Нека да започнем с Божието Слово сега. Нека да отидем на Матей 25 глава, приятели. Ще говорим върху една притча на Господ Исус Христос.
1 Тогава небесното царство
Забележете, в Неговите притчи Исус говори за царството небесно и за Божието царство. Значи Той говори за Божието царство и за царството небесно. Аз по принцип знаете, че обичам да опростявам нещата, не да ги усложнявам. Ние можем да направим голям въпрос от това какво е Божието царство и какво е небесното царство, може да философстваме, да говорим от сутрин до здрач по този въпрос, но аз ще ви кажа едно нещо. Нека да кажем Божието царство и небесното царство едно нещо. Небесното царство какво е? – Божието царство на небесата. Божието царство какво е? – небесното царство на земята. Така че Божието царство, небесното царство са взаимозаменяеми и нека да не ги усложняваме, за да може да свършим работата. Аз знам, че много философия може да извадим от това, нека да не ги усложняваме нещата, нека да гледаме по-простичко, за да може наистина да е практично и да върши работа. Философията работа не върши, трябва да има практика, затова вярата трябва да е съчетана с действие иначе няма резултат.
Небесното царство /или Божието царство/ ще се оприличи на десет девици /забележете думата девици/, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца.
Кой е младоженецът, за който става въпрос? Значи притчите са преобрази, притчите са картини, земни картини, които разкриват небесна реалност, земни картини, филми, които разкриват духовна реалност. Който си има тетрадка и си пише – младоженецът е Исус Христос, девиците са образ на църквата или църквите. Вие знаете, че Исус Христос е младоженецът, а църквата или църквите е невястата. Исус Христос се сгоди за църквата преди две хиляди години чрез Своята смърт и възкресение. Годежът вече е направен.
Искам да ви кажа и младите хора като се жените, не само младите, като се жените първото нещо е годеж. Христос е сгоден за църквата вече две хиляди години, но сватбата на Агнето предстои да бъде в небесата. Така че между годеж и сватба има разлика. Христос в момента и църквата са отделени, така да се каже, Той е на небесата, църквата е на земята и в момента сме в един изпитен период. Годежа е един изпит за младоженеца и за невястата, дали те ще бъдат верни, дали те ще се обичат без обаче да имат интимна връзка. Както виждате ние Христос в момента не Го виждаме, ние не знаем какво ще бъде когато се срещнем и като стане тази сватбена вечеря, когато се ожени църквата за Христос, какви ще бъдат тия любовни взаимоотношения, които ще имаме. Те ще бъдат много много по-красиви, много много по-силни и вечни, отколкото са между младоженец и невяста. Така че ни предстоят много приятни преживявания, само да устоим до край. Много приятни преживявания в духа при тази сватба, когато ние ще Го видим лице в лице и ще влезем в тази любовна връзка с Младоженеца. Така че тук се казва, че:
Небесното царство
Забележете отново за царството се говори. Христос говори за царство, църквата е включена в царството, но Той говори за царство.
прилича на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
Ние очакваме Младоженецът да се върне след двехилядното отсъствие. Хиляда години са като един ден за Бога и един ден като хиляда години, нали? Хиляда години са като един ден, до тук са минали два дена, третия ден. Много интересно. Кой ден възкръсна Христос? – третия. А откакто е възкръснал са минали два дена – две хиляди години, навлязохме вече в третата, третия ден – третото хилядолетие вече тече. Разбирате ли? Навлизаме във времето, когато Христос има да дойде. Така че тези девици излязоха да посрещнат младоженеца и ние чакаме Младоженецът да се върне, ние очакваме Христос да си дойде.
2 А от тях пет бяха мъдри и пет разумни.
Значи виждате, че и между девиците може да има мъдри, може да има неразумни. Както казахме тези девици са образ на църкви, рзумни църкви, неразумни църкви. Може да кажем разумни църкви и неразумни. Господи, давай ни откровение и мъдрост. Господи, направи ни мъдри девици. Господи, подготви ни да посрещнем достойно младоженеца в името на Исус. И както знаете трябва да бъдем без петно или бръчка. Като Го посрещнем Христос трябва да бъдем без петно и без бръчка. Петно означава да сме неопетнени. Вижте, Младоженецът е Христос, обаче има изкусител, който е сатана, който идва да изкушава църквите и иска да вземе тяхната любов, иска да ги отклони от Христос, трябва да бъдем без петно, да не сме църква, която е блудница, да не сме църква, която изневерява на младоженеца Христос, а да сме църква вярна на Господа. Вижте в Стария завет Израел колко пъти изневерява на Господа с други богове и Господ каза – ти си блудница и т.н. и все я приема и тя пак изневерява. Как изневерява? – с други богове. Някои казват – един бог, брат, един бог. Господ ревнува, ако служиш на Ваал, ако служиш на Ашерата, ако служиш на идолите, ако служиш на каквито и да е други богове така наречени изневеряваш на нашия Господ Исус Христос. Той трябва да бъде единственият, Той казва:
Аз съм единственият път.
Той е единственият младоженец за нас. Така че, скъпи приятели, трябва да бъдем внимателни да не слагаме под един знаменател всичките богове, за които говори света, всички имена на богове. Има само едно име дадено между Бога и човека, само едно име чрез, което да се спасим. Има само един посредник между Бога и човека, само един посредник, само един младоженец, само един път, само една истина и само един живот и това е Исус Христос. Така че виждате, че девиците трябва да са девици. Забележете тук се говори за девици, не се говори за блудници. Значи при тези десетте, явно че са църкви, не се слагат тия, които се отклоняват от истината и отиват по други богове, защото има такива, които отпадат. И в днешно време е много популярно да отидат към други богове, да смесват нещата, да смесват религиите, да смесват книгите. Само една книга говори истината и това е Библията, няма друга книга на тази земя. Така че тук се говори само за тези, които не са изневерили, забележете.
Защото неразумните, като взеха светилниците
Говорим за неразумните. Какво казва Библията? –
Христос е светлината на света.
Нали така? Христос казва:
Вие сте светлината на света.
Ние сме светлината, църквите са светилници. В Откровение на Йоан 1 глава се говори за седем светилника и седем звезди. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви, седемте светилника са седемте църкви. Нали виждате, отново? Тоест църквите трябва да са светилници, църквата трябва да е светлина. Ако църквата е тъмнина няма къде да има светлина, приятели. Ако днес църквата представлява тъмнина от къде ще дойде светлина? Няма от къде да дойде. Ако днес църквата е пълна с омраза, а не с любов това е тъмнина. Омразата е тъмнина, любовта е светлина. Ако днес църквата е пълна с плът това е тъмнина, ако църквата е пълна със Словото на Бога и с Духа на Бога това е светлина. Така че ние трябва да проповядваме светлина, трябва да живеем светлина. Църквата трябва да бъде светлина. Греха е тъмнина, правдата е светлина. Болестта е тъмнина, здравето е светлина. Робството е тъмнина, свободата е светлина, радостта е светлина, депресията е тъмнина. Живота е светлина, смъртта е тъмнина. И така, може много неща да говорим по този въпрос.
Виждате, че тези неразумните взеха светилниците си и всички църкви имат светилници. Всички ние си имаме светилник, като светулки сме, светилник си имаме. Обаче неразумните си взеха светилниците си, обаче не си взеха масло.
не взеха масло със себе си.
Ето, тук започват проблемите, не са си взели масло. В Библията маслото е образ на Святия Дух, помазанието. Значи неразумните девици представляват църкви, които не са взели със себе си маслото, не са взели със себе си Святия Дух, не приемат Святия Дух, не приемат помазанието на Святия Дух. Понякога това изглежда маловажно – по-важното е да сме добри, брате. Обаче тук Христос казва – те не взеха масло.
4 Но мъдрите, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.
Кои са тия съдове? – телата ни. В съдовете си трябва да носим масло, тялото е съд, както това е съд, /показва шише с вода/ съд, в който има вода. Така тялото ни е съд, в който трябва да има масло, телата ни трябва да са изпълнени с маслото на Святия Дух.
Заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.
Нека сега да се помолим малко: Господи Исусе, помогни ми да взема светилника си и да взема масло в съда си! Още един път. Господи Исусе, помогни ми да взема масло в себе си, да имам масло в себе си! Още един път. Господи Исусе, изпълни ме с маслото на Святия Дух, искам да бъда пълен с маслото на Святия Дух през всичките дни на живота си. Амин. Алелуя.
5 И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
Сега, приятели, искам да ви кажа нещо, Христос винаги казва:
Ето, Аз идвам скоро! Ето, Аз идвам скоро!
Из един път тук виждаме, че 25 глава на Матей Той пророкува, че ще се забави. Значи Петър говори за бавенето и казва, че някои тълкуват бавенето по един начин, а Той казва „чака всички да дойдат до покаяние“, това е бавенето Му. Чака всички да дойдат до покаяние. Значи има едно бавене, вие виждате, че Той се бави вече две хиляди години. Както казахме в очите на Бога две хиляди години са два дена, влизаме в третия ден. Както Христос два дена мъртъв, третия ден възкръсна, виждаме два дена Го няма, третия ден очкваме да дойде. Нали така? Така че младоженецът се бави и защо се бави младоженецът? Защото, както казва Петър чака всички да дойдат до покаяние, да не бъдат погубени, но да дойдат до покаяние. Тоест Той дълго търпи, дълго търпи, не вечно търпи, но в същото време това, което Той чака е също ние като църква да бъдем девица подготвена за Неговото пришествие.
И каква е подготовката за пришествието? – да вземем масло със себе си, да потърсим помазанието на Святия Дух, да потърсим присъствието на Святия Дух, да потърсим самият Бог, да се приближаваме при Него и Той да се приближава при нас. Това е подготовката. Да бъдем подготвени, църквата да влезе в едно положение, в което да бъде без петно, без пороци, непорочна, да бъде чиста, свята църква, обединена в любовта и в мира. Не кавги, сплетни, караници и конфликти, на което сме свидетели, така да се каже хроническа болест на църквата. Църквата е хронически болна в момента от това нещо, един дух на критичност, в който се критикуваме едни други. Трябва да бъдем внимателни в това как се отнасяме едни с други, защото казва Господ:
Който докосва тебе, докосва зеницата на окото Ми.
Значи ние Му бъркаме в очите на Господа много, без да се съобразяваме. Освен това, който докосва църквата на Господа, който разрушава Божия храм, казва, него Господ ще разруши. Така че трябва да бъдем много внимателни как постъпваме с църквата, локалните църкви, локалните служители, нека да бъдем внимателни и да пипаме дето се вика с пинсети, да пипаме много внимателно какво става, защото църквата е невяста на Христос и трябва да внимаваме как се отнасяме към невястата. Не трябва да бъдем груби един с друг. Словото казва, че трябва да бъдем благи, всичко що е благо, всичко що е благородно – благородие, благост, чест, честност едни с други. Любов, братолюбие, взаимопомощ, смирение, всеки да счита другия по-горен от себе си, да се изпреварваме да си отдаваме почит един на друг като Божии синове и дъщери, като синове и дъщери на Царят.
Скъпи Божии деца, може да не се харесваме, може да не си одобряваме всичко, но трябва да признаем, че сме родени от Бога и сме деца на Царят на царете и като такива трябва да имаме подобаващо уважение един към друг. Може да не си харесваме прическите, може да не си харесваме външния вид, начина, по който се обличаме начина, по който действаме начина, по който служим, но трябва да се уважаваме заради това, че сме деца на Царят, за това, че сме братя и сестри, заради това, че имаме един общ Баща, Който прати Собственият Си Син да пролее кръвта Си, за да може чрез Него ние да станем синове и дъщери на Бога, осиновени в Христа. И така, ако можем да послужим за единството, ако можем да послужим за мира, защото Божието Слово казва:
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове на Бога.
Блажени кротките.
Кротките, не арогантните. Блажени кротките, трябва да бъдем като агънцата, това е характерът. Гълъбчето, агънцето, ние не сме вълци, не сме кучета. Кучетата са нечисти животни, вълците са нечисти животни. Не сме хиени, не сме чакали, не сме вълци и кучета, казва Божието Слово, ние сме агънца и Христос нашият пример като агне на заколение не издаде глас, когато Го колят. Не проклинаше хората, а се молеше, както и Стефан:
Боже, прости им, защото не знаят какво вършат.
Наистина, те ако знаят какво вършат ще го направят ли? Никой, който разбира и знае няма да може да го направи това нещо, истинското познаване на Бога. Така че, който познава Бога, приятели, Бог е любов, не е възможно човек да познава Бога и да мрази брата си човек. Добре, тези които не са новородени ние също трябва да ги обичаме, не защото са Божии деца, те още не са родени от Бога, но защото са Божие творение. Бог със Собствените Си ръце ги е създал. Където и да са, бедни, богати, черни, бели, жълти, червени, каквито и цветове на кожата да имат всички са създадени от Божията благодатна и милостива ръка. Ние трябва да ги гледаме като най-съвършеното творение на Божиите ръце, да се възхищаваме от творението на Бога, да почитаме и уважаваме заради Твореца творението. Вижте, хората като отидат да гледат на Ван Гог, някоя картина например или на Матис, или на Леонардо, или на Микеланджело, като отидат да гледат някоя картина те се прекланят пред картината, почитат автора на картината – о Ван Гог, невероятен художник! Невероятен артист! Почитат автора на картината чрез картината, която е негово творение.
Ти и аз, ние сме творение на всемогъщият Бог. Дори най-пропадналия човек на улицата, който и да е, дори тези, които ходят по кофите за боклук да ровят и да вадят от вътре шишенца, бутилки, боклучета да ги връщат, за да спечелят някоя стотинка и някой лев, те са също творение на Божията ръка и ако ние ги презираме, ние презираме техния Творец. Колко повече ако ние презираме и пренебрегваме Божиите деца изкупени със святата кръв на Исус, родени от Бога, за които Той плати най-голямата цена, която може да се плати и ние с лека ръка да пренебрегнем. Примерно някоя църквичка, която е в някое село, някоя махаличка, мъничка църквичка, къде нещо проповядват, какво знаят, какво не знаят, ние трябва да се радваме и да ги почитаме, не да ги упрекваме и да кажем: „Вие колко сте религиозни, ние сме печени, от къде ги знаем нещата“, ние трябва да отидем със смиреномърдие.
Със смиреномъдрие всеки един да счита другия по-горен от себе си.
Да отидем при тия хорица да им помогнем, да слезем на тяхното ниво и да ги повдигнем. Това е в царството на Бога. Който иска да е голям трябва да слезе долу да се смири и да повдига другите на горе. Който иска да бъде голям в Божието царство не е този, който се надига и си слага големи имена и големи титли, а този, който се смирява най-много и отива отдолу, за да може да им помогне да се качат нагоре тия хора, не като им покажем колко са прости. Защото имайте в предвид, че Господ много обича нисшите духом, тия които са нисши духом, простички, обаче казва тези, които са по-простичките, по-бедничките са по-богати с вяра, Яков казва. Влезе в църквата някой с оплескани дрехи и го хвърлят в ъгъла или не му позволят даже да влезе в църквата. Това е скъпоценна душа, за която е платена най-скъпата цена. Ние нямаме право да се държим по този начин. Кои сме ние? Каква е тази гордост, каква е тази арогантност в нас?
Нямаме право, казва ти дори да кажеш на брата си „глупако“, излагаш се на съд. Погледнете какво пише Исус в Матей 5 глава, речеш на брат си глупак, безумец, излагаш се на синедриона, излагаш се на огнения пъкъл, излагаш се на невероятни неща заради това, че ти обвиняваш брат си. Какво е виновен някой човек, че е израсъл в някоя махала, в която просто не е имало възможност да се научи. Сега, има някои, които не щат да се учат, вярно е, съгласен съм, че има такива, но не сме ние, които ще ги съдим тях. Нека ние като слуги, не като господари, а като слуги Божии да се движим тук със смирение пред хората и пред нашия Господар, да се движим като посланици на едно царство и да гледаме да свършим работата на Царя. Един ден вече като идем при Него Той ще извади сметките, счетоводния баланс и ще види какво сме направили, какво не сме направили, какво сме съгрешили, какво не сме и вече Бог да има милост към нас, за да ни счете верни и да можем наистина да живеем в Неговото царство на светлината завинаги, това е най-голямата привилегия. Дето казва Давид: „Дори в ъгъла, там до портата да съм на Твоето царство и в Твоя дом, в ъгъла дори да съм, но да съм вътре“. Така че дето се вика едва едва да си влязъл, но вътре да си, а колко повече ако имаме и награди, защото спасението е по благодат, но наградите са по дела. Наградите получаваме заради това, което сме направили, ако си отишъл си помогнал на някой, си отишъл си подкрепил, ако си отишъл си направил добро дело на някой, всичко това е награда. Дал си, нахранил си, облякъл си, показал си благочестие, милостиня. Вижте, това е Божият характер, нека да не забравяме Божия характер, нека да не забравяме примера, който Христос ни остави и да не отиваме в арогантност. В Откровение на Йоан като се говори за звяра се казва „той имаше рога като на агне, но говореше горделиво, говореше като змей“, външно има вид на благочестие, обаче вътрешно арогантно говори, горделиво, богохулно.
Ами замислете се и за това, ако ние се хулим един друг, дали по този начин не хулим и Бога? Ще ви кажа защо, първо, че сме Божии деца и като хулиш Божието дете ти косвено хулиш и неговия Баща, второ, ако Божието дете има в себе си Божият Дух, хулейки Божието дете може да похулиш Божия Дух. Това не е за да се плашим – ти ако ме похулиш мен ще похулиш Святия Дух. Не за това става въпрос, нека да имаме мисъл по тоя въпрос и да бъдем внимателни, както казва Павел да бъдем като доилка. Доилката много внимателно се отнася с бебето, не го захвърля на ляво, на дясно така, а внимателно се отнася.
Това беше малко лирическо отклонение от това, което говорих, но вярвам, че е много важно, приятели, защото вярвам, че Бог ми го даде за този ден, за този час, за да можем да бъдем внимателни. Моля ви, послушайте ме, не защото аз ви го казвам! Послушайте, питайте Бога вярно ли е това, което говори брат Пламен и ако е вярно, нека да си вземем бележка и да бъдем внимателни едни с други. Има лоши хора, ето виждате лоши хора и към мен се отнасят някои хора лошо. Аз благодаря на Бога, че има много добри хора, които се отнасят много добре с нас, с уважение, с любов, виждам и благодаря на Бога за всичко това. Има лоши хора, пишат лоши неща, говорят лоши неща, какво да ги правя? За да не се дразним просто стойте на далече. Като видите, че има тръни някъде не ходете по тръните, далече от тръните стойте. Не се бийте, не се карайте с тръните, не се хапете със змиите, просто стойте далече от тях. Така или иначе живеем в свят, в който има такива хора, има си зли хора. Библията казва, че има зли хора. Какво да направим, не сме си построили ние този свят. Живеем тук, но нашата отговорност е ние да се научим, както и между змии и скорпиони да вървим, да се научим как да запазим плода на Духа в себе си, да запазим любовта, мира, да запазим радостта на Святия Дух, не да се вгорчим, защото като се огорчим, както казва Библията в Евреите:
Горчив корен да не поникне между нас.
Защото горчивият корен заразява и другите. Един горчив човек ако му позволите в църквата да пусне горчивината си ще се вгорчите всичките и ще стане горчива църква. Господ не ще горчива църква, иска любяща църква.
Така, че младоженецът се бавеше и всички задрямаха и заспаха.
Забележете, че има един момент на заспиване и ние трябва да се събудим от това заспиване. Нека да кажем: Господи, ако съм заспал събуди ме, в името на Исус. Господи, събуди мен! Господи, събуди семейството ми! Господи, събуди семейството ми, събуди църквата ми и служението ми, в името на Исус! Господи Исусе, събуди ни! И ето ви една молитва – Господи Исусе, събуди ни! Както казва Словото:
Стани ти, който спиш, възкръсни от мъртвите и ще те осияе Христос.
Така че те задрямаха, те заспаха. Какво представлява това задрямване, това заспиване? Когато заспи човек сънува други неща, те заспаха и вече няма го това очакване на младоженеца, докато спиш ти не го чакаш, не го очакваш, като че ли забравяш за това. И ние до известна степен сме свидетели на това, което се случва днес, като че ли това очакване с трепет на Младоженецът да дойде не се усеща толкова. Аз съм от тези, които са били по времето на комунизма в църквата, осемдесетте години и трябва да ви кажа, че тогава имаше много голямо очакване в църквата, поне в тази църква, която бяхме, тя тогава беше нелегална църквата, бяхме в Божия църква. Имаше един страх, един трепет.
Аз си спомням Чико какво ме учеше – ако нощно време сънуваш някакъв нечист сън, събуди се, иди на чешмата и си измий очите със студена вода, просто се пазехме, просто едно пазене, едно освещение. Който Го очаква очиства себе си, както Той е чист, освещение, очистване, очакване Христос да дойде. Така че трябва да има това събуждане, не като че ли ще живеем тук до века. Братя и сестри, ние не знаем дали утре ще се събудим, има хора не се събуждат сутринта. Най-мъдрият начин, по който може да се живее е като че ли днес е последният ден. Ние всички се учим на това, но това е правилният живот. Ако днес ти е последният ден, ако утре няма да се събудиш, готов ли си? Трябва да имаме тази готовност, защото никой не знае какво ще стане. Божието Слово казва:
Няма да умра, но ще живея и ще разказвам делата на Господа.
Но ние трябва да бъдем готови, всеки един ден за посрещането Му, защото не знаем нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде. И тогава къде остават нашите конфликти, караници, себедоказвания, себеправедност. Себеправедност и гордост са голям грях и голям враг в църквата. Гордостта искам да ви кажа е грехът на дявола. Библията казва, че гордостта е грехът на дявола.
За това като е млад да не става служител, да не става епископ, за да не се възгордее и да не падне под същото осъждение с дявола.
Под същото осъждение на дявола. Тоест гордостта вкарва човека под същото осъждение с дявола.
6 А по среднощ се чу вик: Ето младоженецът [иде!]
Вие знаете, че вик на архангел ще има, нали? „Младоженецът идва“, значи Той ще дойде.
излизайте да го посрещнете!
Ние трябва да Го посрещнем.
7 Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.
Значи като се събудят всички започват да се подготвят тогава, само че може да е късно. Ето, това е, което е много важно да не бъде късно. Подготовката трябва да бъде по-отрано, профилактична подготовка, по-отрано.
8 Неразумните девици рекоха на мъдрите: Дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни угасват.
Сега това е много важен въпрос тук. Църквата е светилник, ако щете дори ние сме светилници, всеки един от нас е като един светилник. Едно време, някои от вас не са го виждали това, но имаше такива газови лампи, на село се използваха, даже когато аз бях малък също се използваха такива все още, защото по онова време спираха тока и с газова лампа, палиш с газ, вътре има газ в резервоарчето, едно фитилче палиш и тя си гори и осветява. Обаче газовата лампа не може да гори, ако в нея няма масло, самият фитил изгаря много бързо и ако няма газ просто няма да има светлина. Сега, ние сме светлината на света, обаче не ние горим, ние нямаме свойството да горим, ние нямаме свойството да даваме светлина. Сами по себе си ние не можем да бъдем светлина. Този, Който е светлина в нас и чрез нас е Святият Дух, Неговото присъствие маслото ни дава възможност да светим. Както и Библията казва в Галатяни 5 глава:
Плодът на Духа
Плода е светлината, характерът. Без присъствието на Святият Дух изявяваме плътски характер, дори да казваме „аз с любов ти говоря“ то хората чувстват, че не е с любов, а е с раздразнение, да не е омраза, а с негативно отношение, защото няма от къде да го вземеш. Библията казва:
Любовта е излята в сърцата ни чрез дадения ни Святия Дух.
Любовта няма от къде да я вземем, Бог е любов, ако Бог не е в нас няма как да я дадем. Така че едните имаха Бога в себе си, другите нямаха Бога в себе си. Ето това е разликата. Дали носим Бог със себе си или не Го носим, дали се изпълваме с Духа или не се изпълваме. Ето, всички се събудиха, стават, обаче едните нямат как да горят, няма как да дават светлина, няма как. И какво казва? Отиват кого да молят? Отиват да молят другите – помагайте, братя и сестри, помагайте. Обаче помощта ни е от Господа. Има един момент, в който хората започват да отиват при хора – помагайте. И до някъде ние можем да си помагаме, но има един лимит и в случая вие виждате лимита. Те искат – дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. Добре, скъпи пет неразумни девици или църкви, защо вие не напълнихте вашите светилници с масло по-навреме, по-отрано, защо не ги напълнихте? Единият отговор е – ами ние не смятахме, че е необходимо това, мислим, че е достатъчно да си имаме светилници.
Ами ти си имаш автомобил пък не смяташ, че е нужно да има бензин вътре в него. Тръгваш на някъде, за какво ми е бензин, важното е, че имам автомобил. Стигаш по средата на пътя и в един момент автомобилът спира. Защо спира? Счупи ли се този автомобил? Не, автомобилът е абсолютно наред, може да е чисто нов, но няма ли бензин в него няма да тръгне. Още едно сравнение – ако не смениш маслото на автомобилът, може да е много нов, но в един момент може двигателят да блокира и да трябва да сменяш целия двигател. Не защото двигателят е лош, защото маслото вече е лошо, трябва да се смени това масло. Виждате маслото колко е важно. Маслото колко е важно във всяко едно нещо, всяка една машина. И да ви кажа и по друг начин, една машина, както и моторът на автомобила, така и която и да е било друга машина трябва да има масло там, където се трият зъбните колела, където се движи всичко това трябва да има масло. Защо? Защото се намалява триенето, ако не се намали триенето и желязото се търка в желязо се повишава температурата и се разтопяват тия неща.
Същото се получава и във взаимоотношенията в църквата и в семейството. Защо толкова конфликти? Защо толкова проблеми? Защото няма масло, няма какво да смазва нашите взаимоотношения. Като няма какво да смазва взаимоотношенията се повишава налягането, повишава се температурата, почват гневове, караници, конфликти и виждате даже в днешно време това, което се получава за много голямо съжаление, че вече и разводите влязоха в църквата нещо, което примерно през времето на комунизма аз не го бях чувал, аз даже не вярвах, че може да има такова нещо, в църквата говорим. Защо? Защото плът, няма го маслото, за да може това масло да направи така че се смазват нещата.
Аз да ви кажа като бях малък, малко смешна история. Трети клас като бях за първи път майка ми ми купи колело една лястовичка, петдесет лева струваше и аз я чаках тази лястовичка. Аз имах две желания, викам на майка ми едно от двете, или искам братче, или искам колело, защото имахме едно съседче имаше братче. Тя вика: „Трябва да имаш татко, за да имаш братче“, пък те бяха разведени, аз викам: „Карай без татко“, аз от къде да знам за какво е тоя татко „дай ми братчето, пък остави ти таткото настрана“. Както и да е, братче не дойде, защото няма татко, обаче дойде колелото и аз играя там мач и идва едно момче, казва: „Майка ти ти е купила колело“, аз викам: „Ти майтап си правиш с мен“. Тя взела жената заем, по онова време нямаше пари, какво време беше и купила една лястовичка за петдесет лева, обаче асансьорът не работи, ние живеем на дванадесетия етаж, в „Лозенец“ живеехме до хладилника наблизо и аз трети клас, това колело беше голямо за мен, качил съм го до дванадесетия етаж. Голяма радост за това колело. Обаче един съсед имахме чичо Матлиев и той трябва да ми помогне сега да си оправя колелото и викам: „Чичо Матлиев, да дойдеш да ми помогнеш“, той вика: „Да, да ще дойда, трябва да се смаже колелото“ и аз лягам да спя, цяла нощ не можа да спя. Сънувам как той взима един голям чук и го смазва колелото, разбирате ли? Викам защо му е на тоя човек да ми смазва колелото, тъкмо го купихме пък не съм виждал смазани колела по улиците, защо трябва да го смазва? На другия ден, когато той вече обясни, че става въпрос да го намаже с масло, за да върви добре аз тогава се успокоих. Няма повече да ви обяснявам случая за колелото, исках да ви кажа, че колелото трябваше да се смаже, ама не да го смачкаме с един чук, а да се намаже с масло, за да може да върви нормално.
Така че трябва да смажем нашите взаимоотношения в църквата и в семействата ни с маслото на Святия Дух, за да може да вървят нормално нашите взаимоотношения. И тук обаче тези девици са без масло и не могат да светят. Като не могат да светят, приятели, това означава, че тези девици, тези църкви са тъмнина. Значи църкви без присъствието на Святия Дух са тъмнина. И пак искам да ви кажа недейте да им казвате – вие сте тъмнина, вие сте от дявола. Не, така не се говори, не бива така да говорим на хората. Дори и да са в тъмнина, нека да им занесем масло, нека да ги насочим как да стигнат до маслото, нека да им помогнем да го разберат, ако искат разбира се. Нека да им покажем, нека да видят как имаме светлина, да видят как имаме масло, как имаме резултатите от маслото. Нали?
Значи трябва да внимаваме, едно е да знаем какво трябва да се направи, друго е да знаем как да го направим. Да знаеш какво трябва да се направи е знание, да знаеш как да го направиш е мъдрост, а пък да го направиш е разум. Значи има хора, които знаят какво трябва да се направи, те са знаещи, многознайко – многознайко в слънчевия град. Други пък има, които знаят и как може да се направи, може да те научат и как може да се направи, те са мъдри, но най-добре е да сме разумни. Разумните са тези, които хем знаят какво трябва да се направи, хем знаят как трябва да се направи, хем го и правят. Вяра с дела е жива. Знание плюс мъдрост плюс разум е жива вяра.
Така. Продължаваме нататък, значи светилниците им гаснат и тези, които нямат масло в себе си гаснат. Ти може да се напъваш, може да се напъваш да светиш, напъни, ах колко искаме да обичаме, ах колко искаме да имаме мир, искаме да имаме радост, искаме да направим това. Напъваме се, напрягаме, повишаваме температурата и налягането и накрая можем да изгърмим. От такова нещо човек изгърмява, като изгърми става по-лошо. Затова не повишавайте напрежението. Ние не трябва да бъдем подвижни бомби, ние не трябва да бъдем като мини, някой случайно мине покрай нас, настъпи ни и ние буф, гръмваме и всичко разрушаваме. Трябва да намалим напрежението и това става чрез помазанието на Святия Дух. Мъдрите обаче как отговарят на неразумните?
9 А мъдрите в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
Значи казва – не можем да ви дадем масло. Вижте какво казва Библията:
Който е жаден, нека да дойде при Мене и да пие – казва Исус.
Исая 55 глава много интересно казва как се купува, сега даже в момента Господ ми го казва:
1 Вие, които жадувате елате всички при водите, дори и вие, които нямате сребро, дойдете купувайте и яжте, дойдете купувайте вино и мляко без сребро и без плащане.
2 Защо давате сребро за онова, което не е хляб и препечеленото си за това, което не насища?
Значи говори за купуване.
Който е жаден, нека да отиде при Христос и да пие. Който вярва в Него от утробата му ще потекат реки от жива вода.
С други думи, от къде можем да купим маслото? – от Христос. Трябва да търсим Него и да търсим Неговото присъствие, от там идва Святият Дух и от там идва помазанието. Йоан Кръстител каза:
Той е, Който кръщава или потапя в Святия Дух и в огън.
Той е Този, Който потапя в Святия Дух и в огън. Какво означава това? Той е Този, Който потапя в маслото и в огъня, тоест дава маслото, а маслото дава огъня, дава маслото, а маслото дава силата. Нали виждате? Тоест огъня, силата е резултата от действието на маслото. Ние като видим силата иеее, обаче силата е резултат от присъствието. Затова Деяния на апостолите 1:8 казва:
Ще приемете сила като дойде върху вас Святият Дух.
Даже на английски казва „след като Святият Дух дойде върху вас“. Тоест присъствието е причината за силата, не обратното. Присъствието на Бога носи силата, защото силата принадлежи на Бога, силата е в Бога. Когато Бог е в теб силата чрез Него е в теб и действа. Но не е силата преди Бога, силата е след Бога, силата е в резултат от Неговото присъствие. Така че маслото докарва огъня, маслото докарва светлината. Искаме да светим трябва ни масло, трябва ни Духът на Бога. Има хора, които даже не се и молят за Святия Дух, хора примерно отхвърлят езиците. Не че езиците са кръщението, но езиците са белег. Ние не трябва да търсим езиците, ние трябва да търсим Духа, а пък езиците идват в резултат. Ние не трябва да търсим силата, ние трябва да търсим Духа, но силата идва в резултат на присъствието на Духа. Ако силата не дойде какво означава това? Въпроса е Духът там ли е? Да се замислим имам ли Го аз Духа като няма сила? Значи нека да Го търся, защото Той носи със Себе Си сила. Как така Духът в мен пък аз съм слаб? Нали?
Така че те казват „купете си“. Значи, за да купиш, братко и сестро, има нужда да платиш цена. Тоест Христос плати цената, за да можем ние да приемем Святия Дух даром, Той плати цената, но се оказа, че ние трябва да платим цена. Каква е цената за помазанието, за маслото? Цената е да отидеш при Него и да започнеш да пиеш от Него, казва:
Който е жаден, нека дойде при Мене и да пие.
Сега примерно ето тук е водата, дадено ми е, ето Мими ми е дала това шише да пия от него. Сега това шише е тук, Библията казва:
Мързеливият го мързи да натопи с лъжицата в гозбата и да си го сложи в устата – така казва в Притчи.
Значи ето, водата ми е дадена и аз казвам: „Добре де, нали Господ обеща, че ще ми даде Святия Дух?“ Ти какво искаш, да ти го даде в устата ли? В корема ли да ти го излее? Какво казва Той?
Елате при Мене.
Не Аз ще дойда при вас, вие елате при Мене. Значи трябва ние да идем при Него, ние трябва да искаме от Него, ние трябва да приемем от Него. И как трябва да го приемеш Духа? Трябва да вземеш това шише, трябва да вземеш. Някои хора чакат все да им се даде. То е дадено преди две хиляди години, Духът е даден преди две хиляди години. Какво трябва да направим? Вече трябва да Го приемем. Петър казва:
И ще приемете този дар Святия Дух.
Ще приемете. Кой ще приеме? Ние трябва да приемем. Не само дай го, дай го, дай го, ами трябва да го приемеш. Как го приемаш? Отиваш до извора, който е Христос, взимаш водата и започваш да пиеш. Пиенето включва движение, действие, приемане, взимане, приближаване, това е цената, която трябва да се плати. Не е някаква висока цена