Скъпи, братя и сестри, отворете си Библиите на Йона, пророк Йона. Има един пророк Йона, малко опак, но въпреки всичко Господ го използва. Интересно! Третата глава отворете на пророк Йона. Той отива в Ниневия най-сетне. След като Господ го прати в Ниневия Йона избяга от призива на Бога, тръгна с кораб да бяга от Господа, като че ли ще избяга от Бога. Колко интересно, той Божии пророк, Библията пише за него, реши, че ще избяга от Него с кораб, обаче Господ го застигна с буря. Мина през корема на рибата, докато се осъзнае и се върна към призванието, но можеше да мине и без корема и без бурите. Виждате ли, има бури, има дълбочини през, които минаваме понякога поради непокорство, а не поради Божията воля, то за да се установи Божията воля.
1 И Господното слово дойде втори път към Иона
Слава на Бога, че Господ говори и втори път. Значи дава втори шанс. Може да кажем така: „Боже, благодаря Ти, че ми даваш втори шанс“. Ето, всеки, който не е използвал първия шанс, аз например не го използвах първия шанс. Първият шанс, който беше 80те години аз го пропилях за себе си и всички млади да знаят да не си пропиляват шанса с Господа. Заради кочина прасета и свинска храна да не си пропиляваме наследството с Баща ни. Ето, виждате, че Божието слово дойде втори път към Йона и то дойде и втори път към мен, слава на Бога, началото на 90те години втори път дойде Божието слово към мен и аз както пророк Йона минах през корема на рибата докато се вразумя. Затова ви препоръчвам слушайте и се покорявайте на Бога без корема на рибата, защото като дойде корема на рибата това са неприятни емоции и ние можем да кажем, че е изпитание, но то е наказание. Трябва да не презираме наказанието от Господа, а да се обучаваме чрез него. Когато ние не щем да се обучаваме доброволно се получава насилствено обучение, което на никого не е приятно. И значи Господното слово дойде към Йона втори път:
2 Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.
Вижте, пророкът отива в Ниневия да провъзгласи проповед. Интересно. Значи пророкът може да пророкува проповядвайки. Какво ще кажете за това? Пророк може да пророкува проповядвайки, защото тук казва: „Иди и възгласи, провъзгласи на града проповедта, която ти казвам“. Вижте, Йона беше призован и изпратен да отиде в един огромен град, пише тук, че е имало 120 000 мъже, значи като сложим жените и децата 500 000 човека в този град, както беше едно време Пловдив 500 000, сега не знам колко е в момента, но помня на времето, че беше 500 000, ние сме го учили.
Добре, значи Йона стана и отиде в града Ниневия. Вижте, ние сме пратени до градове. Едно време между другото град са били град държава Ниневия, Ерихон хем град, хем държава, има си крепостни стени. И Йона сега е пратен до този град Ниневия да проповядва, тоест да пророкува онова, което Бог му дава на града да говори. Ето това е толкова важно да бъдеш пратен, както на гръцки език апостолос е изпратен. Като говорим за апостоли най-великия апостол е Исус, защото Той беше първо апостол – изпратен и всеки един, който е пратен обаче и това апостолско служение, за което се говори в момента са изпратени изпратени хора, много пратени хора тези, които са истинските става въпрос, не които са на хартия, не които са външно, а тези, които са по същество. И ето го пророка, изпратен пророк, не пророк себе си пратен, а пророк пратен от Бога. Но това е наистина интересно, пророкът е пратен от Господа, той не ще да отиде. Защо не ще да отиде? Защото Господ обича този народ, Господ иска да го спаси, иска да се покае, обаче пророкът казва: „Няма пък да отида, нека да погине тоя град, защото те си заслужават. Много лоши хора има в този град“. А ние казваме: „Ние няма сега да проповядваме на тези, защото са много лоши хора“, за Господа всички са лоши докато не се покаят. Затова трябва и на лошите хора да се проповядва, защото Господ обича всеки човек и иска всички да дойдат до покаяние и до познание на истината.
3 И тъй, Иона стана
Вече се смири Йона, вижте страданието как смирява.
и отиде в Ниневия според Господното слово.
Трябва да ходим според Господното слово където и да отидем. Отиваш в София – според Господното слово, както казва Павел: „По откровение отидох в Ерусалим“, отиваш в Германия според Господното слово, отиваш в други места според Господното слово.
А Ниневия беше твърде голям град, който изискваше три дни за да се обходи.
Значи може да е бил колкото София.
4 И Иона започна да върви през града първия ден, като викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
Вижте какво послание изпълнено с любов – още четиридесет дена и Ниневия ще бъде съсипана. Никаква надежда няма в посланието. Можете ли да си представите, братя, няма покайте се, защото евентуално може да се случи. Йона отива и представя посланието – още четиридесет дена и Ниневия ще бъде съсипана. Аз вярвам, че Господ е оставил изходен път на града. Не знам дали точно това са думите, които Бог му е дал, но ми звучи малко по-крайно: „Още четиридесет дена и Ниневия ще бъде съсипана“. Йона казва на града посланието по такъв начин, че просто няма надежда, обаче Господ вече е подготвил Ниневийските жители.
5 И Ниневийските жители повярваха в Бога;
Ниневийските жители повярваха в Бога моля ти се. Представете си от това послание как се вярва в Бога, то от страх. Ниневийските жители повярваха в Бога, а в това послание никъде не виждам аз Бог. Той каза, че ще бъде съсипана и не обяснява кой ще я съсипе, обаче те повярваха в Бога и какво направиха?
и прогласиха пост
Ниневийските жители, които са били развратени дълбоко в греха из един път решават да постят и то да направят така нареченият колективен пост. Значи има пост, който е индивидуален. Ние всички правим такива постове, аз съм сигурен, че всички вие правите индивидуален пост. Ние сме говорили много пъти, че трябва да имаш ден от седмицата, в който да правиш своя индивидуален пост. Обаче тук се казва, че ниневийските жители провъзгласиха пост. Както казах става въпрос за повече от 120 000 мъже, жени и деца, значи поне 500 000 човека.
Ниневийските жители повярваха в Бога
Кой ще пости? – който вярва в Бога. Кой няма да пости? – който не вярва в Бога. Виждате ли, много просто – повярваха в Бога и прогласиха пост. Повярваха в Бога и резултата от вярата им беше пост.
Облякоха се с вретище. Значи вретището това е нещо, с което се обличат и после се посипват с пепел, признак на покаяние за греховете. Сега, те са го правили външно, обаче тук това означава покаяние. Облякоха се с вретище, може да си го сложите в речника – равно на покаяние, значи там било външно изразяване на покаянието, а пък при нас вътрешно покаянието се извърша вътре в сърцето, нали това, което търси Бог.
Облякоха се с вретище от най-големия между тях до най-нищожния.
Това означава, че от царя надолу. Всички се облякоха с вретище, тоест повярваха в Бога, цял град, прогласиха пост и се облякоха с вретище. Имайте в предвид, че ситуацията е безнадеждна, 40 дни казва, все пак има някакъв срок и градът ще бъде съсипан, тоест разрушен – дистройт, не дитройт, а дистройт, защото има такъв град в Америка Дитройт.
6 и когато вестта стигна до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна в прахта.
Вижте, самият цар вече какво прави. Той осъзнава греховността, която предстои на целия град и този цар решава не само да повярва в Бога, не само да прогласи пост, но и да се покае. Три неща – вяра, пост и покаяние. И тук казва 7 стих:
7 И обяви и прогласи в Ниневия указ от царя и от големците му, с тези думи /значи царят издаде указ или заповед/: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
8 но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да!
Какво казва тук? Молитва. Викат, значи молитва, молитва с вик. Виждате ли какво стана тук? Записвайте си и разсъждавайте, нека да разсъждаваме заедно. Значи първото, което направиха е вяра, повярваха в Бога, второто прогласиха пост, трето вретище, тоест покаяние, изповед и връщане от лошите пътища, номер четири – царят заповяда викане към Бога, тоест молитва, ама не просто шушу мушу молитва, а молитва от цялото сърце към Бога, от покаяно сърце, от вярващо сърце.
да се върнат всеки от лошия си път и от насилието, което е в ръцете им.
Това е свързано с покаянието, нали? Всеки да се върне от лошия си път, това е покаяние. Вижте, думата връщане. Връщане към Бога, обръщане и връщане от лошия път, от насилие, което е в ръцете им. И казва царят:
9 Кой знае дали Бог няма се обърне и да се разкае, и да се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?
Значи той все пак има някаква надежда царят, защото вижте, това е пророчество. Пророчеството като се изговори от Бога, като се каже „да бъде светлина“ става светлина, Бога като каже нещо става. Но вижте сега, тук едно пророчество, което ще видите пророкувано, че след 40 дена Ниневия ще бъде съсипана, не се сбъдва, не защото Йона е фалшив пророк, не защото словото, което говори не е истина, а защото причината, за да се сбъдне пророчеството, причината за разрушението на Ниневия е отмахната. Бог обича хората и Той не желае никой да погине, но всички да се спасят и да дойдат до познание на истината. Виждате, че това слово Бог го изпрати до Ниневия. Защо го изпрати? Бог го изпрати просто да вземе и да разруши града и после да обясни на целия свят защо го е разрушил. Бог можеше съвсем спокойно да разруши града, защото градът си заслужава, но Бог ги обича тия хора, грешните хора и затова Той изпраща словото преди това да ги предупреди, че още 40 дена остават. И забележете Йона, ако прегледате книгата ще видите, че той не с особена любов пророкува и проповядва, даже ако погледнете в 4 глава той се разсърди на Бога за това, че Бог отмени гнева си над Ниневия, защото Ниневия си заслужава наказание.
И ние днес понякога сме така, аз искам да ви кажа, че трябва да си променим отношението. Понякога така говорим Словото, така осъждаме хората, като че ни се ще ако може така да падне Божият гняв върху тях, огън от небето да падне да ги накаже Господ, защото те заслужават, а Господ точно обратното, казва: „Вие не знаете на какъв дух сте“, не огън от небето, а покаяние се иска тук, да се обърнат и да се покаят. Ние трябва да можем да покажем тази милост и любов на Бога да могат хората да се обърнат. Вижте тук казва:
Да се върнат всеки от лошия си път и от насилието, което е в ръцете им. Кой знае дали Бог няма да се върне и разкае, за да се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?
Това казва самият цар. Слава на Бога за такъв цар, а представете си, че целият град е потънал в беззаконие и царят казва всеки да се върне от лошия си път, значи има лоши пътища доста и насилие.
10 И като видя Бог делата им,
Какво видя Бог? – делата им. Покаяние без дела е мъртво. Бог видя не само сърцата им, Той видя и делата им, Той видя как те повярваха, как почнаха да постят, как се смириха и облякоха вретище, как започнаха да се молят и как се върнаха от лошите си пътища и от насилието.
И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.
И Господ промени словото Си. Сега някой ще каже: „Е как, Господ като каже нещо как така си сменя мнението?“ Нали Господ казва, че като каже нещо става, из един път Господ си сменя мнението. Не, Господ не си сменя мнението. Господ е казал, че ако се покаят, ако се покаем ние хората, ако се обърнем към Него проклятието ще се обърне в благословение. Той го казва в закона: „Изберете проклятие или благословение, живот или смърт, ваш е изборът.“ Те бяха избрали проклятието и смъртта, но когато смъртта дойде до тях и те се обърнаха към Господа Той им даде обещаното благословение и живот.
Сега, искам тук да видите това, че всъщност цял един град беше избавен от Бога да не бъде разрушен и да не погине, цял един град в резултат на поста. Както казах поста е придружен с вяра, с молитва, със смирение и с покаяние и връщане от злите дела. Значи поста не е само неядене, поста не се състои само в неядене. Даже в този случай има и непиене на вода, те дори не пиха вода, нито те, нито животните им. Трябва да ви кажа, че и бебетата са били в това състояние, защото като гледам тук никакъв човек, никакво животно да не пият. Можете ли да си представите какво нещо е да не ядат? Пълно покаяние, защото тук има смъртна опасност. Аз така казвам на хората, когато става въпрос, защото много хора постят без да пият вода, нормалния пост е с пиене на вода, особено ако поста е продължителен. Имайте го в предвид. След като човек спре поста трябва да има в предвид как започва да се захранва, по лека лека, не из един път, особено ако е дълъг поста. Аз няма да говоря подробности в тази връзка това, на което искам да наблегна е как поста е в състояние да промени разрушението и смъртта на цял град, цял град огромен, както Пловдив, както София, големи градове, когато гражданите на града се обърнаха.
Ние в момента не разчитаме гражданите на нашите градове да се обърнат към пост, вижте тези хора какво съзнание са имали все пак за Бога и царят какво адекватно решение взима, просто много адекватно духовно решение взима царят въз основа на пророкуването на Йона. Но ние хората в църквата, скъпи приятели, братя и сестри, е хубаво и не само е хубаво, но е важно да се научим да постим. Постът смирява душата, истинският пост смирява душата. Постът обуздава страстите, постът избавя от нещастия, избавя от разрушение, избавя от смърт, постът дава победа. Самият Господ Исус Христос в Матей 4 глава и в Лука 4 глава и в Марк 1 глава, самият Господ Исус Христос отиде в пустинята воден от Святия Дух да пости в продължение на 40 дена, където не яде нищо. Той не яде нищо през това време. Физическата страна на поста е нядене на храна.
Аз съветвам хората да пият изобилно вода по време на пост, особено тия, които работят, особено през топлите месеци, особено в топлите държави. Водата е жизнено необходима за организма на човека. Затова пийте вода, обаче спрете яденето като постите. Може да бъде поста един ден, може да е повече, според това, което забелязвам Исус да ни показва като пример, аз не съветвам хората да правят пост повече от 40 дни. Защо? Защото Исус направи пост 40 дни, Моисей направи пост 40 дни и т.н. Не съветвам по-голям пост. Пише наистина, пише, че и по-големи дела от Исус ще вършим, но аз не съветвам повече, може други да ви посъветват. Нека постът да бъде ръководен от Святия Дух. Забележете, че Исус беше воден от Духа на Бога да пости.
Аз искам да обърна внимание тук, ще отида в Исая 58 глава за малко, която е главата за поста.
8 Тогава /говори за поста, когато постиш както трябва/, тогава твоята светлина ще изгрее като зората
Твоята светлина. В Библията светлината и животът вървят ръка за ръка.
В Него /в Исус, в Словото/ бе животът и животът бе светлината на човеците – Йоан 1 глава.
Така че животът е светлината. Виждате живот и светлина вървят заедно, смърт и тъмнина вървят заедно. Животът и Бога вървят заедно, а смъртта и дяволът вървят заедно, така че трябва всеки да избира. Тук казва:
Тогава /в резултат на поста/ твоята светлина ще изгрее като зората
Живот, светлина идва с поста. Господ каза:
Вие сте светлината на света.
и здравето ти скоро ще разцъфне
Ето, има обещание също и за изцеление в резултат на пост. Каква болест имаш? Много от болестите са причинени от преяждане, причинени от прекомерно ядене, даже в Библията се говори за хора, чиито бог е стомахът им, коремът им. Аз си спомням моя учител Чико, някои го знаят, той ми беше учител по рисуване и той беше, който ми каза евангелието края на 1983 година. Значи Чико години след това когато го срещнах той беше възрастен много и видях, че беше отслабнал, преди това беше пълен човекът и той ми казваше, че имал вълчи глад, значи години след това го срещам и му казвам: „Чико, ти как успя така да отслабнеш и той каза: „Бог не ме е пратил тук на земята, за да ям“. На мен ми направиха впечатление тези думи. Исус казва:
Човек не само с хляб ще живее, но с всяко Божие Слово.
Не само с хляб, но с Божието Слово. Нека да наблегнем на хляба на Божието Слово повече отколкото на физическия хляб. И ето тук виждате какво казва ако постите:
Здравето ти скоро ще разцъфне.
Разбира се трябва да постите мъдро, не само да бъдете водени от Духа на Бога, но все пак да внимавате, примерно не да постиш, постиш, постиш и из един път да се наядеш. Бяха ми разказвали един случай в махалата, аз не съм го виждал човека, обаче един човек, който две седмици бил постил, даже ми бяха казали, че и вода не е пил, не знам дали не е пил вода, две седмици възможно ли е това не знам, но след като свършил поста взел топъл хляб и сирене и се нахранил много сериозно и после нещо преплитане на червата е направил. Значи трябва да се внимава, полекичка се започва, трябва да бъдем мъдри в това нещо. Има книги написани, Дерек Принс е писал за поста книги и т.н.
Тук искам да ви окуража, че нека да вземем това лекарство. Защо, какво ни пречи да вземем лекарството на поста? Какво ни пречи да го вземем? Нека да повярваме в Бога. Господ казва, че здравето ни скоро ще процъфне.
И праведността ти ще върви пред тебе и славата Господна ще ти бъде задна стража.
С други думи ще имаш и защита, вижте, задна стража говори за защита, свръхестествена Божия защита в резултат на поста. Вижте, дяволът не искаше Исус да пости в пустинята. Той дойде при Него и каза:
Ако Ти си Божий Син направи тези камъни на хлябове.
С други думи – хапвай бе, хапвай да не ти стане нещо. Исус каза:
Не само с хляб ще живее човек на земята, но и с всяко Божие Слово.
Виждате ли го това? Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от Божията уста.
9 Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря!
Значи поста отваря небесата, за да се слуша молитвата повече, прави молитвата по-мощна, повече се чува молитвата, когато молитвата се съедини с пост. Виждате, че Господ в резултат на поста ще слуша молитвите.
Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш [за помощ], и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш от себе си хомота и гнета. Соченето с пръст и нечестивите думи
Тук набляга между другото на това, че като постим не трябва да обвиняваме хората. Много ви моля, когато постим, нека да не обвиняваме тези, които не постят, защото да не си разваляме поста, нека да нямаме осъдителен дух срещу тия, които не правят това, което правим, да не бъдем себеправедни. Поста да не го използваме за възгордяване, а да го използваме за смирение. Помнете Лука 18 глава от 9 стих надолу фарисеят казва: „Постя два пъти в седмицата“, което между другото е добър показател. Два пъти седмично смятам, ето, виждате, че е Библейско два пъти седмично пост, той не случайно пости два пъти седмично. Някой ще каже: „Бог не го прие“, Бог не го прие не защото пости два пъти седмично, тоест два дена в седмицата, Той не го прие, защото се гордееше и осъждаше, казва: „Благодаря Ти, Боже, че аз не съм като другите човеци, зли и не съм даже като тоя бирник тук“. Значи поста не трябва да бъде средство за възгордяване, а трябва да бъде средство за смирение, ако искаме да има резултат, приятели.
10 Ако отдаваш душата си на гладния /ако дадеш храна на гладния/, насищаш наскърбената душа /тоест да си нежен, чувствителен към наскърбените/ тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мрака ти ще бъде като пладне и Господ ще те води всякога и ще насища душата ти в бездъждие, ще дава сила на костите ти и ти ще бъдеш като добре напоявана градина и като извор, чиито води не пресъхват.
Това е невероятно обещание тук, което просто то продължава нататък. Обещанието е невероятно за възстановяване, за възкресение и т.н. Но това, на което искам да наблегна е да се върнем към поста. Постът умъртвява телесните действия. Нека да ви покажа един стих в Матей 26:41 Исус казва:
Бдете /тоест постете/ и молете се, за да не паднете в изкушение.
Дяволът идва да изкушава, но чрез пост ние можем да победим изкушенията на сатана. Ето, както тук пише един брат, че има хомосексуални изкушения, значи бдете и молете се. Господ какво прави? Пуска на свобода угнетените в резултат на поста, развързва несправедливите окови, разхлабва връзките на ярема и счупва всеки хомот. Вижте го, това го пише в 6 стих:
6 Не това ли е постът, който Аз съм избрал, – Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?
В резултат на поста идва освободително служение. Ето, ние, които сме служители в служение на освобождение трябва да се научим да постим, защото вижте резултата какъв е – развързване на несправедливи окови, разхлабване на връзките на ярема, пускане на свобода угнетение и счупване на всеки хомот в резултат на поста. Постът носи духовна сила. Постът освобождава помазанието и силата на Святия Дух.
Ако обърнете внимание в Лука 4 глава 1 стих се казва, че Исус влезе в пустинята воден от Святия Дух, влезе пълен със Святия Дух. Забележете думата пълен със Святия Дух –1 стих, 14 стих се казва, след като Той беше постил 40 дни, че Исус излезе от пустинята със силата на Святия Дух. Днес имаме много хора пълни със Святия Дух, но не много хора със силата на Святия Дух. Поста е между изпълването и проявлението на силата, поста проявява, тоест освобождава и проявява тази сила в нашия живот, силата на Святия Дух.
Аз искам да ви покажа и един друг пасаж във връзка с пост, вие знаете книгата Естир. Имаше един служител на врага, който се наричаше Аман, той се приближи при царя, издигна се до царя и това, което направи Аман е, че искаше всички на него да му се покланят. Вижте той е образ на сатана, Аман в тази книга, защото той иска всички да му се покланят, както сатана какво каза на Исус? Каза: „Всички тия царства и цялата им слава ще ти дам, ако само ми се поклониш.“ Исус му каза:
На Господа твоя Бога да се поклониш, само на Него да послужиш.
Той не се поклони на сатана, въпреки изкушението. Този Аман иска целият народ да му се поклони и всички му се покланят с изключение на един човек наречен Мардохей, който е образ на Святия Дух. Святият Дух няма да се поклони на дявола та каквото ще да става. Но Мардохей не му се покланя на Аман и Аман се нервира от това, намразва Мардохей и иска да му отмъсти, обаче той казва: „Малко е да отмъстя само на Мардохей, аз трябва да отмъстя на целия му народ и разбира, че това е народът на Израел, казва: „Аз трябва да отмъстя на целия този народ“ и целият този народ заедно с Мардохей трябва да бъде унищожен. Вижте, още от време оно, отдавна дяволът винаги е искал да унищожи еврейския народ и тук в тази книга Естир един холокост Аман по онова време е искал да бъде унищожен целият еврейски народ. Защо? Защото сатана знае, че от този народ ще произлезе Месията Христос, преди да произлезе Месията Христос този народ трябва да бъде унищожен. Вие знаете, предишният случай беше в Египет, Фараона искаше да унищожи евреите. Как? – всяко първородно убиваше. Сега тук целият народ иска да го унищожи и даже прави указ и го дава на царя, прочита го и царят вече взима, разписва, слага печат на указа, това е в 3 глава, за да бъде унищожен народът. Казва:
8 Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ пръснат и разпилян сред племената по всички области на твоето царство; и законите им различават от законите на всички други народи, те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.
9 Ако е удобно на царя, нека се предпише да се изтребят
Една проста дума да се изтребят, тоест да се унищожат, както между другото във втората световна война беше направен отново опит да бъдат избити и 6 000 000 евреи до колкото знам са били убити, по лагери и т.н. Виждате, че няма нищо ново под слънцето. И царят разбира се извади пръстена си и го даде на Аман и той изпраща вече хора да разпространяват, че евреите трябва да се унищожат и вече Мардохей казва на царицата Естир какво е положението, че тя трябва да се яви пред царя и да поиска милост за народа на Израел. Царицата, обаче не смее да влезе при царя, защото според закона всеки, който влезе при царя без царят да го е поканил, ако царят не вдигне жезъла си, скиптъра си, трябва да бъде убит. Тоест царят трябва да прояви милост към този, който влиза при него без предупреждение. Представете си за какво става въпрос и Естир разбира се трябва да влезе при царя, защото царят не я кани нея, тя му е една от жените, но той много жени е имал и не я кани нея да дойде, тя трябва да влезе, за да изпроси милост за народа си и ако царят не прояви милост тя трябва да бъде убита. Тя обаче казва: „Ако ще умра да умра“ и т.н. И вижте в 16 стих на 4 глава какво казва да отговорят на Мардохей:
16 Иди, събери всичките юдеи
Отново виждате колективен пост се заформя, всички юдеи. Аз затова вярвам, че ако Божият народ се събере в пост, ако ние дори тук, сега 250 компютъра от тази страна, тук още 70 компютъра, ако се съберем заедно в духа да постим няма невъзможно нещо.
Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощ и ден;
Отново тук тоя пост, понеже става въпрос за смъртна опасност, неядене, даже и непиене на вода три дни. Някои хора казват: „Добре, кога, как да го направим?“ Ами има хора, примерно, на които детето им е в смъртна опасност, в интензивното отделение, питат как да постят, такива хора може да постят неядене и непиене, защото става въпрос за часове дали ще оживе детето, няма ли да уживее, какво ще стане. Ударен пост. Ето, тук даже тя казва „три дена“, но ето, в Библията има непиене три дена, до три дена явно организмът на човека издържа, но никъде не виждам да препоръчва Бог повече от три дена непиене на вода. Иначе пост без ядене, а с пиене на вода, както виждате Исус прави до 40 дена, значи такъв пост може да бъде по-продължителен. Вие може да го направите един ден и е препоръчително за всеки един християнин да има духовна дисциплина един ден в седмицата да пости, даже виждате фарисеят два пъти в седмицата пости по един ден.
Джон Уесли не е ръкополагал никой за дякон, не за пастир, ако не е постил два дена, в сряда и петък обикновено са постили, но не е задължително да е сряда и петък, просто ви казвам как Джон Уесли е процедирал. Но той, ако човек няма дисциплината да се развърже от храна два дена в седмицата дори за дякон не го е ръкополагал, нали? И тук казва:
Постете за мене, не яжте и не пийте /вижте колко просто го казва/ три дена, ден и нощ и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава /значи след като мине постът/ ще вляза при царя, което не е според закона /значи тя нарушава закона/ и ако погина, нека погина.
Ето, това е, което става. Значи виждате сега ситуацията каква е, ситуацията е, разпространява се заповед за избиване на цял един народ. Вижте днешно време това се опитва да стане не само с евреите, но и с нас християните, трябва да го имате това нещо в предвид, че в момента има голяма заплаха за християните, особено в Близкия изток, но и не само, в Европа също и на други места по света, в Азия, в Африка християни биват избивани. Така че какво средство можем да приложим? Ние не можем да хванем физически оръжия да се бием един с друг, ние можем да използваме духовното оръжие на поста и това е колективен пост. Не духовното оръжие на философия и спорове, кавги, а да постим, братя и сестри.
Значи това, което се получава с тях, че те реагират на смъртната опасност и то е направо реалност с пост. И какво се получава всъщност? Вижте какъв е резултатът от поста, ще ви го кажа, защото нямаме време да четем целия пасаж. Точно така /някой пише в чата/: „В резултат на поста историята се промени и така обесиха Аман на бесилката, която беше приготвил за Мардохей“. Ето, вижте го сега колко интересно – Аман, обаче решава, че Мардохей трябва да бъде обесен на бесилката и затова той приготвя бесилката, за да бъде обесен Мардохей. Вижте колко интересно се получава. Обаче през нощта в резултат на поста царят не може да заспи, извиква слугите си и казва: „Абе я ми дайте тук летописите“, поглежда в летописите и вижда да пише името на Мардохей, който разбрал, че имало някакво предателство и някакви се наговорили да направят зло на цяра, даже не знам дали не беше да го убият и всъщност Мардохей избавя царя. Царят като вижда това нещо и казва: „А, направи ли се нещо добро на този Мардохей, който така е постъпил?“, казват: „Не, нищо не се направи“. Вижте сега действието на поста. Бог не му дава сън на царя, обезпокоен е в резултат на поста, той се чуди, чуди, гледа в летописите и вижда точно същият Мардохей, от когото тръгва всичко добро тук, че е направил добро и не му е платено за доброто. В същото време Аман пристига и понеже той е във висока позиция при царя, царят му задава въпроса: „Амане, какво трябва да се направи на човек, на който царят иска да направи добро? И Аман казва: „Че на кого добро ще направи царят, освен на мен?“, за това казва: „Ами трябва да се сложи на този кон, да се развежда из града, да се вика: „Ето така ще се направи на човек, който царят почита“ и т.н. изобщо да се покаже една голяма почит. А Аман в същото време вече е планирал обесването на Мардохей.
Но вижте в резултат на поста вместо да бъде обесен Мардохей се оказва, че Мардохей сяда на царския кон облечен прекрасно и самият Аман върви до него и прогласява какво ще се направи на човека, когото царят почита. Значи започва обрат. Виждате какъв сериозен обрат – от бесилото – на коня, на царския кон. Нещата продължават нататък още. Царицата Естир пости заедно с целият народ. Господ в духа променя нещата. Искам да ви покажа, че нещата в духа се промениха. Ти не можеш да се пребориш нито с царя, нито с Аман, но в духа борбата може да обърне всичко. И тогава царицата покани царя на гости, на угощение, след като вече свърши поста кани царя заедно с Аман. Сядат, хапват, обаче царят казва: „Какво е прошението ти?“ Царицата нищо не казва, продължава, кани втори път царя и Аман и вече вторият път казва на царя: „Виж, царю, моят народ е застрашен от унищожение и как мога аз да бъда спокойна от това нещо? “, царят казва: „Как така? Кой го направи това?“
Сега, ако тя не беше постила и народът не беше постил изобщо събитията нямаше да се развият по този начин. „Кой го направи това?“ – „Ами ето този злият Аман“. Царят кипва, излиза, Аман отива хваща я за краката и започва да и се моли за прошка, обаче в същото време влиза царят и решава, че Аман напада жена му, което е логично, тя е била много красива и вече царят съвсем кипва. И вместо Мардохей да отиде на бесилката, самият Аман отива на бесилката и царят дава на Мардохей и на Естир властта, те да решат какво да стане и те да разпространяват обратната нова и точно там е вече стихът, който казва:
Яжте и пийте, защото в радостта ви в Господа е вашата сила.
След победата вече дойде това. Така че това не означава, че трябва постоянно да си на пост, обаче виждате, че постът води към победата, постът води към промяната. Постът освободи народа от сигурна смърт. Това означава, че законите в България няма да се променят толкова, защото ние, как да кажа, не толкова по естествен начин, законите и духовната атмосфера в България, изобщо ситуацията в България и в Европа няма да се промени просто по естествен начин, тя ще се промени по духовен начин и един от основните духовни начини за промяна е постът. Много е забравен. Аз ходих например в една английска църква и говорих за молитвата и междувременно споменах и поста, след това ми казаха от ръководството на църквата: „Можеш ли да дойдеш някой път да ни говориш за молитвата и поста пак?“, викам: „Какво точно искате да говоря?, те казват: „Каквото и да е, никога в тази църква не се е проповядвало нито за молитва, нито за пост“.
Сега, приятели, искам да ви кажа виждате на какво духовно дередже са нещата в днешно време. Говори се за велики работи, за какво ли не, а една от най-основните християнски практики наречена пост я няма, много хора не знаят изобщо как да се молят. Забелязвам, че до такава степен нещата са стигнали, аз започнах да говоря слово, което е крайно основополагащо по отношение на молитва, по отношение на Божието Слово. Хората не ги знаят нещата, не ги знаят по духовен начин, за да ги приложат. Виждате какво казва, две неща са тук много важни:
Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.
Това слово в момента, ние знаем писаното слово, писанията, Библията. Значи не само с хляб ще живее човек това означава, че човек трябва да пости. Нали виждате? Не само с хляб ще живее човек означава, че човек трябва и да пости. Но какво трябва да прави по време на пост? Трябва му Божието Слово наречено Библията, по време на пост, то не само по време на пост. По време на пост Библията, Божието Слово е нашата духовна храна, освен това по време на пост това, което е важно да се прави е молитвата. Значи постът трябва да се съедини със Словото на Бога, той трябва да се съедини с молитвата и поста трябва да бъде ръководен от Святия Дух. Святия Дух е нашият водач, нашия учител. Пост и молитва, пост и Библия, това е важно за всеки един.
Сега някой ще каже: „Брате, аз като ходя на работа как ще чета Библията и как ще се моля?“ Препоръчвам ви поста, изучаването на Словото и молитвата да го извършвате в почивни дни. Разбира се в почивните дни хората се събират заедно, искат да хапнат заедно, да излязат някъде и т.н. но може да си определяш време, в което да бъдеш на пост и на молитва. Другото, което е можете да постите дори и когато работите, зависи от вида работа, особено хора, които работят на жегата, на слънце да не ядат да, но да не пият вода просто може съвсем да се обезводнят. Затова, ако работите навън, на полето, на строеж и т.н. съобразявайте се с тези неща. Други хора пък казват: „Аз съм болен имам тази болест, друга болест и т.н. мога ли да пия лекарства, не мога ли?“, вие тези въпроси трябва да си ги решите, по какъв начин, по един или по друг начин, но трябва да разберем, че поста е заповед от Бога. „Не само с хляб ще живее човек“ това е пост. Исус ни остави пример. Как точно ще стане във всеки един случай е индивидуално, един едно работи, друг друго работи, един работи през почивните дни, друг работи през седмицата, някои работят по много дни, но все пак искам да ви кажа, че не случайно Бог е дал почивен ден, седмия ден, една от заповедите. Бог работи шест дена и в седмия ден си почина, тоест седмия ден съботата.
В какъв смисъл го говоря това? Значи Бог е определил на човека да работи шест дена, но винаги да има един ден почивен. Не ви казвам непременно в събота, днешно време обикновено неделята е почивен ден, на някой може да е примерно вторник, ето например българите, които са във Вегас те почиват през седмицата, на тях най-натоварен им е уикендът, но трябва да има почивен ден и този ден ти трябва просто да обърнеш внимание на семейството си, трябва да обърнеш внимание на Господа. В почивния ден трябва да обърнеш внимание и на себе си, защото човек трябва да се зареди, трябва да се възстанови. Също така вярвам, че и организма ни си има нужда от почивен ден. Поста е почивен ден за организма.
Нека да ви кажа нещо, 58