Нека да минем на Божието Слово. Аз ви казах, че в последно време това, което Бог ни учи е свързано с молитвата, молитвата – и то два аспекта. Разбира се има много видове молитви, да речем някъде около десетина вида молитви можем да кажем, че има, според нас това, което сме видели това, което сме научили. Основно върху два вида молитва Господ набляга в последно време. Нека да обърнем Божието Слово на книгата Яков 4 глава:
7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас.
8 Приближавайте се до Бога и ще се приближава и Той до вас.
Значи тук можем да намерим тези два вида молитва. Едната молитва е покоряване на Бога или приближаване при Бога. Покоряване на Бога или приближаване при Бога, тоест молитва, в която човек търси Бога, търси присъствието на Бога. Това е първият и най-важен вид молитва, при която ние търсим Бога и търсим Неговото присъствие.
Приближавайте се при Бога и Бог ще се приближава при вас.
Това е първият вид молитва. Вторият вид молитва е молитва, която е:
Съпротивете се на дявола и той ще бяга от вас.
Значи първият вид молитва е насочен към Бога, търсене на Неговото присъствие, приближаване към Бога, влизане в присъствието Му. Вторият вид е съпротивление на дявола, противопоставяне на дявола, гонене, разрушаване. Разбирате ли? Втория вид не може точно да се нарече молитва, по-скоро може да се нарече или молитва с власт или духовно воюване, или говорене, както Исус говори на планината, Исус говори на планината, Исус говори на морето, Исус говори на вятъра.
Така. Това са двата вида молитва върху, които се съсредоточаваме. И аз като говоря това го говоря практически, приятели, не говоря теоретически, защото все повече се увярявам, че просто теоретическото говорене работа не върши. Яков казва също, че вяра без действие е мъртва. Така че на нас ни е нужно действието и затова ви казах да погледнете тези двете последните молитви – едната в Корейската църква, другата в църквата в Елин Пелин през май 2017г. да ги видите тези двете молитви, защото в тях има много от това, което Господ в последно време ни показва и в резултат на тези молитви идват пробиви, идват победи.
Нека да започнем първо с първия вид молитва, защото тя е по-основната, по-важната, но не трябва да подценяваме, не едното или другото. Вижте, много пъти сме били учени или едното, или другото, или само ще воюваме, или само ще търсим Господа, но не е правилно това. Значи имаме и едното и другото.
Първо търсете Божието царство
Разбирате ли? Обаче после
се съпротивете на дявола и той ще бяга от вас.
Така че имаме едно, имаме и две. Трябва да имаме връзка с Бога, при което светлина, сила, помазание, живот, любов идва в нас, след това трябва да конфронтираме врага с властта и силата, която ни е дадена. Защото, ако не го конфронтирате, искам да разберете едно нещо, че дяволът разбира само един език и това е езикът на властта, езикът на силата и езикът на насилието, той трябва да бъде насилен. Забележете какво казва Исус Христос:
От дните на Йоан Кръстител и до сега в Божието царство се влиза на сила и всеки, който се насили го грабва.
Разбирате ли? Има нещо, което трябва да стане на сила. Не може просто да оставим нещата просто така да стоят. Има неща, има крепости в живота на хората, има блокажи в живота на хората, които просто са били оставени, защото „ами може би така е Божията воля“. Трябва да се конфронтират. Исус не каза: „Ами може би тази планина е Божията воля, след като е тук е планината недейте да я местите, защото е Божията воля да е тук планината“. Той не каза: „Може би тази буря е от Господа, Господ иска да ни научи на нещо“, не каза: „Вълните може би са от Господа“. Не, Той ги конфронтира, защото отиваше да върши работа, от другата страна трябваше да гони цял легион демони и като отиде при бесния не каза: „Може би тия демони са му дадени, за да го научат на нещо“, Той ги изгони тия демони. Така че, разберете, че Бог ни е дал власт, с която ние трябва да оперираме.
За съжаление и двата вида молитва днес са пренебрегнати и ние трябва да започнем да се учим да влизаме в тях. Ние се учим съвместно и аз се уча, и вие се учите. Това, което говоря, приятели, не е нещо, което съм го заучил от някъде, това са неща, които практикуваме и учим и в движение ги говорим, в движение се обучаваме и от практика говорим, защото Божието Слово трябва да бъде приложено на практика. Евреи 5:14 казва, че зрелите са тия, които от опит чрез упражнение на чувствата са познали Божията воля, чрез упражнение разпознават вече доброто и злото и т.н.
Така че ви моля сега да слушате внимателно, защото ако го хванем всички тия нужди, които ги пишете, всички тия проблеми, които слагате постоянно на стената и на личните, постоянно текат стотици, стотици нужди, всичките тия неща зад тях стои демон. Раберете, братя и сестри! Зад този блокаж стои демон, зад тази болест стои демон, зад това нещастие стои демон, зад тези неща стои демон, който чака някой да го конфронтира, който чака някой да му се съпротиви решително. Не случайно ни е дадено име, което е над всяко друго име, за да го вземем това име и да се съпротивим на врага. Да вземем това име и да местим планините, и да смъмряме бурите, и да смъмряме моретата, и да смъмряме вълните, да изсушаваме корените на растения, които не дават плод или дават лош плод.
Нека да почнем първо с първия вид – търсене на присъствието на Бога. Исус ни казва в Йоан 15 глава 7 стих:
Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас
Значи казва: „ако“ – условие, „ако вие пребъдвате в Мен“ тоест в Моето присъствие и „Словото Ми пребъдва във вас, тогава“, ако изпълните това условие:
Искайте каквото и да пожелаете и ще ви бъде.
С други думи Исус каза, че искането, понеже повечето хора влизат в молитва искайки – дай ми хляб, дай ми работа, изцели ме, освободи ме, снабди ми нуждите, за деца се моля, за родители, просто нужди, обаче Исус казва: „Тези нужди ако вие се научите да пребъдвате в Мен“, в Мен, не извън Мен, забележете. Значи пребъдването трябва да бъде в Исус, даже не около Исус, а трябва да бъде пребъдване в Него и Неговото Слово да пребъдва в нас, ние в Словото, защото Той е Словото и Словото в нас, тогава онова, което искаме го получаваме.
Затова е необходимо първо да се научим да пребъдваме в Господа. Тази молитва на пребъдване е молитва, при която ние смесваме Словото на Бога с молитвата. Размишлението върху Божието Слово смесено с молитва. Затова ви препоръчвам всеки да си вземе едно малко евангелие, което по възможност да ви бъде в ръката всеки един свободен момент, защото първо това евангелие, което стои в ръката ти, вместо телефона имам в предвид, нали днес телефоните повече са в ръката, но от телефона благодат не идва, от Словото на Бога идва благодатта. И ви препоръчвам да е истинско книжле, истинско евангелие, защото на телефона може да видиш някой откъслечен стих, но това е необходимо. Трябва да е по-малко, за да можеш да си го държиш в ръката, евангелие, което във всеки един удобен момент отваряш и четеш и размишляваш върху това, което четеш, докато не го разпокъсаш от носене и от четене. Не се притеснявайте ако го разпокъсате, Бог ще ви даде друго. Проблема да е, че се късат евангелията от употреба, това да ни е проблемът, защото бидейки в ръката това евангелие и си говорим с хората, аз във всеки един момент се сещам за Господа, защото това, което е в ръката ми ме подсеща постоянно за Господа, тоест ме подсеща да размишлявам върху него и да се моля. Какво толкова мога да се моля? – откривай ми, моля Те откривай ми Твоята воля, моля Те, Словото Ти да пребъдва в мен, изпълвай ме със Словото Си, откривай ми Словото Си, да пребъдвам в Словото Ти. Във всеки един момент молитва от порядъка на две, три думи.
В ръката ми, ако разбира се ти работиш с чук не можеш да го държиш с заедно с чука, нали, но всеки един момент, когато си свободен може то да е в ръката ти, да разговаряш с Господа, да общуваш с Господа и Той да общува с теб чрез Словото. Тоест да има една беседа, която постепенно да се засилва и времето, което ние прекарваме в общение с Него да бъде все повече и повече и времето, което не сме в общение с Него да бъде все по-малко и по-малко. Например ние си мислим, че трябва да е нещо много, трябва да е нещо голямо, не приятели, съвсем нещо малко трябва. Не са необходими велики и големи неща, за да върши Бог чрез нас велики и големи неща. От нашата страна се изискват малки решения, мъчнички, простички решения. Едно стихче, една молитва от три думи, не е необходимо много думи, но да се набляга на постоянството, да се набляга на това да не се излиза. Не са необходими много думи, необходимо е сърцето, да се приучава сърцето да влиза в присъствието на Бога и да се приучава да не излиза от присъствието на Бога.
Така че, когато сърцето започне, тоест духът ни, да се покланяме на Бога с дух, като говоря с дух имам в предвид с нашия дух, чрез Божия Дух, но с нашия дух, тоест духът ни да бъде в една позиция на поклонение, духът ми да пребъдва в една позиция на молитва. Това е едно непрестанно търсене вътре в нас на Господа, непрестанно приближаване към Господа. Разбира се докато човек се научи на това нещо има време на отдалечаване, има сухи времена и т.н. обаче с течение на времето човек започва да се приучава вътрешно да се приближава при Бога и Бог обещава да се приближава и Той към нас. Тоест отговорността е наша, не е Негова.
Вие се приближавайте и тогава Аз ще се приближавам при вас.
Радвам се, че вие го практикувате това нещо, тук една сестричка пише, радвам се. Трябва да го практикуваме да се приближаваме. Искам да ви кажа нещо, ние приближаваме ли се към Бога, ние се приближаваме към святостта. Искаме да се отървем от грехове, искаме да се отървем от пороци, от слабости, от болести, от демони, значи приближавайки се към светлината и ходейки в светлината тъмнината се отдалечава от нас. Приближавайки се към Бога силата се приближава към нас, ставаме по-силни. Много просто нещо, значи присъствието на Бога и Словото на Бога това е, което трябва да търсим. Чрез Словото на Бога ние се приближаваме до Него, чрез молитвата ние се приближаваме до Него. И това Слово трябва да стане ежедневна наша храна, с която храна духът ни се храни и духът ни се приближава постоянно при Бога. Колкото повече ние се научим да се приближаваме и да стоим в Неговото присъствие, толкова повече Неговият глас ще стане нормален за нас.
В Неговото присъствие гласа на Бога започва да става разпознаваем. Не може човек, който е далече от Бога да каже: „Ама какво иска да каже Бога? Как говори?“ Това все едно си на две различни планети, Той на едната планета, ти на другата и искаш от тази планета да разбереш какво казва Той от другата. Трябва да си на същата планета с Него, трябва да си на същите вълни, на същата станция. За да влезем на Неговата станция ето, тук са Неговите мисли, Неговите мисли са в Библията. Просто Неговите мисли започват да стават наши мисли, тези мисли от Словото започват да стават наши мисли. Нашите мисли и Неговите мисли се преплитат.
Който се съединява с Господа става един дух с Него.
И вече в едно такова общение, тази молитва не е нещо, което да е някакво деклмиране или нещо. Няма такова нещо, тази молитва е едно общение, тя може да бъде много тиха понякога. Понякога това може да бъде просто духа, който говори в сърцето ти, защото ти си с хора, работиш с хора, не можеш винаги на работното място и т.н. не може винаги да го кажеш, но вътре сърцето ти може да продължи да търси това общение с Господа, това присъствие с Господа. Да не се задоволяваш с това какво е около теб, да ги гледаш хората в света пък да роптаеш – не, не, не. Научете се, да се научим просто да бъдем удовлетворени и доволни от ходенето си с Него.
Ето, вижте сестричката какво пише: „За какво се говори тук?“ Разбирате ли? Значи, когато идва човек от някъде не може да разбере за какво се говори, защото тия неща, които се говорят те са вътрешен материал, те са от кухнята. Като дойде човек от вън не може да схване за какво става въпрос, трябва да влезне. Затова трябва да влезнем. Като говори Бог някои неща в Словото няма как докато не влезнеш вътре да ги разбереш. Аз за това говоря просто, разбира се гласът на Бога и силата на Бога започва да оперира в теб, защото ти пребъдваш в Него, ти пребъдваш в Неговото Слово, Неговото Слово пребъдва в теб, Господ пребъдва в теб, пък ти в Него, става едно преплитане.
Който се съединява с Господа става един дух с Господа.
Това е тази молитва, за която говоря. Значи докато не влезем в кухнята няма да разберем какво става, но говорим за кухнята на Господа. И така, влизането в Неговото присъствие, да живеем в скришното място на Всевишния. Исус каза да влезеш в скришната стаичка. Той няма предвид само да влезем да се крием по стаите, има предвид да влезнеш в скришното място, което е мястото на Духа, да влезнем в онова вътрешно място, където е Той. Защото в крайна сметка, приятели, нека да бъдем откровени, вие знаете, че Бог Отец е на небесата, Исус Христос на небесата, но трябва да помним, че Святият Дух е на земята и то не къде да е. Святият Дух не е къде да е, Той живее вътре в мен и в теб. Всеки, който е приел кръщение в Святия Дух, Той живее в нас, тоест общуването, връзката с Него не е някъде навън, тя се осъществява в нас. Той живее вътре в нашия дух, следователно, за да влезем във връзка с Него не се иска толкова ходене в пространството навън, колкото влизане навътре в духа. Както онзи ден като се молехме с тази молитва в Ефесяни 3 глава, където се казва да познаем височината, ширината, дължината и дълбочината на Христовата любов. Виждате, че има тук четири измерения. Височината е ясна, дължината е ясна, ширината е ясно, но дълбочината е точно тази, която трябва да потърсим, дълбочината в Словото, дълбочината в молитвата, дълбочината в общението, Бог е дълбок. И това е тази молитва, за която говорим.
Тази молитва, за която говорим общение с Бога, тя е на първо място в духа и на второ място на устата. Искам да обърнете внимание. Джон Бънян казва, че в молитвата е по-важно да има човек сърце, отколкото уста: „По-добре, сърце без уста, отколкото уста без сърце“, говорим за този вид молитва. Значи що се касае до Бога, понеже Бог гледа на сърце, в отношенията ни с Него празните думи не вършат работа, защото Бог гледа на сърцето. Тоест думите, които са сочни, изпълнени със сърдечно съдържание са тези, които имат ядка, те са тези, които Той ги чува. Затова е необходимо този тип молитва да култивираме, да развиваме, молитва, която задълбочава нашето Богопознание или опознаване на Бога, не просто интелектуално знание на Бога, но духовно опознаване на Бога, както и самият Йов казва:
Преди с ушите си бях слушал за Тебе, но сега очите ми Те видяха.
Тоест да Го видим с очите на сърцата си, да общуваме с Него сърце със сърце, дух с Дух.
Ето, сега, брате, искам да ти кажа, моля те вече с това, което пишеш за Израел, разбрахме го вече, обаче сега в момента говорим за друго нещо, говорим за молитвата в Духа и това изкарва хората от Духа. Виждате ли, искам да ви покажа нещо тук, значи ние можем с нашите постъпки и думи да изкарваме хората от Духа. Ето сега едно такова нещо, аз защо му обърнах внимание? Защото аз може да не му обърна внимание, но много хора си отклоняват мислите. Не е сега момента, пусни го по Фейсбук, когато няма поучение. Когато има поучение всеки един от нас е отговорен за това, което пише във Фейсбук. А така, прощаваме ти и Бог да ти прощава. Всеки един от нас е отговорен какво говори, какво пише, защото тук на това място ние сме се събрали все едно в църква и трябва да се внимава всеки да може да влиза в Божието присъствие. Аз знам, че не е лесно, знам, че не е лесно. Например ще ви кажа, един от основните приоми на дявола да изважда хората от присъствието на Бога и по църквите и по интернет е телефонът. Значи дяволът използва много телефоните днес, на първо място може би, точно в най-важния момент той ще намери да прати някой да ти звънне, използва телефони, използва таблети, използва лаптопи.
Трябва ние да можем, приятели, да се върнем и да влезем в Духа и тази първа молитва, за която говоря аз, молитва на общение, влизане в Божието присъствие е толкова необходима и Господ използва Неговото Слово. Затова ви препоръчвам всеки да си вземе в ръката, когато имаш възможност да си носиш Божието Слово и да си го четеш. Защо мислите например, че православните монаси, католическите монаси са ходели с една броеница. Виждали ли сте ги? С броеница ходят, молят се и с броеница се движат, говоря за католическите и за православните монаси. Защо го правят това нещо? Защото те държат това в ръката си и им напомня постоянно, че трябва да пребъдват в молитва и те правят така, помолват се, помолват се, помолват се. Разбирате ли? Постоянно се учат как да пребъдват в Господа. Още по-добър вариант от броеницата е да имаш евангелие в ръката си, защото на броеницата нямаш Слово, там просто броиш колко молитви си направил, но тук докато се молиш Господ да ти даде слово можеш да отвориш и да си прочетеш един стих или повече от един и да започнеш да размишляваш върху това слово и да продължаваш да се молиш. Молиш се и се връщаш, Словото те води към молитвата, молитвата те завежда в Словото, не е бърз процес, не се напредва бързо. Искам да ви кажа – не се напредва бързо, обаче какво се получава? Получава се един сериозен напредък с постоянство в присъствието на Бога.
Докато се молите по този начин, това се нарича молитва в Духа, молитва в Словото и Духа, докато вие се молите по този начин ще откриете в един момент, пак ви казвам не из един път, но в един момент ще откриете и ще кажете: „ей, аз имах такъв и такъв проблем, а вече се оказва, че го нямам, имах такъв и такъв порок, а вече го нямам, имах слабост към този и този грях, изведнъж се оказва, че аз го нямам, аз даже не съм забелязал кога съм се освободил от това нещо“. Защо? Защото ходиш в светлината и светлината те освобождава от тъмнината. Ето, виждате колко е съществено това.
Това слово, което говоря в монета, то не е подредено, но има Дух зад него, това слово, което говоря в момента може да не е едно, две, три, четири, пет точки, но ви препоръчвам слушайте го повече пъти след това на видео, разсъждавайте върху това и предприемете практически действия. Това Слово да стане живот в сърцето, да бъде и на ръката ти, и на очите ти, и на устата ти, и в сърцето ти това Слово. Ще видите как Господ ще започне да ви говори, да ви дава откровения, ще ви дава сила, ще ви води много повече.
Така че това е този вид молитва, за който ние говорим, молитва в Духа, или молитва в Духа и в Словото. Имаме една песен, която се казва „Слово и молитва“, това е – Слово и молитва. Това е молитва, в която ти търсиш лицето на Господа, търсиш приближаване при Господа и Господ се приближава при теб, ти търсиш да пребъдваш в Него и Той пребъда в теб. Няма много подробности, Бог ще ви учи по пътя. Целта не е много приказки, целта в тази молитва е сърцето да пребъдва в Господа, духът ми да пребъдва в Святия Дух, духът ми да е свързан със Святия Дух максимално. Както Исус каза:
Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод без да пребъдва на лозата, ако не остане на лозата, така и вие не можете да дадете плод, ако не пребъдвате в Мене – казва Господ.
Без Мене не можете да сторите нищо.
Така. Това е този вид молитва, за който говорим, молитва, която търси Господа и Неговото присъствие. Сега ще преминем към следващия вид молитва, която е молитва на духовно воюване или молитва, която е молитва с власт. Както казахме Исус ни е дал пример с планината, с морето и вълните, с бурята и т.н. Това е този тип молитва, молитва с власт. При тази молитва ние използваме името на Исус, което ни дава тази духовна власт. Тази молитва е молитва вече на воюване със врага. Не се бойте да воювате със сатана. Исус казва в Лука 10:19
Давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпиони, власт над цялата сила на врага и нищо по никакъв начин няма да ви повреди.
С други думи, не се бойте, че ще ви повреди. Той достатъчно ви е повредил, приятели, той достатъчно е повредил народа, няма защо да си мислите, някой си мисли, че ако не го закача той няма да го закача. Той ви е закачил и постоянно закача, това, което трябва да направим е да се съпротивим на дявола и той ще бяга от нас. Тоест трябва да има молитва на съпротивление или молитва на духовно воюване. При тази молитва на духовно воюване какво можем да направим?
№1 Прочит на Божието Слово.
Прочит, взимаш и прочиташ един пасаж върху, който ще се молим, например може да е пасажа:
Никакво оръжие скроено против тебе няма да успее.
Взимаш и прочиташ, може да го прочетеш няколко пъти. Вие можете да видите в молитвата в Елин Пелин, тя беше върху молитвата Отче наш, аз прочетох един път молитвата Отче наш и след това вече втория път, когато я прочетох Господ постепенно започна да ме въвежда във воюването и вече към средата на молитвата вие ще видите как нещата започнаха да се развиват, да стават по-радикални, повече с власт, повече сила. Разгледайте я молитвата и ще видите. Значи първо започваме с един прочит. Не се безпокойте, защото човек като започне да се моли понякога казва: „Е как сега да се моля, какво да кажа, от къде да тръгна?“ Започни да четеш, примерно молитвата Отче наш или Ефесяни 1 глава има молитва, или Ефесяни 3 глава има молитва, или молитвата на Явис, или 91 Псалм, или 23 Псалм или друг някой псалм, те са пълни с молитви. И така, започнете да четете нещо, прочит, бавен прочит. Прочита на Божието Слово ви въвежда не само в молитва на воюване, но и в молитвата на присъствието на Бога.
Значи, ако искате да влезете в присъствието на Бога, да общувате с Него най-хубавия и най-бързия начин на влизане в това присъствие е чрез Божието Слово. Вземете и четете от Божието Слово и в един момент ще излетите в Духа. Значи първото нещо е прочит на Словото.
№2 Имаме молитва.
Започваме да се молим върху това Слово, което вече сме прочели, например 91 Псалм:
Който живее под покрива на Всевишния ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
Моля Те, Господи, помогни ми, научи ме да живея под Твоя покрив, в Твоето присъствие и да бъда под Твоята сянка, Твоята защита, Твоята сила.
Хиляда да паднат от страната ти, десетки хиляди до десницата ти, до теб няма да се доближи.
Моля Те, Господи, дори и да паднат хиляда от тази страна, десет хиляди от тази страна до мен да не дойде.
Никакво зло няма да те сполети, нито ще се приближи язва до шатъра ти.
Моля Те, Господи, никакво зло да не дойде до мен, нито до дома ми. Заповядай на ангелите Си да ни пазят във всичките ни пътища.
И просто започваш да се молиш, значи ти минаваш, вече един, два, три, четири пъти примерно си прочел някакъв пасаж и след това вече върху същия този пасаж започваш молитва. Не се притеснявайте да повтаряте, повторението е много добро нещо. Да вървите на широко, да четете на широко е на широко, но когато искаш да изкопаеш кладенец трябва да работиш на едно място, да дълбаеш на дълбоко. Малко пространство, но дълбоко ще те доведе до кладенеца, те доведе до водата. Така че ако искаш да намериш вода трябва по-малко, по-малък пасаж да вземеш от Библията, обаче да влезеш по-дълбоко, да има четене, да има повторение. Не я разглеждайте Библията като историческа книга или като роман – аз вече това съм го чел, няма такова нещо. Напротив трябва да се разбие тази черупка на плътта, тази черупка на буквата и да се влезе вътре в Духа. Затова четете по няколко пъти, после започнете да се молите върху пасажа, можете да повтаряте молитвата, не се притеснявайте колко пъти ще го повторите това нещо. Докато има благодат в сърцето ти моли се и повтаряй.
Казах прочит, после минаваме през молитвата, след това можем да минем на третия етап. След молитвата можем да започнем да изповядваме.
№3 Изповед
Не е задължително точно в този ред да са нещата, но изповед на Божието Слово. Знаете ли, понякога човек се моли, моли, моли и така си казва „абе не ми върви много молитвата“, обаче в един момент започва да изповядва Словото и чувства как вяра идва в сърцето му, как нещо става в духа, значи Господ те води към това нещо.
Никакво оръжие скроено от дявола срещу мен няма да успее и аз ще победя всеки език, който се надига на съд срещу мен.
Разбирате ли, започваш. После го повтаряш:
Нито едно оръжие скроено срещу мен няма да успее и аз ще победя и не само ще победя, но побеждавам всеки език, който се е надигнал на съд срещу мен в името на Исус.
Почваш да го изповядваш. Изповед на Божието Слово.
Господ ми е дал власт да настъпвам на змии и на скорпиони и власт над цялата сила на врага и нищо няма да ме повреди.
Дори хиляда да паднат от страната ми и десет хиляди до десницата ми, до мене няма да се приближи.
Така че започваме да изповядваме Божието Слово. Ще кажеш: „Ама това не е молитва“. Не, не, молитва си е, молитва изповед, продължаваме. Това е воюване. Защо? Защото при изповядването вярата в сърцето оживява, идва на устата, сърце и уста прави чудо. Ти изповядваш Божието Слово, оперираш във вяра, вместо да се оплакваш, ти изповядваш вяра.
Да, никакво зло няма да ме сполети, нито ще се приближи язва до жилището ми.
Ти си заповядал на ангелите Си за мене да ме пазят във всичките ми пътища, на ръце ме вдигат и ме ностя да не ударя о камък ногата си.
Настъпвам лъв и аспид, стъпквам млад лъв и змия, в името на Исус.
И така, преминаваш от прочит, молитва, минаваш в изповед. Изповед на Словото това е воюване, това е воюването на вярата. След това можем да отидем на номер четири. Какво можем да направим след тази изповед?
№4 Духовно воюване
Баш духовното воюване, при това точно духовно воюване конфронтираме силите на тъмнината, техните планове, стратегии и действия. Започваме да конфронтираме, връзваме, развързваме и директно им говорим. Какво? Ти говориш според Словото, например:
Никакво зло няма да те сполети, нито ще се приближи язва до шатъра ти.
Какво може да конфронтираме? В името на Исус, всяко зло, което е застанало срещу мен, всяко зло скроено от врага, всяко зло срещу моя дом и служение, работа, всяко зло в името на Исус го разрушавам, защото е писано:
Затова се яви Божият Син да разруши делата на дявола.
Така че въз основа на това слово ги разрушавам тия дела.
След това можем да отидем 13 стих, където казва:
Ще настъпя лъв и аспид, ще стъпча млад лъв и змия.
В името на Исус, лъв, аспид, млад лъв, змия, свързваме го с Лука 10:19 – змии, скорпиони и всички сили на врага, които са застанали срещу нас ние ги връзваме с тройното въже, което не се къса лесно. Ние ги връзваме в името на Исус Христос и ги изгонваме и им заповядваме да отидат там, където Исус им е заповядал. Това е единият вариант – там, където Исус им е заповядал, другият вариант е да кажеш: Нека да се вдигне тази планина и да се хвърли в морето. Защото Исус каза планината къде да се хвърли? – в морето. Морето е образ на бездната, от морето излизат антихристът и т.н. звярът излиза от морето. Морето образ на бездната. Демоните молеха Исус да не отидат в бездната, значи това е мястото, където би трябвало да отидат. В името на Исус, ние им заповядваме да отидат там.
Хубаво е, когато воюваш да има тези три неща:
1. Да ги връзваме.
Защото връзването означава арестуване на врага, значи врагът трябва да бъде вързан, арестуван. Исус каза, че преди да се освободи дома трябва да се върже силния, тоест ти не можеш да влезеш в дома и да оперираш нормално, ако първо не вържеш тоя, който е в дома, за да можеш свободно да оперираш. Значи първо в дома той трябва да бъде вързан. Да е вързан не е достатъчно, арестуван или вързан не е достатъчно, това е временно явление.
2. Той трябва да бъде изгонен.
Ако е вътре в дома ти, ако е вътре в теб, в тялото ти или в душата ти ако е, той трябва да бъде изгонен. Значи трябва да има изгонване, трябва да му се каже „вън“. Това казване вън трябва да бъде казано с власт, трябва да бъде казано със сила, трябва да бъде категорично, не колебливо. Злите духове разбират кога едно нещо се казва категорично и кога не, кога се говори с вяра и кога не. Значи те трябва да бъдат вързани номер едно, като кажеш, че са вързани те са вързани, когато кажеш, че ги връзваш, те са вързани. След това, следващото нещо трябва да им кажеш да излязат, от там, където се намират да излязат и да не се връщат повече. Всичко се прави в името на Исус, без името на Исус не можем нищо да направим.
3. Да им дадеш адрес.
След това, обаче, когато им кажеш да излязат е важно да им дадеш адрес, на който да отидат, не просто да се мотаят из пространството и да търсят поводи да влизат в други хора, те трябва да бъдат изпратени на адрес. Затова най-добрия адрес, на който могат да бъдат изпратени е бездната. Вие помните в Лука 8 глава легионът помоли Исус да не ги праща в бездната. Исус ги прати в свинете и те къде отидоха? – в морето, пак отидоха в бездната.
Значи, имайте в предвид, че тяхното място, за да каже той на Исус да не ги праща там, значи там трябва да бъдат пратени и затова ви препоръчвам да им давате адрес, за да не се получава така излиза от един пък после търси начин да влезе някъде другаде. Има достатъчно места, където може да влезе, не на самата служба, където сте вие, защото на богослужение демоните не могат да влязат току така, защото там е огън, те гледат как да бягат. Но те могат да намерят хора, които са застанали, които са в греха, които влизат в греха, ще ходят по дискотеките, ще ходят по окултните домове, по сатанинските места и т.н. Има хора, които търсят общение с нечисти и със зли духове, защото не разбират, така че те при тях ще отидат. Ние не искаме те да ходят там, ние искаме те да отидат в бездната. Разбирате за какво говорим, нали?
Така че първо ги връзваме, второ ги изгонваме категорично в името на Исус и трето им даваме адреса, където да отидат. Става въпрос за изгонването. Сега, в тази молитва на воюване 2 Коринтяни 10 глава от 3 до 5 стих, се казва, че оръжията на нашето воюване не са плътски, но са силни чрез Бога или чрез Духа да събарят крепости и казва:
Събаряме помисли /представи или въображения/ които се издигат високо над познанието на Христос
Тоест целта на тия крепости, тия бариери, които сатана издига в умовете и представите на хората са да не могат хората да познаят Спасителя, да не могат да познаят Бога. Ние трябва да воюваме, да събаряме тия крепости. Тези крепости са вътре в умовете, вътре в сърцата на хората, те са вътре в хората, така че тия крепости трябва да се събарят и ние в името на Исус Христос можем да вземем власт и да ги събаряме. Няма смисъл да спорим с близките си хора, няма смисъл да спорите, то така не става със спорене. Трябва тия крепости в духа да се разрушават.
Ерихонските стени как се разрушиха? Разрушиха се чрез духовно воюване. Това обикаляне, обикаляне седем пъти, седем дена по един път, на седмия ден седем пъти, това е четиринадесет пъти. Някой ще каже, че Господ може от един път може да го направи. Приятели, Той Господ всичко може, но ние не можем всичко. Всичко можем по начина, по който Той ни покаже да го направим. Затова не се притеснявайте, ако трябва седем пъти, ако трябва четиринадесет пъти да повторите, ако трябва седемдесет пъти по седем, бъдете настойчиви докато резултатът дойде. Понякога трябва крепостните стени да се бомбандират, когато са по-тежки стени трябва да се бомбандират докато паднат. Понякога един дънер, едно дебело дърво трябва да се копае, копае докато се изкорени. Има планини, които са по-големи, местят се по-бавно, по-трудно в зависимост от вярата, с която разполагаме, но трябва да не се предаваме, а да воюваме и да ги разбираме тия неща. Тия крепости трябва да се съборят.
2 Коринтяни 10:3-5 крепостите на врага в умовете ни, всяка крепост, която врагът е изградил в моя ум, в моето сърце, в моето семейство, нека да бъде разрушена чрез оръжията на Бога в името на Исус Христос. Нека бомбите на Святия Дух да взривят всяка крепост, нека динамитът на Святия Дух да взриви всяка крепост на сатана в нас, нека динамитът на Святия Дух да взриви и да разруши всяка крепост от сатана в сърцата ни, в домовете ни, в мощното име на Исуса Христа от Назарет!
Така че виждате. Сега, във воюването, като започнем да воюваме ние можем не само да изповядваме третата точка, както казах изповед на Божието Слово. Ние можем да изповядваме кръвта на Исуса. Трябва да обърнете внимание на тези оръжия.
№1 Оръжието на Името на Исус;
№2 Оръжието на кръвта на Исус;
№3 Оръжието на огъня на Святия Дух.
Използвайте ги тия оръжия, невероятна мощ ще има. Така че, какво правим ние? В името на Исус Христос, всякакви вериги на сатана в мен, в дома ми, всякаква верига на тъмнината, нека огънят на Святия Дух да я разтопи. Казва се в Словото, че:
Планините се топят като восък пред присъствието на Бога.
Ние какво можем да кажем? В името на Исус, всяка планина в мен, може да е планина на болест, може да е планина на неспособност, планина на блокаж в живота ми, планина на неверие в семейството, може да бъде различни видове планини, значи всяка една планина, която е поставена от сатана в дома ми, в името на Исус Христос огънят на Святия Дух да слезе върху нея и да я разстопи като восък.
Значи ние извикваме огъня на Святия Дух, както Илия извика огън, той извика огън и изпояде вражеските войски – 1 глава на 4 Царе. Дойде петдесятник с 50 войника, Илия извка огън, изпояде ги, втори петдесятник с 50 войника – огън, изпояде ги, третият вече дойде и моли за милост и тогава Илия се спря. Но какво искам да ви кажа? Вражеските сили нека огънят от небето да слезне и да ги изпояде, говорим за духове не за хора. Исус упрекна Своите ученици като искаха огън да даде да изпояде едно село. Не ние говорим за силите на сатана да бъдат изпоядени от огъня на Святия Дух, защото нашият Господ е огън пояждащ, огън пояждащ за враговете ни. Така че ние призоваваме, искаме огънят на Святия Дух да слезе да разтопява вериги, да разтопява планини, да изкоренява и изгаря всеки корен, който сатана е насадил в нас, да изгаря всяко семе, което сатана е посял в нас и домовете ни, тоест ние призоваваме този огън. Използвайте огъня на Святия Дух, приятели.
Другото, което казах е прилагането на кръвта на Исус. Ние прилагаме кръвта на Исус в молитва. Как прилагаме кръвта на Исус? Ето, например казвам: Чрез кръвта на Исуса Христа всичките ми грехове са простени! Чрез кръвта на Исуса Христа аз съм оправдан, счетен за невинен! Чрез кръвта на Исуса Христа аз съм осветен! Чрез кръвта на Исуса Христа съвестта ми е измита, изчистена от всякакви мъртви дела! Чрез Кръвта на Исуса Христа и Неговата плът аз съм изцелен! „Ама не съм“. Няма бе, Словото казва, че си изцелен, ще изповядваме Словото и ще видим реалността. Чрез кръвта на Исуса Христа аз съм свободен от хомота на сатана, защото Бог ме е преселил от царството на тъмнината в царството на възлюбения Му Син! Чрез кръвта на Исуса Христа имам живот изобилен и живот вечен! Чрез кръвта на Исуса Христа имам спасение и вечен живот! Чрез кръвта на Исуса Христа проклятието е разрушено и аз съм благословен заедно с дома ми с благословението на Авраам.
Прилагаш кръвта на Исус