста. Значи, хубаво е, говоря физиологически, понеже поста го правим в тялото, не можем да пренебрегнем тялото, в което живеем.   

Как да се започва поста?

Трябва да имаме предвид, че ние сме в тяло, поста е свързан с тялото. Не трябва да бъдем свръхдуховни, трябва просто да можем реално да погледнем нещата.

Първото нещо, ако поста е продължителен, да се погледне по-внимателно на поста. Ако е еднодневен не е страшно, но ако е продължителен пост е много важно как ще се направи.

Първо, трябва да има съответната подготовка. Хубаво е деня, преди да започне поста, човек да се храни повече с плодове и зеленчуци и примерно, ако има в къщи да речем, зехтин, така повече зехтин, така че да може да се изчисти тялото, червата да се изчистят. Това е нещо, което е хубаво, защото му предстои дълъг пост, нали? Хубаво е храната да бъде лека и да има изчистване, повече течности, повече вода, предишния ден преди започване на поста.

След това, като започне поста, само на вода.

 Когато дойде време, обаче за завършване на поста, трябва да сме много внимателни, защото ако не знаем как е много опасно. Спомням си в квартала, като служех във Факултета, имаше един човек, който получил преплитане на червата, защото две седмици постил и след това се наял с топъл хляб със сирене и то доста добре се наял. Топлият хляб знаете, казва се: „като топъл хляб”, значи бързо влиза топлия хляб и сиренцето и получил преплитане на червата, в резултат на това, че не е знаел, че след такъв продължителен пост трябва да се захранваш постепенно.  

Така че, когато човек завършва поста, неговата вътрешност е много изнежена, стомахчето се е свило, всичко е много нежно. Трябва да се започне внимателно, трябва да се започне повече със сокове, със салатки и т.н. И общо взето, казват, че захранването трябва да бъде горе-долу толкова продължително, колкото и самия пост. Значи да се премине към нормално хранене отнема горе-долу толкова време. Значи, трябва  да се започне леко със салатки, с плодове; преди това сокове и след това постепенно да се преминава на по-твърда храна, което може да бъде в продължение на дни.

Аз от опит знам, че когато човек прекъсва пост има невероятен апетит, такъв апетит, че просто имам чувството, че някой трябва да ме спира да не ям. И след това като се наям, изведнъж ми става много тежко. Значи, трябва да имаме предвид това, трябва човек да е внимателен, защото понякога не може да се обуздае, особено ако е дълъг поста, може  да дойде много силен глад, така да се каже. Аз понякога като постя и забравям, че постя /понякога забравям/, и в един момент казвам: „Мими, защо всичко ми се вижда толкова вкусно?” Всичко ми се вижда вкусно – плодове, всякакво ядене, аз забравям, че съм на пост в този момент. И понякога разбира се, и грешка става, примерно опиташ нещо, ей, че вкусно. И тя: „Ти забрави ли, че си на пост?” Ей, добре и какво в този момент: „Наруших го поста!” Е, сгрешил съм, но продължавам. И с това нещо да предупредя хората. Дяволът не иска да постим и той гледа да ни разочарова по всякакъв начин. Например, бил си на пост, хапнал си нещо и в един момент – край, аз го наруших, няма да постя повече. Няма такова нещо! Покайваш се пред Бога, „Прости ми Господи, продължавам, независимо, че съм сбъркал, помогни ми да не го правя повече” и продължаваш.

Друг случай, почваш да постиш и точно като почнеш да постиш, нали и човек става по-чувствителен, това нещо искам да ви предупредя. По време на пост, ставаме по-чувствителни и по-лесно се засягаш, така да се каже. И в това време се изсипват като че ли всички хора на главата ти, и децата ти и другите и всеки гледа да те раздразни по някакъв начин и ти се изпуснеш, кипнеш и казваш: „Какъв пост, аз тука кипнах, аз се развиках, казах това и това, няма да постя!” Ама, какво, то това иска дявола да направим! Заставаш и казваш: „Господи, съжалявам, прости ми, казах, каквото не трябваше да кажа, направих, каквото не трябваше да направя, обаче, искам да продължа”. Защото, искам да ви покажа нещо и то го има в Библията.

Забележете, Святият Дух заведе Исус /в Матей 4 глава/ в пустинята да бъде изкушаван от дявола и той пости 40 дена.

Значи, в пустинята Исус пости и много хора, които са в пост, мислят че Бог ще им говори в този момент. Кой говори обаче на Исус в момента на поста? Дявола дойде с три вида изкушения по време на поста и това е едно предупреждение. Защото има хора, които казват: „Бог ми говори по време на поста.” По време на пост Исус получи офертата от дявола да направи камъните на хлябове. По време на пост получи офертата да се поклони на дявола и по време на пост, получи офертата да скочи да се самоубие. Значи, по време на поста, Исус беше изкушаван от дявола.

Точно по време на поста са най-големите атаки и ние трябва да бъдем подготвени за това. Забележете, че по време на поста не се пише, че Исус беше пълен със силата на Бога. По време на поста, Той беше слаб и атакуван, но след поста, излезе със силата. Т.е. добрите резултати и плодовете от нашия пост, ще се видят най-вече не по време на поста, а след поста. Резултатите обикновено идват след това, затова трябва да бъдем търпеливи и да не се предаваме лесно.

Сега искам да ви кажа, че не трябва да подценяваме нито Сатана, нито неговите служители, защото за съжаление се оказва, че служителите на Сатана постят, може би повече понякога от нас. Молят се повече от нас на Сатана.

Ето например, Дерек Принс казва в неговата книга, мисля че тази „Благословение или проклятие”. Като бил в Ню Орлиънс с някакъв човек, в ресторанта дошли някакви сатанисти с едни брошурки със седем точки за молитва и пост и агитирали хората да постят и да се молят. И какви били тия седем точки? По памет ще ви ги кажа:

№ 1 Антихристът да се разкрие скоро. Представете си каква цел? Защото те искат управлението на Антихриста, нали?

№ 2 Християнските семейства да се разрушават. Знаете, че християнски семейства и семейства на служители се разрушават. Мислите, че случайно стават тия разводи, особено сред служители, които са на по-високо ниво. Това е целенасочена програма, стратегическа програма на Сатана и неговите служители да разрушават семейства на християни, особено на служители от висок ранг. Защото, когато един служител от висок ранг, като се разведе, помислете си останалите християни какво казват: „Е, той се разведе, че аз няма да се разведа! Айде, де! Ей, го даже продължава служението!” Виждате ли, това е невероятен удар върху царството на Бога. Ние не можем да измерим какъв удар е това. Те се молят и постят против нас,те се молят и постят против служителите, целенасочено.

№ 3 Християнските служители да се провалят. И знаете ли какво става – „Тоя не е Божии служител, вижте как се провали!” Те не знаят, че този служител е бил атакуван по начин, по който не са били атакувани те. Защото тоя служител има влияние върху милиони и той като падне, всички тия милиони са повлияни от това нещо. Затова и атаката срещу нещо е много голяма.

№ 4 Църквите да бъдат самодоволни и да не атакуват греха. Просто да си има грях в църквата, всичко си е точно, мирно и кротко. Важното е да се обичаме, обаче греха да не бъде атакуван, защото греха е вратата за Сатана.

№ 5 Духовните дарби да не се проявяват в църквата. Защо? Защото където има духовни дарби, има проявление на Святия Дух; където няма духовни дарби, няма проявление на Святия Дух и тогава на дявола му е удобно в църквата. Може да седне заедно с другите в църквата и да вика „Алелуя” като няма проявления на Святия Дух. Разбирате ли?  

№ 6 Любовта на християните да охладнее.

Това горе-долу бяха тия седем точки, не знам дали седем ги изброих или колко, но това бяха в общи линии точките.

Сега, можете да видите – това е пост и молитва на сатанисти към Сатана, които са почти изключително насочени против нас християните и против Божиите служители. А понякога ние изобщо не ги отчитаме.

„Брат, какво говориш? За какви неща говориш?” Говоря аз за неща, които наистина са така.

Говорим за подготовка и завършване на поста. Значи, постепенно трябва да се преминава към ядене. Никой да не се наяжда из един път. Внимавайте, пазете си вътрешността, стомасите, да не прибързвате.

Друго: неправилен пост, или плътски пост.

Какво представлява? Пост, в който ние осъждаме, осъждение, себеправедност, свръхдуховност и гордост. Пост, в който надуваме себе си и се правим на повече от другите. Постът трябва да води към смирение, а не възгордяване, както казах Лука 18:9 и нататък.

Второто е парадиране пред Бога или пред хората. Исус ясно каза в Матей 5 гл., „когато постиш, пости пред Бога, а не пред хората.” Недей да парадираш с това, че си на пост. Това не означава да ги лъжеш, но просто да бъдеш скромен и да не парадираш с това. Когато отидеш някъде и ако те почерпят, просто кажи: „Не, не, благодаря”. Ако настояват, кажи: „На пост съм, затова ви моля да не ме  карате да ям” и толкова. Хората ще разберат. Всеки човек е разбран на тази тема.

И така, да дойдем на въпроса за заблудите. Всичко трябва да се измерва според Божието Слово Библията, а не според човешките обичаи. Ние вече засегнахме въпроса дали поста да бъде без вода или с вода.

Има такива учения, които казват: „само без вода поста важи.” Това не вярвам, че е според Божието Слово, защото това, че го има на две места, не означава че на всичките места поста е без вода. Поста е без храна със сигурност, но в повечето случаи е позволено да се пие вода. И така, бъдете спокойни, пийте си вода по време на пост, само ако има смъртни опасности, тогава ви се позволява да правите пост и без вода. И пак казвам, до три дена, защото в Словото до три дена е дадено. Естир пости до три дена, не повече. Защото, ако продължите да постите много без вода, можете директно да си заминете.

След това, има едно учение, което казва, че не можеш да взимаш Господна вечеря, ако не си постил. Повечето хора го знаят това, че не можеш да взимаш Господна вечеря, без да си постил. Т.е. трябва да си един ден на пост и така да вземаш Господната вечеря.

     И на мен ми харесва, защото хубаво е човек да се приготви за причастие, за Господна трапеза, но бих казал следното нещо: никой не може да насили другия да пости преди причастие, или преди Господна трапеза. Защо? Защото няма такъв случай в Библията, в който да е препоръчано да се пости преди Господна трапеза. Аз поне не го знам. Ще ми е много полезно, ако някой може да ми го покаже. Аз обаче, мога да покажа случаи, в които Павел препоръчва преди Господната трапеза някои да хапват в къщи, за да не са прекалено гладни, да изяждат всичко, което е там. Значи, обратния случай го има. Така че като традиция не мога да го приема това с пост преди Господната вечеря, или преди причастието. Но, ако човек има подбуждение, и желание самия той да го направи, чудесно. Аз самия също бих го направил, това е много хубаво за лична дисциплина, но не можеш да го налагаш на никой, защото няма библейско доказателство, поне доколкото на мен ми е известно.

И другото: в православната традиция, за която споменахме, да се ядат определени храни, други храни да не се ядат. Бих препоръчал, защото имаме братя и сестри, които са православни, има някои които ми задаваха въпроси върху това. Просто аз не го вярвам, че това трябва да бъде така, защото вярата ни е основана върху Библията, а не върху духовни практики, традиции и обичаи. Има много обичаи, които не са съобразно със Словото.

Например, въпроса на една сестра беше – „Добре, ама цялата православна църква го прави, а ти искаш да кажеш, че всичкото това нещо е неправилно?” Ами, те си стоят пред Бога, те знаят как го правят и с какво сърце го правят, аз не съм Господ да преценя, обаче аз не мога да ви уча нещо, което го няма в Библията. Учителят трябва да поучава това, което е в Библията. Моята работа не е да упреквам православната църква, нито православните християни. Господ е Този, Който ще прецени какво е положението. Но аз, което мога да направя е да ви науча какво казва Божието Слово- Библията, това да правите. Това е, което бих ви посъветвал.

Така че следвайте Божието Слово, стойте в границите на Божието Слово и недейте да ходите там, където може да имате проблеми.

Ето, да ви прочета пасажа, за който говорих в Матей 15 глава. 

Дойдоха при Исус фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха защо твоите ученици престъпват преданието и традициите на старейшините 

Ето, това е същото. Исус го упрекнаха в същото. Защо ти престъпваш предания и традиции? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб. И аз вярвам, че ние трябва да си мием ръцете преди ядене на хляб. Аз самия си ги мия преди ядене и след яденето ръцете. Не е ли така? Обаче, лошо е, когато това стане религиозна традиция. Разбирате ли, разликата каква е тънка? Едно нещо дали го правиш като религиозно учение, или го правиш от лична хигиена?

Исус даже нарочно седна на едно място с немити ръце, за да раздразни един фарисей, за да може фарисея да го упрекне и тогава Исус му каза: „Ти си варосана гробница, пълна с мъртвешки кости. Чистиш външното, а вътрешното ти е пълно с мъртвешки кости.”  

Фарисеите упрекват  Исус, като казват:  „Твоите ученици…”. Те   не му казват на Него лично, защото явно им било неудобно, обаче „Твоите ученици защо правят това или онова?”, и това означава, че и Ти престъпваш преданието на старейшините.

Той им отговори: 

„Защо вие, заради вашето предание,

престъпвате Божията заповед?” 

А, сега да видим! Вие заради вашето предание, нарушавате заповедта на Бога. Кое е по-важно – човешкото предание, или Божията заповед? И Той казва:  

Заради вашето предание осуетихте Божията дума 

А друг превод казва: 

Заради вашето предание обезсилихте Божията дума

Или, направихте без ефект Божията дума.  

7. Лицемерци, добре е пророкувал Исая за вас като

е казал: тези хора се приближават при Мене с устата

си, почитат ме с устните си, но сърцето им отстои

далече от Мене. Напразно ми се кланят, като

преподават за учение човешки заповеди 

Напразно поклонение. Значи, представяте ли си да си губим времето да се покланяме на Бога, да служим на Бога и накрая да се окаже, че всичко е било напразно? Е, съжалявам, не искам да го правя. Ако ще го правим това, то това е абсолютно празна работа. Затова, хора придържаме се здраво към Божието учение, вършим това, което Господ казва, а който каквото иска да прави. 

Амин!