Сега, както сме се събрали, искам да започна с едно важно въведение: Вярвам, че в момента врага, който се казва дявол и сатана, разрушава живота на много братя и сестри, на служители и служения, руши вярата на хората, руши доверието, и ние трябва да му се съпротивим. Защото това е едно разрушително действие и вие знаете, в Йоан 10:10 се казва:

Йоан 10:10 Крадецът идва да открадне, да убие и да разруши.

Но Христос каза: Аз дойдох да ви дам живот, и да ви го дам изобилно.

Помнете, че по-важното е, че Христос дойде, и нека насочим вниманието си към Него. Вярвам, че Господ иска да установи Своето царство в България, иска да установи Своето царство сред българите, и ние трябва да станем инструменти за установяване на Неговото царство.

Но искам тука да говоря, че Божието царство си има своя ред и своите закони – както казва Новият Завет: закона на свободата, закона на вярата, закона на животворящия Дух – това е закона на Божието царство.

Но ние трябва да разберем, че всеки един от нас като християнин трябва да се научи да живее според законите на Божието царство и да живее според културата на Божието царство. Трябва всеки един да се възпита в културата на Божието царство, да се научим на етиката на Божието царство, да се научим и да възприемем ценностната система на Божието царство. Трябва да разберем, че Христос, като Цар на това царство иска Неговите поданици или граждани на това царство да се съобразяват със съответните закони, които Той е положил. Ние трябва да имаме съответната култура, съответното възпитание – християнска етика в нашия ежедневен живот и в общуването помежду си, християнин с християнин, дори когато не се съгласяваме един с друг, дори когато имаме различия в доктрини или разбирания, трябва в отношението си да имаме съответното уважение, почит един към друг поради две основни причини:

№ 1 – Всеки един човек, който се е родил на тази земя, е Божие творение и като Божие творение заслужава уважение. Защото Бог ни създаде по Свой образ и подобие.

Можеш да се обърнеш към човека вкъщи, да го погледнеш в очите и да му кажеш: Господ те е създал по Свой образ и по Свое подобие.

№2 – Всеки един християнин е новороден от Бога чрез семето на Евангелието и всеки един християнин е дете на Бога. Трябва да внимаваме как общуваме с Божиите деца! Колкото опасно е някой да не нарани теб, толкова опасно е и ти да нараниш някой друг.

Хората, които се свързват с мене, обикновено са наранени, никога не ми се е обадил човек, който наранява. Но аз искам да кажа на всеки наранен, че и наранените често пъти нараняват. Даже наранените нараняват като че ли повече.

Но ние трябва да разберем, че имаме един Цар и Господар – Исус, Който има царство, и ние сме поданици на това царство. Не само виза имаме за това царство, но имаме паспорти, ние сме граждани на Небесното царство чрез вяра в Исус Христос. Като граждани на Небесното царство трябва да възприемем законите на царството, да ги почитаме, уважаваме и да се подчиняваме на тези закони. Трябва да имаме съответната култура, да бъдем културни християни, да имаме съответното възпитание и съответната етика на Божието царство и да възприемем ценностната система на царството.

В Божието царство вълци няма, в Божието царство кучета няма. В Божието царство има агънца и овчици. Затова нека всеки един, който хапе, да има пред вид, че в царството хапане няма и няма вълци, няма кучета, лаене също няма. Някои не хапят, но лаят. Дали хапеш или лаеш, все не е от царството. От царството е агънцето. Агънцето е кротко, казва се „като агне на заколение”. Нека да възприемем тази етика, да възприемем този характер, Христоподобен характер, нека Христос да се изобрази в нас и да се държим по съответния начин. Защото, братя и сестри, с болка ви казвам, има много християни, които се съблазняват, и невярващи, които се съблазняват поради нашите взаимоотношения помежду ни. Ние трябва да имаме съответния език, в който да казваме истината, но помнете, винаги истината трябва да я говорим с любов. Истината и любовта трябва да вървят заедно. Не може само истина, и не може само любов. Библията така казва: истината с любов трябва да се говори. Затова нека да възприеме и да знае, че ние сме част от вселенската църква, част от световната църква. Всеки един, където и да се намираш – в село, в град, в квартал или в която и държава да се намираш, ти си част от тази Невяста Христова, от тази вселенска църква. Независимо дали си част от малка църква или част от голяма църква, ти си част от цялата Христова църква.

И нека да възприемем наистина този модел на поведение. Да внимаваме да не бъркаме в окото на нашия Господ, защото Той казва:

Който докосва тебе, докосва зеницата на окото Ми.

Нека да възприемем законите и ще ви кажа един закон:

Прави на другите това, което искаш те на тебе да правят.

Преди да направиш нещо на другия, помисли искаш ли на теб да ти го направят по същия начин. Постави се на мястото на другия човек. Ако си на мястото на другия човек как ще се почувстваш, ако така говорят срещу тебе, ако така действат срещу тебе.

Другото, което Божието слово ни казва:

Благославяйте, а не кълнете!

На нас не ни е дадено правото да кълнем хора, дадено ни е право да благославяме. Имайте предвид, че който кълне, проклятие идва върху него, който благославя, благословение идва върху него. И Господ казва на Авраам:

Благословен, който те благославя, и проклет този, който те проклина.

Затова, скъпи приятели, нека се научим да говорим благо, да говорим с любов, да не кълнем, а да благославяме. За другите е добре, и за нас е добре. Да не търсим първенствуване и да не си мислим, че сме по-велики от другите. Ето сега, прави на другия това, което искаш той да ти прави.

Втори закон на царството:

Всеки да счита другия по-горен от себе си.

Мислите ли, че ги изпълняваме тези закони? Всеки да счита другия по-горен от себе си.

Ето: „Не кълни, а благославяй! Моли се за тези, които те гонят, казва Христос. Благославяй тези, които те кълнат. Обичай ближния си, но дори казва, и врага си да обичаш.” Сега няма да говорим за силата, с която да обичаш другия, но научи се и врагът си да го обичаш от сърце. Защото на кръста Исус как ги възлюби? На кръста каза:

„Отче, прости им, защото те не знаят какво правят.”

Тоест Той казва: те са невежи, от неразбиране го правят, Отче прости им.

Той го направи с любов. Той не ги проклинаше. Мнозина от нас биха изрекли клетви и проклятия, когато са на такова положение, обаче Христос благославяше. На това сме призовани, приятели. И Библията казва:

През много скърби се влиза в Божието царство.

Нека не разрушаваме Божието дело в България, аз ви моля. Нека не разрушаваме, а да градим. И нека никой от нас да не се счита по-горен от другия, нека никой да не търси да първенствува. Христос какво каза? (ето още един закон):

Ако искаш да си велик в царството, стани слуга.

Слугувай на другите, служи им със смирение и Бог ще те въздигне.

Но който възвишава себе си ще се смири.

Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.

Това са законите на Божието царство и те са различни от законите на този свят.

Нека да установим, независимо кой от коя деноминация е, кой от кое движение е, кой от коя църква е, нека да премахнем тези различия. Защото Господ казва, че ние трябва да се научим да се обичаме първо, а не да се критикуваме. Не се казва: критикувай ближния си, а се казва: обичай ближния си! И другото: да се смиряваме един пред друг и Исус се моли на Отец (в Йоан 17-та глава) и казва: „Искам да бъдат едно”, моли се за единство.

Псалм 133   Колко е добро и угодно да живеят братя в единодушие.

Независимо от коя деноминация си, независимо дали си религиозен, или си модерен, или си от новите движения, или си от старото движение, консервативен, или либерален, или какъвто и да си християнин, научи се да обичаш другите, научи се да им помагаш. Не да им оправяш доктрината, а нека учението на Господа да бъде в твоето сърце. И нека със своя характер, със своето поведение да пръскаш светлината на Евангелието. Нека не загрозяваме атмосферата, околната среда с нашето поведение. Това, че живеем в модерно време и сме разбрали много неща и сме станали много интелигентни, много умни, много начетени, и знаем много неща, и преводи на Библията на различни езици, книги сме чели, този автор, другият автор… Това не ни дава право да се държим един с друг по лош начин.

Казвам го с любов, никого не искам да упрекна, никого не искам да обидя. Искам да ви кажа: обичам ви и най-вече Господ ни обича. И представете си само, Той е нашият небесен Баща и гледа отгоре, как Неговите деца се лаят, и се джафкат и се хапят. Как мислите, че ще се чувства Бащата, когато види децата Си в това състояние. Сърцето му се къса, ние Го нараняваме, ние нараняваме Бога. Той казва:

Ако ме обичате, ще пазите Моите заповеди.

Ето това са Му заповедите: обичайте се един друг. Йоан казва: Какви са заповедите Му? Да вярваме в името на Сина Му и да се обичаме един друг. Много ли е сложно? Любовта изпълнява закона.

Трябва да има истина в любовта, но трябва да има любов в истината. Защото истина без любов е критика и истина без любов може да убие. Но истината с любов ще изцели. И всички ние се нуждаем от това нещо.

Да изчистим сърцата си, да изчистим себе си и

  Да се върнем към простотата и чистотата, която дължим на Христос.

За да не става всичко това пречка за нашите молитви. Защото казва, ако ти си в една такава ситуация, в която нараняваш брата си, брат ти има нещо против тебе, първо се оправи с него и тогава ела за молитва. Вие давате ли си сметка защо го казва Господ? Тези взаимоотношения могат да попречат на нашите молитви. Бог да пази. Знаете ли, че не ние държим корена, а коренът ни държи нас. Ние сме зависими от Господа.

Затова ви моля, нека да започнем да се възпитаваме – всеки да възпитава себе си, да възпитава семейството си. Да започнем да се възпитаваме на Божия ред, редът на Божието царство, да бъдем представители или посланици на царството, да носим добрите вести, да показваме доброто поведение, да живеем според Неговите закони, да показваме културата на Божието царство, да показваме възпитанието, което сме получили от нашия Небесен Баща, да имаме християнска етика, етичност в поведението. Дали някой ни наблюдава или не, няма значение. Да имаме друга ценностна система в себе си, Христовата ценностна система, нека Христос да се изобрази в нас, Неговия характер. Когато говорим помежду си, когато говорим вкъщи, лош език, груби думи, всичко това да се махне от нас! Не го ли казва същото това нещо и Божието слово?

Ефесяни 4:29 никаква гнила дума да не излиза от устата ви,

 но само онова, което е добро, за назидание според нуждата,

за да принесе благодат на тези, които слушат.

И после казва:

И не оскърбявайте Святия Дух,

 с Когото сте запечатани до деня на изкуплението.

Не оскърбявайте Святия Дух с поведението си.

Аз ви моля, защото, когато има такива ситуации, в които един се кара с друг, не вземайте позицията на каране, недейте да навлизате в клюките, защото клюкарството не е добро, одумването не е добро. Нека да си затворим устите и да се молим на Бога. Да се молим на Бога за управляващите, да се молим на Бога и за управляващите в църквите, защото те имат нужда.

Знаете ли, когато си в управлението на църква, на деноминация, на каквото и да е движение, ти си изложен на най-много атаки, на най-много удари. Знаете, високите дървета ураганите най-много тях ги удрят. Затова ние трябва да ги поддържаме в молитва, да ги подкрепяме, да им помагаме на тези хора. И наистина, един на друг да си показваме любов. Това е учението на Господа, то не е сложно. Учението на Господа не е дела, учението на Господа е взаимоотношение. Най-големите заповеди, които Господ дава, са взаимоотношения:

№1 – Взаимоотношения на любов към Бога и

№2 – Взаимоотношения на любов помежду ни.

Разбира се, любов не означава милозливост, да отхвърлиш истината и само да гледаш на лидера, да не му кажеш нещо на човека. Не, има го това, но Бог казва:

Когото любя Аз го изобличавам.

Обаче има разлика между изобличение, критика, осъждение и други подобни неща. Защото изобличението е с любов. Бог казва: когото обичам, него изобличавам. Защо? С ножа минава и го променя, т.е. любов в изобличението. Да се научим на това нещо.

Това е и на мен желанието и наистина нека всеки да започне да търси законите на Божието царство, културата, реда, етиката, ценностната система на Божието царство и да започнем по този начин помежду си да общуваме, независимо дали се приемаме или не се приемаме: „А, ти си от оная църква, ти вярваш това, пък не вярваш онова, не си като нас, следователно ние можем да се държим с тебе грубо или т.н.“ Не, не може да говориш така, независимо против кого. Казва се в Библията, че архангел Михаил не посмя против сатана хулителна дума да произнесе. А Юда в Евангелието си казва: „Тези произнасят хули за какво знаят и за какво не знаят.” Значи, трябва да внимаваме как се отнасяме, особено към братя и сестри. А какво да кажем за невярващите хора? Как ще придобием хората от този свят, хората от този свят не са глупави, те ни наблюдават. И ако те видят взаимоотношения, които са срамни, позорни, и ако ние ги изнасяме тези взаимоотношения в общественото пространство? После искаш да отидеш при тези същите хора да им кажеш, че Христос е любов, че Той ги обича. Те не могат никъде другаде да видят Христос, освен в тебе. И ако не Го видят в тебе, те няма къде да Го видят другаде. Но ако те видят нашата любов помежду ни,

По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

Любовта помежду ни е външният печат, че ние сме ученици на Господа Исуса Христа. Любовта помежду ни е външната изява за това кои сме ние, защото нашият Учител е любов. И ние се обичаме помежду си.

И аз искам да обърнете внимание на тези две стъпки:

Стъпка номер едно: Никога и при никакви обстоятелства не върши и не говори зло на ближния си. Както казва Библията:

Искаш ли да видиш добро и да живееш дълго, пази езика си от зло и езика си от лъжливо говорене. Отдалечавай се от зло и прави добро.

Така че първата стъпка е – не прави зло и не говори зло, това е първото.

Сега, ти можеш да кажеш, че това, което казваш не е зло, това, което правиш не е зло, но истината е, че:

Понякога пътищата на човека се виждат прави, но краят им е погибел.

За това трябва да внимаваме, защото понякога това, което говорим и това, което правим ни се вижда право в нашите очи, но

Господ претегля сърцата.

Той претегля сърцата, Той претегля действията, Той е справедливият Съдия. Затова, ние не сме тези, които вземат решението. Господ е Съдията. Затова нека се съобразяваме с Неговите критерии за съд, а не с нашите. Той казва:

Милостта тържествува над съда.

Който прощава, на него ще се прости.

Ето, това всичко са закони на Божието царство. И на друго място Той казва:

С каквато мярка вие мерите, с такава на вас ще ви се отмери.

Тоест, ако аз съм много критичен, много злоблив и атакувам, и все намирам кусурите… Първо: какъв ще е резултатът?

Каквото посееш, това и ще пожънеш.

Другите ще започнат по същия начин с мен да се отнасят. А аз не го искам, нали? Както искаш другите да се отнасят към тебе, така и ти се отнасяй към тях – Каквото посееш това и ще пожънеш.

И второ: Небесният ми Баща ще се съди по-строго. Ще каже: „Ти, висока летва си вдигнал за другите, я да видим каква летва си сложил за себе си.“

Затова скъпи наши приятели, нека да не изгубим спасението си, а

Да изработваме спасението си със страх и трепет.

Никой да не изгуби това, което е получил даром.

И нека никога да не забравяме, че това, което сме получили, цена е била платена за него, и ние сме получили даром – прощението и всичко останало ни е подарено, без да го заслужаваме. Ние трябва до края на живота си да помним това.

И всеки един от нас да помни откъде е излязъл. Та, откъдето Бог те е извадил, не го забравяй! Защото понякога, били сме в мръсотията, Господ ни е извадил, изкъпал ни е, променил ни е, и в един момент сърцето ни се надига и казваме: „Виж аз колко съм велик в момента”, и тези, които все още са в мръсотията, започва да ги съди строго. Не забравяй от къде си дошъл, не забравяй, че милостта на Бога те е спасила, не забравяй, че Господ е изпратил някой да те извади от това място. Не забравяй и проявявай любов към тези, които са в подобна ситуация.

Да помним това нещо: Учението на Господа е любов, Бог е любов. Нека да установим тези критерии, тези закони във взаимоотношенията ни помежду ни.

Понякога, като гледам някои хора как пишат, с какъв тон, независимо към кого, с какъв тон пишат, просто се учудвам. Нека да внимаваме с това скъпи, приятели!

Молитва:

И аз Те моля, Господи, Ти да проявиш милост към нас, защото ние наистина сме едни недостойни работници, които правим, и даже не сме направили това, което трябва да направим. Аз Те моля Твоята милост и благодат никога да не ни напускат. Моля Те да промениш духовната атмосфера в България, духовната атмосфера сред братята и сестрите, да се научим да се приемаме и да се обичаме, да живеем в единство, дори да се станали съвършени и преди да сме избистрили доктрините да са съвършени, да се научим, Господи, на тези взаимоотношения, на взаимоотношенията на Божието царство. Да бъдем наистина едни добри представители на Твоето царство и да придобиваме души, както е писано: мъдрият придобива души. В името на Исус Ти благодаря и Те моля Святият Дух да дойде върху всеки един, който слуша, и наистина да дойде промяна.”

Бъдете Христови ученици, не ученици или последователи на човек, а последователи на вашия велик Учител – Исус Христос! Следвайте Неговия пример!

Амин!