Продължаване нататък. Господи, Исусе, молим Те за Твоето откровение и мъдрост. И сега да говорим словото на Бога. Вземете си Библиите и започваме със словото на Бога.Вярвам, че това слово е много важно, което ще говоря в момента. Става въпрос за духовност. Не знам дали правилно го наричаме по този начин, но нека да чуем за какво става въпрос. И аз ще започна първо с Галатяни 1:16. Ап.Павел казва,че откакто Бог му е открил сина си не се е допитал до плът и кръв.
От същия час не се допитах до плът и кръв
Тоест, от същия час не се допитах до човек.Много интересно. А до кого се е допитвал? Допитвал се е до Бога. Бог не е плът и кръв, Бог е дух. Човек е плът и кръв. И Павeл казва: не съм се допитвал вече до плът и кръв. Дори, казва не отидох до Ерусалим да се допитам до апостолите. Но е отишъл в Арабия и чак години по-късно, той отива при апостолите – Петър, Йоан и Яков. И виждате, първото което Павел казва, че не се е допитвал до този момент до плът и кръв. И ние трябва да се научим да питаме Бога каквото и да решим да правим. Хайде сега да се помолим върху този стих:
Господи, Небесни Отче, в името на Исус помогни ми и научи ме да се допитвам до Теб. Помогни ми и научи ме да не се допитвам до плът и кръв, но да се допитвам до Теб за всяко едно важно решение в живота си.
Вторият стих, на който ще обърна внимание се намира в Ефесяни 6 глава, ще започна с 12-ти стих, където се казва:
Нашата борба, на английски нашата война, не воюваме срещу кръв и плът, нашето воюване не е срещу плът и кръв
Вие видяхте, че ние не трябва да се допитваме до плът и кръв, а до Бога. Това не означава, че Бог няма да ти говори чрез хората, но източника трябва да бъде Бог. Имаме нужда от Божествено откровение. А тук в Ефесяни 6:12 се казва, че ние не воюваме срещу плът и кръв, тоест не воюваме срещу хора. Както не трябва да основаваме нашите действия на хора, а на Бога и Неговото слово, така не трябва да воюваме срещу хора, защото нашата война е срещу духовни сили на нечестието. Това са духовни личности, които не ги виждаме с естествените си очи. Виждате ли колко грешим, когато воюваме един с друг, колко грешим, когато воюваме с брат или със сестра, колко грешим, когато воюваме с членове на семейството, защото нашата война не е срещу плът и не е срещу кръв. И когато дявола види, че ние воюваме един с друг той е победител. Господ иска да се облечем с оръжието на светлината. Иска да се облечем с духовните оръжия. Искам да ви покажа нещо, което се казва в Библията, че Бог е дух.
Йоан 4:24 се казва, че Бог е дух
Бог е дух.
Които Му се покланят с дух и с истина трябва да Му се покланят
Които Му служат с дух и истина трябва да Му служат, които воюват с дух трябва да воюват. Които се допитват, до духа на Бога трябва да се допитват. Бог е дух и всичко, което е свързано с Него е дух. Ще ви покажа, аз после ще мина през тези неща, но вярата е дух. Някои хора не вярват, че вярата е дух. Вижте, 2 Коринтяни 4:13 се казва:
Като имаме същия дух на вяра
Вярата е какво – дух. Вярата не е умозаключение, вярата не е доказателство, вярата не е логика, вярата не е интелектуално съгласие. Вярата е дух, както Бог е дух. Вярата идва от Бога. Бог е дух, вярата е дух. Вярата идва чрез Божието слово, което също е дух. Можете да видите в Йоан 6:63:
Моите думи дух са и живот са, казва Исус
Думите на Бога са дух и живот. Бог е дух, словото е дух, вярата е дух. Виждате ли? Нашите врагове са дух, не са плът и кръв. Когато някой ти прави зло, когато някой разрушава, идва да краде, да разрушава и убива, зад него стои дух. И го знаем на теория, обаче дали това, което го знаем с ума си, го знае и сърцето. Защото тук е големия конфликт. Много хора с ума си знаят едно, със сърцето друго и се получава конфликт между сърцето и ума. И обикновено сърцето печели. Така че умът в крайна сметка се съгласява със сърцето. Сърцето е мощната част на човека. Сърцето тласка кръвта. Затова ви казвам, че в сърцето трябва да има духа на вярата, в сърцето трябва да имате Божието слово, в сърцето трябва да имате Божия дух. И нека се върнем на Ефесяни 6 глава, 12 стих. Това, че нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу духове. Зад всеки сериозен проблем в живота ти стои дух. Семейството блокирано – има дух там; сериозна болест в семейството – има дух там; разцепление, разделение, развод в семейството – дух го причинява това нещо. Не че хората са невинни. Ние като хора сме виновни поради съизволяването с греха. Думата съизволяване е много хубава дума, обикновено православните я използват, защото показва, че ти съизволяваш с някого. Тоест, ти приемаш волята на някого за твоя воля. Ние трябва да съизволяваме с Бога, а не да съизволяваме с дявола. Когато ние съизволяваме с Бога вършим правдата, когато съизволяваме с дявола вършим грях. Дяволът е виновен, обаче когато ние съизволяваме с него и ние ставаме виновни. Това се получава. Адът, огненото езеро не е предвидено за хора, а за дявола и неговите ангели. Но ще има хора вътре заедно с дявола и неговите ангели, защото тия хора са съизволили с дявола. Така че нашата борба не е срещу хора. И аз искам да ви кажа – докато ние се борим с хора, ние се борим в погрешната битка, ние се борим по човешки, по плът и няма да видим победа. Ап.Павел в 1 Коринтяни, 3 глава говори за бебета в Христа, плътски християни.
Докато се карате и се биете, не постъпвате ли по човешки? Не сте ли бебета? Аз не мога да ви храня с твърда храна, сериозна храна. Трябва да ви храня с мляко, защото вие сте плътски, вие сте деца
И има днес едно такова плътско християнство, детско християнство, което като малките деца карат се помежду си, викат, карат се, оплакват се, плачат. Гледам вчера като бяхме на летището, много хора. Изведнъж едно бебенце като ревна, като наддаде един вой. Нито го интересува дали някой го слуша, дали всеки иска да го слуша, дали всеки се интересува от неговите проблеми. Абсолютно нищо не го интересува. Него го интересува, че има проблем. След като има проблем, целия свят трябва да разбере за това, целия свят трябва да разбере за проблема и да пропищи, и не се интересува от никого. Никакво съобразяване с нищо. И аз викам на Мими – е, така е и плътския християнин. Бебе-християнин – има ли проблем ще пропищи всичко и всички хора наоколо ще разберат, че има проблем. И нито се интересува от другия, дали ще му попречи, дали някой ще се съблазни, дали някой има възможност, дали няма възможност, дали му пречи. Не, аз имам проблеми и не ме интересува нищо. Всички трябва да разберат за проблема. Да, към Бога е така, но не с хората. Виждате плътското християнство – аз имам проблеми с някого, не ме интересува нищо. Ще пищя, ще викам, ще пиша, ще правя. Това е плътско християнство. Обаче, в Библията се говори, че ония които са плътски християни, нямат сигурност за спасение. Казва се, че
тия които ходят в плътта, тия които живеят в плътта, накрая от плътта ще пожънат вечна смърт.
Така че ние въпреки, че се наричаме християни трябва да внимаваме. Не в плътта, в духа да ходим. А да ходиш в плътта, на първо място означава да ходиш в любов. И любовта казва Божието слово, не върши зло на ближния. Не върши зло, изпълнява заповедта. Има ли нещо, което да върши зло на ближния, значи не е любов. Защото не е въпроса само – не кради, не убивай, не прави това, не прави онова, защото това са само заповеди, които правиш по някакъв начин автоматично, за да угодиш на Бога. Но когато мотива е любов, ти наистина няма да навредиш на ближния. Когато ти наистина обичаш Бога и обичаш ближния, ти няма да му навредиш. И ако ние си навреждаме един на друг, значи не обичаме Бога.
А, който не ходи в любов, който не обича ближния, остава в смърт, казва Библията.
Който мрази ближния, пребъдва в смъртта, остава в смъртта. Знаете ли какво значи това? Ти можеш да казваш – аз съм новороден, аз съм кръстен в Святия Дух, ако ходиш в омраза, ако не ходиш в любов, казва Господ, че ти оставаш в смъртта, ходиш в смърт. Нищо, че може цялата философия да знаеш в Библията. Нищо, че може всичките доктрини да ги знаеш, да си завършил и да имаш тапия. Човешките тапии в очите на Господа са смешни. Вземете си един документ, който сте получили от някое висше учебно заведение и го покажете някой път като се молите за освобождение от демони, му го покажете на дявола да видите как ще реагира на това. Тоя абсолютно ваш сертификат, ама толкова не го топли, толкова да не го интересува вашия сертификат. Това, което го интересува – той иска да види какво има в сърцето ти. Има ли вяра в сърцето ти, има ли любов си отива. Това е. И вярата, казва Библията действа чрез любов. Много хора не могат да задействат вярата си поради егоизъм, липса на любов, желание за себеизтъкване, желание за кариера, желание за плътски неща. Искат вяра, но няма вяра, защото вярата действа само чрез любов. Така че, нека се върна на Ефесяни 6 глава и казва тук:
Най-после заяквайте в Господа
Видяхте, че Господ е дух. За да ви стане по-ясно, защото Господ е дух – най-после заяквайте в какво – в духа, не в плът. Най-после заяквайте в духа. Ние може да искаме по плът да заякваме като християни – плътски системи, плътски неща. Не,
заяквай в духа и в силата на Неговото могъщество
Не силата на нашето могъщество, не силата на плътското могъщество, а силата на могъществото на духа.
Облечете се с Божието всеоръжие или с цялото духовно оръжие или с цялото оръжие на светлината се облечете
Вижте, оръжието, което ние имаме е духовно. То е оръжие на светлината, то е оръжие на духа. То не е плътско оръжие. Ти не можеш да застреляш демон с пистолет, с картечница. Те ще ти се смеят. Това просто не ги лови тях. Ти можеш да застреляш хора, ще обезглавиш хора, ще убиеш хора, ще тормозиш хора, но ти вършиш дяволската воля. Но когато воюваш в духа, вършиш Божията воля. Разберете – има разлика между духа и плътта. Има разлика и това, че си християнин не те прави да ходиш в духа. Галатяни 5 глава:
Ако живеем в духа и да ходим в духа
Ние живеем по дух, защото сме новородени. Но не само трябва да живеем, ние трябва да ходим, тоест начин на живот да бъде по дух. Защото ти можеш да живееш по дух, а да ходиш в плът. И тогава кой е победител – дявола. И тук какво казва:
Облечете се в цялото оръжие на духа, за да можете да устоите срещу хитростите, плановете, стратегиите на дявола,
който отново е дух. Дяволът не е човек. Няма плът и кръв, той е дух и ти воюваш срещу дух.
Защото нашата война не е срещу плът и кръв, но срещу началства и власти
Говори за духовни сили на нечестието. Като отидем на Йоан 4:23,24 стих:
Иде час и сега е, истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина, защото такива иска или търси Отец да бъдат поклонниците Му
Значи, виждаме, че има истински поклонници, има и неистински поклонници. Разликата – истинските се покланят с дух и истина, неистинските се покланят по плът. Поклонение по плът не върши работа, защото Бог е дух. Ако се покланяш по плът, разминаваш се с Бога. Бог е дух. Бог не е плът. Така че, единствената точка на контакт, която можеш да имаш е духа ти. Ти можеш да усетиш силата на Святия Дух да мине през тялото ти, можеш да усетиш силата на Святия Дух в душата си, но точката на контакт е човешкия дух. Вие знаете, 1 Солунци 5:23 се казва, че човека се състои от дух, душа и тяло. Не е само тяло, не е само душа, но има и дух. Така че, духът е онази област, онази част от нашето същество, която влиза в контакт с Бога. Затова, ако искаме да влезем в контакт с Бога, трябва да влезем в духа и трябва да се докоснем до Него чрез духа си.
Бог е дух и ония, които Му се покланят с дух и истина трябва да се покланят
С дух и истина да служим, с дух да служим, не по плът. Казахме словото е дух в Йоан 6:63:
Духът е който дава живот, плътта нищо не ползва
Какво ще кажете за тези думи? Духът единствено дава живот, плътта нищо, ама нищо не ползва. Това го казва Исус. Тоест, ако нашето служение е в плътта, никаква полза няма. И виждате, колко пъти служение няма полза от тях. Защо? Защото са в плътта. Служение, което е в плътта не принася полза на хората. Служение, което е в духа, принася полза. Това не е, за да се упреква служението. Това е, за да го знаем това нещо. Ако ние като служители служим в плътта, няма да има полза на посещаващите нашите служения. Просто идват, както беше казал моя класен ръководител в художествената гимназия – теле влязъл, вол излязъл. Ей, това ще стане –теле влязъл, вол излязъл. Няма вътрешна промяна в човека. Затова нека да не бъдем и ние така. В църквата, за да има промяна, какво казва 1 Коринтяни 12 глава за духовните дарби? Че
духовните дарби са проявление на Святия Дух за обща какво – полза.
Запомнете думата полза. Когато Святия Дух се проявява има полза. Когато Святия Дух се проявява се проявяват дарбите. Дарбите са проявления на Святия Дух и какво има – полза. И то обща полза, полза за всеки. Не се ли проявява Святия Дух, няма обща полза. Значи, събираме се без полза. Даже на едно място, ап.Павел в 11-та глава на 1 Коринтяни, той даже заявява, че има възможност да се събираме заедно за обща вреда. Казва:
събирате се не за добро, а за зло.
Защо – защото ходят в плътта. Карат се, дърпат се, препират се. За какво се събират, за да си вредят един на друг, да се хапят, да се ядат и да си вредят. Това, че се събират казва той, се събират за обща вреда. Казва ап.Павел в 11 глава, сега стиха няма да ви кажа, може би 5,6 стих, нататък ще го видите стиха. 11 глава, където говори първо за покривалата, после за Господната трапеза. Казва, докато вие се цепите, делите и т.н. и по този начин можете да взимате Господната трапеза, вие се събирате не за добро, вие се събирате за зло. Виждате, че може да има събиране за зло. „Ние сме се събрали, брат, значи и Господ е сред нас“. Зависи в кое име сте се събрали. Ако сте се събрали в името на спорове, конфликти, гордост, препирни, не сте се събрали в името на Исус, защото Исус, помнете, Исус означава любов. Ако сте се събрали в името на любовта, Исус Христос, вие сте се събрали наистина в Неговото име. Но, ако сте се събрали в името на препирнята, казва Яков, края на 3 глава:
Където има завист и крамолничество, тоест скандали, там има всякакво лошо нещо
И той говори на християни. „Ние сме църква, брат, Господ е с нас“. Ако има сред вас завист, ако има сред вас крамолничество, крамоли, скандали, има всякакво зло нещо, а това всякакво зло нещо, включва всякакви зли демони. Дори да не ги вярвате. Някои не ги вярват, обаче те са сред тях. Те даже са доволни, че не ги вярвате. Те са доволни, те се радват, казват – какви християни са те? Те не вярват, че има демони и демоните ги манипулират и им въртят носовете и в същото време се разпадат и църкви се делят, и хората още не вярват. Е, какво трябва да стане, за да повярвате? Нали трябва да сме вярващи? Не воюваме срещу плът и кръв, ако има такива проблеми, от къде идват тия проблеми? От дух, защото духът е влязъл в църквата и разбива нещата. И използва какво – плътски християни. Продължавам нататък. Значи, плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря. Тука преводът не е правилен. Аз не съм го проверил на гръцки, но съм уверен, че не е точен.
Думите, които ви говоря дух са и живот
Думите, които ги говоря кога – сега, рема. Думите на Христос са дух, те не са плът. Някои хора казват – брат, ние проповядваме словото, значи проповядваме дух. Ти можеш да проповядваш буквата или духът на словото. Ако проповядваш буквата на словото носи смърт, ако проповядваш духът на словото носи живот. Кое от двете проповядваш? Буквата или духът?
Буквата убива /2 Коринтяни 3:6/, духът носи живот.
И тук виждате – Моите думи, думите които ви говоря. Кои думи, които Аз ви говоря, кога – сега ви говоря. Какво са те – дух, не буква. Дяволът говори буква. Дяволът говори буква, която убива. Хвърли се вика оттук долу. Това е буква, това не е дух. Той използва буквата, за да го убие, да го накара да се самоубие. Исус какво каза, Той му отговори с дух.
Писано е още, да не изпитваш Господа, твоя Бог
Това беше дух. Така че, едно слово може да бъде използвано от дявола, може да бъде използвано от Святия Дух. Ако Святия Дух го използва, носи живот. Когато дявола го използва, носи смърт. Избирайте как ще използвате словото на Бога. С дух или с буква, с дух или по плът. Отиваме на 1 Коринтяни 4:13, казахме,
Като имаме същия дух на вяра, според писаното – повярвах и затова говорих, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим
Много съществен стих. Първо виждате, че вярата е дух. Ако някой още не го вярва, да го повярва. Вярата е дух. Вярата казахме не е интелект. Вярата не е интелектуално съгласие с Божието слово. Вярата е сърдечно съгласие с Божието слово. Вярата е дух, вярата е живот. Вярата е в сърцето. И другото което е –
повярвах и затова говорих.
Ето, ви принципа на изповедта. Много моля, братя и сестри да погледнете. Не изповядвах, затова повярвах, а повярвах затова изповядвах. Нека конят да бъде пред каруцата, а не каруцата пред коня. Повярвах, затова говорих. Повярвах, затова изповядах, а не изповядах, затова повярвах. Може да изповядваш много, но въпреки всичко да не го повярваш. И затова някои хора казват – добре, бе, защо Господ не изпълнява словото си? Господ изпълнява словото си, ама ти не изпълняваш изискванията на словото. Как така, брат?! Много просто, защото Господ е казал, че
ако повярваш, ще видиш Божията слава
Това, че ти казваш нещо, не значи че ти вярваш нещо, защото вярата е в сърцето ти и тя излиза на устата.
Ако повярваш, ще видиш Божията слава.
Не бой се, само вярвай и ще се избавиш.
Ако речеш на планината и не се усъмниш в сърцето си,
но повярваш, че онова, което казваш ще ти бъде, ще стане.
Трябва да има вяра в сърцето. Така че е много важно да знаем и да не се оплакваме от Господа, защото резултатите от нашите молитви и нашите изповеди, говорят за нивото на нашата вяра. Ако ти говориш нещо и то не става, значи че нивото на вярата ти е по-ниско. Ако ти говориш и то става, то значи, че нивото на вярата ти е стигнало до тук. Ако едно нещо, за което казваш става, а за друго не става, значи можеш да видиш къде ти е нивото на вярата. Защото според вярата са и нещата, които се случват. Някои хора казват – „всичко е възможно за Бога, брат“. Всичко е възможно. То за Бога е възможно, въпроса е дали за нас е възможно. За Бога няма невъзможно, въпроса е за теб и за мен дали е възможно. Защото неща, които за мен са възможни, може за теб да не са възможни. А тези, които са за теб възможни, може за мен да не са възможни. Защо отиваме при определени служители? Защо отиваме на служение на еди кой си служител или пророк, защо? Защото там има наличие на вяра и помазание, което го няма на друго място. Това е причината. Защото вярата, която е в сърцето на този човек му позволява да върши неща, които други не могат да извършат. Същият Господ на едно място върши повече, на друго по-малко. Не, че Господ е по-малък или по-голям. Вярата е по-малка или по-голяма. А вярата е канала, по който действа Господ. Така че, не че ние правим нещата да стават, ние по-скоро възпираме нещата да не стават. Нашето неверие е спирачка за действието на Бога, защото истината е, че няма нищо невъзможно. Всичко – всяка болест, всяка немощ, мъртви могат да възкръснат, всичко е възможно. Въпросът е обаче, до каква степен неверието ти е запушило канала, по който Господ действа. Аз затова ви каня, като идвате на службите, идвайте с вяра, за да не се излагаме. Идвайте с вяра, очакване Господ да действа. Не просто да гледаме да видим какво ще стане, дай да направим снимки с камерата и да излагаме после служителите в интернет. Няма полза за никого от това нещо. Идвайте с вяра, за да можете да получите и да прославите името на Господа. Виждате какво казва Божието слово. А сега във 2 Коринтяни, аз искам да ви кажа, че един от най-добрите мои ученици от доста време насам е жена ми. Стои с тефтерите и чака всеки стих, ето сега стои с тефтера и чака стиха да го запише, слуша и се учи. Собствената ми жена, стои и се учи. И ме насърчава по този начин. След като пише в Библията, че никой пророк не е признат в дома си, а пък собствената ти жена стои с химикалка всеки път и записва стиховете, значи наистина Господ дава нещо. Защото тя ми е в дома, а Господ казва – никой пророк не е признат в дома си, а в същото време тя ме признава. Не знам за пророк дали ме признаваш, ама признава ме за слуга на Бога. Почна ли да проповядвам, тя вече ме гледа по друг начин. Помазанието почва да тече и тя вече гледа служителя. Вече аз не съм й мъжа. По време на служба, аз не съм й мъж. Тя гледа служителя. След службата вече, аз съм съпруг. Можем да си общуваме, да си говорим вече като приятели. Обаче по време на службата – Божието слово, Божия служител и тя стои и си води записки, така че ме насърчава. 2 Коринтяни 4:18 се казва, че
Ние, които не гледаме на видимите, а гледаме на невидимите, защото видимите са временни, а невидимите вечни
Ето, виждате два начина, по които може да живее един християнин. Един християнин може да гледа на видимите неща. Ето, примерно, поглеждаш ситуацията в България – трагедия. Поглеждаш ситуацията в семейството си – безнадеждност. Поглеждаш ситуацията в портфейла си и като почнеш да гледаш по този начин нямаме шанс. Обаче, казва какво – гледаме не на видимите, а гледаме на невидимите. Защото видимите неща се променят. Сега портфейла ти е празен, утре може да е пълен. Сега може да нямаш работа, утре да имаш; сега можеш да имаш проблем в семейството, утре да нямаш. Сега може да е такава ситуацията в България, след 10 години да е различна. Или викаш това трудно се вярва. Обаче, истината е, че ние трябва да гледаме на невидимите. Как гледаш на невидимите неща? Ти гледаш в духа, не в плътта, не с естествените очи, а с очите на сърцето, с очите на вярата трябва да се гледа. Да видиш невидимата реалност и ти гледаш посредством Божието слово. Божието слово е твоето огледало. Все едно както караш колата и тук е огледалото отстрани, и поглеждаш в огледалото да видиш идва ли някой отзад, какво става. Ето така ти е Библията. Показва ти каква е духовната реалност. Ти виждаш едно с естествените очи, обаче духовното огледало показва други работи. Затова ние трябва да изберем – едното или другото. Има два начина да ходим – да ходим като гледаме на видимите неща или да ходим като гледаме на невидимите неща. Павел казва:
Ние гледаме на нещата, които не се виждат невидимата реалност
И той продължава по-нататък в 2 Коринтяни 5:7 доуточнява случая и казва:
Защото с вярване ходим, а не с виждане
Значи, виждането, гледането на видимите неща е ходене по плът. А пък вярването, гледането на невидимите неща е ходене по дух. И ако ние искаме да видим Божията слава, ако ние искаме да видим Божиите резултати в живота си, трябва да изпълним условието – да тръгнем да ходим с вяра, да ходим в духа, да гледаме на невидимите неща, дори когато видимите противоречат. Дори когато видимите са обратни.
Нека се помолим – Господи, Исусе, отвори очите на вярата в нас! Отвори очите на сърцето ми! Отвори очите на вярата, отвори очите на сърцето ни, Господи Исусе Христе! И аз тук да кажа може би към края Захария 4:6, където се казва:
Не чрез сила, нито чрез мощ, казва Духът на Господ на силите
И в испанския превод се казва много добре. Аз вярвам, че казва много вярно. В испанския превод Рейна Валера се казва:
Не чрез сила, нито чрез войска, а чрез Духът ми, казва Господ на Войските
Виждате, два пъти думата войска се казва. И тук става въпрос за две различни неща. Не чрез сила – каква сила /човешка сила/, не чрез войска – каква войска /човешка войска, хора, Гедеон/, не чрез човешка войска, голяма войска. Не, не, не, а чрез Духът ми, казва Господ. Какъв е Духът – главнокомандващ на небесните войски. А чрез Духът Ми, казва Господ на войските. Господ на ангелските войски. Не чрез човешка сила, не чрез човешка войска, не чрез човешка помощ, а чрез Святия Дух и ангелската армия, която Господ е дал. Спомнете си за Елисей. Целият град заобиколен от вражески войски, Елисей спи спокойно. Слугата казва – леле, Господарю, какво ще правим? Гиезий, вие виждате – той пълен с неверие. Леле, Господарю, какво ще правим? И Елисей веднага се моли, веднага влиза в Духа.
Господи, отвори му очите да види, че тия които са откъм нас са повече от ония, които са откъм тях
Господ му отваря очите и той вижда огнени коне и колесници около Елисей. Виждате ли огнената армия около Елисей. Елисей се помолва – Господи ослепи ги. Те ослепяват, после – Господи, отвори им очите! И после – хайде, идете си по живо, по здраво! Това е воюване в духа. Елисей ни го показва – старозаветен пророк. Гледа на невидимото. Можем ли да видим ангелските войски? Можем ли да видим Господ, който е невидим? Можем ли да видим Неговата мощна армия? На всеки един демон отговарят два ангела. И то един демон не може да се сравни с ангела. Ангелите са многократно по-мощни от демоните, да не говорим за Святия Дух в сравнение с дявола. Святият Дух е като един огромен кит, а дявола като една бълха. Даже това е бегло сравнение. Такава огромна е разликата. Святият Дух е много по-мощен и по-огромен. Святият Дух е творец, Бог, дяволът е едно творение, изхвърлено от небето, поради възгордяването си, че иска да бъде като Всевишния, равностоен на Него. И Неговата съдба е в огненото езеро, което гори с огън и жупел във вечни векове. И присъдата вече е излязла, Исус го каза в Йоан:
Князът на този свят е вече осъден
Така, че няма промяна. Чакаме само изпълнението. Въпросът е ти къде ще идеш – подир осъдения или подир оня, който е Победител, седнал на белия кон? И Неговото име е Божието слово.
Слава да бъде на Бога, скъпи приятели за това поучение. Надявам се, че успях да го освободя. Аз го проповядвах и на английски език. Разбира се, като мине известно време, като че ли впечатлението, което Святия Дух е оставил в тебе започва да избледнява, но искам да погледнем на необходимостта, на нуждата. Ние като християни не само да живеем по дух, но и да ходим по дух. Да ходим в оная невидима област, с вяра да влезем, с вяра да стоим, с вяра да ходим, с вяра да побеждаваме. Ние побеждаваме чрез вяра. 1 Йоан 5 глава:
Това е победата, която е спечелила нашата вяра
Ние побеждаваме чрез вяра, чрез кръвта, чрез името на Исус, ние побеждаваме чрез Святия Дух, ние побеждаваме чрез оръжията на светлината и оръжията на духа. Така че, Господ да ви благослови всички в името на Исус. И ние, Отче се молим за това Ти да ни научиш да излезем от плътта и да ни научиш да влезем в Духа, да ходим в Духа, да живеем в Духа, да воюваме в Духа, да побеждаваме в Духа, да служим в Духа, да се покланяме в Духа, да се молим в Духа за Твоя слава.
Направи ни да заякваме най-сетне в Господа, да заякваме най-сетне в духа и в силата на Неговото могъщество
Да се облечем в цялото духовно оръжие, за да можем да противостоим на дявола, който е дух
И като устоим да победим, защото нашето воюване не е срещу плът и кръв, но срещу духовни сили на нечестието,
които да можем да ги поразим, както в нашите семейства, така в работа, така в църквите, така в България, така в собствените си сърца и нека Исус Христос да бъде Господ и победител в нашия живот. В името на Исус нека всяка верига, която ни свързва с царството на тъмнината, да бъде прекъсната. Всяка тъмнина от теб да напусне в името на Исус. Всяка тъмнина от мен да напусне. В името на Исус, заповядваме на всяка тъмнина да напусне. Всяка верига на тъмнината да бъде разкъсана, веригите да паднат. Тъмничните затворнически врати да се отворят, клетките на смъртта да се отворят и нека мъртвите да възкръснат, в мощното име на Исус. Нека мъртвите да бъдат спасени в името на Исус. Нека болните да бъдат изцелени. Нека вързаните да бъдат освободени в мощното име на Исус. Нека онези, които са сиромаси, бедни, да кажат – аз съм богат в Господа. Нека онези, които са слаби и немощни да кажат – аз съм силен в Господа. Изповядайте освобождението си. Нека ония, които са слаби да кажат – аз съм силен в Господа. Тези, които са вързани в грях да кажат – аз съм свободен и простен в Господа. Тези, които са вързани от религии да бъдат освободени в името на Исус. Бъдете освободени, бъдете свободни, бъдете изцелени! Бъдете спасени в мощното име на Исус.
Призови името на Господа и ще се спасиш. Призови името на Господ Исус и ще се освободиш. Призови името на Господа и ще се изцелиш. Призови името на Господа, защото чудесата на Бога те очакват. Божиите благословения те очакват. В името на Исус, бъдете благословени! Бъдете свободни, бъдете изцелени, бъдете освободени. В мощното име на Божието агне Исус Христос се молим и Ти благодарим, Господи. Вдигнете ръце и поканете Святия Дух да ви изпълни. Огънят на Святия Дух да ви изпълни. Святият Дух и огън да слезе във вас. Искаме Святия Дух и огън. Святият Дух и огън да изгаря веригите, да изгаря робството, да изгаря болестите, в мощното име на Исус. Туморите да изгарят. Святият Дух и огън, огън. Огънят на Святият Дух да изгаря болести, да изгаря пороците, да изгаря греховете. Кръвта на Исус да ви покрие, кръвта на Исус да ви освободи. Кръвта на Исус да разчупи всяко проклятие в живота ви, защото
Христос ни изкупи от проклятието на закона като стана проклет за нас, понеже е писано проклет всеки, който виси на дърво
В мощното име на Исус, нека кръвта пролята на дървото да бъде приложена върху вас и да бъдете освободени. Чувам нечисти духове да викат, да крещят и да излизат с писък. Вън, в името на Исус им заповядвам, вие знаете за какво говоря – вън от хората! Кой ли, кой ли? Исус Христос! Той ви победи на кръста, той ви порази на кръста.
Затова се яви Божия син, да съсипе делата на дявола
Какви са тия въпроси, които задавате?! Христос ви победи, така че излезте в мощното име на Исус Христос! Духове на немощи, болести, духове на робство, духове на тъмнина, на смърт, духове, които държат хората в грях. Зад греха, който те е вързал, стои демон, който те мами, който те изкушава. Нека сега в името на Исус да се молим Господ да те отдели от тоя демон. Всяка връзка, всяка точка на контакт между тебе и този демон, който те лъже и те мами да бъде разкъсана сега в името на Исус. Моли се! Всяка връзка, чрез която дявола ме е вързал да се разкъса. Всяка плътска връзка, всяка връзка на порок, всяка връзка на грях да се разруши, защото ти плачеш и викаш към Бога и отново съгрешаваш, но тази връзка да се разкъса. Тази връзка да се разруши в мощното име на Исус. И този нечист дух му заповядай, кажи му – ти, нечисти душе, какъвто ще да е, похот, каквото ще да е, вън в мощното име на Исуса, вън! Освобождение, освобождение, слава да бъде на Господа. Благодарете на Бога и изповядайте победата на кръста в живота си. Победата в кръвта, победата в името на Исус, победа, победа! В мощното име на Исус Христос. Отдаваме Ти слава и хвала!
Нека да хвалим Бога сега.