Има въпрос: „Каква е разликата между плътта  и тялото на човека?”

Това е наистина един важен въпрос: „Какво представлява плътта?“ На някои места в Библията не се прави разлика между плът и тяло. Но в Новия Завет ние трябва да направим много ясна разлика между тези две неща.

Бог създаде тялото на човека от пръст от земята и каза, че това е добро. Можеш да погледнеш своето тяло и да кажеш: „Бог каза, че тялото ми е добро. Благодаря на Бога за моето тяло.” Защото включително и нашето тяло е храм на Светия Дух. Ако беше лошо, Бог щеше ли да иска Неговия Свят Дух да живее в това тяло, ако е лошо? Ако беше лошо тялото ни, Бог ще направи ли така, че един ден да бъде възкресено това тяло и да живеем отново в тяло? Да, действително сега сме в душевно тяло, но един ден ще имаме духовно тяло, но пак ще имаме тяло.

Исус в момента има тяло на небето, прославено, духовно. И се казва в Лука 18:8

Лука 18:8 …Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? 

Не казва: „Когато дойде Божият Син.” Защо? Защото, когато дойде от небесата, Той ще дойде пак в тяло – духовно тяло, но тяло. След като възкръсна, Тома бръкна в Неговите рани, пи сок и яде риба. Така и ние ще бъдем възкресени в тяло. Нашито смъртно тяло един ден ще стане безсмъртно, няма да има глад, няма да има скръб, няма да има такива неща. Но ще имаме тяло. Тялото е много ценно.

Даже тука си говорихме с моята съпруга, един ден стана въпрос за телата. Когато чухме, че са намерили някакви останки от тялото на Йоан Кръстител и видяхме какво голямо внимание православната църква обръща на тялото на Йоан Кръстител и си казахме: „Защо пък толкова внимание обръщат на това?” И като се замислихме и погледнете, че Йосиф възложи на евреите, когато се преместват от Египет в Ханаанската земя да вземат неговите кости. Авраам купи специално място за пари за гроб за себе си и за дома си. Не искаше подарък. Това означава какво е, но виждаме, че се е отдавало значение на това. Исус пък каза в Новия Завет:

Оставете мъртвите да погребат своите си мъртъвци. 

Но виждате, че тялото на Исус не го захвърлиха някъде, нито го кремираха, а го поставиха в един специален гроб, от където Той възкръсна. И каза:

Няма да оставиш тялото ми да изтлее,

нито душата ми в шеол. 

 Т.е. виждате, че тялото Му не е изтляло, не е започнало да гние. Преди това е станало възкресението. Явно Господ има специално отношение към нашите тела.

Но, когато говорим за плътта, плътта е лошото в нас. И плътта не е нещо физическо и телесно. Плътта представлява тази природа в човека, която накара Адам и Ева да се разбунтуват срещу Бога и да съгрешат. Това е плътта. Плътта е така да се каже това наследство, което получаваме от Адам – този бунт и пр. Ние като християни можем да говорим за различни грехове.

И една грешка, която правят съпругите, когато казват на съпрузите си: „Докога ще пушиш, докога ще пиеш, докога това ще правиш….?” Обаче истината е, че има един корен и този корен е неверие и бунт. Ако се преборите с неверието, всички други неща ще се оправят. Причината за извращенията е неверието. Исус какво каза на Своите ученици?

Роде невярващ и  извратен. 

Виждате, че извращенията, които нападат този свят, а включително и църквата, са причинени от неверие. Невярващ номер едно, и извратен номер две. Това е тази плътска природа. И Господ прави следното нещо. Нашето тяло казахме, че един ден ще възкръсне. Но какво Господ прави с плътта? В Библията се казва, че нашата плът е съразпната с Исус Христос. Нашата плът, нашата плътска природа, Адамовото естество е разпънато с тялото на Исус Христос. И след това се казва ,че ние сме новородени, ставаме нов човек, който е в Христа Исуса.

Старото премина (плътта), ето всичко стана ново. 

Така че Бог ни дава една нова личност в нас да живее, променена. Когато човек се новороди, нещо става в него, има някаква промяна в него. Не е само с устата си да издекламираш: „Аз вярвам, че Исус Христос…”

Ако повярваш в сърцето си и изповядаш с устата си, тогава ще се спасиш. 

И дори тогава, когато новороден човек влезе в грях, той не влиза леко в греха. Него сърцето го изобличава, той се събужда сутрин с обвинения, Светия Дух го изобличава, няма мир в себе си. Защо? Защото тази природа, която Бог вече слага в него, природата на Неговия Син, Божествената природа, ставаме Божии синове, тази природа, която е в нас, тя е свята природа.

Адамовата природа, която е разпъната с Христос, и от друга страна Божествената природа, която идва чрез Христос. Но в нас остават два копнежа – копнежа на плътта, който е разпнат на кръста, но въпреки всичко ние можем да имаме такъв копнеж и да живеем в плътта и в грях, и копнежът на Духа, който иска да живеем свят живот и да угаждаме и да се покоряваме на Бога. И Павел казва, че има в себе си тази борба между плътта  и между Духа, между тези два копнежа. Обаче ние сме тези, които трябва ад изберем как да живеем. Плътта са тези плътски желания, както казва Еди:

„похотта на плътта, пожеланието на очите

и тщеславието на живота.” 

Това е от света, това е от сатана. Плътта, която все повече и повече желае, окото, което не се насища с нищо. Някои си мислят, че като вземат да изгледат повече неща, но не се насища. В момента в световен мащаб толкова много неща се предлагат да се гледат, колко комфорт се предлага и хората не стават по-щастливи от това. Нито с хубави коли, нито с филми най-различни и неща, които могат да гледат. Нито дори със слава това нещо се удовлетворява.

Защото още от началото приятели, нещата са започнали с Адам и Ева. Змията дойде да изкушава Ева с тези неща – похотта на плътта (че плода е вкусен) пожеланието на очите (че е приятен на вид) и тщеславието на света (че ще ги направи като Бога).

Тези неща не са се променили. Исус също беше изкушаван в пустинята по същия начин. Похотта на плътта: направи тези хлябове на хляб, пожеланието на очите (показа Му всичките царства  и тяхната слава  и каза: това ще бъде Твое, ако ми се поклониш) и тщеславието на живота (сатана използва писанието, като каза: Хвърли се от тука, защото  е писано: ще заповяда на ангелите Си да Тебе, да Те носят, да не би да удариш о камък ногата си). Така че номерата на дявола не са се променили много за тези хиляди години.

Но забележете едно нещо: още от началото се казва за змията, че Бог я прокле, поради това, че изкуши човека, и каза:

Битие 3:14 ще се влачиш по корема си по земята

и с пръст ще се храниш. 

Пръста  е образ на плътта, с плътските действия на човека ще се храниш. Като живееш в плътта ти даваш на дявола власт и сила. Ако ходиш в духа няма власт и сила над тебе, но доколкото ходиш в плът, т.е. ходиш в грях, толкова даваш власт а настана в твоя живот. Затова ние трябва да държим плътта разпната, както се казва в Римляни 12:1,2:

Римляни 12:1. И тъй, моля ви братя, поради Божиите милости,  да представите телата си като жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.  

2. И недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Да представиш тялото си в жертва жива. Трябва плътта да се умъртвява, но не тялото. Да представиш тялото си на олтара. И както някой беше казал, че проблемът с живата жертва е, че може да слезе от олтара. Затова трябва да я приковем там на кръста, за да не може да слиза от олтара, за да не може да слиза от кръста. Какво означава да сложиш тялото си в жертва жива? Ами когато си сложил тялото си на олтара, ти няма да ходиш да блудстваш с това тяло. Защото това тяло е собственост на Бога, купено е от Бога с цената на Христовата кръв. Твойто тяло е вече собственост на Бога, това вече не е твоя собственост, нито на дявола.

Той ни изкупи от царството на тъмнината и ни пресели

 в Царството на Неговия възлюбен Син. 

Не може ти да ставаш едно с блудницата, нямаш право на чужда собственост. Трябва да бъде представено тялото ти на олтара. Не да пиеш, да пушиш и да вземаш наркотици, да блудстваш, да прелюбодействаш  и да гледаш разни мръсни работи. Това тяло не ти принадлежи, то е собственост на Бога. Трябва да то представиш в жертва жива. Това не означава да стоиш и нищо да не правиш. Напротив:

Който знае да прави добро и не го прави, грях на него.  

Т.е. да представиш твоите телесни части за вършене на Божията работа, да служиш на другите. Тези ръце са за да дава, да вършат добро, да помагат на болните да оздравяват.                                                                             

Римляни 12:2. И недейте се съобразява с този свят, 

Не се съобразявайте със света, не се съобразявайте с това, което е около вас, какво се говори по телевизията, какво се говори еди къде си и т.н. Не се съобразявайте, защото този свят преминава, приятели. Скоро си отива този свят, Христос идва, нека да се подготвим. Защото Неговото идване ще бъде в миг на око, няма време за подготовка. Затова съм длъжен да ви предупредя. Белезите на времето показват, че нещата много наближават, много интензивно е всичко. Крийте се в присъствието на Господа. Имайте страх от Бога, така както е било в Ноевите дни. Не гледайте велики и големи неща. Гледайте да се движите скромно и внимателно, защото кое причини сатана да падне. Както пише в Тимотея за епископа:

Да не е млад във вярата, за да не се възгордее 

и да падне в същото осъждение на дявола. 

Много пъти хората като мислят, че имат големи служения, големи дарби, големи неща… Няма такива неща, приятели, има голям Господ. Дарбите са проявление на Господа. Те не са наша собственост. Ние не можем да си ги вземем. В 1 Коринтяни  12 глава се казва, че:

Дарбите са проявление на Светия Дух. 

Т.е. дарбата не е нещо, което ти притежаваш и можеш да направиш. Дори и тези, които са служители на сатана – екстрасенси, врачки и др. такива, те също не притежават нищо. Чрез тях оперира нечист дух. Те си мислят, че имат нещо, но те нямат нищо. Човекът е една черупка, важното е кой е вътре в него. Този, който действа, е важен. Така че внимавайте много да не се възгордявате. „Аз имам голяма вяра” – ти ако имаш голяма вяра, няма да се гордееш. Който има голяма вяра, знаете ли какво означава голяма вяра? Човек, който има голяма вяра, той вижда голям Господ. Ако ти вярваш в твоята вяра, твоята вяра не е правилна. Вярата не е във вярата, вярата е в Господа.

Господ  е Начинателят и Усъвършителят на нашата вяра.  

Така че тя идва от Него, вярата идва, като гледаш лицето на Господа. Вярата идва, като четеш словото на Господа. Вярата идва, когато Светия Дух действа в сърцето ти. Тогава идва вярата. Вярата не е самовнушение, не е напъване. Когато човек вярва много пъти даже не знае, че вярва, защото тези неща, в които вярва, те му се струват нормални.

Представете си един Ной, който е строил 120 години един ковчег или един кораб. Той да се е отказал отдавна от това нещо, ако не е вярвал, че това нещо ще стане, което Бог му е говорил. Той ако не беше вярвал, щеше да каже: „Аз най-големият глупак ли съм, всичките живот си живеят, аз ще правя кораби?” Това е вяра, това е дар от Господа. Тя идва:

вярата идва от слушане, а слушането от Божието слово,

от Начинателя на нашата вяра, Който усъвършенства 

тази вяра вътре в нас. 

Така че, ни вяра имаме, ни дарби имаме, забравете ги тези работи, нито големите служения имаме. Какво означава голямото служение – апостолско служение? Апостол, пророк, евангелизатор, пастор и учител. Какво значи това? Апостол Исус в Евреи 3-та глава действа чрез апостола.

Не аз, но благодатта, която действа чрез мене, казва Павел. 

Това означава, че апостол Исус действа чрез апостола. Няма какво да хвалим апостола, нека да хвалим истинския Господ.

Второ: пророкът. Пророк Исус говори чрез нас. Евангелизатора също, пастира, учителя, това е все действие на Светия Дух, т.е. Исус говори чрез нас.

Една от големите грешки на нас като евангелисти е гордостта. Ние упрекваме православни, че имат много традиции, упрекваме католици, които имат идоли и традиции. Но проблем ни е гордостта.

Като слушам някои неща, аз изобщо за Господа не мога да чуя, не мога да чуя. Виждам големи имена, големи неща. Има едно име, което е над всяко друго име и това е името на Исус Христос. Лично ние трябва да бъдем много внимателни. Бог казва:

Аз съм Господ и славата Си на друг няма да дам. 

Като я казва, няма да я даде. И ако ние вземем тази слава за себе си, това е много опасно, защото искам да ви покажа какво самия сатана направи.

Исаия 14:12 Как падна от небето ти, денице, сине на зората,

отсечен до земята, ти който поваляше народите.

А ти казваше в сърцето си:

Забележете: дори гордостта е нещо, което е в сърцето. Господ мрази гордостта, горделив поглед.Защото има хора, които казват: „Аз съм най-грешния, най-недостойния.”, но в сърцето си са горделиви. А тука казва: 

А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата. 

Къде отива? Нагоре. Пътят нагоре е път надолу.

Който въздига себе си, ще се смири,

А който смирява себе си, ще се въздигне. 

Всичко отива на обратно. 

А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата,

Ще възвися престола си над Божиите звезди, 

Божиите звезди, значи ангелите. Ще възвиша престола си над Божиите ангели, или властта си над Божиите ангели. Аз, аз … не Той, Господ ще го направи, а аз…

Който сам препоръчва себе си не е одобрен,

а този, когото Бог препоръчва, той е одобрен.

Ще възвися престола си над Божиите звезди,

ще седна на планината в събранието на боговете,

на най-крайните страни на севера.

Ще възляза над облачните висини,

(и после най-страшното)

ще бъда подобен на Всевишния. 

Прави се на Бог. Това е голямата му мечта, да бъде като Бога. Затова говорим за Антихрист. Този, Който е против Христос, идва вместо Христос. Той иска да се направи на Христос. Виждате, сатана иска, но той просто е едно творение, а Бог е Творецът. Христос е роден, чрез Него всичко е станало. А сатана е просто едно творение на ръцете на Бога, даже не чрез ръцете на Бога, а чрез устата на Бога. Ние, хората, сме създадени чрез ръцете на Бога. И тука казва: 

ще бъда подобен на Всевишния.

Обаче ти ще се снишиш до шеол (до гроба)

До най-долните дълбочини на бездната. 

Искам да видите какъв е резултатът от гордостта. Ако искаш да слезеш до най-долните дълбочини на бездната  и до гроба, възгордявай се. Кой си ти, творение от пръст, спасено по благодат, по благодат спасен и направен Божии син. Кой си ти, та с твоите дела ли се спаси. Не ни ли спаси Бог чрез делото на Христос на кръста? Кой си ти, че да се гордееш  ида се надуваш пред другите. Кой си ти и в коя църква ходиш, че твоята църква е голямата работа. Единствената голяма работа е Господ. И както казва Павел в 1 Кор. има разцепление между вас. Защото един казват: „Аз съм Павлов, аз съм Аполосов, друг казва аз съм христов.” Нима Христос се е разделил? Нима Павел се е разпънал на кръста и си е пролял кръвта заради вас? Нима в името на Павел сте били кръстени във вода? На кого сте ученици вие и на кого сте последователи вие, и чие име ще въздигате? Кой е този служител, който ще бъде над и ще бъде голямо нещо?

Нека всеки човек да се смирява и да бъде като Йоан Кръстител, 

Верният служител на Бога, за който се казва, че между родените от жена няма по-голям от Йоан Кръстител. И какво казва той:

Ето Божият Агнец, Който носи греха на света. 

И кого сочи? Исус, а не сочи себе си. Верният свидетел сочи към Господа, а не сочи към себе си. И той казва:

Аз трябва да се смалявам, а Той трябва да расте. 

И ние всички трябва да го кажем: „Аз трябва да се смалявам, а Той трябва да расте.” Да се изгуби тази човешка важност. Знаете ли какво казва Смин Уилгързърд? Когато  е бил на 86 години, и вече е изхвърлил камъните в бъбреците и е оздравял (преди това е имал камъни в бъбреците и няколко камъка  е изхвърлил), вече е бил здрав и с вяра е победил, този великан. Обаче, когато е бил на 86 години, две години преди да почине, заявява: „Хората прекалено много започнаха да говорят за мене. Господ ще ме отмахне от сцената.” И две години по-късно той почива в една църква – седнал и така си е отишъл. Защо е това? Той не го е махнал, защото го мрази или нещо друго. Но защото много хора са започнали да гледат този човек, той  е имал по 24 възкресения в живота си. Той е действал, и то в една такава трудна атмосфера и да имаш такова мощно служение, представете си. Каква вяра, какво помазание е имал този човек, но хората са започнали да гледат него, и са имали чувството като че ли от него идва нещо. Не са виждали Господ, Който действа чрез него.

И Господ не иска никой да приема славата за себе си, и не иска никой човек да се възвеличава и да се възгордява, а иска Той да бъде възвеличен. Така че да вземем знамето на Исуса Христа, да се гордеем с Него, да благославяме Него и да говорим за Него. Не говорете за хората, говорете за Господа. Не говорете за църкви, говорете за Господа и Неговото дело. Не говорете за делата на хората, говорете за делото на кръста. Защото чрез Него се спасяват хората. Всички ние сме пръст, лъх, който идва на тази земя, живеем известно време и си заминаваме. Както казва словото, „като сянка минаваме насам и натам”.

Но Той е Първият и Последният, Началото и Краят,

 Вечният и Всемогъщия Господ. 

В Него е нашето упование, в Него е нашата вяра.

2 Коринтяни 1:8 Желая да знаете братя за скръбта, която ни 

Сполетя в Азия, защото бяхме изключително притеснени,

 вън от силата си, така че се отчаяхме дори за живота си.

Даже ние сами бяхме приели смъртна присъда в себе си,

за да не уповаваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. 

Дори самия апостол Павел в един момент е започнал да уповава на себе си, неусетно е започнал да уповава на себе си. И изведнъж идва една такава скръб, една такава атака, с която той не може да се справи. И в един момент се отчайва даже за живота си, приема за себе си смъртна присъда и казва: „Край, загивам.” И аз съм го чувствал това, като че ли съм в някакво море, морето е над мене и аз съм на дъното и просто не мога да поема въздух. И като че ли всичко ме залива и не мога да се отърва. И в този момент се сещам за този стих, защото Бог ми го даде този стих. Започнеш ли да ес чувстваш отчаян, че не можеш нищо да направиш, че си затънал, знай, че си започнал да уповаваш на себе си. И тогава той казва, един вид да ни научи Господ: за да се научим да не уповаваме на себе си, Който възкресява дори мъртвите. Той ни избави, Той ни възкреси и т.н.

Така че ако се намираш в безнадеждна ситуация, ако се намираш в такова трудно състояние, да знаеш, че най-вероятно си започнал да разчиташ на себе си, започнал си да разчиташ на плът. Това е много добра възможност да се научиш да уповаваш на Господа. Боли, обаче е много полезно, приятели.

Бог да ви благослови.

Амин!