Първо тук имаше един брат, който не можеше да чете. Кой беше, да си вдигне ръката. Ето го брата, който не може да чете. Значи ето, човекът иска да се научи да чете. Само едно свидетелство да кажа, брате, не знам дали сте чували за Смит Уигълзуърт. Един много голям служител, който е починал 1947 година, той е англичанин, служител с много силно служение, има към 24 възкресения в неговото служение, възкресени хора, освен изцеления, освен освобождения, освен спасени души и т.н. Този човек Смит Уигълзуърт до двадесет и четвъртата си година не е можел да чете изобщо, той е бил водопроводчик и някъде на 25 – 26 години се научава да чете и то се е научил да чете само Библията, той друго не е чел, само Библията и главно Новия завет. Това не му е попречило да стане много силен служител. Така че искам да те окуража за това нещо, можеш да се научиш а четеш, ако трябва ще отидеш при някой учител, трябва да се научиш, за да можеш да четеш Библията. Словото е много важно.
Трябва да има по църквите учители по граматика да се научат хората да четат и да пишат. Аз гледам колко хора ми пишат – не могат да пишат. До такава степен народът вече не може да пише, че аз не ги разбирам какво пишат. Просто ми пишат хората, на мен ми е мъчно, че не мога да разбера какво искат да ми кажат, до такава степен, не става въпрос за граматика изобщо, става въпрос за пълно невежество. Значи ако искаме народът да излезе от робство трябва да излезе от невежеството.
Народът Ми погива от липса на знание – казва Господ
Освен това в Исая 5:13 се казва:
Затова народът Ми беше заведен в робство – поради липса на знание. Трябва да има знание.
Добре, сега ще говорим за харктера на благовестителя. Благовестител е българската дума евангелизатор от гръцки – евангелие. Трябва да има характер. Значи този, който благовества, този, който спасява души трябва да има характер, защото характера е онова, което носи служението. Вие знаете колко много хора са обръщани към Христос и поради липса на характер отпадат от вярата, обаче все някой е виновен. Даже знаете, че има служители, които са служили, огнени, пламенни и в един момент отпадат от вярата. Защо? Защото им липсва характер. Характера е онова, което носи служението. Характерът носи служението, характерът носи служителя, характерът носи помазанието. Без характер помазание трайно няма да има в живота на човека. Еклисиаст казва, че завършването на работата е по-важно от започването и. Много хора почват, малко хора завършват, повечето някъде по пътя пропадат и не ми се ще никой от вас да се провали по средата на пътя. А трябва да изкараме попрището до край, както Павел каза:
Пътя свърших, вярата опазих – 2 Тимотей 4:7
Така че характера, приятели е много важен. Ние много искаме помазание, искаме велики дела, искаме чудеса, обаче без характер нищо не става, така че този предмет е изключително важен. Аз сега ще ви преподавам, другия път вече ще има друг преподавател, който ще ви преподава и ви съветвам да слушате внимателно, защото това може да промени живота ви.
Значи тук в материала е записано, че думата характер идва от издълбавам, гравирам, врязвам се. Характерът от една страна е формата, която са ни придали обстоятелствата, а от друга страна е следата или белегът, който остава. С други думи характера е много важен, защото той е онова, което ще остане, белегът, който ще остане и който другите ще следват.
Аз ще започна с най-голямата заповед, която остави Исус Христос. Някой знае ли най-голямата заповед, която остави Христос? Първата заповед е кого да възлюбим? Първата заповед е да възлюбим Господа. Това е най-важната. Сега се обърни към съседа си и кажи: Да възлюбиш Господа! Това е първата заповед:
Да възлюбиш Господа с цялото си сърце, с цялата си душа, всичкия си ум и с всичката си сила.
И втората коя е?
Да възлюбиш ближния си.
Исус каза, че на тези две заповеди виси законът и пророците т. е. всичко, това е основата на всичко. Основата на всичко е любов, гръцката дума агапе. Кое трябва да бъде основното в характера на един благовестител? – Любов. Номер едно любов към Бога, номер две любов към хората. С други думи, ако благовестителят не обича Бога или не обича хората по-добре да не се занимава с тая работа. Нали разбирате, без любов не става. Има хора, които започват да служат по различни причини, някои започват да служат, защото смятат, че ще станат богати, гледа някой пастир се движи с хубава кола и казва – и аз ще тръгна с хубава кола. Значи това правилен мотив за започване на служение ли е? Не. Пред Бога това не върши работа. Друг е въпроса сега пастирят дали трябва да се движи с такава кола или не, но за нас да започваме служение с мисълта пари на първо място не е правилно. Какво казва? Среброюбие значи любов към парите, защото днес не използваме сребро, днес използваме банкноти.
Любовта към парите е корен на всяко зло – казва Павел към Тимотей.
И ако говорим за характер трябва да имаме в предвид, че Божият служител или евангелизаторът трябва първо да си зададе въпроса – за какво аз почвам да върша тази работа, дали искам да я върша, за да се обогатя? По-добре ако искаш да се обогатиш търси начин бизнес да направиш или както ходят хората в чужбина да работят да изкарат някой лев, но Божието дело не е с тая цел. Други хора искат да започнат служение с цел слава. Понеже, вижте, ние в България и особено пък ромите са един народ много отхвърлен, то и българите сме много отхвърлени. Накъдето и да отидем като чуят българин – а, а. А пък ромите още повече, защото дори нямат и собствена държава. Понеже народът е отхвърлен и човек иска да важи, да означава нещо, да бъде важен и какво по-важно от това да застанеш зад амвона? Някои хора просто мечтаят да застанат зад амвона, но това не е служението. Служение значи слугуване. Бог може да даде на човек амвон, обаче важно е от къде ще тръгнем. Трябва да имаме, както като говорим за характера характер на слуга, не на президент.
Днес има такова движение, така да се каже президентски тип служение в църквите и хората мислят, че като извикаш някой служител и той ти положи ръце и ти вече си с служител, ако е апостол ще станеш апостол, ако е пастор ще станеш пастор. Това не е вярно, искам да ви кажа, че полагането на ръце не прави служителя. Това трябва да е много ясно, защото в момента има движение според, което хората мислят, че като им се положат ръце вече са станали служители. Кой ръкоположи Илия? – никой. Кой ръкоположи Елисей? Кой ръкоположи Моисей? Големи Божии слуги. Най-важното нещо е докосването от Бога, взаимоотношенията с Бога, това прави служителя, а не полагането на ръце.
Разбира се, ние като служители в църквите трябва да потвърдим онова, което Бог е направил, но ние не го правим, а другото е манипулация. Ти ръкоположен ли си? – да ръкоположен съм – Е тогава може. Ти трябва да видиш тоя човек помазан ли е преди да питаш дали е ръкоположен, защото ръкополагане без помазание е нищо.
Харахтера, започваме с това, значи служителят трябва да бъде смирен, не да търси ръкополагане.
Ако човек смирява себе си, Бог ще го възвишава, ако човек възвишава себе си Бог ще го смири – казва Христос.
И ние не искаме Бог да ни смирява, по-добре е ние да се смиряваме. Така че мотива видяхме, че не е нито гордост, нито пари. Мотива на основателя на църкви или мотива на евангелизатора, на служителя трябва да бъде на първо място любов и то на първо място любов към Бога и после любов към изгубените, тия изгубени душици, които отиват към ада, пълно е с такива. Сега, като виждаме вече, че мотива ни трябва да е любов ние трябва да се запитаме и за другото нещо. Чували ли сте за великото поръчение, което Исус остави преди да си замине? Знае ли някой какво е велико поръчение да ми каже? Значи най-голямата заповед и втората заповед видях, че знаете коя е, но великото поръчение, което Исус остави е много важно. Великото поръчения го имаме в Марк 16:15-20 и в Матей 28:18-20. В Марк 16 глава Исус ни казва:
Идете и проповядвайте благовестието на всяка твар.
Какво представлява това? Какво трябва да правим? Да евангелизираме, да благовестваме. Значи първата част на великото поръчение е евангелизиране или благовестие, това, за което говорим сега, това е великото поръчение на Исус да благовестваме. В Матей казва:
Идете и правете ученици.
Значи втората част, начина, по който Матей го е погледнал – не „идете и проповядвайте, идете благовествайте“, а „идете и правете ученици“. На английски е правете ученици, на български е научете, обаче не само да научим, а да ги направим ученици. С други думи това велико поръчение има две основни части. Ако погледнете Исус Той се е движил в тия два канала. Единия канал е евангелизиране с цел спасяване на човешки души и втория канал е ученичество, не само да станеш вярващ, а да станеш ученик. Много вярващи, малко ученици. Дето разправяха „много вождове, малко индианци“ в днешно време. Нали? Много вождове, обаче въпроса е вождът дали е призован от Бога или сам себе си е призовал.
Идете и научете или направете ученици.
Каква е разликата между един вярващ и един ученик? Исус какво казва? – Ученикът е човек, който се променя. Когато се усъвършенства той става като учителя си. С други думи ние трябва да бъдем ученици и трябва да правим ученици. Нашия пример е Исус Хрисос и целта е да тръгнем от състоянието, в което сме и да стигнем до Неговото състояние, Той казва:
Ученикът като се усъвършенства става като своя учител.
С други думи, ученикът е човек, който е готов да се променя. Знаете ли колко хора има, които казват: „Ние така сме приели, така си караме“. Сега, ние като правим обучение всеки е приел нещо, вие нещо сте научили, обаче трябва да имате готовност и отвореност да приемете нещо ново, само трябва да разпознаете, че е от Бога. Не може човек да не се променя. Ние трябва да се променяме, ние трябва да се развиваме и все повече и повече да се приближаваме към този образ на Христос, защото нашата цел е всъщност Христос. Както и Спаска каза преди малко тази сутрин, че ние трябва да станем Христоподобни, да имаме Христоподобен характер, това е целта.
Значи ученикът е човек, който се учи и се променя. Ето, сега например да погледнем в естественото, братът не може да чете, не може да пише. Той като ученик трябва да се научи да чете, трябва да се научи да пише и трябва да се научи да смята. Нали? И ученикът се учи и напредва и се променя и като дойда следващия път, той казва: „Брате, аз вече мога да чета, мога да пиша и мога да смятам, слава на Бога“. Но в духовно отношение също трябва сме така, не трябва да презираме знанието, защото виждате Христос какво каза. Много интересен пасаж, искам да го погледнем как е написано в Йоан 8:32, даже ще почнем от 31 стих:
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи
Ето, брат, те вече са вярващи, Той каза на вярващите. Какво трябва да им кажем?
Ако пребъдвате в Моето учение
Как се пребъдва в учение? Ами първо трябва да се учиш, за да можеш да пребъдваш, без да се учиш не можеш да пребъдваш в него, нали? Тоест пребъдването означава да приемеш информацията и второ да я приложиш тая информация.
Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
Говори за ученици вече. Значи вярващият трябва да пребъдва в учението на Господа, за да стане ученик. И след това:
32 и тогава ще познаете истината
Ще познаете, ще разберете истината. Истината е Словото, истината е Христос, но ако пребъдвате в учението ще познаете истината.
и истината ще ви направи свободни.
Но не просто истината, а истината която познаваме. Истината, която не познаваш не те прави свободен. Значи виждаме тези две части евангелизирането и ученичеството, сега говорим за евангелизиране, другия път ще се говори за ученичество т.е. за малки групи, как да правим ученици и т.н. Но нека да ви кажа нещо друго за това, преди човек да може да учи другия трябва самият той да се научи, както стана въпрос и преди малко:
Ако слепец води слепеца, двамата падат в ямата.
Ако ние като основатели на църкви и евангелизатори не знаем на къде да водим хората, какво правим всъщност? Затова е много нужно всеки един вас като служител да търси да опознава Бога повече и повече. Да опознаеш Бога, даже не само Библията, а Бога на Библията. Да опознаваш Словото и да опознаваш Бога и да се учиш от Него всеки ден, защото не можеш да дадеш на другия нещо, което нямаш и не можеш да заведеш другия някъде, където не си ходил. Ако не си ходил в присъствието на Бога не можеш да заведеш хората там. Много хора не знаят пътя, знаят го на думи, но не го знаят на дело. Трябва да познаваме пътя, Христос казва:
Аз съм пътят
Но ние трябва да познаваме пътят, за да може да водим хората по тоя път. Човек, който евангелизира малко или много той не само евангелизира, той и учи хората. На какво ще ги учим ако самите ние не сме научени. Затова много ви насърчавам да се учите на Божиите истини. Вижте много интересно се казва за Христос:
Йоан 1:14 Словото стана плът /тоест Словото стана човек/ и пребиваваше между нас.
Това е Христос. Но забележете, че Той беше Словото в плът. Йоан Кръстител, той не е Господ, но за него се казва, питат го: „Кой си ти? Кой си ти?“ – „Ами аз не съм това, онова“ – „Тогава кой си?“, той казва:
Аз съм глас на един, който вика в пустинята.
Тоест аз съм Божият глас. Отново, Йоан какво е? Той е глас. Забележете Христос не говори Словото, Той е Словото. Йоан не просто говори Словото, Йоан е глас. Тоест Божия служител трябва да бъде, самият той да стане слово, самият той да стане глас Божий. Ние трябва не просто да говорим какво Бог е казал, а да сме онова, което Бог говори. Ние трябва да станем живо послание, Павел казва: „живо послание“, това е, което има сила. Не просто какво правя и не просто какво говоря, а какво съм. Моисей каза: „Кой си ти да им кажа?“ и Бог какво каза:
Аз съм Този, Който съм
Ние трябва да бъдем какво? Този, който съм. Ние трябва да бъдем нещо и то онова, което Бог е дал. Така че посланието трябва да бъде в нас и ние трябва да сме в посланието. Има един пасаж, аз след малко ще го прочета в Йоан 15 глава, Исус каза:
Ако пребъдвате в Мене и думите Ми /или Словото Ми/ пребъдват във вас, тогава, каквото поискате ще ви бъде.
И понякога ние казваме: „Защо не става, защо Бог не отговаря?“ Защото вижте какво казва: „Ти трябва да пребъдваш в Мене и Моите думи да пребъдват в теб т.е. Аз и ти да бъдем едно, Словото Ми и ти да станете едно, да стане Словото кръв и плът в теб и тогава няма нужда да викаш много в молитва, просто казваш и нещата стават“. А хората почват да се съмняват в Словото, понеже не са видели това, което пише в Словото те казват: „Сигурно не е вярно Словото“. Не, не че не е вярно Словото, но ние не сме това, което казва Словото.
Ето, вижте например един апостол Петър отива в храма за молитва, вижда един човек, но тоя човек е роден дето се вика почти без крака, в смисъл, че той е куц от рождението си, на 40 години, проси пари. Петър казва: „Злато и сребро нямам да ти дам, обаче имам нещо да ти дам“. Значи какво казва? – аз имам нещо. И въпроса е имаме ли нещо? Имам нещо да ти дам:
В името на Исус Христос Назарянина стани и ходи!
И какво стана? Той стана и славеше Бога свой. Нали? Но това могат десет хиляди човека да го кажат същото „В името на Исус, стани и ходи“, ама няма да стане. Разбираш ли? Разликата не е само в това, което казваш, а в това което си. Той има в себе си нещо, той има помазание, той има вяра, той е вече нещо в духовния свят. Даже ако обърнете внимание в 16 глава на Деяния синовете на Скева гонят демони и един човек, те са седем човека, той е един човек, обаче с демон в него. Като скача тоя демон и като подхваща седемтимата – бой, бой, та ранени и изпокъсани дрехи тези хора се прибират. Седем човека не могат срещу един да излязат. Обаче те казват: „Ние ти заповядваме в името на Исус, Когото Павел проповядва“ и демонът каза: „Исус признавам, Павел – знам го, защото има проблеми с него, ама вие кои сте? Кой си ти?“ – бой, бой. Защо? Защото казва „вие кои сте?“ Ние сме свикнали да казваме кой е Бог, но въпроса е не само кой е Бог, а кои сме и ние. Представляваш ли нещо в Божието царство?
В армията например си има различни чинове, има генерал, но има полковници, подполковници и т.н. нали? Какъв чин имаш в духовната армия? И то се тръгва от долу на горе. Онзи, който е смирен и послушен се изкачва в йерархията оня, който минава изпитите се изкачва, другите не. Виждате характерът се възнаграждава.
Не този, който себе си препоръчва е одобрен, а онзи, който Бог го препоръчва 2 Коринтяни 10:18
Така че стигаме до това нещо, че вие знаете в Галатяни 5 глава, искам да обърнем, там се говори за делата на плътта и за плодът на Духа, не казва плодовете, а плодът, обърнете внимание, че е единствено число. Един плод има, обаче с девет характеристики. И тук казва така:
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание.
Това е плодът на Духа. Това е резултатът, който Святият Дух дава в нас като характер. Забележете, че това е плодът на Духа, а не плод на човек, това не става със собствени усилия, не може човек да се насили и да има плода на Духа. Както пръчката не принася плод, защото се насилва, а защото е на лозата, нали знаете? Значи тия девет характеристики на характера те идват от Святия Дух, това е плодът на Духа.
И когато говорим за Святия Дух можете ли да ми кажете, сега тук малко отклонение, Святият Дух какви резултати, основно като цяло основно може да даде в хората. Примерно едното нещо е характер, плода на Духа е характер. Нали така? Виждате, плода на Духа е характер – любов, радост, мир, дълготърпение, всичко това е характер. Това е резултат от действието на Святия Дух. Какъв друг резултат дава Святият Дух освен характер? Сила.
Деяния 1:8 Ще приемете сила като дойде върху вас Святия Дух и ще бъдете свидетели за Мене в Бургас, в района, България, Европа и до краищата на земята.
2 Тимотей 1:7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
Лука 24:49 стойте в града, докато се облечете със сила от горе.
Значи ние виждаме, че освен характер действието на Святия Дух поражда в нас сила, сила за служение. И затова казва: „Ще приемете сила и с тази сила ще бъдете свидетели“, не казва „ще свидетелствате само“, „а ще бъдете свидетели“, защото много хора свидетелстват, малко са свидетели. Значи нашата работа не е само да свидетелстваме, а да бъдем свидетели със сила.
Я се обърни към съседа си и кажи: Свидетелствай със сила!
Значи Святият Дух дава сила за истинско свидетелство, не само приказки, защото 1 Коринтяни 4:20 ни казва:
Божието царство не се състои в думи, а в сила.
Значи трябва да го има това. Видяхме характера, видяхме силата. Какво друго дава Святият Дух освен сила и освен характер? Значи освен характер и сила Святият Дух дава откровение т.е. Святият Дух разкрива. 2 глава на и 1 Коринтяни ни казва:
Това ни се разкри чрез Духа
Тоест Духът на Бога разкрива скритите неща, открива бъдещите неща. Нали така? Той е в коренът на пророческото служение, Святият Дух разкрива. И още едно нещо дава. Четвъртото нещо, което съм открил е мъдрост. Вие виждате Соломон с каква мъдрост се е движел, виждате Исус колко мъдро им отговаряше на фарисеите, така им отговаряше, че те не можеха да им отговорят нищо. Значи виждаме:
1 Характер;
2 Сила;
3 Откровение;
4 Мъдрост
Ни дава Святият Дух, ние сега се занимаваме с характера. Казваме, че характера е най-основното, ако няма характер всичко друго ще падне. Затова трябва много да се набляга на характера, то е носещо, защото без него нещата се провалят. Мнозина падат поради липса на характер. Примерно някои голямо служение, голямо служение – бам хванал се с някаква жена, или голямо служение, голямо служение – злоупотреба, или голямо служение – нещо друго, властолюбие, търси слава. Ето, например един служител, за него разказваха, че с такава сила Бог работел чрез него, че в един момент той казал: „Света е в краката ми“ и с това направил най-голямата грешка, изгубил служението, изгубил живота си, само заради тая дума „света е в краката ми“, защото света не е в неговите крака, а е в краката на Исус. Така че трябва винаги да държим смирението и трябва да държим тоя характер, да държим и да подражаваме на Христос и на служители като Павел, Петър и т.н.
Видяхте, че целта е да бъдем като Христос. Сега, аз искам да обърнем на Йоан 15 глава, тук знаете, че това е притчата за лозата и за пръчките. Няма цялата притча да я разглеждаме, ще започна от 4 стих:
4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.
Добре, аз преди да продължим нататък искам да ви задам един въпрос: За какъв плод става въпрос? Какъв плод можем ние като християни и като служители, като евангелизатори да даваме?
Брат казва: „Плода е това колко души ще спасим в църквата“.
Значи това не е единствения плод, но плод от служението ни е спасени души. Значи това е плод от евангелизирането, много вярно, но не е всичко, това е даже втората част на плода. Плода трябва да бъде души. И виждате в Деяния на апостолите се съобщава в първия, когато приеха кръщение в Святия Дух ден три хиляди души се прибавиха, направо са написани. Сега като започнете с Библейска лига да работите и т.н. като ви попитат колко човека се спасиха – а, ние не сме в книгата Числа. Не, ние не сме в книгата Числа, обаче там е записано 3 000 човека, след това някъде 4 глава се казва, че 5 000 човека. Нали? Значи в книгата Деяния на апостолите има числа, има определено някакви осезаеми резултати. Знаете ли, казват хората така: „Брате, Господ обича една душа, една овца и за нея оставя 99, отива и я спасява“. Господ го казва това нали? Една душа е важна, не е важно количеството, обаче аз не съм съгласен с това и ще ви кажа защо. Защото две души са равни на една душа плюс още една душа. Значи два пъти по-важно. Сто души са една плюс една, плюс една, плюс една сто пъти по-важно. Колкото повече души се спасят толкова по-важно, защото всяка една душа, която не е достигната е също толкова важна, колкото всяка душа, която е достигната. Така че ние не можем да кажем не е важно това нещо. Господ иска да каже с тази притча, че оставя 99, че оставя тези, които са вече научени, те са спасени, те са вътре в църквата, те могат да се оправят вече тези хора и ги оставя и отива за да търси неспасената. Но това не иска да каже, че друга овца не трябва да се търси. Ние трябва да бъдем гладни и жадни за спасение на човешки души, защото това е най-важното. Много по-важно е от изцеляването на болните, много по-важно е от чудесата, защото най-голямото чудо е новорождението или спасението на човешката душа. Това трябва да бъде номер едно в нашето служение. И като говорим за евангелизиране трябва да имаме в предвид, че Исус какво каза:
Ела след Мене и ще те направя рибар на човеци
Или риболовец на човеци. Ние го казваме ловец на човеци, но то е рибари, да ловиш човеци, човешки души. Когато дойдем след Христос, когато ходим след Христос Той ни обучава и ни превръща в ловци на човеци. Ако ние не ловим човешки души това може да ни бъде показател за това колко ние следваме Христос. Човек, който следва Христос не може да не лови човешки души, защото Той казва:
Ела след Мене и ще те направя ловец на човеци.
Виждате, Христос ни учи на това. Сега въпроса е, когато ние станем ловци на човеци, можеш да ловиш рибите с мрежата, можеш да ги ловиш и с въдицата. Нали? Има някой ловят с въдицата по една рибка, хоп още една, хоп още една в тиганчето, но има някои ходят с мрежите. Ето, това е разликата между евангелизаторското служение и персоналното евангелизиране. Евангелизаторът отива с мрежата, хвърля, вади много риба на един път и след това тая риба трябва да ходи по църквите. Но всеки един трябва от нас и трябва да учим всеки един от църквата, че трябва да ходи с въдицата и да спасява души. Амин.
Значи прав си, брате, че едното нещо е спасяването на човешките души, но истинският смисъл на това, което тук казва плод е именно плодът на Духа, за който говорихме. Какъв беше плодът на Духа? Има девет характеристики, тия неща трябва да ги научим:
Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.
Тези неща трябва да бъдат в нашия живот ние трябва да ги излеем в другите. Този плод как се дава?
4 Пребъдвайте в Мене
Кой е Христос? – Божието Слово. Как пребъдваме в Господа? – като пребъдваме в Словото. Четенето на Божието Слово е необходимо, но недостатъчно условие. Това в математиката сме го учили едно време. Необходимо условие, но недостатъчно. Тук имаме математик пред нас, може да ни ги покаже тия неща. Четенето на Библията не е пребъдване в Словото. Много хора четат Библията, обаче едно е да четеше Библията като историческа книга или като приказка, или като новините да четеш, но ние не просто трябва да четем Библията, ние трябва да размишляваме върху Библията. Това е, което носи промяната. Искам да ви подчертая това нещо, защото това е което носи истинска промяна в живота на човека. Защото, когато се чете Библията хората обикновено хващат буквата, но не улавят духа. Библията не е човешко слово, Библията е Божие Слово. Божието Слово не бива да се чете като човешко слово. За да може Божието Слово да стане част от теб ти трябва да проникнеш в него и то трябва да проникне в теб, а това е процес.
И за да можеш да го разбереш това Слово ти имаш нужда от една друга Личност, която да бъде твой Учител и Помощник в процеса на разсъждението и тази личност е Святият Дух. Тоест, когато ти четеш Словото, аз Пламен чета Словото, но когато прочета един стих трябва да се спра. В Библията често пъти има „села“ в Псалмите, села, значи да спреш и да размислиш. Значи ти се спираш и тогава оставяш време и възможност Святият Дух да започне да ти говори. Но Той не идва да ти говори автоматично, а Той започва да ти говори, когато ти размишляваш върху това, което четеш. С други думи това, което четем трябва да го четем много бавно, ама казвам много бавно. Кажи на съседа си: Много бавно! Трябва да се чете много бавно Божето Слово и трябва да се повтаря много пъти, един стих поне три пъти трябва да си го повториш много бавно и трябва да размишляваш върху това, което си прочел, както пчеличката. Представи си, че си една пчеличка, отиваш до едно цветенце, това един стих от Библията. И пчеличката кацва на това цветче, пуска хоботчето и почва да пие нектар, докато не свърши нектарът не спира. Така и ти трябва да бъдеш. Кацваш на един стих, пускаш си хоботчето върху стиха и докато не се свърши благодатта от тоя стих не спираш. Като се оттегли благодатта, като се оттегли откровението от този стих, тогава можеш да преминеш към следващия. Защото една пчела, която лети постоянно и каца ей така, тя нищо няма да направи и повечето хора четат Библията така.
Аз много обичам да слушам Библията, лягаме си вечерно време, пускам си Библията и заспивам на Библия. Но това, което ми прави впечатление е, че винаги Библията я четат много бързо. Тези, които четат Библиите си мислят, че колко по-бързо чете Библията, толкова повече ще покаже колко хубаво чете. Ама това ли е смисъла на това да четем Библията да покажем колко хубаво четем? Ами то това е жалка работа. Целта е да дадеш възможност на читателя да погълне това Божие Слово, да го приемеш в себе си и това Божие Слово да стане част от него. Защото само, когато Словото стане част от нас ние наистина вече имаме силата от Бога, иначе не. Затова понеже брата нали каза да четем – размишление. Ето какво казва по тоя случай, ще обърна на 2 Тимотей 2:7, обърнете внимание на този стих, Павел казва:
Размишлявай върху това, което ти казвам /не просто слушай/ и Бог ще ти даде да разбереш всичко.
За да можеш да разбереш и да познаеш трябва да има размишление. Повечето хора не размишляват. Ето, това размишление може да бъде в духа ти. Те понякога хората казват за някой: „Ти си разсеян“, обаче говориш си с хората, но духът ти постоянно размишлява върху Словото и размишляваш върху Словото и размишляваш върху Бога. Така се приближаваме при Бога. Размишлението е приближаване към Бога, размишлението е посещение на Бога, ти влизаш в Неговото присъствие. И когато ти си размишлявал върху Божието Слово, тогава твоят ум е на нивото на Святия Дух, ти имаш връзка с Бога и като застанеш на молитва и поискаш нещо получаваш. Защо? Защото ти си на вълна Святия Дух.
Това е примерно, сега вече не се използва радио, както едно време се използва, но да вземем телевизията, понеже има телевизионни канали и хората гледат телевизия. Все едно да искаш да гледаш нещо по телевизията, а да си пуснал на друг канал, искаш да видиш новините пък си пуснал на другия канал, където дават примерно някоя сапунена опера, искаш да чуеш новините – не става. По същия начин е и с нас. Ако ние сме на плътска вълна „имам нужда, брат, имам нужда, брат“ и съм на плътска вълна и „О Господи, дай ми“. Ти си в плътта бе човек, къде викаш? Знаеш ли, че като си в плътта, че си далече от Бога? Разбираш ли? Викаш отдалече: „Господиии“, но този, който е близко, той няма нужда да вика, той може да шушука даже, да каже „Боже“ и Господ отговаря. Много хора мислят, че викането е помазание и аз давам този пример – ако беше така, то трабантът е по-помазан от мерцедеса, нали?
Значи същото нещо е хвалението. Някои мислят, че колкото по-силни са уредбите, толкова повече помазание. Знаете ли колко хора са изгонени от църквите от силна музика? Единият съм аз. Аз като отида някъде и като има силна музика излизам някъде и намирам Бога повече навън, отколкото вътре. Защото това е плът, крещене, аз не мога да стоя в тая атмосфера. Имам нужда от атмосфера, където има Божието присъствие. Сега, вие може да имате друго такова отношение, но аз ви казвам при мен как е случая. И аз знам, много хора са ми казвали, че не могат да отидат на евангелска църква, защото не могат да понесат тоя шум, който е там. Разбирате ли? Искаме хората да дойдат, но ние дефакто гоним и остави, че можем да изгоним хората, но може да гоним и Духа с плътски действия.
Затова какво искам да ви кажа? Значи трябва да бъдем хора, които чрез размишление върху Божието Слово започваме да се приближаваме към Бога и да разбираме кой е Той, какъв е Неговия характер, кой си ти? Разбираш ли и се приближаваш при Него. Ето, това, което казва в Йоан 15 глава. Още един стих ще ви дам за размишление Исус Навиев 1:8
Тази книга на закона да се не отдалечава от устата ти
Да не говорим за това кой какво говори, като общуваме какво говорим.
но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.
Виждате ли къде е прогресът, напредъкът и успеха? – Размишлението в Словото, говоренето на Словото, изпълнението на Словото. Брате, как да имам помазанието в живота си? – ето, много просто е
Вярата идва от слушане
Обаче какво означава слушане? Ако трябва да го преведем на наш език какво означава слушане? Вярата идва от размишление. Ама не размишление на това, което съседите говорят или какви проблеми имам, а размишление върху Словото на Бога. Вярата идва от размишление върху Божието Слово. Ето така идва вярата в сърцето на човека. Размишлението е онова, което прави Словото на Бога, защото ти може да си научил стиховете наизуст, обаче те стоят тук в главата, но вярата е в сърцето, а не в главата. Исус каза:
Ако речеш на планината да се премести и не се усъмниш /къде?/ в сърцето си, но повярваш това, което казваш, ще стане.
Разбираш ли? Тоест тук е съмнението /в главата/, тук е вярата /в сърцето/. С други думи, Словото трябва да премине от главата в сърцето. И днес имаме християнство с големи глави на някои места, тук може да не ви е това проблемът, тук можете да имате друг проблем, обаче може главата да е голяма, но тук сърцето да е празно. Затова размишлението върху Божието Слово прави Словото от главата да слезне в сърцето и просто от мисъл в главата да стане кръв в сърцето, а кръвта е живот. Така че да се върнем на Йоан 15.
Пребъдвайте в Мене и Аз във вас
В италианския превод казва: „и Аз ще пребъдвам във вас“, тоест Той казва: „Пребъдвайте в Мен“, това е условие и Той да пребъдва в нас. Затова ми харесва на мен, разбираш ли? Защото, както казва Словото:
Приближавайте се при Мене и тогава Аз ще се приближавам при вас.
Някои казват: „Господ защо е далече от мен?“ – защото ти си далече от Него. разбираш ли какъв е проблемът? Ако ние искаме Той да се приближава ние трябва да се приближаваме. Как ще се приближаваме? На първо място с мислите си. Какво мисля? Някой казва: „Брат, ти знаеш ли, че ние работим, имаме проблеми, имаме грижи?“ Всички ги имаме тия неща и се борим с тия неща в живота, семейства, църкви, работа и т.н. Как може това да стане?
Само на кратко искам да ви кажа понеже ти повдигна тоя въпрос и пак се връщаме в коловоза. Значи имайте в предвид, че с хората, това между другото е една милост от Бога, с човека аз говоря с устата си, ти ме слушаш с ушите си. Ти говориш с устата, аз те слушам с ушите си. Това е. Значи ние комуникираме уста – уши, уши – уста, нали? Но с Бога не е така. Ние говорим на Бога главно със сърцето си.
Бог не гледа на лице, гледа на сърце.
Тоест молитвата, която Бог слуша не е тази, която е принесена само с устата, но онази, която е принесена с уста и сърце заедно. Когато устата и сърцето станат на едно ниво, устата и сърцето говорят едно, тогава идват чудесата, защото понякога устата говорят едно, сърцето говори друго. Устата и сърцето трябва да бъдат едно. Затова казва:
Ако речеш на планината и повярваш това, което речеш ще стане.
Тоест устата казва едно, сърцето казва същото. Казва амин и планината е преместена. Не е проблемът в това, че не се вика. Знаете ли хора много викат, викат, викат, викат. При гоненето на демони някои милсят, че колкото повече крещят толкова повече ще ги изгонят. Не. Това, което трябва да бъде, трябва да бъде дума с вяра, дума с власт, а не крещене, крещенето е плът. Същото е и проповядването, някои крещят много. Не, човек може тихо да говори.
Думите на мъдрия тихо казани се чуват повече отколкото гласа на оня, който вика сред безумните.
Значи не е нужно да се крещи, защото така можем да спестим наши проблеми, проблеми на хората, че и на Господ проблеми да спестим по тоя начин. Някой ще каже: Как може Бог да има проблеми? Има, ние сме най-големият проблем на Бога.
Брат казва: „Искам да допълня нещо за викането. Някои проповядват бавно, тихо и някои си казват: „А тоя не го бива“, а другият, когато крещи и вика – „той много силен“.
Приятели, искам да ви кажа нещо. Има служби, на които все едно ще излети църквата, то викане, викане уж ще излети църквата ама нищо не става, ни хора се спасяват, ни хора се изцеляват, нито се освобождават, нищо не става. Какво искам да ви кажа с това? Не е във викането. Святият Дух е Този, Който върши работата и ние трябва да Му дадем място да действа. Разбирате ли?