Току-що получих имейл от брат, който ми пише, че някои хора пак са писали нещо против нас и искат да се публикува на различни места, но братът каза, че той им е отказал. Слава на Бога за това нещо, че хората наистина знаят какво да правят и са готови да вършат Божията воля. Бог да го благослови.

Продължаваме нататък. Войната си е война и ние трябва да служим на Господа. Както знаете, по времето на Ездра и на Неемия, когато са строели Божия храм и са строели стената на Йерусалим, какво е било положението. Вие знаете, налагало се е с едната ръка да воюват, с другата да строят. И за съжаление, това е в момента положението с едната ръка се воюва, с другата ръка трябва да се служи, защото нуждите на хората са много. Хората постоянно се обаждат и сега като свършим службата трябва да се молим отново за една нужда. Виждате какво се получава – от една страна много силна съпротива по отношение на служението на освобождение и изцеление, много злословене, много критики; от друга страна, народът толкова много се нуждае и даже на няколко пъти получих писма от хора, които казват – „Виждам, че пишат срещу вас, виждам, че говорят срещу вас, обаче толкова ми е трудно и големи проблеми имам. Въпреки че на вас ви е толкова трудно, моля ви да ми помогнете“. И хората се молят за помощ, за молитва, защото имат нужда. Хората знаят къде могат да получат помощ. Нали знаете, не можете да получите помощ от критиците. При критици помощ няма, те само знаят да критикуват и да одумват. Помощ се получава там, където се върши работа и затова Бог не е казал – жетвата е изобилна, критиците са малко. Критици винаги има достатъчно, жетвата е изобилна, но работниците, които работят на нивата и вършат работа, са малко. Тези, които работят за спасение на човешки души, са малко, тези които работят за изцелението, за освобождение на хората, за благословението, за изцеление са малко, а критици, колкото искате. Нямат другата работа пишат писма, слагат публикации навсякъде по интернет, пишат лъжи, пишат измами, одумване, пишат критики, клюкарство. Но знаете какво казва Божието слово за всичките клюкари, одумници, за лъжци, за лъжесвидители какви неща пише в Божието слово. Така че Бог да им е на помощ и да продължаваме да служим на Бога.

Ето сега, тука братът какво пише в момента – „Моля ви за молитва за подкрепа на сина ми на 10 години, мързи го да учи“. Той го мързи да учи и жена ти плаче вечерно време. Сега, приятели, виждате какво е положението.

Искам в тази връзка да прочета едно слово. Виждате как започва нашето богослужение, просто неочаквано.

Нека да отворим на 2 Тимотей. Много интересно беше, че преди няколко дни сутринта Господ ми даде точно това слово и един брат ми изпрати поучение, което е направил точно по този въпрос. Просто удивително как Господ ни движи заедно. Много пъти Той ми го е казвал, за първи път аз го виждам. Той казва всеки път като говориш и аз говоря, сега това, което се получи, че аз го видях това нещо.

Искам сега да ви прочета това слово. Това е във връзка със сина ти, брате. Това е 1 Тимотей, 3 глава. Никак не е приятна тази глава, но това е истината. Казва апостол Павел на Тимотей:

А това да знаеш, че в последните дни /ние живеем в последните дни/, ще настанат усилни времена

Дерек Принс превежда думата усилни, като жестоки или свирепи времена. Тоест времето, в което живеем, е жестоко и свирепо време. Не е като някогашните времена. Ние сме навлезли в усилни, жестоки, свирепи времена. Защо обаче времената са такива? Тука казва –

защото човеците ще бъдат

Времената зависят от нас хората. Понеже хората, казва тука, ще бъдат такива и такива. Ние правим това нещо, виждате ли го? Много зависи от това ние какви ще бъдем.

Поради умножаване на злото, любовта на мнозинството ще охладнее

Като охладнее тези неща стават.

Човеците ще бъдат себелюбиви,казва, което означава егоисти на наш език днес; второ, сребролюбиви, тоест ще обичат парите, трето, надменни, горделиви, хулители,

хулят хора, които са създадени по Божий образ и подобие, хулят служители, даже и Бог. Хулят хора, хулят Божии деца и служители, даже хулят и Бог. Знаете ли нещо, което е много интересно – всеки, който се нарича християнин, ако го попиташ, ще каже – аз съм откъм Бога, аз съм с Бога. Обаче, когато стане въпрос за конкретна ситуация свързана с хора, дали наистина е с Бога?

Помните ли какво бяха казали войниците, които бяха с Гедеон? Те бяха казали – за Господа и за Гедеона. Господ е на небесата, но Неговият представител на земята, Гедеон, те бяха с него. За Господа и за Неговото дело, за Господа и за Неговите служители. Виждате ли, за Господа и за Гедеона. Днес повечето хора казват за Господа, ама против Гедеона. Значи,

надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите

Ето го това нещо, виждате ли го? Непокорни на родителите. Цялата ни култура днес учи младежта да не се покорява на родителите си. Телевизия, училище, приятели, всичко учи децата да не се покоряват на родителите си.

Неблагодарни

Колко от вас са били свидетели на това нещо да направят нещо добро на някой друг и след това да получат удар в замяна. Както Христос каза –

онзи, с когото делих залъка си, който яда от хляба ми, вдигна петата си против мен

И обикновено това са хора, които са били близко, и в един момент взимат информация, изкривяват информация, добавят информация, стъкмяват една чернилка и я хвърлят. Както някой беше написал в интернет и ми хареса това нещо, че въгленът, ако не те опари, ще те очерни. Ето виждате какво се получава –

неблагодарни, нечестиви,

без чест. Нечестиви идва от дявола, знаете.

Без семейна обич

Има примерно някои, които примерно говорят, обаче в същото време, ако видите в семейството си как се държат, какви обноски имат и се чудиш как изобщо не ги е срам. Обаче, без семейна обич и както мразят в семейството, така мразят и навън, защото както е човек в семейството си така е и навън.

Непримирими

Няма мир. Както казваше Давид – аз търся мир, те са за война. В такова време живеем. Има хора просто непримирими, докато не те унищожат, докато не те наврат в миша дупка, докато не унищожат тебе, семейството, работа, всичко, не се спират, нямат мир. Търсиш мир, обаче от другата страна няма.

Клеветници, невъздържани

Няма въздържание, няма себеобуздание, както се казва – свирепи. Свирепост е характерна за дивите животни като тигри, хиени, чакали, като вълци, като кучета. Ето, такъв характер, но това не е характерът на овцата, нали.

Неприятели на доброто

        Където има добро го отхвърлят. Не са приятели, дори и да се наричат някои християни, обичат лошото нещо. Някак си обичат лошото. Даже се учудвам в последно време особено като гледам някои писания как са написани, дори от така наречени християни, аз се учудвам от езика, защото все пак съм човек, който е ходил на църква през комунистическо време. Аз съм чул евангелието 85 г. И знам каква беше църквата по онова време. Знам хората каква цена плащаха, знам каква чистота имаше, знам колко се внимаваше какво ще се каже, за кого ще се каже, да не се съгреши на Господа. Имаше страх от Бога. Сега като гледам някои неща, не виждам на много места страх от Бога. Такъв език, какъвто се ползва в жълтата преса, който се ползва по телевизора, в някои случаи по-лош. Аз го виждам от устата на хора, които претендират да са християни. Това казва апостол Яков в третата глава –

това не трябва да бъде така, братя мои.

        Разбирате ли – това не трябва да бъде така. Тука се казва свирепи, невъздържани, това е характерно за последно време, обаче какво казва Римляни 12 глава, 2 стих:

Не се съобразявайте с този свят, но се преобразявайте чрез обновяване на ума си

        Тоест, не се съобразявай с тия неща. Недей да бъдеш като света, недей. Защото някои хора ми казват – ти защо не щеш да слушаш мнението на другите. Има хора, които са недоволни, има хора, които пишат неща против тебе, защо не искаш да ги слушаш?

И аз даже искам сега да обясня на някои хора, за да се разбере това нещо. Аз искам да слушам това, което Бог има да каже. Всичко що е чисто, що е умолимо, нека да ви го покажа стиха, за да видите къде ми е на мене мисленето. Който иска ще разбере, който не иска няма да разбере, но нека да ви покажа това нещо. Във Филипяни 4 глава, 8 стих  се казва:

Най-после, братя, всичко, което е истинно, почтено, праведно, чисто, любезно, благодатно, ако има нещо добродетелно, ако има нещо похвално, това зачитайте

        Какво зачитайте? Клюката ли да зачитаме – не. Казва онова, което е истинско. Одумване ли, омраза, непростителност, грозно говорене, това ли да зачетем? Не, казва: истинно, почтено, праведно зачитай, чистото зачитай, любезното зачитай, благодатното зачитай, добродетелното зачитай, похвалното зачитай. Когато се пишат неща, които не отговарят на тези стандарти, няма какво да се чудят хората, ако бъдат блокирани, защото ето, тези неща не отговарят.

И аз искам да ви кажа и ви съветвам и вас – внимавайте кой глас слушате. Светът е пълен с гласове. Има гласове, които идват от ада, има гласове, които са просто човешки, има глас, който идва от Бога. Нашата работа каква е? Да слушаш гласа на Господа и като го слушаш да го следваш. Ето, това е нашата работа – слушай Господния глас и го следвай, а другото, като дойде гласа на дявола, какво трябва да направиш?

Покорявай се на Бога, но противи се на дявола и той ще бяга от тебе.

Нека да ви кажа и нещо друго – когато един човек иска да върши Божията воля, една дума да кажеш, ще разбере от другата страна за какво става въпрос. Когато обаче човек не иска да върши Божията воля, колкото и да се обясняваш, няма да разбере. Затова нашата задача, която Бог ни е дал, е да слушаме Неговия глас, да вършим Неговата работа и да вървим напред. Един ден всички ще се явим на Неговия съд. Моята работа не е да съдя други служители – е, брат, виж го този служител какво прави! Той, каквото прави, си отговаря пред Бога, аз, каквото правя, си отговарям пред Бога. Аз като се явя, трябва да се подготвя за Неговото идване. Моята работа и това е едно от нещата, които искам да правя през следващите месеци, искам да се подготвя. За какво искам да се подготвя? Искам да се подготвя за пришествието на Господа, както е казано, да бъдат дрехите ми изчистени, избелени, подготвен, че някой друг направил нещо, че някой казал нещо, че някой писал нещо, че някой съгрешил, не ми е работа. Аз не съм техен съдия. Аз трябва да подготвя себе си и да подготвя семейството си, и да подготвя чрез Божията благодат всеки един, който има желание на слуша словото, което Бог ми е дал на мене. Който не иска, никой насила не го дава.

Нека да продължа нататък. Казва:

свирепи, неприятели на доброто, предатели

Колко е жалко това нещо с предаването. Намери се човек да предаде самия Господ. Намери се човек да предаде Васил Левски. Намери се, мисля и Христо Ботев. Защо го застреляха в челото? Намира се все някой, който да предаде. Но плодът на духа се нарича вярност. Това е, от което има нужда. Казва книгата Притчи –

Мнозина хора препоръчват своята си праведност, но кой може да намери верен човек?

Верен човек. Това се търси, издирва се. Не приказващи хора, не критикуващи хора, верни хора се търсят. И Господ също търси. Защо казваме ние, че Господ не дава силата си? Толкова малко сила получаваме ние служителите. Някои се радват, че има свидетелства с изцеление, с освобождение. Отдаваме слава на Бога. Аз, хора, съм решил през следващите месеци да търся. Знаете ли какво, Псалм 105:4:

Търсете Господа № 1, № 2 – търсете Неговата сила и обобщаващо – Търсете лицето Му винаги

Лицето Му е Неговото присъствие. Търсете Господа, търсете лицето Му винаги. Това е, което искам да направя. Искам да търся Господа и да търся лицето Му, защото не съм удовлетворен. Не искам хора повече да отиват в ада, не искам вярващи да умират от рак и да казваме, че това е Божията воля и да им пророкуваме все хубави неща и накрая да ходим на погребението им. Благодаря на Бога за пророчествата, благодаря на Бога за Неговата воля и милост, обаче защо не става? Защото Господ трябва да се довери със силата Си и за да се довери със Силата Си, Той изпитва сърцата. И ако сърцата не се окажат верни, може да се разминат със силата Му. Разбирате ли за какво става въпрос? Ние говорим за Кетрин Кулман, но Кетрин Кулман дойде до положението, което казва – аз, Кетрин Кулман умря. А ние можем да кажем жена и т.н. Жена, мъж, каквото ще да е, важното е, че тя умря. Казва „аз знам деня, аз знам часа, в който Кетрин Кулман умря. И вече не аз живея“. Това, което става, аз не го свързвам със себе си. Павел казва – аз всеки ден умирам. Павел казва:

аз умрях – Галатяни 2:19,20 стих и вече не аз живея, Христос живее в мен

Това не са приказки, които само да декламираме. И то не става само с изповядване. Трябва да стане реалност в сърцето, не празни приказки. Идва до положение, до момент на смърт. Не моята воля, а Твоята воля да бъде. Всеки може да го каже, лесно е – ние днес много приказваме. Но не е в това да го кажеш, в това наистина да се предадеш. И то в най-трудния момент, когато твоята воля иска да се наложи, идва Божията воля и тогава ти си на кръстопътя. И трябва да кажеш – не само да кажеш, а да оставиш да бъде Неговата воля, а не твоята. Това се нарича борба. Не борба срещу хора, не борба срещу кръв и плът, не борба дори срещу дявола, това е борба срещу самия мен. Това е борба срещу самия аз или его, на гръцки его, аз. Борбата между аз и Той. Кой ще победи – аз или Той? Аз чий ще бъда, мой или Негов? Кой ще живее в Мене – аз или Той? Ако аз живея, Той няма да живее в мен. Ако аз умра, Той ще живее в мен. Ако Той живее в мен, аз не мога да живея. Тогава разбираш какво означава възкресенската сила на Святия Дух, защото възкресенската сила на Святия Дух идва само там, където има смърт. Когато има смърт, може да дойде възкресението. Когато няма смърт, няма възкресение.

Затова ние можем да говорим много, но аз ви казвам, приятели – светът е изморен от нашите приказки. Църквата е изморена от нашите приказки. Знаете ли каква мисъл прочетох от един брат, която ме разтърсва. Той пише така – църквите не са непременно църквата. Каква мисъл! Видимите не са непременно невидимата Христова невяста. И знаете какво ще стане, когато дойде Христос – бурените, тръните, житото ще раздели при пришествието Си. Има мъдрите девици, глупавите девици. Официалната структура не е това, което Христос има предвид. Официалната структура е нещо, което е важно за обществото, за да се представим по такъв начин, че да бъдем приети, да не сме като Йоан Кръстител в пустинята. Но от друга страна, къде Исус Христос регистрира Jesus Christ Evangelistica Association? Или Church of Jesus Christ? Йоан Кръстител – Protective Ministry John the Baptist? Има ли такова нещо? Обаче, това не им пречи Бог да ги използва. Истинските неща са важни. Като говорим за реформация, говорим за духовна реформация, промяна отвътре. Не просто промяна на структурата. Става дума вътрешно да се променим. Христос ще дойде за една чиста невяста, свята, без петно, без бръчка. Без петно значи без грях, без бръчка значи не застаряла любов, а с първата любов. Не църква от клюкари. Клюкари много, обаче Христос не идва за клюки. Той не се интересува от това. Той се интересува от смирени, послушни, любящи вярващи, благи, божии деца. Объркали сме културата, това е културата на света. Културата на Бога е съвсем друга и различна.

И аз знам, че всеки един има нужди и хора идват с нужди и затова ви казвам братя – помогнете ми и вие. Искам да застана пред Бога през следващите месеци. Сега в момента ми е малко напрегнато, защото сменихме държави, променихме много неща. Тука има много работа още организационна. Да се оправим, да се установим, както трябва всичко, но моята цел е и искам да застана насаме с Бога в пустинята. Помогнете ми за това. Искам наистина да чуя от Бога, искам да вляза във връзка с Бога. Казах ви – Псалм 105:4 казва търсете Господа. Не искам да търся критици, просто не ме интересува. Така че, ако някой се сърди, нека ми прости, но не искам да слушам. Искам да слушам Божия глас. Много моля, критиците да си затворят устите и да говорят някъде другаде, не при мене. Искам да слушам Бога, искам да следвам Бога и това е, приятели. Какво казва по-нататък Божието слово във 2 Тимотей 3 глава. Казва:

Предатели, буйни, надути, не смирени, надути казва тука; повече сластолюбиви, отколкото боголюбиви

Тоест, хора които обичат удоволствието. Не да обичат Бога, а искат собственото си удоволствие, собствения си комфорт. Ако не им ходиш по гайдата, значи те ще тръгнат да атакуват. Защо? Защото не им ходиш по гайдата. Сластолюбиви, искат собственото си желание, ако не им изпълниш това желание, започва атака. Но какво казва Божието слово – първа заповед – да възлюбиш Господа, не собствените си удоволствия. Втора заповед – не да критикуваш ближния си, а да обичаш ближния си. Хора, това са заповеди. Това не са препоръки от Бога. Това са двете най-големи заповеди. И сега, един проблем се зададе, нов проблем със съботата. Следващата атака, под която съм подложен, е атака от съботянски вятър в момента.

Сега нека ви кажа нещо по този въпрос. За съботата просто нямах възможност да се подготвя. Той е толкова обширен проблем, че то не можеш да го хванеш с две думи да го кажеш – съботата е това и това, така правете. Събота значи почивка. Библията ни говори в Евреи 4 глава да влезем в Божията почивка. Няма 500 божии почивки, една Божия почивка е, но няма сега да говоря, защото нямам подготовка да говоря. Съботата е една от десетте Божии заповеди. Десетте Божии заповеди са основните, а освен това има 10 хиляди, но основните са 10-те Божии заповеди. Какво каза Исус – на тия две заповеди виси закона и пророците. И кои са тези две заповеди – да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си. На тия две заповеди висят закона и пророците. Който изпълни тия две заповеди, е изпълнил закона и пророците. Кои са тези две заповеди?

Да възлюбиш Бога с цялото си сърце, цялата си душа, всичкия си ум и всичката си сила и да възлюбиш ближния, както себе си

Който обича брат си, казва словото, е изпълнил закона

Господ е толкова прекрасен. Аз искам да влезем да го разберем малко. Искам да вляза в скришната стаичка да го опозная, да го разбера, защото Той казва – деца мои, разберете едно нещо – Аз не искам от вас като роботи да изпълнявате заповед след заповед и правило след правило. Искам да Ме разберете, деца Мои! Искам на първо място да Ме обикнете, да Ме обичате искам, разберете, да Ме обичате, защото Аз ви обичам толкова много! Животът си дадох за вас, Сина Си дадох за вас! Показвам ви Моята любов към вас, искам и Вашата любов към мене. Деца Мои, разберете ме – обичам ви! Какво иска бащата толкова? Ще хвана децата си да ми работят толкова. На първо място, аз не искам те да ми работят толкова! На първо място аз искам те да ме обичат. И нашия небесен баща казва – обичайте ме първо. И на второ място – деца мои, научете се да се обичате вие. Когато се карате, когато се биете, когато се обвинявате, когато се предавате, ти идваш да ми клеветиш твоя брат и мислиш, че му правиш нещо добро. На мен ми е мъчно и за тебе, мъчно ми е и за него, защото и двамата сте ми деца. Мъчното ми е за него, мъчното ми е и за тебе. Дори когато той е виновен, аз пак го обичам, пак го обичам. Неговата любов не спира в момента, в който ти и аз сме изпаднали в грях. Неговата любов е много по-дълбока, тя продължава и след това. Неговата любов е вечна. До последния ти дъх, Той ще се опитва по всякакъв начин да докосне живота ти и да те обърне, не за друго толкова, а защото те обича и иска завинаги да бъде с теб. Иска твоята любов, иска твоето общение. Той до края на живота ти, до последния ти дъх, дори и да си в най-големия грях, Той ще иска, ще иска да достигне до сърцето ти, за да можеш да се обърнеш към Него. Винаги ще се надява като бащата на блудния син – стои и чака сина му да се върне. И когато беше още далече, той го видя. Видя го отдалече, защото го очакваше през цялото време. Ако някой от вас е в това състояние, да знаеш, че твоят небесен баща те очаква. И въпреки, че може да си бил къде ли не, какво ли да си направил, Той въпреки всичко те очаква. И когато тръгнеш да се връщаш в покаяние към Него, Той ще се затича към тебе, ще протегне ръцете си, ще се хвърли на врата ти и ще те прегръща, и няма да обърне внимание на твоя вид. Затова, че си бил със свинете, затова, че смърдиш, затова, че си се провалил, затова, че си стигнал дъното – няма да те презре, защото те обича. Не защото обича мръсното, а защото тебе те обича до такава степен, че да преглътне тая мърсотия. И след това няма да те остави мръсен, Той ще те очисти, но първо ще те прегърне, първо ще те приеме. Това е заповедта – иска любов. Кой не го иска това нещо? Ние днес не сме разбрали сърцето на нашия небесен баща. Какви ли не заповеди, каква ли не буква не говорим! Христос сложи края на оправданието чрез закона – Римляни 10 глава. Христос е краят на закона, Христос изпълни закона, за да се оправдае всеки един, който вярва в Него. Той се яви под закона и изпълни закона, за да може ние чрез вяра в Него да изпълним закона. Но не го изпълняваме в буквата, но го изпълняваме в Духа. Чрез Духа на Бога ние изпълняваме закона. Чрез жертвата на Христос изпълняваме закона. Аз просто ви давам да предвкусвите за какво става въпрос. Става въпрос за благодат, не става въпрос за закон. Закон или благодат – кое ще избереш? Какво казва Божието слово – ако ти обичаш ближния си, ще лъжесвидетелстваш ли срещу него? Какво им пречи на хората, наричат се християни и нарушават тази заповед – лъжесвидетелстват.  Какво им пречи? Пречи ли нещо? Не, правят си го, аз го преживявам. И какво? Като я има тая заповед не я нарушава? Ако обичаш брат си, ако обичаш ближния си, няма да го направиш. Не само защото пише – писано е да не лъжесвидетелстваш. Ти няма го до направиш, защото го обичаш. Може ли майка да отиде да лъжесвидетелства срещу собственото си дете, ако го обича?

Може ли майка да забрави сучещото си дете, казва Библията. Ето ви любов. Господ казва – дори и да забрави, Аз няма да те забравя.

Искам да ви покажа, че любовта е мотивът, който ще ни направи чрез Духа на Бога да изпълним закона. Погледнете Исус как е изпълнил закона. Искам да ви кажа нещо важно в тази връзка. Христос, когато се движеше на земята, всичките години 33 години и половина от Неговия живот на земята, Той ги е живял под закона. Той се роди под закона, живя под закона, изпълни закона и разпна закона на кръста. Ние чрез Неговата смърт и възкресение не сме под закона, а сме под благодатта, защото Той изпълни закона вместо нас, за да може ние чрез Него и Неговия дух да изпълним закона. Но ние сме под благодат, има разлика. Той изпълни закона, ние живеем под благодат заради Него. За нас всичко е подарък заради Него, защото Той понесе всичко върху себе си. Затова Той се роди като човек, защото трябваше да изпълни закона като човек. Ако не се беше родил, ако беше като ангел, как ще изпълни закона? Ако се беше родил ангел, не можеше да изпълни закона, но Той изпълни закона вместо човека, защото човекът не може да го изпълни. И понеже Бог видя, че не можем да го изпълним, Бог изпрати Сина Си вместо нас и ние с вяра в Него и Неговото дело изпълняваме закона. Къде отиват тогава тези неща?

Погледнете Новия завет по какъв начин нещата са записани? Погледнете една книга Деяния на апостолите. Виждате ли такава дребнавост, каквато днес виждаме? Хората с такава любов са се обичали, с такава любов са се обичали помежду си, с такава любов са умирали за Господа. Давали са всичко за Господа. За какъв закон говорим? Те са си дали живота за Него. Четете книгата Деяния на апостолите, вижте сърцето им. Четете посланията, вижте сърцето на Павел. Той в затвора пише:

Радвайте се, братя, радвайте се.

Петър пише и казва – ето, пиша ви и ще направя така, че да можете да го четете дори и след моята смърт. Той не мисли за своята смърт, той мисли за това те да имат словото, за да им напомня тия неща. Това е съвсем друго ниво. Ние до голяма степен ги движим нещата в плътта – структури, цитирания, стихове, всичко. Обаче хора, фарисеите също цитираха много. Обаче Христос каза:

буквата убива, само духът със словото дава живот

Ако словото е лишено от духа, се превръща в буква. Ти можеш да хванеш всяка една буква от Библията, както самият Сатана в пустинята какво направи. Каза на Исус – „писано е“ и му цитира Библията. Ако можете да запомните това нещо.

И аз знам, че тия неща, които ги говоря в момента, всеки един от вас ги знае. Не е да каже – Е, брат Пламене, ти днеска каза нещо, което не го знам. Не, не, вие го знаете. Проблемът днес не е, че не се знае, а липсва баланса. Отива се в крайности. Крайностите са плът. Крайностите са буква. Един хваща едно нещо, отива в крайност, друг хваща друго нещо и отива в крайност, да се бият помежду си с крайностите. А какво казва Господ:

не се бийте, деца мои, обичайте се!

И така във 2 Тимотей 3 глава казва, че

те са свирепи, неприятели на доброто, клеветници, невъздържани; предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви.

2 Тимотей 3:5. Имащи вид на благочестие /външно благочестиви – всичко е точно, брат/, обаче отречени от силата Му

Няма сила. Няма благочестие – няма сила, само външно приказки.

Имащи вид на благочестие, отречени от силата Му. Тоже и от такива се отстранявай казва

Какво да правиш днес от тия? Да се отстраняваш. Какво казва? Той тогава не е имал фейсбук и такива неща – блокирай, от такива се отстранявай.

Искам да ви кажа един ключ, приятели. Казва словото, с какъвто се събереш, такъв ще станеш.

Който се събира с мъдрите, става мъдър, приятеля на глупаците, зле ще пострада, казва Притчи

Внимавайте с кого се събирате. Събирайте се и имайте изборно слушане. Слушайте, разпознаване на ушите си, молете се на Бога. Когато дойде словото да го разпознаеш от Бога ли идва или от дявола. Може да изглежда много примамливо, много вкусно слово, ако не е от Бога – отхвърли го. Отрова не ти трябва. Теб ти трябва чисто слово, чиста мъдрост. Както казва Яков трета глава накрая:

Мъдростта отгоре е чиста, миролюблива, незлоблива, блага

Тоест, приеми мъдрост отгоре, недей да приемаш горчивата мъдрост на тоя свят. Имащи вид на благочестие, но отречени от силата му. Аз все повече и повече виждам, че човек трябва да взима решения в живота си, защото ако не вземем решенията навреме, може да стане късно.

Спомням си един път с един брат говорихме. Той беше с едни хора, които имаха проблеми с него и аз му казах – Слушай, човек, след като е започнало това нещо, то няма да спре. Спасявай се, защото ако закъснееш, има опасност огорчение да влезе в сърцето ти и непростителност да влезе. И после трудно става. Когато започнат да идват шамарите се осъзнавай навреме, защото в момента ти е лесно, обаче те се натрупват нещата. Защото има хора, казват – искам да простя, но не мога, трудно ми е. Не, че не е възможно, за Бога всичко е възможно, обаче човекът е от плът. Проблемът винаги е в човека, не е в Бога. Просто толкова много традиционни неща се говорят.

Като например, видят някой човек, че е болен и веднага почват да му пророкуват за изцеление, видях видение. Наистина има такива видения, обаче, хора, защо аз от толкова години съм в служение, и толкова хора пророкуваха, че някои ще се изцелят и 95% да не кажа, защо се получава това? Трябва да се замислим в думите, които говорим. Не, че трябва да се стягаме, но все пак да се замислим върху тези неща. Да не даваме празни надежди на хората, а да търсим причината защо не става това нещо. Може би има нужда да се промени нещо в мен, за да дойде силата на Бога в живота ми. Може би нещо във вярата ми куца, може би нещо в живота ми куца, може би нещо в молитвата ми куца. Може би човекът, за когото се моля, нещо куца в него. Ние трябва да търсим реални истински неща, не само да хващаме думите и да ги изстрелваме и това е. Така че идва време, в което наистина трябва да се направи преоценка. И аз тогава казах на брата – внимавай, пази се. Докато е време се спасявайте, за да не стане така. И то така стана. В един момент нещата станаха много напечени, много трудни и вече им стана тежко. И аз казах – казах ви го това нещо. Казах ви да бягате докато е време. Ама на нас, Бог ни каза да останем. На вас Бог ви каза да останете, обаче Божието слово казва –

ако те гонят на едно място, отивай на друго

Така ли каза Исус или си противоречи? Има някои хора, които стоят на място, където не ги искат, където ги гонят и въпреки всичко казват – Бог иска да стоя тука и страдат. Обаче като стоиш там, където стоиш, без да е Божията воля и ако духа на Бога, облака се движи, облака е заминал, а ти си там. Защитата, после защо се случва това и онова, защото облака е заминал, а ти не си заминал. Така че слушайте водителството. Ако сте в ситуация, в която на едно място е преса, мачкане, преса, мачкане и не свършва това нещо, в крайна сметка човек трябва да се вземе и да си каже – аджеба, аз какво правя тука?! Има място, където няма да е така. Има място, където вместо да ме пресират, ще искат да чуят това, което искам да кажа. Има място, където ще стоят с отворени уши. Има място, където моите способности ще бъдат желани и приети 100%. Виждате това е според Божието слово.

Аз с това ще завърша тука.

Амин!