Георги Попов:

Здравейте,
Когато служихте в София на последната служба се молихте за мен. И когато положихте ръка на корема ми и казахте: „Господи нека от утробата му реки от жива вода да потекат според както Си обещал“. „Коремът” утробата ми се напълни със благодатта на Святия Дух до краен предел, така че за малко да падна. Толкова бях пълен със Святия Дух, че по пътя към вкъщи залитах като пиян. А коремът ми от благодат беше пълен и твърд като камък два, три дни.
Когато идвахте в София, атмосферата се промени, все едно стана нова година. Едно весело и задружно чувство изпълваше кръгозора ми. Когато започнах да ви слушам преди 8 месеца се видях във видение: в една малка армия от 30 човека в поделение в красива местност, на която вие бяхте офицер. А ние бяхме просто обикновени хора във военни дрехи и аз казах: „Господи, това не е армия, ами хора, които искат само да се забавляват (купонджии).“ И тогава Божият Дух слезе върху нас и ние, (ротата), станахме смислени, сериозни и смели, чак се респектирах. След това Святият Дух поведе тая армия във война и тя беше като един човек, и в същото време едно със Святия Дух. Армията взе да бяга напред и да гази тъмнината с небесна сила, сякаш не бягаше, а летеше. Увеличи се три пъти и стана три пъти по-светла и по-силна. Имаше силата на див вол, както пише в Библията. Интересно ми стана, че в това видение видях хора, които не познавах, а след това ги видях на службите при вас в София. Велик е нашият Бог и не се шегува. Слава на Него.