Вятърът и реките
Онези, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове – Римляни 8:14
Ако сте водени от Духа не сте под закон – Галатяни 5 глава.
Ако сте водени от Божия Дух не сте под закон. Ние християните трябва да се научим да следваме Святия Дух. Святия Дух е личност, която е наш учител по всичко и наш водач и ние трябва да се научим да Го следваме във всичките си пътища. Обаче това, което казва Божието Слово в Йоан 7:37-39 Исус казва:
…Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.
38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
Според както рече писанието, а не според както си мислех. Забележете думата, която казва е реки. Не казва, че от утробата ни ще потече една река, което е логично реката на Святия Дух да е една, а го казва в множествено число, че от утробата ще потекат реки. Като казва реки, това означава, че са поне две реките, а колко на брой са не се пояснява, но който вярва в Исус, който вярва в писанието или в Исус на писанието, Исус на Библията, не измислен Исус. Забележете, не измислен Исус, не нарисуван Исус, а Исус на святите писания, Исус на Библията. Който вярва в Него от неговата утроба или от неговото вътрешно същество, от неговия вътрешен човек ще извират и ще потекат реки от жива вода и като казва реки говори за различни видове реки, които ще извират. Ние трябва да знаем, че Святия Дух е разнообразен.
Когато говорим за дарбите на Святия Дух в 1 Коринтяни 12 глава, вие забелязвате, че Духът е един, един Святи Дух, не са девет святи духа. Може да си запишете, че е един, обаче дарбите, които са описани в тази 12 глава на Коринтяни са девет на брой. В тази глава са описани девет дарби, в Римляни 12 глава още има описани. И това, че в 12 глава са описани девет дарби не означава, че дарбите на Святия Дух са само девет. Даже ако щете го погледнете – девет реки. Духът е един, изворът е един, но от този извор потичат девет различни реки и казва – от една страна дарби на откровение има, които разкриват, от друга страна има дарби на сила. Значи има различни видове дарби, тоест различни реки, но един е Духът и Бог се движи по различен начин. Ние трябва да го разберем това, защото трябва да разберем, че в различен момент от нашия живот Бог може да действа по различен начин и ние трябва да можем да излезем от нашия квадрат или нашия бокс, както го казват или нашата кутия и да разберем, че Бог в кутия не влиза, а ние от кутия трябва да излезем, защото докато сме в кутията ние сме в затвор. Ония, които са водени от Святия Дух, те не са под закон, те не са в кутия.
Закона е кутия, ограничение, затвор, но тези, които са водени, управлявани от Духа на Бога, те излизат извън кутията, извън затвора и те започват да бъдат водени, управлявани от жива личност, Която на всичкото отгоре е Господ. Водени и управлявани. Както казахме според 12 глава на Коринтяни поне девет различни видове реки потичат от утробата на вярващия човек, девет различни дарби. Помислете си каква огромна разлика в дарбите. Една дарба е пророкуване, друга дарба е вършене на чудеса, трета дарба е вяра, четвърта е изцеление, пета дарба разпознаване на духовете, шеста дарба говорене на езици, седма дарба тълкуване на езици, слово на мъдрост. Значи има мъдрост в цялата работа също, не само откровение има, мъдрост има, сила има, вяра има. Разбирате ли, по различен начин се движи Духът на Бога.
Сега ще ви кажа в каква връзка го говоря това нещо, защото има различни течения в християнството. Например на едно място се набляга на вярата – вяра, вяра, вяра, само вяра. На друго място се набляга на пророкуване, пророкуване, само пророкуване, братче. На трето място се набляга примерно да речем на молитва, на четвърто място духовно воюване – воюване, ама воюваме. На друго място се набляга на благодат и всичко е благодат там. Изобщо всеки един си е хванал едно течение, една рекичка и си се движи по тая река и не се интересува много от това, че има друг начин, по който може да се движат нещата.
Обаче искам да ви кажа едно нещо, примерно да говорим за изцелението. Понякога Господ изцелява хората като изповядват Божието Слово. Ето например изповядване на Словото:
В Неговите рани аз съм изцелен.
Има такива случаи, в които хора са получили изцеление като изповядват: „В Неговите рани аз съм изцелен“, получават своето изцеление, обаче някои хора пък не го получават по тоя начин. Изповядват, изповядват, изповядват, идва някой проповедник в техния град, примерно някой евангелизатор, има известни евангелизатори, движат се много мощно и т.н. Отиде примерно в града, обаче човекът казва: „Аз няма да отида на тая служба, защото аз вече съм изцелен в Неговите рани от преди две хиляди години“, но всъщност болестта дефакто си стои в човека. Този човек изповядва: „В Неговите рани съм изцелен, в Неговите рани съм изцелен“, обаче не си дава сметка едно нещо, че Господ в този конкретен случай може да поиска да изцели човека не чрез изповядването, изповядването е добро, той трябва да държи правилната изповед, но Господ може да реши в конкретния случай да изцели човека чрез полагане на ръка. Из един път полагане на ръка и човекът получава изцеление и казва: „Е, ами аз колко време чаках, чаках, чаках, то из един път за една секунда стана“. Ами ти си подготвил почвата, със своята вяра, със своята изповед си подготвил почвата, обаче Господ така е направил нещата, че ние имаме нужда един от друг.
Някои хора могат, както жената с кръвотечението сами да се докоснат до Господа и да си получат своето изцеление, но други хора имат нужда да отидат и да им се положи ръка. Някои хора получават изцеление чрез слово на знание – еди-кой си получава изцеление от еди-какво си и човекът получава изцеление в този момент, други пък като им се пророкува. Говоря сега за изцеление, но то е за всяка област в живота ни, защото някои хора казват: „Брат, ами аз се моля, ами защо Господ не ми отговаря на молитвите?“ Напротив, Господ може да отговаря на молитвите, но знаете ли, често пъти Господ отговаря на молитвите както беше случаят с Нееман. Нееман първо решава, че трябва да отиде при царя, че трябва да получи изцеление от царя, той си раздра дрехите, каза: „Тези тук търсят повод срещу мен, аз да не съм Господ, че да изцелявам тук?“ Царят на Израел се учуди, пророк Елисей каза: „Изпрати го при мен, той ще разбере, че има в Израел пророк“. Той го изпраща при пророк Елисей, обаче той не излиза да се помоли за него, казва: „Топни се във водата, седем пъти в река Йордан“. При това положение Нееман се разгневи, защото казва: „Аз от къде идвам, той дори не излезе да ми каже добро утро или добър ден, да се помоли за мен, да помаха с ръка“, обаче той не разбра, че действието на Бога не беше, както той си го мисли. Обърнете внимание, действието на Бога беше по друг начин, това е пророческо. Той си представяше, че пророкът трябва да излезе да се помоли, да помаха с ръка, да положи ръце, но в конкретния случай Бог избра друг модел – изпрати му слово.
Изпраща Словото Си, изцелява и освобождава от ямите, в които лежат.
Например днес на това богослужение има хора, които са дошли и чакат да получат молитва за изцеление, но Господ може да действа по такъв начин сега, че изцелението да го получите докато слушате Словото. Ама дали сте готови на това нещо или вие си знаете начина, по който Бог ще действа, защото Бог действа понякога не така, както очакваме. Трябва да имаме чувствителност към Святия Дух. На къде духа вятърът на Святия Дух? На къде върви течението на Святия Дух? Коя река или кой приток да хванем, за да можем да се включим в онова, което Бог прави.
Аз ще ви кажа още нещо в тази връзка. Един типичен пример ще ви дам. Понякога в къщи, да речем в дома, може да има проблем. Проблем между мъжа и жената, мъжът и жената се карат, не могат да се разберат помежду си и почват да си гонят демони един от друг. Например мъжът казва: „Аз ги връзвам тия демони и ги изгонвам от теб“ и тя казва: „В името на Исус, махни се зад мен, сатано“ и т.н. И това е примерно между мъж и жена, такива случаи има. Почват някаква такава кавга, гонят си демоните един от друг, а в същото време ги е яд един на друг, изнервени са, ядосани са един на друг и си гонят демоните. А какъв е проблемът в тази ситуация? Тази ситуация най-вероятно проблема не е демони. Виждате ли, погрешната река хващат – освобождение. В конкретната ситуация проблема е, че не са разпънали плътта и че не ходят в любов и дълготърпение един към друг. Давам ви един пример. Значи колкото и да си гонят демоните няма да си ги изгонят по тоя начин, а напротив, ще се нервират още повече един на друг, защото жената казва – той си мисли, че аз имам демони, той казва – тя си мисли, че аз имам демони и иска да каже, че аз съм дявол и още повече се нервират. Виждате ли, погрешно следване на Святия Дух.
Онези, които са управлявани от Божия Дух
Не просто решил си, че всичко има. Някои хора, които мислят, че всяко нещо в живота се решава с гонене на демони, значи каквото и да стане демон трябва да се изгони. Обаче такова нещо в Библията няма. Освобождението или гонене на демони е един от ключовете, но не всичко. Например тук в този случай, който ви разказвам в момента ключа е любовта – любов, търпение и разбиране на другия човек. Значи, ако искаме да имаме нормални, здрави семейства, ако искаме да имаме нормално здраво общение, също така и в църквите да се разбираме едни други, ние трябва освен духовното воюване да знаем и как да общуваме като нормални хора. Християнинът трябва да е на първо място нормален човек, не свръхдуховен, трябва да можеш да общуваш с хората, трябва да можеш да се разбираш с хората, не да си като кон с капаци. Разбирате ли, кон с капаци? Затова много семейства се развалят, затова църкви понякога се развалят, защото хората ходят като коне с капаци. Трябва да бъдем нормални християни в нашето общение един с друг, трябва да знаем как да упражняваме любов не на думи, разбиране и не на последно място искам да ви кажа е въпросът с мъдростта.
Има си проблеми, които няма да можете да ги решите по друг начин, освен с мъдрост. Мъдростта до голяма степен е пренебрегната в нашите среди, защото ние сме вярващи хора и вървим напред с вяра. Някои хора казват: „Аз вярвам, че това ще стане, аз вярвам, че това ще стане“, хубаво е, че вярваш, обаче в конкретния случай трябва да се прояви малко мъдрост, мъдрост в общуването с хората, мъдрост в конкретната ситуация. Думата мъдрост, до колкото знам от еврейски преведена на български е задача. Животът е пълен със задачи и ние трябва да се научим с помощта на Святия Дух как да решаваме тези задачи. Едно време в училище решавахме уравнения, решавахме задачи, има неизвестно, трябва да се намери отговора. Може отговора да е в семейството, задачата да е в семейството, да намериш отговор, може да е с децата, може да е в работата и т. н.
Трябва да се научим да се движим водени от Святия Дух, не сляпо напред, а трябва да бъдем гъвкави християни. Значи едно от нещата и също така това нещо е много важно в общуването. Ние като служение, което е пътуващо служение, понеже пътуваме постоянно посещаваме различни служения, църкви, християни и т.н. на всякъде, където отидем хората имат различни разбирания за Бога, различни разбирания за учението на Бога. Това не означава, че са грешни. Може да има в някои случаи грешно разбиране, но като цяло имат различия, но тези различния не са такива централни, важни различия, те са по-скоро различия в изразяването на своята вяра, в изразяването на своята любов към Бога и ние ги разбираме хората. Имат различни ритуали, повечето ги намират в Библията, но зависи кой от тях ще хванеш, един набляга на едно, друг набляга на друго, на различни срички от Библията поставят ударение, на различни думи, на различни стихове, нали знаете, че се поставя ударение, в зависимост от това има различна особеност. Помежду си, обикновено не могат да се разберат хората. Това ми прави впечатление. Много от хората и църкви не могат да се разберат по между си, защото имат тези различия – липса на гъвкавост.
Трябва да разберем едно нещо, че Христос каза: „По любовта ще ви позная“ и говори за свръзката на мира, говори за единство, че Господ иска да живеем в единство, иска да сме единни, докато ние наблягаме на второстепенни не важни различия, а не наблягаме на нашата скъпоценна и обща вяра в единия Господ, вяра в едното Слово, вяра в едното евангелие, основните неща, които са важни. Докато ние не наблегнем на това, ние не можем да бъдем силни, ние не можем да победим, защото сме разделени, разчленени по всякакви различни неща. Например може да речем в една църква да си слагат забрадки, в друга не си слагат – ето ти един проблем. Друга църква си мият краката, на друго място не си мият краката, на едно място се смеят, на друго място плачат, на едно място се полагат ръце, на друго не се полагат, на едно място се използват инструменти, на друго място не се използват инструменти, някъде хвалението е много шумно, на друго място не е шумно. Изобщо най-различни неща и какво ли не няма, различия. Но ние трябва да се научим като вярващи да можем да се разбираме, да бъдем разбрани, едни с други да се разбираме и да се обичаме, въпреки че може в ума си да не може да възприемем някои неща.
Ето, примерно аз когато е много шумно хвалението, колоните пращят, микрофония и други подобни неща, викане, скачане, аз не мога, просто ушите ми не го издържат това нещо. Не че не съм съгласен с хората, те така си хвалят Бога, разбират си го по тоя начин, хвалят си Го по тя начин, но аз не мога да го направя. Аз примерно като отида на такова място намирам Бога навънка повече, отколкото вътре, но те пък може да Го намират вътре. Аз затова в такава ситуация предпочитам да изляза да се разходя малко, да си намеря Господа, защото аз Го намирам повече при тихи води, отколкото Го намирам при бурните. Значи при тихите води да си намеря Господа, да си общувам с Него и т.н. нямам нужда от викане. Обаче други пък имат нужда от това, казва: „Аз не мога на тихо, ако е на тихо не чувствам присъствието на Бога, трябва да крещя, трябва да викам“, силни жици, силна музика, уредбите до край и т.н. Но трябва да можем да общуваме помежду си и също така, скъпи приятели, да не налагаме себе си, да не налагаме своето вярване на другия. Вижте, Духът на Бога никога, никога не налага, Духът на Бога е водач. Ако ние следваме Духа на Бога, ние няма да бъдем бутачи, а ще бъдем водачи. Ние няма да бъдем бутачи, блъскачи, а ще бъдем водачи. Духът на Бога води – води с пример, води с дума, води със сърце, води с желание. Това става и с децата ни, това става и с хората в църквата, с роднини, не можеш човека да го буташ, а трябва да бъдат водени хората.
И така, виждате, че има различни видове реки, различни видове движения на Святия Дух и ние трябва да бъдем чувствителни към начина, по който Святият Дух ни води в конкретната ситуация. Има време, в което Духът тръгва, облакът тръгва, ти трябва да тръгнеш и тогава казваш: „Ама Той Духът на Бога винаги върви“. Не е вярно, че винаги върви. Духът на Бога върви, върви, но в един момент спира, след като спре ти казваш: „Духът на Бога винаги стои на това място, по този начин. Да, но в един момент Той решава да тръгне отново. Решава да тръгне сутринта. Ти казваш: „Духът на Бога винаги тръгва сутрин рано“, но следващия път Духът на Бога тръгва вечерта или през нощта. Ти не можеш да предвидиш какво ще направи Той. След това Духът на Бога тук ще спре. Да, обаче Той спира на друго място, сменя местата, сменя начините. Един и същи Дух, но никога не можеш да предвидиш кога ще тръгне, на къде ще тръгне, как ще тръгне. Ако можем да го предвидим, то ние ще сме господ, но ние трябва да държим очите си отворени и да гледаме облака и да гледаме огъня.
Разбирате ли, всичките хора в Библията, ако четете като започнете още от началото и като видите примерно Ной, като видите Авраам, Исак, Яков, Йосиф, Моисей и всичките пророци нататък, че след това Исус и апостолите, нито един не си прилича с другия, всичките са различни. Ако погледнете дори и книгите в Библията, почти няма книга, която да прилича на другата, книгите са различни. Погледнете една книга Битие каква е, после Изход е съвсем друга книга и вече Второзаконие, там закона и т.н. после Исус Навиев съвсем друга книга, пък като погледнете Естир каква книга, ами Йона каква книга? Ами Йов каква книга? После Псалмите са друг тип книга, Духът се движи по друг начин, вижте пък Притчи как се движи Духът, по съвсем различен начин. В Притчите като мъдрост, в Псалмите като песен. Ами Песен на песните, една невероятна книга. После пророците, Исая и т.н. евангелието е съвсем друго нещо, Деянията е друго, посланията пък са различни и след това Откровение на Йоан и то е различно. И просто цялата Библия разнообразието на Бога, разнообразния начин, по който Бог се движи.
Ако ние искаме да бъдем употребявани от Бога не можем да бъдем тесногръди, не можем да бъдем квадратни, не можем да бъдем в кутии управлявани от собствения си ум. Не може това нещо да стане. Трябва да разширим сърцата си. Бог даде на Соломон душевен простор като крайморския пясък се казва. Само като го чуете това нещо си помислете за какво става въпрос. Даде му душевен простор като крайморския пясък. Нека да отидем тук в книгата Притчи, ще отидем в третата глава, искам да ви покажа нещо.
1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 Защото дългоденствие и години от живот И мир ще ти прибавят те.
Кой ще прибави годините? Заповедите на Господа, тоест Словото. Словото на Бога ще ни прибави живот.
3 Милост и истина, нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и пред човеците.
5 Уповавай на Господа
Като казвам „уповавай на Господа“ можете да сложите на мястото на Господа Духът, защото знаете, че Духът е Господ и Господ е Дух. Значи уповавай на Господа, уповавай на Святия Дух, уповавай на Духа Му.
от все сърце
С цялото си сърце уповавай на Господа, на Духа.
И не се облягай на своя разум.
Виждате две думи, сега обърнете внимание – уповавай и облягай е едно и също. Да уповаваш на Господа значи да се облягаш на Господа, както например сега съм се облегнал на стола, един вид все едно физически съм уповал на стола, аз съм се облегнал на стола. Това означава, че аз разчитам, че този стол няма да се счупи, облегнал съм се, уповал съм на стола в момента. Значи ние трябва да се облегнем на Господа, да се уповаем на Господа може, обаче да се уповаем и на своя си разум, на своята си кутия можем да уповаваме. Ние можем да уповаваме на своята кутия и да го правим от името на Господа. Нали разбирате? Ние можем да уповаем на своята си кутия, умствена кутия тук и да казваме, че това е Господ.
5 Уповавай на Господа от цялото си сърце, не се облягай на своя си ум.
6 Във всичките си пътища /ето виждате, че има пътища/ признавай Него, И Той ще оправя пътеката на нозете ти.
7 Нямай себе си за мъдър; Бой се от Бога, и бягай се от зло;
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И храна за костите ти.
Ако трябва даже и по друг начин да го кажа тук – своя разум може да бъде своето разбиране за Бога. Значи човешкото разбиране за Бога не е Господ, има разлика между начина, по който аз разбирам Бога и начина, по който е Бог. Начина, по който аз разбирам Бога е една картина, която аз рисувам, но дали тази картина ще прилича на Него или не това е друг въпрос. Всеки един от нас рисува портрет на Господа. Всички ние сме едни художници, вътре в себе си рисуваме един портрет на Господа. На някои портрета прилича, на други портрета е съвсем различен, но те са убедени, че портрета им е точен. Но това, което е най-важното да разберем, че трябва да направим разлика между нашия портрет на Господа и Самият Господ. Всеки един от нас трябва да си даде сметка, че моето разбиране за Бога не е Бог, моето разбиране за Бога се различава от Бог. Когато аз кажа „в името на Исус“, ето вижте една от причините, поради, които силата на Бога се ограничава в действието си, когато моята представа за Бога е неправилна, фалшива, аз мога да използвам името на Исус, но да си представям някой друг. Мормоните също вярват в Господ Исус, но техния господ Исус е друг. Свидетелите на Иехова също вярват в Исус, но техния Исус не е господ, той е друг Исус. В Библията се говори за друг Исус, за друго евангелие. Ние трябва максимално да се приближим до истинския образ на Бога. Дали можем да повярваме, че това, което си представяме за Господа не е самият Господ? Понякога сме толкова сигурни, че ние знаем истинския Господ, че ние знаем Неговото учение. Повярвайте ми, че не е така. Има разлика между това, което аз разбирам с тази мозъчна кутия за Бога и самият Бог. Има разлика между това, което аз разбирам от Божието Слово и истинското Божие Слово и трябва да си давам сметка. Затова казва:
Не се имай себе си за мъдър
Не си мисли, че Го познаваш, защото, който мисли, че Го познава няма да Го търси. Ключът е търсенето. Повечето хора искат да знаят така ли да постъпя, брате или така да постъпя, искат квадрат, всичко да е точно. Вижте, Бог е Дух. Не Го виждам, не Го чувам, не мога да Го пипна. Той е велик, необятен, никой не може да Го схване, нито Него, нито Неговата любов, нито Неговия мир. Следователно ние трябва да прекараме живота си на тая земя в смиреномъдрие и търсене на Онзи непознат Бог, Който ние наричаме Исус Христос. Ние не Го познаваме добре, а най-важното нещо е Богопознанието. Това е вечният живот – познаването на Всемогъщия Бог, разчупване на нашите крепости и представи. Затова понякога е по-лесно да говориш на човек, който не е чувал за Христос, отколкото на човек, който мисли, че познава Христос, защото тук /в ума/ има вече един блокаж.
Погледнете в България какво се получава. Нашата България се води православна държава, нали така се водим? Всички хора смятат, че знаят за Бога, смятат, че са вярващи, а представете си колко много от тях и от нас, не са или не сме новородени. Дори не съществуват в Божието царство и вече мислят, че знаят Бога. Защо? Защото знаят да запалят примерно свещичка, знаят да целунат иконата и вече мислят, че знаят хората. За нас това е явно, но при нас има други неща, които ние не ги виждаме, крепости от представи, разбирания и мисли по отношение на нашия Господ, които пречат. Аз не знам до колко правилно се изразявам във всичкото това, но искам да ви кажа, приятели, че има такива неща, които пречат. Знаете ли, че в пророците има един стих, в който идолът е наречен собствената ни представа за Божеството, собствената ни представа за Бога. Едно време са правели идоли с ръцете си, направи една склуптурка и казва: „това е моят бог“, творение на човешки ръце било от дърво, било то от глина или от някакъв метал, или изчукано, изковано от камък, просто си слагат нещо, което им е Бог, казват „ето, това е моят бог“. Както евреите си направиха едно теле от злато и казаха: „Ето богът ти, Израилю, който те изведе от Египет“ и това е Божият народ, си направи идол.
Така е било в Стария завет по онова време. Сега, разбира се има на много места в Африка, в Азия си правят такива идоли, даже и в нашите страни има такива неща, примерно може да не бъде просто статуетка, обаче има и други идоли, които се правят вътре в сърцето ни, казва се:
Прегърнаха идолите си в сърцата си.
Аз сега няма да говоря за различни идоли като мамона или като някои други идоли, които има, но нека да поставим като идол собствената, човешката представа за Бога. Нека да ви обърна, тук видях някой беше сложил този стих, точен стих – 1 Коринтяни 2 глава:
9 А според както е писано: – „Каквото око не е видяло /физическо/, и ухо /физическо/ не е чуло, човешко сърце /или човешки емоции, чувства/ не е идвало /и като мисъл не е идвало/, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят“.
С други думи, онова, което Бог е приготвил е нещо, което в този свят не можем да го видим с очите си, не съществува на тази земя. Такива звуци, такива музики, такова хваление няма тук на земята, не сме го чували с тия уши и нито можеш да си представиш, нито можеш да си помислиш онези неща, които Бог е приготвил в бъдещия свят. Онова, което е приготвил в духа Господ, естествения ни човек не може да го схване, като включително самият Бог е част от това нещо. С други думи нито Бога, нито бъдещето Му небесно царство, нито царството Му, което идва при нас сега в сърцата ни, нищо от онова, което е в духа онова, което е в Божието царство не можем нито да го видим, нито да го чуем, нито на човешкото ни сърце да дойде. Това е една духовна реалност, която физически не можеш да я видиш, да я чуеш и да ти дойде на ума. Всичко това Бог е приготвил и самият Той нито си Го видял, нито си Го чул, нито на твоето сърце е дошло, нито мисъл, нито представа, не можеш нито да си го помислиш, нито да си Го представиш какво представлява самият Бог. Искам да обърнете внимание на това нещо.
Не е в състояние човек сам по себе си нито да види Бога, нито да Го чуе, нито да си Го представи, нито да си Го помисли. Няма нищо общо с нашите мисли, представи онова, което сме видели по филмите, дори тези християнските филми, които ние ги гледаме за това какъв е Исус, много е възможно Той да няма нищо общо с това, което гледаме по филмите, защото във филма играе артист. Разбирате ли? В един момент може да се окажем в ситуация и като видим Господа да кажем: „А, Господи, Ти това ли си бил, такъв ли си бил, аз съвсем по друг начин си Те представях“. Обаче 10 стих казва:
А на нас /тоест на нас новородените/ Бог откри това
Кое? Онова, което не е видяно, не е чуто и не е дошло на сърце.
чрез Духа Си; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
Забележете, че единственият начин да имаме Богопознание не е просто да прочетеш някоя книга и да кажеш: „Е сега разбрах кой е Бог“. Ти ще прочетеш една книга и ще разбереш кой е Бог, като прочетеш друга съвсем друг Бог ще видиш там, ще прочетеш трета – друг бог и накрая излизаш объркан от ситуацията, защото във всяка книга авторът описва нещо по свой си начин и има разминавания. Затова имаш нужда от лично откровение. Вижте какво казва:
Бог откри
Това означава откровение
Чрез Духа Си
Не можем да познаем истинският Исус Христос, истинският Божий Син Господа на господарите и Царят на царете, ако в това нещо не е замесен Святия Дух, Той да ни открива по духовен начин, не просто по интелектуален, умствен начин, но чрез Духът Си да ни разкрие Синът Си.
11 …никой не знае какво има у Бога, освен Божият Дух.
12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога /защо?/, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;
13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост /виждате ли, човешки думи/, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.
14 Но естественият човек /плътският човек/ не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.
Вижте, забележете думата духовно. Духовно изпитване, не просто логика, а духовно изпитване.
15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не може да го изпитва.
Знаете ли защо? Ето да ви покажа нещо интересно в Йоан 3 глава, нещо за нашия Господ.
8 Вятърът духа където ще
И думата вятър тук между другото – пневма е хем вятър, нем дух, хем дъх – дух, дъх и вятър. Духът духа, където ще, Духът на Бога духа, където ще.
Вятърът духа където ще, и чуваш шума му; но не знаеш от къде идва и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.
Забележете, че както вятъра не можем да го видим, не знаме от къде идва, не знаем на къде отива, така е и с Бога. Ние чувстваме, че Той действа, но не знаем от къде идва, не знаем на къде отива, не знаем делата Му, не разбираме делата Му. Така че Святият Дух, Божият вятър духа, където си ще, движи се както си иска, ние чуваме, но не знаем от къде идва и къде отива, така е с него, но казва също така така е и с всеки, който е роден от Духа, който е роден от Бога. Забележете, че роденият от Божия Дух е като вятъра, защото ние сме родено от вятъра, от Духа, ние ставаме като вятъра. Дори самите ние често пъти не можем да разберем от къде идваме и къде отиваме. Не можеш да видиш другия и да разбереш от къде идва и къде отива.
Ние се опитваме да си обясним нещата, аз също се опивам да си обясня служението, което Бог ние е дал. Иска ми се да го сложа в едни рамки, годините минават, иска ми се да се установя, да го сложа в едни рамки, да го нормализирам, вярвате ли ми, не мога. Като че ли се опитвам да хвана вятъра в шепите си, просто вятърът духа и ме духа на някъде.
Спомням си случая с Илия като каза един от слугите на Ахав, вика: „Сега ще те вземе Духа, Господният Дух ще те захвърли на някъде, ще изчезнеш и после аз как ще отида при Ахав да му кажа, че не мога да те намеря“. После, когато Илия го взе на небесата вихрушката и колесниците, учениците три дена го търсиха. Петдесет ученика три дена го търсиха да го намерят, защото казват: „Някъде ще го е захвърлил“, Елисей казва: „Недейте, той замина на небето“, обаче те го търсеха. Защо? Като се замислиш защо все го търсят някъде по бърдата? Значи за Илия е било нещо нормално да го хване Духа и да го захвърли на някъде. Филип Духът го пренесе. Но това е физическо пренасяне, нали? Но виждате, колкото повече Святият Дух вземе надмощие в нашия живот, толкова повече ние губим контрола над живота си, вече започва вятърът да ни движи. Колкото по-дълбоко навлезеш във водата – Езекил 47 глава, първо до глезените, после до коленете, после до хълбока и накрая вода за плуване, колкото по-дълбока е водата, толкова по-малко ти стоиш, толкова по-лек ставаш, толкова по не разчиташ на собствените си крака, толкова повече вече не можеш да тичаш и не можеш да решиш в коя посока да се движиш, защото течението на реката те води. Първо до глезените – можеш да тичаш, до коленете – трудничко е, но се движиш в някаква посока, до кръста, аха, аха започва да те движи, влезнеш ли в дълбоката вода реката те води, където си иска, ти не можеш да плуваш против течението. И когато вече те завладее от всякъде, ти си потопен в тази вода, ти си потопен в това присъствие, помазание на Бога, вече този вятър или това течение започва да те води, където си иска. Не знаеш от къде идва, не знаеш на къде отива, не знаеш дори самият от къде идваш и на къде отиваш, просто отиваш натам, на където Той те води.
Иска ни се да си подредим нещата по човешки, иска ни се. Знаете ли, Кетрин Кулман ми направи впечатление като казва за женички, които ги гледа как си готвят в къщи, гледат си семейството, съпрузите, децата и всичкото това и тя казва: „Пък аз никога няма да имам нито съпруг, нито деца“, просто това служение, което го има тя е съвсем друго, но казва: „Вземам си кръста и го нося“. Ето, сега например при нас постоянно пътуване, насам натам, служене и си казвам, кога ще се установим на едно място, стабилно да стъпим на краката си, да се установим, да си имаме така да се каже екип около себе си да може да се разпределят нещата, да се разпределят тежестите, да може да се стабилизират и с години къде ли не ходихме, какво ли не опитахме, просто идва време, в което облакът тръгва и ние трябва да тръгваме.
Разбира се, има и една утеха и утехата е следната, вие знаете евреите в продължение на 40 години в пустинята около 40 пъти са пътували за 40 години, но това не значи един път годишно. Понякога една нощ са били на едно място, друг път са били един ден, друг път са били два дена, друг път са били един месец, друг път са били два месеца, друг път са били една година, различно. Не могат да преценят колко време ще стоят на едно място, не могат да преценят къде ще отидат, нито посоката знаят, нито времето знаят. Дали ще е денем, дали ще е нощем, колко време ще стоят, разпъват палатките и това е положението. Облакът тръгва или огненият стълб тръгва и те трябва да тръгнат. В един момент, обаче Господ даде на евреите да влязат в обещаната земя, до този момент те имаха палатка, живееха по палатки и имаха скиния. Скинията е една палатка, тоест скинията е подвижен храм. Те имаха палатка, имаха подвижен храм – скинията, от този момент нататък, когато влязоха в обещаната земя Давид имаше желание да построи храм, но неговия син Соломон построи храма всъщност, Давид само събра средствата за построяването на храма, но те вече имаха храм, който е на едно и също място, неподвижен. Имаха земя, която им беше обещаната ханаанската земя, в която те се заселиха, земя, която им беше обещана от Бога и от тогава народът на Израел си има земя и си има храм. Разбира се те го разрушиха храма, но пак ще го съградят. Въпроса е, че има време и аз очаквам и вярвам за това време, когато ще има едно установяване, едно стабилизиране, а не само пътувания. Разбира се при Илия до края на живота му беше това пътуване, на края даже с вихрушка се възнесе на небесата. Илия си замина по този начин, вятърът на Святия Дух го вдигна при Себе Си.
8 Вятърът духа от където ще, и чуваш шума му /звука му/; но не знаеш от къде идва и не знаеш къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.
Ето, има примерно служители, които са на място, където срещат много големи трудности. Даже има някои измежду вас, които сте на някое място, където сте в голям блокаж от години, блокаж, блокаж, блокаж, не вървят нещата, съпротива, хора ви гонят, не ви приемат. Има такива, не казвам, че всички, но има такива хора. Може вятърът на Святия Дух да иска да ви духне на някъде, да духнете на някъде, иска да ви духне, да заминете на някъде другаде място, което Той е определил. На Авраам какво му каза? – „Излез от народа си, от отечеството си, иди на място, което Аз ще ти покажа“. Господ можеше да го държи там, където беше – Деяния 7:3, обаче каза: „Излез“. На Исаак, обаче Господ каза: „не ходи никъде, стой на това място и Аз ще те благословя“ и го благослови стократно повече от другите, от филистимците и т.н. по време на глад. Авраам трябваше да се движи Исаак трябваше да стои на едно място, Яков Господ нищо не му каза, но той пък каза на синовете си: „Защо се гледате, какво стоите и се гледате? Има хляб в Египет използвайте си здравия разум, отивайте да вземете хляба, че ще умрем от глад тук“. Виждате различен начин, по който Бог води, с всеки един специфично.
Трябва да се научим да слушаме Неговия глас. Гласът Му идва с Неговия мир, гласът Му идва с Неговото Слово, да се научим да слушаме Неговия глас и да го следваме. Трябва да можем да бъдем гъвкави управлявани от Неговия Дух, а не от собствения си ум. Има разлика между моя ум и Божия ум, между моя път и Божия път. Има разлика. Трябва да можем да разпознаваме и да се помолим така: Господи, дай ми да разпозная разликата между моя ум и Твоя ум. Да разпозная разликата между моите пътища и Твоите пътища, небесните пътища да разпозная от земните пътища, небесните мисли от моите мисли, от земните мисли. Дай ми разпознаване да разпозная.
Ето да ви прочета в Евреите 5 глава много интересен случай. Павел говори тук за Мелхиседек, говори за Исус Христос като великия Първосвещеник и го сравнява с Мелхиседек, обаче казва:
11 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото бавно схващате
Между другото друг превод казва: „Защото сте…
