Скъпи приятели, това е важен въпрос, с който искам да започнем да се занимаваме и ако Бог ми даде благодат ще го продължа, защото вярвам това ще ни доведе до ново ниво на взаимоотношение с Бога и до ново ниво на Божия сила в нашия живот.

        Искам да ви кажа, че в Библията се казва, че

Радостта  ни в Господа е нашата сила

        Не депресията, не отчаянието, не роптанието, а нашата радост в Господа е нашата сила. Затова врагът идва като крадец, който иска да открадне и ограби нашата радост в Господа, защото когато сме радостни, тогава сме силни. Радостта е духовно преживяване. Има разлика между щастие и радост. Щастие, вие може дори от думата да вземете – ща, тоест, нещо, което ти желаеш е станало и затова ти си щастлив. Но радостта не зависи от това дали нещата са станали както ги искаш. Радостта е зависима от Святия Дух. Навсякъде в Библията се говори за радостта в Святия Дух.

Божието царство е правда, мир и радост в Святия Дух 

        Радостта идва от Святия Дух. Щастието идва от обстоятелствата. Ние трябва да черпим и нашите източници трябва да бъдат в Бога. Нашите източници не трябва да бъдат в обстоятелствата. Ето сега ще започна с един такъв стих, нали знаете, че трябва да следваме водителството на Святия Дух. И аз няма да бързам да навлизам в материала, а напротив ще гледам да се движа според начина, по който Господ ни води.

        И така ще обърнем първо на Псалм 87:7. Много важен псалм, който да си запишете,

както певците, така и музикантите ще казват всичките ми извори са в Тебе /Господа/ 

        Какво трябва да кажат певците? Какво трябва да кажат музикантите? Какво трябва да каже всеки един от нас – всичките ми извори, източници са в Тебе. Моята радост извира от Господа.

Човек, който уповава на Господа е като дърво насадено при потоци води, чиито лист не повяхва, не престава да дава плод никога 

        Защо? Защото източника, изворът му е в Господа. Така че нека всички сега заедно да кажем, всеки един който слуша – всичките ми източници, всичките ми извори са в Господа. Господ е моя извор, Господ е извора на живота ми. Благодарим ти, Господи. Благодарим на Бога за този прекрасен псалм.

        Нека започнем сега. Искам да обърнем също на Матей, вярвам, че няма да бързате този материал да го минаваме. Не е въпроса да го минем бързо, въпросът е да го минем наистина ползотворно. Защото този материал, просто настоявам, че е много важен.

        Матей 21:15,16:

Главните свещеници и книжници като видяха чудесата, които Исус извърши и децата, които викаха в храма и казваха – Осанна на Давидовия син, възнегодуваха и му казаха /на Исус/ – Чуваш ли какво казват тези? Исус им каза – не сте ли чели никога: от устата на деца и кърмачета си приготвил хвала 

        С други думи, от устата на дечица си приготвил хвала. Исус цитира Псалм 8:2, който след малко ще погледнем. Който иска вече може да обърне на този псалм, но същевременно аз искам да ви обърна внимание на този стих тука. Какво казва Исус? От устата на младенци или на дечица си приготвил хвала. Децата хвалят Бога. Трябва да бъдем със сърце на дете, за да хвалим Бога. Исус какво каза:

Ако не се обърнете /не се покаете/ и не станете като дечицата, не можете да влезете в Божието царство 

        Не можете да влезете в Божията сила, защото Божието царство е в сила, не можете да влезете в правда, мир и радост в Святия Дух, ако не се обърнете и станете като дечицата. Дечицата хвалят Бога. Във всяка една ситуация, в която се намираме, особено в негативните ситуации, в които се намираме, на човек не му се вижда нормално да хвали Бога, обаче трябва да станем като дечицата да започнем да Го хвалим за всяко нещо.

        Искам да ви кажа първо, че хвалението не е песен, хвалението не е музика, хвалението е живот. Хвалението е начин на живот. И затова днеска започваме, защото когато говорим  за хваление, повечето хора се хващат за това – ама аз не мога да пея, аз не мога да свиря. Това няма общо с този случай. Хвалението не зависи от професионалните умения на човека. Бог е призовал всяко едно неговото дете да го хвали. Виждате „от устата на дечица е приготвил хвала”, не от устата на професионалисти. Така че трябва да станем като децата и да живеем стил на живот, който да хвали Господа.

Ядете ли, пиете ли, каквото и да правите отдавайте слава и хвала на Бога Отца, в името на Бога Отца 

        Трябва да се научим да хвалим Господа и сега това е, с което ние се заемаме в момента. Сега се обръщам към Псалм 8, стих 2. Исус в Матей 21 глава, цитира този псалм 8. И там Той казва:

Приготвил си хвала

        Думата там е хвала. Исус цитира псалма и използа думата хвала. Но ако погледнете тука в Псалм 8:

От устата на деца и кърмачета си 

        Ах, тия преводи! Това е „Верен” в момента, съжалявам. Значи просто ще трябва да се върна към старите преводи, защото старите преводи, просто съжалявам много, обаче…

        Псалм 8:2, това е ревизиран превод:

От устата на младенци и сучещи /може да е стара дума младенци и сучещи/, обаче казва – укрепил си сила 

        Нека кажем – сила, сила, сила. Исус използва думата хвала в Новия Завет Матей 21 глава, но Той цитира Псалма, в който думата не е хвала, но е сила. Не случайно, Господ никога грешка не допуска. Не е да си обърнал просто езика и да е сгрешил. Няма нито една празна дума в Библията, няма нито една безсмислена дума в Библията, няма нито една точка, нито една запетайка, които да са излишни в Библията. Всичко е точно. И вижте какво казва тука:

В устата на дечица си укрепил сила 

        Какъв е извода? Хвалението е сила. Кажи го. Значи, вие виждате, че в Неемия 8:10 се казва:

Радостта ни в Господа е наша сила

        А тука се казва, че хвалата ни е сила. Ако сте няколко души вкъщи, кажете си един на друг – хвалението е сила. Искаш сила в живота си – хваление. Но не, не, песента е сила. Вижте той и Азис пее и Глория и Софи Маринова и някои други. И Лили Иванова пее, обаче тука става въпрос за хваление. Има разлика между пеене на песен и хваление. Песента е песен, която се пее с определени гласови умения, музикални умения, но хвалението не зависи нито от глас, нито от музика. Хвалението зависи от душата на човека, от сърцето на човека. Оттам извира хвалата. Така че хвалението е нещо, което е по-дълбоко от пеенето.

        Много пъти ние като християни дори в църквите, стоим вън в дворовете. Нека да ви го кажа това. Значи, скинията се е състояла от три части – първата част е двор под открито небе, втората част, която вече е закрита се казва светилище и третата част, която също е закрита се казва Светая Светих. Двор, светилище, Светая Светих. Вие знаете, че във двора се влиза през портата, в светилището се влиза през вратата, а в Светая Светих се влиза през завесата. Значи имаме порта, врата и завеса. В Стария Завет евреите са наричали портата пътят. Наричали са вратата истината и завесата – животът. Пътят, истината и животът. Зад завесата е било Божието присъствие, Божия ковчег. Исус какво каза?

Аз съм пътят

        Аз съм портата, която води към двора.

Аз съм истината

        Аз съм вратата, която води от двора в светилището. И

Аз съм животът

        Аз съм завесата, която води от светилището в Светая Светих, в самото присъствие на Бога.

Никой не може да дойде при Отец освен чрез Мене 

        Сега, вие виждате, че Исус е ключът към всяко едно нещо, включително и влизането в присъствието на Бога. Никой не може да влезе, не можеш да прескочиш и да  влезеш в присъствието на Бога. Но това не ми е предмет, на това което искам да говоря. Казвам ви, че има три части, които са образ на тяло, душа и дух. Дворовете – образ на тялото, светилището – образ на душата и Светая Светих образ на духа. И когато ние искаме да влезем в присъствието на Бога,  влизането става отвънка навътре. Например, влизаме в църковната сграда, защото църковната сграда не е църква, вие го знаете това. Църквата това сме ние. Бог не обитава в ръкотворни храмове, Той обитава в неръкотворни храмове, направени от Него – човешкото тяло.

        Така че ние влизаме в Неговото присъствие, влизаме например в църковната сграда и започва богослужението. Първоначално се започва с бърза музика, по-динамична музика, защото хората идват, те са изморени, натрупали са прах по себе си, плът, плътски мисли, проблеми, проблеми в семейството, в работата и т.н. И те идват в църквата и носят със себе си всичкия този багаж. Те трябва да се отърсят. Трябва просто хвалението да бъде, това е хубаво и за хвалителите да го чуят, просто трябва да бъде по-динамично, по-раздвижено, за да могат да се отърсят хората, да се събудят, някои ще седнат и ще заспят направо. Да се раздвижат и първо нещата тръгват в областта на тялото, хората тръгват от плътта, забележете. Трябва да започнат да събличат плътта от себе си. И затова се започва, първо се започва с пеене. Това е пеене на песни, песен, песен и като че още нищо не става, но постепенно ние минаваме през портата и влизаме в дворовете. Влизайки в дворовете вече влизаш лека-полека в присъствието на Бога, но все още е много шумно, все още е много прашно, все още има много плът в двора. Когато  влезеш в двора, ти трябва да минеш през какво? Трябва да минеш първо през олтара, който е образ на кръста. Жертвата на кръста. Значи ти влизаш през портата, която е Христос, идваш при олтара, който е кръста, кръвта на Исус, там изповядваш греховете си и кръвта на Исус те измива и очиства. Влизаш по-навътре, аз няма да влизам в подробности в момента, защото това е много дълбоко. Изкушавам се да вляза надълбоко, но няма да отивам натам. Минаваш и отиваш при умивалника, който е образ на Божието слово. Този умивалник е бил направен от огледалата на жените, счупени огледала и като се миеш се оглеждаш. Значи свещеника като се умие се оглежда и може да види, ако има нещо нечисто да се измие, за да може да влезе в светилището да служи. И този умивалник е образ на Божието слово. Значи, кръвта те измива, Божието слово те измива, измива ти краката. Те са си миели ръцете там, понеже там чрез дела се е влизало, но днеска ние не мием ръцете си, ние мием нозете си. Минава се през вратата и се влиза в светилището. В светилището става чисто и тихо. Това вече е едно място, където постепенно шума започва да заглъхва. Все още е шумно, но не толкова.

        Вижте, в началото ние можем с много диво хваление да започнем, но постепенно с хвалението започват нещата да влизат в един канал, който те води към Божието присъствие. Това е хвалението. Хвалението не достига до самото Божието присъствие. Вижте нещо интересно. Аз не съм свършил тука пасажа, но ще ви цитирам Псалм 100,стих 4:

Влезте в портите Му със славословие 

        Виждате ли? Ние минаваме през портите със славословие и в дворовете Му с хваление. Това не е още вътре Светая Светих, намираме се доста навън. Славословие или на друго място – благодарение. Ти можеш да славиш Господа, можеш да благодариш на Господа, можеш да го хвалиш с решение на волята си. Защо? Защото хвалението е в областта на душата. Запомнете, че хвалението се движи в областта на душата. Хвалението не е в областта на духа, поклонението е в областта на духа. Защото се казва в Йоан 4:23,24 стих се говори точно за поклонение.

Които му се кланят, му се кланят с дух и с истина 

        Не става въпрос за Божия дух. Естествено, че чрез Божия дух става, но тука става въпрос, че чрез човешкия дух ние се покланяме на Бога. Тоест човешкият дух се кланя чрез Божия дух. Така че поклонението може да се каже, че е най-висшата духовна дейност, която можем да извършваме. Затова и Сатана изисква най-много поклонението. Затова каза на Исус,

Ще ти дам всичките царства, само ако на мен ми се поклониш

        Представете си колко много той иска поклонението. Казва – всичко, всичко което виждаш, всичките царства, всичката власт, аз ще ти го дам, само ми се поклони, моля ти се. Поклони ми се. Разбирате ли колко е важно поклонението? Защото поклонението  се извършва пред Бога или да кажем по друг начин – поклонението се извършва пред царя. Колкото повече се приближаваш при царя, толкова по-ниско слизаш. Колкото повече се приближаваш при царя, толкова повече се покланяш и пред Неговите нозе се просваш по лице. Това е положението с поклонението. Но когато говорим за хвалението, то е в областта на душата. Помните ли 103 Псалм какво казва?

Благославяй душе моя, Господа и всичко ще е в нея нека хвали святото Му име

        С други думи, хвалението, благославянето е с душата. И какво? Духът на Давид казва на душата на Давид, защото душата не винаги иска да хвали, не винаги иска да благославя. Тя може да иска да спи, може да иска да се оплаква. Може да иска да роптае, защото душата се състои от емоциите, от волята и от ума. Но духът казва на душата – „благославяй Господа, душе моя и всичко що е вътре, нека хвали святото Му име”. С други думи, хвали, душе моя, Господа! Ние трябва като влезем в църквата и не само като влезем в църквата, в живота си да заповядаме на душата си да хвали Господа. Да вдигнеш ръцете си към Господа, да отвориш устата си да го хвалиш. Ама аз не чувствам, брат, да го хваля! Да, ама трябва да тръгнеш в плътта. Вижте, и аз някои неща не ги обичам и аз обичам много естествените неща да ви кажа, обаче се оказва, че не винаги нещата стават по толкова естествен начин. Казва словото, че

В Божието царство се влиза насила и който насили себе си влиза в него

        Божието слово казва:

Отвори устата си и ще я напълня или изпълня

        С други думи, трябва първо да отвориш устата, трябва в плътта, в тялото си нещо да извършиш и тогава Господ се присъединява към тебе. Много пъти Господ кара хората да си прострат ръката, да станат, да вдигнат постелките си и тогава идва изцелението. Така че виждате, че човек трябва да се задвижи, за да влезе от плътта да кажем дори в душевната си област.  Да не говорим за духовната. Душата ми хвали Господа.

        Аз ще се върна обратно на Псалм 8:2:

От устата на младенци и сучещите /тоест от устата на децата/, укрепил си сила 

        Хвалата е сила. Защо ни е сила? Вижте какво казва: 

Поради противниците си, за да накараш да млъкне врагът и отмъстителя

        С други думи, когато това нещо го комбинираме с Откровение на Йоан 12:10, където се казва, че

Клеветникът или обвинителя на нашите братя е Сатана, който ги клевети или обвинява денонощно пред нашия Бог

        Можете да си го прочетете стиха. Виждате, че Сатана ни клевети и обвинява постоянно пред нашия Бог, както с Йов правеше, разбира се, непрестанно 24 часа в денонощието и ни търси кусурите.  Много често той го прави чрез братя и сестри, понякога го прави чрез лъжебратя и лъжесестри. За съжаление, понякога го прави и чрез нас. Колкото и да ни е неприятно да си го признаем, понякога ставаме инструменти на обвинителя или на клеветника, обаче да не бъде това. Нечист извор не трябва да бъде. Но тука се казва, че хвалата е сила и тя ни се дава поради противниците на Бога и нашите противници. Тоест, чрез хваление ние имаме сила да победим противника. Защо? Защото силата на противника къде се намира? Силата на противника не е в оръжие, не е в мускули, силата на противника е в езика му. Той обвинява, както казахме. Това е силата на противника. Силата на противника е слово, нашата сила е също слово. Мечът на духа е Божието слово. То е нашата сила, но противника също разполага със слово. То е лъжи, клевети, то е измама, това е неговото оръжие, с което той разполага. Вие знаете обаче Исая 54:17 какво казва:

Никакво оръжие скроено против теб няма да успее и ти ще победиш всеки език

        Оръжието е език. Аз ви предлагам да кажете следното нещо – езикът е оръжие. Езикът е оръжие. Виждате ли? Бог използва оръжието на езика и дявола използва оръжието на езика. Затова, когато приемем кръщението в Святия Дух започваме да говорим на други езици. Господ веднага първото нещо, което хваща е езика. Когато в някой човек  има демонично присъствие, първото нещо, което се проявява е в неговото говорене. Говоренето издава какво има в сърцето.

От преизпълването на сърцето, говори устата

        Езикът е голяма сила. Езикът е кормилото на живота, езикът определя бъдещето ни. Езикът е точка на контакт между небето и земята и между ада и земята. Какво освобождаваме чрез езика си – това е важно. Така че тука се казва, че

Бог е укрепил сила /тоест хвала/ поради нашите противници

        Как?

За да накараш да млъкне врагът и отмъстителят

        Забелязвате ли какво става, когато ние хвалим Бога? Ние хвалим Бога, а врагът млъква. Когато ние роптаем, врагът говори, врагът одумва, врагът обвинява, врагът клевети. Това се случва, когато ние се оплакваме, когато мълчим или нещо друго, но когато хвалим Бога врагът млъква. Когато врагът млъква, той няма с какво да ни удари, няма оръжие. Не може да ни обвинява. Така че, приятели, ние когато хвалим Бога, врагът мълчи, врагът и отмъстителят мълчат. Това е нашата сила. Има сила в хвалата. Затова трябва да се научим да хвалим Бога. Това е невероятно, но това е факт. Хвалението към Господа е сила, тази сила ни е нужна поради нашите противници и поради Божиите противници, те са едни и същи. Когато хвалим Бога, Бог кара обвинителя да млъкне. Слава да бъде на Господа Исуса Христа.

        Някой ще каже – Добре, ама аз не съм хвалител, не съм певец, не мога да пея хубаво, това поучение не е за мене. Аз ще ходя да си спя. Ами, добре, който мисли така добре, но не е добре, защото аз сега ще ви покажа Псалм 34:1. Това е псалм, когато Давид се престори на луд пред Авимелех, който го пусна да си отиде. Азбучен псалом.

Ще благославям Господа на всяко време, похвала към Него ще бъде винаги в устата ми 

        Нека да обърнем внимание на този първи стих. Ще благославям Господа. По кое време? По всяко време. Тоест, нон стоп. Ще благославям Господа на всяко време, похвала, или хвала към Него ще бъде кога? От време на  време – „винаги в устата ми”. Виждате ли, че хвалата е стил на живот? Защото Божието слово е дадено за всеки един от нас. То не е само за хвалители, не е само за музиканти и певци. Божието слово е дадено за всеки един от нас. Ние трябва да се научим да го хвалим с нашате уста. Похвала към Него ще бъде винаги в моята уста.

        С други думи, по всяко време е подходящо да хвалим Бога. Формата или начина на хваление търпят изменение според случая или конкретното водителство на Святия Дух. Но същността на хвалението е начин на живот. Трябва да хвалим Господа не само с песни, не само с музика, но трябва да хвалим Господа с душата си. 

Благославяй душе моя, Господа и всичо що е вътре в мене, нека да хвали Неговото свято име 

        Слава на тебе, Господи! Искам да не ви преуморявам с Божието слово, но в същото време има толкова прекрасни стихове, че просто се чудя откъде да ги започна. И понеже сме започнали да говорим за оръжието, нека да минем на един друг псалм. Нека да отидем на псалм 149. Аз по принцип тръгвам от 6-ти стих, но този път ще тръгнем от 5-ти:

Светиите ще тържествуват славно, ще се радват на леглата си

        Значи, тука става въпрос за светиите, за вярващите. Ще тържествуват славно, ще се радват на леглата си. Радост на леглото. Лягаш и почваш да се радваш. Това означава, че си лягаш спокоен и радостен, нали? Обаче вижте какво правят.

Славословие към Бога ще бъдат в устата им и меч остър от двете страни в ръката им 

        Сега обърнете внимание на нещо тука. Хвалата може да има в себе си музика, хвалата може да бъде под формата на мелодия, но хвалата има в себе си и слово.

        Искам да чуете много внимателно и хора, които са особено хвалители да знаят това. Думите в една песен не бива да се слагат според звученето им, за да пасват и да звучат добре. Наистина добре е да има рима и да звучат добре, обаче думите в песента са по-важни от самата музика и самата мелодия. Защото музиката е формата, обаче съдържанието, думите са онези, които отприщват Божието помазание и сила. Съдържанието е това, което променя живота на хората. Затова е важно какво съдържание има в самата музика или песен, или самото хваление. Вижте какво казва тука:

Словословие към Бга ще бъдат в устата им

        Ето това е хвалата. Обаче,

меч остър от двете страни в ръката им,

        това говори за Божието слово. Когато хвалението е обединено със словото на Бога, силата която се освобождава е невероятна. Аз затова вярвам, че идва време, в което ние трябва да освободим едновременно словото и музиката, словото и хвалата. Да вървят заедно, динамика, движение в тази посока. Словото трябва да се облече в музика и музиката трябва да се стабилизира в словото.

        Искам да ви кажа, че по отношение на песните ние често пъти презираме старите песни, обаче ако погледнете стари химни отпреди векове на Чарлз Фини и т.н., такива текстове невероятно дълбоки и теологично издържани има. Текстове, които наистина носят едно истинско евангелско послание. Защото днес много често се чува толкова плитко послание – „Исус ме обича, Исус ме обича, алелуя, амин!” Не е лошо, но нека оставим децата да пеят по този начин. Нека ние влезем по-дълбоко в нещата. Нека нашата хвала да бъде, както един превод на английски език го казваше – нека живота ни да бъде като едно евангелие. Нека да има дълбочина в него, нека да има същественост. Днес се получава така, че се смята до голяма степен, искам да го чуете внимателно, трябва да се изкажа много точно.

        Често пъти се смята, че колкото повече са освободени хората по време на хваление, то непременно хвалението е много хубаво. Но вие знаете много добре, че има разлика между свобода и свободия. Свободата е нещо, което се намира само в духа на Бога. Ако хвалението излезе от водителството на Духа, колкото и добре да изглежда, то е в плътта. Няма значение точно каква е формата. Тука важното е дали се движим в духа, или се движим в плътта. И днес има дори хвалители така наречени, които са изключително популярни, които направо си ходят в плътта и в света – и в ежедневния живот и дори и на сцената, и клипове и т.н. И ние „алелуя” казваме. Не, изобщо не е алелуя това, защото това си е плът и подвежда много хора. Тука не става въпрос дали ще играеме, защото в Словото ясно се казва, че ние нямаме право да забраниме хороигранието според Псалм 149:3, където се казва:

Нека хвалят името Му с хороиграние, с тъпанче и арфа нека му пеят хваление

        Има някои, които забраняват музикални инструменти, но вижте тука думата е „хороиграние”. Думата не е кючек, не чалга. Простете. Искам да видите това нещо. Тука се казва хороиграние. Защо? Ами, погледнете еврейските танци, който е имал възможност да гледа. Аз няколко пъти съм гледал еврейски танци. То като гледаш еврейски танц, то е красиво нещо, то е възвишено нещо. Забелязали ли сте? Еврейският танц, като гледаш евреи да танцуват, не си мислиш за тия неща, които си мислиш като пуснеш българския телевизор, нали? Може би малко по-различно тече хвалението и танците им от танците по българската телевизия. Вижте, това не може да бъде така. Забележете, какво казва Дерек Принс – „Корабът в морето е наред, морето в кораба не е наред”. Вие знаете, че кораба е образ на църквата. Корабът в морето е ок, църквата е в света, но света не е църквата. Но когато морето влезе в Титаник, тогава нещата не са наред. Тогава трябват спасителни лодки и хората умират. И това е същото, което се получава. И на всеки един хвалител искам да кажа, че носи невероятна голяма отговорност. Хвалителят трябва да освободи словото на Бога, хвалителя трябва да предаде посланието на Бога, хвалителя трябва да доведе хората до покаяние и до предаване на живота им на Господа Исуса. Хвалителят трябва да освободи изцелителната и освободителната сила на Бога, да освободи Божието присъствие, царството Му да дойде и волята Му да бъде изпълнена, както на небето, така и на земята. Но хвалителя не е този, който трябва да донесе плътта, греха и света при Божиите хора и в църквата. Това беше просто едно отклонение, но смятам, че е съществено за някои хора.

        Разбира се, някой тука ще каже – Добре де, брат, ами ние какво да правим с инструменталистите и добрите музиканти? Можем ли да сложим хора като хвалители, които не могат да пеят и не могат да свирят? Разбира се, приятели, това нещо не може да бъде така. Ще отидем междувременно в Псалм 33:3, където се казва:

Пейте му нова песен, свирете изкусно с възклицания

        Вижте, в този псалм се казва вече за хвалителите. „Нова песен” се казва, което говори за това, че трябва да има пророчески елемент в хвалението. Ето на, това за хвалителите е много важно. Хвалението трябва да има пророчески елемент, трябва да има нов елемент. Не просто заучени песни и просто си повтаряме заучените песни, а ние трябва да имаме и пророчески елемент, трябва да бъдем отворени за водителството на Святия Дух. Нова песен, това не значи, че трябва да изхвърлим старите. Но трябва да има нещо ново, ново откровение върху това, което правим.

        И след това казва – „свирете изкусно с възклицания”. С други думи, тука вече изкусно говори за професионализъм. Аз съм бил на места и се изненадвам от това, че някъде и то в големи църви се поставят хвалители, които пеят фалшиво или пък нещо в свиренето не е наред или нещо друго. Това ме изненадва, не би трябвало да ме изненадва, обаче дефакто хвалителите трябва да могат освен да водят хората в духа, да могат и професионално да свирят, защото това е тяхната работа. Вижте, едно време левитите, музикантите не е трябвало да работят, за да могат да имат време да се занимават с хваление и да могат наистина да правят нещата както трябва. Така че това нещо също е важно, не е най-важното, но не е маловажно, защото виждате има стих, който казва, че трябва изкусно да го правим това нещо.

        И аз сега ще се върна обратно на 149 Псалм, където се казва:

Славословие към Бога ще бъдат в устата им, меч остър от двете страни в ръката им

7. За да отдават възмездие на народите и наказание на племената

        Забележете, че хвалението е духовно воюване. Забележете, хора. Аз трябва да ви кажа, че рядко виждам хваления, които знаят как да водят духовно воюване. Това не е просто „Исусе, обичам те.” Тука освен, че трябва да се обърнеш към Бога, трябва да знаеш как да воюваш в хваление. Така  да се каже – miracle music, както казва Алън. Трябва да го има това. Това е духовно воюване.

Отдават възмездие на народите и наказание на племената. 

         Не за хора става въпрос, народи и племена. Тука става въпрос за духовни народи. С други думи, тука става въпрос за духовни сили. Възмездие и наказание на духовните сили. Хвалението е буквално възмездие и наказание.  Възмездие, защото това, което са причинили се връща на тяхната глава и наказание – те биват наказани по време на хвалението. Забележете, много интересно е това, че при раждането на Исус, знаете че е имало едни овчари, които са си пасели овцете по това време и из един път им се явява група ангели, ангелски хор да го кажем. Ангелският хор се явява, казва се ангелско войнство, ангелска войска им се явява. Но не се явяват с копия и мечове или с друго нещо, а се явява с хваление.

Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, между които е Божието благоволение

        Какво правят те? Хвалят Бога. Как воюват те? С хвала. Хвалата е война и ние трябва да се научим как да воюваме в църквата. Хора, не е въпроса да изпеем пет песни в църквата и после проповедника да си каже нещата и да продължим нататък. Въпросът е как хвалението и проповедника да се съберат заедно и да станат един юмрук и да фраснат дявола в носа и да му разбият главата. Разбирате ли? Ние трябва да знаем как да воюваме. Давид като взе камъчетата от потока, той нямаше намерение да гали Голиат. Той го удари в главата и го събори. Ние трябва да знаем как да воюваме. Малкият Давидко знаеше как да воюва.

        И искам да ви покажа, че в І Царе 16:23, можете да видите същия тоя малък

Давид, как е хванал арфата и свири на Саул, който е атакуван от нечисти духове и докато Давид свири, нечистите духове напускат.

        Давид е знаел как да воюва с арфата. Само с музика дори е знаел как да воюва. Аз предполагам, че той е пял псалми докато е свирил, защото самия той пише псалми. И виждате какъв войн, от малък войн. И когато отива да се бие с Голиат какво казва на царя? Не се бой царю, никой да не се смущава от този необрязан филистимец, ако ще да е три метра. Аз казва, паса овцете на баща ми. Когато дойде някоя мечка и хване някое агне, аз се хвърлям, не бягам от мечката, хвърлям се, хващам я, туширам я, взимам агнето и я убивам. Като дойде някой лъв, хващам го. Представяте ли си Давид като тези, които ги дават кеч манията. Хваща го лъва и го преобръща, и го убива. Със силата на Святия Дух обаче. Казва,

аз съм убил мечка, убил съм и лъв и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях

        И филистимеца излиза срещу Давид и започва да го кълне. Виждате, какво е оръжието на врага – езика. Кълне го в името на неговите богове.  Давид казва – слушай,

ти излизаш срещу мен с лък, с меч, със щит, аз обаче изливам срещу тебе в името на Господа Бога на силите. И днес Господ ще те предаде в моята ръка и аз като те убия ще ти отсека главата и ще предам тялото ти на полските зверове и на небесните птици, за да разбере целия Израел и целия свят, че има Бог в Израел и да разберат всички, които са тука, че Бог не избавя с копие, със щит и с меч, защото боят принадлежи на Господа.

        И така, когато ние хвалим Господа, Господ воюва за нас. И сега като стигаме до този момент, аз просто се чувствам принуден да отида в ІІ Летописи 20 глава, където се говори именно за това, че боят е на Господа и той дава победа на онези, които предават боя на Него и го хвалят. Защото в 22 стих на тази глава, когато Божията армия постави пред себе си хвалителите и те започнаха да хвалят Господа за Неговата милост и за това, че милостта Му трае до века. Представяте ли си – хвалителите бяха пред армията! Което означава, че хвалителите са истинската армия. Когато те бяха пред армията, тогава, приятели, Господ постави засада против противниците и те се сбиха едни с други и загубиха битката. Сами себе си избиха. Представете си какво нещо! Нека само за момент да обърна там. Казвам ви – материала е много прекрасен и понеже Бог постоянно прибавя по нещо, аз някак си го движа по такъв начин. Господи, аз те моля да даваш откровение и мъдрост на всеки един от нас.

20.И тъй на сутринта станаха рано та излязоха. Йосафат застане и рече – слушайте ме и вярвайте в Господа, вярвайте пророците. Тогава като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската, казвайки – словославете Господа, защото милостта Му е до века

22.Когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците /това са ангелски сили/ и против онези от хълмистата страна Сеир /това е огромна войска, милионна войска, трима царе с войските си са там – амонци, моавци и от хълмистата страна/  и те бяха поразени, защото амонците и моавците станаха срещу хълма Сеир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сеир, те започнаха взаимно да се изтребват 

        Какъв е извода? Изводът, приятели е следния. Когато ние хвалим Бога по правилен начин /слушайте внимателно това/, тогава Бог внася объркване в стана на противника. И в стана на противника настава гражданска война. Когато ние хвалим Господа, противникът се разделя и започват да се бият помежду си. Както се казва:

Царство разделено против себе си, не може да устои

        Хвалението  разделя противника и вкарва объркване в него. Ние това разбира се, сме го виждали, когато имаме освободително събрание и започнем да хвалим Бога, демоните не могат да понасят хвалението. Те са изключително обръкани, защото има един стих, в който се казва, че

Господ обитава в хвалението на своите светии 

        Тоест, присъствието на Бога идва, когато ние хвалим Господ. Господ обитава в хвалението на светиите. И какво се получава? Не само, че те победиха един многократно по-силен враг от тях, дори не влязоха в битката, а враговете сами себе си избиха, но освен това три дена след това събираха користите, тоест ограбиха противника. Това означава, че когато ние хвалим Бога, Господ не само възстановява това, което ни е ограбено, но крадеца връща и седмократно повече. С други думи, Господ ни дава да вземем плячка от врага, да ограбим неговите оръжия, да ограбим неговото богатство и наистина след това, след хвалението, ние излизаме по-богати във всяко отношение, отколкото преди да влезем в хвалението. Слава на Бога за това нещо.

        Нека сега се върнем обратно, защото този псалм трябва да го довършим докрая.

Така да отдаваме възмездие на народите и наказание на племената /това става чрез хваление и Словото на Бога, което е основа на онова, което правим/, да  вържат царете им с вериги 

        Значи, когато хвалим Бога какво правим? Ние връзваме царете, т.е. началствата и властите в небесни места дори. Слушайте хора! Когато говорим за народите, че отдаваме възмездие на народите и наказание на племената. Народите се движат тука по земята, това е символ на демоничните сили, на демоните. Но вие знаете, че има разлика между демоните, които са на земно ниво и между началства и власти, които са на второто небе. Началствата и властите те са управляващите, те са много по-интелигентни, много по-силни и те стоят там горе и дърпат конците долу. Сега, тука се казва не само това, казва:

Ще вържем царете им с вериги и благородните с железни окови 

        Тоест, ние ще вържем –

това, което вържем на земята, ще бъде вързано на небесата.

        Ще бъде вързано там. Виждате го това нещо. Дори началства и власти можеш да вържеш с хваление. Ей, хора, какво говориме ние? Началства и власти да вържеш, знаете ли какво е това? Един от тези е Сатана. Самият Сатана не е тука, той е там. Ние казваме Сатана, обаче дефакто той е там. Тука са само демони, тука е пехотата. Добре.

9. За да извърши над тях писания съд 

        Забележете, затова хвалението трябва да е библейско. Трябва да се използва словото на Бога, защото само словото на Бога има власт над тъмнината. В това духовно воюване, ние трябва да извършим писания съд, не на нас каквото ни се иска. Затова много хора се провалят във вярата, защото вярата им не е основана върху писанието. Винаги, когато се молиш трябва да си основан  върху стих, трябва да бъдеш основан върху писанието. Винаги, когато хвалиш Бога, трябва да си основан върху писанието. Не просто сладки и хубави песни, а къде ти е основата е въпроса. Защото ние трябва да извършим върху тях не просто съд, а писания съд. Онова, което е писано, него можеш ти да извършиш, а не което ти си мислиш, че можеш да извършиш. И когато в Псалм 45:11 казахме

относно делата на ръцете Ми, заповядайте ми, казва Господ

        Тука не става въпрос, че ти заповядваш на Господа, защото Господ е Господ, ти не можеш да му заповядваш. Но ти дефакто активираш, онова което Господ е казал в словото и го привеждаш в действие. Ти не можеш да направиш нещо повече от онова, което Той е казал. Ти го правиш в покорство на Неговото слово и дето се казва ти манифестираш в този материален свят, онова което вече е записано там. И точно тука това е, което се казва – да извършим върху тях писания съд. Тази чест принадлежи на някои от Неговите светии.

Тази чест принадлежи на всички Негови светии,

        се казва тука. Алелуя. С други думи, ти ако си светия на Бога, тази чест принадлежи и на теб. Вземи хвалата на Бога, вземи в ръката си Божието слово, започни да съединяваш хваление със слово, започни да съединяваш молитвата си със слово и ще станеш стабилен като канара. Ако словото на Бога стане основа на твоята молитва, никой не може да те мръдне. Ако словото на Бога стане основа на твоята хвала, ще събаряш крепости, ще връзваш началства и власти, ще връзваш демонични сили, ще пускаш на свобода угнетените. Словото на Бога е онова, което поразява врага. Затова в пустинята Исус Христос използваше това единствено оръжие и казваше –

Писано е, Сатана! Писано е!

        И той трябваше да напусне, защото той не може да застане срещу писаното слово на Бога.

Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат, казва Господ 

        Вземете в ръка оръжието на Божието слово и ще видите до къде ще ни докара това. Слава да бъде на Господа.

        Скъпи приятели, аз ще спра дотук. Другият път вярвам, че ще продължим, защото тази материя, ние тепърва я започваме. И аз вярвам, че днеска получаваме едно прясно, ново откровение върху хвалението, въз основа на писанието. Знаете, че се стараем винаги да сме стъпили върху писанието, но не върху религиозните окови, а да сме стъпили върху живото писание, да сме стъпили върху писанието върху духа. Защото Исус казва:

Моите думи дух са и живот са 

        Така че Неговите думи носят дух и носят живот със себе си. Нека Бог на нашия Господ Исус Христос да благослови всеки един от нас и да ни даде мъдрост и откровение как да бъдем наистина Негови хвалители, в името на Исус. Амин.