Вземете си тетрадка и химикалка, защото днес ще имаме практическо обучение и си обърнете Библията на Лука 18-та глава.
Искам да започна със следното нещо. Това, което ще четем от Лука 18:1-8 представлява притча. В истинския смисъл на думата притча, това което Исус говореше. Притчите са преобрази. А книгата Притчи, която виждаме в Библията по-скоро трябва да се казва Пословици, а не Притчи, защото там намираме пословици повече, отколкото притчи. А това, което Исус говори са истинските Притчи. И Притчите представляват картина или драма от естествения свят, представляваща невидимата реалност в духовния свят. Значи, нещата са подобни и когато ние гледаме неща от естествения свят, които на нас са ни понятни, в резултат на това разбираме духовните истини, които не са ни понятни. Естественото описва и обяснява свръхестественото, видимото показва и изявява невидимото, това представлява Притчата.
И сега имам няколко въпроса към вас, които искам да си ги запишете. В тази Притча колко героя има? И втория въпрос е – всеки герой какво представлява, всеки герой на какво е образ? Трети въпрос – Какво аз мога да науча от тази драма или от тази притча? Четвърти въпрос, понеже притчата е за молитва – Какво не е наред в моя молитвен живот и какво аз мога да променя в моя молитвен живот? И следващия въпрос е как да го направя, как да направя промяната? Практически стъпки. Като основа на всичко това ще използвам това, което се казва в:
Яков 1:22 Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели да мамите себе си
Така че, може да се каже, че има три вида хора. Първите не слушат словото и нямат никакви шансове; вторите слушат словото и не го вършат – те заблуждават себе си; а третите слушат словото и го изпълняват и са благословени в този свят и в бъдещия. Така че, в Яков 1:22, запишете това, много е важно – да бъдем и изпълнители на словото, не само слушатели, защото ако сме само слушатели, заблуждаваме или лъжем себе си. Така че да слушаш словото е необходимо, но не достатъчно условие. Нужно е не само да го слушаме, но и да го изпълняваме.
И ето, като започна да говоря Божието слово, започвам да се чувствам добре. Помазанието като дойде върху мене, започвам по-добре да се чувствам. А вие не можете да си представите какво усилие ми костваше да започна тая служба, тъй като не се чувствах добре от снощи, само ми се лежи, а пък работа имаме достатъчно и просто нямаме възможност за това. Но както майка ми казваше едно време – „нямам време да боледувам“, а пък ние и не трябва, защото нашия Господ е нашия доктор. Но ето, започвам да говоря Божието слово и да се чувствам по-добре – Словото носи живот, Словото носи изцеление.
Изпраща Словото Си и ги изцелява и ги освобождава от ямите (или от гробовете), в които лежат
Така че, тука в тоя стих имаме – словото, което идва в живота ти носи изцеление – изцеление на душата ти, изцеление на тялото ти и те освобождава от демонично присъствие, и те освобождава от гроба, тоест от смъртта. Слава на Бога!
Нека да се върнем на този стих – да бъдем изпълнители на словото. Какво представлява вярата? Вярата представлява просто изпълнение на Божието слово. Подчинение и изпълнение на Божието слово – ето това е вяра. Така че, скъпи приятели, ние можем да опростим нещата. Вярата не е просто някакво чувство, вярата е покорство на словото на Бога, това което Бог ти говори, ти го правиш, това е вяра. Можете да видите в Евреи края на трета глава, началото на четвърта глава, особено четвърта глава, там се говори за влизане в Божията почивка и се казва, че те не влязоха в Божията почивка, която представлява Божиите благословения. Божията съботна почивка представлява Божиите благословения. Не влязоха поради неверие, а думата неверие е непокорство. Така че непокорство и неверие е почти същото. Ето,
бъдете изпълнители на словото, не само слушатели,
да лъжете и да мамите себе си
Вие знаете, че ние всички се учим на това да ставаме дисциплинирани в Господа, diсsaple e думата, на английски идва от дисциплина, ученик. Ученикът трябва да бъде под дисциплината на своя учител, нашия Учител Господ Исус. И това, което ние правим е да станем ученици на Господа. Искаш ли да бъдеш ученик на Господа? Ето, това е въпроса – да бъдеш ученик на Господа. В Лука 14-та глава се разказва, че когато Исус вървеше напред, хората вървяха след Него, и Той се обръща назад към тях. Забележете, те вървят след Него, последователи един вид, вървят след Него, но вървят във физическия свят. Той се обръща и казва: „Ако някой иска да бъде Мой последовател в духовно отношение, тоест иска да бъде Мой ученик, трябва да намрази всичко, което обича повече от Мене. Аз да бъда № 1, (можете да си прочетете 14-та глава). Да намрази всичко, всички, дори собствения си живот, да вдигне кръста си, което говори смърт, разпъване на плътта, което не е лесно. Просто чрез Духа трябва да разпъваме плътта, да вдигне кръста си и да Ме следва. Никой не може да следва Господа без кръста. Безкръстно и безкръвно християнство няма, затова ние сключваме кръвен завет с Бога и трябва да разпънем нашата плът. Не можеш да следваш Духа, докато не разпънеш плътта. Не можеш едновременно да ходиш по плът и по Дух, затова Исус казва в:
Матей 26:41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение
Не да не бъдете изкушени, защото всеки бива изкушаван. Дори Исус, Синът на Бога беше изкушаван, но не падна в изкушението. Изкушението идва, въпросът е ще паднеш ли в него, или ще го отхвърлиш. Решението е твое. Да дойде изкушението не е грях, да се подадеш на изкушението, тоест да паднеш в него, това е грях. И казва:
Духът е бодър, тялото (или плътта) е немощна.
С други думи, плътта е немощна. Ето сега например, от снощи и сега, толкова зле се чувствахме, особено аз и можех да кажа: „Да, аз не се чувствам добре, просто няма да провеждам богослужението и ще следвам плътта.” Имам си оправдание, обаче ставаш лесна плячка на дявола. Може да ти е трудно. Аз съм проповядвал на няколко пъти без глас – микрофона пред мене и аз шушукам на микрофона, обаче продължавам да проповядвам. Дяволът не трябва по никакъв начин да ни спре. Ние трябва да бъдем победители и повече от победители чрез Исуса Христа. Ако той разбере, че може да те спре с такива неща, ще се опитва винаги да слага такива неща на пътя ти, за да те спре. И словото, което казва:
Мнозина са призвани, малцина са избрани.
Ие точно това, защото много хора са избрани, но някои отпадат от призванието си. Отпадат от призванието си и не биват избрани, защото не са издържали изпита. Това, че си призован, не означава че си избран. Когато си призован за определена работа, Бог те прекарва през определени изпити – първо, второ, трето ниво и т.н., докато види че реагираш, дали ще постоянстваш, дали ще победиш, обещанията, награди, короната, венеца е за победителите. За победени няма такива неща. Венци няма за победени, венците са за победителите. Така че, Господ като призове някого наблюдава какво става, как върви, дали ще победи, като падне, ще стане ли. Няма такива, които да не падат, това са в приказките, супермени. Всеки един пада, само Христос не е паднал. Но въпросът не е дали си паднал, а какво си направил след като си паднал. Дали си паднал и си останал, или си станал и си продължил. Така че, мнозина са призовани, но някои отпадат от призива си преди да бъдат избрани, те вече са отпаднали. Вие можете да видите апостол Павел, когато Анани отива и се моли за него, той казва на Господа: „Господи, тоя човек е много лош, много лоши неща прави на църквата”. А Господ му казва: „Той ми е избран съд и Аз ще му покажа колко много трябва да пострада за мене. Той ми е избран съд да свидетелства за Моето име, пред царе, пред управници, пред юдеите и дори пред езичниците.” И като казва това Господ, минават години, без това нещо да се изпълни. Когато той се оказва верен, тогава отива и вече влиза в призванието си и знаете в 13-та глава в Антиохия, Святия Дух казва:
Отделете ми Варнава и Савел за делото, на което съм ги призовал
В минало време, Той ги е призовал. Мнозина са призовани, малцина за избрани. Отделянето става в 13-та глава, призивът му идва много по-късно, даже Павел каза, че е бил призован още от утробата на майка си. Призивът той го чува още в деветата глава на Деяния, а изборът, или отделянето става чак в 13-та глава. Господ е мъдър, Той наблюдава нашите стъпки. Няма нищо случайно.
Никой не може да приеме нещо, ако не му е дадено отгоре
Нека да се върнем в пасажа. Така че,
бъдете изпълнители на словото, а не само да го слушате, за да не измамите себе си.
Отиваме към пасажа и започваме 18-та глава на Лука. Каза им Притча. Кой? Исус казва, говорихме за героите. Тука Той не е герой в момента, Той е разказвач. Много интересно, евреите по принцип имат различно мислене и различно изказване от европейците. Когато искат нещо да кажат, го казват под формата на притча, много просто и много ясно. А ние европейците сме повече с гръцко мислене – обичаме определенията, обичаме повече абстрактното мислене, но Господ е повече в образното мислене. Вижте, навсякъде Исус говори в Притчи, не говори с понятия. По-нататък Павел обяснява в Римляните, ако забележите типично гръцки начин на мислене.
Каза им притча за това как трябва винаги да се молят и да не падат духом
Аз ще чета от православния превод, защото другия го знам, но православния ми е интересно да видя как е, това е, защото е много добър превод между другото. „Трябва винаги да се молят и да не падат духом“. Виждате ли тая притча, каква е целта на притчата? Да се молим колко? – не казва да се помолим. Има съвременни учения, в които има нещо вярно в това, обаче не е напълно вярно, че като се помолиш един път и повече не трябва да се молиш, просто трябва да благодариш. И наистина работи понякога. На мен по тоя начин Бог ми даде през комунистическо време английска Библия. Аз се молих на Бога и исках английска Библия, за да уча английски с нея и Бог ми я даде. За няколко месеца Бог ми я даде, само един път се помолих, защото бях чел книга на Кенет Хегин. Имаше такава книга „Вяра, която мести планини“ и други такива.
Но искам да ви кажа какво казва Исус: винаги да се молим и да не отпадаме духом. Колко трябва да се молиш? Някои хора като се помолят за нещо и ако не го получат бързо решават, че не е Божията воля и казват – Аз се помолих, не е Божията воля явно. Но тука не се казва така. Казва се, че трябва винаги да се молим. Това, че не си получил нещо, не означава, че не е Божията воля. Има битка и тука ще видите войната и битката. Трябва винаги да се молим и никога да не отпадаме духом. Някои хора спират да се молят по определен въпрос точно преди да получат чудото, от което се нуждаят. Защото точно преди да дойде утрото е най-тъмно. Ти се молиш и става все по-тъмно и се молиш, и става все по-тъмно. И в един момент си казваш – Ами, аз за какво се моля, като става все по-тъмно? Чакай, след нощта идва утрото. Изчакай утрото, имай търпение за утрото в твоя живот. Някои хора спират преди да получат пробива.
Аз лично по-рано си записвах в един дневник молитвите, с които се моля, откровения, които Господ ми даваше. И съм се молил за различни неща и просто моля се и Господ не ми ги дава и аз се отчайвам и просто… И един път се бях отчаял преди години, и ми попадна тоя дневник и започнах да чета с какви молитви съм се молил на Бога и изведнъж аз осъзнах, че това за което съм се молил на Бог тогава вече го имам, Бог ми го е дал. И аз казах – Господи, ами, аз тогава се молих, вярвах, че ще ми го дадеш, Ти не ми го даде. И след това вече съм забравил, че съм се молил и добре че е дневника да видя, че съм се молил и в един момент виждам, че го имам, но просто моето време и Божието време са се разминали. Според мен аз достатъчно се бях молил и трябваше да имам отговора, но ето на, Бог не ми го дава! И в резултат на това вече се отчаях и се оказах да се моля, а всъщност Господ ми го е дал, обаче аз съм посял по едно време, но съм пожънал на Божието време, не според както аз си го мисля. Човек като сее семето в нивата, както казва в Библията – който излиза на нивата да сее семето си плачейки, понякога се молиш и плачеш през нощта, трудно, но по-добре се моли, отколкото да се оплакваш. Не да се оплакваш, но да плачеш на Господа, защото Той има силата да промени ситуацията.
Тия, които излизат със семето си плачейки, след това сутринта ще дойдат радостни със снопите със жътвата на това, което са посели.
Затова сей сутрин молитва, сей вечер, защото не знаеш кое семе ще успее, първото или второто и дали и двете семена няма да дадат плод. Вижте, не казва, че и двете няма да дадат, казва или първото ще даде, или второто ще даде или и двете ще дадат.Това е интересно, нали, слава да бъде на Бог. Най-хубаво е и двете да дават, но посееш ли, казва словото ще пожънеш.
Както Джон Остин разказваше как на времето като малък е сял памук. Баща му е дал една кошница със семе да сее, него го мързяло и изкопал една дупка и казал – „Ще сложа всичкото семе вътре“, закопал дупката и казал – „Никой няма да разбере!“ Да, ама като дошло лятото и изникнало едно дебело дърво от памук и баща му разбрал за какво става въпрос, така че като сееш не може да се укрие. Винаги сеенето е свързано с жътва. Така че трябва винаги да се молим. Молитвата е сеене в духа, сеене в Бога и да не паднем духом. И Той рече:
В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше,
А нашия превод казва: нито човека зачиташе.
В същия град имаше и една вдовица и тя дохождаше при него и казваше – защити ме от противника ми,
„Отдай ми правото срещу противника“, казва другия превод
Но той дълго време не поиска, а сетне рече си сам:
Макар от Бога да не се боя и от човеци да не се срамувам, понеже тая вдовица не ми дава мира и ми досажда, ще я защитя да не би да ме измори с безкрайното си дохождане, да не би да дохожда да ми додява. И рече Господ – Чухте това, което казва неправедния съдия. Та Бог няма ли да защити своите избрани, които викат към Него денем и нощем, макар и да се бави спрямо тях да ги защити. Казвам ви, че ще ги защити скоро, но когато дойде Човешкия Син, ще намери ли вяра на земята?
Това е притчата. „Моля Те, Боже да ни даваш откровение върху нея.”
И така, тука започваме да разглеждаме героите. Имаме първо съдия, имаме вдовица, имаме противник. Съдия, вдовица и противник. Съдията е образ на Великия Съдия Бог. Нали така? Само че този съдия тука е безбожен съдия, той не зачита Бога и не се страхува, не почита и не се срамува от хората, тоест той е безскрупулен съдия. Нашият Бог е праведен Съдия. Това е разликата. Бог за разлика от този съдия е желаещ Съдия, Той желае да ни помогне, Той е мощен, има власт над врага и ние зависим от Бога. Забележете, че вдовицата не отиде при врага си, а отиде при съдията. Съдията има власт над врага ни. Имаме враг, както казва 1 Петрово 5:8,9:
Бъдете будни, трезвени, противникът ви дявола, обикаля и търси кого да погълне. Съпротивете му се стоящи твърди във вярата
Виждате, че дяволът е образ на противника. Съдията е образ на Бог, противника е образ на дявола. А вдовицата е образ на мене и тебе. Ние сме тая вдовица. Какво е характерно за тая вдовица? Тая вдовица е слаба, тя няма сила, няма пари, няма власт, няма мъж. Съдията си казва – „Аз и да й дам и да не й отдам правото, тя няма да ми даде пари“. Така че този съдия няма интерес в случая да направи нещо за нея. Освен това, тя не може да го принуди по никакъв начин. Тя е слаба, тя е сама, няма съпруг, тя е опресирана от нейния противник. Може да е нейния наемател, може да е нейния работодател, някой който я опресира. Може работодателя да не й плаща заплатата, може да е наемателя, който постоянно вдига наема. Не знаем какво е точно, но това, което е учудващо е, че тази вдовица си знае правата. Тя казва – „Отдай ми правото спрямо противника ми“. Какво е правото? Тя си знае правата и това е ключ. Ако ти не знаеш какви са ти правата, ти не можеш да отидеш при съдията да кажеш – отдай ми нещо, ако нямаш право.Тя познава по някакъв начин закона. Ти трябва да познаваш закона, да познаваш словото, да знаеш какви са ти правата, за да можеш да отидеш при съдията и да си ги изискаш. Настойчива молитва, продължителна молитва, молитва която не приема за отговор „не“, молитва която побеждава. Настойчивост, ето това е ключа. Виждате ли, тя не се помоли един път. Исус казва:
Искайте и ще ви се даде.
Той не каза – поискайте, защото, ето сега ще ви кажа един случай за Чарлс и Франсис Хънтърс. Като са имали богослужение един път и една жена е била болна, на количка, не можела да стане от количката и Франсис казва: „Искаш ли да се помоля за тебе?“ И тя казва: „Не, моля ви се, недейте да се молите за мене“. „Е, как така? Защо?“ – „Защото, ако се помолите за мене, цялата църква ще се нахвърли срещу мене и ще ми каже, че нямам вяра.“ Защото преди нея дошъл някакъв друг служител и казал: „Ти си изцелена вече“ и оттам насетне никой няма право да се моли за нея, защото е изцелена.
И ние стигаме до тия крайности, не сме много далече, фанатизма е опасен. Инквизицията, фанатизма са опасни, могат да унищожат хората. Едно време какво е била инквизицията – инквизицията е била църковната полиция. Както Павел каза: „предадох го на сатана“ и те го хващат това нещо: дай да ги предадем, да ги горим, да ги разпъваме, да ги удължаваме хората, да ги тормозим, да ги мъчим. И днес ние не сме по същия начин, както тогава, обаче понякога тормозим хората в духовно отношение. Не му стига на човека, че е в тежко положение, не му стига, че е болен, но ние отиваме да му кажем, че няма вяра. Отиваме да тормозим човека като казваме: „Това нямаш право да направиш, нямаш право да се молят повече за тебе.” Къде пише такова нещо? Погледнете каква Притча казва Исус – да не преставаме да се молим. Вдовицата не получи при първото й отиване при съдията. Тя дохождаше при него и казваше – защити ме от противника ми или отдай правото ми спрямо противника ми. Това „дохождаше“ е минало незавършено време, несвършено. Минало несвършено време, така че това е процес. Молитвата е един процес. Молитвата не е цел, молитвата е средство за постигане на целта.
И така, вижте нещо интересно. Има време на съпротива. Има един сезон. Както когато се посее семето, ти го посяваш. Земеделецът посява семето в земята и след това може да каже на другия ден: „Какво става, ще растеш, няма ли да растеш?” Подаде се малко отгоре стръкче, той започва да дърпа: „Защо не растеш, по-бързо?” Това са едни естествени процеси. Ние трябва да оставим семето да порасне и да имаме търпение.
Чрез вяра и търпение се наследяват Божиите благословения или Божиите обещания.
Така че, трябва да изчакаме това семе да порасне. Тоя период е невидим, в който семето работи вътре. То пуска корен надолу. Ти не го виждаш, гледаш – нищо не става, но то пуска корен надолу. Колкото по-продължително време пуска корен, толкова по-високо растение ще порасне. Бебето също в утробата на майката, бебето не се вижда, обаче то е там. Това е невидимия период. И всеки един трябва да има предвид, че като се помолиш от момента, в който си се помолил, до момента, в който видиш отговора, този скрит невидим период е периода на вярата. След като видиш отговора нямаш нужда от вярата, защото ти си го видял. На всеки му скача вярата като види отговора. Въпросът е да удържим вярата и настойчивостта си докато не сме видели отговора.
Искам да ви кажа, че ние виждаме тука Бога, виждаме сатана като противник и виждаме нас под формата на вдовица, немощни. Нашият противник е по-силен от нас, но чрез Бога ние сме по-силни от него. Обаче, не виждаме един друг противник. И това е плътта, защото дявола е победен противник, а плътта е противник, който ние трябва да побеждаваме ежедневно. Плътта иска да спре, стария човек е мързелив, обезкуражава се лесно, затова Исус казва:
Духът е бодър, а плътта е немощна. Затова бдете и молете се, за да не паднете в изкушение
Има нужда да се съпротивим на дявола и да се съпротивим на плътта. Чрез Духа да покоряваме телесните действия. Така че, има един невидим враг тука – нашата собствена плът, нашето собствено его, нашите собствени удобства. Искаме да се чувстваме добре, искаме да ни е приятно. Ако искаш да си победител, това не е начина.
Нека да ви кажа – има четири вида хора. Едните са винаги прави. Такъв човек не може да бъде ученик, той не признава грешка – той е винаги прав. Може да каже: „аз съм грешник“, но в същото време има предвид: „аз съм по-праведен“. Той винаги знае всичко, няма нужда да се променя. Това е човека, който винаги е прав. С такъв човек не може да се работи, защото той винаги е прав и винаги знае. Такива хора не се променят и не побеждават, защото те си държат на старите традиции и разбирания.
Следващият тип човек, втория тип, са хора, които държат на удобството. На тях им е необходимо да се чувстват добре, да им е удобно, ако ще къщата да гори, той ще си гледа телевизия. Такъв човек просто го интересува да се чувства добре, да му е удобно и нищо друго не го интересува.Такъв човек също не може да побеждава и да върви напред, защото той не се интересува от нищо. Той се интересува само от личното си удобство. Докато търсим удобството, плътта, не можем да победим. Виждате, в първия случай е егото, аз, великия аз, във втория случай плътта, удоволствията на тоя свят – телевизията, предаването, вестника да си чета, да седнем да си говорим, да си пием кафенцето. Просто човека си иска удоволствието. Това не е християнството.
Третият вид хора са хора, които искат да угодят на всеки. И между другото това са повечето от хората. Хора, които искат одобрението на другия, искат другите да ги харесват. И това знаете – всеки иска това да се случи, обаче ако искаш другите да те харесват, тогава как ще угодиш на всеки един човек? Един човек ще те хареса в едно, друг ще те харесва в друго и никога не можеш да угодиш на всички. Това означава, че постоянно трябва да се променяш, за да угаждаш на хората. Така победа не можеш да имаш.
Страхът от човека слага примка, казва Библията
Така че, трябва да се срещнеш с реалността, че когато тръгнеш да вършиш Божията воля, мнозина няма да те харесват.
И четвъртия вид хора са победителите. Просто те са решили да го направят, независимо дали ще ги харесат другите или не, независимо дали е удобно или приятно. Независимо дали съм прав или не, аз просто трябва да победя. Исус говори за тези хора, тази четвърта категория, трябва да бъдем от нея. Значи, трябва да победим и дявола, и собствената си мързелива, ленива плът.
Нека минем нататък към нашия враг, дявола. Той е по-силен от вдовицата и той е срещу нас. По-силен е когато сме в плътта, по-силен е от човека, обаче
По-велик е Този, Който е в нас, от оня, който е в света
Чрез Бога ние го побеждаваме, затова трябва да сме много внимателни. Ние не сме по-силни от дявола, ние чрез Бога сме по-силни. Така че той е нашия противник. Той е не само противник на Бога, той е и наш противник. В молитвения си живот имаш противник, когато ти заставаш да се молиш. Една сестра дойде и ми каза: „Да, ама, не може той нищо да направи в молитвения ни живот, защото ние сме от дясната страна на Отец в небесни места“. И всичко това е вярно, но това не му пречи той да ти се съпротивлява, не му пречи да ти пречи. Той се опитва по всякакъв начин да ни спре, така че, си имаш противник. Ето в тази притча Исус казва, че имаме противник, и този противник е дявола, и той ти пречи и иска да те обезкуражи, иска да се откажеш, иска да се предадеш, дава ти мисли, дава ти желания, удобства и т.н., изкушава те, само и само да спреш молитвата.
И вижте, когато се моли вдовицата на съдията се казва, че „той за дълго време (или за известно време) не искаше“. Сега, нашия Бог иска, обаче врагът ни не иска. Има един период както казах, един период на съпротива и повечето хора се предават през този период. Колко време? Зависи. Обаче, има период на съпротива в молитвата и ти трябва да го преодолееш. Повечето хора през този период на съпротива решават, че не е Божията воля да получат това, за което са се помолили, защото са срещнали съпротива. Но в молитвата е нормално да имаш съпротива, имаш враг.
Противникът ти, дявола, като ревящ лъв обикаля и търси кого да погълне
Противникът ти, дявола.
Отдай ми правото ми спрямо противника ми, казва вдовицата
Така че това „дълго време“ или този период от „известно време“, съдията се казва, „не искаше”, защото вдовицата по никакъв начин не може да го принуди. Но пак казвам, обърнете внимание, че този съдия е неправеден, нечестив съдия. Той е корумпиран по всяка вероятност. При него идват хора и му дават пари, за да може да изкриви съда. Една вдовица идва, тя няма никакви пари, няма мъж, който да каже на съдията – „Ей, ти! Ако не отдадеш правото, ще дойда и ще те набия!“ Нали? Съдията все пак може да се замисли, но тази вдовица е слаба, немощна, гледа си сигурно малките деца, децата които има и просто тя е немощна, обаче вижте съдията побеждава врага. Чрез настойчивост, настойчивостта е вяра. Забележете накрая какво казва Исус:
Когато дойде Човешкия Син,
говори за второто идване на Исус, знаем че Христос ще дойде.
Когато дойде Човешкия Син, ще намери ли вяра на земята?
И това е във връзка с молитвата. Ще намери ли хора като тази вдовица да са настойчиви в молитва, или са се предали вече и са изкарали доктрини. Една сестра беше дошла на църква и казва: „Благодаря на Бога за тая проповед. Тъкмо бях взела да чета една книга „Какво да правиш, когато не получаваш отговор на молитвата си“, книга, в която явно надделява маловерието: Ами, явно вече не е Божията воля и т.н.”, но трябва да вярваме на словото. Както казва Кетрин Кулман – дали ще видя или няма да видя това, което казва Библията, е отделен въпрос. Обаче аз знам, и аз вярвам, че това, което Библията казва, което Господ казва е истина. „Аз може никога да не го видя в моя живот, но аз знам, че това е истина“. И ние трябва да положим вярата си върху Словото, а не върху личните си преживявания и чувства. Защото така се изкараха много доктрини, които разрушават вярата на хората – ти нямаш право да се молиш вече, като си се помолим един път. Но тази жена настойчиво се моли и се моли, и се моли. Докога трябва да се молим?
Ще ви кажа две неща и ще ви дам пример с Йонги Чо. На Йонги Чо синът му умира и в продължение на три часа е мъртъв. Това е било на времето, не знам кога точно, четох го в една от книгите. Три часа е бил мъртъв. През тия три часа, Йонги Чо се е молил на Бога и се моли само с едно изречение: „Съживи го! Господи, съживи го!“ Това е молитвата. Не е сложна. В молитвата не е важно да Му обясняваш на Бога, че Той няма да те разбере, защото и това да ви кажа е също една голяма пречка, защото се говори, че трябва да му обясниш точно какво имаш предвид, за да може Той да разбере. Той преди да си се помолим знае всичко. Това, което трябва, е да освободиш заряда, това, което е в сърцето ти. Болката да освободиш, трябва да освободиш вярата в молитвата, може да бъде само с една дума, както: „Съживи го! Съживи го! Съживи го!” Три часа, повтаря като вдовицата и вече на третия час с тези думи, получава вътрешно убеждение, че Бог е чул молитвата му. Ето ти края на молитвата. Получава вътрешното убеждение в себе си, че той е послушан. Той не си го внушава. Не повтаря като папагал, той получава истинско убеждение в Бога, уверение, убеденост, че молитвата му е чута, ето това е края на молитвата. Той вече има отговора.
Имаш ли вярата, имаш отговора! Човек, когато има вярата, отговора вече го има. Въпрос само на изявление, да се изяви, да се види. Така че, ето ви един отговор – молитва, докато получиш твърдото убеждение вътре в себе си, че ти знаеш, че знаеш, че имаш отговора. Как го знаеш? Защо го знаеш? Не знам, просто го знаеш. Това са духовни неща, не може да обясним всичко точно, както е в света и в естествения свят. И когато той получава това убеждение, че Бог го е чул, се обръща към мъртвото тяло на сина си, три часа мъртво тяло и казва: „Сине, заповядвам ти, в името на Исус Христос, стани!” И сина му става. Ето, но той не се обръща докато не получава вярата, докато не получава тая увереност, докато не преодолее в духа. Ето това е, единият край на молитвата е, когато наистина трябва да излезем от фалшивите неща в християнството, от неща, които не работят. От неща, които са доктрини, които ни бомбардират в ума и да влезем в това просто, практично и духовно християнство, което наистина ще даде резултат. Така че, ти се молиш докато получиш твърдата увереност в себе си. „Ами, не я получавам. Ти ми казваш, брат, ама аз не я получавам!“ Продължавай да се молиш!
Някои може просто да не стигне до тоя момент, а директно да види отговора. Като видиш отговора, разбира се вече няма нужда да се молиш за него, просто почваш да благодариш, защото той вече е станал реалност. Така че, това са двете неща – молиш се докато не получиш твърдата увереност и в тоя момент можеш да кажеш: „Аз ти благодаря, Боже. Слава на Тебе, Господи! Имам го, имам го, благодаря Ти“.
Или другото нещо, което правиш – продължаваш настойчиво, докато не видиш отговора на молитвата си. Както тази жена, тя не се примири с отговор „не“. Отива първия път при съдията, съдията казва: „не мога“, отива втори път: „не мога“, отива трети път: „не мога“. Обаче, вижте какво казва съдията – дълго време не искаше. Той си е мислил, че тя ще се откаже, но тя не се отказва, обаче след това. Ето това е въпроса, след това, тука е промяната – след това. Промени се ума на съдията. И Господ казва: „искайте”, и в един момент се получава една промяна. Промени се ума на съдията и какво казва той? „Макар, че от Бога не се боя и от човеци не се срамувам, макар че съм безскрупулен човек, пак, понеже тази вдовица не ми дава мира, тя ми досажда.”
Можеш ли в молитва да досаждаш на Бога? Смееш ли в молитва да досаждаш на Бога? Смееш ли да не даваш в молитва мир на Бога? Както един брат казваше, че неговия дядо казвал: „Деде, спрете, осем часа вечерта е, спрете да се молите, Господ трябва да ходи да спи!“ Не, Господ първо не спи, второ, няма нужда да го оставим на мира. Напротив, Той иска да му досаждаме. Ето вижте: „Искайте и ще ви се даде.”
Представи си примерно, че искаш нещо от мене и аз не искам да ти го дам. Няма да ти кажа: „Ако много ми искаш, ще ти го дам!” Няма да ти го кажа, защото ти няма да спреш да искаш. Обаче, Господ какво казва: „Искайте, и тогава ще ви го дам. Всеки, който иска получава.” Ама не всеки, който поиска, ето това е молитвата.
Разбира се, има молитви (тука трябва да направим тая разлика), които са молитви на посвещение, те са различни. Ще ви кажа каква е молитвата на посвещение:
Отче, ако може да Ме отмине тая чаша!
(Ако може да не отивам на кръста), ама Той е изпратен да отиде на кръста!Той затова се яви да отиде на кръста да ни спаси!
Отче, ако може да ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, но както Ти искаш, не Моята воля, но Твоята.
Това е молитва на посвещение. И Отец не каза нищо. Исус три пъти се помоли с тая молитва, но осъзна, че волята на Бог не се променя в това отношение и Той отиде на кръста. Това е молитва на посвещение. Някои хора вземат тая молитва на посвещение и я прилагат за всяко нещо. Това е различно.
Павел имаше такава молитва във връзка с тръна в неговата плът. Вие знаете много добре какъв е бил този трън, който иска може да проучи пасажа в 1 Коринтяни 12-та глава. Ще видите, че става въпрос за гонение и изпитания за Христос. Това е трънът – гоненията. И вие ще видите в Деяния на апостолите и в посланията, че това е тръна. Той постоянно е бил гонен, бит, тормозен заради Христос и се моли три пъти да се отмахне този трън. Иска да служи на Бога, без да има такива изпитания. Всеки иска да служи на Бога спокойно. Не му се ходи по затворите. Аз много се успокоих, като го видях по този начин, защото преживях някои неща. Викам: „Никога през живота си не съм получавал такива атаки от такъв характер, каквито получих през последната година. Уж служа на Бога, а то обвинения най-различни.” И в един момент като взех да чета в Деяния на апостолите, ами аз да не съм открил Америка! Ами те, апостолите бяха гонени и клеветени, ами самия Исус на съд го предадоха, осъдиха Невинния, Господа осъдиха! Той понесе нашите грехове на кръста. Той не беше просто сложен на кръста, Той направо беше осъден на кръст. Ами апостол Павел какви гонения, какви съдилища, какви затвори премина. И каза: „Господи, искам без този трън да ходя. Не искам вече това нещо!“ Три пъти се моли и Господ му казва:
Достатъчна ти е Моята благодат, защото Моята сила в човешката немощ се проявява и действа безпрепятствено
Само докато ви говоря тия неща, вие можете да видите какви заблуди има, които държат хората в робство в продължение на години. Защото тоя стих се използва против изцелението, един вид „болестта ти е трън от Бога, стой си с тая болест!” Три пъти се молих, значи край. Ама никъде не пише, че тръна е болест, а пише, че е гонение. Ето там пасажа показва ясно за какъв трън става въпрос. Така че, тука не се говори за този тип молитва.
Например, на мен може да ми е в един момент да си кажа: „Господи, омръзна ми, съжалявам, че съм искал да бъда Твой служител, омръзнаха ми тия неща. Моля Те, да ме разпускаш. Моля Те, да ме оставиш, искам да си живея със семейството мирно, спокойно, никой да не ме гони, да не говори, да ме напада, да ме обвинява“. Мога да си ги кажа тия неща, обаче ако ние не се подчиняваме на призванието, ние съгрешаваме пред Бога. Бог има призив за всеки един от нас. Колко хора са оставили призванието заради собственото си удобство! Колко хора са оставили избора, който Бог има за тях по някаква причина. Не, ние трябва да продължим докрай. Никой не е съвършен, обаче падаме, ставаме и продължаваме напред. Та, тука не става въпрос за молитва на посвещение. Тука става въпрос за молитва, когато врага те атакува и ти изпитваш нужда от неща. Вижте, Господ обещава, че ние можем да получим отговор.
Нека се върна на героите. Видяхте, че съдията е образ на Бога; вдовицата е образ на тебе и мене, защото сме слаби; плътта или собственото аз, който е наш враг и дявола, който е нашия противник. Но има още два героя в днешно време, за които Исус нищо не говори там, защото когато Той говори тази притча, Той я говори под закона. Служението на Исус на земята не е под благодатта, а е под закона. Той дойде, роди се под закона и изпълни целия закон, за да може ние чрез Него, чрез вяра в Него, да изпълним закона и да живеем под благодат. Той умря с нашата смърт, с нашето наказание, с нашия грях и чрез Него ние умираме. Човек като умре, закона не го лови вече. Знаете, човек може да е имал големи дългове, умре ли, край – никой не може повече да го търси на земята. „Ама този човек имаше големи дългове.” „Ами той умря, просто умря.” И така сме и ние.
Чрез Христос, каквито и дългове да сме имали, чрез Неговата смърт, ние също умираме и всичките ни дългове са изплатени на кръста от Исус. Ние вече отиваме в другия свят, раждаме се в друго царство и там сме без дългове, ние сме новородени. Всички дългове вече са заплатени. Така че, в този смисъл, ние сме днес под благодат, а Той тогава е бил още под закона. Така че, тука не говори за това, но аз ще ви кажа другите двама герои, които днес са наши помощници.
Първо, ние имаме адвокат. Виждате, че има съдия, има противник и обвинител, но ние имаме и Адвокат. Адвокатът знае закона и той е поставен да ни защитава чрез закона. Адвокатът ни защитава чрез Словото, той не е там, за да ни обвинява. Слава на Бога. Исус в присъствието на Великия Съдия е наш Защитник, Той е наш Адвокат. Така че, Той е Този, Който защитава нашето дело. И един ден на съда това ще прави – ще ни защитава.
Освен това имаме още един Помощник-Утешител, Който е Святия Дух. Той ни помага. Исус ни помага извън нас, Святия Дух ни помага в нас. Той ни помага да победим плътта, Той ни помага да се молим, Той ни помага в нашите немощи, казва Библията. Той също е Ходатай – казва Библията, обаче Той ходатайства чрез нас и Той е нашия Помощник. Така че, имаме тези двама Помощници – Исус-Адвоката и Святия Дух- Помощника или Утешителя, Които са от нашата страна. Така че, слава на Бога. Не трябва да се отказваме, не трябва да се отчайваме, а трябва да продължаваме да побеждаваме в мощното име на Божия Син Исус Христос.
Бог да ви благослови!
Амин!