Сега искам да се занимаем с един случай от Библията, описан в Матей 14:22:

Матей 14:22  И на часа Исус накара учениците и да влязат

 в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна докато разпусне народа.

23  И като разпусна народа изкачи се на бърдото

да се помоли насаме. 

Вижте, много интересно нещо, молитвата насаме е много важна. Ние може да се молим заедно и това е много добре, обаче понякога човек има нужда да се моли насаме. Исус сутрин и вечер се е молил насаме на планината. Той разпусна народа, качи се на планината и се помоли насаме. Аз например, като се моля насаме по съвсем различен начин ми върви молитвата. Когато се моля с хора молитвата ми е повече служебна, да послужа на хората, но тя няма почти нищо общо с това което преживявам и това което правя когато насаме се моля с Бога. Тогава има едно време на близост, едно време на откровение, едно време  в което човек разтваря душата си и влиза в едно общение с Господа, но като че ли не винаги можеш да направиш това което правиш с Бога пред хората. Така че виждате, Исус е бил насаме. И като се свечери Той е бил там самичък.

И като се свечери Той беше там сам.

…ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен. 

Забележете нещо. Господ изпрати учениците Си да отидат с тази ладия или с тази лодка, но въпреки това имаше проблем и проблема беше че имаше вятър противен на тяхното движение. Въпреки че Бог може да ти даде нещо да направиш, може да ти каже: „Иди там, направи това и онова”, но пак може да има срещу тебе съпротива. И ти можеш да си кажеш: „Как така, ако Бог ме е пратил, то тогава не би трябвало да има съпротива. Но не са така нещата. Бог може да те е пратил и въпреки това да има съпротива срещу тебе.

Не бой се само вярвай.

     Ето Господ ги накара да влязат в лодката и да отидат преди Него на отвъдната страна. Обаче имаше противен вятър и вълните блъскаха лодката и те не можеха да се движат напред. На друго място се казва, че бяха стигнали до средата на езерото. Средата на езерото е пет километра и половина, защото езерото е около 11 километра,, което означава половината, пет километра и половина някъде до там са били стигнали. В четвърта стража на нощта, Исус дойде до тях като вървеше по езерото. И това, което ме очуди като изследвах случая беше, че Той просто не е вървял пет десет метра, а това са километри, защото както казах средата на езерото е пет километра и половина. Това си е доста ходене, разбира се може да има и по тясна страна, но става въпрос за километри. Той вървеше към тях по езерото. Това е прекрасно. Исус върви по езерото. Само че знаете ли какво се чудя. Как можеше Той да върви по езерото, когато езерото не е било гладко, а е било вълнисто. Едва ли е можело да се стъпи на нещо, защото всичко се движи. Ако е равно може да стъпи на нещо по водата евентуално. Но както виждате, Той не е ходил изобщо по езерото. Той е ходил с вяра и бих казал дори, че Той е ходил над езерото. Защото езерото се вълнува, имало е вятър и просто няма как да стъпи върху водата. Той е ходел даже над езерото.

Той дойде към тях като вървеше по езерото

И учениците като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и казаха че Той е призрак и от страх извикаха. 

Понякога Господ може да се появи в живота ти по такъв начин че да се уплашиш. Обаче Той казва:

Дерзайте! Аз съм, не бойте се. 

Харесва ми такъв Господ. Нашият Господ, Който винаги изненадва и върши велики дела. Нашият Господ е велик Господ.

И Петър в отговор му рече : Господи, ако си ти  кажи ми да дойда при Тебе по водата. 

Петър, пълен с вяра, казва Господи: „Ако си Ти…? Знаете, че когато има ако няма много вяра. Но въпреки това Петър казва:

Господи, ако си Ти кажи ми да дойда при тебе по водата. 

 Следващото изречение обаче показва вяра. Той вярва, че ако Господ му каже да отиде при Него той ще може да отиде. Представете си, всички са в лодката, морето е бурно, вятърът е силен и изведнъж на Петър му хрумва да ходи по водата. Ние всички можем да упрекнем Петър и да кажем, че Петър е маловерец, обаче не се знае ако ние сме в неговата ситуация как ще реагираме. Самия факт, че си в центъра на морето с една лодка, която се клатушка и не се знае кога може да се обърне, по-скоро бих казал : „Господи, спаси ни да не потънем”. А Петър казва: „Ако си ти Господи кажи ми да дойда при тебе по водата”. Исус можеше да каже: „Айде сега да не изпитваме Бога. Хайде малко по-серизно да гледаме на нещата”. Но Господ каза: „Ела”. Много интересно, и Той като че ли се забавлява в цялата тази ситуация и в същото време погледнете всички тези истории – Той ги учи на практика. И ги учи на едно нещо и това нещо, на което Той ги учи се нарича ВЯРА. Той ги учи на вяра във всяка една ситуация. Най-важното е вярата и казва : „”Ела. Петър слезе от ладията и тръгна по водата да отиде при Исус. Тук можем да кажем „Слава на Бога”, Петър ходи по водата. Слезе от ладията и не само Исус ходи по водата, Петър ходи по водата и вървят един към друг. Петър е ходил по водата. Но, тука има едно НО:

Но като видя, че вятъра е силен уплаши се и като потъваше извика казвайки: ” Господи избави ме.”

 Забележете, Исус ходи по водата, Петър ходи по водата, обаче до едно време. След това вместо да гледа към Исуса (в началото е гледал към Исус), докато е гледал към Исус е ходел по водата, докато е слушал неговите думи „ЕЛА” е ходел по водата.  Докато ти гледаш към Господа можеш да ходиш по водата. Докато слушаш Неговите думи можеш да ходиш по водата, но когато започнеш да гледаш на обстоятелствата , започнеш да гледаш на ветровете, на бурите, на вълните в живота си, тогава започваш да  потъваш, защото не ходиш с вяра, а ходиш със страх. Какво трябва да направиш ? Гледаш Господа, слушаш Неговото слово и вървиш по водата независимо какви бури има, независимо какви ветрове и вълни. Всичко това е от по-ниско ниво. Вярата те вкарва, те въвежда в Духа , вярата прави невъзможното възможно, вярата премества планините, имаш нужда от вяра. Навремето Шанбак беше казал: „Ти нямаш проблем, всичко от което се нуждаеш, е вяра“.

Но като видя, че вятъра е силен уплаши се и като потъваше извика, казвайки: Господи избави ме! 

Забележете нещо.

Вярата идва от слушане на Божието слово. 

Страхът идва от гледане на обстоятелствата. Гледането внася колебание и съмнение и в резултат на това идва страха, защото когато ти се колебаеш и съмняваш, чувстваш се несигурен, и тогава влиза страха в тебе поради твоята несигурност. И той се уплаши и резултата от уплашването е потъването. Потъваш със страх, а издигаш се с вяра. Побеждаваш с вяра, страха е поражение, а вярата е победа. Слава на Господа. Обаче Петър какво направи? Въпреки че се уплаши, направи едно хубаво нещо поне – извика към Господа. Господи, избави ме. Много пъти се молим с такива молитви, молитви на страх – „Господи избави ме”, но както виждате Господ отговаря и на тези молитви. Дори и молитва на страх и отчаяние Господ отговаря. Но много повече ако се научим да ходим с вяра. Виждате ли, ако се научим да ходим с вяра с по-малко молитва дори можеш повече работа да свършиш. Както виждате Петър се наложи да се моли, за да оправи това поради липса на вяра. Смит казва: Аз предпочитам една минута да се моля с вяра отколкото цял нощ без вяра.

Но като видя, че вятъра е силен уплаши се и като потъваше извика, казвайки: Господи избави ме! 

Исус веднага се притече на помощ. Протегна ръка и го хвана. Той няма да ни остави да потънем. Няма да те остави да потънеш. Някои си мислят: „Господ ме  е забравил”. Няма да те остави да потънеш. В последния момент когато потъваш ще те хване и ще те вдигне. Господ никога няма да те остави да потънеш.

И Исус веднага простря ръка, хвана го и му рече: Маловерецо, защо се усъмни? 

Съмнението доведе до страх. Значи съмнението води до страх и страха води до провал. Вярата води до победа. И така „Маловерецо , защо се усъмни”- Какво означава да се усъмни? Мнение и съмнение, едното мнение е – Господ може да ни помогне да ходим по водата. Другото мнение – Вълните са много високи, вятъра е много силен и сигурно ще потъна. Борбата между мнението и съмнението и в един момент съмнението като надделее човекът потъва. Какво трябва да имаш? – Едно мнение и това мнение се нарича вяра. Да бъдеш цял от вътре, единен, защото вярата е едно вътрешно единство, една вътрешна увереност, вътрешно убеждение вътре в  тебе, ти си сигурен ти си уверен. Човек разделен против себе си не може да устои.

И като влязоха в ладията вятъра утихна. 

Вятъра беше до момента, в който влязоха в ладията. Какво ще рече това? Когато Господ влезе в твоята ладия бурята ще си отиде. Когато Господ влезе в твоя живот, Той ще изгони бурята и ще я укроти както и в този случай, влязоха в ладията и вятъра утихна.

А онези, които бяха в ладията Му се поклониха и казаха: Наистина ти си Божий Син. 

Благодарим ти Господи за Твоето слово в името на Господа Исуса Христа и Те молим да ни дадеш тази свръхестествена вяра в името на Исус. Искам да ви покажа в I Кор. 12 – там където се говори за духовните дарби се споменава тези три дарби на сила. На първо място се споменава дарбата вяра, на второ място изцерителните дарби и на трето място чудесата. Говоря за дарбите на сила – вяра, изцерителните дарби и вършене на  чудеса. Но ми прави впечатление, че първата е, в която се споменава е вярата. Вярата е ключът към всички духовни дарби и особено към тези дарби изцерителни и вършене на чудеса. Трябва да се молим на Бог да ни дава свръхестествена вяра в нас, за да можем да вършим невъзможното.  Да можем да ходим по водата, да можем да побеждаваме бурите, да можем да преместваме планините. Ти нямаш проблем, всичко от което се нуждаеш е вяра в Бога. Когато дойде вярата планините се преместват. Когато дойде вярата можеш да разкъсаш и лъв. Когато дойде вярата можеш да победиш и хиляда, както Самсон го направи. Когато дойде вярата можеш да видиш мъртви възкресени. Когато дойде вярата можеш да видиш болните изцерени. Когато дойде вярата демоните бягат.Когато дойде вярата идва живота от Бога. Всичко е възможно за този който вярва. Всичко е възможно чрез вяра от Бога. И аз Ти благодаря Господи за тази свръхестествена вяра. Моля Те научи ни как да се движим във вяра и как да оперираме във вяра. Научи ни Господи как да живеем с вяра. Както ви казах преди малко, вярата която е в сърцето малка като синапово зърно, това, което е необходимо с нея е просто да я задействаш. Вярата е действие. Вярата е действие. Вярата е действие. Вярата сама по себе си не може така  да съществува, тя е действие. И това, което казва Яков е че

„ВЯРА БЕЗ ДЕЛА Е МЪРТВА ВЯРА”. 

 Тоест вярата я умъртвяваме с пасивност, но когато започнем да я активираме, тогава тя оживява. Действието е духът на вярата. Както тялото без дух е мъртво така и вярата без дела е мъртва. Духът на вярата е действието. Живота на вярата е в действието. За това има нужда човек да се задейства и както Исус много пъти им казва:

Стани, вдигни постелката си и ходи, простри си ръката,

иди и си измий очите на къпалнята, стани. 

 Винаги нещо ги караше да правят. Той активираше тяхната вяра. И днес Господ иска да се активира твоята вяра. Не стой да чакаш а я раздвижи, активирай я. Как да активираме вярата си? Чрез словото на твоята уста. Говори, говори, говори както казва словото

„Повярвах и за това говорих”. 

 Второто нещо което е – действай на дело. Едно действие има  повече сила от хиляда други неща. Просто го направи. Просто го направи. Има някои които чакат Господ да направи нещо. Чакат Господа, обаче точно тези, които все чакат и чакат, и като че ли Господ не го прави, като че ли не се задейства. Има нужда да вземат, да станат и да се задействат. Да станеш и да го направиш. Да станеш и да го направиш и Бог ще бъде с тебе в твоето действие защото вярата възкръсва в действието, вярата оживява в действието, духа на вярата се връща в нея когато ние я задействаме. Много просто, трябва да го направиш. Няма нужда от философия, няма нужда от многознание, понякога трябва да го направиш преди да си го помислил. Да, разбира се, във вярата има и доза риск. На нас не ни се иска да рискуваме, но във вярата има доза риск. Помислете си Петър трябваше да стъпи върху водата, дали щеше да го издържи  в това бурно време, я стигне до лодката повече, я не. Може да го блъсне някоя вълна настрани, може да се удари и т.н. но той стана.

А нека да ви кажа и това нещо, някои хора искат да видят чудесата на Бога, но не искат да излязат от лодката. Лодката е едно сигурно място, но все пак е посредствено място. Ако искаш да видиш как ходиш по водата трябва да излезеш от лодката. Трябва да излезеш от твоята комфортна зона там, където всички са се събрали, са се гушнали и треперят и казват: „Каква страшна буря, колко е страшно навън”. Трябва да станеш, да излезнеш и да стъпиш в невъзможното, защото точно когато стъпиш там, където не можеш нищо да направиш, точно там Господ ще те посрещне с тази вяра и ще направи чудото с тебе.

 Кетрин Кулман казва едно интересно нещо – Малките птици, когато настане буря се скриват, а тогава излизат големите птици. Големите птици излизат, когато настане бурята, а малките птици се скриват, когато настане бурята.

 Господ иска да сме като големите птици. Когато настава бурята и в момента живеем в бурно време, било то в България или извън България, навсякъде бурно време. Но хора, Бог ни е дал една скъпоценна вяра, една вяра която е по-скъпоценна от златото, от среброто и от скъпоценните камъни. Една вяра, която е вложил в нашите сърца, вяра която може да премести проблемите, да премести грижите, да премести злото, вяра, която може да направи чудеса които на човек на ум не са му дошли. Тази вяра живее вътре в тебе и чака да я посееш в твоето сърце, и чака да я посееш в твоето действие. Простичка, практична, агресивна вяра, агресивна вяра. Вижте кои са хора в евангелието получаваха чудеса. Не бяха ли именно тия които, бяха агресивни. Като онази жена която с риск за живота си искаше да се хване за дрехата на Исус, за да получи чудото. Ако я бяха хванали можеха с камъни да я убият, защото по закон тя нямаше право да ходи при хората да не ги зарази с това кръвотечение, обаче тя отиде и докосна дрехата на Исус. Тя каза: – „Господи, не искам от Тебе голямо нещо, Ти си голям, от Тебе искам само една трохичка, само синапово зрънце искам от Тебе, нищо повече.

Голяма е вярата ти жено, да бъде според вярата ти. 

Тя получи чудото. Вертимей остави всичко и хукна подир Господа: „Господи, дай ми”. Никой друг не искаше така както него. Даже един каза: „Пуснете ме през покрива”. Даже и закона наруши. Събори покрива на човека, ами застраховки, може да го осъдят, да го вкарат в затвора, нищо не го интересува. Той иска да получи чудото от Господа и нищо не може да го спре. Вярата не може да я спре нищо. Забележете случая с Вертимей. Хората се опитваха да го спрат. Те казваха: „Млъкни, защо викаш?”  Но той още по-силно викаше. Жената тичаше подир Исус заради своята дъщеря. Учениците казаха: НЕ, дори и Исус каза – НЕ и каза:

Не е редно да се вземе храната на децата

и да се даде на кученцата. 

Но тя продължи: „Въпреки това поне трошички ми дай”. Продължава и не приема отговор НЕ. Ето това е вяра, която побеждава, защото много хора ще кажат: „Явно не е Божията воля, няма да стане, ами както е рекъл Господ, да бъде волята Му”. Не се борят – вярата има в себе си борба. Вярата има в себе си победата. Вярата има в себе си сила, която ние не разбираме, но я има. Това не е една мисъл, това не е една философия, това е стил на живот. Гледайте евангелието, разгледайте Библията и ще видите, всички които са направили велики дела са направили неща, които не могат да направят. С вяра във Всемогъщия Бог са тръгнали напред и са ги направили. Като малкия Давид, който проби главата на големия Голиат с просто едно камъче, защото зад този камък беше Всемогъщия Бог.

 И аз искам да ти кажа, ти може да си малък, пред теб може да има мечка, може да има лъв, може да има Голиат, може да има планина , но зад теб е по- великия,

По-велик е Този, Който е откъм теб и в тебе от онзи,

който е срещу тебе. 

За това с вяра в Този, Който е с теб, ти можеш да победиш онзи, който е срещу теб. Ти не вярваш в себе си, ти вярваш в Него. Ти вярваш във Всемогъщия Бог, Бога на възкресението.

Той е същият вчера, днес и завинаги. 

Тези неща, които е извършил с другите, може да ги извърши днес с тебе, само ако активираш вярата си. И не казвай” Аз опитах, обаче не успях”. Дерзай, действай, продължавай активно, динамично и ще видиш славата на Бога, както Исус каза,

…ако повярваш ще видиш славата на Бога. 

 Ако повярваш естествените закони няма да те победят. Ако повярваш природните бедствия няма да те победят. Ако повярваш няма да успеят нито болести, нито немощи нито проблеми да те победят. С вяра можеш да направиш всичко, защото в Библията се казва:

 Праведния чрез вяра ще живее. 

Така че братя и сестри нека да живеем с вяра в Господа. Можем да се оплакваме като Петър и да казваме: „Господи загивам, избави ме”, но можем да застанем и да смъмрим морето, да смъмрим ветровете. Можем да застанем и с вяра в Господа и с вяра в Неговото слово да ходим по водата и да побеждаваме. Можем чрез вяра да речем на планината да се премести, можем с вяра да речем на дървото да се насади на друго място, можем с вяра да вършим чудеса и това е което търсим. Нашият Всемогъщ Господ е с нас и Той ни дава сила да можем да победим. Благодарим Ти, Господи в името на Исус и Те моля дари на нас, дари на моите братя и сестри  свръхестествена вяра, с дарбата вяра да можем да вършим невъзможното, защото Ти си Бога на невъзможното.

Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ. 

 Т.е. да вършим невъзможното.

Бог да ви благослови!

Амин!