Сигурно много хора се интересуват от пътуването ми в Лагос, Нигерия, но аз ще гледам каквото говоря, да го говоря в духа, не просто да ви казвам факти, защото фактите на вършат работа. Направих едно видео, което не е нещо особено, нещо духовно, но където имах възможност снимах, защото не навсякъде може да се снима с камера. Така че можете да видите някои неща свързани с пътуването. Освен това, направих друго видео, с видео снимки от пътуването с музика от Стефан, нашия син. Така че можете и него да го видите. Вярвам че ще ви благослови, то вече има и по-духовен характер.

Искам да ви споделя някои неща от Божието слово. Нека да следваме водителството на Святия Дух. И когато Господ ми даде, каквото ми даде, аз ще ви говоря. Нека да започна с едно слово, което искам да ви кажа и вярвам, че бъде благословение за всички вас. И това, което искам да ви говоря е свързано с мисленето. Знаете, че Божието слово се казва в

Римляни 12:2 стих: да се преобразяваме чрез обновяването на нашия ум

        Много често ние се опитваме да се променяме или да променяме другите посредством как да кажа, самонасилие. Обаче, в словото се казва, че трябва да се преобразяваме чрез обновяването на ума. Тоест, трябва да се преобразяваме чрез словото. Обновяването на твоето мислене е да позволиш на Божието слово да навлезе дълбоко в костите ти, в мозъка на костите ти да навлезе като масло, като вода, да навлезе дълбоко в тебе, да се накиснеш в Божието слово. Тук не става въпрос просто да научиш нещо наизуст. Тук става въпрос за какво мислиш, за какво разсъждаваш? Вижте, в Исус Навиев 1 глава, вие знаете този пасаж, обаче слушайте много внимателно, защото това може да промени живота ви. Ако това, което говоря днес го разберем, това може да промени живота на някои хора.

Исус Навиев 1:8 Тази книга на закона /на кой закон – Римляни казва – закона на вярата. Значи това е книга на вярата/, да не се отдалечава от устата ти

        Това какво означава? Това означава, че в една ситуация, в която можеш да говориш роптание, оплакване, обвинение, осъждение и други подобни неща, можеш също да говориш онова, което Господ говори в Неговото слово. Имаш право на избор какво да говориш – дали човешките неща или да говориш Божиите неща. Ти избираш.

Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти

        Значи, ето ви един първи ключ – да размишляваме върху Божието слово. И аз съм ви разказвал за брат Иван, който е бижутер в София. 95-та, 96-та година, ние с него тези години стояхме и сме си говорили с часове само за Господа, за Святия Дух. Ние откривахме тогава Святия Дух и тази книга на закона не се отдалечаваше от устата ни. Ние не се насилвахме, ние просто не можехме за друго да говорим. Ние говорихме за това, което словото казва. Така че, това е първият ключ, ако искаш успех. Когато трябва да избираш между това, което чувстваш, между това, което виждаш или това, което Господ казва, да направиш, да говориш онова, което Господ говори. Това се нарича изповед – да възприемеш езика на Бога. Езикът на Бога да влезе така да се каже в твоята кръв, така че тая книга на закона да не се отдалечава от устата ти, да бъде на устата ти. Какво означава още това? Това означава, че като говориш с някого да можеш да говориш писанието. И можеш да говориш писанието. Не е нужно да надуваш главата на хората, но когато стане въпрос за нещо, можеш да кажеш нещо хубаво като стане – слава на Господа Исус. Може да са невярващи, но те чуват. Вижте Авраам какво каза –

няма да взема нищо от тебе, за да не би да речеш „аз обогатих Авраам“. Бог ми го каза това нещо.

Тоест, той по един много естествен, много нормален начин предава евангелието. Трябва да можеш да говориш писание във всяка една ситуация. Погледнете Господ Исус, когато беше в пустинята, във време на изкушение. Той не се оплаква от състоянието си, не се оплаква, че не е ял от 40 дена. Не се оплаква защо дойдох тук на тази земя. Не се оплаква защо дойде дявола срещу Мене да ме изкушава. Той просто взе писанието под помазанието и под ръководството на Святия Дух и започна да говори направо на дявола. Трябва да можеш да вземеш тая Библия да я четеш на дявола, трябва да можеш да вземеш тая Библия да я четеш на хората. Трябва да можеш да вземеш Библията, да можеш да я четеш и на себе си. Трябва да можеш да вземеш Библията и да я четеш, дори и на Бога. Знаете ли, че в словото се казва, че ние трябва да напомняме на Господа. Когато отиваш на молитва, застани пред Него и Му напомняй обещанията – Господи, Ти си казал така и така, ето, тука го пише. И заради това, че Ти си го казал, заради това, че Ти си верен Бог, за това, че ти не лъжеш, аз основавам вярата си върху Твоето слово, върху Тебе Самия и на основа на това слово, аз идвам да ти искам това и това. Така че ти заставаш, така да се каже като един юрист. Заставаш и въз основа на еди кой си параграф, ти основаваш искането си. Ако водиш някакво дело /да пази Господ от тия дела!/, ти не можеш да отидеш и да кажеш – аз искам еди какво си. Трябва да имаш основание в кодекса, в законите на база на този закон, аз искам това и това. Така, че на база на какво ти искаш това и това? Къде е обещанието, върху което ти стъпваш? И ти заставаш в молитва и го прочиташ на Бога, напомняш Му го. Не че Той го е забравил. Той не е да го е забравил – ей, Аз го бях забравил това! Не! Но Той обича в молитва ние да цитираме Неговото слово. С това ние Му показваме доверието в Него и в Неговото слово. Така че, тази книга на закона, вие трябва да можете да я четете на хората, трябва да можете да я четете на дявола. Трябва да можеш да я четеш на себе си, когато си сам и обезкуражен, да четеш. 9-ия стих, който казва:

Ето, заповядвам ти – бъди силен и смел

Ама, аз съм отпаднал, Господи! Заповядвам ти да бъдеш силен и смел. Ама, много съм слаб! Заповядвам ти да бъдеш силен и смел, казва Господ. Ама, аз съм слабичък.

Заповядвам ти да бъдеш силен и смел! Не бой се, не се страхувай, защото Господ, твоя Бог е с тебе, където и идеш.

        Ама, дали не отидох, където не трябва и Ти да не си с мене? Господ, твоят Бог е с тебе, където и да идеш! Така че, искам да си силен и смел. И ето ти го словото, 9-ия стих още. И ти сам себе си окуражаваш, но трябва силно да си го кажеш, не наум. Да си четеш Библията силно. Даже можеш да застанеш пред огледалото да се гледаш. Четеш си Библията, все едно ти проповядва някой друг, защото то наистина друг ти проповядва, но трябва да излезе словото. Святият Дух използва Божието слово като инструмент. Например, ако трябва да режеш дърво, да косиш трева, или каквото и да било друго нещо да направиш, ти няма да режеш тревата с ръце, да я косиш, нито ще режеш дървото с ръце, но ще вземеш брадвата и с брадвата ще сечеш дървото. Същото нещо е със Святия Дух.Святият Дух като трябва да върши работа, Той взима брадва и почва да сече. Коя е брадвата? Брадвата е Божието слово. Божието слово е брадвата, която Святия Дух използва. Тая брадва трябва да я сложиш в устата си, защото ти трябва да я изговориш. Докато не я говориш, тя стои настрани и не се използва, но когато я вземеш тази брадва, сложиш я на устата си, тогава даваш възможност на Святия Дух да реже с нея. Нали разбирате това нещо? Много е важно Божието слово. От една страна Святия Дух, тоест дърваря, без брадва не може да върши работа, но и брадвата без дърваря, не върши работа. Искам да го чуете това внимателно. Дърварят без брадва не може да свърши работа и брадвата без дърваря не може да свърши работа. По същия начин е и Божието слово, когато не е поставено в ръцете на Святия Дух, когато Божието слово се използва по човешки, по плът. Когато Божието слово не е предоставено в ръцете на Святия Дух, защото ние можем да проповядваме словото по човешки, според нашия си ум, но можем да позволим на Святия Дух да проповядва словото чрез нас. Един проповедник може да проповядва по два начина. Единият е, да говори въз основа на естествените си дарби – интелигентен човек, завършил висше образование, учил апологетика, учил ораторско майсторство и на база на това той проповядва. Изучил теологически факултет, научил доктрината и вече на база на това той проповядва. Обаче, проповядва с човешко знание, но не с Божествени откровения. С човешки думи, но не с Божията сила. А другият начин е, когато ти предоставиш себе си и словото в ръцете на Святия Дух, оставиш Той да те води, тогава Той взима тия думи и започва да ги вкарва в действие. Това слово става деятелно, живо и деятелно слово.

Думите Ми са живот и дух, каза Исус

        Тогава словото почва да върши работа и да тече, да изкоренява, да съсипва, да събаря, да гради и да сади, както се казва в Еремия 1:10. Така че виждате, че Божието слово, писанието, първо трябва да го сложим на устата, да не се отдалечава от устата ни. Не да говорим какво ли не. И искам също да ви окуража и да ви предупредя, тези които са в интернет, влизат във фейсбук и т.н. Писането също е говорене. Писаното  слово също има сила. Господ може да върши делата Си чрез писано слово. Господ ме докосна мене през 95-а година със книга. Никой не говореше, нямаше човек при мене да ми полага ръце, нямаше. Чрез книга Господ ме докосна. Най-силното ми докосване, така да се каже, дойде чрез книга. Святият Дух влезе докато четях книгата, така че Господ може да използва писано слово. Затова, когато сте в интернет, внимавайте какво пишете и внимавате какво четете, защото

Някой, както казва словото, вече са тръгнали подир сатана

        Внимавайте какво пишете и какво четете, защото много изкушения идват, много заблуди идват. Затова пазете се. Интернет е един прозорец. Прозорецът е отворен и мнозина гледат на неправилните места. Внимавайте много с това нещо. Така че, като говорите, говорете словото на Бога. Пишете словото на Бога, да окуражавате вярата на вярата, да изграждате хората във вярата. Не за спорове, не за други работи, а за да се изграждаме един друг.

Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, казахме № 1. Слава на Бога.

№ 2 обаче, казва:

Но да размишляваш върху нея денем и нощем

        Това означава 24 часа в денонощието. Скъпи хора, някой ще каже – ами как, ние не можем! Тук не става въпрос за размишление, а тука просто постоянно да размишляваш. Въпросът е какво се случва в сърцето ти. Въпросът е какво се случва дълбоко в тебе в сърцето ти. В сърцето на човека онова което е, то побеждава.

Вижте в Притчи 23:7 /много от вас знаят този стих/ казва:

Защото какво са му мислите в сърцето, такъв е и той

        Значи, каквито са мислите в сърцето ти, такъв си и ти. Каквито са мислите в сърцето ти денем и нощем, такъв си и ти. Наблюдавай за какво мислиш. Например, ето ви един проблем. Болните хора денем и нощем какво – мислят за болести. И им е трудно да излязат от болестта. Защо? Защото денем и нощем мислят за болести. Докато мислят за болести, им е трудно да излязат от болестта. Човек е това, което мисли денем и нощем. Както тука казва – „каквито са мислите в сърцето му, такъв е и той“. Той ти казва – „яж и пий“, обаче в сърцето не е с тебе. Защо? Защото му се свиди, че ти дава да ядеш и да пиеш. Казва – сега аз ще плащам сметката, а пък той ще яде и ще пие. Значи, външно казва „яж и пий“, обаче вътре – леле, тоя колко ядене ми изяде! Колко питие изпи и каква сметка ще има да платя! Какво означава? Че вътрешно човек може да е един, външно да е друг. Външно ти можеш да казваш едно нещо, но вътре в сърцето ти да е различно. Духът, сърцето ти, сърцевината, там е важно. Затова Исус каза:

Ако речеш на планина и не усъмниш къде – в сърцето си, но повярваш, че това, което казваш се сбъдва, ще стане

        Значи важно е не само какво казваш, но важно е какво е в сърцето ти. Как Божието слово влиза в сърцето? Как вярата влиза в сърцето? Ето, тези са просто ключови неща, но само ако ги слушате, да кажеш – „брат, много хубаво поучение“ – работа не върши. Това, което върши работа е да почнеш да го практикуваш. Практика е необходима. Вяра с практика дава живот. Вяра без практика е мъртва вяра. Божието слово трябва да бъде сложено в действие, но това е следващата точка, нека да не прибързвам. Но тук се казва: „тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем.“ И знаете ли докато аз размишлявах каква картина Господ ми дава? Ще кажеш – кога. Ами, ето като пътувам имам време да размишлявам, макар че понякога е трудно като си много изморен. Нощно време пътувахме, цяла нощ пътуваш. Ето, погледнете, например. Представете си човек, който яде храната без да я дъвче? Само си представете. Дават ти пиле да ядеш и ти започваш само да разкъсваш и да гълташ цели парчета. Дори, ако ти дадат риба и вземеш да късаш със зъби и да ядеш, има и кости вътре на всичкото отгоре. Започваш да ядеш нещо друго, зърнени храни или нещо друго, гълташ като пеликан, какво ще стане? Ще започнеш да получаваш проблеми в стомаха – стомашно-чревни проблеми. Защо? Защото не дъвчеш. Тези, които не знаят и не могат да дъвчат, които нямат зъби, трябва да преминат на мляко. Затова в Библията се говори за Божието слово като мляко в Петровото послание:

Като новородени младенци да пожелаваме чистото духовно мляко

        А се говори за твърдата храна в Евреи 5:14, която е за зрелите християни. Значи, имаме бебета християни, имаме зрели християни. Това, че някой е християнин, не значи че е зрял. Бебетата само плачат, само се оплакват, наакват се, напикват се. Това не означава, че не са християни, просто са бебета. Те като вземат Библията да я четат, не я разбират. Какво трябва да се прави с тях? Те трябва да бъдат заведени да слушат някой друг да дъвче храната и да им даде млякото. Това е поучението. Ето, това е което се прави и което правим тука. Стоя, сдъвквам храната в молитва, в размишление и я пускам по интернет. Влизат хората в youtube и почват да сучат духовното мляко на словото. Защото то какво е направено- то вече е сдъвкано. Аз не ви го говоря в суров вид, а ви го говоря вече сдъвкано. Това е за тези, които са бебета. А тези, които са зрели почват да дъвчат, да дъвчат и това слово вече става на сок, влиза в него и става на кръв, става на живот. Ето това е. Тука каквото казва Божието слово – да размишляваш. Вярата идва /слушайте внимателно/ от размишление.

Искам така да го кажа, че да стане по-ясно. Ако кажеш слушане, хората не разбират как да слушат. Абе, слушам, брат, ама… Не идва просто от слушане с това ухо. Това е необходимо, но недостатъчно условие за вяра. Защото мнозина слушат буквата, но не влизат в духа. А Той казва – Моите думи са дух. Ти трябва да пробиеш черупката с буквата и да влезеш в духа, да изядеш ядката. Така че вярата идва от размишление, размисъл. Ама, не да размишляваш колко си болен, не да размишляваш колко си беден, не да размишляваш колко си зле, а да размишляваш върху Бога и Неговото слово. Трябва да внимаваш. Хора, които много бързо ядат какво става – почват да имат стомашни проблеми. Хора, които много бързо взимат словото също така. Взимай по-малко, казват докторите. Яж по-малко, но дъвчи добре, казват, за да нямаш стомашни проблеми. Същото е в духовния свят – взимай малка порция от словото на Бога, но добре сдъвквай, за да може да ти носи живот и здраве. Не да се плъзгаш по повърхността, да влезеш надълбоко в словото. Размишлението върху Божието слово носи вяра. Ето, това е, което искам да ви кажа. И Той казва – да размишляваме върху тази книга денем и да размишляваме нощем. Ти като си на работното място не можеш постоянно да стоиш с Библията. Обаче днес можеш да си вземеш един стих, можеш да вземеш няколко стиха, според благодатта, която имаш и според насоките на Господа. И нека те да бъдат твоето меню днес, което ти през целия ден да си го дъвчеш. Да преживяш, да си дъвчеш и Господ ще видиш как ще започне да ти открива и ще започнеш да ми пишеш. Знаеш ли, брат, Господ ми говори върху този пасаж и аз ще позная като видя духа да ти говори. Не си го прочел от някоя книга просто, не си го чул от някой просто, ами наистина Святия Дух на тебе ти е говорил тия неща. А не просто видях гълъбче на клонче, тук кацна, там кацна, цветенце на скаличка и т.н. Това има вид на пророчество, но няма съдържание. Само вид има. Днес има много пророчества, които са външно пророчества, но не носят заряда на пророчество. Вижте, пророчеството носи заряд, то носи сила. Нещо много интересно намерих. Ако четете 1 Коринтяни 14 глава за пророкуването и за езиците се говори там. Ама, аз като чета, не чета за езиците кога имаме право да говорим, кога нямаме право да говорим. Аз не го гледам това нещо. Аз гледам каква полза може да принесе. Какво да направим, за да се свърши работата, не какво да забраняваме, а как да свършим работата. Не да гледам негативното, да гледам позитивното, за да можем да свършим Божията работа. И там много интересно се казва в този пасаж. Аз ще ви го покажа, защото това е един много интересен момент. Ап.Павел говори за това, че пророчеството може да бъде използвано за поучение, така че хората да могат да се учат. Поучението и пророчеството могат да вървят заедно. Вижте какво казва 1 Коринтяни 14:9 стих:

Аз в църквата предпочитам да говоря пет думи с моето разбиране, така че чрез  гласа си да мога да науча другите също

        Виждате ли? Той говори за пророкуване в момента.

Пет думи да каже на  разбираем език, за да може другите да се научат от тях /и говоря в момента за пророкуване/, отколкото десет хиляди думи на непознат език

        Той казва – говоренето на непознат език в момента пред много хора не им допринася директна полза. Допринася полза на този, който говори, защото назидава духа си. Обаче, казва: ако пророкувам, пет думи да кажа с пророкуването, аз ще науча другите. Ето, виждате ли – пророчеството под формата на поучение. Значи, ти можеш да поучаваш словото и в същото време да пророкуваш. Искам да обърнете внимание на това. Не е задължително да кажеш – така говори Господ и това да бъде пророчество. Пророчеството и учителството може да вървят заедно. Въпросът е дали, когато слушаш словото се разкрива нова картина, нова светлина. Да кажеш – ей, как не съм го знаел това! Това е откровение. Въпросът е, получаваш ли ти откровение докато слушаш поучението или не? Независимо дали ще е под формата на проповед, на поучение или на пророкуване. Важното е откровението, което носи. Носи ли в духа багаж? Или просто само формата – гълъбче на клонка или цветенце на скаличка. Обикновено и това е. И какво означава това? Ами, не знам, брат. Значи, трябва да се влезе по-надълбоко в нещата. И вижте по-нататък какво казва:

31, 32. Защото всички вие можете да пророкувате, един по един, за да може всички да се учат

        Той казва:

всички можете да пророкувате един по един, за да може всички да се учат и всички да бъдат утешени. А духовете на пророците се покоряват на пророците

        Забелязвате ли, отново той тука казва, че пророкуването поучава хората. Истинското пророкуване носи ново знание, носи ново откровение, учи те на нещо. Така че недейте да гледате само формата на нещата. Има примерно, служител и служител. Има християнин и християнин. Има християни, които са номинални така да се каже, на дума. На външен вид служители също такива има. Външно може всичко да е точно, обаче вътрешно в духа го няма. Не е истинско, както изкуствени плодове, същото с християните. Има също и служители. Ето, отиваш на пазара, гледаш някакви плодове дребни, невзрачни плодове. Опиташ – мм, много вкусно това! Какво е? Защо е толкова вкусно? Ами, защото няма изкуствени торове. Защото ние гледаме естественото, това е натурално, естествено. Ами, защо му е лош вида – защото то нормално има такъв вид. Обаче, отиваш едни големи, хубави, лъскави плодове. Отхапваш го, все едно ядеш найлон. Защо? Защото е напомпано. „Ален Делон, ах, този син балон!“ Значи, има напомпани служения, има напомпани неща, но напомпаните не са от Бога. Външно не е важно. Трябва да го опиташ, от опит да можеш. Така че, не гледай, че едното дребен плод изглежда. Обаче, той е здрав, добър за твоето здраве, а другия плод много голям, много хубав, много лъскав, обаче изкуствени торове отвътре, някакви консерванти има вътре. И го оставиш – три години няма да мръдне! А другият се разваля. Защо се разваля? Защото е естествено. Така че, скъпи приятели, трябва да имаме предвид тези неща, да държим и търсим истинското.

И тук казва – да размишляваме върху словото, върху книгата, денем и нощем. Знаете ли, на хората понякога не им харесва да четат книгата. Предпочитат да четат други книги, защото не я разбират. Ама, то Библията няма как да я разбереш истински, ако няма кой да ти я тълкува. Святият Дух трябва да ти разяснява, затова трябва да бъде бавно и да има размишление, защото докато размишляваш Духът ти говори и тогава истинската вяра идва в тебе. Казвам ти, истинска вяра идва в тебе, когато размишляваш и вникваш в това слово. Аз ви говоря в момента неща, които могат да ви променят абсолютно живота! Няма само постоянно да ходите при служителите да хленчите – помогни ми, защото това и това, и това! Направо ще станеш силен, защото в това слово има сила. В него има динамитна сила и когато тая сила влиза в твоето тяло, в твоята кръв, ти ставаш силен. Ти даже не можеш, защото ето, когато си слаб ти лесно се поддаваш на вируси, на бактерии, на бацили. Физически се подаваш лесно, защото каквото мине, те лепва, защото си слаб физически. Не е въпроса само да убиеш вируса. Въпросът е да изградиш имунната си система посредством здравословно, духовно хранене. И не постоянно – изгоним един демон, той вземе друг да дойде. Айде, ела, още един да изгоним, той друг вземе да дойде, защото както казва Библията в Притчи 25 глава в края, се казва, че

Притчи 25:28. Човек, който не владее духа си е като град със съборени стени

        или е като съборен град без стени. Какво казва – че ако не владееш духа си, стените ти са съборени, няма ги и тогава града ще бъде съборен. И затова са толкова паднали, защото нямат защита, нямат ограда. Тези, които не владеят духа си, казва. И тогава ти ги гони, ами те пак ще дойдат. Защо? Защото нямат стени, няма защита. Скъпи, ние трябва да сме защитени. Не само освобождението, ами трябва да се запази това нещо. Не само изцелението, трябва да се запази. И ето го словото – ще те направи силен. Казва да размишляваш върху книгата денем и нощем. Как ще стане това? Вътре в тебе, в духа си можеш да размишляваш върху Божието слово. Не просто интелектуално, а да вземеш духовния потенциал, да вземеш духовната храна, защото словото можеш да го разбереш по два начина – интелектуален, да храни само ума ти, но можеш да го използваш като храна, да храни духа ти, не само ума ти. Това е по-важно, защото животът не идва от ума, а идва от сърцето.

От всичко що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота, казва Господ

        Така че, първо беше словото на устата, второ, казахме – словото в сърцето. Ако словото е в устата ти, то постепенно ще започне да слиза и в сърцето ти.

И след това, третото нещо, казва:

За да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея

        Значи, на устата ти, на сърцето ти и в делата ти. Ако словото е в устата ти, ако словото е на сърцето ти, ти ще започнеш да го упражняваш на делата си. А започнеш ли да упражняваш словото в делата ти, това вече става една жива вяра. Ти ставаш деятелен изпълнител на Божието слово и тогава вече ставаш сериозна заплаха за царството на врага. Чисто и просто, както казват англичаните – just do it! Просто го направи! Онова, което мислиш, онова което говориш, това го сложи в действие. Просто и ясно, защото докато словото не се сложи в действие, ние не можем да видим отвън него. Вътре то започва да работи, започва да променя сърцето ти, започва да променя ума ти, започва да променя устата ти, но външно не можеш да видиш нещата. Исус казва:

Стани, вдигни постелката си и ходи!

Словото е произнесено, човека го е чул. Може да размишлява, може да разсъждава върху него, но докато не вдигне постелката, няма да бъде изцелен. Исус каза – преместете камъка! Ама, Господи, той смърди вече, Лазар, четири дена е в гроба.

Марто, не ти ли казах, че ако повярваш

        Какво значи – ако повярваш? Да преместиш камъка! Това е дело, ще видиш Божията слава. Каква беше Божията слава – възкресението на Лазар.

Тази болест, казва не е за умиране, а за да може Божията слава да се прояви чрез нея

        Някой казват – тази болест е за Божия слава. Исус, като казва за Божия слава, като казва на парализирания, че е за Божия слава, не за Божия слава просто да стои болен, но Той изцелява. Това е за Божия слава! Какво беше за Божия слава – не че е умрял Лазар  – за Божия слава умря! Не затова, че е умрял за Божия слава. Той е млад човек, какво се  прославя Бог в това? Ако са го убили с камъни, заради вярата му, да, ама това в какво се прославя Бог? Не, това е за Божия слава, защото ще го възкреси от смъртта! Затова е за Божия слава. Ние трябва да ги размишляваме тия неща, не да хващаме готови доктрини тук прочетено, там прочетено, без  да ги разбираме нещата. Така че, тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото  е написано. Това ви е книгата, бе хора! За целия живот – това ви е книгата, която е дадена от Бога. Можеш да четеш много книги, можеш да прочетеш много учения. Може да се изучиш много, да станеш много интелигентен, обаче въпроса е дали си станал духовен. Тази книга под ръководството на Святия Дух, ще те направи духовен човек. Духовен, силен в духа.

Най-сетне заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.

Ще имаш реална духовна сила, защото зад нея стои Бог. Ето, това е. И тук казва – да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея. Трябва да го вземеш това слово, защото ето го обещанието, ако ги направиш тия три неща,

Защото тогава ще напредваш в пътя си

        Ето го напредъка. Искаме ли напредък, прогрес? Тогава ще напредваш в пътя си, ако словото го издигнеш, то ще те издигне. Тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех. Не само успех, но добър успех. Защото някой хора ги гледаш успешни мошеници, примерно. Успешни крадци, успешни убийци, успешни в не знам какво си, обаче това не е добър успех. Те всъщност не знаят, както казва Исус:

Който трупа без Мене, разпилява

        Те вместо да събират, те пилеят в момента, защото гледат сегашното състояние, не виждат бъдещето. Има разлика. Има някои неща, които в момента изглеждат мъдри, но един ден ще изглеждат глупави. А има някои неща, които днес изгледат глупави, един ден ще изглеждат мъдри. Така че, някои успехи не издържат изпита на времето. А на нас ни предстои едно царство, което е вечно царство, така че трябва да имаме предвид, че нашите постъпки днес, ще дадат отражение на бъдещето ни в царството. Така че, тук казва – тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех. Което означава не само успех временен, а това е успех, който е постоянен тук на земята, и който също така е успех вечен. Успех постоянен и успех вечен. Ето, това ако можем да го хванем, не затова че аз ви го говоря, а защото това е Божието слово. Говоря ви чистото мляко на Божието слово. Не е нужно да е сложно, за да работи. Искам нещо да ви предупредя. Нека да ви го кажа като финал това, чуйте го внимателно.

Едно предупреждение за нас като българи, защото вярвам, че ми го показа Господ тези дни това нещо. Живея в България, в гр. София. Аз го наричам София, но всеки един чужденец го нарича СофЍя. И по-правилно го казват чужденците – СофЍя. Какво означава СофЍя? Означава мъдрост, гръцка дума. Вие го знаете. СофЍя значи мъдрост. От тази дума произлиза думата фило-софЍя, което са философите, с големите глави. От СофЍя идва философия, а пък Божието слово ни предупреждава срещу такива философски работи. Аз забелязвам също, вярвам, че Бог ми отвори очите за това нещо, че има едно голямо изкушение за нас като българи. Българинът като цяло, сега нещата са се доста поразвалили в това отношение, но като цяло българинът има философия и го избива на философия. Нещо, което е тук в ума. Но Господ не гледа на ума, гледа на сърцето. И както казва в  1 Коринтяни, 1 глава и искам да го видите това нещо. Казва така:

Защото словото за кръста е глупост, за тези които погиват, а аз нас, които се спасяваме, то е Божия сила

        Словото за кръста е глупост, за тези които погиват. Ето ги философите. Гръцката философия, която явно е повлияла, прави така, че на толкова хора им се вижда глупаво това евангелие. Глупост, за тези които погиват, а за нас, които се спасяваме е Божия сила. После казва:

Но понеже е писано – ще унищожа мъдростта на мъдрите /на философите/ и разума на разумните ще отхвърля.

        Тук говори за естественото мислене, за естествената мъдрост.

Ще унищожа мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля. Къде е мъдрецът /ето го философа/? Къде е книжника? Къде е философа, даже казва.

        Философия идва от софЍя – мъдрост и филео, любов към мъдростта.

Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

        Но ние, тая светска мъдрост, приятели, съвсем лесно можем да я вкараме в църквата. И когато тя се вкара в църквата светската мъдрост, да използваш светската мъдрост при изучаване на доктрините, по човешки да се правят доктрини, с човешка мъдрост да се проповядва Библията, не да се разчита на откровението на Святия Дух, не да се служи със силата на Бога, но да се служи с естествена сила. Тогава има опасност, защото имаме вид на благочестие, но в същото време сме отречени точно от силата Му. Защото евангелието никога /четете в евангелието/, никой служител не е бил овластен да проповядва евангелието, или да носи благата вест, без да е подкрепен със свръхестествена сила. Господ иска ние да бъдем подпечатани по свръхестествен начин. Думите, както беше и при пророк Самуил, думите му не падаха на земята просто ей-така. А действията да имат съответния печат, съответния подпис на Господ на онова, което правим. Да бъдем постоянно под ръководството и да бъдем постоянно под водителството и властта на Святия Дух. И това ви го казвам, защото ето виждате, бях в Африка, в Нигерия и наблюдавам и виждам, че просто там хората са доста по, как да кажа, по-натурални, по-нормално гледат на словото, по-непосредствено и в същото време евангелието го носят с една невероятна сила, помазание. Нямат тази теоретизация на словото. Не просто да ни е интересно, да ни е приятно, да проповядваме нещо, което е по-интересно да привлечем хората. Не, силата, присъствието на Господа и толкова. Словото, силата на Бога. Словото-Духът; словото-помазанието, взривна сила. Каква казва Исус?

Евангелието е Божия сила за спасение, за всеки който вярва

        И ние трябва това нещо да го обърнем в България, защото се е поизгубило. И да внимаваме да не би както казва 2 Коринтяни 2:11,

както сатана измами Ева

Как я измами? О, казва този плод ще те направи мъдра, ще бъдеш като Бога. Значи, какво – съблазнява с мъдрост.

Да не би както сатана съблазни Ева, да бъдем измамени също и ние и да отпаднем от простотата /забележете думата простотата или чистотата/, която дължим на Христос

Простота и чистота, която дължим на Христос. Ето, това примерно, което сестра Еленка го каза свидетелството за това как пет човека в Карлово какво Господ е направил  – изцеление, освобождение, кръщение в Святия Дух. Това е просто една сестра. Някой ще каже – има ли право сестрата да го направи, няма ли право? Аз ще ви кажа – важното е, че го прави. Че тия дето все питат има ли право, няма ли право, нищо не се прави. Трябва да започнем да правим, да вършим Божията воля, не само да питаме имаме ли право, нямаме ли. И накрая, никой няма право и никой нищо не прави, само приказки. Действие, то носи помазание, носи вяра, носи, онова което е от Бога. Така че слава на Бога за хора, които започват. Ама, как така може да го направи това нещо? Знаете ли как? В Марк 16 глава пише:

Тия знамения ще придружават вярващите

        Както виждате говори за вярващи хора. Какво да правят вярващите? Знаменията да ги придружават.

В Мое име бесове ще изгонват.

Защо ги гони – защото е вярваща.

Нови езици ще говори.

Защо – защото вярвам.

На болни ръце ще полага и ще изцеляват

Защо – защото вярвам. Не защото съм много велик. Ние всички сме работници, всички сме едни недостойни работници, които правят само това, което им е казано, но трябва да се заредим с помазанието и силата на Божия Дух, и да вземем Божието слово в ръцете си.

Може би трябва вече да приключвам. Нека само тук да отбележа Римляни 12:2:

Не се съобразявайте с този свят /недейте да се съобразявате с човешката мъдрост/, но се преобразявайте посредством обновяването  на вашия ум,

        Когато си обновявате ума с Божието слово, тогава започвате да познавате Неговата воля. Как брат мога да позная Неговата воля? Може цял живот да живее човек и да не познае Неговата воля. Цял живот може да си християнин и да не познаеш Неговата воля. Защо – защото Неговата воля е Неговото слово. Ако е волята Му да стане. Болна съм, обаче, ако Господ иска да ме изцели. Ако е волята Му. Ами, как ще се молиш с вяра, ако не знаеш волята Му? Нека да видим каква е волята Му. Дали волята Му е да те изцели, или не. Ако не е да те изцели, по-добре недей да се молиш. Ако волята Му е да те изцели, вземи и се моли. И преди да застанеш в молитва, разбери каква е волята му, иначе как ще се молиш с вяра.  Брате, помоли се и ти за мене. На всичкото отгоре и мен ме вкарва в молитвата! Те не вярват, и мен искат да ме вкарат в същото нещо. Господи, ако е волята Ти. Аз не мога така да се моля! Аз не знам как така се молят хората. Може би по тоя начин не получават резултат, защото се молят и не знаят какво искат. Или не знаят иска ли го Господ, не го ли иска. Не можеш така  да се молиш.

Ако се молим, казва Библията, според Неговата воля, Той ни слуша.

        Значи ти трябва да разбереш Неговата воля и тогава да се молиш според нея.

Ако се молим според Неговата воля, Той ни слуша и ако знаем, че Той ни слуша, знаем, че имаме това, което сме попросили.

Това е нашата увереност, казва в Йоан. Не нашето колебание – не знам дали е  волята. Това е нашата увереност. Ако аз разбера волята Му и се моля по нея, знам че Той ме слуша. Като знам, че ме слуша, знам че имам. Заставаш с една вяра. Той даже не казва вяра, той казва Йоан – знам. И аз не знам как хората хващат това и извличат неверие. Така че тук трябва да ви кажа как – чрез Божието слово като обновявате ума си, се преобразявате на дело /Римляни 12:2/, вие започвате да опознавате Божията воля. Тя се намира в словото. Искаш да чуеш Божия глас – то е в словото. Искаш да разбереш Божията воля – тя е в словото. Можеш да си запишеш. Божията воля = Божието слово.  И след това казва, че има добра, приемлива и съвършена Божия воля. Сега няма да говоря, обаче виждате, че има етапи. Ти първо разбираш добро, приемливо и след това стигаш до съвършената Божия воля, която всъщност нас най-вече ни интересува. Благоугодна и съвършена, но съвършената е най-високата степен. Трябва да се научим да ходим в съвършената Божия воля. Но ти не можеш, няма друг начин да влезеш в тази съвършена воля, няма начин как да ти се разкрие, без словото на Бога. Без словото и без Духа, не можеш да влезеш и да опознаеш тази съвършена Божия воля. Нещата са много прости. Трябва да се  опознае, ама наистина да го разбереш Божието слово. Защото гледам, хора четат стихове и разбират не онова, което пише вътре, ами точно обратното на това, което пише. Просто е изумително как може да се чете Библията и да се разбира, ама точно обратното на това, което пише вътре. Погледне го сега този случай – 1 Йоан, 5 глава, казва:

14. И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша

Значи какво казва. Първата дума е увереност. Кажи му – увереност, увереност. Не я виждам тая дума. Йоан започва с думата увереност, значи вяра. После,

Увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако поискаме нещо по Неговата воля

Забележете, не казва, че ако кажем в молитва – ако е Твоята воля. Той не казва – ако речеш в молитва – ако е Твоята воля. Това вече е колебание, а може да бъде и неверие, но не е вяра. Тук казва, ако искаме нещо в съгласие с Неговата воля, тоест тук е Неговата воля, ти си подравнен с Неговата воля. Ако ти искаш да разбереш каква е волята Му и искаш според Неговата воля, казва Той ни слуша. Това е увереност. Ако волята Му е да изцели, Той ни слуша.

И ако знаем обаче, че Той ни слуша за каквото и да Му поискаме, знаем че получаваме това, за което сме попросили.

Вижте, колко вяра има в това нещо. Обаче, този стих се използва, за да внася съмнение у хората. Четат го, но не вникват в това, което се казва в него. А трябва да се вникне. Защото знаете какво казва в Йоан 10:10. Какво прави дявола, какво прави Христос?

Дяволът идва да открадне, да убие и да разруши.

На български – да открадне, да заколи и да погуби. Ако примерно нещо ти е откраднато, било вяра, било радост, кой е дошъл – дявола, не е дошъл Христос. Е, аз го оставих в Божиите ръце. Какво си оставил? Дяволът дойде ти го взе  и ти казваш „аз го оставих в Божиите ръце“. Къде го остави? Трябва да внимавате на кого го оставяте. Първо, открадна. После какво, убива. Ами, то явно е било Божията воля. Недейте, хора. То Христос го възкресява от смъртта. Малки бебета да отидат така. Вижте, какви хора възкреси Христос – възкреси едно момче, което беше починало, възкреси 12-годишно момиче и възкреси Лазар, който беше млад човек. Тоест, хора, които са в една възраст, която не би трябвало да умират. Сега, примерно, ако има 100,120 години човек,някаква такава възраст, нямаме такова доказателство в Библията да възкресяваме.Защо? Защото това е пътя на живота, но малкото дете, деца, млади хора, родители. Това не е нормално. Виждате какво прави Исус с тях. Той ги възкресява. Така че, дявола идва да открадне, да убие, да разруши. Разрушава семейства, убива, краде здраве, какво ли не. Хората казват – аз съм го оставил в Божиите ръце, Божията воля. Това трябва да е ясно /Йоан 10:10/. И след това казва Исус: Аз пък за какво дойдох. Видяхме дявола за какво дойде – да открадне, да убие, да разруши. Трябва всеки да го знае. За какво дойде Исус –

да ви дам живот изобилен.

Кой е животът изобилен – не кражба, а да върне откраднатото, да ти даде. Не е кражба, а даване. Не убийство, а съживяване и възкресение; не разрушение, а възстановяване. Виждате ли разликата между дявола и Христос? И като сложите една линия между тях, Христос казва – дявола няма нищо от Мене.

Аз съм светлината на света и дявола няма нищо в мен.

Трябва да се сложи една линия помежду им и да се каже или е от дявола, или е от Бога. И ако нещо е от дявола, не го казвай, че е от Бога.  Щото

проклет, който казва на светлината тъмнина и на тъмнината светлина, на доброто зло и на злото добро

        Библията казва, че

Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. И всеки съвършен и добър дар идва от Отца на светлините, у когото няма изменение, нито сянка на промяна

        Добър и съвършен дар, идва от Отца. И ние трябва да направим тази разлика и да не бъркаме дявола и Христос. Както забелязвам някой хора искат от мен молитва, обаче в същото време не искат поучението. Не искат да разберат – кажи ми ти на мене, как ще се молим ние без вяра. Вижте, в Библията няма обещание да се отговори молитва без вяра. Господ може по милост да го направи, но такова обещание няма. В Новия Завет Христос обещава, че ако се молим и вярваме, ще получим. Трябва да има вяра. Вярата не е „ако е Твоята воля“. Някой ще каже – добре, Христос как каза – не Моята воля, но да бъде Твоята. Това е друго нещо. Ако трябва да прославиш Бога, както Христос трябваше да отиде на кръста да умре за нас, Бог каза трябва да отидеш. Той каза – не ми се ходи и въпреки това, аз подчинявам Моята воля на Твоята. Какво казва Той? Аз знам, че Твоята воля е Аз да дам живота си, за да могат другите да живеят и затова Аз решавам да подчиня Моята воля на Твоята. И казва:

не Моята воля, но Твоята да се случи,

        обаче Той я знае.  Не да застане и да каже – каквато е волята Ти. Даже Той не го казва това. Не моята воля, но Твоята. Значи, Той знае каква е Неговата, знае каква е  Божията воля. Той казва –

моля Те да ме отмине тая чаша, но не както Аз искам, но както Ти искаш.

Все пак казва – може пък да се смили Отец да ме остави да мина през това, но пак каза – нека бъде волята Му. Но Отец нищо не каза, защото Той заради нас го предаде.

Но скъпи хора, казвам ви, когато трябва да се молим за болни хора, трябва да имате вяра. Не може с едно неопределено разбиране – брат, дай да се молим. Ти трябва да вярваш за това, за което се молиш, ако не, да не се молим. Трябва да изправим вярата и с вярата вече да се молим. Иначе, знаете ли какво се получава при молитва на неверие? Когато се принася молитва на неверие, понеже няма резултат, човек се отчайва от молитвата. Отчайва се и от Господа. Защото казва, защо Господ не ми направи това нещо? Защо Господ не се смили за мен, а всъщност канала го няма, вярата я няма и Господ не може да подейства. И тогава молитвата на неверие, докарва още повече неверие. Затова аз ви съветвам – не се молете с молитва на неверие. Първо си изправете вярата и застанете в молитва на вяра. Застани и кажи точно това, което трябва да кажеш. Застани с убеждение пред Бога, защото дето се вика молитва една минута, може да промени целия ти живот, само да има вяра.Молитва цяла нощ, ако стоиш в неверие, може да не даде резултат. Не казвам, че е сигурно, може да се смили Господ, като види, че викаш много, но това не е начина, по който да стават нещата. Нещата стават чрез вяра и затова проповядвам това слово да се изгради вярата във всеки един от нас. В името на Господа Исуса Христа.

Видяхте в Римляни 12:2, вярата идва при нас чрез Божието слово. И тук Исус им казва, че

от доброто съкровище на сърцето, човек изважда добри неща. От лошото съкровище на сърцето, човек изважда лоши неща

        Аз това нещо, скъпи приятели, съм го пренебрегвал. Чувам човек да говори лошо, чувам го, без да обърна внимание. Надявайки се, че това ще отмине, надявайки се че ще се оправи, обаче ако човек говори лошото, значи има лошо в сърцето му. Ако човек говори добро, значи има добро в сърцето му.  Защото

От преизпълването на сърцето, говори устата

        Нека Божието слово да преизпълва сърцето ни и да излиза на устата ни, за да можем наистина да получаваме благословения, напредък и добър успех, както се казва в 1 глава на Исус Навиев, 8-мия стих.

Благодарим Ти, Господи. Ти да ни изпълваш с Твоята божествена вяра в сърцата, на устата и на делата, така че благословение, чудеса, знамения и велики дела да виждаме в мощното име на святия ти Син Исус Христос. И нека кажем „амин“.