Благодаря на Бога. Добре,  ние в момента знаете, че провеждаме служби в София. Остават още две служби в петък на „Бачо Киро“ и в събота на „Васил Друмев“. Искам с това поучение да подготвя хората,  тъй като мнозина се нуждаят от докосване от Бога, мнозина се нуждаят от изцеление. Искам тука да спомена една-две основни пречки пречки за получаване на изцерението. Така че, бъдете готови, вземете си листи и химикалки и си записвайте, водете си бележки. Ценете Божието слово, нека то да бъде като съкровище за вас.

И сега ще отворим и ще четем от евангелието според Матей. Не евангелието на Матей, а според Матей, защото евангелието е едно и то е на Господа, обаче е написано според четирима свидетели – Матей, Марк, Лука и Йоан. И причината, основната причина да са четири свидетели е, че

от устата на двама или трима свидетели,

 всяка дума ще се потвърди.

Единият е написал евангелието и трима са потвърдили. Затова имаме четири евангелия. Затова, ако някой ви пита защо не е само едно, а са четири – защото са трима свидетели – един е писал и трима свидетели. Господ казва – от устата на двама или трима свидетели всяка дума ще се потвърди. И ето, имаме потвърдено евангелието.     Отиваме сега на Матей 18. Искам да слушате внимателно, да слушате това слово по такъв начин, като че ли го слушате за първи път. Искам да ви кажа – слушайте словото по такъв начин като че ли слушате словото за първи път. Започваме с Матей 18:21 – четем и разсъждаваме.

Матей 18:21, 22  Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам до седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти – до седемдесет пъти по седем.

Сега математиците могат да изчислят 70х7=490 би трябвало да прави. Тоест, Исус каза около 500 пъти трябва да прощаваш. Но аз вярвам, че смисъла на това не е да броим колко пъти трябва да прощаваме, смисъла е, че трябва да се ходи в простителен дух. Значи, когато се разглеждат Божиите обещания и Божието слово, избягвайте да ползвате калкулатори. Божието слово не се разбира с калкулатор, това не е счетоводство. Божието слово трябва да се хваща в Духа. Така че, има някои, които изследват Словото като счетоводители или като математици. Както например, Елена Вайт на времето доколкото съм запознат, изчислявали са години, нали адвентната църква гледа години и всичко да е точно и т.н. Обаче нещо сметката не излиза точно по простата причина, че колкото и да е точна сметката, без кръчмаря не излиза точна. Затова в сметката най-важен е кръчмаря. Той има последната дума, той тегли накрая както се казва калема, чертата.

Добре, продължаваме нататъка. Значи Исус ни окуражава да бъдеме простителни. Тоест, Той ни окуражава да прощаваме.

Човек като чуе за прощаване и не му е много приятно. Обаче искам да ви кажа, че всеки един от вас има интерес да прости, да кажа да използвам търговската дума „интерес”. Всеки един човек има интерес да прощава, защото Господ казва „прощавайте, защото, ако прощавате и на вас ще ви се прощава. Ако не прощавате няма да ви се прощава.” Виждате го това, ако ние прощаваме на другите, Бог ще ни прощава на нас, ако ние не прощаваме, Бог няма да ни прощава.

Искам да ви кажа нещо в тази връзка, че ако Бог не ни прощава, Той няма да ни изцерява. Трябва да знаем много добре, че прощението и изцелението са близнаци, те ходят заедно. Когато човек получи изцеление, той не получава просто изцеление, той получава прощение и на базата на прощението получава изцеление.

Твоята вяра те спаси, твоята вяра те изцели

Знаете Исус много пъти споменава тези неща. Така че, когато говорим за изцеление и прощение те вървят заедно. И затова за нас е изключително важно наистина да разберем какво представлява прощението, защото от него ни зависи живота както на небето, така и на земята. Без прощение на греховете, ако ние сме си в греховете, не можем да наследим Божието царство. Грях не може да влезне там. Без прощение на греховете, не може да има изцеление на тялото. Хората понякога си мислят: „Изцелението не е важно, важни са духовните неща.” Вижте, винаги преди да стане нещо физически става духовно. Не можеш да кажеш в едно служение просто се изцеляват хората. Те за да се изцеляват, значи преди това има нещо друго, което се случва в Духа. Има прощение, има спасение, има покаяние, има неща, които се извършват. Не може просто ей така да стават нещата, има вяра, а вярата знаете угажда на Бога. Така че, от този пасаж ние можем да извадим извода, че прощението е нещо, което Господ го заповядва, което е угодно на Господа и ако ние сме простителни, Той и на нас ще прощава, с което Господ ни подтиква към това да прощаваме на другите. Защо според вас поставя Господ това условие? Той е един Баща, Който има например двама сина и обича единия син и обича и другия син. И двамата Му са синове, единия може да е добър, другия може да бъде лош, но Той обича и двамата, защото Той е техен Баща. И като ги обича тия двама сина, когато единия наранява другия, наранява Бащата, защото Той обича това дете, което е наранено. Когато пък нараненото дете не иска да прости, тогава пък бащата се наранява защо не иска да прости на другия. „Е, добре де сине, направил го е, ама той вече съжали. Прости му, обичайте се, помагайте си“.

Аз си спомням баба Недка едно време казваше: „Обичайте се, помагайте си.” Тя винаги искаше доброто за своите деца и своите внуци. Ами така и нашия небесен Баща. Той иска ние да живеем добре помежду си и затова ги е направил тия закони. По този начин Той ни подтиква към решението да прощаваме. Но не само това се получава, не само това, но искам да ви кажа, че непростителността е характерна за Сатана и характерна за неговите служители.

Сега тук ще прочетеме една притча, в която ще видите ясно нещо много интересно, аз ще го кажа след малко. Така че, водете си записки. Ето я притчата:

Матей 18:23  Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

Сега, тука този цар можете да си представите, че е Господ. Той иска да прегледа сметките си със слугите си. Слугите сме ние. Значи ние сме Неговите деца. Ние сме Неговите служители и Неговите слуги. Знаете че Бог е Господар, Който на нивата Си използва само Своите Си синове, Той не използва чужди. Така че Божии служители могат да бъдат само Божии деца, Той не използва други. Може да са много способни, но Бог използва само своето семейство. Семеен бизнес е това при Господ.

Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. И когато почна да преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.

И тука хубаво са направили, че са дали равностойността – равно на 60 милиона лева златни, когато са го писали е имало златно покритие. Тука няма да говорим за златното покритие – до кога са имали златно покритие парите и до кога не. Аз доколкото знам от седемдесет и първа година нямат златно покритие, нали така. Даже (казва майка ми) от преди това в ограничени размери. Добре. Икономиката си казва думата.

И понеже нямаше с какво да заплати,

Значи имало е дълг, слугата е имал дълг към господаря си. Когато говорим за дългове правете духовната съпоставка. Това е притча. В притчата Господ ни показва чрез неща и събития на земята, които ние виждаме и разбираме, неща които се случват в духовния свят и които ние не можем да видим. Когато се говори тука за дълг, спомнете си Господната молитва:

 Прости ни дълговете, както ние простихме на нашите длъжници.

 Значи тука дългът е под формата на златни левове, както пише – пари. Обаче в духовния свят дълговете са греховете. Греховете ни към Бога представляват дълговете. Вижте какъв дълг – 60 милиона лева! Какво ще кажете за такъв дълг, ако дължите на някого 60 милиона лева? Направо ви казвам, аз съм човек, който не обичам на никого нищо да дължа. Значи представям си как може един човек да легне да спи с един дълг от 60 милиона лева. Може ли да бъде спокоен? И си представете в тоя свят колко хора си лягат всяка нощ с един огромен дълг от 60 милиона лева към Бога, един огромен дълг и си спят спокойно и не ги интересува. Обаче, така както са с този дълг, ако им се изиска душата с този дълг, какво ще правят, как ще се появят пред Бога с този дълг? Дългът помнете се погасява на земята, горе няма погасяване на дълг. Така че, който дължи на Бога, днес е момента, днес е спасителния ден за погасяване на дълговете чрез изповед на греховете, чрез приемане на Господ Исус Христос като ваш Спасител и чрез покаяние. Думата „покаяние” не е просто сълзи, а да разкъсаш сърцето си, да съжалиш за пътищата си и да се обърнеш към Господа и да вземеш решение да живееш с Него и за Него.

Така, значи този слуга дължеше на господаря си 60 милиона лева и нямаше с какво да заплати. Нормално е, вижте ние не можем да заплатим. Никой човек не е в състояние да плати цената за собствените си грехове. Никой човек, нито някога е бил в  състояние, нито някога ще бъде в състояние да заплати. Никой човек не може да заплати цената за греховете си. Само Синът на Бога, Който слезе от небесата, прие формата на човек, плати цената за нашите грехове и цената не се измерва в златни левове, а цената се измерва в кръв. Кръв, може да си запишете е равно на живот. И после си запишете Левит 17:11, защото се казва:

Животът на тялото е в кръвта

Друг превод казва „Животът на плътта е в кръвта”. Така че кръвта говори за живот, с други думи говори за смърт. Защото това, че Той даде кръвта си означава, че Той даде живота си, тоест Той умря и заплати цената за нашите грехове, за нашите дългове посредством Своята смърт. Така, и понеже нямаше с какво да заплати и естествено никой не може да заплати и няма с какво да заплати, ако някой си мисли, че със своите праведни дела може да заплати, жестоко се лъже. Никое човешко праведно дело не е в състояние да заплати.

В Библията се казва, погледнете в Римляни 3:23, мисля че беше стиха:

„Всички съгрешиха и никой не е достоен за славата на Бога” или „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят”

Така че ние си стоим на Матей 18. Мими сега ще прочете този стих да видим точно как е на български.

 „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога”. Точно, значи както го казах – „Не заслужават да се прославят от Бога”.

 Значи всички съгрешиха, означава всички съгрешиха. Всички, когато Бог каже всички, значи всички. Не е като хората – казваме едно, а мислим друго. Значи, когато Бог казва нещо, Той има предвид това, което казва. Някои хора си прибавят или отнемат. Например, ще ви дам един пример. В Библията има обещания, например:

„В Моето име бесове ше изгонват, нови езици ще говорят”. Обещания – нови езици ще говорят.

 Това е, вярващите какво ще правят? Ще говорят нови езици. Някои казват – това е за първите християни. Интересно е на какво базират това изказване, къде? Знаете ли, когато Бог е казал нови езици ще говорят вярващите, Той го е казал един път, постановил го е и след като го е постановил, оттук нататък, за да се отмени, Той трябва изрично да го отмени. Не може, защото е казано от преди 2000 години е вече много остаряло това нещо и значи давността му е отминала и може би това нещо се е променило. Няма такова нещо при Бога! Когато Бог казва нещо, Той има предвид това, което казва. Ако Той има предвид нещо друго или иска да каже, че нещо се променя, Той допълнително ще намери начин да го промени. Ако не го промени, значи то си остава в сила. Както казва:

 Небето и земята ще преминат,

 но Моите думи няма да преминат.

 Как си позволяват хората да отменят думите и да кажат – ами то е било просто за онова си време, оттам нататък, то не е валидно?! Така че това ви казвам, просто като казва Господ нещо, Господ го казва – „всички казва съгрешиха”. След като всички съгрешиха, значи няма нито един, който да не е съгрешил. Следователно, всички са поставени под грях. При това положение, всички се нуждаят от изкуплението, тоест да бъдат купени, защото са роби на греха, роби на Сатана. Имат нужда да бъдат купени и цената не е в левове, цената е в живот или в кръв. Това е цената, която Исус плати. И когато Той

 след като възкръсна, взе Собствената си кръв и се възнесе, и влезе в присъствието на Отца чрез Собствената Си кръв, се казва в Библията, Той извоюва вечно изкупление за нас.

 Тоест, Той дойде, поднесе кръвта и каза – тази кръв е цената, с която Аз изкупвам всички онези, които са под робството на греха. И това беше цената, с която ние сме изкупени от робството на греха и от робството на Сатана. Така че, който не приеме тази цена, остава под робството на греха, остава под робството на Сатана и остава във вечна смърт. Независимо дали ще говориш за други богове, можеш да говориш за Буда от сутрин до вечер, можеш да говориш за Кришна, можеш да говориш за Мохамед, можеш да говориш за Ленин , за Маркс и Енгелс, можеш да говориш за когото си щеш, обаче спасение няма да има докато не приемеш единствената цена, която е платена за душите ни. Така, и тука се казва:

 25 И понеже, нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

 Всичко да се продаде. Това е цената.

        Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

Интересно, този слуга е имал желание да плати и е молил господаря си само за търпение. Но, естествено той не може да плати такъв огромен дълг. „Господарю, казва, имай търпение към мене и ще ти изплатя всичко.” Това е смирение. Това е образ на нашата молитва към Бога. Ако ти си човек на когото греховете не са простени, ако ти имаш този дълг от 60 хиляди лева, просто не си лягай в леглото, докато не се помолиш Господарят на планетата земя, Господарят на небесата да ти прости този дълг. Защото грях, пишете там в тетрадката, грях е равно на дълг или дълг е равно на грях. Добре, така че той започна да му се кланя, започна да го моли. Това е образ на молитва. Виждате молитвата спасява.

 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше,

 пусна го и му прости заема.

 Този господар е образ на нашия небесен Баща, който всъщност по онова време не е бил дори наш Баща, а е бил наш Творец. Бог става твой Баща, когато ти приемеш наистина с вяра Христос в сърцето си. Казвам наистина, не на дума. Мнозина са приели Христос просто на дума, но не на действителност. Просто на дума го изповядват, но не в сърцето им. А словото казва:

„Ако ти повярваш със  сърцето си и изповядаш с устата си Христос, тогава ще се спасиш”.

 Не, ако изповядаш с устата си, а ако първо повярваш в сърцето си. Вярата е абсолютно необходима за спасението на душата, абсолютно необходима за изцеление на тялото и необходима за освобождение, благословение , за всичко друго вярата е необходима. Но тя не е просто дума, тя е сърце и след това става дума.

 От преизпълването на сърцето говори устата,

 тогава има резултат. А ако устата ти говори, без да е пълно сърцето ти няма резултат.

И казва, тогава този господар, който е образ на Бог, казва се, жалеше, тоест мислеше за него и го пусна и му прости заема. Ето това е прекрасно. 60 милиона лева, представяте ли си? Това е символистично, обаче само си представете тая цена. За каква цена става въпрос да бъде простена. Радост, хора, скачане, веселие, защото греховете ти са простени. Който наистина получи прощение на греховете, в Библията се говори за радостта на спасението. Който получи прощение на греховете то е спасение, този човек е пълен с радост. Той скача и се радва дори и в затвора да се намира. Той скача и се радва дори и да умира, защото е получил опрощение и този огромен дълг си е отишъл. Както Бог казва:

 „Греховете ви ще простя и няма да ги помня вече.

Колкото съм отдалечил изток от запад,

толкова съм отдалечил греховете ви от вас”.

 Добре, обаче тука започва трагичната част.

 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза;

Тука пише равно приблизително на 90 лева. А смятам, че можем да направим разликата между 60 милиона лева и 90 лева. На времето когато работих в банката и си правих труда с калкулатора да смятам, и ще ви кажа какво сметнах тогава. Сега не знам дали това ще отговори на същото, това са мои сметки – разликата между дълговете на двамата слуги е 666 666 пъти в период. Значи 666 666 пъти повече този слуга дължеше на господаря си, отколкото другия слуга дължеше на него. И когато слушаме това число 666 666, напомня ни на нещо. Аз съм сигурен на всеки един от вас напомня нещо. Защото 666 е повторено два пъти. Това на мен ми напомня на числото на звяра, числото на антихриста. И това ме кара да мисля, че духът на антихриста е дух на непростителност. Духът на антихриста носи непростителност със себе си. Когато личността на антихрист се яви, няма да има прошка за никого. Ще мачка и ще тъпче безпощадно, докато нашия Господ за сметка на това е милостив. Така, но дори и да не се вглеждаме в това, просто да видим колосалната разлика, която е 600 000 пъти разлика, пъти не процента, а над 600 000 пъти разлика в цената. Когато видиш тази колосална разлика, това вече започва да ти говори за нещо. И аз искам да видите, защото ако човек не осъзнае тази разлика, ако не я осъзнаеш със сърцето си (аз не ви говоря на интелекта в момента, интелектуалното християнство не върши работа, умственото християнство не спасява), само онова християнство, което влезне в сърцето променя. Само онова християнство, което е в живота на практика, то променя. Другото не върши работа. Така че, опитайте се да схванете със сърцата си за каква разлика става въпрос. Ако ти дължиш 60 милиона лева на някого, а друг ти дължи 90 лева, заслужава ли си да простиш на този за 90 лева, за да ти се простят 60 милиона? Помисли си за каква разлика става въпрос. Обаче, вижте какво казва тука словото:

 Хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.

 Този, който току-що получи такава огромна прошка, той вместо да се зарадва, вместо да скача, вместо да каже: „Върви, нямаш проблеми. Бог да те благослови”, той хвана за 90 лева да тормози човечеца. И казва „душеше го” и казва „плати ми това, което ми дължиш”.

 Тогава служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. Но той не искаше,

 Виждате, непростителен – не искаше. Искам да обърнете внимание, другия го моли за прошка. Не искаше.

 а отиде и го хвърли в тъмница

 Тоест, хвърли го в затвора. Съди го, осъди го за 90 лева.

 да лежи докле изплати дълга.

 А на него му се прости. Ей, това справедливо ли ви се вижда?!

 А съслужителите му, като видяха станалото,

твърде много се наскърбиха.

Тия съслужител, приятели може да са образ на ангели, може да са образ на други християни, но те се наскърбиха като видяха станалото.

 Дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго,

 Вижте думата „нечестив”. Нечестив е дявола, слуга на дявола.

 Аз ти простих целия оня дълг, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и Аз се смилих за тебе? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докле изплати целия дълг.

 Знаете ли кои са мъчителите? Мъчителите са демони. Мъчителите са демони, които мъчат и изтезават хора и това става, защото те са предадени там. Тоест, позволено им е да мъчат и да изтезават хора. И това нещо е позволено, защото Бог се е отдръпнал, оскърбил се е, наскърбил се  от поведението на тези хора и се е отдръпнал от тях, и тогава в резултат на това, че Божието присъствие го няма, нечистивите духове идват и започват да тормозят хората. Те ги тормозят с депресии, безсъние, мъчения, различни душевни терзания и други подобни, както и с физически болести, защото демоните са причинител на физически болести.

За какво ви го говоря това? Защото има хора, които ще дойдат на богослужението и ще очакват да получат изцеление, но ако не желаят да простят, няма да се отмахне причината за това, в което се намират. А важна е причината. Всяко нещо, както казват на нервна почва например, почва значи корен, причина, важно е да се открие причината. Не е важно да миете листата на дървото, да лъскате пловодете на дървото и да се надявате, че дървото ще започне да дава по-друг плод, по-хубав плод. С лъскане не може, даже да го инжектирате със захар или нещо друго, това няма да промени нещата. Нещата се променят от корена. Коренът е важен, така че от корен трябва да се изкорени това.

В Евреи 12, се говори:

Да не би помежду вас да поникне някой горчив корен,

та да зарази мнозинството.

Горчивият корен това е личност, човек който е пълен с горчивина, огорчение. Пазете се от хора, които са пълни с горчивина и огорчение. Защото те като се посадят във вас, внасят огорчение и вместо да се обърнете към Бога, да славите Бога, да се молите на Бога, да търсите Бога, започвате – този това направил, онзи онова  направил, този това, оня онова, погледни това, погледни онова. И накрая се изпълвате с роптание, негодувание, огорчение, започвате да клеветите, да одумвате и съгрешавате при всички положения пред Бога. Колкото и да сте прави, съгрешавате пред Бога и в крайна сметка влизате в грях и вместо да се приближиш към Бога, се отдалечаваш от Бога. Затова казва – да не би сред вас да има някой  горчив корен. Ако има такива горчиви хора, вгорчени, просто отделете се от тях. Отделете се, ходете с тия които са благи, ходете и търсете присъствието на Бога, радостта, мира, правдата, плода на Духа. Говорете за Господа с благодарност. Вижте първата църква, четете Деяние на апостолите, дори и в най-тежките изпитания, дори в най-тежкото време, в което са се намирали тия хора, ами те са хвалили Бога. Били са ги с тояги, тормозили са ги, те са скачали и са се радвали, че са били удостоени с честта да страдат за Господа, да, а не са били пълни с огорчение. Днес е пълно с огорчени хора. И аз искам да ви кажа – тази горчилка, това огорчение трябва да излезе от сърцата. И когато вие идвате на службата, просто подгответе сърцето си днес да бъде денят на моето прощение. Днес се разделям с огорчението и непростителността, захвърлям ги.

Нека да ви споделя нещо, защото забелязвам че има хора, които са преживели много и трудни неща в живота си. Тежки събития, срещнали са много трудни хора, били са малтретирани, мъчени по някакъв начин, тормозени и просто са пълни с огорчение и има защо нали, има причина. И се молят – Господи, освободи ме от миналото! Господи, освободи ме от миналото! Искам да ви кажа нещо, вие нямате нужда да забравите миналото си, няма нужда да имате артеросклероза, за да сте добре. Миналото трябва да си го помните, но това от което имате нужда е вашето минало да бъде изцерено от Бога. Вашите спомени от миналото да бъдат изцерени от Бога, та когато погледнеш към миналото, то вече да не е свързано с болката, с огорчението. Както тази сестра мисля, че четохме свидетелството миналия път, която е получила доста тормоз и мъчения от страна на съпруга й, който се държал зле с нея, според всичко това което разбрахме. И жената е била много огорчена, пълна с непростителност и мъжът й отдавна е починал, отдавна е заминал, обаче тази болка на отхвърляне е останала в нея. И всеки път, когато тя види по телевизията нещо свързано с професията на нейния мъж, която той е работил в миналото, нещо в сърцето я жегва и започва да избухва този гняв отвътре, това негодувание.  И просто миналото не е било изцерено, споменът за миналото. И казва, че по време на една служба сме се молили, тя получила освобождение и след това казва дори и да гледам по телевизията, дори и да чувам  за това, спомням си за нещата, обаче някак си са далечни и не са свързани с болка. Господ е изцелил споменът. Изцелението на спомена често е свързано с освобождение. Има така наречен дух на огорчение, има дух на непростителност. Има специални такива духове, ако ти отвориш сърцето си и оставиш огорчението и непростителността да бъдат в тебе, не само те са вътре като дело на плътта, но също и нечист дух влиза вътре и вече ти става трудно да простиш.

Така, но много е важно човек да иска, защото погледнете каква е разликата между 60 милиона и 90 лева. Разликата е огромна, повече от 500 хиляди пъти. Така че тука се казва:

 Господарят се разгневи

 Тоест, непростителността гневи Бога. Сега, искам да ви кажа – този слуга си има основание. Той си казва – това, че този Господар ми прости на мене си е негов бизнес, а това че ти не ми даваш 90 лева си е наш бизнес, не ги смесвай двете. Той си има своята логика. Вижте, хората, когато не се подчиняват на Бога и Неговото слово, си имат своя логика, имат си оправдание. За всяко неподчинение на Божието слово има оправдание съответно.  Но проблема е в това, както казахме дали Бог ще ти приеме оправданието или няма да го приеме.

В Библията се казва:

Има път , който се вижда в очите на човека прав,

но края му е пътища на погибел.

Той човека се оправдава, той си го казва, намира си дори и стихове в Библията да си докаже че е прав. Хваща някой стих, отрязва го оттук , отрязва го оттам и става стиха. Както едно време ходихме в една група, решиха да въведат един амвон, не амвон, ами олтар. Решиха да въведат олтара и да застанат всички да се обърнат към олтара и да се молят на Бога. Аз го видях това нещо и естествено казах не, това не  е правилно. И те излязаха с един стих някъде в Евреи 13 – ние имаме олтар, точка бум – всичко друго се отряза. Ние имаме олтар – чакай, за какъв олтар става въпрос тук. Разбирате ли? Хваща човек, отрязва си някаква част от стихче, един стих, изважда го от контекста, доказва си тезата и е готов. Ама „от устата на двама или трима свидетели трябва да се потвърди всяка дума“. И освен това -търсете Духа на словото, не буквата му. Така и тука виждате, че

 господарят, който е Господ се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докато изплати целия дълг.

 Има хора, които плачат, оплакват се, че са тормозени от този дух, от онзи дух. Искам да ви кажа, има два много сериозни лека – единия се казва простителност, а другия се казва покаяние. Знаете ли че много хора, които се наричат християни не са преживявали покаяние в живота си. Казвам не са преживявали покаяние в живота си. Живеят плътски живот и никога не са преживявали генералното покаяние. Това да намразиш греха, това да се обърнеш от греховете си, това да оставиш греховете си и да се обърнеш към Бога, това да напуснеш света, това да умъртвяваш плътта си, те това не го знаят за какво става въпрос. Може би си мислят, че идват при Бога, за да станат по-успешни в земния си живот. Може би идват при Бога, за да станат по-богати или може би идват при Бога, за да си намерят съпруг или съпруга, или не знам какви още мотиви. Това всичко, приятели е добро, всеки иска да го има и Бог иска да ви го даде. Обаче, това не е правилен мотив и това не е правилна посока на християнството. Христос каза:

 Да вземем кръста си и да го носим, да намразим собствения си живот и така да Го следваме.

Тоест, тия неща, които си обичал в света, просто да ги оставиш и да тръгнеш да Го следваш. Да тръгнеш след духовните стойности и истини, защото мнозина нямат разбиране в Духа. Не можеш да разбираш духовните истини, не можеш да разбираш един език, ако не го научиш. Духовният език, с който Бог говори е един нов език, ти трябва да научиш езика, с който Бог говори. Той говори под формата на притчи, Той говори като съпоставя нещата, Той говори в Духа и ти трябва да можеш да разбереш.

Аз знаете, постоянно получавам писма с въпроси и по-голямата част от въпросите, които ми се задават са такива въпроси как да кажа, все едно става въпрос отиваш на пазара и все такива неща ежедневни, някак си няма го духовния поглед в това нещо. Нека да ви кажа нещо много важно, защото и тука в квартала като бях хората идват при мене и питат – Пасторе, имам ли право да направя това или нямам право да направя това? Точка по въпроса. Значи това за тях е разбирането – имам ли право или нямам право. Разбирате ли, това е разбирането на плътския ум. Това е плодът на познаване на доброто и злото така да се каже. Добро ли е, зло ли е, добро ли е зло ли е? Оп, оп, оп и готово. Добро ли е това, зло ли е? Обаче, същността на нещата не е тази. Павел казва:

На мене всичко ми е позволено, обаче не всичко е полезно. После казва – всичко ми е позволено,

но не искам да бъда обладан от нищо.

Тоест, позволено ли е да се гледа телевизия – позволено е, ама ако телевизията те владее добро ли е? Ето, има вярващи, които се оплакват и казват – привързан към телевизията, привързан към интернета, привързан към това, привързан към онова. Не могат да се освободят, те са обладани от това нещо. Когато нещо те обладае дори и да е добро, то става зло. Апостол Павел казва – всичко ми е позволено. Не може да се гледа по този земен начин. Трябва да влезем в духовния начин на разсъждение. Така и покаянието, имам ли право да правя това или нямам право да го правя. И когато аз кажа – „да, можеш да го направиш“, човека отива вече и е спокоен, че може да го направи. Как си спокоен, че можеш да го направиш? Ами, ако аз бъркам, какво ще стане. Ако аз, човекът сбъркам, какво ще стане. Защото ти Божият служител трябва да имаш предвид нещо важно за него. Божият служител на първо място е човек. Човекът греши. Значи в момента както говоря, говори Божия служител. Говори Духът на Бога, говори Божият служител. Но когато седнем да се разговаряме помежду си може вече да не говори Божия служител, може да не говори Духът на Бога, може да говори Пламен. И ти трябва да направиш разликата между това кога говори Пламен, човекът Пламен, и кога говори служителя Пламен. Или с други думи, кога говори Святия Дух. Защото не е важно – ооо, ама той е Божий служител! Божий служител, ама в момента може да е говорил като човек. И идва друг човек и казва: „Брате, ти защо си позволил на еди кой си човек да прави това?“ Аз казах: „Не, аз не съм позволявал такова нещо, той ми каза друго нещо“. Той ми каза отчасти това, но има и друго нали. На мен ми каза отчасти, а тука има и друга част, която не ми е казал. И ето, аз виждам човека просто е търсил оправдание. Търсил е позволение, за да може да си извърши това и търси похлупак. Пламен ми позволи, пастиря ми позволи. Кой си ти да ми кажеш, че не мога да го правя? Когато ти постъпиш по този начин – лъжеш мене ли, другите ли или Господа? Защото в крайна сметка лъжеш себе си. В Библията се казва да не лъжем сами себе си. Така че това, което трябва да се прави е да търсите истинското разрешение, да търсите отговорите в Духа. Отговорът ще ви кажа какъв е. Отговорът не се състои в това мога ли да правя това или не мога да го правя, забранено ли е позволено ли е. Това не е отговора, това не е християнството, това е закона. Ние сме под благодат. Благодатта не казва имам ли право нямам ли право, имам ли право нямам ли право. Благодатта е друго нещо. Благодатта ти казва – всичко ти е позволено, но не всичко е полезно. Всичко ти е позволено, но недей да бъдеш обладан от нищо.

 Може ли да се гледа футбол – може. Обаче, аз лично за себе си 96-та година взех решение и казах НЕ. На европейското първенство казах НЕ и не гледах нито един мач и оттогава се пречупи това нещо и оттогава аз не съм роб на футбола. 94-та година имаше случаи, в които аз проповядвах в една домашна група, мача Германия България се играеше, българите вкараха гол, Лечков вкара гол, после Стоичков вкара гол и аз не можах да издържа. Напуснах домашната група и отидох  да гледам мача. Цялата група дойде да гледа мач. Провалих богослужение на домашна група. След това казвам – Господи, какво направих аз, какъв пример давам на тия хора. И се покаях и на следващото европейско казах НЕ. И Господ пречупи това нещо в мене и сега като ми казват този мач, онзи мач да гледам, мога да гледам, мога да не гледам, обаче аз предпочитам да не гледам, защото нямам време да губя с футбол. Аз имам достатъчно духовна работа да върша. Не съм дошъл на земята да се забавлявам, не съм дошъл на земята да върша своето си удоволствие, а съм дошъл да върша волята на Отца ми, Който е на небесата.

 В това се прославя небесния ни Отец да принасяме много плод, така можем да бъдем Негови ученици.

 Не си пилейте живота, не си губете времето с празни неща, защото един ден ще даваме отчет. Вие видяхте тука, че господаря дойде да прегледа счетоводни сметки. Тоест, Той ти казва на тебе: Аз ти давам еди колко си години. Искам да видя какво направи ти през тия години. Всеки ден, дадох ти думи в устата, искам да видя какво направи ти.

 За всяка празна дума ще отговаряш в съдния ден, казва Господ.

 Значи, внимавай какво говориш с устата си, внимавай какви ги вършиш, внимавай колко си пилееш времето, защото времената са лукави и Господ е казал – най-скъпоценното нещо на земята са душите на хората. Спасявайте човешки души от огъня, спасявайте ги. Това е голямо богатство, най-голямото богатство на земята е човешката душа, защото тя е вечна. Спасявайте ги, водете ги при Спасителя. Той знае как да се оправя с тях. Вие просто ги водете при Него.  Той ще дойде да прегледа сметката си с нас и ние трябва да си направим добра сметка. Така че да не би накрая баланса ни да не излезе, нали. Да не излезем на червено. Да не бъде.

 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас,

 ако не простите от сърце всеки на брата си.

 Тука говори за прощение, виждате. Значи можете да си запишете във вашите тетрадки, че това до каква степен Бог ще ти прости зависи от това до каква степен ти ще простиш. Пише го, до каква степен Бог на мен ще прости зависи от това до каква степен аз ще простя. Сега можете да видите в тази ситуация, че има християни, които ходят на църква, но понеже не прощават на други, поради тази причина ходят с непростени грехове. Непростените грехове представляват духовно нещо нали, греха е дух, има духовна същност. Така, грехът е болест на духа, искам това да го схванем. Грехът е болестта на духа. Грехът е като рак за духа, смъртоносната болест на духа.

 Защото заплатата за греха е смърт.

Грехът е смъртоносна болест на духа. Когато духът е болен с грях и непростителност  /грях и непростителност това са болести на духа/, когато духът ти е болен с тази болест, той заразява душата. Душата бидейки заразена, /душата представлява емоции, мисли и воля/, едно от тия трите поне, понякога и трите биват заразени. Много често хора, които не са простили или живеят систематично в грях като стил на живот, не се отказват, придобиват болести на душата под формата на депресия, под формата на огорчение, под формата на отчаяние и други подобни. Някои дори стигат до мисли за самоубийство вече, това атакува и умът. Започват натрапчиви мисли, мисли за самоубийство и други подобни да идват в ума на човека. Когато врагът успее да улови и волята и да каже – да, сега е момента да го направиш, човека тогава вече на дело извършва това, което е станало в емоциите и умът му. Но то е започнало от духът. Болният дух прави болна душа. Болната душа прави болно тяло. Както казват на нервна почва, душата е болна. След като е болна, казва се в Библията – гнилост на костите. Значи непростителността, и е доказано дори от лекарите, че непростителността води до костни болести от сорта на артрит. Непростителността води до болести като рак, например. Това също са го доказали медиците и те питат дали има някой на който да не си простил. Така че виждате дори и медицинската наука е открила тия неща, обаче ние като християни понякога сме бавни, по-бавни дори от науката. А науката на Господ е ехе, къде преди науката на човека. Така че искам да ви кажа, ето я веригата – от духа на човека отива към душата и отива към тялото.

 Ние като Божии хора за това се храним с Божието слово, което повлиява нашия ум, храни нашия дух и това здраве, което идва в нашия дух, то отива в нашите емоции, емоционално ставаш здрав, умствено ставаш здрав, волята ти оздравява /тоест, душата ти оздравява/ и следователно това се пренася и върху самото тяло. Дори хората в света са го казали – здрав дух в здраво тяло. Трябва и ние да го разберем това. Много пъти хората и християни идват и само искат физическото – физическо изцеление, физическо изцеление. Чудесно и се молим, знаете че аз съм човек, който наистина се моли за вашите болести. Ето, вчера имахме служба, пет часа беше службата даже и половина, но няма да смятам половината, защото то беше подготовка. Пет часа – от шест до единайсет служба. Е, молитва за всеки един е имало, обаче искам да ви кажа, ако искате да бъдем ефективни в това нещо, трябва да се вземе в предвид, че ако коренът, духът на човека е болен с болестта грях, с болестта непростителност, ако духът ти е болен, той заразява душата ти и това заразява тялото ти. Емоционалните разстройства идват от болест на духа. Физическите разстройства идват от болестите в емоциите и болестите на духа. Така че нека да тръгнем да изцеляваме духа на човека, да изцеляваме душата на човека. И много пъти преди да си се помолил за тялото, то вече ще бъде изцерено.

Много интересно свидетелство даде Джон Остин. Един път една жена идва, цялата вързана в артрит, болки по цялото тяло и казва: „Брат Джон, моли се за мене за изцеление“. Той казва: „Имаш ли да простиш на някого?“ Тя казва: „Да, имам“. „Айде прощавай“. Тя казва – „Прощавам на еди кой си“. И като казва прощавам на еди кой си, единия пръст се размърдал. Сега на другия – прощавам на еди кой си и другия пръст се размърдал. Като взела да прощава на тоя на ония, на тоя, на ония, цялото тяло се развързало. Преди още да са се помолили, тя е била развързана от артрита. Така че покаянието и простителността са ключове към изцелението. Казвам ключове на изцелението.

Прави ми впечатление християни, даже сега получих едно писмо от сестра християнка, която е вързана в окултизъм и не може да се освободи от окултизъм, харесва си го /астрология/. И пита, вика за помощ.

Искам да ви кажа, скъпи приятели – всеки, който е влязъл в окултизма е влязъл в една сфера, която е сатанинска. Когато ти си влязъл в сатаниска област, вече има отворена врата за сатана, има движение и действие на демони в живота, проклятие. За излизането от там вече се иска сериозно решение, не просто решение – сериозно решение, за да се изгони дявола, когато има отворена врата. Така че, ето, казах ви за непростителността и за покаянието каква важност имат за всеки един от вас. Сега нека да завърша това поучение по този начин – нека всеки да застане и да си даде една равносметка. В случая вземи, ако искаш един лист, химикал и си напиши имената на хората, които когато им споменеш имената предизвикват болка в сърцето и ти става неприятно да чуеш за тях. Искам тука да спомена нещо важно да го разберете.

Знаете ли, че има разлика между това да простиш и това да се възстановят взаимоотношенията. Аз знам, че много хора се безпокоят от този въпрос. Между прошката и възстановяване на взаимоотношения има разлика. Прошката работи със спомена, работи с болката, работи с вътрешното ти състояние. Какво е състоянието на сърцето ти? Дали сърцето ти е против човека? Това е прошката, тя е нещо, което е в тебе, излиза на устата ти и се вижда в действията ти. Но когато говорим за възстановяване на взаимоотношения, това вече е по-различно и нека да ви обясня разликата каква е. Знаете ли, че Исус Христос е простил на всеки един човек, който е живял на тази земя и който ще живее на тази земя чрез жертвата на кръста. Той е простил на всеки един. Всеки един човек на тази земя е простен, защото кръвта се проля за всеки един, абсолютно за всеки един – и за най-големият престъпник и за най-лошият човек. Обаче не всеки един получава прошката, ето тука е ключът. Всеки е потенциално простен, Христос проля кръвта си, Той даде прошката, но не всеки е приел тази прошка. И в резултат на това, че не всеки е приел тази прошка, не всеки има възстановени взаимоотношения с Бога. Не всеки човек на тази земя има отношения с Бога, не защото Христос не е платил цената за възстановяване на тези взаимоотношения, за да получат хората прошка, а защото хората не са избрали да получат прошката. Хората не са избрали покаянието, поради тази причина нямат прошка, защото нямат съответната реакция. Искам добре да го разберете – от страна на Бога прошката я има, но от страна на човека приемането го няма. Когато приемането го няма, веригата не е затворена и тогава човека не е получил прошката, не защото Бог не я е дал, а защото той не я е получил. Все едно получаваш колет от небесния си баща в пощата. Бележката идва в къщи, „иди да си вземеш колета” – ти обаче казваш –„няма да го взема колета”. Не отиваш да го вземеш. Пратен ли е колета- пратен е, получил ли си го – не си го получил, не защото не е изпратен, а защото ти не си го приел. Ето, това е състоянието на света.

Сега нека да го обърнем към хората. Ти си длъжен да простиш на всеки човек, от твоя страна трябва нещата да са абсолютно изчистени. Ти трябва да си простил абсолютно всичко. Сърцето ти да бъде изцелено. Моли се на Бога. Даже сега ще се помолим за пълно изчистване от твоя страна. Вече от другата страна, ако няма коренспондиращо действие с извинение, с искане на прошка, с покаяние, ти от твоята страна си вече благ, ти си простителен, ти си взел решението, ти си го направил, но от другата страна, ако го няма това нещо, взаимоотношенията ги няма. Прошката я има, взаимоотношенията ги няма не защото от твоята страна ги няма, от твоята страна ги има, обаче от другата страна като ги няма, веригата не се затваря. Както казахме с Бога, Бог направи всичко възможно да възстанови взаимоотношенията си с човека, но има хора, които не са си възстановили взаимоотношенията си с Бога, не защото Бог не го е направил, а защото те не са направили коренспондиращото действие на покаяние, да поискат прошка – „Боже прости ми , прости ми всичко което съм направил. Аз се съгласявам с Тебе, че съм грешник, прости на мене грешника.” Ето и се затваря цялата работа. И тогава какво става? Тогава Господ казва – Аз те приемам, забравям греховете, отхвърлям всичко. Забравям и отхвърлям кога – когато се изповяда, когато има покаяние. Какво казва Господ:

 Принасяйте плодове достойни на покаяние.

 Тоест, Господ казва – Нека да има резултат от това, което е станало в сърцето. Защото резултатите доказват това, което е станало в сърцето. Така че, искам да кажа и за тези, които трябва да прощават и за тези, на които трябва да се прощава. Това не е просто – ти си длъжен да ми простиш. Никой не е длъжен да ти прости, искам да ти кажа – никой не е длъжен да прости на никого. Всеки един е длъжен да прости заради Бога, а не заради хората. Ако някой отиде и каже – ти си длъжен да ми простиш, този човек е в грях. Той няма право да каже такова нещо. Това има право само Бог да го каже. Никой човек няма право да каже „ти си длъжен да ми простиш”. Прошката не е задължение пред човек, то е задължение пред Бога. Никой човек няма право да каже „ти си длъжен да ми простиш”. Ако той го каже, този човек манипулира другия и манипулацията не е от Бога, а е от дявола. Така че, когато отидеш, ти молиш за прошка. Ти молиш за милост и ти осъзнаваш това, което си направил. Това е истинско искане на прошка. От другата страна човека вече прощавайки, отношенията се възстановяват и може да се продължи нататък. Един път възстановени взаимоотношенията не трябва да се връщат назад. Имайте предвид всеки, който повтаря минали неща, които вече са простени, всеки който отново и отново връща миналите неща съгрешава пред Бога, защото тези неща вече са изчистени с кръвта на Исус. Но ако човекът, който е съгрешил е отишъл и само с думи е поискал прошка, но сърцето му не се е покаяло, тогава този човек ще продължи да удря, да удря, да удря, да удря, защото той няма покаяние в себе си. Затова молбата ми е за всеки един, който казва „аз се покайвам”, нека покаянието бъде от сърце, нека да бъде истинско, нека да бъде на дело и в действителност. Така че да не се манипулираме един друг, но наистина да се възстановяват взаимоотношенията.

Бог да ви благослови.

Амин!