Римляни 12–та глава. Слушайте внимателно. Това слово, което ви говоря сега, е нещо, което важи, както за вас, така и за мене, и за всеки един човек. Това слово е свързано с плода на Духа, свързано е с ходенето в Духа и вярвам, че е изключително важно за нас като християни. Да, не е приятно да го слушаме понякога, обаче е много полезно. То е като едно лекарство, което в устата ти горчи, обаче след това дава добър резултат в живота ти. И така започваме с
Римляни 14:12 Благославяйте онези,
които ви гонят, благославяйте и не кълнете.
Божиите пътища са различни от човешките пътища. В Библията се казва:
„Моите пътища не са като вашите пътища и вашите мисли не са като моите мисли, казва Господ. Защото както небето е високо над земята, така и Моите мисли са различни от вашите и Моите пътища са различни от вашите.”
Така че ние трябва да различим, да направим разликата между човешките мисли и между Божиите мисли, между човешките пътища и Божиите пътища. Ето сега, когато някой ни гони, нормалната човешка реакция е ние да се съпротивим и да ги подгоним също така или контраатака да направим. Обаче тук това, което казва Божието слово, е да благославяме тези, които ни гонят, което не е нормално, погледнато по човешки. Да благославяш тези, които те гонят, не е нормално по човешки, обаче това е Божият път. Във всяка една ситуация трябва да погледнем и да кажем: Това моят път ли е или Божият път? Защото виждате, че човешкият път е различен от Божия път. Човешките реакции са различни от Божиите реакции и ние, ако трябва да бъдем Божии хора и да служим на Бога, трябва да изберем Божиите пътища, Божиите начини и Божиите действия. Тука се казва:
„Благославяйте онези, които ви гонят, благославяйте и не кълнете”
Знаете ли колко е лесно да кълнем? Думата „да кълнеш” не означава само „бъди проклет”. Разбира се, „бъди проклет” означава кълнене, обаче да кълнеш означава да злословиш или да говориш лошо или зло против някой човек. Сега, злословенето може да бъде истина, може да бъде и лъжа. Когато злословенето е лъжа, се нарича клевета, когато злословенето е лъжа се нарича, клевета. Когато злословенето е истина, тогава можем да го наречем одумване, но ако ги съберете заедно те всичките са злословене или по някакъв начин кълнене на човека. И когато ви говоря това слово, аз нямам предвид следното – когато говориш с мъжа си, например и мъжа ти каже нещо и казваш: “Ти ме кълнеш, нямаш право да ме кълнеш”. Не, нямам предвид това. Нямам предвид да отидеш и да кажеш на другия човек. Това, което говоря го говоря на теб сега, за теб и не го говоря, за да го кажеш на някой друг. Разбирате ли? Божиите заповеди не са дадени на теб, за да упрекваш другия, те са дадени на теб, за да ги изпълняваш. Още един път това трябва да го кажем, защото е много важно. Божиите заповеди не са ти дадени, за да търсиш сметка на другите какво правят или какво не правят. Божиите заповеди са ти дадени, за да им се покоряваш. Повечето хора вместо да се покоряват на Божиите заповеди упрекват другите за това, че не ги изпълняват. Сега в момента имаме поучение, в което трябва да се научим по какъв начин трябва да постъпваме, така че да угодим на Бога. Когато някой те гони, когато някой изрича лоши думи срещу тебе, каква трябва да бъде реакцията ти? Дали трябва да отговориш по същия начин? Словото казва да ги благославяш, тоест да изговаряш добро слово, благо слово върху тях, това е Божият път.
Аз знам, че Божият път е труден, на мен ми е труден и на мнозина от вас е труден Божият път. Ако на някой не му е труден, значи Слава на Бога за тия хора. Но на всеки един му е трудно, когато го хулят, когато го гонят, когато го кълнат, да отговори с добри думи. Всеки един се разгневява, но запомнете нещо. Божието слово казва:
Гневете се, но не съгрешавайте.
Гневете се – това означава, че е нормално да се разгневиш, когато някой говори против теб. Не е ненормално, човешко е. Обаче това може да е първата реакция, но казва: Не съгрешавайте. Защо? Защото ти можеш да обуздаеш гнева си и да не го оставиш да те завладее и да не оставиш отровата да излезе през тебе. Божието слово казва: “Гневете се, но не съгрешавайте”. Тоест, ти можеш да се разгневиш, но можеш да се озаптиш да не извършиш грях като кълнеш другия, като обвиняваш другия, като клеветиш, като одумваш или като направиш някакво зло на другия. Това се има предвид да не съгрешаваш. Гневът ти да не премине в действие, гневът ти да не премине в думи, но гневът да го обуздаеш. Ето това е гневете се, но не съгрешавайте.
Радвайте се с ония, които се радват, плачете с ония, които плачат. Бъдете единомислени един към друг, не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща , не считайте себе си за мъдри.
Колко е далече това слово от това, което в момента се говори! Да не високоумстваме, да не се правим на философи. Да се предаваме на скромни неща, не на велики неща, защото аз в момента слушам от доста време големи и велики неща, големи и велики неща, големи и велики неща, а пък на практика виждам малко движение. По-добре е човек по-малко да говори, но повече да действа. И когато действа, тогава ще се види и ще може да се прослави Господ. Защото, приятели, многото говорене, както казва Божието слово:
в многото говорене грехът е неизбежен и освен това езикът много се хвали
Ние понякога хвалим себе си, обаче казваме „Слава на Бога” . Значи в духа погледнато хваля себе си, в буквата погледнато хваля Бога. Значи в духа погледнато превъзнасям себе си, в буквата казвам – Слава на Бога. Не, това не трябва да бъде така. По-добре да бъдем скромни. И аз искам да ви кажа нещо, че самохвалството е грях. И тука виждате какво казва – предавайте се на скромни неща. Това е християнско.
Римляни 12:16,17. Не считайте себе си за мъдри. Никому не връщайте зло за зло
Значи, хората казват: Да, ама той ми направи лошо. Той ти направи лошо, обаче Господ казва “недей да връщаш зло за зло”. Това е заповед от Бога, не връщай зло, когато ти е направено зло. Той не казва – не връщай зло, когато ти е направено добро. Макар, че ние като християни понякога някой ни направи добро и ние му върнем зло. Сега, когато друг ни го е направил на нас, ние сме чувствителни да го разберем, но когато ние го правим, не винаги сме чувствителни да обърнем внимание. Но трябва да бъдем чувствителни. Защо? Защото Библията казва –
Който докосва тебе, докосва зеницата на окото ми.
И тогава аз си казвам: Слава на Бога! Ако някой ме докосне, докосва зеницата на Божието око. Господ ще ме защити и това е прекрасно. Но това е егоистичната страна на нещата. Но Господ с това иска да каже, ако ти докоснеш някое друго мое дете, ти докосваш зеницата на окото ми. Значи аз трябва да внимавам как се отнасям с друго Божие дете, например със съпругата си макар, че е тука около мене и може да ми се иска да се скарам за нещо. Може да ми се иска да се развикам за нещо, обаче трябва да внимавам, защото това е Божие дете. Освен, че е моя съпруга, тя е дете на Бога. Значи, така да се каже, тя не е моя собственост. Тя ми е дадена от Господа и Господ ще ми иска отчет за това, което правя с нея. Съгласна си, нали Мими? Тя е абсолютно съгласна с това нещо. Знаете ли защо е съгласна? Защото това нещо е добре за нея. Но ако обърнем от другата страна, трябва да видим дали пак ще е съгласна. Така, ние сме съгласни винаги, когато е добро за нас. И така трябва да бъдем внимателни да не отвръщаме зло със зло. Ето един закон, който можете днес да го научите този закон. Някой като ти направи зло, не връщай зло. Винаги човешката, плътската природа иска да удари обратно. Удариха ни – да ударим обратно. Както се казва в Стария завет –
око за око, зъб за зъб
Комунистите имаха една приказка. Моят учител в художествената гимназия по литература, той беше комунист – другарят Лазаров, не Лазар Цонов, аз го забравих вече как се казваше, беше много гръмогласен и той така казваше: ”Комунистите имат девиза – око за две, зъб за чейне”. Както и да е, обаче ние не трябва да имаме този девиз – око за две, зъб за чейне. Не трябва да имаме око за око, зъб за зъб. Нашият девиз трябва да бъде – не отвръщай на злото със зло. А иначе какво да ви кажа? Ами по-добре да станем комунисти нали. Да не бъде! Просто трябва да знаем, че ние сме християни.
Помните ли какво каза Стефан? Седмата глава на Деяния на апостолите накрая, когато Стефан изобличи евреите за това, че са убили Христос Помазаникът. И те скърцаха със зъби, яд ги беше, нахвърлиха се върху Него, хванаха камъни и го убиха с камъни. Докато го убиваха, небето се отвори и Стефан видя Исус седнал в славата отдясно на Отца и каза:
Моля те, Господи, не им считай този грях, защото те не знаят какво вършат.
Недей да им считаш този грях, защото те не знаят какво вършат. Аз си казвам: „Боже, Господи, колко ли християни днеска, когато ги убиват с камъни, биха казали по този начин?“ Малко да ни настъпят и сме способни да изригнем. Той казва: “Не им считай този грях, защото не знаят какво правят”. И тогава каза:
Господи, Исусе, предавам в ръцете Ти духа си.
Това е между другото единствената молитва записана към Господ Исус Христос, която аз съм открил. Ако някой друг открие някоя друга, ще се радвам много да ми я кажете. Аз много ще се радвам, ако откривате нещо в Божието слово, което не съм открил, за да науча и аз нещо от вас. Не е ли така? Но аз съм открил в Новия завет единствената молитва след възкресението на Господ Исус Христос, разбира се, която да е обърната към Исус Христос. Това е точно тази, която Стефан каза: “Господи, Исусе, приеми духа ми”.
Така, продължаваме нататък. На никого не отвръщайте зло за зло – това означава, че хората могат да ни вършат зло, но ние трябва да сме подготвени предварително. Аз това искам да ви кажа – бъдете подготвени да ви направят зло. Аз имам предвид хората, не Бог. Бог зло не върши, но хората могат да извършат зло. Някой казва – да, ама те са вярващи. Вярващият човек е човек.
Нека да ви кажа нещо за вярващия човек. Вярващият човек се състои от човек /човешката страна/ и от Божия. Той е хем човешки син, хем Божий син. Ако човекът, вярващият човек се движи в духа, той се движи като Божий човек, като Божий син и тогава всичко е наред. Но има възможността вярващият човек да се движи в плътта, да се движи по човешки – това са плътските християни. Тогава можеш да очакваш много неща от тях. А като прибавим на цялата картина и това, че освен че има и плътски християни и духовни християни има и лъжебратя, които се преправят на такива, така че тогава нещата още повече се утежняват. И аз знам, че много хора са се съблазнили от това, но ние трябва да погледнем реалността и да не се съблазняваме, защото, приятели, най-важното нещо е спасението на душата. Искам да ви кажа това да се научим да прощаваме на онези, които са ни извършили зло, да се научим да благославяме онези, които са против нас – от това зависи нашият живот. Защото ако ние не се научим да прощаваме, Бог казва:
Аз също няма да ви прощавам на вас.
Така че топката е в нашите ръце. От теб зависи дали Бог ще ти прости. Прощението е в твоите ръце. Хората, които са около теб, дали наистина ще им простиш. Да простиш означава да престанеш да говориш против човека. Да простиш означава, когато чуеш името на човека, да не подскачаш. Да простиш означава просто на никой наоколо да не му направи впечатление изобщо – никакво впечатление това, че някога си имал проблем с този човек. Трябва да бъдем внимателни да прощаваме. Да простиш на човека означава да забравиш злото. Да забравиш злото в смисъл раната да я няма. Това означава да простиш на човека и Бог означава, че и Той ще ти прости. Сега аз разбирам, със всеки един от нас е така, имали сме нужда да прощаваме. Не е лесно, но в първия момент се тръгва с решение и решението трябва да се поддържа. И когато ти вземеш решение, Господ ще ти помогне. Аз знам, има хора сега даже, някои жени казват: “Добре, брат, как да постъпя с моя съпруг, който аз все му прощавам и той все повтаря същото. Аз все му прощавам и той все повтаря същото”. Не мога да ви помогна, сестри, в това нещо. Мога да ви кажа същото, Господ по същия начин може да каже за нас. Аз все ви прощавам и вие все повтаряте грешките. Аз все ви прощавам и вие все повтаряте. И Той може да ви го каже, какво да направим? Живеем в този свят, но трябва да се научим да ходим в святост и в чистота.
За голямо съжаление, трябва да отчетем, че голяма част от християните в момента ходят дълбоко в плътта. Не в плътта просто, а дълбоко в плътта, дълбоко в греха. Искам да ви кажа едни новини, че който върши грях, няма да влезне в царството на Бога. Някой ще каже: “Добре, ама как всеки човек върши грях?” Не казвам, който извърши грях –
който извърши грях, изповяда се и остави греха си ще живее. Но който върши грях, практикува грях, няма да живее, няма да има вечен живот, казва Божието слово.
Не се лъжете, да не ви заблуждава никой, защото онези, които не живеят в святост, няма да видят лицето на Бога. На никого не връщайте зло за зло. Мислете за това, което е добро пред всички хора, пред всички хора.
Ако е възможно доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички хора, възлюбени, Павел казва възлюбени.
Не си отмъщавайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв, защото е писано: „На мене принадлежи отмъщението. Аз ще сторя въздаяние, казва Господ”
Възлюбени, не си отмъщавайте. Като ви направят зло, не си отмъщавайте. Това правят хората в света – отмъщение. Това прави мафията – отмъщение. Обаче, ние не сме мафията, ние не сме хората от света, ние сме Божии хора. Господ каза: “Не си отмъщавай. Дай място на Божия гняв”. Помните ли какво каза Яков?
Човешкият гняв не върши Божията правда
Значи има човешки гняв, има и Божий гняв. В Яков се казва – “човешкият гняв не върши Божията правда”. А тука в Римляните 12–та глава, към края сме вече на главата се казва, че има Божий гняв. С други думи не си отмъщавайте, недейте да задействате, да се задействате според човешкия гняв, който идва във вас, а оставете Божия гняв да действа.
Спомням си имаше един брат, който като се разгневеше казваше, че гневът на Господа идва върху него. А то си беше просто неговия гняв, нали. Обаче просто като се разгневи и казва: Гневът на Господа идва върху мене, нали. И той тогава започва да говори против някого. Не е правилно така. Божият гняв си действа отделно от нас. Ние трябва да действаме в смирение, в послушание, в благост. Трябва да ходим в любов. Вижте какво казва Божието слово:
Да възлюбиш ближния си както себе си.
Тоест, да възлюбиш близките си, както себе си. Близки, кои се има в предвид за близки? Ами роднините например, приятелите например и даже най-вече вярващите. Да ги обикнеш като себе си, това не означава да ги мразиш. Да ги обикнеш не означава да вършиш зло. Аз вярвам, че любовта има две основни стъпки и първата е да не вършиш зло на човека, а втората стъпка е да вършиш добро на човека. И казвам на всеки един брат или сестра – ако не можеш или не знаеш да вършиш добро, поне се научи да не вършиш зло. Господ иска номер едно да не вършим зло и след това номер две – да вършим добро. Така, та казва:
Не си отмъщавайте, дайте място на Божия гняв, защото е писано – На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя.
С други думи, нека да ви утеша – ако вие си отмъщавате, ако вие или кажа ние си отмъщаваме, ако ние отплащаме на тези, които са ни направили зло, тогава Бог няма да отплати и Бог няма да отмъсти, и Бог няма да направи нищо по този въпрос, защото ние сме взели топката в наши ръце. Господ казва: Добре, след като ти реши да си отмъстиш, след като ти реши да отплатиш, тогава вече е отплатено.
И аз искам да ви кажа, че хората, които искат да направят нещо, даже зло да направят, искат да си отмъстят или искат да отплатят. Дефакто възпират Бог, справедливия Бог да въздаде според Неговата воля. С други думи, остави всичко в Божията ръка, имай вяра, че Бог е справедливият съдия. Той казва: “На Мене принадлежи отмъщението. Аз ще отплатя“, казва Господ. Вижте, пак повтарям – ние не сме мафията, като някой ни направи нещо да отидем и да наказваме хората за това, което са ни направили. Ние трябва да можем да отдаваме в ръката на Бога всичко.
Някой гледал ли е филма „Мисията”? Този филм “Мисията”, /Миме, знам, че си го гледала/, който не го е гледал, да го гледа за йезуитите, обаче има много хубави неща в този филм. И едно от тях беше един отец, който каза много хубави неща. И едното от нещата беше: “Ако в този свят няма любов – какво каза той – аз не искам да живея в този свят. Нямам желание да живея в този свят, не искам да имам дявола в този свят”. И той въпреки че противниците идваха и стреляха с пушките, той беше с едни дечица и не само с деца, а с едно племе, с цяло племе, с една мисия. Значи войниците идваха, стреляха и ги убиваха. Той просто беше взел кръста и вървеше с всички и така умря, обаче без да посегне на никого. И аз вярвам, че този човек изпълни Божията воля. Ние сега можем да кажем много неща, колко му е крива доктрината, колко не е прав. Обаче искам да ви кажа едно нещо – Господ не гледа на глава, а гледа на сърце. Запомнете го това. Може цялата ти доктрина да е права, обаче ако сърцето ти е криво, всичко ти е криво. Защото фарисеите имаха доктрината в главата си права, но крива в сърцето си. А Господ гледа на сърце запомнете, а не на глава. Ние всички знаем как да решим проблема. Ние всички сме много интелигентни, ние всички сме много духовни, обаче колко сме духовни се разбира, когато ни настъпи някой. Така че тука казва Господ: „Аз съм Този, който ще отплатя.“
Римляни 12:20. Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го.
Ако е жаден, дай му да пие.
Защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.
Не като му правиш зло, като му правиш добро ще натрупаш жар на главата му. Виждате ли какво казва Господ? Обратното на това, което все си мислим ние. Ние все искаме да вземем нещата в нашите ръце, ама ето пък какво казва Господ. И ето 21-ви стих много важен.
Римляни 12:21. Не се оставяй да те побеждава злото,
но ти побеждавай злото чрез доброто.
Така че не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай злото посредством доброто. И нека да отидем в Яков 4:11:
Не говорете зло един за друг
Друг превод казва: “Не се одумвайте, братя”. Не говорете зло един за друг, не се одумвайте братя.
Нека да ви кажа разликата отново между клевета и одумване. Клеветата е да говориш зло, в което има лъжа. Клеветата е да говориш зло, в което има лъжа. Искам да ви кажа, че във всяка една лъжа има истина. Обаче клеветата е да говориш зло, в което има лъжа. Това е като да пиеш чаша вода с малко отрова. А пък одумването е да говориш истината за някого, това е одумването. Но това нещо пак не е угодно на Бога. Така че одумването и клеветата не са угодни. Клеветата е по-тежък случай, но одумването също не е угодно на Бога. Така че тука се казва: “Не говорете зло един за друг, братя”. Не казва дали е истина, не казва дали е лъжа.
Ако обърнете внимание на Откровение на Иоан 12:10, там се казва, че
Сатана е клеветник на нашите братя , който ги клевети денем и нощем пред Бога.
Обаче английският превод казва, че “Сатана е обвинител на нашите братя, който ги обвинява пред Бога денем и нощем”. Така че думата дали е клевета или обвинение, тука не е много ясно, но аз ще ви кажа едно нещо – и обвиненията са от дявола и клеветите са от дявола. Бог не обвинява и Бог не клевети. Римляни 8:1 казва, че
няма никакво осъждение или никакво обвинение за ония, които са в Христа Исуса, които не ходят по плът, но по дух.
И всичките тези неща, не ви ги казвам, за да можете след това като някой ви каже „а, бе ти съгрешаваш”, ти да му кажеш „нямаш право да ми го казваш. Брат Пламен казва, че такова нещо не трябва”. Не, аз не ти го казвам да го кажеш на друг, аз ти го казвам, ти да го приложиш в живота си. Това е много важно. Защото иначе се получава, че взимаш словото и започваш другия да обвиняваш със словото. Словото ни е дадено не да обвиняваме, а да изпълняваме. Словото ни е дадено не да осъждаме, а да изпълняваме. Запомнете го, словото ни е дадено да го изпълняваме, а не да осъждаме другите. Така, някои дори пророкуват, обаче всъщност кълнат. Изговарят уж пророчество, ама изговарят клетва в същото време – това е зло. И така.
Яков 4:11,12. Не говорете зло един за друг, братя. Който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона. А ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби, а ти кой си та съдиш ближния си?
Слушайте, братя колко е важно това, което казва апостол Яков в 4:11! Казва, че има само един законодател, който е Бог, Той е дал закона. Законът е даден от Бог, това е законодателната власт Бог Отец. След това има само един съдия – това е съдебната власт, нали. Значи Той е дал закона и след това по този закон, който Той е дал, Той съди кой е невинен, кой е виновен. Обаче казва: “Ти кой си? Законодател ли си, съдия ли си?” Виждате ли къде ни е гордостта? Вместо да ходим смирено пред нашия Бог, ние тръгваме да съдим. Айде на законодатели не се правим, обаче на съдии.
Дерек Принс казва: “Това прилича на това да отидеш в съда и вместо да застанеш в позицията на обвиняем, да отидеш и да заемеш позицията на съдията, да вземеш чукчето и да започнеш да се разпореждаш. Като влезе съдията и други там прокурори ли какви са, ще кажат „Кой си ти, чакай, кой си ти, какъв си, какво правиш тук?” Ето това е, което ние правим, хора. Ние трябва да разберем, че ние нямаме правото да стоим в позицията на съдия. Казва: “Не говорете зло, не се одумвайте един друг, братя. Който злослови брата си или съди брата си /значи – злословене значи съдене/, злослови закона и съди закона”. Защо? Защото законът казва, че нямаш право да го правиш това нещо. Ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, а съдия. Тоест, ти започваш да съдиш вместо да бъдеш подсъдим.
Има само един законодател и съдия, Който може да спаси, може и да погуби, а ти кой си та съдиш ближния си? И аз ще мина отново на Яков в тази връзка.
Амин!