Добре дошли на всички. Където и да се намирате по земята, нека Бог да ви благослови. Благословения в името на Господа Исуса Христа.

Молитва

“Отче, още веднъж Те моля за Твоето свръхестествено докосване, чудеса, знамения, велики дела. Хората се нуждаят, Господи. Моля Те да им дадеш свръхестествена вяра и дарбите на Святия Дух да оперират. Моля Те за Твоите ангели да се намесват, присъствието на Святия Дух и словото Ти, Господи, да се освободи. В името на Исус Христос Те молим за всеки един присъстващ, отвори сърцата ни, отвори уши в нас, за да можем да слушаме какво Духът говори към църквата. В името на Исус нека да бъде вързан всеки нечист дух, който тормози народа и да бъдат хората пуснати на свобода. Защото Ти си казал, че пускаш на свобода угнетените, отваряш затворническите врати. Така че пусни на свобода угнетените, Господи. Дай свобода в името на Исус. Да бъде свобода, да бъде свобода и да бъде свобода в името на Исус. Защото където е Твоето присъствие, там е свобода.”

Алелуя.

Ще започна с Матей 17:14 – Една много интересна история с нашия Господ Исус. Слушайте внимателно и разсъждавайте с отворено сърце.

Матей 17:14 И когато дойдоха при народа,

приближи се при Него един човек,

който коленичи пред Него и каза:

Искам да ви покажа тука, когато идвате при Господа, да идвате покланяйки се на Него и вниманието да бъде концентрирано върху Него. Когато човекът идва при Исус, той коленичи пред Него и неговото внимание е към Него, защото се покланя в този момент. Когато се покланяш на Господа, ти не мислиш за себе си, за своите болести и болки, ти мислиш за Господа, за Неговото величие и сила. Това е ключът. Ключът е в Него, не в нас.

Затова, всеки един, който иска да получи днес, и не само днес от Господа свръхестествена намеса, чудо, благословение, трябва да помни това нещо, че когато идваш за Господа, трябва да мислиш за Него, да говориш за Него, да говориш на Него, да се обръщаш към Него, а не към собствените си проблеми. Защото в проблемите решение няма.

Той коленичи пред Него и каза:

15. Господи, смили се за сина ми,

защото е епилептик и зле страда;

понеже пада в огън, и често във водата. 

Синът му е болен от епилепсия.

16. И доведох го при Твоите ученици,

но те не можаха да го изцелят. 

Забележете, че човекът е болен от епилепсия и ще видите по-късно, че Исус изгони нечист дух в него. Така че можем да кажем със сигурност според Писанията, че поне една част от епилептичните заболявания са нечист дух. Да не правим твърдо заключения за всичките, но поне част от тези заболявания не са просто някаква болест, а са нечист дух. В 18 стих Исус смъмря духът и духът излезе от момчето.

Колко е прекрасно Божието слово, четеш и тълкува, четеш и то обяснява, и няма нужда да се взираш в излъсканите доктрини. Защото Святият Дух говори днес, защото Святият Дух твори днес, Той действа днес. Дори  и сега, докато говорим това слово, той дава откровения, дори сега докато говорим това слово Той действа във вас и вярата се надига. А като се надигне вярата идват чудесата.

Така че идва този човек при Исус и казва:

Доведох го при Твоите ученици,

Представете си, това са учениците на Господа, така да се каже апостолите. И бащата доведе момчето болно от епилепсия при учениците обаче те не можаха да го изцелят. Сега, каква е причината, ще видим по-нататък, но едно нещо, което разбираме тук, че той се отнася към болестта като към болест, която има нужда от изцеление, а Исус се отнася към болестта като към нечист дух, който има нужда да се изгони. Става въпрос за тази епилепсия, която е имало детето. Ако и учениците са се отнасяли по неправилен начин към епилепсията, нищо чудно, че не са пожънели резултати.

Доведох го при Твоите ученици,

но те не можаха да го изцелят. 

А ние можем да кажем:

– Е, нищо де, постепенно ще се научат на това нещо.

 Но Господ не реагира по този начин.

Някои могат да кажат:

– Това не е важно. Важното е на човека да му се спаси душата, а пък човекът, че  е болен от епилепсия и се хвърля в огън и във вода, това не е толкова важно, важното е другото.

Обаче вижте Исус как реагира, учудващо за мене:

17. …О, роде невярващ и извратен, 

се обръща към Своите ученици.

До кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? 

Неверието е нещо, което Бог не може да търпи. Неверието не може да го търпи. 

Евреи 11:6 А без вяра не възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят. 

Без вяра не може да се угоди на Бога. А Исус тука ги упреква Своите ученици в неверие. Значи човек може да бъде ученик на Господа и в същото време да ходи в неверие.

17. …О, роде невярващ и извратен,  

От къде идват извращенията в този свят? Ето този стих ни дава откровение по този въпрос. Виждате, че първо е неверието, после извращението. Защо се извращават хората? От неверие. Невярващ, номер едно, извратен – номер две. Т.е. причината за извращението е неверието. Неверието е причината за извращението като следствие. Същото става и с вярата. Хората, които ходят в неверие, извращават вярата и отиват в доктрини, които са фалшиви и са демонични дори и започват да твърдят неща, които не са верни.

17. …О, роде невярващ и извратен, 

До кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? 

Това е много интересна Негова реакция. Бихме казали:

– Чакай, Господи, чакай малко, повече търпение да имаш, малко така повече любов да проявиш към Своите ученици и разбиране.

Обаче вижте Той как реагира? А човешкият гняв не върши Божията правда. Но виждате, че тука явно не е човешки гняв, защото Исус беше воден от Святия Дух. Самият Свят Дух го говори това, че не може да търпи това състояние на нещата.

И каква беше толкова причината – че не са могли да изгонят един дух и не са могли да изцелят едно момче? Че Той, ако дойде Господ днес, на повечето места и в повечето църкви Той трябва на всички да го казва, а също и на много служители.

17. …О, роде невярващ и извратен, 

До кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? 

Учениците опитаха да го направят и не успяха. А има някои, които даже не се опитват. Има някои, които смятат, че не е добре да се опитват дори да го направят. А тези ученици се опитаха поне и въпреки това Той не одобри тяхното състояние. Тези, които са се учили от Него и са Негови последователи, Го посрамват, не Му носят слава с този си начин на поведение, с това, че те не могат да свършат работата.

И после Исус какво казва:

Доведете го тука при Мене. 

Всеки един, който има нужда от изцеление, има нужда да отиде при Исус.

Елате при Мене вие, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя. 

Елате при Мене; Доведете го тука при Мене; Който е жаден, нека дойде при Мене… Т.е. ние трябва да отидем при извора. Всеки, който има нужда от изцеление, трябва да отиде при Него, приятели. Всеки един от вас. Разрешението не е в плът и кръв. Разрешението е в Господа за всеки един от вас. Затова по време на това поучение аз трябва да ви доведа при Него. С хвалението ви карам да вдигаме ръце, да хвалим Господа, защото вие трябва да влезете при Него. Трябва да се издигнете при Него в своето хваление. Издигайки се, доближавайки се до Него и Той се доближава до вас.

Доведете го тука при Мене и Исус смъмря беса. 

Какво направи Исус? Нали момчето e болно от епилепсия? Може би трябва да му дават лекарство, може би шоков удар трябваше да му направят или електрически. Но Исус директно конфронтира дух. Не се обяснява тука, дори не обяснява на Своите ученици. Смъмри беса и той излезе от него. Кой? Нечистият дух излезе от него. Т.е. болестта беше причинена от нечист дух и той излезе от него. Значи момчето оздравя в същия час.

И вижте колко ясно го казва в словото, че този нечист дух беше причината за болестта. Духът беше дух на болест, дух на епилепсия, който в това тяло е причинявал болестта епилепсия. Излизайки от тялото, излиза болестта. В същия час беше изцелен. Даже не се казва, че Исус е положил ръце върху него, да се моли за него. Изгони нечистия дух и момчето беше изцелено в същия час.

Тогава учениците дойдоха при Исус насаме,

Сами, защото ги е срам, разбира се. Първо от това, което не можаха да направят, после от това, което Той каза. Можеха да Му кажат:

– Господи, защо така говориш, защо така ни излагаш, ние сме Твои ученици, ела ни го кажи насаме.

Но Той не го каза насаме, но погледнете това нещо. Вижте какво е състоянието на повечето вярващи и както казах дори и на служители, че ако трябва да сме в тази ситуация колко от нас биха изгонили този нечист дух? И колко от нас биха получили същото смъмряне от страна на Господа? Господ първо смъмри учениците, после смъмри и нечистия дух. Учениците за неверието, нечистия дух за болестта.

Но колко биха получили това смъмряне за своята неспособност да се молят за болните и да изгонват демоните?

Тука искам да ви покажа, че Господ не е на:

– Евентуално, ако искате може да се помолите за освобождение. Обаче опасно е, внимавайте!

Не. Той ги упрекна. Ако ние сме ученици, също носим този упрек върху себе си, ако не вършим делата, които Той ни е заповядал. И аз ще ви покажа, че това не е просто така, а това са заповядани дела. Ако не го беше заповядал, защо тогава ще упреква?

Имайте предвид, че учениците тука не са били кръстени в Святия Дух и са били длъжни да го направят това нещо чрез вяра. Колко повече ние, които имаме Святия Дух в себе си, трябва да можем и да вършим тези неща.

Тогава учениците дойдоха при Исус насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

Значи явно те са се опитвали да го изгонят, но нещо не е станало. Той им каза:

Поради вашето маловерие. 

Ето един извод. Когато се молиш за освобождение с вяра, има резултат. Когато се молиш без вяра, няма резултат.

Защото истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тази планина: „премести се  от тук, там“ и тя ще се премести. 

Виждате ли, болестите са планини. Ето и вие срещате планини, болести по пътя си. Има такива големи планини, че не можете да ги преминете, не можете да ги заобиколите, просто е огромна планина. Но Исус каза, че тази планина, наречена болест може да се премести не като се заобикаля, а като се постъпи с вяра и се заповяда на тази планина или тази болест да се махне от теб. Тука не става въпрос само за молитва. Става въпрос за молитва с власт, т.е. заповядване. 

Ако речеш на тази планина, ако имаш вяра и речеш: премести се от тука, тя ще се премести и нищо няма да ви бъде невъзможно. 

Ако не сме имали резултатите, може би не сме имали правилната вяра. И Той казва:

и нищо няма да ви бъде невъзможно.

 А този род не излиза освен чрез молитва и пост. 

Т.е. нечистите духове трябва да бъдат гонени, но подготовката е молитва и пост. Но не в момента, в който той среща човека. Той се е молел и постел преди това. Затова трябва да бъдем винаги готови.

Искам да ви покажа по-нататък какво поръчение Исус дава на същите тези апостоли, които не се справиха. Т.е. Той поръчението го беше дал преди това. Много интересно в Матей 10:1-8. 

Матей 10:1 И като повика дванадесетте Си ученика, даде им власт нас нечистите духове, да ги изгонват, 

Т.е. Той им даде власт, а те не можаха да използват властта. Както ние днес: дадена ни е власт, а колко хора използват властта? Ако не използваш властта, няма да има резултат.

даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ. 

Първо над нечистите духове, после над болестите им даде власт. Слава на Бога. Той ги изпрати и заповяда, искам на това да обърнете внимание. Някой ще каже:

– Той заповяда само на дванадесетте Си ученика.

 Ама ако е така, то нямаше да е записано в Библията.

Цялото писание е боговдъхновено и полезно за нас.

Ако беше само за тях, то нямаше да е тука. Той заповяда и Господ  и на нас ни заповядва. По-нататък в 7 стих се казва така:

Матей 10:7 И като отивате, проповядвайте,  казвайки: Небесното царство наближи. 

Т.е. първо какво? Проповядвайте. Запомнете, че Той ни заповяда. В Матей 10:8 какво казва? Болни утешавайте или погребвайте? Това ли каза?

Матей 10:8 Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, 

Някои ще кажат:

 – Как да го направим това?

Първо трябва да разберем, че трябва да го направим чрез заповед от Господа. Това не е молба и не е евентуално. Господ каза:

мъртви възкресявайте, 

Как ще го направим? Трябва да започнем да действаме в тази посока, да го вярваме, защото ако не повярваме, че Господ го иска, как ще го направим? 

мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, 

Проказата е образ на кожни болести, номер едно и номер две, тука говори за творчески чудеса. И тука ще ви кажа защо. Защото човек, който е болен от проказа, загубва носа си, загубва ушите си, загубва пръстите на ръцете си, на краката си, окапват му тези неща докато умре. Защо не го включва към болните? Защото тука има нещо явно допълнително и това е не само прокажения да бъде изцелен, но също така носът, който е изчезнал да се върне обратно, ушите, пръстите, които са се загубили, да се върнат. Т.е. тук включва и творческите чудеса. Това е, което вярвам, но не ви задължавам да го вярвате, защото тук не виждаме потвърждение. После казва: 

бесове изгонвайте

Не, молете се на бесовете, не успокоявайте хората. Защото имало е случаи да се моля за хора за освобождение и идват хора, даже и служители, и успокояват хората и казват: „Не се безпокой, не се вълнувай.“

Ама какво да не се вълнува човекът, той в момента освобождение получава, нечистият дух излиза от него. За какво вълнение става въпрос? Това е неразбиране на писанията. Представяте ли си: Исус влиза в синагогата, човекът крещи, т.е. бесовете крещят чрез него и някой да отиде да ги успокоява:

– Спокойно, спокойно, излез навън и пий малко вода.

 Каква вода да пие, той трябва да бъде освободен. И тука казва:

…бесове изгонвайте, даром сте приели, даром давайте. 

Всичко това даром сме го приели и даром го даваме за Божия слава. Алелуя.

Значи виждаме в този пасаж, че тука Господ първо им даде власт, после Той им заповяда да го правят това нещо, като включва изцеление, освобождение и възкресение.

Интересно беше, че в Матей 17 глава, която преди малко четохме, седем глави по-късно не успяха да направят това, което Исус им беше заповядал и им беше дал власт. Но властта явно, че се употребява чрез вяра и не можаха да свършат работа.

Някои ще кажат:

– Да, брате, ама те са апостоли, а ние не сме.

Нека да отидем тогава, вървим в обратен ред, да видим какво трябва да правят евангелизаторите и дяконите. Нека да отворим на Д.А. 8:4-8:

Д.А. 8:4 А тези, които бяха се разпръснали,

обикаляха и разгласяваха благовестието.

Д.А. 8:5 Така Филип…,

който в глава 6 го бяха направили дякон. Дякон значи слуга, т.е. той не е бил пастир, не е още по това време петкратен служител, нито апостол, нито пророк, нито евангелизатор, нито учител. Бил е просто един дякон. Даже още не са ги наричали дякон, защото по-нататък се споменава за това. Значи, представете си един дякон. Вижте какво трябва да прави един дякон:

Д.А. 8:5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. 

Не им проповядваше църкви, не им проповядваше доктрини, проповядвяше Помазаника Христос. И затова стават тези неща, които сега ще прочетем че стават.

Д.А. 8:6 И Народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко,  и виждаха знаменията, които вършеше.

Д.А. 8:7 Защото нечистите духове, като излизаха със силен глас, излизаха от мнозина… 

И някои казват:

– Защо трябва да викат? Не може ли тихо да си излизат?

Заповядвай им да си излизат тихо и те ще си излизат тихо. Явно, че Филип не се е справил с тази задача, трябва да го научим. И в Библията го пише, но явно има какво да научи. Трябва да ги научи тихо да излизат.

 Освен другото, самият Исус трябва да Го научим и Той има нужда от урок. Защото и Той като изгонва бесове в Марк първата глава, можете да видите, че Той каза на духа даже:

Млъкни и излез от него!

 но той пак със силен вик излезе. Не слуша дори Господа.

И най-вече приятели, аз предлагам най-вече да вършим делата на Исуса, а не да го научим толкова. И не да подобряваме Неговите начини.

Други казват:

– Вземи човека настрани, скрийте се в някоя стаичка и там се молете.

 Обаче аз не виждам нито Филип да се е крил по стаите, нито Исус да се е крил по стаите. Ако можете това да го намерите и да ми го покажете, за мене ще бъде много интересно къде се е крил Филип или къде се е крил Исус, когато са гонели нечистите духове?

Д.А. 8:7 Защото нечистите духове, като излизаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени.

Д.А. 8:8 така че настана голяма радост в оня град. 

Днес като стане това нещо, знаете ли какво става? Отива някой при служителя и му казва:

– Тука пише: Не в Мое име ли пророкувахте, не в Мое име ли бесове изгонвахте… Махнете се от Мене всички вие, които вършите беззаконие.

И те казват:

– След като Господ казва да се махнем от Него, значи ние не трябва да вършим тези дела.

Господ не казва на тези хора, че не трябва да вършат делата, а ги упреква, че са вършили беззаконие. Трябва да вземем доброто и да отмахнем злото. Човек, който върши такива неща, а върши зло, трябва да отмахне злото и да остави доброто, което върши. Така че подражавайте на доброто, а не подражавайте на злото.

Не трябва да изкривяваме писанията, защото в Откровение на Йоана се казва, че който отнеме от писанията, ще му се отнемат някой неща. А който прибави, ще му се прибавят някои мъки. Затова скъпи приятели, трябва да бъдем прецизни и точни спрямо словото. Да не изкривяваме реалността.

И аз вярвам, че след тази проява на Филип, апостолите са разбрали, че Филип не е просто един дякон, а евангелизатор.

Продължаваме нататък. Нека се помолим за един момент: „Ние смъмряме всяка демонична намеса в това служение и предаване и тези началства и власти на нечестието в небесни места, които са предизвикали прекъсването на предаването, нека Божият съд да падне върху тях. В името на Исус Христос ние разрушаваме техните дела.

Затова се яви Божия Син

 да съсипе и разруши делата на дявола 

и в името на Исус ние го разрушаваме това нещо и изговаряме разрушение на делата на врага в името на Исус Христос. В името на Исус Христос нека да бъдат разкъсани връзки и контакти между началства  и власти в небесни места и тези, които работят на местно ниво тука, нечисти духове. И Господи, заповядай и изпрати ангелите Си, които да се заемат с тях и да разрушат контакта им, връзките им в името на Исус и нека разрушат делата им.

Господи, изпрати Твоя Дух, изпрати Твоето слово в името на Исус Христос. И ние Ти благодарим с вяра в Твоето действие. Алелуя. Благодарим Ти, Господи, в името на Исуса Христа.“

Да. Връщам се към словото. Това, заради което това става, е словото, което говоря. Благодарим Ти, Господи. Алелуя.

Продължаваме нататък. Говорехме върху Д.А. 8 глава за случая с дякон Филип, който по-късно става и евангелизатор Филип за делата, които той е вършил. И аз искам да ги прочета още един път:

Д.А. 8:6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.

Д.А. 8:7 Защото нечистите духове, като викаха със силен  глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

Д.А. 8:8 така че настана голяма радост в оня град. 

Какво всъщност стана? От Господа настана радост, градът се зарадва. Не обвини Филип за това, което прави, а градът се зарадва. Слава на Господа. Нека Божията радост да дойде и във вашия град, радостта на Святия Дух.

Знаете ли кога идва радост описана в словото. Радостта идва тогава, когато идва спасение и освобождение, тогава идва радост. Обърнете внимание, в словото се казва: радостта на спасението (Псалм 51).

И в Псалм 126 когато израилтяните се връщаха от Вавилон,

Псалм 126:2 Тогава се изпълниха устата ни със смях, и езикът ни с пеене. 

Защо? Защото те се освобождаваха от робството във Вавилон.

ОСВОБОЖДЕНИЕТО И СПАСЕНИЕТО НОСЯТ РАДОСТ.

И нека Бог да ви даде освобождение и спасение и се молете за града. Виждате ли, тука град Самария, който е бил изпълнен с радост поради това, което Бог е вършил чрез един дякон и по-късно евангелизатор. Това, което той е свършил в този град, целият град се е зарадвал. Слава да бъде на Господа. Нека така Господ да зарадва и вашия град, да зарадва градовете в България, да зарадва градовете в Испания и в Германия, и във Финландия, и в Италия, и в Гърция, и в Мексико и в САЩ, да се зарадват градовете , и в Лос Анджелис. В името на Исус да слезе Божията сила.

Знаете ли, преди години, преди 100 години Святият Дух е слязъл на Азуза Стрийт с мощ и със сила. И трябва да слезе пак, за да се разбият делата на дявола в името на Исуса. Алелуя.

Някои ще кажат:

– А какво да кажем за Господа Исуса?

 Ето какво са говорили за Господа апостолите. Те са проповядвали за Него и в:

Д.А. 2:22 Израилтяни, послушайте тези думи: Исус Назарянина, мъж  (тука говори за човешката страна на Господа) засвидетелстван между вас от Бога (Как Бог е свидетелствал за Него, че е от Бога?)  чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете. 

Много се говори за сатана, за Антихриста, че ще върши чудеса и знамения, обаче те са фалшиви, те са лъжливи. Но това, че Антихриста ще дойде да върши лъжливи неща не означава, че Божиите хора не трябва да вършат истинските неща. Защото ние трябва да държим истината, а да отхвърляме лъжата. Трябва да ги има дарбите в църквата. Това, че дяволът използва дарби, не означава, че ние трябва да отхвърлим дарбите. Това, че лошите хора се хранят, не означава, че ние трябва да спрем да се храним. Това, че те пият вода не означава, че ние трябва да спрем да пием вода. Това, че те живеят не означава, че ние трябва да умрем.

Възлюблений, подражавай доброто, а не злото. 

Така че тука се казва за Исус, че Бог е свидетелствал за Него чрез мощни дела, чудеса и знамения. Ето, това е начинът, чрез който Бог действа. Неговото свидетелство, това е Неговият подпис.

Нека да видим също един еврейски учител, какъвто е бил Никодим. Какво казва Никодим на Исус? Той дойде нощем при Него и е бил юдейски началник, и се е страхувал да признае, че Исус е Месията.

Йоан 3:2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече:

 Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител;

 Никодим каза: Аз знам, че Ти от Бога си дошъл учител. Как? Откъде знаеш, Никодиме?

Защото никой не може да върши тия знамения, както Ти вършиш, ако Бог не е с Него. 

Виждате ли, това е доказателство за пръста на Бога. Защото човек може да го говори, но когато дойде време за свръхестествено действие, не може да го измисли. Трябва да има намесата на Господа. Така че той казва:

Аз знам, че от Бога си дошъл учител; Защото никой не може да върши тия знамения, както Ти вършиш, ако Бог не е с Него. 

И сега вече да отидем на този прословут пасаж, който се намира в Марк 16:, в който не става въпрос за Исус, не става въпрос за апостолите, не става въпрос за евангелизатор, не става въпрос за дякон, а става въпрос за вярващите. Ето го този пасаж, който говори за всички нас.

Марк 16:15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.

Марк 16:16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; който не повярва ще бъде осъден.

Марк 16:17 И тези знамения ще придружават повярвалите.

Значи, знамението ще ти бъде дружка, другарче. Имаш ли другарче? Какво? Знаменията на Господ са ми другарче. Друг превод казва:

Марк 16:17 И тези знамения ще последват  повярвалите. 

Дали ще вървиш със знаменията или те ще вървят подир теб, важното е да ги има. Както казва един Божи човек: „Ние не трябва да следваме знаменията, те трябва да ни следват нас.“ Но ако знаменията не ни последват, тогава трябва да ги последваме, докато ни последват. Да го повторя още един път: Не трябва да следваме знаменията, а знаменията трябва да ни следват. Но ако знаменията не ни следват, значи нещо не е наред. Тогава трябва да ги последваме знаменията, докато те не тръгнат да ни последват нас.

Така че,

И тези знамения ще последват повярвалите. 

Не Господа само, не апостолите само, не евангелизаторите само, не дяконите само, а повярвалите. Тези, които вярват.

Тези, които не вярват няма да ги последват знамения. Тези, които вярват, ще ги последват знаменията.

Интересно е приятели, като си помисля, в очите на Господа това е вярващ човек, а останалото е невярващ. Значи ние трябва да покрием критерия за вярващ. 

Марк 16:17 И тези знамения (или признаци, или  подписи) ще последват повярвалите. 

На английски думата означава и подпис също. Господ подписва посланието. Едно послание без подпис е съмнително. Дали това е искал да каже, дали онова е искал да каже, защото не е подписано. Може посланикът да си го говори от себе си. Но когато посланието има подпис, тогава ти виждайки подписа и потвърждавайки, че това е истинският подпис знаеш, че посланието е дадено от този, от когото знаеш, че е дадено.

А днес има много послания без подписи. Внимавайте. Защото Исус каза в Матей 22:29, че заблудите идват от два източника.

  1. Непознаване на писанията.Много хора днес говорят доктрини, но не знаят какво пише в Библията. Като им кажа: погледни тука, погледни там, те не го знаят къде е това, не го знаят. Даже цели книги не познават. А говорят толкова авторитетно, едва ли не всичко им е ясно. А цели книги не знаят. Ако ги хванеш малките пророци или Стария Завет изобщо не знаят, че има такова нещо. Или в Новия Завет – Филимон, този, онзи не ги знаят. Защо? А в същото време са много убедителни. Но трябва да има познание на писанието.
  2. Не познаване на Божията сила или Святия Дух.

Т.е. ти трябва да знаеш и писанията, и Божията сила. Защото ако мислиш, че знаеш писанията, а силата я няма сигурно се заблуждаваш някъде. И ако погледнете този показател, приятели, ще видите много заблуда в днешно време. Защото силата  е като някакъв диамант, като скъпоценен камък. Той толкова трудно се намира, толкова трудно се вижда, някъде да се задейства Господ нещо да стане.

Марк 16:17 И тези знамения ще придружава  повярвалите;  в Мое име бесове ще изгонват. 

Номер едно: бесове ще изгонват. Кои? Вярващите. Добре, каква е разликата между евангелизатора Филип и тези вярващи? Той е петкратен служител в крайна сметка, а тука вярващите не са петкратни служители. Разликата е тази, че ще се помолиш за един човек, който има нужда – твой роднина, приятел, ще се помолиш и той ще бъде освободен от нечист дух. Докато евангелизаторът Филип няма да се моли за един, а вие видяхте, че от мнозина излизаха с крясък духовете. Не казва от един човек, а от мнозина.

и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени. 

Т.е. служителите от петкратното служение служат масово за спасение, масово за изцеление и масово за освобождение. Докато всеки един, който е вярващ, трябва да си вземе въдичката. Той трябва да си вземе въдичката, за да освободи хората. А евангелизаторът или петкратният служител трябва да отиде с мрежата да лови. Ето каква е разликата. И въдичарят, и рибарят ловят риба. Но единият ги лови една по една, а другият ги лови масово с мрежата. Смятам, че е ясна разликата.

Така че всеки вярващ трябва да може бесове да изгонва. Това е знамение или признак. Ако само този признак го вземем, колко вярващи ще останат? Ако ги мерим по този признак, колко вярващи ще останат? Защото някои дори смятат, че е лошо, други го отхвърлят, трети казват: не мога да го правя. Даже и служители казват, че не могат да го правят. Какво значи служител да не може да го прави? Бог не е позволил на никой служител да служи без свръхестествената сила на Святия Дух, Бог не е позволил на никой служител да служи, без да изцелява болни и без да освобождава вързаните, защото това са заповеди, дадени от Господа. Това не са неща, които на някой му е хрумнало. Това са заповеди в името на Господа Исуса Христа. И всеки трябва да го направи, а още повече служителите трябва да станат,

да пуснат на свобода угнетените, 

защото народът се мъчи. Не може един или двама човека да покрият цял свят. Това е учение, което е дадено на всеки служител и на всеки християнин. И не може да се очаква само от един да го прави. Вие трябва да излезете.

Тия знамения ще придружават повярвалите,

и те трябва да отидат да го правят това нещо. И служителите трябва да отидат да го правят.

Нови езици ще говорят, 

Това е нещо, което трябва да се прави. Това е от Бога дадено. Той казва: 

Нови езици ще говорят, змии ще хващат, ако изпият нещо смъртоносно то няма да ги повреди, на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват. 

Какво ще стане с болните? Ще оздравяват. Какво трябва да се направи? Да полагат ръце на тях.

на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват. 

Няма нужда болните да падат, нито да стават. Това дали ще падат или няма да падат няма значение. Днес толкова много се говори дали падат или не падат. Хора, няма значение падат ли или не падат хората. Могат да не падат и да бъдат изцелени, могат да падат и да не бъдат изцелени, могат да падат и да бъдат изцелени, могат и да не падат и да не бъдат изцелени. Няма никакво значение това. Важното е да има резултат. Оставете хората да падат или ги оставете да не падат. Не бутайте хората да падат, нито ги спирайте да не падат. Нека, каквото Бог върши, да го върши. Ако трябва да летят, но да има резултати в името на Исуса Христа. И Господ подготвя една армия, която ще бъде силна, мощна  и която няма да се страхува.

Аз много се радвам на една сестра от Хатива. Прибрала се е в България и една друга сестра е имала нужда от освобождение и тя отишла и изгонила духа от нея. Отишла, научила е нещо в църквата, хванала го е, сестра, жена. Ще каже някой:

 – Не я ли е страх? Има ли право да го прави?

Отишла  и изгонила духа и освободила жената. Слава на Господа.

Аз не съм й казал: Иди да го направиш. Но тя е хванала, видяла е жената в нужда, отишла е и я е освободила от този демон, който я тормозел. И вие трябва да се научите да го правите това нещо. Всеки един. Ние трябва да направим една армия, която наистина да се съпротиви срещу делата на врага в името на Исуса Христа.

Алелуя. Благодарим Ти, Господи. Благодарим Ти, Господи, за това, което говориш и това, което ни учиш.

Последен стих: Йоан14:12. Нашият Господ говори. Не само за евангелизатори, пастори, учители, а вижте какво казва:

Йоан 14:12 Истина, истина ви казвам, (набляга на това, което казва), който вярва в Мене, Ти не вярваш в себе си, в собствените си способности, ти вярваш в Него. Всеки един, който и да е, който вярва в Него, който вярва в Мене,  делата, които Аз върша, и той ще ги върши. 

До тук ще спра. Знам, че ви се иска да чуете и останалата част, ноняма да говоря. Нека да спрем на тази част. Първо на нея да се спрем. Нека да започнем да вършим Неговите дела.

Йоан 14:12 Истина, истина ви казвам: Всеки, който вярва в Мене, делата, които Аз върша и той ще ги върши. 

Тогава въпросът е като обърнем уравнението. Ако не вършим Неговите дела, вярваме ли в Него?

– Е, брате, ти си много краен.

Аз може да съм краен или да не съм, но това е въпрос във връзка със словото. Затова дяволът ни играе по главите хоро и църквата е станала за смях, защото няма сила. Защото в първата църква се страхуваха хората, страхуваха се от Бога, страхуваха се от църквата и не смееха да се присъединят към църквата с фалшив мотив. А днес колко хора се правят на християни, на служители, на такива, на онакива и дори не можеш да ги разбереш, че са християни, като няма сила.

 Я погледнете Анания и Сапфира. Влязоха в църквата, излъгаха  и паднаха мъртви. Защото има присъствието на Святия Дух и силата на Бога е там. И това присъствие, тази сила носи живот за едни и смърт за други. Не хората го правят, това е самият Бог. Неговото присъствие отваря очите на слепите и ослепява служителите на сатана. Неговото присъствие възкресява мъртвите и носи смърт на други. Неговото присъствие, Неговата сила носи всичко това. И не можеха да се подиграват с Господното учение. Не можеха, защото имаше силно присъствие на Святия Дух. До такава степен, че имаше случаи, в които служителите не можеха да влязат в храма от присъствието и ги отхвърля, буквално. Присъствието е толкова силно, че те падат под силата на Бога, не могат да стоят прави. Това даже в Стария Завет го има, колко повече в Новия завет трябва да има това помазание и тази сила.

А другото, ние не сме призовани да погребваме хората, ние сме призовани да ги възкресяваме. Ние не сме призовани да казваме на хората, че те трябва да останат болни за Божия слава, ние сме призовани да ги изцеляваме. Ние не сме призовани да търпим дявола, ние сме призовани да го гоним.

Съпротиви се на дявола и той ще бяга от тебе. 

В името на Исуса Христа, Господи, аз Ти благодаря за това нещо.

И докато говорех, една мисъл ми дойде в главата като финал, като капак. Помните случая, с който започнахме – Матей 17 глава, как учениците на Господа не можаха да изгонят нечистия дух и Исус им каза: 

17.  …О, роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас?

 До кога ще ви търпя? 

Той го каза на Собствените Си ученици. Те бяха изложени пред себе си, пред хората наоколо, досрамя ги тези хора. След това, обаче, по-нататък срещат един непознат човек и който гони демони в името на Исус. Не е бил с тях, не е бил с дванадесетте ученика. Но учудващото е, че учениците не можаха да изгонят демона, а някой, който никой не го знае, взима името на Исус и гони демоните. И каква беше реакцията им? Искам да го видите това нещо.

– Слава на Господа, поне този човек да го направи, дай да отидем да се научим и ние да го направим.

Така ли беше? Не.

Ние му забранихме, защото не ходи с нас. 

Той трябва да дойде ние да го научим как да не може да гони демоните. Защото ние сме помазаниците. Ние да го научим как да се моли и да не може да ги гони, как да се моли и да не може да изцелява болните и да казва на хората, че това е Божията воля. Защото това е най-лесният начин. Защото като не можеш нещо да направиш, да го оправдаеш, че това е Божията воля. Естествено затова възникват тези доктрини.

Те, вместо да се научат да го правят, те забраниха на този, който може да го направи, защото не следва тях. Чакай, защо трябва тебе да те следва, кой си ти? Този  е последовател на Господа. Въпреки че са апостоли, защо трябва тях да ги следва? Той ходи и върши Божията воля без дори да ги познава. По-добре от тях дори я върши работата. Не е бил ръкополаган от Господа, но използва Неговото име и има резултати. Те му забраниха. А Исус какво каза:

Не му забранявайте. 

 Оставете човека да работи, че такива хора рядко се срещат.  

Не му забранявайте. Защото не може човек да върши велико дело в Мое име и скоро след това да ме похули. 

Господ каза: Не може човек да върши такива дела и сърцето му да е фалшиво към Мене. Той след това не може да ме злослови или да каже нещо лошо за Мене. С други думи Исус каза: Този е Божий човек, оставете го, нищо, че не го познавате. Няма нужда вас да следва, той трябва Мене да следва.

И аз ви казвам: Бъдете последователи на Господа, следвайте Него. Не човешки доктрини, учения, изучени папагалски, слаби, хилави, немощни, но следвайте Господа. Бъдете като Исус, бъдете като Павел, бъдете като Петър, бъдете като дякона или евангелизатора Филип, бъдете като Стефан. Бъдете като силните Божии хора, а не бъдете като Самсон в момента, в който изгуби силата и го вързаха,  и се подиграваха с него, и си правеха шеги с него. Това е състоянието в момента, защото хората не взимат на сериозно това, което говорим и правим. Защото няма потвърждение, няма го свръхестествения пръст. Много приказки, малко сила. Едно дело е по-силно от хиляда думи.

Затова тези знамения нека да ви придружават. В Неговото име бесове изгонвайте, нови езици говорете змии хващайте, полагайте ръце на болните и ги изцелявайте в името на Исуса Христа. 

И нека Божият Дух и Божията благодат бъдат върху всички вас в името на Господа Исуса Христа.

И с това нещо аз завършвам това поучение. Благодаря на Господа, че можахме да го завършим, въпреки че дяволът се опита да го спре. Защото това, което говоря е истина. Вие ако се замислите и го приемете с откровено сърце, ще видите, че е истина. Да, знам, че не е много мило и драго на много хора. Но приятели, Исус толкова ли беше мил и драг и учтив като им каза: 

17. …О, роде невярващ и извратен,

до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? 

Това на Своите ученици го каза. Много мило от Негова страна.

– Защо така говориш, Господи?

А после, като отиде при фарисеите, прочетете там в Матей 22, 23 глава, колко мило се държи с фарисеите. Те все пак се водят Божий хора.

Рожби ехидни, кой ще ви избави от идващия гняв? 

Варосани гробници, пълни с мъртвешки кости; 

Много, много мило, пълно с любов слово.

Хора, ние често пъти вярваме в химери, Христос не е захарно петле. Той е велик Господ, пълен с власт и величие. Ако сега можем да Го видим, ще паднем в нозете Му, треперейки. Не, сладки Исусе, а страшни Исусе. Не хуманист, не се грижи за кученцето, нито за прасенцето. Две хиляди свине не му мигна окото да отидат и да се издавят в морето. Не прави много комплименти. Каза на жената:

Редно ли е да се вземе хляба на дечицата

и да се даде на кученцата. 

С други думи каза: „Ти си куче.”

– А, Господи, Ти ако си Господ, не би говорил по този начин.

Ами Павел, служител на Бога, и когато проповядваше благовестието на началника на острова, и магьосникът му се съпротивляваше,  какво му каза Павел?

– Покай се брате, Господ те обича, Исус те обича. Така ли му каза?

Не му ли каза: 

О, ти пълен с всякакви лукавщини, сине дяволски, докога ще изопачаваш правите Божии пътища? Ето сега ръката на Господа е против тебе и ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. 

Много мило слово, брат Павле, много мило слово. Трябва да се покаеш според съвременните учения. Да, обаче не и според Господа.

Какво каза Господ на Еремия?

Еремия 1:10 Ето давам ти власт над царствата  и над народите, да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш, да разрушаваш, и чак тогава да градиш. 

Божието служение, наречено разрушител. Алелуя. Господ идва и разрушава, защото докато не разруши не може да гради. Той разрушава делата на дявола. Той разрушава крепостите на сатана.

Събаряме крепости, казва Павел. Павел не казва, че гали крепостите, а ги събаря. Можете да видите в Коринтяните, да не ви описвам всичките глави. Който чете, нека да разбира или който слуша, нека да разбира словото. Няма галене при Бога. Има разрушаване делата на дявола. И вижте какво казва тука:

Исая 61:1 Духът на Господа Иеова е на мене, защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, да превържа сърцесъкрушените (ето, които са съкрушени да ги превърже), да дам освобождение на пленниците, отваряне затвора на вързаните. 

Освобождение да прогласиш. Значи, трябва  и да го прогласиш, да проповядваш за освобождение.

– Не, брате, тука не става въпрос за освобождение.

Добре, като казва да благовества на кротките, това е за спасение. После мислите, че се повтаря, едно и също нещо си го повтаря. При Господа такива повторения няма – празни приказки. Един път казва: благовесване на кротките, второ казва: изцеление за сърцесъкрушените, т.е. вътрешно изцеление – изцеление; после освобождение, да прокламираш, и след това като си го прокламирал да го направиш.

отваряне затвора на вързаните.

Вързани, то е пълно с вързани. Трябва да отворим затвора на вързаните, трябва да ги пуснем на свобода. Ама за да ги пуснеш на свобода, трябва тези, които са ги вързали, трябва нещо да ги направиш. Защото те току така няма да те пуснат.

Да проглася годината на благоволението Господне. 

Алелуя. Слава да бъде на Господа. Благодаря на Бога за това слово и на вас ви благодаря, защото Той го дава заради вас. И ако не сте вие насреща, как ще го получа аз? Благословения.

АМИН.