Препоръчвам ви да си носите тетрадки и да си записвате и внимателно да изучавате Словото. Знаете добре, че в Стария Завет има два вида животни – чисти и нечисти. Разликата между тях е, ако погледнете свинята, поглъща всичко, но дъвче много, не разсъждава много върху това, което яде, просто поглъща всичко, тя е нечисто животно. И днес има хора на които каквато и информация да им се поднесе, поглъщат я и смятат, че всичко е наред. А пък чистите животни като агънцата, като козленцата, като кравичките подбират добре тревата, която пасат и преживят много. Разсъждават върху това, което са приели и чули, разсъждават и изучават, както беряните изучаваха Писанията да видят дали тези неща, които апостолите им говореха са верни. Така че, бъдете като беряните, бъдете като агънцата. Като ви се предложи Словото, след това да го преживяте, записвайте си, събирайте се на групичка, разсъждавайте върху това слово. Вземете стиховете и изучавайте ги. Много е важно това нещо.

        За съжаление, тука нямам това изследване, но установено е, че човек възприема около 10% от информацията, която чете, 20% от информацията, която чува, 30% от информацията, която вижда, 50% от информацията, която вижда и чува, 70% от информацията, която изговаря и 90% от информацията, която върши. Така че виждате, че колкото по-активно участвате в процеса на обучение, толкова повече ще научите. Има първо четене, слушане, виждане, след това имаме изповядване, говорене и най-много  чрез вършене. Затова трябва да бъдем деятелни изпълнители, а не забравливи слушатели, както в Яков се казва – забравливия слушател е този, който като чуе, след това забравя за какво става въпрос и се връща в старите си неща. Нека да го видим това. Да обърнем на Яков 1-ва глава. Прекрасно послание.

Яков, раб на Бога

        Слава на Тебе, Господи! Какви хора! Раб. Роб на Бога или слуга на Бога. Днеска не чуваме за много роби.

и на Господа, Исуса Христа, праща поздрав на 12-те племена,

които живеят пръснато /става въпрос за израелтяните/.

Считайте го  (или смятайте го) за голяма радост, братя мои,

когато падате в различни изпитания или изкушения

        Считайте го голяма радост. Обаче, интересно, че като дойде изпитанието и изкушението не ни е много радостно. Някои хора, които в момента се намират в изпитания и изкушения не им е много радостно, обаче тука се казва – считайте ги за радост изкушенията и изпитанията, които идват към вас.

Като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост

        Забелязвате ли, когато идват изпитания, изкушения, това което се изпитва не е интелекта, знанията, уменията. Това което бива изпитвано е вярата. Когато усетиш, че вярата ти започва да се клати, да знаеш, че си в изпитание. Изпитанието е насочено към твоята вяра.

        И знаете 1-во Петрово, 5 глава се казва

да се съпротивим на дявола, стоящи твърди във вярата.

        Така че, ако някои в момента се клати във вярата да знаеш – под изпитание е твоята вяра. Защото интелекта, твоето знание, може да знаем гръцки, еврейски, можем да знаем наизуст Библията, обаче това, което се изпитва е вярата, която е в сърцето. А вярата е увереност, вярата е убеждение, което е вътре дълбоко, дълбоко в твоето сърце. И казва апостол Яков, който нарича себе си раб, не се нарича апостол, а се нарича роб. Не се нарича апостол, не се нарича пророк, не се величае, а се смирява. Какво казва? Считайте го за голяма радост. Представяте ли си, когато дойдат изпитанията и гоненията – голяма радост, скачаш и се веселиш. Даже Исус казва на едно място: „като почнат да говорят против вас лъжливо разни работи, скачайте и се веселете.” Колко е различно от това, което ние преживяваме. Скачайте и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Значи като почнат да лъжат, като почнат да говорят, да те одумват, вместо да се ядосваш и да се караш, така или иначе не можеш да промениш ситуацията, по-добре скачай и се радвай. Сигурно някой в момента възприема това или си казва – е, брате, ти ако си на моето място, няма да говориш по този начин! Ами, да, възможно е, обаче не трябва да е така. Аз трябва да говоря Божието слово и това е положението.

        Знаете ли по какво се различава вярата от другите неща? Вярата се обляга само на едно нещо. Кое е то? – Словото. Вярата се обляга върху Словото, а иначе можем да се облягаме върху разума си, можем да се облягаме върху чувствата си. Притчи казва – „не се облягай на собствения си разум.”

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в различни изкушения, като знаете, че изпитването на вашата вяра /това, което се изпитва е вярата/ произвежда търпение

        Някой беше казал – нямам вече търпение, изчерпа се моето търпение. И като свърши търпението, какво трябва да направим –  включваш на дълготърпение, на четвърта скорост. Ето, сега можеш да го кажеш на себе си или на човека, който е до тебе – като свърши търпението, ще включвам на дълготърпение. Това е. „Знаете, че изпитването на вашата вяра“, можете да си кажете и на себе си и на човека до вас – това, което се изпитва е вярата ми. Това което Бог изпита е вярата ми, това което дявола атакува е вярата ми.

 В 1 Петрово 5:7,8 стих се казва:

1 Петр. 5:7,8 Бъдете будни и трезвени, противникът ви дявола като ревящ лъв търси кого да погълне. Съпротивете се на него, стоящи твърди във вярата като знаете, че същите изпитания се случват и на братята ви в света

Тоест, когато ние сме изпитвани, когато вярата ни е изпитвана, ние си мислим, че ние сме най-много изпитвани, ние сме на най-трудното положение. Но Божието слово казва, че вярата се изпитва и то не само моята, не само твоята, но всичките братя и сестри в света имат проблеми с това и биват атакувани и вярата бива изпитвана.

Нека да го кажа това. Каква е разликата между изпитание и изкушение? Изпитанието идва от Бога, изпитанието е изпит. За да може Бог да ти се довери и да ти даде нещо да правиш, Той те изпитва. Нека да го обясня, защото вярвам, че е важно за всеки един от нас.

        Словото казва:

Мнозина са призвани, но малцина са избрани

        Значи, мнозина са тия, които са призовани да бъдат Божии деца и Божии служители. Мнозина са тези, но в процеса на призива, Бог не ти дава отговорностите. Например, някой е  призован за апостол, друг за пророк, за евангелизатор, пастор, учител, дякон, презвитер, хвалител. Призован е човека, обаче, за да може да му се възложи задачата, трябва да бъде подложен на изпит.Никой не получава шофьорска книжка без да учи и положи съответните изпити. И ето, сега вие се учите и след това в живота си полагате изпитите, Бог ви изпитва. И за да минеш от първи клас във втори клас, трябва да издържиш изпита. Обаче, изпита е труден, не е лесен. Изпитът като дойде на никой не му е приятен. На всеки му се иска да си живее без изпити, но Бог изпраща изпити, за да ни вдигне на по-високо ниво. Ако можем да оценим, че всеки един изпит е всъщност въведение в по-високо ниво в Духа, по-дълбоко в Господа, по-високо в Господа. Ставаш по-силен, всеки един изпит те въвежда и те промотира да влезеш на по-високо място в Бога. Това са изпитите. Бог изпита Авраам, изпитва всеки Божии човек. Как ще постъпиш – така или иначе, ще издържиш ли изпита, или не.

Докато изкушението идва от сатана. Изпитът идва от Бога, изкушението идва от Сатана. Каква е разликата? При изпита има изходен път, изпитанието или изпита има изпитен път, има отговор. Ако ти намериш отговора, побеждаваш и продължаваш. Можеш да намериш отговора, да го сметнеш, може и да не успееш. Може да постигнеш, може и да не постигнеш, това е изпита. Докато при изкушението врагът, сатана идва при тебе и те изкушава с цел не да минеш на по-високо ниво, а с цел да се провалиш. Това е мотива, с който сатана идва при тебе – той иска да те провали. И затова се казва –

Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение.

        Изкушението идва, въпросът е твоята реакция – дали ще е падане, дали ще е устояване. Затова знаете Божиите оръжия, казва се: „да устоите в злия ден.” Злият ден е ден на изкушение, който идва от сатана. Има различни изкушения. Вие сте подложени на различни видове изкушения, те ежедневно идват. И тези изкушения идват от сатана, с цел да ви съборят. Но интересно е тука, ако погледнете в 12-ти стих се казва:

Блажен е оня човек, който претърпява изкушение, защото след като бъде изпитан

Вижте, изкушението и изпитанието вървят ръка за ръка.

ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат

        Тоест, издържането на изкушение или на изпитание носи живот, носи венец, носи награда. След като издържиш, получаваш награда, получаваш живот, получаваш сила – животът, който Господ е обещал на тези, които Го обичат. Затова има смисъл в издържането на изкушенията и изпитанията.

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в различни изкушения, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда търпение. Търпението пък нека да бъде съвършено

        Нека да видим как е казано в другия превод – в Яков 1-ва глава се казва:

Като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост, (а тука се казва търпение), а твърдостта (или търпението) нека извърши делото си съвършено,

за да бъдете съвършени и цели без никакъв недостатък

        Твърдостта или търпението извършват съвършено дело в нас и ни правят да бъдем съвършени и цели, изцелени, без никакъв недостатък. Тоест, Господ търси нашето усъвършенстване във вярата.

5. Ако на някой от вас не му достига мъдрост, нека да иска от Бога, който дава на всички без да укорява, и ще му се даде

        С други думи, Яков казва – ако не ги разбирате тия неща, искайте от Бога да ви даде мъдрост, Той ще ви даде и няма да ви упрекне, че нямате мъдрост.

6. но да прости със вяра, без да се съмнява нито най-малко, защото който се съмнява прилича на морските вълни, издигани и размятани от вятъра, другия превод – които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища, (човек двуедушен, във всичките си пътища е неуреден).

        Много интересно, вижте, православния превод казва – двуедушен, разделена душа или двуеумен. Помните ли какво казва Исус в Словото?

Царство, разделено против себе си не може да устои.

Дом, разделен против себе си, не може да устои

        А тука се казва, че дори човек разделен против себе си – двуедушен, не може да получи отговор на молитвата си. Господ иска да сме цели. Нали видяхте, по-преди се казва да бъдем съвършени и цели, не разделени на две половинки – не разделени вътрешно, разцепени, разделени, не, но съвършени и цели без недостатък.

Но да проси с вяра

        Тука има един урок за вяра и един урок за молитва. Да проси с вяра не означава да не се помолиш втори път. Въпросът с вярата не е нещо, което стои отвън. Нека тука да обърнем внимание на това. Въпросът с вярата е следното – вярата е дух, и вярата е в сърцето на човека. Много е важно, молитвата дали е с вяра или е без вяра. Думите, които се говорят дали са с вяра или дали са без вяра.

Вие знаете колко много изповеди са направени, колко много молитви са направени, обаче какви са резултатите. Зависят от това с каква вяра се работи. Вярата, която е в сърцето ни е тази, която освобождава силата на Святия Дух. Един и същи Святи Дух живее във всички нас, но Неговата сила се освобождава в живота и служението ни чрез вяра. Затова тази вяра е толкова важна. Тази вяра представлява словото на Бога в нашето сърце.Тази вяра се освобождава чрез нашите думи и се освобождава чрез нашите действия. Вярата представлява изпълнение на Божието слово. Тоест, вярата зависи от това колко ние изпълняваме Божието слово.

        И тука се казва: „този човек, който проси, който се моли, трябва да не се съмнява.” Това означава да има едно мнение и да няма съмнение. Мнение и съмнение – тоест едно мнение, две мнения (раздвоен човек).  Ето това е същността на вярата. Вътрешно умът и сърцето да казват „да”,  защото понякога с умът казваш „да“, а със сърцето казваш „не“. Това не е вяра, това е разделение. Това е колебание между „да“ и „не“. Вярата е – умът казва „да“ и сърцето казва „да“. Да, да, това е, което представлява вярата. Защото с интелекта, с умът ни ние можем да се съгласяваме с доктрината, можем да се съгласяваме с Божието слово, обаче сърцето ни да казва „не“. И тогава казваш с устата си: „но не става”. Исус каза:

Ако речеш на планината: „Премести се!”, но да не се съмняваш в сърцето си, а да вярваш в думите, които казваш, ще стане

        Но не само да го кажеш с устата си. Първото е сърцето, после е устата. Казва се:

От преизпълването на сърцето, говори устата

        Тоест, това не е просто хватка, не е трик. Някои хора мислят: „просто ще държа и ще стане”, но не е така. Разбира се по резултатите. Резултатите са много голям критерии, защото например едно предприятие, което дава резултат, функционира добре. Едно предприятие, в което се инвестира, но няма резултат, значи нещо не е наред. Така че, ако молитвата, ако вярата ни не функционират продължително време и не дават резултати, нещо трябва да се промени. Трябва не само да пълним ума си, но трябва да започнем да запълваме и сърцата си с тази вяра. И казва:

Да проси, без да се съмнява ни най-малко, защото който се съмнява прилича на морските вълни

        Морските вълни са движени от вятъра – наляво-надясно, напред-назад. Какво означава? – обстоятелствата движат човека. Вярата се задвижва от Словото, а пък колебанията и съмненията се задвижват от обстоятелствата.

 „Боже, дай ни да можем да се движим от Твоето слово, а не от обстоятелствата, не от чувствата, не от мислите ни.” Както се казва в Притчи 3-та глава:

Уповавай на Господа от цялото си сърце, и облягай се на Господа с цялото си сърце и не се облягай на собствения си разум

        Облягай се, уповавай на Словото от цялото си сърце и не се облягай на собствения си разум. Забележете тука – разума, сърце. Разумът разсъждава логически, сърцето уповава на Словото на Бога, дори и когато обстоятелствата крещят обратното, дори когато чувствата показват друго, мислите показват друго, но има дълбоко упование. В Псалмите се казва:

Душата ми тихо уповава само на Бога

Да проси с вяра, без да се съмнява, защото който се съмнява, прилича на морските вълни блъскани и тласкани от ветровете

        Колко много хора днес са блъскани и тласкани в различни посоки. Опитват това, опитват друго, блъскани, тласкани в различни посоки от ветровете, ветрове на обстоятелства. Ветровете са образ на демонични сили. Ние трябва да бъдем не като морски вълни, а трябва да бъдем като скали – да сме основани на скалата, която е Христос, на скалата, която е Неговото слово, непомръдващи. Вълните блъскат, обаче скалата стои. И какво казва тука:

Такъв човек /колеблив, съмняващ се/,

 да не мисли, че ще получи нещо от Господа

        Това се говори във връзка с молитвата. Това означава, че както вълните във времето се тласкат и блъскат в различни посоки, така е и с  молитва във времето. Това не е да се помолиш, тука се говори за това как да се молиш. Като започнем да се молим, да се молим с упование, без да се съмняваме. Продължаваш да се молиш, и продължаваш  да се молиш, и продължаваш с тихото упование в Господа.

        Аз искам да прочета тука в Евреи 11-та глава. Вижте колко интересно в православния превод се казва:

Вярата е жива представа за онова, за което се надяваме и разкриване на онова, което не се вижда

        Жива представа! Какви живи представи имаме? Дали можем да си представим живо онова, което пише в Библията.

Аз ще ви дам един интересен момент. Случвало ми се е (няма да влизам в подробности), вечерно време да си легна на леглото и да започна да си мечтая нещо във връзка със Словото. Просто си мечтая и си го представям и ми е приятно, нещо което Бог е обещал. Мечтая и си мисля, и си го представям, и по някое време дори се улавям и си викам: „сега защо си губя времето с това нещо?  Това е излишно”.

Но тука се казва: „жива представа” – представяш си това, което Бог е обещал, и си представяш как ще стане. И вътрешно си казваш: „Ами, ако не стане?” Какво като не стане! Важното е да си го представяш, защото това, което Бог е казал в Словото, това са думи, зад които има картини. Колко пъти хората си представят лоши неща, а не можем ли да си представим нещо хубаво? Да можеш да видиш доброто преди да е дошло – ето това е. Защото вярата ти представя картини, както и страха ти представя картини. Колко хора си представят картина на лоши неща, които се случват – кризи, икономически кризи, картина на глад, на немотия, картина на болести. Например, като отидеш при болен човек – ето това е едно от характерните неща, просто хора, които постоянно говорят и мислят, и картините постоянно са свързани с болести и смърт. Това е негативна вяра, вяра в злото. А тука се казва:

жива представа за онова, за което се надяваме.

Разкриване на онова, което не се вижда

        Колко е хубаво! А друг превод знаете казва:

Вярата е даване твърда увереност.

        Вярата е увереност. Ти си уверен и свидетелстваш тази увереност.  Ти не просто казваш нещо, ти си уверен в това.

Вярата е даване на твърда увереност в ония неща,

за които се надяваме.

        Убеждение, това е убеждение, ти си убеден. Не се опитваш да си внушиш. Вярата не е самовнушение, вярата е убеждение. Това е убеждение, не самовнушение. Самовнушението не е от Бога. Вярата е убеждение, което идва посредством Божието слово и идва посредством Божия Дух. Убеждение, ти си убеден и увереност, ти си уверен. Когато имаш убеждение, ти си уверен и го говориш, и го прилагаш на дело, това вече е вяра. Убеждение, увереност – излезе от устата ти, дойде на делата ти, това е вяра. Имаш ли я вярата? Ако имаш вярата в сърцето си, ти вече притежаваш това, за което се молиш и искаш. Ти вече притежаваш онова, което си повярвал. Въпросът е кога ще го видиш, но то вече представлява една духовна реалност, бебето е заченато, бебето на чудото вече е заченато в твоето сърце. Ти имаш убеждението, ти имаш увереността вътре в твоето сърце, това е заченато. Тогава говориш, и планини се местят, вършиш чудеса и благословенията идват. Така че, вярата е даване на увереност, свидетелстване на увереност, действие върху твоята увереност и убеждение. Вярата е действие върху онова, което си убеден според Божието слово.

6. Без вяра не е възможно да се угоди на Бога

        Не е възможно. Като се каже, че някой е много добър човек, и с това угажда на Бога. Но тука се казва, че без вяра не възможно да се угоди на Бога.

Защото оня, който идва при Бога, трябва първо да вярва, че Бог  съществува, че Той Е; второ, не само че Бог съществува, но че Той награждава, ония които Го търсят усърдно

        Има награда в търсенето на Бога. И тази 11-та глава на Евреите е толкова прекрасна, как всичките тия Божии хора, описани там са вършили велики дела посредством вярата. И в 32-ри стих се казва:

И какво още да кажем, защото време няма да ни стигне да разкажем за Гедеон, Варак, Самуил, Давид и другите пророци, които чрез вяра побеждаваха царства

        Вярата носи победа. Можеш да го кажеш с устата си: „Вярата носи победа над царството на мрака. Вярата носи победа над царството на мрака”. Тука се казва: „те побеждаваха царства”, в Стария Завет.  Днес ние побеждаваме какво? – царството на мрака;  как? – чрез вяра. Вярата побеждава.  В 1 Йоан 5-та глава се казва, че

Ние побеждаваме, и тази победа е спечелила нашата вяра.

Което е родено от Бога, побеждава света и тази е победата,

която е спечелила нашата вяра

Чрез вяра побеждаваха царства. Чрез вяра можем да побеждаваме царството на врага, чрез вяра вършеха правда.

Правда се върши чрез вяра. Обаче, вижте, пак чрез действие е всичко.

Чрез вяра получаваха обещанията.

        Обещанията са си обещания, обаче когато активираш вярата си на дело, оживиш вярата си на дело, възкресиш вярата си на дело, започваш да получаваш обещаните благословения. Защото докато ние не активираме, не задействаме вярата, обещаните благословения остават на книга. Вярата представлява словото на Бога да излезе от книгата и да влезе в сърцето ти, и от сърцето ти на устата, и от сърцето ти на делата ти. Това представлява вярата, да оживее Словото, живото Слово. Докато нещата стоят само в Библията нищо не се случва. Казва се в Библията, че „ние сами себе си лъжем и сами себе си мамим”.

Получаваха обещания, запушваха уста на лъвове

        Спомняте си Данаил в рова с лъвовете. Не знам каква е тая увереност, не знам каква е тая вяра, която този Божий човек е имал. Само си представете тази картинка – да вземат и да го хвърлят в ров с гладни лъвове. Не един, а много лъвове и то гладни, в ров. Само да си представиш да те хвърлят в ров с кучета, гладни кучета ще ти настръхне косата. А това не са кучета, а са лъвове. И с вяра Данаил им запуши устата, защото се казва: „Господ изпрати ангела Си”. И лъвовете, не че са били гладни, но Божия ангел е запушил устата на лъвовете. Как? -чрез вярата на Данаил. Защото след това, като излиза Данаил от рова,  пускат тези, които го обвиниха, и още във въздуха лъвовете ги изяждат.  Това е свръхестествено Божие действие –да се запушат лъвови уста.

И знаете, че дявола обикаля и търси кого да погълне, но в Духа може да му се запуши устата чрез молитвата. „О, Боже, дай ни тази вяра!” Нали е прекрасно?

Аз знам, чувам един глас, който от време на време идва към мене от различни посоки, който казва: „Е, да, ама ние сме го опитвали”. Знаете ли какво ще ви кажа? – това, че си опитвал нещо и не е проработило означава, че вече знаеш как не работи, и ти трябва да търсиш как ще проработи, защото „Божието слово живее и трае до века”. Тези неща са истински, те са верни. Трябва да намерим това съкровище на вярата. После казва:

Угасваха силата на огъня чрез вяра

        Помните Седрах, Мисах и Авденаго в огнената пещ – не  е нормално огъня да не ги изгори. Даже хората, които ги хвърлиха в огнената пещ, те изгоряха. Но тези трима младежи дори и миризма върху дрехите им, от пушек нямаше. Само въжетата им изгоряха, а те останаха заедно с дрехите цели и здрави. Това е чудо.Вярата ни въвежда в областта на Духа и в областта на чудесата.

Угасваха силата на огъня

        Интересно, ако погледнете изповедта на Седрах, Мисах и Авденаго. Новудохуносор казва: „Ще ви хвърля в огнената пещ, ако не се покорите на моя образ”. И тогава Седрах, Мисах и Авденаго казаха: „Навудохуносоре (представете си, Навудохуносор е бил голям император и все пак някакво страхопочитание човек би трябвало да имат). А те:

Навудохуносоре, на нас дори не ни трябва

да ти отговаряме за тези неща

(с други думи, ти не разбираш за какво става въпрос).

Нашият Бог може да ни избави от огъня,

 но дори и да не ни избави.

 Значи допускат, че Бог може и да не ги избави. Но те казват:

дори и да не ни избави, пак няма да се покорим.

        Обаче Бог ги избави. Те дори не направиха съвършена изповед, но казаха „дори и да не ни избави“, обаче Той ги избави. И всичко това стана поради тяхната вяра. Значи те са вярвали.

Така че, не се страхувайте толкова. Не се страхувайте и не се връзвайте, бъдете свободни!

С вяра избягваха острието на меча

        Мечът е образ на слово, с вяра можем да избегнем слово, което е изговорено против нас, слово, което има за цел да ни убие, слово, което сатана е изговорил чрез хора. С вяра можем да избегнем такова слово.Какво ще кажете за това?

С вяра от немощни ставаха силни

Ето, вярата те взема от немощ и те въвежда в сила.

 Чувам нечий глас, който казва: „Аз имам нужда от освобождение”. Слава на Бога за освобождение от демони, но искам да ви кажа – не можеш цял живот да се освобождаваш от демони. Трябва да се научиш освен на освобождение да стоиш във вяра, защото вярата те пази от сатана и от демоните. Вярата ще те опази свободен човек. Когато получиш освобождение, ще бъдеш опазен. Защото именно страховете, съмненията и колебанията докарват силите на врага. Затова трябва да се съпротивим на него, стоящи твърди във вярата. И ето, казва тука: „от немощни станаха силни чрез вяра”.

Чрез вяра ставаха силни във война

        Силни воини, силни войници на Господа. Как? – чрез вяра.

И чрез вяра обръщаха в бяг чуждите войски

        Представете си ги демоните? Чуждите войски това са демони. Обръщаме ги в бяг. Какво се казва?

Яков 4:7

№1 – Покорявайте се на Бога

 № 2 – противете се на дявола

№ 3 и той ще бяга от вас

        Покоряваш се на Бога. Как се покоряваш на Бога? Един прост начин – да се покоряваш на Бога е равно на това да се покоряваш на Неговото слово. Покоряваш се на Бога като се покоряваш на Неговото слово. Покорявайте се на Бога или на Словото № 1; № 2 пак заповед – съпротивлявайте се на дявола. Какво значи да се съпротивяваш на дявола? Съпротиви се на страха, съпротиви се на колебанията и съмненията, на изкушенията. И резултата ще бъде – дявола ще бяга от теб. Като вземете тези трите – страх, колебание и съмнение (страхът е плод или резултат от колебанието или съмнението). Колебание и съмнение е колебание между две мнения. Нали знаете, когато Илия щеше да извика огън от небето и каза на израелтяните:

Докога ще се колебаете между две мнения?

        Отново съмнение, или колебание е едно и също. Докога ще се колебаете между две мнения?

Както едно магаре застанало на един мост – от едната страна му сложили една купа сено, и от другата страна сложили една купа сено. И то стои и се чуди от коя купа сено да вземе, и е разколебано или раздвоено, и може да умре от глад. Това е колебание и съмнение, това причинява страх.

Страхът е плод или резултат от съмнението, докато смелостта е резултат от вярата. Вярата, както казахме представлява вътрешно единство. Ако искам да съм здрав човек, ако ти искаш да си здрав човек – дух, душа и тяло, трябва да си вътрешно единен, не разделен. Защото човек, разделен против себе си не може да устои. Трябва да почнеш от себе си. След това идва втората стъпка,  семейството да стане едно в Христа; семейството е следващата клетка. Не разделено, а едно да бъде. И третото вече – църквата да стане едно. Обаче, това няма да стане, докато първо ние като личности не станем вътрешно обединени, единни, тоест вярващи. И тука се казва:

Обръщаха в бяг чужди войски.

Жени приемаха умрелите си възкресени чрез вяра

        Ооохо! Тука вярвам, че се говори и за тези две жени, които живееха по времето на Илия и Елисей – и двете приеха децата си възкресени от служението на Илия и Елисей. Да, приемаха.

Други бяха измъчвани, като не приемаха да бъдат освободени, за да получат по-добро  възкресение. Други изпитваха подигравки, бичове, окови, затвор. С камъни бяха избити и с трион рязани, на мъки подлагани, умираха с меч убити, скитаха се в очи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани. Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и земните пропасти

        Хората какви мъчения са преживявали и какви жертви са правили заради вярата си в Бога, заради надеждите си в бъдещия свят.

         Отиваме в:

Яков 1:12 Блажен оня човек, който изтърпява изпитания,

защото след като бъде изпитан ще получи за венец живота

        Запишете си, в Библията венец е образ на награда. Знаете, че наградата, купата или венеца се получава от победителите. Господ иска да бъдем победители – победители над дявола, победители над себе си, победители над плътта и греха, за да получим венеца на живота.

Който Господ е обещал на ония, които Го обичат. Никой, който е в изкушение да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог от зло не се изкушава и Той не изкушава никого, но всеки се изкушава и увлича и примамва от собствената си похот. Похотта като зачете ражда грях, грехът извършен, ражда смърт

        Виждате ли как стават нещата? – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието (гордостта) на света.

Плътта силно копнее онова, което е противно на Духа

 и Духът, което е противно на плътта

        Така че трябва да избереш едно от двете – дали ще следваш Духа, или ще следваш плътта. Но се казва, че плътта зачева. Как зачева? Плътта зачева, когато й дадеш семе. Плътта зачева от семе. Семето може да дойде чрез телевизора, може да дойде чрез Интернет, може да дойде чрез приятели, семето, което да зачене в тебе похот. И когато зачене похот вътре в сърцето ти, ти още не си го извършил, обаче то е заченато в сърцето ти. Чудим се: „как стана, как този човек извърши това, как оня извърши онова?” Оставил е похотта му да зачене. Може би си ляга нощно време и оставя похотта му да зачене в мислите. Може би стоиш пред екрана и оставяш похотта да зачене в тебе. И като зачене, има един скрит период, инкубационен период и след него идва раждането. Раждане на грях, и като се роди грехът и се извърши. И въпросът е, че не само се извършва греха. Нали знаете, че се казва, че който върши грях е роб на греха. Не е въпроса само, че греха ще се извърши. Въпросът е, че като го извършиш един път, той те връзва да го извършиш втори път, защото си казваш: „Е, един път вече стана”.

При мен с цигарите беше така. Проблемът е: „Айде, сега една цигара ще запаля!” Ама, една цигара като запалиш, това ти дава повод следващия път да си кажеш: „Айде още една, още една”, и вече няма край.И вече пушенето ти става стил на живот. Грехът ти става начин на живот и се казва: „това вече ражда смърт”.

Затова човек трябва да изкорени похотта още в началото, да не оставяш да зачене, още в началния период да се изкорени. Ако има нещо такова в духа да е заченало в тебе, трябва да се абортира, да се махне.  Говорим за грях – това, което е от греха в тебе да се махне, да изчезне. Не му давай да зачене, но ако е заченало, трябва да се изкорени и да се махне. Ако си стигнал до положение, в което си влязъл в грях, трябва моментално да се изповядаш, моментално да го отхвърлиш и моментално да го оставиш, защото следващата стъпка е смърт, когато греха навлезе в живота ти.

16. Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя, казва словото. Всеки добър и съвършен дар идва отгоре, слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка на промяна

        Съвършените дарове – тука говори не за изкушения, а за съвършени дарове, които идват отгоре – добри и съвършени дарове.

Той ни роди според Своята воля според истината,

 за да бъдем като начало на създанията

19. И тъй, възлюбени братя, нека всеки човек да бъде бърз на слушане, бавен на говорене и бавен на гняв

        В днешно време това  е много далече. Аз искам да кажа – законите на Бога не са се променили. „Всеки човек да бъде бърз да слуша”. Да слуша, значи да слуша, и да послуша. Бърз да слуша и бърз да послуша, но бавен да говори, тоест бавен да реагира и бавен да се гневи.

Защото човешкия гняв не върши Божията правда

        Понякога, човек като е разгневен казва, че се гневи с Божия гняв. Но нека имаме предвид, че Божия гняв си е Божия гняв, а не наш гняв. Така че, човешкия гняв не върши Божията правда.

Затова като отхвърлите всяка нечистота, набрана злоба,

 с кротост приемайте насаденото слово

        Ето как идва вярата – отхвърляш нечистота, отхвърляш злоба, отхвърляш изкушението,

отхвърляш гнева и приемаш с кротост словото, което може да спаси душите ви. Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, та да лъжете себе си

        Значи слушатели, а не изпълнители, означава хора, които да заблуждават или да мамят себе си. Слушатели, а не изпълнители.

Който слуша словото и не го изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото /огледалото е словото/, той си поглеждаш лицето, оглежда, отминава и веднага забравя какъв е бил. Тоест, забравяме какви сме, но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъдва в него /тоест, постоянно да сме в закона на дело/, той бидейки незабравлив слушател, а деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си

Яков 2:26 Както тялото без дух  е мъртво,

така и вярата без дела е мъртва

        Тоест, вярата оживява и се одухотворява в действието. Какво представлява вярата? – действие върху словото на Бога. И ето това е, от което имаме нужда. И действието върху словото на Бога се съпровожда с благословения и с чудеса. Каква е разликата между чудесата и благословенията? – чудесата са извънредни неща, извънредни действия от Бога, чрез които Той иска да ни помогне. Чудеса върши Господ – изцеление, чудеса, но Бог иска не толкова чудесата да бъдат нашия живот, колкото благословенията, защото се казва в:

Второзаконие 28:1 Ако слушаш внимателно гласа на Господа Твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, тогава Господ казва всички тия благословения ще дойдат върху теб и ще почиват върху теб

        Ако слушаш гласа на Господа, Твоя Бог и изпълняваш – ето ти благословението. Тоест, Бог ни е предложил начин на живот в благословение – да живееш постоянно в него. Не просто да се нуждаеш от време на време чудеса да стават, а постоянно 24 часа в денонощието, 7 дена в седмицата да живееш в благословенията на Бога, слушайки Неговото слово и подчинявайки се на Неговото слово, което говори за вяра. Ето така идва благословението. И ние се молим за освобождение от демони, за разчупване на проклятия, вие добре го знаете това. Но аз искам да кажа на всеки един, който прекалено много се взира в проклятия и прекалено много се взира в демони, всеки един такъв човек да знае, че начинът да се живее в благословенията на Бога е да се слуша гласът на Бога и да се послуша гласа на Бога. Ето, това е, което носи благословение. Чудесата идват върху тебе, но благословенията ще дойдат върху тебе и ще почиват върху тебе, което означава ще пребъдват благословенията върху тебе. Както Авраам беше благословен – много хубав стих в Битие 24 глава, един от любимите ми стихове:

1.   Авраам беше вече стар

         Дяволът не успя да убие тялото му преждевременно.

Авраам беше вече стар и в преклонна възраст и Господ беше благословил Авраам във всичко

        Ето го благословението – благословението на Авраам. Как, защо? Авраам е характерен с това, че той е баща на вярващите. Библията говори, че Авраам е баща на вярващите. Най-характерното за него е, че той е вярвал в Бога. А какво значи, че Авраам е вярващ – вярващия Авраам, и както се казва, че ние ще бъдем благословени заедно с вярващия Авраам. Какво значи, че Авраам е вярващ? Едно просто нещо – Авраам нямаше велико служение, но името му е в Библията. Авраам не пише някакви велики неща да е извършил, но е баща на вярата и Авраам слушаше Божия глас и му се покоряваше. Подчинява се на гласа на Бога, покорява се и послушва гласа на Бога. Ето това е, което е носело благословението в живота на Авраам.

        И аз искам да ви кажа, че аз вярвам с цялото си сърце в освободителното служение, че Бог иска да освобождава хората от демони и да разчупва проклятия, всичкото това. Но искам да ви кажа, че ако ние като вярващи не вземем решение да слушаме гласа на Бога и да Му се подчиняваме, то ние не сме истински вярващи и не можем да очакваме тези благословения да дойдат върху нас и да почиват върху нас, защото те почиват само върху вярващите. Но ако човек получи освобождение и разчупване на проклятия, но не постоянства във вярата, благословенията може би няма да почиват върху живота му, а може да дойде нещо друго, което да почива върху живота на човек и човека става недоволен и започва да казва: „Аз мислех, че съм получил освобождение. Аз мислех, че проклятието е разчупено, а явно нещо не работи, явно нещо не е така“. Но това, което е много важно да разберем, че в Библията има ключове. Ти не можеш да вземеш само един ключ – примерно освобождението, и с него да отключиш всичките врати. Единственият ключ, с който можеш да отключиш всяка врата се нарича Исус. Трябва да вземеш ключа на освобождението, но трябва да вземеш и ключа на вярата на Авраам. И както знаете има и други ключове, така че, не може да се гледат едностранно нещата. Когато погледнеш нещата едностранно, те изгледат много точни. Можеш да си направиш една едностранна много перфектна доктрина, но ако погледнеш от другата страна, твоята доктрина става съвсем несъвършена, куца и липсваща. Защото не си погледнал от другата страна нещата.

        Затова, скъпи приятели, трябва да имаме предвид и да сложим живота си на основните неща. И ето ви едно основно нещо – Словото на Всемогъщия Бог, да се облегнеш на Него. Ето ви го, това е основа на живот, това е скалата, на която да се облегнем и да строим живота си и това представлява вярата. И обещанието на вярата са благословенията. Изпълнение на обещанията на дело и благословенията. Ако ние на дело изпълняваме Словото, Бог обещава на дело да дойдат обещанията, благословенията в нашия живот.

И така, Бог да ви благослови всички в името на Неговия Син, Исус Христос.

Амин!

         Докато ние говорим за вярата в Бога и върху Божието слово, не усещаме как Бог ни изпълва с този дух на вяра. Вярата е дух, вярата е духовно нещо, тя не е интелектуално нещо. И това духовно нещо идва от Бог, който е Дух, Той дава духовно слово, както Исус каза в:

Йоан 6:63 Моите думи Дух са и живот са

         Така че, виждате, че думите Му са дух, вярата, която идва от Неговите думи е дух. И това не е нещо естествено, това не е самовнушение, вярата не е умствено решение, вярата не е изповед. Вярата съдържа в себе си изповед, но не е изповед и не е самовнушение. Това не е така. Съзерцавайте словото на Бога, разсъждавайте върху Словото на Бога. Това слово е източник на вашата вяра, но докато ти разсъждаваш и преживяш върху това слово, това слово е в ума ти, докато това нещо става, вярата неусетно изпълва твоето сърце. И постепенно словото се превръща във вътрешно, дълбоко убеждение. Не просто убеждение в ума, доктрина в ума, а вътрешно дълбоко убеждение. Дали имам убеждението вътре дълбоко в себе си, че Бог съществува? Дали дълбоко в себе си аз вярвам, че има Бог, че Той съществува, вътре дълбоко в мене, дали наистина сърцето ми го вярва, дали това е убеждение, дали съм уверен?  И следващото нещо – А уверен ли съм, че Той ще ме награди, че Той ме награждава затова, че Го следвам, затова че Го търся, за това, че се подчинявам на Него? Вътре дълбоко в себе си имам ли увереност наистина, че Христос е Сина на Бога и няма друг, че единствено чрез Него има спасение? Дали имам такова вътрешно убеждение? Дали не си мисля – Я, да видим дали пък Мохамед да е решението на въпроса, или пък може би ето, гледай йогите, будистите, кришна съзнание, ню ейдж. Може пък и те да са прави. Какво е вътре дълбоко в тебе? Както някои го наричат подсъзнанието – това е сърцето ти. В духа ти какво е? Това решава не върха на айсберга, който е в ума, а оная част на айсберга, която е под водата, там се решава въпроса. Затова ви казвам, че словото трябва да навлезе дълбоко в сърцата ви, защото в момента имаме едно доста интелектуално християнство – разсъждение, доказване. Това, което решава нещата е вътре дълбоко, затова много хора отпадат. Защото сърцето остава непроменено, променя се ума, но умът, логиката може да докаже всичко. Ето, има хора, които логически могат да ви докажат, че няма Бог, други пък логически доказват, че има Бог. Не можем така да действаме, защото ние вярваме, както казва Павел: „повярвах, затова говорих”. Не защото науката го доказва, не защото тия, които са  големи авторитети пред мене го доказват, а защото със сърцето си го вярвам вътрешно. Затова трябва да вземеш това слово и да го преживяш като кравата, като агънцето, да разсъждаваш, да навлизаш дълбоко в него и докато навлизаш дълбоко в него, то влиза дълбоко в тебе. Това слово да навлиза дълбоко в тебе и навлизайки дълбоко в тебе, нека започне да излиза от тебе, да започне да излиза от устата ти и да започнеш тия живи думи да ги изговаряш, да ги изповядваш, дори когато цялата обстановка около тебе говори обратното, дори когато всички обстоятелства крещят обратното. Ти изваждаш от съкровището на сърцето си нещо, една взривна сила, взривната сила на вярата и я изговаряш с устата си. И въпреки всичко не си като морска вълна да се блъска и тласка на всички страни, а вървиш направо, въпреки ветровете, въпреки бурите, въпреки дъждовете, вървиш направо и изпълняваш и прилагаш на дело онова, което Бог е положил вътре в сърцето си чрез Неговото слово. Онова, което извира от сърцето ти като живи води, то застава на твоите ръце и твоите ръце започват да го вършат и твоите нозе започват да ходят в тия пътища, започваш да ставаш действен, деятелен изпълнител на думите на Господа, а не само интелектуален слушател и интелектуален съгласител с това, което слушаш. Да, съгласен съм с това. Да, аз съм съгласен. Да, вярно е, Исус Христос е Господ, вярно е. Въпросът е не само какво казваш с ума си и устата си, въпроса е какво казва сърцето ти и какво говори главата ти, какво казваш със сърцето си и какво говорят действията. Действията показват вярата най-добре. Действията изразяват вътрешните убеждения, вътрешната увереност, излизат наяве в действието. Вътрешните убеждения и вътрешната увереност излизат наяве във време на криза, вътрешната увереност се вижда, когато сме притиснати от обстоятелствата, тогава излиза онова, което е вътре в сърцето. Тогава, като се смачка маслината, излиза и маслото, излиза и помазанието. Така че, в трудностите в изпитанията на нашата вяра се освобождава силата и помазанитео на Святия Дух в нашия живот.

Защо продължавам да говоря? Защото ми е приятно да говоря по този въпрос. Вкусно ми е словото на Бога като говоря. Удоволствие ми доставя да го говоря това слово. Слава да бъде на Тебе, Господи!

         Ето, вижте какво казва Исус тука в Марк 11:23:

Имайте вяра в Бога, защото истина ви казвам, ако някой, /който и да било значи ти или аз/ каже на тая планина – Вдигни се, планино, хвърли се в морето (обаче не просто да каже), но не се усъмни в сърцето си

         Ето това е важното – „да не се усъмни в сърцето си, а повярва”. На съмнението казва “не”, на вярата казва “да”,

Не се усъмни в сърцето, а повярва, че ще стане по думите му /виждате ли вяра в думите/, ще му се сбъдне каквото и да каже

         Невероятни думи! Виждате ли какъв потенциал има в тези думи? А колко рядко се вижда това! Защото не е въпроса само да кажеш с устата си, а въпроса е онова, което става в сърцето ти, както се казва:

Притчи 4:23 От всичко каквото пазиш, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота

         Тоест, вярата е вътре в сърцето. Тогава пази си вярата, пази словото, което е вътре.

Не се усъмниш в сърцето, а повярващ, че ще стане по думите ти, ще се сбъдне, каквото и да кажеш.

Марк 11:24. Затова ви казвам, защо- заради вярата, всичко каквото бихте поискали в молитвата, вярвайте, че сте го получили и ще ви бъде дадено

         А тука в православния се казва:

Вярвайте, че ще получите

         Значи, един превод казва – “вярвайте, че сте го получили”, друг казва “вярвайте, че получавате”, трети казва: “Вярвайте, че ще получите”. Истината е както и да го погледнем според тия преводи-минало, настояще, бъдеще, като се молиш, да вярваш, че Бог те слуша. Да вярваш, че ти го получаваш и получавайки го ще дойде ден, когато ще го видиш. Може да е на момента, може да е в бъдещето, но молейки се с вярата, че ти получаваш, не просто се молиш, а ти получаваш. Отношението е такова, отношението е важно, отношение на вяра на очакване.

“Каквото и да поискате, вярвайте, че получавате, или вярвайте, че сте го получили и ще ви бъде дадено”.

         „Прекрасно! Благодаря Ти, Господи. Благодарим Ти за този прекрасен дар на вярата, който си ни дал. Няма нищо невъзможно за този, който вярва. Нека молитвата ни се смеси с вяра, Господи. Толкова е прекрасно, толкова е чудесно. Алелуя!”

         Тука е прекрасно това също в:

Евреи 12:2 Гледайки към Исус, началникът и завършителя на нашата вяра (Начинателя, началника на вярата).

         Виж, колко интересно – началник на вярата ни и начинател, Този, който е започнал вярата в нас, Този, който завършва вярата в нас, Той е Алфа и Омега, началото и края. Но Той е начинател и усъвършител на нашата вяра. Исус, благодарим Ти. Той започва нашата вяра, а помнете, че Той е словото.

Псалм 107:20 Изпраща словото Си, и ги изцелява и ги освобождава от ямите, в които лежат.

Вярата идва от слушането, а слушането от Божието слово.

         Слушането – Христос, Словото, като дойде до нас, зачева и усъвършенства вярата в нашия живот.

 „Научи ни, Господи наистина да бъдем деятелни изпълнители!”

 Нека се помолим за това.

        „Научи ни да бъдем деятелни изпълнители на Твоето слово. Научи ни на оная вяра, която мести планини. Научи ни на оня вяра, която действа чрез любов.(Помнете това – вярата действа чрез любов). Благодарим Ти, Господи за тази вяра, която действа чрез любов”.

 Ако някой казва, че има вяра, а мрази брат си, това не е тази вяра, за която става въпрос. Истинската вяра от Бога действа чрез любов – любов към Бога и любов към ближните. Вярата съдържа в себе си любов. „Благодарим Ти, Господи”.

         Нека се помолим за тази вяра в нас и в нашите семейства.

         „Твоята любов, Господи да бъде в нас и нашите семейства. Твоята вяра да бъде в нас и в децата ни, Господи. Моля Те за истинска Божествена вяра. Изпрати Твоето слово до децата ни. И Те моля, изпращай словото Си до децата ни. Изпрати Твоето слово до децата ни. Изцелявай ги в дух, душата, в тялото и ги овобождавай от всяка верига, от всяка яма, в която лежат. Изпращай Твоето слово, Господи! Словото на живота. Искаме словото на живота, святи Боже. Това, което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали за словото на живота.

І Йоан животът се яви. Вижте, словото е животът. И ние видяхме и свидетелстваме и ви възвестяваме вечния живот. Той се нарича вечния живот, който беше от Отца и се яви на нас. Това, което сме видели, това което сме чули, това ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас, а нашето общение с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това, което ви пишем и това ви възвестяваме, за да бъде радостта ви пълна.

И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината. Ако ходим в светлината, както Той е светлината и имаме общение и кръвта на Исуса Христа, Неговия Син ни очиства от всеки грях. Ако кажем, че нямаме грях, мамим себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец и словото Му не е в нас.

Деца мои, това ви пиша, за да не съгрешавате, но ако някои съгреши, то имаме ходатай пред Отца Исуса Христа праведника и Той е умилостивление за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят. По това познаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди. Който казва: “Познавам Го”, а заповедите Му не пази, той е лъжец и истината не е в него. А който пази слвото Му, в него наистина Божията любов е съвършена.  По това познаваме, че сме в Него, който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва така, както Той е постъпвал.

         Прекрасно слово, нали?

„Благодаря Ти, Господи за Твоето прекрасно слово! В името на Исус, аз Те моля, нека Твоето слово да се утвърждава дълбоко в нас. Твоето слово дълбоко в нас да се засажда, да променя сърцата ни, да променяш изповедите ни и да променяш постъпките ни. Като слушам Твоето слово, Господи виждам колко много имам нужда да се покайвам и аз Те моля, не само за мене, но за всеки един мой брат и сестра, моля, направи ни наистина деятелни изпълнители на Твоето слово, наистина да имаме жива вяра. Научи ни да живеем в победата, която си ни дал чрез вяра.

Защото всеки, който е роден от Бога побеждава света и тази е победата, която победи света – нашата вяра. Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Исус и Син Божий. Този Исус Христос, Който дойде чрез вода и кръв, чрез Духа. Не само чрез вода, чрез вода и кръв и Духът е, който свидетелства, понеже Духът е истината. Защото трима са, които свидетелстват на Небето – Отец, Словото и Святия Дух и тия тримата са едно.

І Йоан 5:17. И три са, които свидетелстват на земята – духът, водата и кръвта и трите за едно свидетелстват.

         „Благодаря Ти, Господи! Искаме победа над света. Да ни дадеш победа чрез вяра, победа над собствената ни плът, победа над изкушенията, пожеланията на плътта, похотта на плътта, пожеланията на очите, гордостта на живота. Победа над плътта , победа над света, победа над изкушенията, победа над гордостта в името на Исус. Победа над сатана. Направи ни силни. Нека Твоето слово да се вселява дълбоко в нас и да бъдем единни, не разделени вътрешно. Вътрешно единство искам да ни дадеш, дълбоко в нас, истинска вяра, която да върши чудеса. Вяра, която да води до спасение, до изцеление от всяка болест, до освобождение от всеки демон, вяра, която да носи възкресение от мъртвите. Дай ни да ходим в тази вяра, която носи възкресение от мъртвите. В името на Исус Христос.

         Да отбележа, че в събота вечерта ще имаме служба по скайп и ще предаваме по Юстрийм, връзката ще е с Хасково. Провеждаме такива изцелителни служби, Бог върши чудеса, така че можете да участвате в това чрез скайп. Главно ще се моля за това, което става в Хасково, но мога да се помоля също за тези, които са в Юстрийм. Да се съглася с вас в молитва. Това, което се получава е, че ако двама се съгласят получават, ти се молиш , аз се съгласявам с тебе и Бог дава чудото. Както се казва в:

Матей 18:19 Ако двама са съгласни и попросят нещо от Отца, Той ще ви го даде

         Благодарим Ти, Господи!

Нека отворим сърцата си и помолим Бог да ни даде дух на вяра.

         И сега, Божиите хора, Господи, някои са дошли, за да приемат молитва за освобождение от демонична опресия. И сега се моля в името на Твоя Син Исус, нека всеки един, който е опресиран демонично да бъде освободен днес. В името на Исус Христос, заставаме срещу тези духове, които тормозят Божиите деца. Нямате право срещу тях, защото те са купени чрез кръвта на Божието агне, те са купени дух, душа и тяло чрез кръвта на Божието агне. Те не са ваша собственост, те са собственост на Всемогъщия Бог, Който е платил с кръвта на Своя Син. Така че в името на Божия Син Исус, заповядвам на всеки нечист дух, който тормози Божиите деца, в мощното име на Исус Христос, вън, вън, вън в името на Исус!    Благодарим Ти, Господ за освобождението. Всяка болест и немощ смъмрям я, в името на Исус. Скъпи Исусе, докосни се до болните, ела! Докосни се до това болно от рак тяло, изнемощяло и инжектирай Твоя живот. Заповядваме на мъртвите тела, замъртвелите тела да оживеят в името на Исус Христос. Нека туморите, раковете, кистите и миомите от корен да се стопят, да изсъхнат и да не дадат плод до века. Всяка болест и немощ да напуснат. Страхът да напусне. Съмнение, колебание и неверие да напусне, в името на Исус. И тези духове, които внасят раздори в домовете ги смъмряме в името на Исус. Единство и любов в домовете, в името на Исус.

         Ние ти благодарим, святи Боже. И ти отдаваме слава и хвала!

Амин!