Нека да продължа. Говорихме за страх от човек, но преминахме към историята на приказката за трите прасенца. Аз направо като притча я разглеждам и съм проповядвал преди години върху нея. Но искам да извадим някои дивиденти или полза от тази приказка за трите прасенца.

        Трите прасенца чуват, че вълка ще дойде. Аз ви го разказвам, както аз я знам. Ако някой я знае по-добре, извинявайте. Очакват вълка да дойде. Вие знаете вълка на кого е образ? Оставям ви това за домашно. И трите прасенца трябва да се приготвят.

Първото прасенце взело и си направило къщичка от слама и застанало отпред да играе. Ако видите анимационния филм, ще видите как хубаво играе, как хубаво свири. Свири, пее, играе, весели се, радост. Всичко е наред. Другото прасенце отива и си прави къща от дървета, пръчки. И то излиза и започва да се весели. И двете прасенца започват да се подиграват и да се смеят на третото прасенце, което гради къща от камък. „Ха, ха, ха, гледай го този! Ние се веселим и радваме, всичко ни е наред, пък той прави къща от камъни. Дълбока основа и къща от камъни. Той казва – страшният вълк идва. Пригответе се, защото страшният вълк идва.” А те – ха, ха, ха! „Като му бием един шут на вълчо и ще оправим с него. Той ни е под нозете, всичко е наред.”

Обаче, завършва и това прасенце къщичката, направена от камъни и идва време вълка да дойде. Идва вълкът, и като ги погна да ги гони, всеки се прибра при своята къща. Вълкът първо отиде до сламената къща и пое въздух. Презрамките му се пръснаха, той се наду като балон. И като каза така – фуууууу, и издуха цялата къща и само прасенцето остана хванало се за едно дърво. И вълка хукна да го гони. Прасенцето бяга и къде да избяга, скри се в дървената къщичка на другото прасенце. Вълчо хлопа на вратата, те не отварят. Той разби вратата, влезе вътре, хукна, подгони ги и те избягаха, и къде да отидат – в каменната къщичка. Затвориха се там вътре и започнаха да треперят. Треперят защо? Нали бяха много весели? Бяха много радостни, всичко беше наред, всичко беше точно. Защо сега треперят? А другия не трепереше. Защо? – защото той реално знаеше какъв е вълка.

Ние понякога си затваряме очите за това кой е дявола. Слушаме учения, които казват: „О, няма проблем, брат ми!  Ние сме го победили преди 2000 години. Нямаш никакъв проблем с дявола.” Я, виж какво става по църквите! Виж какво става с християните дори! Не само с невярващите, вижте какво се получава. Няма ли проблем с дявола? Затваряне на очите. Както става въпрос за щрауса, като види да идва някакво животно – лъв или друго, щрауса си заравя главата в пясъка и въпроса е решен. И ние така. Идват проблеми – главата в пясъка и въпроса е решен. Но въпросът така не се решава. Не бива да си затваряме очите за проблемите. Ако мислите, че дявола е толкова слаб, можете да погледнете да видите какво става по света. Целият свят лежи в лукавия. Това не са дела на някой друг. Тия дела в България, дето се оплакваме и роптаем, не са дела на някой друг, а на дявола. Той използва инструменти, но зад всеки един нечестив човек стои дух, който го манипулира, контролира със страх и с други неща и го води, за да върши тия неща. Това е самият сатана. Ако ние казваме, че той е толкова слаб и немощен, защо тогава не оправим България? Защо не си оправим семействата? Защо не си оправим църквите? Защо не оправим икономиката, политиката и други подобни неща? Значи, след като е такова положение, не трябва да подценяваме врага, защото подценяването на врага е също толкова лошо, колкото и надценяването. Слава на Бога,  че ние имаме възможността да живеем в победа постоянна над сатана, но това е възможност, която можем да използваме, а можем и да не използваме. Това не е гарантирано на всеки, при всеки начин на живот. Защото

каквото посееш, това ще пожънеш.

        Не можеш да живееш по един начин и да очакваш други плодове. Не можеш да сееш едно семе и да очакваш друг плод. Така че, ако искаме да живеем победоносен начин на живот, ние трябва да сеем  правилното семе и да влезем в правилния начин на живот с Господа, за да може тази гарантирана победа да я имаме в живота си. Обещанията на Господа са условни, а не безусловни и условието е – какво ние ще направим.

Оня, който победи, казва Господ 

Ако повярваш, ще видиш Божията слава. 

Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за този, който вярва.

        Нали така казва Словото? Така че все има едно „ако” отпред. Ако, ако, означава, че може да е така, а може и да не е така. И ако погледнете в Стария Завет, /защото Стария Завет е сянка на Новия/, вие ще видите, че Бог сложи пред Израел избор и каза:

Ето, аз слагам пред вас смърт и живот, благословение и проклятие, изборът е ваш. И Господ каза – изберете живота, Аз искам вие да живеете 

        Но какво се получи? Това бяха Божии хора. Почти всичките измряха в пустинята. Не избраха живота. Защо – защото не повярваха да влязат в Обещаната земя. Защо мислите, че днес е толкова по-различно? Защо мислим ние, че сме станали по-различни оттогава? Ами, погледнете какво е положението в момента. Не знам за вас, но аз получавам много кореспонденция, много писма. Отчаяни викове, отчаяни хора, които искат помощ. И виждам какво е положението с християнството в момента, защото ние не даваме реално Божието слово, истините такива, каквито са, а някак си искаме да подсладим християнството, да направим по-лесен пътя, отколкото Господ го е дал. Защото казва пътя е лесен, лек е, но

който дойде при Мене, Аз ще го успокоя, защото Моето иго е благо, Моето бреме е леко.

         Това казва Господ, но то е свръхестествено и ние трябва да влезем в истинското учение на практика, ако искаме да е така.

        Нека се върна към трите прасенца. Много интересно, гледайте го този анимационен филм на Дисни, ако искате. Така хубаво са направени някои от тези филмчета, просто наистина са цяла история. Да не ви говоря за заека и костенурката. Там също е една огромна проповед. Като се надбягваха заека и костенурката кой ще победи – костенурката. Но сега сме на прасенцата в момента. И вълкът не можа да разбие вратата. Даже самият вълк пострада, а те се спасиха, заради онова прасенце, което вместо да отиде и иху-ахи да пие кафенца по кафененца, да стои и да си говори с този и оня, и да се оплаква на този и на оня, запретна ръкави и започна да работи. И ние трябва да запретнем ръкави и да започнем да работим в Господа. Да се трудим в молитва не само когато вълка идва. Защото, когато вълкът идва е късно прасенцето да строи къща. Къща се строи, когато вълкът не е дошъл. Затова аз ви казвам, докато не е дошъл вълкът, построй си християнската постройка. Построй си взаимоотношенията с Бога. Изпълни сърцето си със словото и вярата, изпълни го с помазанието и със Святия Дух. Развий тия взаимоотношения с Бога, като дойде дявола да имаш сила да излезеш. Защото всеки ще ми каже: „Ама, тя силата е от Господа.” Силата е от Господа, обаче я, прочетете какво казва Ефесяни. Нека да ви го прочета, защото е много важен този стих. Той е много подходящ за този случай. Защото ние клишета знаем, но не е въпросът само до клишето да го знаеш, а как това слово може да върши работа в живота ти.

 Ефесяни 3:20 А на Този, който според действащата в нас сила

         Нека кажем: според действащата в нас сила, не според Неговата сила, забележете. Според действащата в нас сила. Колко от Неговата сила действа в теб е въпросът? Не според Неговата сила – всичко е възможно за Бога. Въпросът е колко от Неговата сила действа в тебе. И колко от Неговата сила действа чрез тебе.

Според действащата в нас сила може да направи несравнено повече отколкото искаме или мислим 

        Но според действащата в нас сила. Така че е много важно колко от Неговата сила действа в тебе. Колко от Неговата вяра действа в теб, за да могат да станат нещата. Защо примерно трябва да се дигнем на другия край на света дето се вика, само за една служба да присъстваш? Защо е това? Очакваш едно докосване от Бога, защо е това? Защото има някой, в който Божия сила действа повече, отколкото действа в други. Затова и ако погледнете в Деяния на апостолите, 9-та глава накрая, когато почина Сърна, жената която шиела хубави неща, килими – изкъпаха я, сложиха я в една горница и отидоха в друг град да викат Петър да се моли за нея. Нали всички те са били вярващи? Защо не се помолиха да я възкресят? Защо не се помолиха? Всички са вярващи християни в първата църква. Жената е мъртва, нека да я възкресят. А те отиват да викат Петър. Защо е това? Защото знаят, че там има някой служител, върху който има помазание повече, отколкото върху тях. Има вяра  в него повече отколкото в тях, има дарби повече, отколкото в тях и те очакват Бог да подейства чрез този служител. Той дойде, помоли се, каза: „Стани! и тя стана и той я предаде на хората. Възкреси я от смъртта. Някой ще каже – Бог е казал да възкресяваме мъртвите. Колко християни видяхме да възкресяват мъртви? Колко служители видяхте да възкресяват мъртви? Защо това е така? Зависи колко от Божията сила действа в човека. Колко словото е станало плът и кръв в този човек. Колко от Божията сила действа в и чрез този човек.

Затова ви казвам – разработвайте тази мина в себе си. Изграждайте се в Духа, растете в силата на Бога, защото силата на Бога решава много неща. Като нямаш сила дори не можеш да обичаш. Има хора казват: „Нямам сила да простя, нямам сила да живея, нямам сила.” И някой от вас ще го кажат това нещо: „Не мога повече, не издържам повече.” Защо? Защото силата ти не достига. Имаш нужда да се обърнеш към Господа и да черпиш, да пиеш, да пиеш силата от Него. Тази сила ще те направи и любящ, ще те направи вярващ, ще те направи силен в Духа не само за себе си, но ще можеш и на други да помагаш.

Вижте Петър, ходи по пазара, и хората като го виждат изнасят носилки и ги слагат на такова място, че сянката на Петър да мине върху хората. Тоест, поне нещо да ги закачи. Да мине присъствието му върху тях, защото знаят Духа на Бога е в него и около него, и където мине около него нещата се променят. Това помазание носи свобода, това помазание носи изцеление. Като взимат дрехите от Павел – неговото тяло какво става? Представяте ли си, дрехи? Носната кърпа? Е, какво има в една носна кърпа! Представете си една носна кърпа. Ама, това е чисто, а тя може да не е чиста за нас. Обаче, като се занесе там и нечистия дух само като види – ууу, какво се страхуваш от това? Какво има тука? Това е една носна кърпа. Трябва да я сложим в пералнята. Защо? Защото не само носна кърпа е това. Това е носна кърпа, която се е допирала до присъствието на Бога. Допирала се е до инструмент, който ходи в Божието помазание и присъствие. И затова се страхуват демоните и болестите си отиват. Църквата ще влезе на друго ниво.

        И аз ви казвам, скъпи приятели,

Псалм 105:4. Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги 

        Търсете Господа и Неговата сила. Дори само този стих. Цял живот нищо друго да не чуеш, нищо друго да не научиш, само този стих да научиш, си научил много. Само този стих да изпълниш, си изпълнил много. Да търсиш Господа и Неговата сила, да търсиш лицето Му винаги. Това слово да стане кръв и плът в тебе. То да влезе дълбоко в тебе и ти да влезеш дълбоко в него, така че да станеш неразривен с това слово. Защото Исус Христос, чуйте това много внимателно, Исус Христос е Божието слово.

Словото стана плът и пребиваваше между нас

        Йоан 1:1-14. Словото бе Бог, словото стана плът, тоест Бог стана плът и пребиваваш между нас. Словото е Бог. Когато ти се изпълваш с това слово, когато ти изпълваш сърцето си с това слово, знаеш ли с какво се изпълваш? Ти изпълваш сърцето си с Исуса Христа. Когато изпълваш сърцето си с това слово, ти изпълваш сърцето си с Бога. Защото

в началото бе словото и словото бе у Бога, и словото бе Бог 

        Словото бе Бог. Словото на Бога е Бог. И когато ти изпълваш себе си със словото, ти изпълваш себе си с Бога. Словото стана плът, стана човек и когато се изпълваш със словото се изпълваш с Исус Христос. Няма поражение в това. Не можеш да бъдеш в поражение. Проблемът е, че дявола те отделя от словото на Бога.  Той те отделя от присъствието на Бога с проблеми и грижи, и по този начин ти не можеш да ходиш. Ти просто ходиш в пустинята. Нямаш източник, нямаш откъде да сучеш.

 Понякога аз гледам научно-популярни филмчета. Като се роди една антилопка, веднага отива и започва да суче. Как веднага намира точно къде да отиде. Ами, ако ние християните знаехме как като се новородим веднага да отидем и да сучем на правилното място. Да сучем от Господа чистото мляко на Божието слово. Да отидеш да го сучеш това мляко. Няма да бъдеш слаб, няма да бъдеш болен, няма да бъдеш поразен. Чистото мляко на Божието слово, това е което ви трябва. Ти ставаш силен. О, как искам наистина Господ да изгради силни християни! Не просто постоянно в поражение, в отчаяние, но хора, които побеждават чрез Духа на Бога. Вижте, словото ни казва, че

чрез Исуса Христа имаме победа. Даже повече от победители, чрез Исус Христос, който ни е възлюбил. 

Бог винаги ни води в победоносно шествие в Христа Исуса

        Виждате ли, водителството на Святия Дух винаги е от победа към победа. Дори и в трудностите, така че победа. Ако ние не ходим в победа, изпускаме нещо. И ключа е в Еремия 2:13.

Моите люде оставиха Мене, извора на живите води и си направиха водоеми 

        Оставиха Мене, казва. Кои? – Моите люде. Като оставихме Господа нямаме извор, нямаме живи води. Почваме да пием от мътните водоеми, пълни с жаби, гущери и други подобни. Вътре бацили, бактерии, комари с малария, жълта треска и други подобни. И после коремни болни, дезинтерия, болести. Затова много християни страдат. Както е физическото, така е и духовното. Ходиш да пиеш от застояли водоеми,  в които са се развили бактерии, които причиняват стомашни проблеми. Но ако отидеш да пиеш от извора на живота, там няма време да се развият бактерии. Ти пиеш водата на живота, прясна, чиста докато излиза. Реки от жива вода, казва. Пиеш и това носи сила и здраве в тебе. Духовно здраве. Нещата са толкова прости в духовно отношение. Не е въпросът, че не ги знаем. Аз знам, че това, което говоря почти всеки един от вас ги знае тия неща.

Ето, сега в момента 233 компютъра, поне 200 компютъра знаят това, което говоря. Не е нещо ново, което говоря. Но това, което е прилагането на истината. Вярата, се казва, без дела, без действие, даже дела не знам дали е точно думата. Вяра без действие, вяра бездействаща, вяра пасивна, вяра философска. Не просто умствено съгласие с истината. Не просто изповядване на истината, но нека тази истина да стане живот в нас и да влезе в нашия живот.  Да ходим и да живеем тази истина. Това е християнството – живот, стил на живот, живот чрез благодат. Не по закон, не по насилие, а чрез Божията благодат. И тогава се вливаш в един поток невероятен. Алелуя.

        И аз съм в очакване на прекрасни неща от Господа, скъпи приятели. Очаквам такива хубави неща Бог да започне да върши – чудеса след чудеса, благословения. Разбира се, има гонения, има изпитания.

 Но във всичко това, ние ставаме повече от победители чрез Исуса Христа, който ни е възлюбил 

        Така че, нека никой да не се предава. И ви насърчавам, нека накрая да ви кажа това. Виждам колко християнски майки има, които са в отчаяние за своите деца. Синът ми това, синът ми онова. Остави сина си в ръцете на Господа. Кога ще го оставиш? Ама, аз съм го оставила. Не си го оставила. Думите са едно, реалността е друго. Ако ти си го оставила, ще имаш мира на Господа в сърцето си, защото ти си уверена, че това, което си депозирала в Неговите ръце, Той няма да го изгуби, но ще го запази и ще го възкреси. Затова се казва:

Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас 

        И когато ти го възложиш и започнеш да ходиш с Господа, щастлива, обичаща Господа повече от собственото си дете. Ама, как, брат? Ами, да, ако синът ти и дъщеря ти не иска да слуша, ако ти си се мъчила да говориш и те вместо това напускат къщата, сърдят се, карат се, бият се и други подобни неща, не ти ли идва на ум, че трябва да спреш? Не ти ли идва на ум, че трябва да ходиш щастлива и радостна в Господа? Да спасиш себе си, да растеш в Господа и онова, което Бог върши в теб и чрез теб, един ден ще докосне хората около тебе. Ще ги докосне и докато се усетиш, те са се обърнали към Господа и започват да разказват своето свидетелство за това как Господ ги намери в кочината и как ги върна обратно към живота. Но това става чрез Бога, не чрез твоите усилия.

        Скъпи, майки, оставете Бог да работи. Недейте да вземате позицията на Бога. Възложете Бог да работи. Оставете децата си, където и да са, в която и кочина да са. Довери се на Бога, че Бог е дори в кочината и оттам може да ги извади. Това не означава да се съгласяваш с греха, но това означава да обичаш детето си в каквото и състояние да е, но да мразиш греха. Някои са се възмутили до такава степен от децата си, че са на ръба да ги намразят. Не така. Каквото и да стане, Господ обича всеки един и най-големия престъпник на тая земя. Ние сме длъжни да обичаме грешника, но не и греха му. Не да оправдаваме греха, но да обичаме грешника. Така че обичайте ги. И тая любов, която вие имате към тях, тая любов ще ги избави. Никъде няма любов. Те ще разберат, че само тук има любов. Така че аз много моля майките особено да се успокоят за децата си. Успокойте се, погледнете нагоре. Погледни нагоре.

 Към Мене погледнете и избавени бъдете, казва словото

        Това е ключът. Недейте да мислите толкова как да спасявате другите. Винаги помни и си казвай – аз не съм Спасителят на света. Ето, сега всеки един да го каже – аз не съм Спасителят на света. Исус е Спасителят на света. Аз не съм Спасителят на семейството ми. Исус е Спасителят на семейството ми.

Никой пророк не е признат и не е приет в собствения си дом.

        Каза го Самия Исус Христос. Така че, ако ти си пророк в дома си и не те приемат, нищо ново под слънцето. Исус го каза, че така ще бъде. Радвай се и се весели и ходи с Твоя Господ. Обичай Го, ходи с Господа. Наистина вложи любовта си в Него и ще видиш как Господ ще започне да променя хората около тебе. Това ви моля, скъпи приятели, да се научим да ходим с Господа и да обичаме Господа, и да оставим на мира хората да си минат през кочините, през където трябва да минат, но Господ си ги води и ще ги прекара откъдето трябва, докато ги върне обратно. Дори и да не стане в 100% от случаите, казвам дори и да не стане, ти ли мислиш, че ще спасиш човека? Може даже вместо да спасиш другия, себе си да изгубиш, ако прекалено много се концентрираш, но Господ е верен и ще избави всеки един ваш роднина, ако само вложите упованието си наистина в Него.

        Господ да ви благослови в името на Исуса Христа.

Амин.