В допълнение на това, което говорих за раждането на Исус – кога се е родил, искам да ви кажа, че този Григорианския календар, с който ние боравим в момента не е календара, с който Бог работи. Този календар е измислен от хора. Бог е дал съвсем друг календар на еврейския народ, а освен това, ако сте забелязали в Библията, обикновено Бог не работи с дни, години, както ние ги разбираме – 1937 година например. Господ работи с признаци, знамения. Той каза:  „Когато видите това да се случи да знаете, че това става“. Така че начина, по който Бог гледа е: „Трябва да разпознавате времената, вижте какво е времето. Когато видите, че слънцето грее така да  знаете, че това ще бъде. Когато грее по друг начин знаете, че друго ще бъде, нали.” И Господ ни казва: „Наблюдавайте!”

когато видите че има войни, военни слухове, когато има много земетресения, когато има народи да възстават един срещу друг и други подобни признаци, Той казва – да знаете, че тогава времето вече е наближило.

 Значи Бог работи с такива признаци.

Ето, сега даже ми показаха нещо във връзка със съботянството, не работи както примерно съботянското движение – бяха изчислили точно кога ще дойде Исус, всичко по години, сметки, направо счетоводители, математици трябва да станем, а не духовници. И в един момент: „Ах, ама Исус взе, че не дойде, когато ние Го чакахме. Исус още малко щеше да дойде, обаче не дойде. Защо не дойде?” Ами как защо? Защото не сте готови още, не сте се покаяли, нали. Просто недейте да вярвате на всичко. В момента даже се разпространява постоянно това пророчество, онова пророчество и се руши вярата на хората.

Вижте, слушайте нещо важно – не само е важно пророчеството, важно е чрез кого идва. Ей това, това е много важно да го чуете. Значи, пророчеството само по себе си, като казват: „Виж това пророчество, виж онова пророчество” – така не става. Мен ме интересува чрез кого идва това пророчество. Когато ми дадат вода да пия, аз искам да видя от каква чешма идва тази вода. Тя може да е бистра вода, обаче ако минава през някакъв канал в канализация, накрая докато дойде до мене не се знае какво ще дойде. Значи мен ме интересува инструмента, чрез който идва. За това се казва в:

 I Йоан 4  Изпитвайте духовете

 Духовете работят чрез хора, приятели, изпитвайте ги. Просто дошло това пророчество, повярвали го. Дошло другото, повярвали го. Не станало,  ами като не станало, не може така. Не може да има такава бъркотия в царството Божие. И така човек става негативно настроен към пророчествата, защото постоянно е бомбардиран от различни видове пророчества. Нека това, което идва да бъде истинско, нека да бъде наистина от Бога.

Някой иска да си направи име, примерно и започва да пророкува. Или както Мохамед, например, хванат от някакъв дух, тръшва го духа, започва да се пени и започва да пророкува, започва да вижда видения. Но от кой дух идват виденията? Никой не знае, нали?

Затова трябва да знаем, че в Библията ясно се говори за това, че пророчествата трябва да се отсъждат. Един да пророкува, другите казва, да отсъждат. И този, който пророкува трябва да е съгласен, че присъдата може да не е приемане, не да се обижда на лична основа.

Дойде при мене един пророк, който искаше да даде пророчество и аз му казах: „Добре, хубаво, ето ще се съберем, ела, и изложи пред екипа, изложи пророчествата, които Бог ти дава. Ние ще седнем, ще се помолим, ще ги обсъдим и или ще ги приемем, или няма да ги приемем.” Ще видим от какъв източник идват, щото както ви казах може да идват от три източника, от два или от три източника. От два със сигурност.

Двата сигурни източника на всяко пророчество са или от Бога, или от дявола. Има един трети, който допускам, че го има да е от човека, защото както българите са го казали „гладна кокошка просо сънува”, то даже в пророците го има -желанието на сърцето. Така че казвам – ела и ще обсъдим. „Ама не, не е така, не става точно така.” Добре казах, като не можеш да го направиш по тоя начин, напиши ми ги, дай ми ги, ще седнем, ще ги обсъдим, ще се помолим и ще ти кажем резултата. „Ама, не мога аз сега така да го направя това нещо.” И аз дотук оставих нещата.

Разбирате ли, хора, не може нещата да се прокарват все някак си по един деликатен начин. Аз смятам, че това не е Бог да върви по този начин. Като е от Бога, кажи го директно, не се срамувай, от Бога ти е словото. Дай го, ще го обсъдим, ще се помолим, ако вярваме, че е от Бога това, ще го приемем, ще кажем – приемаме го. Ако не го приемем , казваме – не вярваме, че е от Бога, ама не се сърди затова, че сме го отхвърлили. Защото Библията ясно казва, че пророчествата трябва да се отсъждат.

Погледнете I Коринтяни 14-та глава. Исус каза в

 I Йоан 4:1 „Не вярвайте на всеки дух”.

 Я, да го видим как го казва, като тръгнахме в тая посока. Аз нещо взех да си харесвам цариградския превод, малко е дребничък, ама да ви кажа стабилен, сериозен превод, защото искам да стъпя на нещо по-стабилно. Да – ето го:

 I Йоан 4:1 Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света.

 Мислите ли че ги няма, излезли са тогава и са си отишли. Къде са отишли? На курорт. Те продължават да са си в света. И казва как да разпознаваме, какъв е духът и т.н. Така че, има смисъл да се внимава в тези неща и както казах в:

 I Коринтяни 14:29  От пророците нека говорят

само двама или трима, а другите да разсъждават

Другият превод се казва – „да отсъждат”. Така че, трябва да има отсъждане или разсъждение върху самото пророчество да се види това нещо дали е от Бога, да се разсъждава. Значи видяхме ги тия два стиха относно пророчествата.

И аз знаете положението, в което съм – постоянно някой ми изпраща някое пророчество някъде и очаква, че аз всичките пророчества ще ги прочета. Това, което ще чета е Библията. Значи, ако Бог изпрати пророк при мене това е друг въпрос. Но не може да се очаква, че всичките пророци и всеки, който пророкува аз ще го слушам, разбирате ли. И ви съветвам и вие да бъдете така. Недейте да се клатите наляво и надясно от всяко пророчество, което идва. Стъпете върху Библията, Божието слово.

 Цялото писание е Боговдъхновено.

 И трябва много да се внимава с тия неща, защото колкото е опасно да отхвърлиш пророчество от Бога, толкова е и опасно да приемеш пророчество, което не е от Бога. И пак ви казвам, когато става въпрос за пророчествата, ето, пак ще отворим на този пасаж тука да го видите:

I Коринтяни 13:1  От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка реч

Или всяка дума. Това е стар превод. От устата на колко свидетели – двама или трима. Някой пророкувал – браво, чудесно. Обаче,  още двама поне трябва да потвърдят това нещо и те не трябва да се познават с него, да нямат нищо общо с него и помежду си. Още двама да пророкуват, същото да го потвърдят. Да има поне трима, един и двама, или трима да го потвърдят – значи, трябва да бъдат общо четирима.

Някои питат: „Защо Евангелието е написано от четирима човека, не може ли един?” Защото Господ е дал един, който го пише и трима, които го потвърждават, та станаха колко – четири. Господ си държи на словото. А не някой хвърковат, казал нещо и никой не го потвърждава и „Ако не го приемете, не знам какво ще става.” Не може така.

Освен това в Новия Завет се казва, че

 „Водените от Святия Дух, те са Божии синове”.

 Което означава, че ти не си воден от пророчества. Не се заблуждавайте, пророчествата не те водят, теб трябва да те води Духът отвътре. Трябва да извират от утробата ти реките от жива вода, а пророчествата идват като потвърждение на това, което Бог вече е говорил. Пророчеството не идва да измени пътя ти, а да потвърди пътя ти. Пророчеството идва да потвърди това, което Бог ти е говорил. Може да си бил съгласен, може да не си бил съгласен, но пророчеството идва да потвърди и да каже „Да, аз съм Този, Който говори”. Един, два пъти, три пъти, четири пъти – потвърждава това, което Бог говори и ти знаеш, че това е от Бога, приятел, и тръгваш в тази насока.

Знаете ли, че някои от вас вече са кривнали и тръгнали в посоки и вярвате на нещо, което Бог не ви е дал. И после става виновен Бог, защото Бог говори, а не стана, защо така. Ще ви кажа защо – просто не е говорил, ако беше говорил, щеше да стане. Някой си е въобразил, че Бог е говорил. И така се заблуждават хората и започват да не вярват в дарбите на Духа.

 Защото има истински дарби, както има истински пари. Но, както има истински пари, така има и фалшиви пари, но това, че има фалшиви пари, не означава че няма истински пари. Ние не казваме: „А, след като има фалшиви пари, значи истински пари няма. Ние повече с пари няма да се занимаваме.” Няма такова нещо, просто внимавай в парите. Ето, гледам ги по магазините какво правят. Нещо чоплят по тези банкноти, па ги слагат под някакви виолетови лъчи и ги облъчват оттук- оттам. Даже, аз ги питам понякога: „Какво гледате толкова по тия пари, какво ги разглеждате толкова?” Те казват: „Тука това било, онова било, и аз забравям какво беше точно, защото не се интересувам от тези неща. Но ние трябва да се интересуваме да опознаем истинската монета, истинската духовна монета – Божието слово.

Ако ти познаваш Библията, приятелю, като дойде пророчество веднага вътре в себе си ще имаш компаса, който ще ти покаже – аха, вярно – невярно, вярно – невярно, противоречи – не противоречи. А както съм забелязал, някои хора, които ги мързи да четат Библията, чакат само някой да им пророкува, за да могат да минат по-лесно. „Какво ще четем толкова Библията, дай ще си пророкуваме.” Но пророчеството никога не измества Божието слово.

Искам да ви кажа, че пророческото слово е върху Божието слово, а не основа  на Божието слово. Божието слово Библията е по-основно от всякакъв вид дарби. Ние не уповаваме на дарби, ние уповаваме на словото на Всемогъщия Бог. Затова поставете за основа Писанието. Вижте, когато дявола застана срещу Исус в пустинята, Исус не каза: „На мен ми пророкува пророк еди кой си. Знаеш ли го ти, кой е тоя – той ми пророкува и ми каза, че  това и това  ще ми се случи” и дявола ще му се изсмее. Какво ме интересува какво пророкува този и онзи. Какво казва Исус? „Писано е!” На дявола трябва да му излезеш с „Писано е!”

И аз искам да ти кажа – ако искаш да успееш в този живот, стъпи стабилно, не да си играем игрички. Защото някои игри си играят. Не да си играем игри, а стъпи стабилно върху единствената стабилна основа, която е писанието. Исус казва: „докато”,

 „Нито една йота, нито една точка, няма да се измени, докато всичко не се изпълни”.

Йотата и точката представляват в българския език, ако си представите все едно една запетайка. Това, което казва Исус е, че дори една запетайка от цялото Писание няма да се измени. И дори онова кравайче отгоре дето е върху „й”, нали го знаете „й”- как се пише, само кравайчето и то няма да се отмахне. До такава степен Писанията са прецизни в Духа.

 Сега, то има различни преводи, обаче въпреки всичко, Духът на цялата тая работа е до такава степен сериозен. Затова трябва да стъпим здраво върху Писанията и в това време, в което Сатана изпраща заблуда на тоя свят, ако ние не стъпим върху единствената стабилна основа – Писанията, искам да ви кажа, че заблуда ще има и много ще отпаднат, и много ще се заблудят, и много ще се разочароват, защото не са повярвали на Писанията и не са изпитали пророчествата. Трябва да се изпитват, да не се презират, да се изпитват. Или да се приемат, какво казва Писанието.

 Всичко изпитвайте, но дръжте доброто.

 Всичко изпитвайте – всичко, значи всичко, но дръж доброто. Ако е лошо, не го дръж. „Е, да, брат ама, еми да, обаче, не.” Така че, аз искам да ви кажа, нека да се успокоят духовете ни. Много велики неща се говорят, но нека да ви задам един въпрос, нека да бъдем по-реалистични в това отношение. От 89-та година насам колко неща се изговориха, колко се изпророкуваха, какви велики дела се изговориха – къде са? Къде са и кога ще станат?

 Спомням си една сестра преди години ми каза: „Брат, нали аз имам на сърце да направя един ресторант”, а нищо не беше правила. И аз й казах: „Сестричке, чудесно.” „Бог ми говори ресторант да направя”.  Викам: „Чудесно, тогава започвай.” И тя каза: „Ама как да започна?” И вече започна да търси спонсориране за ресторанта.  И аз й казах: „Не става така, сестричке разбери, не е това начинът.”

Искам да ви кажа, слушайте ме внимателно, защото мнозина си блъскат главите точно в това нещо. Ще прави ресторант и вече мисли за големия ресторант. И аз й казвам: „Не става така. Вземи, купи кайма, иди горе в квартала и започни да пържиш кюфтета и да ги продаваш, да печеш там и да ги продаваш, примерно. Започни.” „Еее, ама сега това да почна аз така, не върви.” Добре, хубаво.

Отидохме на една църква на гости и там започна служителя пророчества и тя като скочи на сцената и казва: „Господ ми говори не ресторант, ами хотел-ресторант ще направя.” И те казаха: „Супер, а пък ние ще инвестираме в твоя хотел-ресторант.” И тя идва при мен ентусиазирана и викам: „Недей се хваща така лесно на тия работи. Дръж стабилното,  дръж това, което наистина Бог говори, не емоцията.” Естествено никой нищо не инвестира, както можеше да се предполага. Надъхват се хората, обаче то с надъхване не се живее. И аз й казах: „Слушай ме, недей, тръгни с нещо малко. Божието слово казва, че в началото се започва със синапово зърно, то расте и тогава стават нещата. Започни с малкото, малкото, което имаш.” Тя каза: „Знам, брате, знам, знам че е така, но в този случай не е така.” Е, значи така е, ама не е така. По принцип е така, ама в практиката не е така. Хубаво, и до ден днешен нищо не стана от това.

И аз искам да ви кажа, че на много хора виденията и призванията  са станали на пух и прах, защото те нямат смирението и скромността да започнат от малкото. Ако ти не си готов да почнеш от малкото, никога няма да имаш голямото. Колко хора искат да застанат на амвона, да проповядват пред мнозина, обаче не смеят да застанат пред един човек, не искат да отидат да потърсят изгубения, не искат да отидат да евангелизират някой или да помогнат, да научат някой. Не, иска на амвона да стои. Ех, тези амвони, тези амвони, какви магнити са. Трябва да ти кажа, че твоя амвон, ако не е вътре в тебе това нещо и ако не излезе извън тебе, нищо не е. Или може би чакаш някой да те покани, за да направиш нещо. Ако чакаш да те канят и да те лансират, нищо не можеш да направиш. Ти трябва да тръгнеш с Господа, трябва да тръгнеш и трябва да вършиш Божията работа. И когато Бог те види, че си верен в малкото, Бог ще те промотира и ще те закара в голямото. Дали са ти пророкували или не, то ще стане, защото, когато Бог реши, ще го направи и никой не може да го спре. И когато ти си едно с Него, то ще стане.

Както каза Кетрин Кулман: „Мнозина трябва да сложат на молитвите си крачета”, молитвите им да тръгнат, да направят нещо. Някои трябва да сложат на молитвите си и ръчички, да вземат да пипнат нещо да направят, защото, ако не стане това – не става.

И аз искам да кажа и с бизнеса е така – ето, нека сега като говорим за тези неща, вярвам че Бог говори на някои хора. Погледнете, погледнете това нещо. Знаете ли какво представляват проблемите и какво представлява кризата? Проблемите представляват възможности, проблемите са нужди. Колкото повече проблеми има в едно общество, толкова повече нужди има в това общество. И ако ти имаш сърце на слуга и видиш тези нужди, и решиш да послужиш на тези нужди, ти няма да бъдеш безработен. Надявам се да го чуете това нещо. Не чакайте някой да ви предлага работа, идете и я намерете. Идете и послужете. Започнете да служите и като започнете да служите на другите, това нещо ще се превърне във вашата работа. Ние чакаме все някой нещо да предложи и икономиката да се оправи и т.н., обаче вижте какво нещо се получава.

 Погледнете, например по времето на Йосиф. Идва криза, огромна финансова криза и Бог открива на Йосиф какво ще стане. И той казва на Фараона и Фараона като вижда какво идва, вижда какви са нуждите, колкото и да му е неприятно, че Йосиф е един затворник, той казва: „При наличие на криза, ако трябва и затворник ще използвам, обаче ние трябва да излезем от тая криза. Трябва да излезем успешно, защото тоя човек има Духа на Бога в себе си, той има способности от Бога в себе си и ние се нуждаем от него.” И заради това, което е било в него, заради това, което има, Фараона го издига. Какво има в тебе? Какво Бог е сложил в тебе, открил ли си го? Да започнеш да обработваш земята си, да започнеш да инвестираш семето си и като започнеш да го инвестираш, ще се превърне и в служение, и в благословение за тебе и за дома ти. Не чакайте на обществото да се загрижи за вас. Имате Бог, Който ще се грижи за нас и трябва всеки един да тръгне да търси в тази посока. Какво имам в мене, какво ми е дал Бог, как да го инвестирам, какви са нуждите около мене, как да помогна? И ще видите как нещата ще станат. Нуждите са огромни навсякъде и Бог може да ви използва за снабдяване на тези нужди, и по този начин Бог ще ви издигне, като станете слуги. Защото Той каза:

 Който иска да е велик да стане слуга.

  Обаче, днес хората какво искат? Искат заплата, не искат да слугуват. Виждате ли, мотивът. Да тръгнеш да слугуваш, ако това ти е мотивът, заплатата ще дойде, имайте го предвид това нещо. Така че говорихме, че нещата тръгват от мъничкото. Тръгват от синаповото зрънце и започват да се развиват, и започват да се разрастват.

И аз исках да ви кажа, че като започнете да сеете в Божието слово, да сеете времето си в Господа и да търсите да разберете истината – не това, което ми се иска на мене, Бог ще започне да ви употребява за Неговите цели. Знаете ли, че много пъти пророчествата, които се изговарят не са това, което Бог казва, а това, което на човека му се иска да чуе. И ти го усещаш, че е това и му го казваш. Ама, това не е задължително да е от Бога.

И аз срещнах преди години една сестра,  в друга държава, която беше вече доста на възраст. Свястна жена, вярваща, доста на възраст, много пълна. Как да кажа? На външен вид непривлекателна да го кажем направо, непривлекателна и възрастна. Обаче понеже жената никога не се е женила, иска да се ожени. И започват вече пророчествата, че тя ще се ожени, ще дойде един бизнесмен, който е милионер, че той ще я поиска да се жени за нея и тя като стои и го чака през цялото време. „Пламене, вика, защо не идва той?” Аз й казах: „Извинявай, аз не знам изобщо за какво говорите. Как така решихте, че ще дойде тоя милионер и ще поиска нея?”, разбирате ли. И тя стои и се надява на нещо, което просто не е вярно. Вместо да сложим жената в състояние да търси Господа. Дали ще се ожениш или не, това е друг въпрос, това е второстепенен въпрос. Даже Павел казва:

По-добре да си останете така, да нямате житейски грижи.

Къде ще тръгне да се жени на 50,60 години вече, че и в това състояние, когато никой не я иска? Тя трябва да се посвети на Бога. „Ама иска ми се да се оженя.” „Ама ти даваш ли си сметка като тръгнеш да се жениш каква цена трябва да платиш? Теб ти се иска да имаш мъж, ама мъжът може да не е това, което ти искаш. Ти го искаш, за да ти запълни нуждата, ама той също има нужди.” И просто отива някак си така да търсим Бога, да търсим Неговото присъствие, да търсим да Му служим, отива на заден план. Из един път излиза милионерът на преден план и започваме да го чакаме него, като трябва да чакаме Христос. И знаете ли колко сестри са в това състояние, и пророчества са получили, и чакат, и живеят с тази надежда.

 Дори днес една сестра ми се обади за такова нещо. Живее с човек, който уж е вярващ или бил вярващ, а сега невярващ и ходи по жени, и я бие и я тормози и т.н. И жената се чуди какво да прави и казва: „Аз стоя и го търпя заради Бога.” Викам: „Какво търпиш ти заради Бога? За какъв Бог търпиш това нещо? Първо не сте женени, в грях. Библията казва: „бягайте от блудството“, бягайте.” „Ама той дали ще се спаси?” Това не е твоя работа. Това е работа на Бога. Ти се моли за него, обаче ти трябва да си далече. Ти със секс няма да го спасиш. Той не ти вярва и на вярата като те гледа, че спиш с него извън Божията воля, мислиш, че Бог ще благоволи в това нещо? Знаете ли колко сестри са в това състояние? „Ама, те ми казаха, някой ми пророкува, Бог ми говори на мене.” Все Бог им говорил! Нека да се хванем за Писанията и да престанем да изопочаваме нещата „Бог ми говори”. Бог не говори противно на Писанията, това искам да ви го кажа. Дори и в момента ме гледат някои, които се самозаблуждават.

Аз искам да ви прочета стиховете, които дадох на сестрата днес в тази връзка да ги видите, ето единия е в Яков 1:13,14:

 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Той никого не изкушава. А всеки се изкушава

като се завлича и подлъгва по собствената си похот

(или собствената си страст).

 Подлъгва се, вижте, сам се излъгва.  Похотта като зачене ражда грях. Грехът като се извърши ражда смърт, ето как вървят нещата – похот – грях – смърт.

 Не се заблуждавайте, любезни мои братя

 Слушайте го внимателно, не се заблуждавайте, не се лъжете, братя и сестри.

 Всяко добро даване и всеки съвършен дар е отгоре

 Слушайте го внимателно това. Всеки добър дар, не лош дар и всеки съвършен дар е отгоре. Ако това, което идва към тебе не е съвършенно и ти казваш: „Ама, аз ще му благовествам и той ще повярва”, почваш вече да се лъжеш. И има сестри, които са в това състояние. Вярва си, че ще му благовества и той ще се спаси. И не само че той погива, ами и ти погиваш заедно с него. И той си казва:  „Ами, след като тя го прави, значи няма проблеми.”

 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре,

и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение,

или сянка от промяна.

 И ето, да ви дам и другия стих, който е в I Коринтяни 6:18 където се казва:

Бягайте от блудство.

Бягайте, значи бягайте. Ама как, той ще погине! Бягай за живота си! Моли се отдалече.

 Всеки грях, който би сторил човек, е вън от тялото;

но който блудствува, съгрешава против своето си тяло.

 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух,

Който е във вас, Когото имате от Бога?

И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени;

затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.

 Да, видяхте го и ние трябва да се очистим.

Аз искам и това нещо да ви кажа, че в крайна сметка като искат хора да служат на Бога, трябва да живеят и в святост. Трябва да живеят и в святост, защото, ето сега примерно аз взимам една чаша да пия /това е вода с мед/. Обаче, когато се налива водата и медът вътре, чашата е измита хубаво, нали? Не бих взел една чаша, която е омазана, примерно, от една година не е мита, пито е вътре и се пие, и се излива, и то се е втвърдило и мръсотия, и мирише и всичкото това вътре, и аз да си налея бистра вода да пия. „Да брат, от Бога е, чисто слово идва.” Ама тя чашата много мръсна. То вътре чистото слово може да влиза, обаче когато излезе вече няма да е чисто, защото ти, както каза един брат „носиш себе си със себе си.” Ако си имаш греховете, носиш мръсотия и не ходиш в святост и чистота, значи, каквото и слово Бог да ти даде, ще излезе мръсно. Аз за това ви предлагам  – не давайте на всеки да ви полага ръце. И на мене ми е неудобно хора като решат да ми полагат ръце, но аз не винаги се чуствам комфортно да ми полагат ръце. Ако не познавам човека, ако не познавам живота му или още повече, ако познавам живота му, че не е наред, какво ще излезе от тия ръце? Моля се Бог да ме покрива с кръвта, да ме пази да не идват мръсотии в мене. Аз не искам мръсно да идва в мене. Нека да бъдем чисти канали, нека да бъдем чисти съдове, святи, очистени, както Библията тука казва в Тимотей. Сега, ако някой попита какво е това слово – това не е слово поучително, това е слово изобличително. Изобличително за кого, за всички нас.

II Тимотей 2:20  А в един голям

Ето, вижте сега. Например говорим нещо, говорим го и Господ дава словото и отиваме и го четем. Ами какво ще стане, ако не го знам къде е словото? Ей, Господ ми дава нещо, ама не го знам къде е! Ами научи го, научи го. Ако ще използваш словото, трябва да се научиш къде се намира. Сега може да се получи да не го знаеш това или онова, но като цяло трябва да знаеш кое къде е. Ако не го знаеш, колкото и много пророчества да ми четеш и ти не познаваш словото, искам да ти кажа, че ще се заблудиш. Да го знаеш.

А в един голям дом, съдовете не са само златни и сребърни,

но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба,

а други за непочтена. Прочее, ако някой очисти себе си

от тия заблуждения

 Говори за заблуди и грехове. Значи, да се очистиш от ереси (заблуди) и от нечист живот (от грехове), това са двете неща.

 Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения,

той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен

на стопанина, приготвен за всяко добро дело.

Виждате ли какво означава? От теб зависи дали ще си златен съд, сребърен съд, дървен или глинен. От теб зависи. Как зависи? Ами, ако си дървен или глинен съд, можеш да служиш за нещо, което не е почетно. Може примерно да хвърлят хартиите вътре или нещо друго, пак вършиш работа, обаче не работа такава, както се казва, почетна работа. Защо? Ами защото е пръст, плътска работа. Пръстта е образ на плът, плътски човек. Какво искаш сега, в пръстен съд примерно да налива бистрата вода вътре и т.н. Ами той се рони и ще пиеш глината заедно с водата. В дървен съд, нормално е, не се пие вода, нали. Дървото отново е символ на човешки неща. Но вече като говорим за сребро пречистено, скъпоценно,  златото за Божията слава говори, ето това вече е усъвършенствано, минало през огън нали, така.

 ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.

 И по-нататък казва:

Бягай от младежките похоти. Следвай правда, вяра, любов, мир, всички тези, които призовават Господа с чисто сърце.

Вижте, това са съвети към Тимотей от Павел. Ето ти едно очистване, нали. Искаме да бъдеме използвани, но преди да бъдем използвани, ние трябва да бъдеме подготвени. И същото вижте какво се казва в – пак говори към Тимотей.

 II Тимотей 3:14  А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил

Значи, какво казва? Искам да обърнете внимание на това. Павел казва на Тимотей – трябва да знаеш от кого се учиш. Важно е от кого се учиш, важно е от коя чешма пиеш, нали.

като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство

знаеш свещените Писания, които могат да те направят

мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.

         Свещените Писания – вижте как набляга на Писанието тука, нали. После казва в 16-ти стих:

 II Тимотей 3:16. Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука,

за изобличение, за поправление, за наставление в правдата;

 Четири неща:

 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.

 За какво са Писанията? За да може Божия човек не само да бъде спасен, но да бъде и подготвен за добро дело. Значи, Писанията ни подготвят, за да можем да служим на Господаря си. Писанията ни подготвят, за да можем да служим един на друг. Как ще служиш на брат си и сестра си като не знаеш Писанията? Ти отиваш да даваш съвет, обаче знаеш ли Писанието? Знаеш ли какъв съвет да дадеш? Той Господ ще ми говори. Господ говори, но искам да ви обърна внимание, че никъде Господ не говори без Писанието, винаги Господ използва Писанията да говори. Дори Исус в пустинята, пак го казвам, използваше Писанията да говори на сатана. Исус като дойде да живее на тази земя, Той изпълняваше постоянно Писанията на дело. Говори в Притчи, за да изпълним това, което е писано, че ще отвори устата си в притча. Изцелява болните, за да изпълни това, което се казва:

 „Той взе на себе си нашите болести, немощите ни понесе”.

 Влезе с магаренце в Ерусалим, за да се изпълни реченото от пророка. Каза „Жаден съм”, защото така беше пророкувано от пророците за този момент. После „прободоха ръцете ми, прободоха нозете ми”. Изпълнява словото с живота си постоянно. Писанието, Писанието и Писанието – това е, на което трябва да наблегнем. И това ще ни подготви, за да можем да служим на хората, защото искам да ви кажа, че Исус казва:

 Небето и земята ще преминат…,

  Небето ще премине, земята ще премине! Можете ли да си представите за какво преминаване става въпрос? Не става въпрос да падне дървото в двора ти. Не става въпрос примерно килерът ти да се събори. Давате ли си сметка за океани и морета, планини, давате ли си сметка за континенти, айсберги и какво ли не друго? Всичко това ще премине. Тихият океан, знаете ли за какво става въпрос, каква огромна водна маса е? И се казва в Библията, че  Господ като завеса ще ги премести. Земята ще премине, ами небето. Ами тия планети, ами тия звезди?

 Всичкото това ще премине, но Моите думи няма да преминат.

 За какво говорим изобщо? Единствената стабилна основа на тая земя са Писанията. И това е, за което трябва да се хванем, това е, за което трябва да размишляваме. Искаш успех в живота си, ето го успеха! Ето го, то е написано и ти го знаеш този стих, ето го – „Тази Книга на закона…” Коя е тази Книга? Свещените Писания. Ама, ние не сме под закон. Пак сме под закон, само че ние вече не сме под закона на Мойсей, ние сме под закона на вярата, ние сме под закона на животворящия Божи Дух. Обаче, нека да ти кажа – недей да презираш Стария завет, защото Стария завет като средство за оправдание, не можеш да го ползваш, обаче той като Божие слово не е преминало. И не можеш да кажеш – аз ще чета Новия завет и няма да чета Стария завет! Цялото Писание е боговдъхновено, цялото Писание. И тука се казва:

 Исус Навиев 1:8 Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, но да размишляваш /тука казва да преговаряш/.

 Много хубаво тука  е казано – да преговаряш. Да си преговаряш Библията денем и нощем, за да правиш прилежно от всичко каквото е писано в нея,

 защото тогаз ще напредваш в пътя си и тогаз ще имаш добър успех.

Аз харесвам този език. Тогаз ще напредваш в пътя си и тогаз ще имаш добър успех. Кога? Като е в устата ти, да преговаряш денем и нощем върху Словото и прилежно да го изпълняваш и тогава ще имаш напредък. Ето, думата просперитет, ами в Божието Слово има просперитет. Ако го изпълняваш, ще имаш, ако не го изпълняваш, ще говориш против това. Ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех. Как е в Словото, Писанието, нека да се обърнем към Писанията, ама да ги изследваме.

Вчера проповядвах в католическа църква, и по принцип нали е „харизматична”. Много хубави хора, но все пак имат си началници, които наблюдават да видят какво се говори, идват, наблюдават да видят как е. Аз вече четири – пет пъти проповядвам там. Идват  да видят какво, защо, как е с тия освобождения, какви са тия неща дето стават? И хората примерно се плашат да чуят за дух и т.н. Плашат се от ереси, плашат се от това, плашат се от онова и наблюдават да видят какво става.

И аз вчера проповядвам, и докато проповядвах просто така ми дойде на няколко пъти използвах гръцките думи за разяснение на това, което говоря. И после се сетих и си казах: „Това е добре, защото те виждат, че има нещо, което стои зад това, което говоря.” Не могат да му намерят маана, както се казва. Знаят, че това нещо е върху Писанията. То може да противоречи на тяхната традиция, но не могат да кажат, че противоречи на Писанието, разбирате ли. И това е, което е важно.

Някои ми казват: „Ами, брат,  те няма да повярват (за еди кой си). Ама, той няма да повярва.”  Мене това дали ще повярва или не, това си е техен избор. Вие трябва да разберете нещо, което е много важно. Дали другия ще повярва или не, това е въпрос на негов избор. А въпрос на твой избор е ти какво ще проповядваш. Дали ще проповядваш Писанията или ще се опиташ по човешки начин да ги убедиш. Нашето задължение не е да убедим хората, а да ги направим вярващи. Павел казва в 1 Коринтяни 2:

 Моето проповядване не беше с убедителни думи

на мъдростта. /Аз не се опитвам да ги убеждавам/,

но с доказателство от Дух и от сила.

Това е, като да проповядваш Евангелието. Ако не проповядваш Евангелието, няма да има сила. Тогава вече почвай да доказваш. Обаче, когато проповядваш Евангелието, силата ще дойде, не може да не дойде, приятели. Знаете ли защо? Защото Господ се подписва. Той казва: „Ей, това момче или това момиче говорят това, което искам да говорят, дай да се подпиша с тия знамения, които придружават Словото.” Да, Господ се присъединява, казва: „Ей, това искам да слушам. Това е, което е в сърцето Ми. Това, което Аз мисля, това, което искам да кажа, ето, той го казва.” И Господ се разписва. Ако говориш своята си теология и си я доказваш по всякакъв начин, Господ казва: „Няма да се разпиша върху това. Той много хубаво го доказва, обаче не е така, просто не е това в сърцето Ми, не предава посланието.”

Искам да ви кажа: Едно време, и това е много важно, когато царят е изпращал посланик да занесе вест, царя казва на посланика: „Да кажеш на този цар така и така”, разбирате ли, и му казва посланието. Обаче, ако царя е бил гневен, докато говори на посланика, като отиде този посланник да предаде посланието, той също не само трябва да предаде думите, но трябва да ги предаде по същия начин, и той да бъде гневен в тоя момент, като говори. Ако царят е бил кротък, също посланика трябва кротко да предаде посланието. Трябвало да предаде и духа на посланието, а не само буквата на посланието.

И Бог иска и ние така да го предаваме. Иска онова, което Той иска да каже, да го кажем дори и в емоционално отношение, дори така да се каже духовно да предадем това, което иска да каже, не само буквата. И ви казах, Павел казва:

„Аз като дойдох не дойдох с мъдро говорене, не дойдох да доказвам, а с доказателство от Дух и от сила.”

И така, приятели, и ние трябва да се движим по този начин.        Какво исках тука да ви кажа? За Писанието, просто Писанието трябва да бъде в основата на всяка една наша дейност, всяко едно нещо, което правим, а не човешката традиция. Аз знам, че много сме го слушали това, обаче искам да ви кажа, колкото много сме го слушали, толкова традиции са се наложили, които нямат общо с Писанието. И се казва: „Ами, да, брат, ама ние така сме го приели да го правим.” „Ами ще спрете да го правите по тоя начин след като противоречи на Словото. Или като не е доказано в Словото, че е така, ще спреш да го правиш по тоя начин. Трябва да се изпълнява Словото на Всемогъщия Бог и толкова.” И аз това нещо го виждам постоянно като един основен проблем, просто постоянно се набляга на човешка традиция, а не на Писаното слово. И това внася много проблеми, искам да ви кажа. Така, нека с това да приключа.

Бог да ви благослови!

Амин!