I Коринтяни 2:9  А според както e писано:

Според както е писано – трябва да се движим според както е писано.

Според както е писано:  „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят“. 

Приятели, ако ние обичаме Бога, Бог ни е приготвил прекрасни неща! Човешко око не е видяло, човешко ухо не е чуло, на човешко сърце не му е идвало това. Това превъзхожда всичко, което очите са видели. Най-прекрасните неща, които сме видели с очите си не могат да се сравнят с това, което Бог ни е приготвил. Представяте ли си, ушите ни да са чули…? Но ушите ни не са чули и на сърцето ни не е идвало това, което Бог ни е приготвил. Значи мисли, чувства – нито сме мислили, нито сме почуствали това, което Бог е приготвил. Това са неща, които отиват извън човешката представа. И всичко това Бог е приготвил за тези, които Го обичат.

Мнозина казват: „Тези неща ще ги видим един ден.” И това е вярно, един ден ще ги видим тези неща един ден ще застанем лице в лице с нашия Господ. Един ден ще видим всичките обещания, ще видим наследството в небесата, всичко което Бог ни е дал и обещал.

 Обаче в десетия стих се казва, че Бог на нас откри всичко това – на нас вярващите. Ето, това откровение, за което говорим – никой не може да разбере тези неща, ако не му се открие от Бога, защото човешкото око не е видяло. Никой естествен човек не е видял това, за което става въпрос. Ние ходим с вярване, с очите на вярата. Никой човек не е могъл да го чуе това, нито такава музика сме чували, нито такива новини сме чували. И нито сърцето ни и представите ни изобщо могат да го покрият, нито филмите могат да го покажат. Тук се казва, че Бог на нас ни го откри, а на другите не им го е открил. Бог на нас откри това чрез Духа, с голяма буква – става въпрос за Святия Дух. И Той казва не само че ни го открива, но даже говори в минало време –

Господ на нас ни го откри вече чрез Духа Си, понеже Духът издирва всичко, даже Божиите дълбочини.

Святият Дух открива, но преди да открие Той издирва. Божиите дълбочини са необятни. Ако вселената няма край, то Божиите дълбочини са по-големи от вселената. Но Святият Дух издирва всичко и знае всичко, и всичко, което е у Бога – всичко това, което е у Бог и това, което е в Бога. Духът го издирва, и го намира, и го разбира, и го знае – всичките Божии дълбочини, и Той открива на нас тези дълбочини чрез откровение. Не чрез интелектуално знание, а чрез откровение от Святия Дух.

 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него?

Кой знае какво има в човека? Духът на човека най-добре знае какво има в него.

Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух 

Никой с плътския си ум не може да схване Бога, не може да разбере, не може да намери. Единствено Божия Дух знае какво има в Бога. Ей, това означава, че сме напълно зависими от Него. Дори човек може да чете Библията, но ако не е отворен за Духа на Бога, може нищо да не разбере. Затова има професори, интелигентни хора, философи, които четат Библията и не я разбират, защото нямат контакт със Святия Дух. Святият Дух единствено може да разкрива Писанията.

Ако отидете във II Тимотей 3:16,17, ще видите, че цялото писание е боговдъхновено. То е вдъхнато чрез Святия Дух в святи хора, които са го записали. Божието слово за 1600 години е записано от 44 различни автора, но истинския автор е Святия Дух. И понеже Святия Дух е правил Писанията да бъдат записани, Той ги е вдъхнал, Той е Този, Който може да ги тълкува и Той ги тълкува чрез Дух на откровение. И тука се казва, че:

никой не знае какво има у Бога освен Божия Дух,

а ние получихме, ние получихме не духа на света,

 а Духът, който е от Бога.

 Значи, който е кръстен със Святия Дух е получил Святия Дух, не духа на света. Духът на света не знае тези неща, духа на света не разбира, но Духът който е от Бога, Който сме получили, сме получили, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари. Още тука на земята да познаем тези неща. Виждате ли Святия Дух ни открива, за да познаваме духовните истини и реалности още тук от земята.

Това, което Бог е благоволил да ни подари,

което и възвестяваме /или проповядваме/,

не с думи научени от човешка мъдрост

Хубаво е образованието, обаче Божието слово не се възвестява с думи, научени от човешка мъдрост, от човешко знание, от човешка интелигентност и интелект. 

но с думи научени от Духа

Думи научени от Духа, не думи научени от човешка мъдрост.

Като поясняваме духовните неща на духовните човеци

А на английски се казва:

като сравняваме духовните неща с духовни. 

Като сравняваме духовни с духовни. Много странно е това. Как се сравнява духовно с духовно? Духовните реалности сравняваме с духовното слово на Бога, с Божието слово.

 „Господи, давай ни думи от Духа на Бога, давай ни думи от Святия Дух, учи ни с думи от Святия Дух както е писано, че

Святият Дух ще ви научи на всяка истина.

Святия Дух ще ви води и ще ви учи на всяка истина. Поясняваме духовните неща на духовните човеци или сравняваме духовните неща с духовни.

Но естественият човек /или плътският човек / 

не побира това, което е от Божия Дух /

или не разбира това, което е от Божия дух.

Естественият или плътски човек не може да разбере и не може да побере Божията истина, това което идва от Божия Дух,

защото за него е глупост

Може би имаш човек дори в къщи, може да имаш човек на работата, може да имаш приятели, близки, роднини, които не са новородени, не са изпълнени със Святия Дух – те не могат да разберат това, което е от Божия Дух. Това може да го разбере само духовния човек. Може да имаш работа с много интелигентен човек, но интелекта е на ниво душа, а не на ниво дух. Ние не сме интелектуалци, ние сме духовници. Естественият човек или плътския човек, или на друго място е душевния човек, тоест човек, който функционира на ниво душа. Душата е ум или мисли, емоции и воля. Душевният човек, който функционира на това ниво, той не разбира духовните неща. Има нужда да се влезне по-дълбоко в областта на Духа – трябва човек да е новороден. Затова Исус каза в Йоан 3 глава:

Ако човек не е роден отново или не е роден отгоре, не може дори да види Божието царство, нито може да влезне в Божието царство.

Защото няма капацитет да ги схване тези неща. Естественият човек не побира. Затова мнозина се карат в къщи, съпруги със съпрузи се карат, семейство с деца, или с бащи и майки, с братя и сестри. Тези хора са слепи, те са просто слепи, те не виждат. Тука има нужда от свръхестествена намеса от Бога да им се отворят очите, за да могат да видят тези неща, да им паднат люспите от очите.

Естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него то е глупост.

 Когато Божия Дух говори, естествените хора го считат за глупост. То изглежда глупаво, обаче

Божието глупаво е по-умно от хората, по-мъдро от хората и Божието слабо е по-силно от хората.

Хората също презират кръста, защото Исус е немощен на кръста, но Той е по-силен на кръста, отколкото най-силното човешко.

 Естествения човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере,

не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. 

Английският превод казва „се различава”, различава се духовно. В Духа нещата се различават. В Духа работи различаването, да различаваш добро от зло, истина от лъжа, Бог от другите духове. Да можеш да различаваш – това е нещо, което е важно.

Искам да ви прочета Евреи пета глава. Там се говори по подобен въпрос и ще започнем да четем от 11-ти стих. Тука апостол Павел говори за Мелхиседек, първосвещеника по образ на Исус Христос. И Павел тука казва:

Евреи 5:11  Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

Значи, той казва това тука на вярващи хора, че са станали нечувствителни към Божието слово и не могат да разбират. Тоест, вярващи, а не са духовни, а са още плътски. Това, което в І Коринтяни 3 глава Павел също им казва, че са плътски, защото се карат един друг, разцепват се един други…

и поради това, аз не мога да ви говоря като на духовни хора, но като на плътски, като на бебета в Христос.

      Вие знаете, че на едно бебе се говори по един начин, на възрастен човек се говори по друг начин. Някои неща бебетата, колкото и да им говориш, няма да разберат, докато не пораснат. И тука се казва:

 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

12. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете,

Значи според изтеклото време човек трябва да може да стане и учител, тоест да порасне.

имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, 

Виждате, че има по-дълбоко слово, има по-елементарно слово, тоест основно слово. И Павел казва: „Аз не мога да ви говоря за Мелхиседек, не мога да продължа нататък, защото няма да схванете това, което говоря.” Не е сигурно кой е написал Евреите – някои ще кажат Павел, друг казва, че Аполос го е писал. Сега няма да спорим за това, но това, което е най-важното е, че Святият Дух е писал това слово. Така че дали Павел или Аполос, или някой друг е написал Евреите, това няма значение.

имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

Виждате млякото е образ на елементарно Божие слово или на основно Божие слово, тоест основата. По-нататък 6:1,2, Павел говори за шестте основни учения на християнството и различава млякото от твърдата храна, както например се различава млякото от пържолата. Нали на малко бебе, на новородено бебе, ако му дадеш хляб или пържола, или нещо друго подобно ще се задави. Значи, за различната възраст има нужда от различна храна. По същия начин за различната зрялост на християните има нужда от различно слово. Не можеш да се отнасяш по един начин с християнин, който е на една година и който е на двайсет години, трябва да има разлика. Макар, че има някои, както казва Библията:

първите станаха последни, последните първи 

 Получава се понякога, че последните по-бързо напредват и по-бързо се учат, докато на по-старите християни вече им пречи стария багаж, за да могат да слушат новото от Бога. И 13-ти стих казва:

Защото всеки, който се храни с мляко,

 е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец

Тоест, е бебе. Забележете, който се храни с мляко е неопитен, липсва му опит. Значи Божието слово трябва да бъде опитано, приятели. Знаете какво казва Библията:

Вкусете и вижте , че Господ е благ.

Трябва да опиташ млякото, да опиташ хляба, да опиташ твърдата храна, месото. Трябва да опиташ и да вкусиш, и да видиш, че Бог е благ. Но в нашия живот как става това? – трябва да се научим да опитваме словото на Бога. Тоест, 

от опит да познаеш що е Божията воля. Както казва Римляни 12:1,2  – от опит да познаеш Божията воля.

Трябва да прилагаш и опитваш това, което те учи Господ.

 Защото, ако погледнем например един Давид – Давид е опитвал Бога и  Неговото слово. Аз ще ви покажа как. Действително Господ помаза Давид три пъти. Първият път Самуил го помаза сред братята му, втория път беше помазан за цар на Юда и третият път беше помазан за цар над Израел. Той беше цар над Юда – 7 години и цар над Израел – 33 години, общо 40 години. Три пъти е бил помазван.  Първия път, когато е помазан сред братята си (ако си спомняте това е в 1 Царе 16-та глава). И след това в 17-тата глава се говори за срещата между Давид и Голиат. Една историческа среща, върху която много се е говорило, много се е писало, филми са правени. Но ако си спомняте, там Голиат погледна с презрение на Давид, защото беше малък, беше красив, светличък, хубавичко момченце, обаче малък. А Голиат беше голям, силен, мъж военен. Дори Саул каза на Давид:

ти не можеш да се биеш с него, защото си момче,  а той е воин.

Обаче, Давид отговори на Саул, на царя: „Виж сега, аз съм се бил вече, аз имам опит. Гледаш ме малък на възраст, малък на ръст, обаче като опит не съм малък, опитът ми е голям. Ето това е, което трябва – опит имаш ли като християнин? Давид каза на Саул: „Знаеш ли, аз съм се срещал с мечка. Мечката идва да напада стадото, обаче аз пазя стадото с тоягата. Хващах мечката и я умъртвявах. Не само мечка, ами и лъв като нападнеше стадото.” Даже не казва дали един път е било с мечката и един път е било с лъва, или се е случвало повече пъти. Казва: „Аз го хващах за брадата, тоест за гривата и го убивах.”

Ех, как не е имало камери да заснемат Давид как е умъртвявал мечка и лъв, и да видим как Самсон е умъртвил лъва. Представяте ли си такива неща! Един ден като се качим на небесата, Господ ще ни прожектира тези неща, ще можем да ги видим. Какви неща! Самсон взел една челюст и избил 1000 човека, вдигнал портите на Газа и ги занесъл на върха. Какви невероятни неща са ставали. Ами Елисей, какви неща е вършел. Всичко това е прекрасно. И Давид казва на Саул: „Аз, слугата ти, съм убивал мечка, убивал съм лъв.”

Господ, Който ме избави от лапата на мечката и лапата на лъва, Господ е Този, Който ще ме избави и от ръката на този необрязан филистимец. Защото той посмя да вдигне ръка срещу войската на живия Бог.

И тогава Давид излезна срещу Голиат. И Голиат го прокле в името на неговите богове. Обаче, Давид му каза:

Ти излизаш срещу мене с плътска сила,

 обаче аз излизам срещу тебе в името на Господа Бога

на силите, Когото ти презря и днеска Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще ти отсека главата.

Виждате ли, той започва да пророкува! Давид започва да пророкува какво ще стане, той започва да изповядва и да пророкува:

ще ти отсека главата и ще предам тялото ти на полските зверове и на небесните птици, за да може всички, които са тука да познаят и да разберат, че Господ не избавя с оръжие, защото боят е на Господа.

Това момче Давид, невероятно познание на Бога има. Обаче, познание, братя и сестри, не от скамейката, не, защото е ходил на много конференции, нали. Хубаво е, обаче какъв опит имаш в Господа е въпроса. Ето, тука пише за неопитни в учението, неопитни в учението за правдата, не знаят какво да правят.

Примерно, спомням си, ходих преди години на една църква и там говореха за освобождение. Едно момче дойде и започна така да ме учи по въпроса за освобождение от демони. И аз го слушах, слушах и слушах и видях, че много интересни неща говореше момчето. Обаче къде ти е опита, какъв опит имаш? Дали това, което говориш е някакво теоретическо знание или е опитано знание. Защото Давид отиде при Голиат и ние казваме: „Как Давид се осмили да отиде при Голиат? Но нещата стават постепенно. Първо е излязло някое куче срещу него, после някой вълк, после мечка, после лъв и постепенно неговия опит в Господа се увеличава и той е видял верността на Бога, че Господ го защитава и подкрепя и на база на практическия опит той излиза вече срещу Голиат. Но той казва: „Господ, Който ме избави от лапата на лъва и лапата на мечката, Той ще ме избави и от ръката на този.” Аз знам, аз имам опит вече, аз съм опитен в учението за правдата, аз знам за какво става въпрос. Не го говоря на теория, защото някой го е казал, а вече знам, защото съм го изпитал. Изпитал съм и знам, че Господ е благ. Разбирате ли, а другите са бебета.

 Много ми харесва, четох някъде за примера за войната в Корея през 50-те години и Виетнам през 60-те години. И когато отиват на война във Виетнам, изпращат два вида войници – едните ветерани (вече са се били във войната в Корея), а другите новобранци. И новобранците гледали разни филми, надъхали се и отиват да превземат Виетнам. Обаче тези, които са били в Корея нищо не казват, кротко, спокойно си отиват там, нито се изхвърлят, нито говорят големи приказки, нищо. Едните отиват надъхани, ще превземат света, а другите отиват спокойно. Обаче, когато започват да летят бомбите и самолетите над главите, в един момент се оказва, че тези, които са били толкова надъхани и са говорили толкова много, изведнъж като видят за какво става въпрос и че те са в центъра на битката, и че няма игра, и това не е филм, вече започват да треперят и се плашат, и някои даже искат да бягат и да си ходят. Докато ветераните какво? Те знаят за какво става въпрос, това е минало през тях, те имат опит в това. Не говорят големи приказки, а говорят умерено според това, което са преживели.

И знаете ли какво казва Римляни 12 глава?

всеки да пророкува съразмерно с вярата, която има.

Не да се изхвърля. Искам това да ви кажа: нека пророкуването бъде съразмерно с вярата, нека действието бъде съразмерно с вярата. На много хора вярата им е паднала и са се разочаровали. И аз съм минал през това нещо. Затова и ви го казвам, щото съм отпадал от вярата преди много години поради това, че се изхвърлих да правя нещо, за което нямах достатъчно вяра. И когато това, което исках да стане не стана, аз се разочаровах. Но нека всеки да се движи според това, до което е достигнал. Може в момента да не си в състояние да възкресиш мъртъв – няма какво да се чудиш, но ако не си, моли се за някой с главоболие, Господ ще го изцели, моли се за някой със зъбобол, Господ ще го изцели, и твоята вяра ще започне да расте.

Твърдата храна казва е за пълнолетните, за зрелите

 които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Как се обучаваме? Не теория, а чрез упражнение. Както един културист отива при един Божий човек и му задава въпроса: „Как си станал толкова силен духовно?” И Божият човек го пита: „Ти как стана силен физически?” И той казва: „Ооо, чрез много упражнения”. И Божият човек му казва: „Ами, ти си имаш отговора”. Така че чрез много упражнения човек става силен духовно и тези упражнения не са приятни, в повечето случаи са неприятни преживявания. Обаче, тука се казва:

пълнолетните са тези, които чрез упражнения

са обучили чувствата си.

Обучили са чуствата си какво да правят? – Да разпознават. Ето, това е мъдростта, разпознаване. Ето, това е, което Бог иска да знаеш, да можеш да направиш разпознаване.

Искам да ви кажа, че по църквите е пълно с хора, които не разпознават. Те са хванали доктрината, на която са научени – в едната църква Бог е такъв, в другата църква Бог е такъв.

Тука в Австрия беше много интересно. С Мими излязохме навън един път, имаше много сняг, тръгнахме и видяхме в един двор едно момче правеше снежен човек. И ние знаем в България, че за да направиш  снежен човек се прави първо една голяма топка, после една по-малка топка по средата и една още по-малка топка отгоре. Слагат му един калпак, морков, няколко копчета и една метла, нали това е в България. Обаче, тука е друг народ и този снежен човек беше квадратен – в един куб. И аз като видях този снежен човек си казвам:  /два куба един върху друг, казва Мими/. Викам: „Боже, Господи! Този снежен човек е като компютър. Този снежен човек прилича на робот.” Той не прилича на истински снежен човек, нали. За какво ви го казвам всъщност това? – различни са нещата при народите.

 Но тука исках да кажа, че твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чуствата си да разпознават доброто и злото. Това, което е тука, ето, примерно снежния човек. Доктрината за снежния човек е квадратен. В България доктрината за снежния човек е кръгъл. И всяка църква е различна, да точно така. Ето, в България снежния човек е кръгъл, тука снежния човек е квадратен, куб. И така го имаме и по църквите. Христос на едно място  е така, на другото място Христос е друг.

Но искам да ви кажа, че Господ иска богопознание. Няма значение каква е доктрината в твоята църква, или в другата. Това, което ти трябва да направиш, ти трябва да познаеш не образа, който ти се представя, а истинския образ на Христос.

Знаете ли какво представлява идола? Според пророците, там е записано, че идола е дело на човешките ръце, човешко дело. Идолът не е Божие дело, идола е човешко дело, на което се покланяме. Идолът е нашата представа за божеството. Ако твоята представа за Бог, твоята представа за Христос не е вярна, тогава ти може би се покланяш на идол. Защото ти можеш да го наречеш Исус, може даже да го наречеш Христос, обаче представата ти ако не е верна за Него, може да се окаже, че се покланяш на идол. Затова  в Библията се казва:

Аз искам милост, Богопознание, не жертви, казва Господ

Богопознание, казва Господ, да познаеш истинския Бог, да идеш отвъд това, което хората говорят. Отиваш в една църква, Господ се смее, отиваш в друга църква, Господ не се смее. В едната църква казват: „ако се смее, значи не е Господ, а е дявол.” В другата църква казват: „ако се смее, значи е Господ.” И двете църкви вярват в Него. Кой от двамата е Господ? Кой от двамата е дявол? – не можеш да разбереш. В една църква се казва, че Господ изцелява, в другата църква се казва, че Господ не изцелява, а разболява. Кой от двамата е Господ? Кой от двамата е дявол? Не може да се разбере. И хората имат пълна бъркотия в ума си по отношение на Господ и дявола. Не трябва да е така.

И вижте, тука се казва, че те чрез упражнение, от опит са познали каква е Божията воля. От опит познават Бога, обучили са чувствата си да разпознават доброто и злото. Понякога ще чуеш учение, което звучи много добре, много верно, обаче вътре в себе си, ако имаш компас от Святия Дух и компаса прави така – аха, аха и една лампичка свети – бам, бам, бам, бам, нещо не е наред, бягай, бягай , бягай , бягай, бягай. Какво иска да каже: „Бягай! Ама всичко е много точно, много хубаво.” Ами то и дявола знае Библията, даже на Исус му цитира 91 Псалм с малко изкривяване. Или то даже не е изкривяване, а изпускане на малко от словото. „Писано е, скочи от тука, самоубий се”,

защото е писано ще заповяда на ангелите си за тебе да те пазят да не удариш о камък ногата си. 91-ви Псалом, 11-ти стих.

Само пропуска „във всичките ти пътища, че ще те пазят”. „Ще те пазят, казва да не удариш о камък ногата си.” Така и тука казва Господ – „Твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чуствата си да разпознават доброто и злото”.

Молете се на Бога, Бог да ви дава разпознаване. В това последно време една от най-важните дарби, която трябва да имаме от Бога е разпознаване на духовете, истинско разпознаване на духовете. Не просто да си играем на разпознаване на духовете. Някои хора си играят на християнство, някои си играят на пророкуване. Но аз бих ви насърчил, когато пророкувате, вземете и си водете бележки, да видите  това нещо ще стане ли наистина. Защото, ако Господ дава пророчество, то би трябвало да се случи. Ако пророкувате и дълго време не стават нещата, трябва да се замислите върху това, което става. Нека всяка една дарба да бъде от Бога, нека всяко едно нещо, което правим да бъде от Духа, чрез Духа на Бога, да бъдат истински стойностите.

Ходил съм в някои домове, в които имат едни такива големи кошници на масите и вътре има изкуствени плодове – грозде, ябълки, круши, много добре изглеждат. Като ги гледаш много са приятни, обаче не можеш да ги ядеш, защото са изкуствени, от пластмаса са, а изглеждат много истински. Има по същия начин такива дарби, защото дарбите са плодове на Духа, изглеждат много истински, обаче не са. Няма зад тях нищо, не са хранителни.

Така, нека да се върнем и ние, защото не довършихме I Коринтяни 2, стигнахме до 12-ти стих.

А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари 

И тука казва, което и възвестяваме. Значи какво възвестяваме – не човешка мъдрост. Знаете ли, хубаво е човек да използва методология при изучаване на Библия, всичко това е хубаво, но искам да ви кажа нещо. Хубаво е да се учи история, но ако ние не можем да слушаме Духът, докато четем Библията, ако не се научим да се учим от Духът на Бога, докато четем Библията, то тогава ходим в плътта – рационално и интелектуално знание върху Библията.

което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.

Или сравняваме духовно с духовно.

Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно

Ето, забележете, изпитва се духовно и се различава духовно. Трябва да можеш да изпитваш и да различаваш духовно, включително и пророкуване, включително и слово. Но духовният човек казва, изпитва всичко. Духовният човек може да изпитва всичко, да различава нещата.

Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.

 Защото,  кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? А ние имаме ум Христов

Ние имаме ум Христов. Кой може да познае ума на Господа – никой. Кой може да научи Господа – никой. Тоест, ако ние се движим в Духа, никой не знае от къде идваме, никой не знае накъде отиваме. Нека да ви го покажа. Това е много красив пасаж

Йоан 3:8  Вятърът духа

Вятърът, забележете на гръцки и еврейски  думата вятър, дух и дъх, са една и съща дума – вятър, дух и дъх. Нали, тука разбира се, ако погледнем на гръцки, вероятно думата ще бъде pnevma, нали. Които са гърци,  даже може да ме поправят, ако нещо греша. Рnevma – оттук идва думата пневмония – проблем с дишането.

Иоан 3:8  Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

Който е роден от Духа, който е изпълнен с Духа, който е воден от Духа, той е като вятъра. Не знаеш откъде идва, не знаеш накъде отива. Чуваш шума, виждаш проявленията, виждаш нещата, но не знаеш откъде идва накъде отива, защо става това. Не можеш да схванеш нещата, щото вятърът не го виждаш, не знаеш кога ще тръгне да духа. Така е с хората, които са водени от Духа и затова понякога, когато някой е воден от Духа, хората в днешно време не го разбират, искат всичко да е програмирано, да е организирано, да е точно.

Спомням си, гледах на страницата на един пророк и той пише каква е програмата и казва: „Обаче, ние си оставяме врата да се променят нещата, защото нашето служение е пророческо и не знаем в кой момент може вятърът да духне в друга посока”. Нали, кога може Господ да промени нещата. Това е истина. Ние може да казваме неща, да правим програми, но в един момент вятърът като духне – ти трябва да следваш вятърът. Ето, може да видите, на сайта ние сме сложили един платноходен кораб. Съжалявам много, че платноходните кораби вече са ги направили с пара, с дизел да вървят, даже не знам дали с това вървят вече, може и с нещо друго да вървят. Обаче много ми се пътува с платноходен кораб и ми се говори с капитани, с моряци, които знаят как да използват силата на вятъра. Можете ли да си представите, да тръгнете от България с един кораб, който няма нито мотор, нито гребла, нищо, а просто едни платна. И от умението да вдигаш платната и да сваляш платната да зависи дали ще стигнеш до Америка или не. И просто с едни платна да стигнеш до Америка, защото използваш силата на вятъра. От България ще минеш през Босфора, после ще минеш там през Гибралтар, после ще минеш… Знаем го пътя откъде трябва да се мине. Минаваме покрай нашите братя гърци и продължаваме. Ще минеме там покрай Крит може би, после Италия, Сицилия, Малта ще минем. После ще минем, където вече се стеснява Африка и Испания, където се събират, Гибралтар минаваш, оттам вече в открито море. И за всичкото това време използваш просто силата на вятъра. Ето, така иска Господ ние да се движим от силата на вятъра на Святия Дух.

И тука казва: „вятъра духа”. Ето, така стават съживленията, като духне вятъра. Ако не духа вятъра, не можеш нищо да направиш. Ти не можеш да направиш вятър, ако няма вятър. Е, може малко да си направим, малко така, това можем да го направим – това не е съживление. Това е колкото да дишаш в горещото време. Обаче, истинското съживление е да духне вятъра на Святия Дух. Когато духне, трябва да имаш готовност да вдигнеш платната и да тръгнеш с вятъра. Ето тези, които вдигнат платната и тръгват с вятъра, те са Божиите синове. Отново стигнахме до това. Нека да отидем в Римляните. Сега ще следваме вятъра, днеска така сме. Значи, отиваме в Римляните 8:14

 Понеже, които се управляват от Божия Дух,

 те са Божии синове.

Които се управляват. Другите, които се управляват от собствения си ум са бебета. Които се управляват от Божия Дух, те са синове. Виждате ли, това е зрялост – да бъдеш управляван от Духа на Бога. Тоест, да позволиш на кормилото на твоя кораб да застане Святия Дух. И Той насочва накъде да тръгнеш, а, какво ще кажете за това? Да не знаеш къде отиваш, да не знаеш какво става, а – неизвестност. И да не знаеш откъде ще духне вятъра. Тези, които се управляват от Божия Дух, те са зрели, те са синове на Бога. Виждате ли, така че прекрасно нещо е това с платната.

Знаете ли, има един стих в Ефесяните, и тука ще ви разкрия  нещо интересно.

Ефесяни 5:17  Затова не бивайте несмислени,

 но проумявайте що е Господнята воля.

  Да проумееш Господнята воля.

Не се опивайте с вино, вследствието на което е разврат

Някои казват – можем ли да пиеме, не можем ли да пием?. Няма да пиете и това е. Един път един брат новоповярвал, горе в квартала дойде при мене и каза: „Брат Пламене, искам да те питам едно нещо. Аз съм повярвал от скоро и моят пастир ми казва, че не трябва да пия алкохол. Е, да, ама никъде в Библията не пише да не се пие алкохол. Ти какво казваш на това?” И аз го попитах: „Ти някога бил ли си алкохолик?” Той каза: „Да, аз бях алкохолик”. И аз му казах: „Забранено ти е да пиеш”. И той ме разбра абсолютно. Така че хората обикновено си търсят начини да направят това, което им се прави и гледат да си намерят позволение в Библията. Даже един брат беше си намерил позволение в Библията, беше си намерил един стих, с който да си оправдае евентуално да има друга жена освен тази.

Искам да ви кажа, че всеки може да си намери всичко, което иска, обаче не от Духа на Бога. И аз мога да си намеря каквото си искам от Библията. Ще си намеря някой стих да си го извадя от Писанията за да си оправдая това, което искам да правя. Но това ще ме оправдае ли пред Бога? В Библията се казва:

има път, който се вижда прав в очите на човека,

 обаче краищата му са пътища на погибел.

Така че, не е важно дали ще се оправдаеш пред себе си, важното е дали Бог ще те оправдае. Затова няма нужда да се оправдаваме пред хората.

Аз си спомням, като бях горе в квартала идваха редовно хора, които ми задаваха въпроси дали могат да направя това и онова и ако аз евентуално им кажа, че могат да го направят, те отиват да го правят спокойни вече, че всичко е наред след като пастора е казал. Могат да го правят и ако евентуално някой каже нещо, те казват: „Ааа, Пламен ми каза, че мога”. И край вече, Пламен е виновен. Разбирате ли, и ние сме си чисти. Ама, дори и Пламен да ти каже, кой е Пламен? И затова от тогава вече аз взех да не давам такива съвети, а да давам стихове. Давам им стиховете на хората и вече те да си решават, за да не се получават злоупотреби, нали?

Така и тука се казва:

не се опивайте с вино, следствието на което е разврат, 

но изпълвайте се с Духа. 

 Тоест, изпълвайте се или опивайте се с новото вино, със Святия Дух. Обаче думата изпълвайте се с вино е точно тази дума, за която ви говоря за платноходния кораб. Вие може да видите, даже на уеб-страницата сме сложили платноходния кораб, това е емблемата на църквата – платноходния кораб с много платна и въжета, пътува ли пътува.

Обаче, какво иска да каже Господ, не просто да напълниш ей тая чаша с вода, а си представете тоя платноходен кораб с платната. Господ казва:” Издигнете си платната и нека платната ви да бъдат пълни с вятъра.” Ето това е изпълването. Тоест, платната ти постоянно да бъдат изпълнени с вятъра и вятъра да те движи, да те блъска и да те движи натам, накъдето задуха. Ето, това е да бъдеш изпълнен със Святия Дух, значи да бъдеш движен от Святия Дух, да бъдеш постоянно изпълван от Святия Дух. Защото не напълваш платното един път, както тая чаша (мога да я напълня един път и да си стои така). Но това означава постоянно свеж бриз, свеж вятър, постоянно духа и те движи и те движи и те движи и те движи. Ето, това означава да бъдеш изпълнен със Святия Дух. Това е едно непрекъснато постоянно преживяване на изпълване, водителство, изпълване, водителство, движение, движение, движение, ето това е.

Даже ще ви го покажа на друго място това. Прекрасно е да говорим за Духа на Бога. Нека да отидем на II Петрово, 1:19

II Петрово 1:19-21 И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети на тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви. И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога; движени от Светия Дух.

Святите човеци са говорели от Бога – движени, задвижени от вятъра на Святия Дух. Ааа, какво ще кажете? Не е въпроса само да говориш, въпросът е кой те движи, кой те движи като говориш? Дали има вятър в платната ти като говориш. Дали като се движиш, има вятър в платната ти или си взел греблата и гребеш със собствените си сили, и се правиш на силен или си задвижен от вятъра на Святия Дух. Ето, това е, което е важното, приятели. И отново ще отскочим в Исая, един много известен стих 40:31

Но ония, които чакат Господа,

Ония, които очакват Господа, очакването на Господа – Очакване и чакане.

ще подновят силата си,

  Тоест, ще дойде вятъра и ще ти даде сила, нали? И като дойде вятъра и ти даде сила, и те задвижи какво ще стане?

Ще се издигат с крила като орли,

Сега тука вече нямаме платна, а крила, ама огромни крила. Аз ви предлагам да разперите големи крила, едни големи платна, едни големи крила като орловите. Като разпериш тия крила и като духне вятъра и ти само се облягаш върху вятъра и вятъра започва да те носи. Виждали ли сте орела как лети? Никакви усилия, никакво напрежение, но разпознава ветровете. Това е, което прави – разпознава откъде е вятъра и като разпознава вятъра, се обляга върху него. И това е, което Господ иска от нас – да се облегнем на Неговия Дух и Неговия Дух да ни води и Неговия Дух да ни издига, и да ни издига и да ни издига. Колкото по-високо отиваме, толкова по-рядък става въздуха, толкова по-близо си до Неговото присъствие. Облаците, тъмните облаци, смок, мръсотия, всичко това остава долу в ниското и вятъра на Святия Дух те издига нагоре, нагоре и като отидеш над облаците вече слънцето е ярко, свети, никакъв облак не ти пречи. Дори долу да валят дъждове, снегове, гръмотевици, светкавици, горе всичко е мирно и спокойно и ти се приближаваш и си в присъствието на Господа. Виждате ли, ето това е, което Господ иска да направим – да може да ни издигне на високо. Да ни издигне, но това само Святият Дух може да го направи, приятели. Той е Този, Който ни води. Вижте, Той е нашия водач по пътя, Той е нашия водач и ние трябва да го следваме.

И тука се казва: „ще подновят силата си”, ще подновят силата си. Нова сила, нова сила, нова сила.

Дори младите ще отпаднат и силните юнаци ще

 се изморят, но тези които уповават на Господа,

 очакват Господа, ще подновят своята сила.

Аз съм благодарен на Бога, че моята сила не зависи от възрастта ми и колкото повече годините минават, толкова повече упованието ми и облягането ми става на Него. Много ми хареса това за Яков, където се казва, че се е облегнал на тоягата си. Яков се облегнал на тоягата си, тя е образ на Бога. Защо се облегна на тоягата си – защото го боли крака. Защо го боли крака, защото се бореше с Бога и му се изметна жилата крака. Ние трябва да се научим да се облягаме на нашия Господ. Амин!

  Отиваме в Галатяни 5 глава, 15 стих. Говорим за вятър в платната на Святия Дух в момента:

Галатяни 5:15 Ако се хапете и се ядете един друг,

 пазeте се да не би един друг да се изтребите

  Аз благодаря много на Бога за  този стих, защото Той чрез този стих ми помогна не един път. Ако се хапем и се ядем, по-добре да се пазим един друг да не се изтребим, защото има отрова в устата ни.   Пазете се, приятели! Пазете се един друг, и себе си пазeте, и другите, защото има отрова зад небцето ни, въпреки че сме християни. Четете Яков 3-та глава – смъртоносна отрова, огън има в устата ни. Да не би да се изтребим, избием се казва. Затова някои са болни, някои са наранени, някои дори са починали и са отпаднали вече. 16-ти стих:

16.Прочее казвам, ходете по Духа

и няма да угаждате на плътските страсти 

  Ето, четете, това е духовен човек – Павел. Това е духовен човек, който е написал това нещо. Ходете по Духа и тогава няма да угаждате на плътските страсти. Знаете ли основния проблем защо хората угаждат на плътта? Не защото не се обуздават достатъчно, а защото не ходят по Духа. Ако ти ходиш по пътя на Духа, не можеш да ходиш по пътя на плътта. Двата пътя се разделят, те са в различни посоки. Най-добрият начин да се отървеш от плътта и греха е да тръгнеш да ходиш в пътя на Духа.

  Спомням си един брат в Гуардаман ми каза така: „Абе, Пламене, какво правите с твоята жената, вие станахте като монаси, не може да ви види човек?“ Станали сме като монаси! Действително ние сме станали като монаси! Ама ще ви кажа – ако не станеш отделен от някои работи, не можеш да служиш на Бога. И Христос казва, че трябва да умреш за някои неща, трябва да дигнеш кръста си и да Го следваш. Жив не можеш да Го следваш, това е. Има неща, за които трябва да умреш. „Е, айде сега, не можем ли това да правим? Не можем ли онова да правим?”, казват някои християни. Всичко можем, братя и сестри да направим, обаче апостол Павел каза:

всичко ми е позволено, ама не всичко е полезно.

  Значи, има неща, които не са полезни, може да са ми позволени, ама аз просто нямам време за тях, нямам желание за тях. Има в мене желанието, копнежа на Духа, казва Библията. Копнежа на Духа ме дърпа. Аз нямам желание за тези неща, които съм имал желание да правя преди. Искам да следвам копнежа на Духа. В мене, се казва в Римляните има два копнежа – единия е на Духа, другия на плътта. Кой ще следвам, това е мой избор. Забележете, че Духът също ви дава копнеж. Това не е просто насилие. Вярно е, че има насилие да влезеш в Духа.

Който насили себе си влиза в Божието царство

      Но веднъж като влезеш, вече вятъра те поема, не е цял живот насилие. Насилието е докато влезеш. Влезеш ли вече те изсмуква, вече те бута Духът на Бога и започва вече движението в Духа. Така че, най-добрия изход от плътта е да ходиш по Духа.

Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти.

17-ти стих. Защото плътта силно желае или копнее

 противното на Духа, а Духът силно желае или копнее противното на плътта. 

  Тоест, в нас имаме една битка. Понеже те се противят едно на друго – плът и Дух.

За да можете, /а друг превод казва/ за да не можете да правите това, което искате 

  Дали да можете, дали да не можете, и двете са верни. Важното е, че чрез тази битка ти правиш избора какво да следваш всеки ден? Духът или плътта. Но Исус каза изрично:

Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение

  Тоест, вие нямате да имате сила да се противите на плътта, няма да имате сила да следвате Духа, няма да имате разпознаване да следвате Духа, ако не се молите, защото молитвата ти дава тая чувствителност в Духа, да можеш да бъдеш задвижван от вятъра.

  По-нататък се казва в  Галатяни 5:18

Галатяни 5:18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон

  Вижте, ние сме под благодат, не сме под закон, обаче ако ходиш в плътта, си под закон, не си под благодат. Искам да ви кажа, че цялото писание е боговдъхновено, не само Новия Завет. Ние сме в Новия Завет. Трябва да разбираме нещата чрез Новия завет, но цялото писание, цялата Библия е боговдъхновена, не можем да си избираме половината от нея. Тука се казва, че ако сме водени от Духа, ето го водача ни, виждате ли го водача – Святия Дух. Трябва да сме водени от Него и да следваме Него, да ходите по Него и тогава няма да сме под закон, няма да сме под осъждение. И тука 19 стих и надолу вече говори за делата на плътта, можете да ги прочетете. Няма да се спирам върху тях в момента и след това 22 стих говори за плодът на Духа. Ако ходиш по Духа, ако си воден от Духа, ако си управляван от Духа, тогава даваш съответен плод, но плодът не е твой, той е на Духа. Тоест, ти си прикачен към Него и жизнените сокове на Духа минават през тебе. Ти си прикачен към лозата, жизнените сокове на лозата минават през тебе и ти започваш да даваш гроздето, почваш да даваш виното, почваш да даваш живота. Как го даваш? Ето, какъв е този плод, който идва от тебе. Любов, това не е нещо, което ти правиш с ръцете си, не е нещо, което ти изработваш, това е нещо, което Духа дава.

Любовта на Бога е излята в сърцата ни

чрез дадения в нас Святи Дух.

  Радост, мир – ето, депресията си отива. Дойде ли Духа, депресията си заминава. Много хора искат освобождение от депресия, ние се молим, гоним духове, обаче, искам да ти кажа, ако ти не се научиш да ходиш в Духа, то този дух на депресия ще иска да се върне обратно върху тебе. Не зависи от обстоятелствата, зависи от твоето ходене в Духа. Радост, радостта идва от ходенето в Святия Дух. Защо пият хората алкохол? За да се зарадват, защото не са радостни, но ако ти се изпълваш със Святия Дух, новото вино ти дава радостта на Святия Дух, тя е духовна радост. Мир, няма депресия.  Мир с Бога, мир със себе си, мир с хората, вътрешен комфорт. Дълготърпение, благост, ето това е Духа. Има хора, казва Библията, зъбите им са като ножове, като говорят все едно те реже с нож. Виждали сте как се реже примерно сланинка или нещо друго, направо те накълцат. Има хора, направо като говориш с тях все едно те нарязват вътрешно и ти се прибираш като на филета. Но благост е от Духа на Бога, милост. Милосърдие, вярност, не предателство, нали разбирате. Предателството не е от Духа на Бога. Кротост. Ами, погледенете един Мойсей, кротък. Най-кроткият човек на земята. Скочиха Корей и другите против него: „Ей, ти на какъв лидер се правиш, бе? На какъв се  правиш тука? Ние не можем ли и ние с тамяна и с кандилниците да тръгнем? И ние можем.” Но той казва: „Моля ви се, хора, недейте така, недейте.” Те не, „какво се правиш ти на важен!” И влязоха с кандилниците и Господ ги изтреби всичките. Земята се отвори и ги погълна. Той каза: „Не ви ли казах, бе хора”, ама късно. Ето, кротък човек. Колко пъти се моли за какви ли не хора. „Господи, недей!” Господ иска да ги накаже, Мойсей се моли за помилване.

  Себеобуздание. Вижте, много интересно. Самоконтрол и себеобуздание, аз ги намирам за две различни думи. Самоконтрол означава аз сам да се контролирам. Това е човешко нещо, това е в областта на душата, на плътта – самоконтрол. Но себеобуздание това означава обуздание на себето, обуздание на аза, обуздание на мене, но този който ме обуздава е Святия Дух. Това е себеобуздание, с юздите като конете. Аз си го представям така – Святия Дух ме е възседнал отгоре и ми дърпа юздите и ми казва: „Пламене, недей да ги говориш тия неща! Пламене, недей да се връзваш на това, което става. Стой така.” И виждаш само коня се вдига на задните си  крака, обаче стои обуздан, защото ездача го обуздава, нали. Това е себеобузданието, идва от Святия Дух.

Против такива неща, казва Господ, няма закон. А които са Исус Христови са разпънали плътта заедно със страстите и похотите 

  Забележете, не само Христос е разпънат, ние също сме разпънати с Него. Ето това е учението. Учението е, че не само Той е разпънат, ние сме разпънати заедно с Него. И пак казвам – ти не можеш да изгониш плътта, плътта е за разпъване. Демоните пък не можеш да ги разпънеш, тях трябва да ги изгониш, а плътта не можеш да я изгониш, трябва да я разпънеш. Всяко нещо си има своето място в Божието царство – демоните се гонят, плътта се разпъва.

Ако по Духа живеем, по Духа да ходим, да не ставаме горделиви, тщестлавни, един друг да не се дразним

и да не си завиждаме един на друг 

  Ходенето в Духа е нещо прекрасно. И ние сега сме застанали на брега на един огромен океан – Тихия океан. Тихият, хубаво звучи, защото Святият Дух е тих. Заставаме на брега на този огромен океан, малки дечица, играем си с камъчета на брега и си плискаме крачетата, потапяме ги и бягаме, бягаме от вълничките и казваме: „ние бяхме в морето, плувахме, преплувахме морето”, обаче в същото време ние сме съвсем в началото. Обаче, пред нас, приятели, стои цял океан. Цял океан от познаване на Бога, цял океан от Божия милост и любов, цял океан от Божия сила и могъщество, цял океан. И този океан ни зове да влезем в него надълбоко.

         Петър и други с него се опитваха да ловят риба, но нямаше улов. Тогава казват на Исус: „Учителю, не можем да уловим риба.” А Той им каза: „Влезте на дълбокото и хвърлете мрежата от дясно. Те влизат по-надълбоко и вече извадиха много риба, така че не можеха да я извадят, но викнаха сътрудниците си да им помогнат.

  Понякога нашето християнство е прекалено плитко и затова не можем да извадим рибата, която искаме да извадим. Господ ти казва: „Трябва да влезеш по-дълбоко в океана, по-надълбоко влез!” Влезеш ли по-надълбоко, отиваш по-нависоко, по-надълбоко значи по-нависоко. Най-високите здания, имат най-дълбоката основа, затова влез по-надълбоко в океана на Святия Дух, за да можеш да отидеш по-нависоко в Божиите височини. От нас зависи. Влез по-надълбоко, не се страхувай, че можеш да се удавиш. Влез по-надълбоко в присъствието на Бога.

       Помислете си, виж Езекил 47 глава как вода извираше от светилището, от олтара. Тази вода извира, това е водата на живота, извира от светилището, от присъствието на  Бога, извира от олтара, от кръста на Христос, извира водата на живота. И тя започва да тече, да тече и пророк Езекил под ръководството на Святия Дух минава един път през тая вода. Първо е вода, след това става поточе, после той минава и е до глезените и е съвсем малко, плитко. Обаче продължава, още хиляда стадия надолу и там Святият Дух му казва: „Мини втори път и вече водата е до коленете му, вече станала по-дълбока, започнал да влиза по-надълбоко. Айде още малко надолу. Отива по-надолу, минава, водата е вече до кръста. Започва да става по-трудно, все по-трудно да се управлява сам себе си, все по-трудно, реката започва да го контролира. Не може да тича, не може да прави каквото си иска, водата започва да го влече. И накрая вече влиза четвърти път и водата е по-дълбока от него и той започва да плува и вече водата започва да го носи и да го води.

  И аз искам да ви кажа, че има различни степени на водителство, различни степени на помазанието, и ние трябва да се научим да влизаме по-дълбоко и по-дълбоко в присъствието на Бога. На нас ни е много приятно в присъствието там, в светилището, в църквата, но знаете ли – колкото повече излизаш и отиваш в света, и отиваш в мъртвото море, отиваш към този свят и колкото повече се приближаваш в света, за да помогнеш, да избавиш и да спасиш, толкова повече се задълбочава помазанието и силата върху тебе. Накрая тя става огромна и се казва там, че се хвърлят мрежи, ловят се много риби, има дървета на живот наоколо, има изцеление, има спасение, има всичко, защото които са там са се предали на Святия Дух да отидат и да спасяват този погиващ свят. Това става със Святия Дух. Нека всеки един от нас да се научи и да направи Святия Дух свой Приятел, свой Помощник, свой Водач, свой Господар. Да бъде с тебе винаги, да ходи с тебе винаги. Никога няма да бъдеш сам, никога. Той обещава и казва:

Аз никога няма да те оставя, никога няма да те забравя 

  Толкова много самотни хора има днес, но Господ обещава: „Никога, значи никога Аз няма да те оставя, Аз няма да те забравя.“

   Приближавай се при Мене, Аз ще се приближавам при тебе.       

Колко прекрасни обещания! Господ е жив, Господ е тук, Той възкръсна от смъртта, Той ни даде Святия Си Дух. Няма пречки за никой от нас, пречките са измислени, от тебе зависи да ходиш с Него. Не е ли прекрасно!? Един Енох, колко е прекрасно това с Енох. Ето го, това е в Битие 5:21

Битие 5:21 Енох живя 65 години и роди Матусал,

откакто роди Меатусал, Енох ходи по Бога или ходи с Бога. Ей, този Енох ходи с Бога 300 години

  300 години ходене с Бога. Ще трябва да Го е опознал доста добре. Като ходиш с някого го опознаваш, нали? Да ходиш с Бога 300 години, трябва да го опознаеш.

И роди синове и дъщери

  Интересно, преди да ходи с Бога, роди Матусал, ама след като ходи с Бога роди синове и дъщери, много повече плод даде. Като ходиш с Бога, даваш много повече плод в живота си, много повече неща раждаш, защото Бог те прави плодовид.

23.И всичките дни на Енох станаха 365 години,

(като една година нали 365 дни, 6 часа, 8 минути, 46 сек.,нещо такова)

И Енох ходи по Бога се казва отново и не се намираше вече, защото Бог го взе 

  Ето един преобраз на грабването. Виждате ли. Първият грабнат в Библията е Енох. Някои питат ще има ли грабване. Ами ето, то го има. Енох беше грабнат от Бога и не се намери. Кой е вторият, който се е грабнат,( някой да ми напише), с огнени коне и колесници – Илия. Илия също беше грабнат, обаче слава на Бога, кожуха му не беше грабнат. Кожухът остана, за да може Елисей да продължи с кожуха. Хубаво нещо е кожуха на Илия и на Елисей. Но ето, Енох ходи с Бога и Господ си го взе. Толкова вече е навлязал в Духа, толкова е ходил с Господа, че в един момент Господ го взе. Казва му Господ: „Енох, ти ходиш с Мене вече 300 години. Вече ние станахме толкова близки с тебе, толкова свързани – Аз съм в тебе, ти си в Мене, ние станахме едно! Аз толкова те обичам, ти толкова вече си ми близък, как да ти позволя да умреш! По-добре направо ела с Мене горе, без да видиш смърт”. И Енох направо не видя смърт, а се качи при Бога, Бог си го взе. Прекрасно. Ами Илия, също не видя смърт и се качи при Бога без да види смърт, беше грабнат. За мен това какво говори – че когато ходиш с Бога, няма смърт, а живот. Който ходи с Бога, за него няма смърт, а има живот. Бог винаги ни дава живот, а не смърт, възкресенската сила на Святия Дух.

  Искам много просто да го кажа и на вас ви го казвам – нека се молим за това наистина не само да искаме помазанието на Святия Дух, а Духът на живота, Духът на живота съдържа в себе си всичко. Исус казва:

Аз съм възкресението и живота

  Всичко е вътре в Него, всичко се съдържа вътре в Него, в Христос са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието. И днес Христос е от дясната страна на Бога Отца и Той изпрати на земята гълъба на Святия Дух да дойде върху нас и да почива върху нас.

 Благодарим на Бога за този прекрасен Дух, приятели. Благодарим на Бога за прекрасния Святи Дух, Който е върху нас. Алелуя. Благодарим Ти, Гоподи. Слава на Тебе, Господи! Амин!