Един брат ми е писал: „Здравей, можеш ли ако желаеш да споделиш как си стигнал до тук с Господа, твоите мечти и цели в живота ти. Кога Го позна, кога започна да Му служиш , защото искам един ден да вляза в служение, ако е волята на Бог”. И на мен ми се иска да отговоря на тези въпроси, обаче според водителството на Святия Дух.

            Ще започна първо с Божието Слово, а останалото ще видим как Бог ще  нареди нещата. Нека сега да отворим Библиите.

Деяние на апостолите 12:1   Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата. 

            Ирод е всъщност политическата власт. По някое си време политическата власт е сложила ръка на църквата, за да им направи зло. Това означава, че може да се очаква от политическата власт да реши да стори зло на църквата. Църквата трябва да е наясно с това, че гонение може да има, имало е и ще има. Така че трябва да бъдем подготвени психически и духовно за едно такова нещо.

Деяние на апостолите 12:2.  Уби с меч Иоановия брат Якова 

            Апостол Яков е бил убит с меч. Днес няма такова нещо управниците с мечове да убиват. Хуманизмът започва да управлява в Европа, но духовни мечове се размахват. Това означава, че със слово врага иска да убива църковни водачи. Този меч е слово за нас. Така че това слово може да дойде до нас посредством преса, средства за масова информация – по някакъв начин да могат да бъдат убити църковни водачи чрез определено слово. Дяволът е човекоубиец и от всички човеци иска най-много да убива и да тормози, да унищожава служители на Бога.

Деяние на апостолите 12:3. И като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. Това беше през дните на безквасните хлябове.

            Ирод е видял, че това се харесва на юдеите и е хванал дори и Петър. Яков вече е убит и оставя и Петър да го убият. Виждате как се цели врага. Словото е следното –

Ще поразя пастира и ще се разпръснат овцете.

            Това е начина по който врага действа, той се цели във водачите. За тази цел всеки един водач има нужда от подкрепа. В първите два стиха се вижда, че църквата не е била наясно за това, че трябва да се моли за водачите. Ако се бяха молили както трябва можеше да мине Яков през изпитание, обаче аз вярвам, че той нямаше да бъде убит с меч, защото по-нататък ще видите, че Петър не беше убит и ще видим защо не беше убит.

            Как можем да помогнем и как можем да избавим църковни лидери? Как можем да помогнем на Божиите водачи да бъдат избавени? Думата е ХОДАТАЙСТВЕНА МОЛИТВА.

            Ходатайствената молитва е молитва, при която някой се моли не за себе си, а за някой друг. Някой се моли пред Бога заради някой друг. Това е ходатайствена молитва, това е саможертвена молитва, това е молитва за която се казва – „давайте и ще ви се дава”. Това е молитва, в която ти даваш молитва за някого. Не искаш само за себе си – дай, дай, а се молиш за някой друг.

            В Библията се казва:

Молете се един за друг, за да оздравеете.

            Често пъти, когато някой се моли за другия и получава изцеление. Така че ти като се молиш за друг, Господ не само на другия дава, а дава  за тебе и за твоя дом.

Деяние на апостолите 12:4   и като го хвана, хвърли го в тъмница и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата. 

            Ирод задържа Петър и го хвърли в тъмница – това е долината на мрачната сянка. Петър минава през долината на мрачната сянка. Божий служител минава през долината на мрачната сянка.

            Ние можем да кажем: „Петре, ти си съгрешил и затова си там”. Обаче Петър е под гонение, не е съгрешил, а е просто под атака. Врагът иска да го събори, унищожи, спре, да престане да служи на Бога, да престане Божието учение да се разраства. Тука се казва, че го хвърли в тъмница, тоест долината на мрачната сянка, но тъмницата е затвор. Но Павел казва:

„Божието слово не се връзва”.

            Врагът иска да върже Божиите хора по някакъв начин. Иска да им постави препънка, иска да ги спре да не разпространяват Божието слово, но

колко прекрасни са нозете на тези, които проповядват благовестието на мира.

            Ние с нашите нозе трябва да вървим, трябва да проповядваме благовестието.

            Ирод го предаде на четири четворки войници. Четири по четири са 16 войника. Не знам как са го пазили, дали четири четворки наведнъж са го пазили или са се сменяли четири пъти дневно, обаче минимум 4 човека в един момент са го пазили, а максимум 16 човека.  Пазят Петър толкова много хора. Ирод си мисли след празника да го изведе пред народа и да го унищожи и него така, че църквата да останe без водач. Яков е бил водач на църквата, Петър – водач на църквата и като ги няма тях, какво ще стане без тях – ще се разпръснат овцете.

            И тъй Петър беше пазен в тъмницата. Врагът изпраща специални агенти на тъмнината, които да пазят божиите служители, да ги държат в робство да не могат да бъдат ефективни на Божието дело. Петър беше пазен в тъмницата, а в това същото време, в което Петър е пазен от четири четворки войници, в същото това време църквата се молеше непрестанно за него. В друг превод се казва

„църквата принасяше усърдна молитва за него”

            Църквата непрестанно се молеше за Петър – ето ходатайствената молитва, църквата се моли за своя водач. И вижте каква сила има в молитвата на църквата, когато църквата започва да се моли за лидерството си. Когато Ирод щеше да го изведе, през същата нощ Петър спеше. Петър – Божия служител му е било толкова тежко, той е бил отчаян. Ние си мислим, че Божиите служители не могат да се отчаят. Петър е бил отчаян, той е видял как неговия брат по вяра Яков е бил убит и това най-вероятно го е очаквало и него. И той е бил толкова изморен от всичкото това, че дори не е имал сила да се моли за себе си.

            Един човек може да изпадне в положение в което да няма сила да се моли, обаче за сметка на това има други братя и сестри, които се молят за него. Той спи, обаче братята и сестрите в църквата се молят за него и той спи между двама войника вързан, окован с две вериги и стражари пред вратата пазеха тъмницата. Представете си картината – има вериги на ръцете, вериги на краката, двама войника около него, заключена врата и пред вратата стражари пазят. Няма никакъв начин да избяга. Обаче ангел Господен застана. За ангелите тези неща не са валидни. Ангелите минават през стени, ангелите минават през заключени врати.

Евреи 1:14  Божиите ангели са служебни духове изпращани от Бога, за да слугуват на онези, които ще наследят спасение. 

            Как се задействаха тези ангели? Те се задействаха чрез ходатайствената молитва на църквата за Петър.

Деяние на апостолите 12:7  И ето, един ангел от Господа застана до него и светлина осия килията.

            В тази тъмница на това тъмно място в един момент влиза ангел и чрез него влиза светлината на Господа и цялата тъмница се осиява в светлина. Толкова е прекрасно за това, че Бог ни е дал ангелите, за да могат да ни слугуват и да могат да ни помагат. Благодарим Ти, Господи за това. Този ангел е влязъл вътре при заключена врата в тъмницата.

Деяние на апостолите 12:7  и като побутна Петър по ребрата , разбуди го и му каза: „Ставай бързо!” И веригите паднаха от ръцете му. 

            Забележете, че ангела не е бил само дух, той е бил в тяло, защото го е сръгал с лакът. Ако беше само дух нямаше да може да го усети, че той по някакъв начин се е материализирал на това място.  Когато дойде присъствието на Господа, когато Господ изпрати ангелите си –  номер едно е, че в твоята тъмнина настава светлина.

            От какво имаш нужда в твоята тъмнина? Когато ти си в тъмницата, имаш нужда от присъствието на Господа. Когато ангела беше там настана светлина. Номер две – когато присъствието на Господа дойде, тогава веригите на робството падат.

            В Библията се казва:

Помазанието разрушава хомота.

            В присъствието на Господа веригите падат. Господният ангел носи присъствието на Господа, той изпълнява заповедите на Господа.

Деяние на апостолите 12:8. Ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си 

            Веригите паднаха. „Сложи си колана на истината” му казва ангела. „Облечи си Божието оръжие”. „Обуй си обущата, обуй си обущата за готовност на благовестието”. Виждате заповедта е да се въоръжиш.

Деяние на апостолите 12:8. Облечи дрехата си и върви след мене.

            Облечи дрехата на праведност, облечи си помазанието, облечи си оръжието Господно и ме следвай.

Деяние на апостолите 12:9. И Петър излезе и го следваше 

            Забележете нещо, къде да излезе? Не само веригите паднаха, но и заключената врата се отключи. Какво стана с двамата войника, които са около Петър – те продължават да спят. Войниците не се събуждат изобщо. Вратата се отваря, излизат навън и пазачите не ги виждат

Деяние на апостолите 12:9. И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение. 

            Петър си е мислел, че това е просто един сън или едно видение, той не е знаел, че това е истина. Толкова невероятно е всичко това, че той си мисли че сънува.

Деяние на апостолите 12:10. А като минаха първата и втората стража дойдоха до желязната врата, която води към града 

            След като минаха през тези стражи стигат до една голяма желязна порта на затвора, която води към града вече. Там също има пазачи обаче никой не забелязва нищо. Тази порта им се отвори сама. Това е свръхестествено ниво.

            Когато Бог започне да действа естествените неща нямат значение. Вериги, окови, пазачи, порти, ключалки –  нищо не може да спре Бога, защото Той има всички ключове. Той има ключовете на смъртта и ада. Той има цялата власт на небето и земята. Тази порта им се отвори сама, те излязоха и преминаха една улица и тогава ангела си замина. Кога пристига ангела? Ангелът пристига в полунощ. Ангелът на Господа пристига, когато е най-тъмно. Кога пристига помощта от Господа? Помощта от Господа пристига в най-трудното ти време, когато се чувстваш най-зле, когато се чувстваш най-отчаян, когато е най-тъмно в тебе, тогава ангела Господен идва. Затова не се отчайвай, Божията помощ е върху тебе. Той дава сила на отслабналите. Той дава сила на немощните.

            Когато беше на улицата Петър нямаше нужда повече от свръхестествена сила, защото нямаше вече заключени врати и можеше с краката си да ходи по улицата и ангела беше излишен в този момент, защото Петър можеше добре да се справи нататък. Когато обстоятелствата в живота ти са такива, че ти не можеш да се справиш с тях, тогава идва Божията помощ. Когато твоите естествени сили са изчерпани и ти не можеш да се оправиш по естествен начин, Бог действа свръхестествено. Затова много пъти Господ изцерява смъртоносни болести, които докторите не могат да изцерят, защото нищо друго не може да помогне и Господ се намесва по свръхестествен начин там, където човек не може нищо да направи. И така ангела си замина.

Деяние на апостолите 12:11. Петър дойде на себе си и си каза: Сега разбрах наистина, че Господ изпрати своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.

Деяние на апостолите 12:12. Като се поогледа отиде към къщата на Мария, майката на Иоан, когото наричаха Марк, където бяха събрани мнозина да се молят. 

Деяние на апостолите 12:13. Когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да разбере кой е.

Деяние на апостолите 12:14. И щом позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

Деяние на апостолите 12:15. А те й казаха: Ти си луда. 

            Това са апостолите. Апостолите и те се изненадаха от чудесата на Бога. Понякога, когато Господ върши чудеса мнозина не вярват.

Деяние на апостолите 12:15. Но тя настояваше, че това, което им казва е вярно. Тогава й казаха: Това е неговия ангел. 

            За да кажат апостолите, че това е неговия ангел, представете си колко е нормално по оново време да се виждат ангели. Защо ангелите на Господа са действали повече от днес? Защото те са се молили повече от днес. Ако искате ангели, постоянствайте в молитва.

Деяние на апостолите 12:16. А Петър продължаваше да хлопа и когато отвориха видяха го и се смаяха. 

            Искам да ви обърна внимание на нещо. Тези хора са се събрали заедно, църквата се е събрала заедно и се молят за освобождението на Петър. Господ праща ангела си и освобождава Петър. Петър застава пред вратата, хлопа, те не му отварят и когато най-сетне му отварят, се смайват затова, че го виждат. Помислете си  с каква вяра се е молила църквата след като не са очаквали, че Петър може да стои пред вратата. Въпреки това, обаче Господ им е чул молитвата. Много интересно е това, защото ако наистина вярваха нямаше да се смаят, че виждат Петър, щяха да кажат: „Ние си знаехме, че ще те видим, защото се молим и вярваме, че Бог ще те доведе”. Обаче те не очакваха това да се случи. Господ надмина очакванията им.

Той може да направи несравнимо повече отколкото искаме или мислим.

            Слава на Бога. Той не е ограничен дори от нашата вяра. Има някои неща, които Господ прави повече от нашата вяра и ние благодарим на Бога, че това е така. Това не означава, че трябва да вярваме, но това означава, че Господ не се ограничава дори от вярата ни.

Деяние на апостолите 12:17. А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как го изведе Господ от тъмницата. И като им каза: Известете за това на Яков и братята, излезе и отиде на друго място.

18. А като се съмна, сред войниците настана малък смут – какво ли се е случило с Петър. 

19.А Ирод, като го потърси и не го намери, разпита стражарите и заповяда да бъдат  предадени на смърт. И слезе от Юдея в Цезарея и там живееше.

20. А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците, и те дойдоха заедно при него и като спечелиха на своя страна Власт, който се грижеше за царските покои, молеха за помирение, защото тяхната област се изхранваше от царската.

21. И в един определен ден Ирод, облечен в царски одежди, седна на престола и държа реч пред тях.

22.А народа извика: „Глас Божий, а не човешки!” 

            Ирод изнася реч. А народа, който е зависим от него, защото се храни от него, започва да го хвали и казва: „Това е Божий глас, а не човешки глас”. Обаче Ирод не отдава слава на Бога. Това е опасно тука.

            Всички ние като служители като започнем да говорим словото може хората да започнат да ни хвалят, да ни казват колко прекрасни сме, колко прекрасно говорим, обаче трябва да бъдем много внимателни и за всяко нещо да отдаваме слава на Господа. Народа каза тука: „Този е Божий глас, а не човешки глас”.

Деяние на апостолите 12:23.И понеже не въздаде слава на Бога, в същия миг един ангел от Господа го порази и беше изяден от червеи и умря. 

            Причината поради която беше поразен от ангела Господен беше, че той не отдаде слава на Бога и той беше изяден от червеи и умря. Има служения, които са изядени от червеи, защото докосват славата на Господа. Червеят е образ в случая на смъртта, защото мъртвото тяло го яде червей. Чувал съм за хора, които червеи ядат тялото им още преди да са умрели, не знам поради лошо оросяване на крайниците и т.н. За нас това, което е важно да разберем е, че ако не отдаваме цялата слава на Господа  червеите могат да изядат служението ни. И ние не искаме това нещо да се случва. Затова винаги във всичко трябва да отдаваме славата на Господа. Винаги трябва да отдаваме славата на Бога, както тези, които слушат така и онези, които говорят. Всички трябва да отдаваме славата на Господа. Виждате Ирод не въздаде славата на Бога и беше изяден от червеи и се казва – умря.

Деяние на апостолите 12:24. И словото Божие растеше и се разпространяваше.

            От тази глава, която прочетохме можем да си извадим някои изводи. Първо виждаме в началото, че политическата власт се насочи срещу църквата и това означава, че дявола се насочва срещу църквата. Това, което направи основно е, че удари ръководството и лидерите – първо Яков и след това опита Петър. С Яков дявола успя да го удари, защото църквата още не е знаела да се моли, да ходатайства за лидерството в църквата. Като говоря църква не говоря само локална църква, а църква като цяло. Лидерите, вашите лидери, там където ходите на църква, лидерите които следвате трябва да се молите за тях. Трябва да се молим за тези хора, както казва словото да се молим за тези, които са в позиция на власт.

            Когато вижда църквата, че не само Яков, а и Петър – другия стълб на вярата бива хванат и поставен в тъмница и е вероятно да бъде екзекутиран също, тогава църквата започва да се моли с усърдна и непрестанна молитва за Петър. Църквата е научила урока си.

            Много пъти учим урока си по трудния начин. Когато църквата започва да се моли за Петър, тогава Господ какво прави в отговор на това? Изпраща ангела си. Господ се намесва по свръхестествен начин. Има начини, можем да се обърнем към Страсбург, можем да се обърнем към властите, да пишем молби или петиции, обаче истинския библейски начин, основния библейски начин е да се обърнем към Бога в молитва. Само Той има цялата власт и обръщайки се към Него в молитва, можем да получим отговора на молитвата. Това е, което направи църквата. Можеше да пише молби и да направи по светския начин. Ние имаме тази склонност да се опитваме да подражаваме на света и да се опитваме да използваме техните средства, но ние сме слаби когато воюваме на тяхна територия. Когато се налага да воювам със светски хора на тяхна територия и с техните методи се чувствам толкова слаб  и немощен. Просто не мога да им стъпя и на малкия пръст. Вярвам, че повечето християни са така. Просто не сме пригодени за това, все едно агнето и вълка да се карат един с друг и да се опитат да се бият. Къде е тръгнало агнето срещу вълка? Вълкът такива зъби има, не може агнето да се справи. Агнето е кротичко, то си пасе тревичка, а вълка е кръвожаден и с големи зъби. Силата на агнето не е в зъбите му, нито в ноктите му, защото няма такива, а силата на агнето е в пастира му.

Твоят жезъл и твоята тояга те ме утешават.

            Те са го разбрали този урок и ние днес трябва да го разберем. Църквата се опитва в много случаи да използва светски методи, за да се оправи, но духовните методи като този на  усърдната молитвата, ходатайствена молитва – ето това е, от което се нуждае днес църквата. Това е, което ще донесе свръхестествената сила на Бога и ще се отворят всички ключалки, катинари, ще паднат вериги, ще се отворят тъмници, ще се отворят железни врати и всичко това само в резултат на нашите молитви.

            Когато църквата започна усърдно да се моли, ангела отива и събужда Петър. Всичките му пазачи  спят през това време, врати се отварят и Петър е свободен по един чудотворен начин. Нашият Бог е Бог, който върши чудеса – трябва да го вярваме, трябва да настояваме за това и трябва да бъдем една свръхестествена църква. Църква, която ходи в духа, църква която знае как да ходи в дарбите на духа, църква която знае как да се моли, църква която знае как да използва меча на духа, който е Божието слово. Това е, което църквата е правила и Петър излиза невредим отвътре. До такава степен Бог върши чудо, че дори тези, които са се молили са се смаяли от резултата, който тяхната молитва е дала.

            И аз искам да ви кажа, че вие тепърва ще се смайвате от резултатите, които молитвата ви ще дава. Ще имате такива отговори на молитви, че ще се чудите дали това е отговор на молитва или нещо друго е. Просто вярвайте и се молете за водачите. Молете се да може Господ да отваря врата за служение, защото виждам попътен вятър, виждам, че Божието царство идва в сила.

            Това момче ни зададе въпроса как сме стигнали до тук – това е много дълъг път на падане,  на ставане, много дълъг път, но през това време едно нещо, което се получи е, че не се отказахме да вървим по този път. Не се отказахме да следваме призванието, което Бог ни е дал. Какво е това призвание? Призванието да дойде Божието царство в сила, не само в думи, а в сила.

            Исус каза:

„Няма да минат много дни и някои от вас ще видят Божието царство в сила”.

            Мечтата ми е Божието царство да дойде в сила на земята, мечтата ми е да видя как мъртвите хора възкръсват от смъртта, мечтата ми е да видя как болните  нещастни хора се изцеляват. Как вързани и обладани хора се освобождават от хомота на Сатана. Как хората, които ходят в мрак се обръщат към светлината на Господа и Господ ги спасява и дарява с вечен живот. Разрушени семейства как се възстановяват и служат заедно на Господа. Такива са ми мечтите, такива са ми целите – Господ да възстановява църквата, да възстановява семействата и да възстановява човешкия живот.

            Ние като служители трябва да носим нещо реално от Бог, не само думи, а думи, които носят дух със себе си и съответната сила. Когато дойдох, съседското куче ме лаеше доста настървено и аз на няколко пъти му дадох кокалчета да хапне и отношението на съседското куче към мене се промени. Сега ме очаква с нетърпение, станахме приятели. Освен това нашата котка, с която не сме се виждали от много време и на нея дадох да хапне нещо и котката също си промени отношението към мене и започнаха и двете да ме следват, да ме гонят и да ме очакват с нетърпение. И аз си казах: „Боже, ако ние като църковни водачи се научим да храним Божия народ, ами Божия народ с радост ще ни гледа и с радост ще ни следва”. Никой не се отвръща от доброто.

            Искам да кажа на всички Божии служители – не се мъчи да вкараш хора в църквата, не се чуди какви системи да използваш, за да ги вкараш хората. Номер едно – просто следвай Господа. И когато Го следваш, хората и другите ще те следват. Не е въпроса да буташ хоратау а въпроса е да следваш Господа и тогава ще бъдеш следван, защото множествата следват Господа Исуса Христау а не човека. Ако ние следваме Господа и представяме Господа наистина ще бъдем следвани като водачи. Ние трябва наистина да дадем истинска храна, защото

не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово –

            това е духовен хляб. Нека в църквата да проповядваме словото на Бога, не просто някаква идея или някакво движение, защото това не храни нито духът и нито душата на човека. Това може да нахрани нечия гордост, нечие тщеславие, обаче няма да помогне на никого. Хората имат нужда от този хляб на Божието слово, имат нужда от тази манна. Всеки един Божий служител трябва да се научи да разчупва хляба на живота в църквата и да дава на хората.

Матей 24:45  И така, кой тогава е верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домашните си слуги, за да им дава храна навреме? 

            Поставен над слугите, а не се е призвал. Самозванци не работят, а трябва да е призован от Господаря и поставен над слугите си не да ги тормози, а да ги храни. Не да се прави на важен, не да се прави на велик, а да може да бъдат нахранени Божиите деца.

            Един Божий служител не трябва да се занимава с всичко, зависи от служителя, но петкратния служител не трябва с всичко да се занимава. В Деяние на апостолите 6:3 се казва:

Вземете седем човека да се занимават с трапезите, а ние ще постоянстваме в Божието слово и в молитвата.

            Това е най-важното за петкратния служител, трябва да се занимава със социалната дейност, но основната дейност е Божието слово.

Матей 24:46,47  Блажен е онзи слуга, чийто господар като си дойде го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. 

            Ето така е растежа, приятели. Когато си верен в малкото, на повече си поставен.

48. Но ако онзи слуга е зъл и каже в сърцето си: Господарят ми се забавя 

            Може един слуга да бъде лош, може да е добър.

49.и той започне да бие съслужителите си и да яде и пие с пияниците 

            На нас като Божии служители не ни е дадено да бием другите. На нас ни е дадено да ги храним. Господ е този, който ще ги бие. „Да яде и да пие” – означава да угажда на себе си. Той да яде, а другите да стоят гладни. Да пие с пияниците – тоест неправилни компании.

50, 51. Господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който той не знае и като го подложи на сурово бичуване, ще определи неговата участ с лицемерите, там ще бъде плач и скърцане със зъби. 

            Това е страшно нещо и ние като служители трябва много да внимаваме да не попаднем в тази категория с лицемерците, където има плач и скърцане със зъби.

            Връщаме се обратно при Петър. Петър Господ го извади от затвора. Господ го избави благодарение на ходатайствената молитва на църквата. Това е основното служение на всеки един християнин –  ходатайствена молитва. Господ избави водача и той продължи да служи благодарение на молитвите на Божиите хора. Без молитва – Яков беше убит; с молитва – Петър беше избавен.

            Но тука има и друг урок да научим – урокът на Ирод. Има голяма опасност, когато на човек започнат да му вървят нещата. Когато човек се издига или хората започнат да те издигат, има опасност и тя се нарича „гордост”.

Да не се надига сърцето ти.

            Всеки Божий служител трябва да пази сърцето си от гордостта и да се поддържаме в смирение.

Смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно.

            Когато ние смиряваме себе си, Той ни въздига. И не да се молим: „Господи, смири ме”, а да се смиряваме, защото Той ни заповяда. Ако Господ трябва да ни смири е страшно. По-добре ние да се смиряваме, а Той да ни въздига.

            Същото е и в учението. Христовото учение е учението на агнето. Христовото учение е учението на смирението. Няма арогантност, няма гордост, няма надутост, а има смирение и кротост. Запомнете, че гълъбът на Святия Дух слиза върху агнето Исус. Ако си кротък и смирен като агънце, помазанието на Святия Дух ще почива върху тебе. Ако си горделив и надут – няма да е помазанието там.

Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.

            Той ще те опита като ти даде малко власт – какво ще стане с тебе. Как се изпитва човека? Човекът се изпитва с властта. Човекът се изпитва със силата, когато види сила и власт какво ще прави с тях, дали ще продължи смирено да служи на своя Бог или ще се самозабрави. Всеки, който иска да се подготви за служение трябва да се упражнява в смирение в сърцето си.

Да не мисли за себе си повече отколкото за другите, но да мисли за другите по-високо отколкото за себе си.

            Един пред друг да се смиряваме и най-вече пред мощната ръка на Бога. Не е ли често явление един християнин да си мисли, че е повече от другия? Една църква си мисли, че е повече от друга църква? Мислим, че едно движение е повече от друго движение. Както казва словото:

Знанието възгордява а любовта е тази, която назидава.

            Трябва да се научим да живеем с вяра, с любов, с кротост, с благост. Това са неща, които Бог обича. Когато искаха да направят Исус цар, / а Той си  е цар между другото/, Той избяга от тях, защото не разбираха за какво става въпрос. Той дори каза пред Пилат:

„Моето царство не е от този свят”.

            Неговото царство не е от този свят, но когато си дойде ние ще Го видим като Цар на царете, Господ над господарите и Великият съдия. Това е момента,в който ще изяви своето царство,а сега Неговото царство е скришно. Ние трябва да държим истинското евангелие.

Божието царство не идва в момента така, че да се забелязва, но то е вътре в нас и между нас.

            Тази сила на Святия Дух, това семе на Божието слово, това мощно присъствие на Святия Дух което се изявява, но не го виждаме явно. Исус се отказа да Го правят цар. И ние трябва да се отказваме, когато хората искат да ни направят царе. Трябва да се научим да ходим в кротостта и смирението на агънцето. Благодарим за Божието агне Исус Христос.

            Нека да се замислим за характера на Божието агне Христос. Наблюдавайте Го в евангелието как се движи, наблюдавайте Го как постъпва самия Син на всемогъщия Бог. Дори на самия кръст, приятели Той не кълнеше, Той не осъждаше, Той не обвиняваше, а каза:

Отче, прости им, те не знаят какво вършат.

            Приятели, ако сме в тази ситуация не е лесно да го направим. Но всяко нещо става лесно, ако първо го имаш в себе си. Самият Стефан, когато го убиваха с камъни, той видя Господа Исуса Христа отдясно на славата и каза:

Господи Исусе, прости им, защото не знаят какво вършат. Господи Исусе, вземи духът ми.

            Дякон Стефан знаеше, можеше и имаше това царство в себе си. Тази любов, този мир, тази радост, всички тези съкровища, които са скрити в Христос той ги имаше в себе си. Това е невероятно богатство. Бог ни е благословил с всяко духовно богатство в небесни места.

            Аз моля всеки брат и сестра, всеки служител и църква – нека не бъдем като животно с нокти. Нека не бъдем като животно с големи зъби. Господ не ни е направил вълци. Някой беше казал: „Как може да бъдеш агне като си всред вълци?” Можеш, защото твоят пастор е по-силен от вълците. На нас не са ни дадени кучешки зъби да хапем. На нас не са ни дадени нокти да дращим. На нас са ни дадени зъбки да пасем тревичката на Божието слово, да пием живата вода на помазанието на Святия Дух и да уповаваме на нашия овчар и пастир Исус Христос. Нека да не се бъркаме с този свят, но да си намерим правилното място и

никой да не клевети брат си, да не осъжда брат си, да не мразиш брат си, а да възлюбиш брат си /ближния си/ както себе си.

            Това е заповедта на Господа.

И да възлюбиш Господа от цялото си сърце.

            Не да възлюбим нашия собствен успех, не да възлюбим парите, но да възлюбим Господа и да се обичаме един друг. Това е което Господ ни дава като заповед. Давам си сметка, че не сме близо до това нещо, но това не означава, че не трябва да се стремим. Някой ще каже: „Не сме съвършени, всички сме грешни”. Но като сме грешни нека да се покаем, нека да се обърнем, нека да се стремим към това. Много е опасно, когато някой остави греха и започне да си мисли, че става много свят. Толкова свят, че е достоен да съди другите, да бие другите. Колкото и святи да станем, приятели, трябва да уповаваме на Неговата святост и трябва да знаем, че не ние държим корена, а корена държи нас. Не си мисли, че си голяма работа. Нека да сме смирени, за да не ни отделят от тлъстия корен на лозата. Със смиреномъдрие всеки един да се обхожда. Смирението и мъдростта ходят заедно. Да се научим да ходим в това нещо. В къщи понасяш тормоз – смири себе си пред Господа и уповавай, че Той може да те избави от това нещо. Недей да мразиш, недей да хулиш, недей да проклинаш, а се научи да благославяш, да обичаш. Такъв пример ни е оставил Господ. Ирод се възгордя, похвалиха го и се възгордя. Опасно е да слушаме хората как ни хвалят. Понякога наистина, ако кажеш нещо на човека можеш да го обидиш, трябва да бъдеш чувствителен и към това да не нараняваш хората, защото те с добро сърце го правят.     От друга страна трябва да намериш начин да отдадеш Слава на Господа и да не я задържаш за себе си, защото това може да докара червеи в живота и служението на човека. Във всяко нещо цялата слава, цялата хвала трябва да се отдава на Господа.

Не на нас, а на Твоето име отдай слава, Господи.

            Това всеки един трябва да го каже. „Не на нас, а на Твоето име, Господи отдай слава”. Когато отдаваме слава, нека да бъде от цялото ни сърце. Да осъзнаваме, че Той е този, който действа във всеки и чрез всеки. Той е този, който действа чрез служителите и на Него трябва да отдаваме слава.

            Един човек беше казал: „Когато нещо хубаво е станало да знаеш, че Господ е работил чрез мене. Когато нещо лошо стане да знаеш, че аз съм работил.” Хората не търсят служителя, а благодатта, която действа чрез служителя, защото тя е която храни – Божията благодат.

            Божият мир и благодат да бъдат с всички вас. Пазете се от тази грешка, която Ирод направи, че се възгордя и беше поразен от ангел и го изядоха червеите и той умря. Господ какво направи? Избави Петър, а Ирод умря поради греховете си. Това е урок за Божиите врагове, за враговете на Божиите служители. Ирод уби Яков, искаше да убие Петър и Господ избави Петър, а на негово място Ирод умря. „Който копае гроб, сам пада в него”.

            Бог да ви благослови.

            Амин.