Основата

Вие знаете, че в последно време споменахме няколко пъти, че хубаво и важно е да сe чете основа на християнската вяра „Основи на християнството” от Дерек Принс. И в тази връзка, вярвам, това е много важно: Искам да ви обясня защо. При строителството, както и в Библията на много места се говори за строителство. Например Юда 20 стих се казва:

Юда 20 Като назидавате себе си в вашата пресвята вяра.

 Назидаване, значи да строиш себе си.

І Коринтяни 3:9,10 се казва, че ние сме Божие здание,а пък Павел говори, че е изкусен строител и е положил основа.

Ефесяни 2:22 се казва „в който и вие се вграждате заедно с Духа за Божие обиталище (или Божия сграда).”

Отново се говори за строеж, за вграждане, за изграждане.

Деяния на апостолите 20:32 се казва „словото на Неговата благодат, която може да ви назидава.

Така че, виждате че в писанието се говори за строителство, включително и в Матей, и в Лука, където се говори за разумния  и неразумен строител. Ние виждаме, че в нашия християнски живот има строежи. Нашият християнски живот е един строеж, ние строим, ние изграждаме, ние растем. Обаче знаете притчата, че там става въпрос за двама строители: единият строи и строежа му устоява, а другият строи и строежът му не устоява. Външно двете сгради си приличат, но вътрешно има разлика. Т.е. над земята сградите си приличат, но под земята сградите се различават. Така че, ние трябва това нещо да го имаме предвид и аз искам тука да ви нарисувам нещо да го видите (рисува на таблото). Ето това е земята. Имаме две къщи: едната къща е голяма, но е построена по нашенски, няма основа. Другата къща също е голяма, обаче има отдолу основа под земята. Това, което е под земята решава стабилността на сградата. Това се нарича основа, това се нарича корен и това решава въпроса.

 При всяка една постройка идват изпитания, нека да се обърнем към Хаити в момента. Там е станало голямо земетресение. Обаче, въпреки че е станало голямо земетресение, има сгради, които са устояли въпреки всичко. Значи, това кое ще устои е каква основа има сградата. От това зависи устояването на самата сграда. Външно градите са еднакви. Обаче под земята има неща, които не се виждат.

В християнският ни живот има неща, които не се виждат външно, обаче са от жизнено важно значение. Вижте, най-неприятното нещо е да правиш основата, да копаеш. Защото ти докато копаеш нищо не се вижда наяве. Много е хубаво да станеш и да сложиш покрива и коминчето, защото всеки вижда покрива и комина. И всеки може да види декорацията вътре в къщата: „Ах колко е красива, като кукличка е.” Като кукличка е, обаче идват ветровете, идват наводненията, идват земетръсите, и в един момент кукличката може да падне.

И същото се получава за някои видове християнство, включително и учения, които даже може да се каже и църкви, които поучават розово захаросано християнство „захарно петле”. Значи всичко е хубаво, докато се появят големите облаци, появи се големия дъжд, появят се големите ветрове, удрят къщата и къщата пада и

голямо беше нейното падане. 

 се казва в Словото.

Така приятели. Така че, ние имаме нужда да обърнем внимание на основата. Основата на една сграда определя височината на сградата. Защото ако една сграда е много висока, а няма основа в един момент може да кютне настрани. Блокчета високи, високи, високи, нямат основа и като духне вятъра или стане земетресение може да падне. Значи основата определя височината на постройката, основата определя теглото на постройката, големината на постройката, стабилността на постройката се определя от основата.

Знаете, че има къщи, които са на един етаж, всичко е наред. Обаче като вдигнеш втория етаж и къщата кютне на една страна или пък се сцепи отнякъде. Защо? Защото основата не е добра. Виждали сме такива къщи, може да забележите, особено много такива къщи се срещат в квартала, защото там често пъти хората, по-новите не са така, но по-старите, тухлите направо върху земята и след това гледаш как се нацепва и постоянно се лепи, постоянно ремонти се правят. Постоянно ремонтиране на нашето християнство. Постоянно. И приятели искам да ви кажа, че повече от проблемите идват от липса на основа в живота им. И тази книга е прекрасна, за която аз ви говорих и се нарича „Основи на християнството.”

И нека да започнем с един ключов стих. Аз затова започнах да говоря, защото чувствам, че Бог иска, не казвам на всяка служба да го говоря това. Но ако нямам друго ръководство от Бога ще ви говоря върху това. Освен ако Бог не ми даде друго, както смятам, че трябва да говоря следващия или по-следващия път върху поста, ако е рекъл Господ. И първото нещо на което трябва да обърнем внимание е в І Коринтяни 3:11 който е ключов стих и вие всеки един от вас трябва да го научи много добре. Защото в момента текат различни учения, но ние това нещо трябва да го знаем, то е върху словото. Павел казва ясно:

І Коринтяни 3:11 Защото никой не може да положи друга основа,

освен положената, която е Исус Христос.

Единствената основа, която Бог е положил за църквата  и за християнската вяра, това е както казва:

положената вече основа Исус Христос. 

 Приятели, Той е нашата основа. Ако някой ви пита: „Коя е основата на християнството?”  трябва да кажете:

„Основата на християнството е Исус Христос, Божият Син.” 

 Основата на християнството не е църквата, основата на християнството не е пастира, основата на християнството не е апостола, основата на християнството не е доктрината. Основата на християнството е личност и тя се нарича Исус Христос. И вие трябва добре да го знаете, съзнателно и подсъзнателно, че основата на живота ви, е личността Исус Христос. Защото никой не може да положи друга основа. И каквато и друга основа да положите, просто ще ви падне постройката. Ако положиш основата на пясък или пръст ще падне. Трябва да положиш основа на канара, на скала. И тази основа е именно нашия Господ Исус Христос. Отново се потвърждава това, коя е основата. Казва се, защото е писано в писанието:

Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен.

Петър цитира за Исус Христос, че в писанието е писано, че се полага в Сион крайъгълен камък, избран и скъпоценен. Този крайъгълен камък е самият Христос. Но това, което Петър казва, той го цитира от Исаия 28:16 в Старият Завет. Значи Старият Завет говори за Христос като основа, където се казва:

Затова така казва Господ Иеова: Ето полагам в Сион камък за основа.

Забележете камък за основа или думата е скала. Господ полага камък или скала за основа. И тази основа е Исус. Трябва много добре да разберете. Не може човек да бъде основа на вашия живот. Не може човек да бъде основа на църквата. Основата е само една личност и това е Исус Христос. Нека да кажем:

Молитва:

„Отче, в името на Исус, аз се отричам от всякаква друга основа в живота ми. Отричам се от основата на плътта, отричам се от основата на майка ми и баща ми, отричам се от самия себе си и моите плътски усилия. Отричам се от основата на доктрини, на църкви, отричам се от основата на хора и на каквото  и да е друго и потвърждавам, че единствената основа на моя живот е Господ Исус Христос. Благодаря Ти, Господи.”

Ето това е едно добро начало.

Тука трябва да обърнем на един въпрос, който е много важен. Намира се Матей 16: 13-18. Значи виждате въпроса за основата. Но не знам защо, Бог ме води малко по-различно. Нека да го направим както вярвам Бог ме води. Да не следваме както сме си решили, нека да го направим както Господ ни води. Така ще го направим. Добре. Това е Лука 6:46-49. О, колко е важно това.

Алелуя. Слава на Бога. Радвам се, радвам се Господи, моля Те отвори ни сърцата и дай тази стабилност. Значи виждате основата е Исус Христос. Искам да погледнете нещо. Исус казва така:

Лука 6:46  Защо Ме зовете и казвате Господи, Господи!, а не вършите това което казвам?

Значи да викаш само Господи не е достатъчно. Необходимо, но не достатъчно условие. Защото има хора само говорят за Господа, Господ е в устата им, Господ каза, пред Господ, след Господ, всичко е Господ. Обаче на думи. Той казва:

Защо Ме зовете, а не вършите това, което ви казвам?

С други думи, Кетрин Кулман го казва така: „Някои християни трябва да сложат на молитвите си крачета.” Т.е. 

вяра без дела е мъртва 

Трябва за онова, за което се молиш да отидеш да го направиш, а Бог ще бъде с тебе. Ето това е отговор за някои от вас.

46. Защо Ме зовете и казвате Господи, Господи!а не вършите това което казвам?

47. Всеки, който идва при Мене, слуша Моите думи, и ги изпълнява ще ви покажа на кого прилича.

48. Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара.

Положи основата на канара. Основата е камък. Ето го камъка, канарата, значи издълбано това нещо в камъка, помислете си за каква основа става въпрос. И когато стана наводнение реката се устреми върху тази къща но не можа да я поклати, защото беше здраво построена. Искам да обърнете внимание, че наводнението дойде върху къщата, но къщата устоя. Някой може да каже: „Къщата устоя, защото не е имало наводнение.” Не наводнение дойде.

…и когато стана наводнение, реката се устреми към тая къща,

но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

49. А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа;

върху която се устреми реката и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

Ето, другата къща – пак слуша словото, но не изпълнява словото. Слушане без изпълнение не дава достатъчни резултати, защото няма основа. Основата е в изпълнение на словото.

…без основа; върху която се устреми реката и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

Обаче вижте какво се казва преди това за другата къща.

…който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара.

Когато бяхме във Факултета, където сега се събира църквата, църква „Живот” сега се нарича. Когато строяхме тази църква, първо започнаха да я строят някои братя в църквата и направиха една ама минимална основичка. И аз само като се сетих колко народ ще трябва да влезе в тази църква, и като ще вземат да скачат и да се радват в Господа и да пеят и да танцуват вътре и си казах: Край, тази църква ще падне долу на линията. И казах: „Не, не, не, вижте тука какво пише: Лука 6: казва: 

изкопа и задълбочи. 

 И развалихме това, което беше направено и викнахме един майстор Гагари се казва. И Гагари, като Юрий Гагарин, изкопа толкова, колкото му казах, и положи толкова колони, колкото му казах. Аз който не разбирам, обаче направихме сградата с танк да минеш по нея. Както и нашата къща я построихме така: четиридесет кубика съм сложил в основата, която направихме във Факултета. На база на това слово – двойна основа. Обаче всяка къща във Факултета се цепи, нашата не се цепи. Само че, вътре е като бункер студена. Както и да е.

Но тука виждате какво казва Той:

Изкопа и задълбочи.

Какво трябва да се изкопае и задълбочи? Плътта, пръста, трябва да изкопаеш и да задълбочиш: това е покаяние.

Скъпи хора, не може да си караме както сме си карали преди, така да си караме завинаги. Трябва да има съответната промяна, трябва да почнеш да копаеш в сърцето си и да изхвърляш боклуците от твоето сърце. Задълбочаваш основата в твоето сърце, докато се положи основа. Защото по-лесно е да се строи така, обаче е нестабилно. Затова много животи падат, срутват се, защото нямат стабилна основа.

И това, което сега започваме е полагане на една основа, която да бъде стабилна. Амин. Продължавам нататък. Та значи казахме, че Христос е канарата, върху която се строи. В Матей 16:13-18 стих има една история, която е от жизнено важно значение да я разберем.

Матей 16:13-18

13.А А Исус като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки:

Според както казват хората Човешкия Син Кой е?

Исус застава срещу Своите ученици и ги пита:

Какво казват хората за Мене, за Човешкия Син?

Той не им казва, че е Божия Син, нищо не им казва. Казва:

За Мене какво казват хората?

14. А те рекоха: Едни казват, че е Йоан Кръстител;

други пък – Илия; други – Еремия, или един от пророците.

Различни мнения. И днеска искам да ви кажа, че е подобна ситуацията. Хората имат най-различно мнение за Исус. За съжаление даже по църквите. Един мисли едно за Него, друг друго. Ето например мюсюлманите мислят, че е пророк. Свидетелите на Иехова пък мислят, че Той е като архангел Михаил. Други пък не знам какво си мислят; всеки нещо мисли братя и сестри. Обаче, какво казва Исус по-нанатък?

15. …както вие мислите Кой съм Аз?

Кой съм Аз? Интересно.

16. Симон Петър в отговор рече:

Единствения, който проговори това нещо.

Ти си Христос, т.е. Помазаникът, Синът на живия Бог.

За нас сега е лесно да кажем: „Е, Петре, еврика, браво, много хубаво го измисли.? Ама не, Петър не го е чул от никъде, приятели. Ние днеска го чуваме постоянно, но за Петър това нещо е било ново и никой от останалите не го е знаел. Исус не  е казал навсякъде:

Аз съм Христос, Синът на живия Бог. 

 Демоните Го познаваха, обаче хората не. И Петър каза:

Ти си Христос, т.е. Помазаника, Синът на живия Бог, изпратен на земята. Такава изповед важна прави Петър.

17. Исус в отговор му каза: Блажен си Симоне, сине Йонов,

защото плът и кръв не са ти открили това,

но Отец Ми, Който е на небесата.

Т.е. Той му казва: „Ти Петре, това нещо не си го чул от никой човек на тази земя. Никой не е дошъл да ти каже Кой е Исус. А Отец ни на небесата ти е открил.” Получил е откровение чрез Святия Дух. Слава на Тебе Господи за това прекрасно откровение. Плът и кръв, т.е. човек не ти е открил това нещо, но Отец Ми.

18. И Аз ти казвам, че ти си Петър, и на тази канара ще съградя Моята Църква;

и портите на ада няма да й надделеят.

Сега какво казва Господ тука? Петре, ти си „петрос.” „Петрос” на гръдски значи камък, камъче, чакъл. И на тази канара „Петра” , която означава огромен камък, канара, ще съградя Моята Църква. Това са две различно думи, макар, че на български са еднакви, разликата е, че едното е малко камъче, а другото е голяма канара. На тази канара ще съградя Моята Църква. На базата на този стих Католическата Църква решава, че основата на Църквата е апостол Петър. Но искам да ви посъветвам, приятели, никога да не вадите изводи от писанията на базата на един. Аз не виждам друг стих в Библията, че Петър е основа на Църквата. Никъде такова нещо няма.

Докато мога да ви докажа места в Библията, където се говори, че Христос е основа на Църквата. Ето сега ще ви покажа:

Псалм 18:2 Господ е канара моя, или скала моя, на Когото се надявам.

Щит мой, рога на избавлението ми и високата ами кула.

Кой? Господ е канара моя.

Псалм 62:1 Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми.

2.Само Той е канара моя,

Само Той е канара моя, виждате още едно потвърждение.

и избавление мое. И прибежище мое; няма много да се поклатя.

5. Но ти, душе моя, тихо уповавай само на Господа. Моята силна канара.

И т. н. Разбира се можем да отидем в Деяния на апостолите да цитираме, обаче аз смятам, че това е достатъчно като доказателство. Може да си намерите за домашно стихове, в които пише, че Господ е канара моя. Можете да си извадите множество такива от Писанията. Навсякъде в писанието потвърждава това. Всяка една истина в писанието не е спомената един път, а е спомената повече от един път. Ако градиш доктрината си върху едно слово, има опасност да влезеш заблуда. Това е причината мормоните да са влезли в заблуда и други учения влизат в заблуда поради това, че вземат един стих за основа на тяхното учение.

ІІ Коринтяни 13:1 От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума (дело).

И ние това трябва да го спазваме. Всяко нещо, което твърдим, трябва да го потвърждаваме. Така че, ние трябва да имаме потвърждения в писанията. Има доктрини, които хората ги вадят въз основа на един пасаж от Библията или въз основа на един стих. И трябва да имаме повече свидетели.

Давам ви пример: Историята за живота на Исус Христос е описана от колко свидетели – от четири. Не двама, не трима, а четирима. Господ се е застраховал да даде четирима свидетели. Мислите, че е случайно това. Виждате колко законно действа Господ. Има свидетели, които потвърждават едно нещо.

Господната вечеря, колко свидетели имаме за нея? Матей говори за нея, Марк говори за нея, Лука говори за нея, Йоан говори за нея, и Павел говори за нея – І Коринтяни 11: Така че виждате пет свидетели за Господната вечеря. Явно, че е много важно.

За вярата колко свидетели имаме, че трябва да живеем чрез вяра.

Праведният чрез вяра ще живее.

Само този стих  е цитиран три пъти. Да оставим, че Евреите 11 глава цялата говори за вярата. Яков говори за вярата. И изобщо толкова много се пише за вярата в Библията. Трябва ли да живеем с вяра? Да!

За любовта колко се говори? Много, много и много. Но има някои неща се засягат малко. Някои неща се засягат по един път. Не правете доктрина от това. Да кажеш: „Има го, словото трябва да го изпълниш.” Има го, но не прави доктрина от един стих или един пасаж. Нека Господ да го потвърждава. Защото се влиза в заблуди така, приятели.

И така, видяхме, католиците си изградили доктрината върху това, че Петър е основата, а всъщност основата е Христос. Е, виждате каква голяма грешка, защото оня стих, който прочетохме, че:

… никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

Значи този стих вече отиде на кино. И при това положение структурата, която се гради нагоре вече пада. Така, минаваме нататък. И Господ казва:

Блажен си Симоне, сине Йонов,

защото плът и кръв не са ти открили това,

но Отец Ми, Който е на небесата.

18.И Аз ти казвам, че ти си Петър,

и на тази канара ще съградя Моята Църква;

И портите на ада няма да й надделеят.

Църквата, която е основана на единствената истинска основа, която е Исус Христос, Божия Син, тази Църква, портите на ада няма да й надделеят, а тя ще надделее на портите на ада. Но не друга Църква. Църква, основана върху човешки учения и доктрини, няма да може да надделее над сатана. Църква основата на човешки авторитети и личности няма да може да надделее над сатана. Жалко, но така е. И затова ние трябва да бъдем много внимателни в основата на нашия живот и в основата на нашата Църква. Христос за основата. Защото в противен случай няма да успеем.

Петър основата ли? Вижте малко по-нататък какво става. Петър Го взе и почна да Го мъмри и каза:

„Господи, Бог да ти се смили, това никак няма да стане с Тебе.

Няма да ходиш на кръста.”

Тогава Той се обърна и рече на Петър:

Махни се зад Мене сатано, ти си ми съблазън, защото не мислиш Божиите неща, а човешките.

Малко след това, така наречената канара от някои хора, беше смъмрена и беше казано, че сатана говори чрез нея. Каква е тая канара? Това не е никаква канара, приятели. Защото канарата е самия Господ. Разбира си, имаме случаи в Гал.2: Павел изобличава Петър в лицемерие. Отново канарата според някои е изобличена в лицемерие.

А преди това пък, знаем че самия Петър се отрича три пъти от Господа. Ако беше канара, ако трябва да разчитаме на него, о, Боже, Господи, опази.

И сега, идваме до толкова важен момент тука, който трябва да обясня, защото наистина това е важен момент. Значи в тази история, която прочетохме, при която Петър получава това откровение за Исус Христос имаме няколко важни стъпки, на които трябва да обърнем внимание. Първо: че Петър и Христос имаха директна лична среща. Т.е. Петър срещна лично Христос, личността на Исус Христос. Между тях не е имало никакъв посредник. В Библията се казва, че няма никакъв друг посредник между човека и Бога, освен човека Исус Христос. Няма друг посредник. Много е важно да се разбере, че не на база на роднини, а на база на лична среща с Господа става всичко.

Тука искам да обясня нещо важно.  Защото някои хора се объркват от това нещо. Казват: „Не може хората да отговарят за греховете на бащите си.” И това е абсолютно така. Твоите родители може да са живели в грях, може да е било всичко в живота им, обаче ти когато се обърнеш към Господа Исуса Христа, на теб ти се прощават всички грехове и ти получаваш вечен живот независимо от това, което родителите са правили. Твоят достъп до небето е чрез Исуса Христо и ти абсолютно получаваш прощение на греховете и греховете ти на предците ти не могат да повлияят на твоето отиване на небето.

Обаче, греховете на предците могат да повлияят на твоя живот на земята, ако не знаеш какво да направиш. Ако няма специално покаяние, изповед на грехове, отричане от определени легални основи, защото в Библията ясно се казва, че има неща, които вървят по наследствена линия. Така че, трябва да правим разлика между тези две неща. Няма повече да се спирам върху това.

Така че, за небето какво е необходимо. За твоя здрав живот и служение на земята, за една Църква, за една личност, за едно семейство, какво е необходимо.

Номер едно: Лична, директна среща с Господа Исуса Христа без човешки посредници. Не може в тази среща нито Пламен да бъде, нито твоя родител да бъде, нито твоя приятел, нито твоя пастир, никой. Ти трябва да имаш лична среща с Господа. Както се казва: Господ няма внуци, има само синове. Така че, ти трябва лично да Го срещнеш. Да няма посредник между вас. Трябва да имаш среща с Господа. Моли се.

Всеки човек, който е имал среща с Господа, всеки човек, който се е срещнал с Господа, ама наистина, не само да приказваш. Защото много хора приказват, а малко плодове имат. Знаете ли по какво се разбира кой се е срещал с Господа и кой не се е срещал с Господа? Разбира се по живота на човека. Този, който се е срещнал с Господа, виждате от тях какво е станало. Станали са мъченици. Дали са живота си за Господа. Защото те знаят… Павел казва:

Аз зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той може да опази това, което съм Му дал.

Павел казва, аз знам в Кого съм повярвал. Т.е той е имал тази лична среща с Господа и вие знаете, когато пада от коня. На такъв човек живота се променя драматично и радикално. Но когато човек каже, че имал среща с Господа, а няма промяна в живота му, може да се постави под съмнение това. Защото не може да срещнеш Господа и да не се промениш. Както казва един брат: „Не може да те блъсне един голям камион и да останеш същия.”Просто има промяна в живота ти.

Така че, първо казва тука, лична среща да имаш с Господа без човешки посредници, без плът и кръв. Сега някой ще каже: Добре де, как ще стане това нещо. Петър на него му е било лесно, защото Петър е бил до Господа и Той застанал пред Него и всичко е наред.” Ама ние като не Го виждаме. Аз искам да ви кажа едно нещо важно, че въпреки че дванадесетте апостоли или ученика са били заедно с Господа, единствено Петър е имал среща с Господа. Ти може да си по плът с един човек, но по дух да не си.

Вие знаете, че много хора бяха около Исус, но само една жена получи изцелението, като се докосна до Него. Много хора  е имало в Ерихон, но само слепецът Вартимей получи изцелението от Господа. Много хора е имало при къпалнята, но само този, който беше 38 години вързан на легло, само той получи изцеление от Господа. Така че, има разлика приятели. Не е само по плът да си близо до Господа. Въпросът е по дух, със сърцето си да бъдеш до Него. Виждате, че Петър застана не пред Човека Исус Христос, а пред Божия Син. Той застана пред Неговата Божествена личност. Той получи откровение за Него. Но искам да ви кажа, че Петър, както и ние, можем да имаме лична среща с Господа Исуса Христа. Независимо, че Той е бил тогава в плът на земята, сега е на небесата. Ние можем да имаме тази лична среща. Това не е написано напразно.

Номер две: Петър е получил лично откровение от Господа. Господ на него му е говорил. Колко малко хора получават директно от Господа откровение, откриване, т.е. Господ му се разкрива Кой е Той, Христос, Синът на живия Бог. Той  е имал нужда да има откровение. Той не го е чул от някой. Не го е прочел от някой книга, а директно от Господа е получил откровение. Така че, това директно лично откровение е получил от Господа. Срещнал се е с Него, застанал е лице с лице с Него и е получил откровение.

Третото нещо е което се получава, че той признава това откровение. Той можеше и да го отхвърли. Но той призна тази истина. Това е важно: Като Господ ни даде нещо да признаеш истината.

Петър ясно и публично изповяда тази истина. Изповяда я пред всички, не я скри в някой ъгъл. Публична изповед.

Със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява, 

 казва Библията.

Това е публичната изповед. Ясно, публично изповядване на истината. Защото той можеше да се уплаши, че евентуално могат да го накажат или да го отлъчат от синагогата и т.н. Но той не направи това нещо, но изповяда. Разбира се по-късно три пъти се отрече, но Бог му прости и се оправиха нещата.

Една скобка искам да отворя приятели в тази връзка. Няма нищо общо с този материал. Но само едно искам да ви кажа. Колко пъти Петър се отрече от Господа? Един, два, три. Колко пъти Исус пита Петър след това: „Обичаш ли Ме, Петре?”

– Любиш ли Ме, Петре?

– Любя Те, Господи.

– Паси овцете Ми!

– Любиш ли Ме, Петре?

– Любя Те, Господи.

– Паси агънцата Ми!

– Любиш ли Ме, Петре?

– Любя Те, Господи.

– Паси овцете Ми! 

Колко пъти. Три пъти. Чак се обиди Петър: „Добре, колко пъти ще ме питаш?”

Исус не му казва нещо. Обаче, това, което не Му казва е следното:

„А ти колко пъти…Значи, не се обиждам Аз, че ти три пъти се отрече от Мене, а ти се обиждаш, че Аз три пъти те питам дали Ме обичаш.”

Виждате ли в духовния свят, някои хора казват: „Чакай бе аз защо толкова пъти да се отричам от нещо или защо пък толкова пъти да го изповядам?” Ти може да си изповядал много пъти едно нещо и може да трябва да го изповядаш повече от един път. Обратното, защо мислите, че с един път всичко ще се приключи? Когато си го утвърждавал и преутвърждавал много пъти, може да се наложи и много пъти да го изповядаш. Какво толкова много има? Да се сърдим на Господа.

Както Нееман се сърдеше на Елисей защо ще трябва да влиза седем пъти в реката. Еми седем пъти. Господ знае защо седем пъти. Един път не върши работа, казва той, два пъти не върши работа, шест пъти не върши, седмия път ще свърши работата.

„Защо трябва Господи седем пъти да обикалям Ерихонските стени и накрая седем пъти на един ден. Един град седем пъти да го обиколиш с оръжие, с всичко в тази жега, Израел, накрая с тръбите и с виковете и да падне стената. Защо?” Не знаем. Но нещата при Господа не са така, както ние си ги мислим. Един пъти ще стане. Може и да не стане така. Затова ние трябва да следваме правите Божии пътища.

Господ можеше да прекара за 11 дена от Египет до Обещаната земя, а им отне 40 години. 40 години до голяма степен по тяхна вина. Защото не повярваха на Господа, но Господ не ги приведе напряко, а ги приведе обиколно. Защо? Защото Божиите пътища не винаги са най-преките пътища. Те са най-безопасните и най-добрите за нас, но не винаги най-преките и най-приятните.

Защото Господ не се интересува от нашия конфорт, а се интересува от нашия характер и от това да направим здравата основа в живота си. Амин.

И така, виждате тези четири стъпки: Нужно ни е да застанем с Господа. Затова молитвата е толкова важна. Затова е толкова важно да седнеш  и да изучаваш словото ти. Ти да си вземеш Библията, ти да помолиш Святия Дух да ти даде откровение, Той на тебе да започне да ти говори. Ти да се научиш от словото да слушаш гласа на Господа, да разпознаваш Неговия глас. Не това, което са те научили другите. Защото като отидеш на едно място, в една Църква, Исус е един, в друга Църква изглежда е по-различен. И ако трябва да Му нарисуваш портрета в различните Църкви различен портрет. Нима Господ се е променил? Не може да бъде. Господ иска богопознание. А богопознание не става на база на проповедите толкова, не става на база на доктрините толкова, а става на база на лични взаимоотношения и ходене с Господа. На практика ти опознаваш Бога.

Така, че първо казваме, лична среща с Господа да имаш. Ето това е много хубаво. Забележете, хората, които са имали лична среща с Господа нещо се е случило с тях. Някаква промяна настъпва в живота им. И ние имаме нужда от лична среща с Всемогъщия Бог.

Второ: Да получиш лично откровение от Господа. Това слово рема. Не просто словото логос, което е в Библията. Но когато Святия Дух вземе един пасаж от Библията и когато го приложи за тебе, в твоя живот, тогава това слово става персонално лично, тогава Духът на Господа ти говори. И тогава това слово става от логос – рема или откровение. Като на български имаме само една дума, като на гръцкия в новите преводи само логос се използва, а не се използва рема. Аз видях това нещо, и това е жалко, защото ремата е изключително важна дума. Защото в Библията се казва, че мечът на Духа е Божията рема. Божието слово, но Божието слово, което получаваш като откровение и словото, което ти изповядваш като откровение от Бога. Забележете едно нещо. Хората мислят, че който и стих да хванат и като почнат да го изповядат. Нищо не става без водителството и помазанието на Святия Дух. Ти словото не можеш да го използваш независимо от Святия Дух. И трябва да ходиш под помазанието и под ръководството на Святия Дух. Защото това слово, което Господ изговаря в момента, то е тази рема, или то е това оръжие, с което ти ще воюваш. То е помазано слово. Защото буквата дори убива, а Духът е Този, Който дава живот.

После на друго място се казва:

Вярата идва от слушане, а слушането от Божията рема,

не логос. Онова слово, което в Библията Бог говори в момента и Бог говори на тебе. То носи вяра. И затова пак имаш нужда от Святия Дух. Както този, който проповядва, така и този, който слуша, този, който се моли, този, който чете Библията, има нужда от Святия Дух за помощник, за да може това слово, което е написано с мастило да оживее и да стане приложимо в твоя живот днес. Това е словото рема. И отново в пустинята. Исус казва:

Не само с хляб ще живее човек, но с всяка рема,

която излиза от Божията уста.

Ремата какво прави? Тя излиза от устата на Бога, т.е. в сегашно време. Ремата е слово в сегашно време. Не това, което го е писал пророк Исаия преди не знам колко си години, а това, което Господ говори сега, това е ремата, това е оръжието, това е твоя хляб, това е нашия ежедневен хляб, това е нашето оръжие, което ние използваме да можем да поразяваме врага и това е нашия хляб, който храни душата ни.

Затова ти можеш да чуваш слово и това слово да не изгражда вяра в тебе. „Как така слушам, пък не ми изгражда вяра, защо?”  Защото една от причините, може да не е тази, може да не слушаш както трябва. Една от причините може да бъде тази, че словото съединено с Духа дава рема. И тази рема, слово на откровение, което ти носи хляб, храна, това ти носи вяра и това е оръжие, с което да воюваш. И ти като го вземеш и го сложиш в устата си, поразяваш врага. Колко е хубаво.

Така че, лична среща с Господа, лично откровение от Господа да получиш. Алелуя. Колко е прекрасно това: Господ да ти открие. Пак казвам, откровение, обаче истинско откровение. Не въображаемо. Не като малките деца да си играем, а нещо истинско да е. Когато е истинско, то е истинско. Много е важно приятели, не как изглеждат нещата, а как са нещата. Защото нас ни трябва истината. Истината ще ни направи свободни. Заблудата те връзва, истината те освобождава.

И третото: той призна тази истина и четвъртото: той изповяда тази истина. Ако той не признае, ако той не изповяда истината с устата си, ако той не изповяда откровението с устата си, няма да дойде избавлението, виждате ли. Тази рема, която той получи:

Ти си Христос, Синът на живия Бог. 

 Ако беше останало само в него и не го каже, това не върши работа. Обаче, когато дойде ремата, когато дойде откровението, трябва да го кажеш, ти трябва да го изповядаш и тогава това носи освобождение.

Слава на Тебе, Господи. Ние Ти благодарим в името на Твоя прекрасен Син Исус Христос.

И нека да спрем до тука. Само да преговорим. Видяхме в тези пасажи, които разгледахме сега, не подценявайте повторението, повторението е майка на знанието, са казали някои. Повторението е важно, защото утвърждава знанието.

Номер едно, ние виждаме, че нашия християнски живот, и църквата и нашите семейства прилича на строеж на здание. Ние строим. Всеки строи нещо. Строиш семейство, строиш служение, строиш бизнес, строиш християнското си ходене с Господа, всичко строиш. Ден след ден строиш. Но преди да почнеш да строиш трябва да си наясно коя основа. И ние открихме, че апостол Петър не е основата, и никой човек не може да бъде основата, открихме, че доктрина или каквото  ида е било не може да бъде основата. Има само една основа. И тази основа, или канара в нашия християнски живот е самата личност на Христос, на живия Бог. Обаче, не само Христос, живия Бог, а откровението върху Христос, Синът на живия Бог е много важно. Ние трябва да имаме откровение за Него.

Значи Христос е основата на нашия християнски живот – ние го потвърдихме с много стихове.

После видяхме, че Петър има една среща с Христос, от която среща вадим извода че, начинът да започнем да строим върху тази канара, която е Христос, ти трябва номер едно: да се срещнеш с Него. Не можеш да строиш от разстояние. Трябва да се срещнеш с Него, трябва да получиш от Него откровение върху личността на Христос, Сина на живия Бог. Трябва да получиш от Бога откровение. И трябва да признаеш и да изповядаш това откровение. И така започваш да полагаш основата в твоят християнски живот.

Затова приятели, аз мога да ви кажа: Бог да ви благослови. И ние ще приключим с това. Първото поучение по въпроса за основата.

Амин.