Отворете си Библиите на: 

Яков 2:14  Каква полза братя мои ако някой казва, че има вяра а няма дела. Може ли такава вяра да го спаси? 

Казва се, че има вяра, а няма резултати, т.е. дела. Отговорът е не, нали така. Тоест вяра без дела не спасява. Интересно, а? Защото това е риторичен въпрос. Каква полза има? Значи има вяра, която не принася полза и има вяра, която не спасява. Продължава:

15,16 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? 

Брат и сестра нямат храна, нямат и облекло и ти не искаш да им помогнеш с храна и облекло. Сега забележете, че тука не пише, че на брата и сестрата трябва да погасяваш заемите. Искам да обърна внимание на това приятели, защото някои се занимават с това да погасяват заемите на братя и сестри, които неразумно са взимали понякога заеми. Не сте длъжни заемите да погасявате на хората, не сте длъжни неразумните дела на хората да погасявате. Тука става въпрос човека е гладен и няма днес какво да яде – нахрани го. Човека няма дрехи – вземи дрехата си и му дай дреха, ако имаш две дрехи в днешно време имаме повече от две дрехи. Облечи го, нахрани го. Но не става въпрос да му покриваш заеми или да му даваш за неща за които не знаеш изобщо за какво става въпрос. Така, че бъдете разумни в тази връзка.

Така и вярата, ако няма дела сама по себе си е мъртва. 

 Така че ако ти не направиш това, което е необходимо вярата ти казва е мъртва. Забележете нещо – жива вяра и мъртва вяра. По какво се различават?

ВЯРА БЕЗ ДЕЙСТВИЕ Е МЪРТВА. ВЯРА С ДЕЙСТВИЕ Е ЖИВА.

Много важно. Значи, ако твоята се състои само в областта на мислите ти и дори в областта на приказките ти може би е мъртва вяра. Нека да ви кажа нещо. Много е важно приятели и аз искам да ударим тука една религиозна крава както се казва, защото някои хора го говорят това обаче аз не съм съвсем сигурен в тия неща. Много е важно човек да има реалистична вяра. Не фантазия, а вяра. Вярата не е фантазия. Вярата е същественост.

Евреи 11:1 Вярата е твърда увереност за неща, които не се виждат и на които се надяваме. 

Вярата е убеждение, но вярата не е фантазия. Вярата е реалистична. Някои хора се протеглят прекалено надалеч. Някои хора говорят за прекалено големи неща и никога почти, никога не ги постигат. Искам да обърнете внимание на това нещо. Има хора, които говорят за много големи работи, върнете лентата назад за какви неща са се говорили. Къде са резултатите. Приятели вяра без резултати е мъртва. Ако никога тази вяра няма резултати тя не е жива вяра. Може да е на приказки, но да не е вяра. Вярата не е изповед. Изповедта идва, когато има вяра, но самата изповед не прави вярата. Вярата идва от Бога. И когато я имаш в сърцето си, тогава я изповядай и ще стане чудото. Но аз искам да ви кажа нещо, вярата трябва да бъде задвижена. Както казваше Кетрин Кулман някои християни трябва да сложат на молитвите си крачета. Бих казал, че някои трябва да сложат и ръце на молитвите си. За да вземат да свършат малко работа. Защото вярата трябва да се задвижи. Някой брат, който лежи в къщи и казва Господ ще снабди. Не говоря за тия които търсят работа. Господ ще снабди, но не правят необходимото. Господ иска да направиш това което можеш а той ще направи това което не можеш. Пак ще го повторя: Бог иска да направиш това, което можеш а той ще направи това което не можеш. Ако ти не правиш това, което можеш не очаквай Бог да прави това, което не можеш. За това вярата трябва да се задвижи. Вярата трябва да бъде реалистична. Наистина нещо което можеш да постигнеш. Ще ви дам един пример. Става въпрос за една сестра. Преди много години каза : „Бог ми каза да направя ресторант”. И аз й казах сестро, като ти е казал Бог да правиш ресторант иди купи кайма, направи кюфтета, излез на улицата и ги продавай. Тръгни от някъде. Тя каза: „Не, не, не. Направо Господ ще ми даде ресторант.” Аз й казах: „Бог дава синапово зърно, ти тръгваш от синаповото зърно и растеш. Тръгни от малкото”. Тя каза:”Прав си, напълно си прав обаче в този случай това е изключение”.  И никога това нещо не стана. Не само това, в една църква беше отишла и в църквата й бяха дали откровение или тя получи откровение, че не само ресторант а хотел ресторант ще бъде. И това не стана. И аз искам да ви кажа, Господ обича малките и скромните неща. Тръгни от скромното, тръгни от малкото. Знам, че много хора са ви учели за големите работи, но искам да ви кажа, погледнете назад да видите колко от тези неща са станали. Трябва да имаш реалистична вяра. Погледнете Божиите хора, погледнете Исус – говори и върши и става. Вярата, ако няма действие сама по себе си е мъртва вяра. Ти трябва да я задействаш днес. Вярата трябва да се задейства днес, а не да чакаш утре. Вярата има в себе си действие, има активност, има динамика в нея. Ако само говориш за едно нещо и никога не го задействаш твоята вяра не е жива. После какво казва: 

18. Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела, ако можеш покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

Тука казва, някой може да ни засрами. Представи си идва един човек при тебе и казва: Ти ми казваш, че имаш вяра ама нямаш дела, а пък аз имам вяра имам дела.

Покажи ми ти твоята вяра от твоите дела и аз ще ти покажа моята вяра от моите дела.

Тоест вярата може да се покаже и тя се вижда по делата и се вижда по делата и се вижда по резултатите. Чисто и просто трябва да се приложи. От идеята, която ти дава Бог до изпълнението на тази идея, трябва да се скъси пътя.

 Аз цял живот съм бил човек пасивен, но последните три години и половина Бог ме научи или ме учи да действам. В служението ни имаше един човек, на който се бях облегнал и който вършеше голяма част от практичните неща и аз бях човека мечтател, човека, който говори словото. Стана така, че трябваше да стана, да стъпя на краката си и да кажа:

Всичко мога чрез моя Бог, който ме подкрепя.

 Чрез тези ръце той ще действа, чрез тези крака той ще се движи  и чрез мене той ще върши чудесата. Така че приятели помните онази приказка в която се говореше за неволята. Един си карал каруцата и си я счупил в гората и някой му дал съвет да вика неволята и накрая се оказало, че неволята била с него. Викайте към Господа и той ще ви помогне. Но вие трябва да го направите и той ще действа чрез вас. Много интересно е това, Чарлс Фини го е казал това нещо:

 КОГАТО ЗАСТАНА В МОЛИТВА АЗ СЕ МОЛЯ ТАКА, КАТО ЧЕ ЛИ ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ БОГА, НО КОГАТО СТАНА ОТ МОЛИТВА ДЕЙСТВАМ КАТО ЧЕ ЛИ ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ МЕН.

Така че трябва да се задействат някои хора и трябва някои от фантазиите , въздушни балони да се спукат за да влезем в истинската духовна реалност.

19. Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш,

и бесовете вярват и треперят.

Какво ще кажете за това нещо? Бесовете вярват. С какво сме повече от нечистите духове, ако ние вярваме като тях. Вярват и дори и треперят, някои не треперят. Обаче ще отидат където не трябва, нали, или където трябва да отидат.

20. Обаче искаш ли да познаеш,

о суетни човече, че вяра без дела е безплодна? 

Нека да направим уравнението, вяра плюс действие е равно на резултати. Плод значи резултат. Вяра минус действие е равна на без резултат или равно на нула. Като обърнеш уравнението – ако няма резултат е равно, че вярата ти е минус дела. Вяра отделена от дела е безплодна или безрезултатна. 

21. Аврам нашия отец не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исак на жертвеника.

 Какво направи Аврам? Искам да ви кажа, че това не е много лесно. Три дена пътува, занесе сина си на жертвеника по божието слово. По този начин той се оправда пред Бога. 

22.Ти виждаш, че вярата му действаше заедно с делата му. Вяра и дела заедно. И от делата се усъвършенстваше вярата.

 Не само, че ще имаш резултати , но и самата ти вяра ще се усъвършенства чрез действията ти. 

23. И изпълни се писанието, което казва, че Аврам повярва в Бога и това му се вмени за правда и нарече се Божий приятел. 

24. Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра. 

25.Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път? 

Тоест какво, чрез действие.

26. Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела мъртва.

Приятели, искам да обърнете внимание на това. Има ли разлика между живо тяло и мъртво тяло? Огромна. Мъртвото тяло го слагат в гроба а живото тяло действа, говори, движи се. Не може мъртвото тяло да го оставиш вкъщи с живите тела. Разликата е огромна. Такава е също разликата между живата и мъртвата вяра. Между вярата, която има дела или действие и вярата, която няма действие. И днеска има много пасивна, бездействена вяра. Вяра на думи защото ти казваш, че имаш вяра, но нямаш действие. Мнозина казват, че имат вяра. Имам вяра за това, имам вяра за онова. Но трябва вярата ти да бъде истинска. И когато е истинска тя ще даде съответния резултат и ще расте. Не се хвърляйте на големите неща. Аз ще ви кажа още една приказка. Знаете случая с онова куче, което имало кокал в устата си. Минало по един мост и видяло във водата друго куче с по-голям кокал, защото сянката била там. И той се хвърлил да хване по-големия кокал на по-голямото куче и изгубило този кокал. И някои от нас са по този начин, вместо да държат здраво, стабилно да стоят на краката си в Господа се отклоняват по фантазии, не по истински видения, не по истински откровения, а по фантастика. И по този начин се лишават от истинските благословения. Стъпете здраво на земята приятели. Исус здраво ходеше по земята. И виждате при него няма такива неща. Той като казва нещо, като  върши нещо и то става и резултата се вижда. За това нека да се върнем към оная простичка вяра, истинска, чиста вяра, неподправена. Нека да търсим онези истински откровения и видения от Господа при които няма самозаблуждаване. Нямо просто това да се докажеш, че ти си пророк, и започваш да говориш видения и пророчества, защото някой друг го е говорил или някой друг го е казал. Да се върнем към онова, което е истинското, хванете здравото слово и хванете здравата вяра и ще видим чудеса в живота ни, защото:

Тялото отделено от духа е мъртво.

Вярата също отделена от дела е мъртва.

 Духът на вярата е в действието. Както казва Смит вяра без действия е мъртва. Вярата е действие. И аз вярвам, че ние трябва да се обърнеме към тази по-практична, по-простичка вяра. Някои хора трябва просто да излязат от вкъщи и да отидат и да започнат да търсят, защото се казва:

Искайте и ще ви се даде.

 Искайте, искайте, искайте. След това идва:

…търсете и ще намерите. 

Трябва да излязат и да започнат да търсят било то работа, било нещо друго. После някои трябва да започнат и да хлопат,

…хлопайте и ще ви се отвори. 

 не просто да почукат, а да хлопат. Трябва да станат по-динамични. И ние като християни трябва да навлезем и в обществото и по-активни да станем в различни области на обществото, защото Бог ни дава свръхестествена сила да вършим неща, но ако не се задействаме как ще станат тези работи.  Така, че Бог да ви благослови в името на Господа Исуса Христа. Нека наистина вярата ни да бъде жива, действена вяра, такава за която Исус Христос говори. Да вдигнем ръцете си към Господа и да кажем:

„Господи, ето моите ръце, ти си ми дал сила, благослови ръцете ми и с тези ръце аз ще тръгна да работя. Ти си благословил нозете ми, влизането ми и излизането ми и аз с тия нозе ще тръгна и ще върша Божията работа. Някои хора от вас трябва наистина да потърсят Божията мъдрост и да тръгнат и да направят неща, които никога не са правили. Както Петър излезе направо от лодката. Той можеше да си мечтае в лодката и да каже колко прекрасно би било да ходя по водата, ляга Петър и започва да мечтае и да сънува сънища как ходи по водата. Това, което трябваше да направи Петър е да излезе от лодката и да стъпи върху водата и да тръгне. Да, наистина той падна по едно време, взе да потъва, защото се сблъска с обстоятелствата които провокираха и противоречаха на неговата вяра, но въпреки всичко, ако той не беше излязъл от лодката никога нямаше да ходи по водата. Никой от другите апостоли не е ходил по водата, само Петър защото той се осмели да излезе от лодката, от удобството и се осмели да тръгне с вяра към Господа и да върви по Божието Слово. Някои от нас трябва да излязат от своята комфортна зона. Самият аз бях така, аз бях човек на мислите, аз обичах да стоя на едно място и да мечтая и сега го обичам, обичам спокойно място. Например било то село, било то сред природата да застана в тази тишина и да слушам птичките и да си отпочина, обаче Господ ни е изпратил да вършим работа. Имаме голяма работа да свършим и голяма част от Христовото тяло лежи и не върши работата, която трябва да бъде свършена.

Стани и свети, защото светлината дойде за теб и Славата Господня те осия, защото ето тъмнина покри земята и мрак племената но над теб ще осияе Господ и Неговата слава ще бъде видяна върху теб. И племената и народите ще дойдат при твоята светлина, защото те ще видят онова, което Бог е положил върху тебе.

Нека да започне да излиза чрез тебе. Нека да се активира и да започне да излиза. Да ви кажа нещо, което ми е направило впечатление. Сега бяхме и в Швейцария и в Австрия. Знаете, че аз в продължение на 10 години съм служил в ромската махала в София, църквата сме я започнали деветдесет и седма година в квартал Факултета и това, което научих от ромите, това което ме е учудило е, че има някои между тях, които не могат да четат, не могат да пишат, не могат абстрактни неща да разберат, обаче в същото време, ако трябва да сметне пари, знае как да ги сметне. Много по-бързо от мене и тебе ги смятат парите. Практичните неща много по-добре. Ако трябва нещо абстрактно да се направи не могат, не знаят, обаче ако трябва нещо практично да се направи, знае как да го направи. Гледам умни и интелигентни хора имат някакво колебание, някаква несигурност, някаква неувереност, докато тези хора са сигурни, те са уверени, те отиват с простота и яснота, отиват и правят неща, които ме учудват. Отиват без да мислят много, преди да са помислили са го направили. Някои от вас трябва да тръгнат преди да са помислили, защото ако помислите може да блокирате. Трябва да тръгнеш и да направиш някои неща преди да си ги помислил, може да тръгнеш с вяра, да отидеш и да го направиш. Шефа на една организация беше казал така: Стреляй и след това се цели. И бяха пожънали доста резултати. Стреляй и след това се цели: какво означава това? Бог им влага нещо в сърцето и те отиват и го вършат преди да са се замислили, и след това виждат дали са уцелили добре, и ако нещо не е добре, тогава се прицелват по-внимателно. Така че има нужда и от тази страна да се задейства нашата вяра. И аз ви казах, при братята роми този момент е много интересен. Някои може много неща да не разбират, обаче като тръгнат и като действа пожънват резултати. Стигат на места, на които по принцип не е лесно да се стигне. Стигат до изводи, до които не е лесно да се стигне. Учудвал съм се, намирал съм ги на такива места, как са дошли, как са се ориентирали, всичко усещат, действат, търсят, хлопат и нещо стават, разбирате ли. И така трябва да е в духовния свят. Какво да кажа за чудесата при тях. Идва в църквата и ми казва: В оная църква ми казаха, че Бог не изцерява, а аз казах, че ще дойда в тази църква, защото Господ изцерява. Идва, Господ ги изцелява, взимат си чудото и заминават. Няма пари да отиде на доктор, Господ го изцерява и си отива обратно. Не го мисли, не се колебае, дали така дали иначе, докато го измисли и нещата са си отишли. Трябва ръката да се доближи до сърцето и ръката трябва да се доближи до главата и да станем Божии хора, не интелектуалци и мъдреци, а да станем хора духовни и практични, за да можем наистина да наследим обещаните благословения, които Бог ни е дал в Божието слово.

Нека Божията благодат, милост и мир да бъде на вас и ще получите чудесата  от които се нуждаете и:

ще приемете сила чрез Духа на Бога,

 защото Божия дух е динамичен и активен дух, както и самата книга се нарича Деяния на апостолите – действията на апостолите. И ние днес сме изпратени не да гледаме по телевизията новините а ние да започнем да правим новините. Не да гледаме по телевизията какво другите правят а ние да ги правим нещата. Това е времето, в което идваме. Стани и започни не да гледаш историята, а започни да вършиш и да правиш историята и да правиш новините. Всичко това Господ е положил в твоите ръце. Имаш сила, имаш чудотворна мощ в твоите ръце, стани и го направи.

 Някои казват: „Изповядай го и го имай.”

Ще ви кажа нещо: „Повярвай го, изповядай го , направи го и ще го имаш.”

Бог ще действа чрез тебе. В един от Псалмите се казва, че:

Господ е сянка на дясната ти ръка. 

 Сега за първи път го разбирам, какво означава да е сянка на дясната ти ръка. Това означава, че ти като направиш нещо с дясната си ръка, сянката се движи заедно с ръката ти. Ръката съвместно със сянката извършват нещата. Господ казва: „Каквото ти пипнеш аз ще го пипна. Където ти отидеш и аз ще отида” Защо? Защото казва:

Всяко място на което стъпи стъпалото на твоята нога,

 това ти давам.

 Тоест Господ ще стъпи заедно с тебе. Всяко място на което стъпи ногата ви, давам ви го. И Господ е сянка на дясната ти ръка. Така, че активирай се в името на Исус.

Молитва

„Отче, аз Те моля всеки дух на пасивност, всеки дух на страх от провал, срам да бъде вързан и пусни на свобода Господи хората. Дай им Господи динамика чрез Святия  Дух, дай им активност чрез Святия Дух, да навлязат в Твоите обещани благословения. Стъпвайки в обещаната земя, да завладяват обещаната земя. Благослови ръцете на твоите хора в името на Исус. Ние ти благодарим с очакване на твоите чудеса и ти отдаваме слава и хвала. И нека всички да кажем: Амин!