Накратко искам да отговоря на въпроса, който ми зададе сестрата, сега ми го пише отново по скайпа – “Пастор Пламен Петров, когато поставим нещо на олтара, например човек на олтара, след това трябва ли да се молим за този човек? Искам да знам повече за това и търся отговор на този въпрос. Имате голям опит със сестра Мария в тази област, особено за вашата женитба. Преминавам през тази ситуация и искам да зная повече за това”.

        Наистина нашата ситуация и начина, по който ние с Мими се оженихме, нещата в началото бяха много трудни. Аз съм казвал друг път, сега не мога подробности да разказвам. По-специално на Мими й беше трудно преди години с мен в началото, а и на мен ми беше трудно със самия себе си. Много от вас не ме познават от това време. Но Бог така направи проекция от чудеса, промени, трансформация, това наистина е работа на Бога и не само приказки, това си е реалност, че Господ ги извърши тия неща. И много хора са били насърчени от нашето свидетелство и ние все си мислим някой ден да направим книжка, но просто това е толкова дълго, че аз си позволявам понякога само откъси да разказвам, защото нещата са доста продължителни. През различни сезони сме минавали.

        Ние като другари да го кажа в началото и след това като семейство, тръгнахме много зле и то като че нямаше къде по-зле да отидат нещата, можеше да отидат и на по-добре, разбира се, имаше и спадове и изкачвания. Но аз вярвам, че Господ е могъщ и може да оправи нещата, ако хората имат желание. Защото аз наистина бях светски човек и когато се обръщах към Бога в началото имах големи борби, имах светска компания, която ме дърпаше назад. Не се оправдавам, но си беше истина, че компанията беше светска и много ме дърпаше назад, до момента, в който взех решение и отрязах приятелите си. Понякога това може да звучи – „Как може сега, ами те нали трябва да се спасят”. Ами аз девет години чаках да ги спася, обаче вместо да се спасят, те ме връщаха обратно в света, докато най-сетне видях, че нямам силата, аз да ги закарам при Господа, а трябваше аз да предприема решението да се обърна и да бъде решен, и да оставя света. Така че след това Бог ми показа стиха, който се казва – “Ако някой обича повече нещо в света било то роднини, приятели, или дори собствения си живот, не може да бъде мой ученик”.

        Тоест, ти в началото, ако искаш да се движиш, просто трябва да махнеш излишния багаж, който те дърпа назад. Багаж от стари контакти, които не желаят да се обърнат към Господа, ако искат да се обърнат, това е друг въпрос, но ако те не желаят да се обърнат, ти просто трябва да се освободиш от това, за да можеш да тичаш в попрището, да вървиш напред.

        Нека да се върна на въпроса на сестрата – “човека да го оставиш на олтара”. Какво значи да оставиш човека на олтара? Това означава, да го предадеш на Божията ръка. Докато човека е в твоите ръце, ти работиш с него, а Господ не може да работи с него с пълния си потенциал, по простата причина, че ти пречиш на Господа Той да работи.

        Понякога жените в желанието си да обърнат мъжете си, толкова много им опяват, че се получава обратния ефект – престани да пушиш, престани, престани… В крайна сметка мъжът си мисли, че християнството е да не пушиш и да не пиеш. Той не може да разбере, че тук има нещо друго. Това не е упрек към сестрите, това е да можете да погледнете от страната на другия. И трябва да разберете нещо, което го пише, нека да го мина този въпрос, да го гледаме този въпрос, може би сега е момента. Това е в ІІ Коринтяни 4:3, казва се/:

Ако нашето благовестие е покрито /или скрито/, то е скрито за тези, които погиват, т.е. за тези  невярващите, чиито ум бога на този свят е заслепил 

        Богът на този свят – Сатана. Какво е заслепил? Умът. Така, че в ума си хората имат очи и тези очи са заслепени, те са слепи в момента и те не могат да видят, защото Сатана ги е заслепил

Не могат да бъдат озарени от светлината на славното благовестие на Христа, който е образ на Бога 

        Знаете, че един сляп човек не може да го озари светлината, той не я вижда. Ти можеш да пръскаш светлина около себе си, обаче ако той е сляп, той не може да я види тази светлина. Затова трябва да имате предвид, че има хора /и може да имате такива хора във вашия дом/, които да са слепи вътре в ума си, да са слепи духовно и просто те да не могат да видят светлината на благовестието, то е скрито, те са слепи, те не го виждат. И да ги упреквате и да викате след тях, те са слепи, просто сляп човек, е сляп човек. Това означава, че има хора които са под демонично заслепяване, това не е просто човешко нещо. Тук се казва, че богът на този свят ги е заслепил. Това не е просто, защото те не искат да видят. Те просто докато са слепи не могат да видят.

        Първата стъпка е това, което сестрата тука пише – трябва да го предадеш този човек на олтара, т.е. да го оставиш в ръцете на Бога Той да се оправя с него. Господ знае кого да прати при твоя близък човек, Той знае какво трябва да му се каже, как трябва  да му се каже, кой трябва да му го каже, защото в много случаи е истинска приказката, която казват, че “никой пророк не е признат в собствения си дом”. Така че ако си непризнат пророк в собствения си дом, имай предвид, че Исус Христос преди това е бил такъв в Назарет. Можете да го видите в Марк 6 глава, където Той не можа да извърши чудеса, поради простата причина, че те не Му вярваха. Те го гледаха от естествената му страна. Така може съпруга ти или съпругата ти да каже – “А, това е жена ми, тя е тръгнала да ме учи мене” или “Това е мъжът ми, той ще ме учи мене”. Така че това са неща, които ние трябва да ги разберем и да имаме търпението.

        Първо трябва да го предадеш в ръцете на Господа, не ти да се оправяш по плът, а трябва да позволиш на Бога, Той да действа вместо тебе – ти го предаваш, т.е. отказваш се да се бориш по човешки, отказваш се да се бориш по плът. Това означава да го предадеш в ръцете на Бога, да го поставиш на олтара. След това и второто нещо което е – отиваме във ІІ Коринтяни 10:3-5, където се казва:

Ако и да живеем в плът, по плът не воюваме 

        И тука Павел ни показва, че ние воюваме, т.е. ние сме във война и ти трябва да влезеш във война, но не плътски, казва “по плът не воюваме”.

Оръжията, с които воюваме не са плътски, не са човешки, но чрез Бога са силни за събаряне на крепости 

        Тука вече започва да говори не за слепота, а говори за крепости.

“понеже събаряме помисли”. Отново виждаме атаката в ума, казва предишния стих ІІ Коринтяни 4:4, че “Сатана е заслепил умовете им”, тука се казва, че има крепости в умовете на тези хора. Това са изградени крепости от мисли, представи вътре в умовете на хората и се казва, че чрез тия духовни оръжия

ние събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога

        Тоест, когато се издигнат високо тези здания, съградени от Сатана в умовете на хората, те просто не могат да видят пред себе си светлината на благовестието на Христа.

И пленяваме всеки разум да се покорява на Христа 

        Но това нещо става с молитва. Въпросът на сестрата беше: “След като предам моя човек в ръката на Господа, трябва ли да се моля за него?” Отговорът е “да”, само че оттук нататък ти започваш да работиш само по дух и преставаш да атакуваш по плът, по човешки. Даже апостол Петър отива до това положение, както знаете в І Петрово, 3 глава говори за жените как да се покоряват. Думата вярвам, че не е да се покоряват, думата е “да се подчиняват на мъжете си.” Разликата между покорство и подчинение е следната – на Бога сме длъжни да се подчиняваме 100% без никаква резерва, на мъжете трябва да се подчиняваме като длъжност пред Господа, т.е. те са по-висок чин, в такъв смисъл трябва да се подчинява жената. Но ако мъжа каже – “няма да се молиш на Бога”, на това ти не си длъжна да се покоряваш, ти си длъжна да се подчиниш на това, което той е в подчинение на Бога. Ако той е в бунт срещу Бога в това нещо, ти не можеш да се подчиниш на това. “Не се моли, не чети Библията, не ходи на църква, не служи на Бога, не хвали Господа” и други подобни неща, просто които явно не са по Божията воля, на това тя не трябва да се покорява. Тя трябва да се подчинява в ежедневните си задължения, както казва Словото – да се бои от мъжа си, да почита мъжа си, да работи в дома си и т.н. И тука вижте какво казва:

Покорявайте се /или подчинявайте се/ на мъжете си, така че ако някой от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото чрез поведението на жените си 

        Забележете, тук не казват – чрез думите на жените си. Защото жената може много да говори, но резултатът не се знае какъв ще бъде. Докато поведението казва тука,

чрез поведението на жените си като видят, че вие живеете в боязън и чистота и вашето украшение да не е външно – плетене на коса, кичене със злато, обличане в скъпи дрехи, а скришния в сърцето живот с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога 

        Забележете, каква е красотата на жената, набляга на вътрешната красота. Днес повече се набляга на външната красота, обаче тук се говори за вътрешната – “скрития в сърцето живот или скрития в сърцето човек с нетленно украшение на кротък и тих дух”. Жена кротка и жена тиха. Вие виждате, че в днешно време жените са научени, аз даже гледам и особено и по-младите, никак не са научени да са кротки, никак не са научени да са тихи. Тук се говори за “кротък и тих дух, което е скъпоценно /не пред хората може би/, но пред Бога”.

Защото така и някога светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си като се подчиняваха на мъжете си, както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше дори господар. И вие сте нейни дъщери, като правите добро и не се боите от никакво заплашване 

        Просто да не се боите от заплашване, независимо дали мъжа ще заплашва или не. Просто си вършете Божията воля.

         И така, отговора на въпроса на сестрата е следния – трябва да го предадеш човека в ръцете на Бога и оттук нататък трябва да се молиш за Него и да вярваш за Него. Но да ви кажа и нещо друго. Трябва да внимаваме все пак, защото Господ е казал:

Търсете първо Божието царство и всичко останало ще ви се прибави 

        Трябва да внимаваме да не би мъж или жена да се превърне в идол на нашето сърце и вече да мислим, че ако го придобием този човек, това е голямата работа, която ще се случи. По-скоро нека търсим да придобиваме Господа, да се приближаваме към Него, а тези неща те ще ни последват. Да ви дам примера, нали знаете случая с големия котарак и малкото котенце.

        Големият котарак видял едно малко котенце, което се върти и си гони опашката и го попитал – “Какво правиш?” И малкото котенце казало – “Ами, гоня си опашката, искам да я стигна и да я хвана”. И големия котарак казал – “Виж сега, мойто момче, да те науча на една мъдрост. И аз като тебе едно време си гонех опашката, обаче установих едно нещо – ако си вървя напред и си гледам работата, няма нужда да си гоня опашката, тя сама ще ме последва”.

        И това ми е съвета за всички – недейте да ходите на лов, за да не би да уловите това, което не трябва.  А вие си гледайте работата и си вървете с Господа и Господ ще ви доведе вашата опашка, ще ви доведе това, което Той иска да имате, така че № 1 да бъде Господ и да си остане Словото –

да търсим Божието царство и неговата правда, всичките останали неща ще ни бъдат прибавени.

        Това е обещанието, ако търсим по този начин. Така, че да се обърнем към Господа да го търсим. Нека Господ да ти стане най-добрия приятел, нека Господ да бъде най-близкия до тебе, да се научим да общуваме и да ходим с Него, както Енох е ходил на времето, както Авраам е ходил, Исаак, Яков, Йосиф е ходил с Господа, минал даже през затвори, през рова, през какво ли не е минал. Както толкова Божий хора – дори Данаил който мина през рова с лъвовете, Седах, Мисах и Авденаго в огнената пещ, навсякъде те са били с Господа, Господ е бил техен близък приятел, Господ е този, с когото те са прекарали живота си.

        Интересно за Енох се говори, че той явно е бил женен, защото е имал деца, синове, дъщери, но дори за жена му толкова не се говори, колкото се говори за неговите взаимоотношения с Бога. Енох ходи с Бога. Днеска казват “тя ходи с него”, “той ходи с нея”, а Енох ходи с Господа, въпреки че беше женен. Основното му ходене беше с Господа. Вижте, това не са просто много надъхани религиозни приказки – тука става въпрос за едно интимно близко взаимоотношение с Бога. Само Господ може да удовлетвори най-дълбоките нужди, които имаш, само Той.

        И аз даже ще ви кажа нещо друго. Погледнете, ние не трябва да влизаме в тия неща. Ако погледнем примерно католиците и православните. Има някои, които са си предали живота на Господа и са решили да не се женят, да не се омъжват, даже Павел говори в посланията си за такива случаи, хора които са решили да живеят за Господа дори без да се женят, с цел да му угодят, защото Той казва:

Когато си женен гледаш да угодиш светското, да угодиш на жена си, да угодиш на мъжа си. Този, който е сам, той гледа да угоди само на Господа. И този момент го има.

        Аз разбирам, че има сестри, които казват – “Да, брате, обаче, аз ако имам този мъж до мене и като сме заедно, ние ще служим на Господа”, но искам да ви кажа това какво усложняване на нещата е. “Ако го имаш до себе си, тогава ще служиш на Господа”. Няма такова нещо. Защото “ако го имаш до себе си”, може пък той да не иска да служи на Господа и тогава какво ще кажем, тогава ще има борба. Ти трябва да вървиш… Вижте, даже има една такава приказка – “ако отиваш към Ерусалим ще срещнеш хора, които да се движат в същата посока”. Бог ще те свърже с такива хора. Така, че

едно нещо съм поискал от Господа и това ще търся, казва Давид в Псалм 27, да живея завинаги в дома Господен 

        Домът Господен е присъствието на Господа, дома Господен е църквата, дома Господен е мястото, където Господ живее и ти да живееш завинаги там още отсега. И казва:

Който живее под покрива на Всевишния или 91 Псалм, който живее в скришното място на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия

        И така, аз вярвам наистина, че всеки един има своите нужди, обаче нека да ви кажа нещо – всяко нещо на времето си и нека да вземем това, което Господ ни дава, а не да вземем това, което не ни е дадено и после да съжаляваме за него. Ходете с Господа и бъдете доволни от това, което имате; бъдете благодарни, от това което имате. Много интересно нещо – младежите почват примерно още в пубертетска, тийнейджърска възраст – “аз искам моя любим”, “аз искам моята любима”. Абе, това ти е времето да си свободен, радвай се в Господа, пей, тука отиди на група, отиди на църква, иди на хваление, идете на екскурзии, радвайте се на живота в този момент. Не, не, аз бързам, искам да се оженя. След това като оженят и като ги затворят някои в къщите им и какво стана – ами нали много искаше? Ама сега, няма я тая свобода, “Мъжът ми не ми дава това, мъжът ми не ми дава това”. Да, желанието ти става подчинено на мъжа ти. Защо бързаше толкова? Защото не можех. Трябва човек да прецени тия неща. Разбирате ли? Ние понякога виждаме едната страна, но не виждаме другата. Някои хора търсят, търсят и чак когато се оженят после осъзнават какво са загубили, но тогава става късно. Затова нека всеки да си прецени добре, на всеки както му е дадено нека така да ходи в Господа и да не припираш.

        Една много хубава мисъл сестра Нина ми каза тези дни. Аз съм чел на Йоан Кощатски, на Серафим Саровски някои неща, но много отдавна. Те са много видни от времето православни служители в Русия, божии служители. И Серафим Саровски казва така, това е смисълът на това, което казва: “Върши онова, за което имаш благодат и върши онова, което ти принася благодат.” Мен това нещо ме освободи. Защото има някои неща, които просто трябва да ги направиш, защото са много важни. Да, обаче, Господ казва – върши онова, за което ти давам благодат, т.е. всичко с Божията благодат да върви. То се разбира по това, че то ти принася благодат като го вършиш, благодат и вяра идва върху тебе. Така, че върши това, за което имаш благодат. Ходете с благодатта на Господа. Заяквайте в тази благодат, стойте в нея.

Не чрез сила и нито чрез мощ, но чрез Божия дух всичко да става в живота ви 

        Това е, което Господ иска от нас – да ходим в Неговата благодат. Така, че предавате в ръцете на Господа, молете се. Молитвата е признак на вяра, защото като се молиш, ти вярваш иначе няма да се молиш да искаш този човек. Ти се молиш, ти искаш и очакваш, вярваш и Господ ще го направи. Нека основата на вашите молитви да бъде търсенето на лицето на Господа, търсенето на присъствието на Господа. Твоето лице, както казва Давид казва:

Сърцето ми казва – лицето ти ще търся, Господи

        Това нека да каже и вашето сърце. Бог да ви благослови.