Здравейте на всички!
Добре дошли на всички! Божията благодат, милост и мир да бъде с вас в името на Исуса Христа!
Слава на Бога! Продължаваме с хваление. Благодарим ти, Боже! Отдаваме ти славата и хвалата и те молим за това богослужение да изпратиш Твоите ангели и Твоята благодат, да ни покриеш със Святата Си кръв! Ние връзваме всякакви началства и власти и всякакви сили, които са застанали срещу нас и срещу това богослужение и нека ангелски легиони да бъдат освободени да бъдат освободени и да действат в наша защита и да може Словото Божие да бъде изпратено, молитвите да бъдат отговорени, в мощното име на Исуса Христа от Назарет.
Искам да ви съобщя – може би някои от вас може да не знаят, че Мария Петрова има Фейсбук профил – можете да отидете и да видите новите клипове. Освен това сме качили тези клипове също и на Ютюб канал, на който качваме само музикални клипове, авторски музикални клипове – в Ютюб не може да качиш други – плюс детски предавания. Така че можете да заповядате. Авторската страница се казва Мария Балова Петрова, а Ютуб каналът се казва Мария Петрова АЦ /и Фейсбук каналът май че се казва „АЦ“/. /Мария Петрова: Искам само да благодаря специално на нашата сестричка Божидарка, която ги направи с много голяма любов. Бог да я благослови!/
Сестра ни Божидарка направи видео оформлението на клиповете. Бог да я благослови!
Нека да продължим сега с хваление.
Слава да бъде на Бога! Благодаря ти, Господи!
Сега те молим отново за твоята благодат на нашето богослужение, моля те всеки един да бъде докоснат за Твоя слава в името на Исус! Прекрасни свидетелства получаваме. Можете да ги видите. Свидетелствата ги слагам във Фейсбук писмено, на видео има много видеа за обработка. Просто времето не ми стига да ги обработя, за съжаление. Има прекрасни свидетелства и прекрасни неща, които Бог върши, но, няма възможност засега, но когато станат, ще можете да ги видите, да се зарадваме заедно.
Видях, че някои хора имат проблеми със звука, но те са по-скоро минали проблеми. Звук имаме и в Ютуб, звук имаме и във Фейсбук, така че бъдете спокойни. Ако имате някакъв проблем, то проблемът е при вас, а не е при мене в този случай. В началото беше при мене, вече не е при мене. Така че вижте, проверете си при вас.
Друго, което искам да ви кажа: един брат ми писа, прати ми една страница във Фейсбук. Започнал е бизнес заедно с някои други братя и аз като видях това нещо, се зарадвах, че има братя, които желаят да започнат бизнес. Скъпи приятели, искам да ви насърча – разбира се, всеки един трябва да бъде воден от Бога, но Господ е обещал, че ще благослови нощвите ти, ще те благослови на полето, ще благослови всичките дела на ръцете ти. Така че имаме обещание във Второзаконие 28 гласа: Ако слушаме внимателно гласа на Господа, Господ е обещал да ни направи глава, а не опашка и ако вие с Господ правите бизнес, трябва да ви кажа, че вашият шеф е Господ, той няма да ви дава както ви дават шефовете, когато ходите на работа, вашият Господ ще ви дава щедро. Разбира се, трябва да се работи мъдро, трябва да се работи със знание, казва Библията, мъдрият расте в знание и т.н. Трябва да се слуша гласът на Господа. Но това, което искам да ви насърча, е: молете се за такива хора, нека да не им завиждаме на такива хора, нека се молим за тях, нека да ги благославяме и, разбира се, колкото повече могат да започнат, по-добре, особено, както ви казах, за селското стопанство, за туризма за връщане към земята и т.н. Това би било прекрасно, божиите хора наистина да станат в един смисъл по-независими от този свят и да бъдат по-зависими от Бога.
Другото, което искам да ви споделя тук е, че в момента, доколкото разбирам, сега в България температурите са много ниски – около минус 20 градуса. Някои казват по-малко, някои казват повече, но предполагам, че температурата е много ниска в България, голям сняг, голям студ, виелици, невероятно нещо. Аз предлагам ако искате, сега да се помолим, Господ да го промени това време, да смъмрим този студ и вярвам, че скоро този студ ще си замине. Нали така? /Мария Петрова: Да./ Можем това нещо да го направим, защото има хора, които явно умират от студ. Особено в тази бедност трябва да се помолим и за хора, които са без отопление, недохранени и т.н. Не се знае какво е по сиропиталища, по старчески домове, по болниците не знам какво е положението. Така че нека да започнем с една молитва, Бог иска да се наглеждат сирачетата, вдовиците, да се помолим и, разбира се, който може да помогне по някакъв начин на някой, който е нуждаещ се.
Нека да кажем сега: В името на Исус Христос нека се строши тази ледена студена вълна в България! В името на Исус Христос от Назарет нека да се строши тази ледена студена вълна в България! И те молим, Господи, към България да духне южен вятър или западен вятър. В името на Исус към България да духне южен вятър или западен вятър и да затопли страната. В името на Исус Христос, нека да духне южен вятър, който идва от Сахара или западен вятър, който идва от Атлантика. В мощното име на Исус времето над България да се промени! Ние му говорим, ние му заповядваме, както е писано, че ако заповядаме на планината, тя ще се премести – и ние заповядваме на тази ледена планина в България: вдигни се и се хвърли в морето, в името на Господ Исус от Назарет. Нека да кажем „Амин!“ на това нещо. Благодарим на Бога. Благодарим на Бога. Сега започваме да го хвалим, и да му отдаваме славата, да му благодарим с вяра. Не се съмнявайте, само вярвайте. Само вярвайте, че това, което сме поискали, сме го получили! Исус каза: Ако речеш на планината: вдигни се и се хвърли в морето и не се усъмниш в сърцето си, но повярваш, че това, което казваш, се случва, ще ти бъде. Така че ние заповядахме на планината и сега вярваме, че планината от лед и студ в България е преместена и започваме да очакваме да видим онова, което сме изговорили и онова, което сме повярвали. Нека бъде слава на Господа Исуса Христа от Назарет! Благодарим ти, Господи! Слава! Нека сега да изпеем още една песен! /Хваление!/
Нека да се помолим, както казах преди малко за хора, за братя и сестри, които започват бизнес било то в селско стопанство, било то в бизнес, било то в някоя друга сфера.
Следващото нещо: нека да се помолим, както казах преди малко, за хора, за братя и сестри, които започват бизнес – било то в селско стопанство, животновъдство, било то в туризъм, било то в някоя друга сфера; не са само това сферите, в които да се работи, н са, като че ли преобладаващи в България. Нека да се помолим сега Господ да благослови Божиите хора в областта на бизнеса да бъдат глава, а не опашка! Святи Боже, ние изговаряме благословение върху Божиите деца да не бъдат опашка, а да бъдат глава. Благослови ги в бизнеса, благослови ги в земеделие, в животновъдство, в туризъм и във всяка друга сфера на бизнеса, в мощното име на Исус Христос! Благослови ги с храна на трапезата, дрехи на гърба, легло, жилище и всичко необходимо и да имат излишък, за да могат не само те и семействата им да бъдат благословени, облечени, нахранени, наситени, но също да имат и на други да дават. В мощното име на Исус Христос от Назарет ние се молим. Искаме да няма нито едно Божие дете, което да е в оскъдност. Лъвчетата може да търпят глад, обаче онези, които уповават, които се боят от Господа, на тях няма да им липсва никакво добро, казва Божието Слово. Така че ние изговаряме благословение върху Божия народ! Благодарим ти за това, Святи Боже! Слава на Бога!
Молете се и за нас, за служението ни, молете се за пътуванията ни. Предстои ни много важно пътуване. Молете се за нас в името на Господ Исус Христос за Неговата благодат, за неговата защита. Вие виждате, в последно време не е безопасно човек да пътува – Господ да праща ангелите си, да защитава народа си, защото светът се обърна в едно опасно място. Особено Европа стана много опасно място, така че молете се за това нещо в мощното име на Исус. Молете се с псалом 91 „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия“. Това е 1 стих. И от т10 до 13 стих особено: Никакво зло няма да те сполети, нито ще се приближи язва до шатъра ти – до жилището ти, защото ще заповяда на ангелите си за тебе да те пазят във всичките ти пътища, на ръце ще те вдигат/ носят, за да не удариш о камък ногата си, ще настъпиш лъв и аспид и ще настъпиш млад лъв и змия“, в името на Исус се молим за това. Слава на Бога! Благодарим ти, Исусе! Благодарим ти за нашите пътувания, за твоя пробив и за твоята защита, в мощното име на Исуса Христа от Назарет се молим.
Още една молитвена нужда искам да изкажа. Аз ви казах, приятели, че тази година е година на пробив и на победа, обаче в същото време вие виждате, че има много ожесточена борба и война в духа. Много ожесточена борба в духа има. Силите на мрака се борят със светлината. Така че ние трябва да сме будни и трезвени, защото нашият противник дяволът като ревящ лъв обикаля и търси кого да погълне. Ние трябва да го победим, като му се съпротивим, стоящи твърди във вярата. Така че, хомотът се побеждава с пост и молитва – този род не излиза, освен чрез пост и молитва, така че пост и молитва ние трябва да приложим и през тази година. Днес е 12 януари, аз бих ви насърчил да започнем един пост, който да бъде от утре, 13 януари, с молитва. Има някои братя и сестри, които не спират да постят и да се молят. Ние постим във всеки понеделник, така че изберете си ден за пост, защото сме войници и нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началства и власти в небесни места. Затова трябва да се въоръжим с пост. Нека да направим този верижен пост, всеки да си вземе ден от седмицата, да го направим този верижен пост за един период от 40 дена – 40-дневен верижен пост, като започнем от утре. Утре се пада 13-ти. Някои може да започнат тази вечер още. Утре се пада 13-ти, значи 40-ият ден ще се падне на 23-ти февруари, някъде до края на февруари да направим един пост, защото виждате, че живеем в едно много свирепо време и трябва да се подготвим, преди нещата да са се влошили. Не само физически е много студено в България, но изобщо духовният климат е много опасен в момента изобщо в Европа. Така че нека да се молим, за да може да има един пробив през тази нова година, както е Божията воля. Слава на Бога! Ето аз се радвам, че някои хора вече пишат за поста. Слава на Бога!
Не е каквото да се храниш, когато постиш, обаче искам да ви кажа, че в поста има помазание, има сила, има победа. Исус победи изкушенията на Сатана в пустинята, докато постеше. Благодарим на Бога. Така че в момента става една световна трансформация и ние искаме тази световна трансформация, която се случва, да се случи и в България – имам предвид за добро, промяна за добро в България да стане, защото на места става лошо, но на други места ще стане и става по-добре. Благодарим на Бог за това нещо. Слава на Бога! Благодарим ти, Господи!
Нека да се помолим пак. Небесни Боже, ние отново те молим за Твоето слово в името на Исус, нашия Господ. Божият син, Божието слово ние те молим за небесно откровение и мъдрост в мощното име на Исуса Христа от Назарет. Слава на Бога. Амин! Благодарим на Бога.
Вие знаете, приятели, аз бях започнал да говоря как да изцеляваме болните. Разбира се, като казвам как да изцеляваме болните, нямам предвид ние да сме лекарите, имам предвид, че Господ е лекар, обаче той ни учи ние как да го правим с Неговата сила, с Неговата власт, с Неговата вяра. Но в същото време миналия път така станаха нещата, че Словото се отклони в друга посока. Сега имам тъкмо три слова, които мога да говоря вече, но ще говоря върху нещо, което вярвам, че е много важно за нас, вярващите хора. Искам да обърнем библията на Деяния на апостолите, 10 глава, 39 стих. Ще започнем с този стих като начало. Слушайте внимателно и ще ви помоля в чата да ми пишете, докато трае словото, за да не разсейвате другите хора. Знам, че има много нужди, но Господ изпраща Словото си и ви изцелява, така че нека да слушаме Словото, което ще ни донесе изцеление.

Библията казва: „Исус от Назарет как Бог го помаза със Святия дух и със сила, който обикаляше да върши благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с него.“
Исус от Назарет беше помазан със Святия Дух и със сила. Първо Святия Дух, после сила. Помазанието е присъствието на Святия Дух и силата на Святия Дух. Това представлява помазанието. Помазанието е присъствието и силата на всемогъщия Бог в живота на вярващия човек. Това представлява помазанието.
Забележете, че казва „Святият Дух и сила“. Ако го няма Святия Дух, няма да има сила. И аз искам днес да ви говоря върху важността,да разберем тези две страни на тази монета: присъствието на Бога, от една страна и силата на Бога, от друга страна. Присъствието на Бога е помазанието и силата на Бога е помазанието, според този стих. Забележете: помаза със Святия Дух – това е присъствието – и със сила.
Така че помазанието има две страни: едната личната, другата служебната. И много пъти сме си мислили за това и аз знам, че много хора си мислят за това, кое е по-важното – да търсим Господа или да търсим Неговата сила.
Псалм 105:4 казва: търсете Господа и Неговата сила, търсете лицето Му винаги. Забележете, че Господ казва да търсим Господа и силата Му.
Псалм 27 ни казва: едно нещо съм поискал от Господа и това ще търся – да живея завинаги в дома господен:
Псалм 27:4: Едно нещо съм поискал от Господа и това ще търся – да живея завинаги в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледам красотата на Господа и да го търся, да го диря в храма Му. С други думи това, което казва Давид тук, е: Аз търся присъствието на Господа. Едно нещо търся и това едно нещо е присъствието на Господа. Това е № 1 по важност в живота на християнина, приятели. Това е № 1 – да търсим кого – Господа. Нека да кажем: Господи, помогни ми да търся Господа. Казва: Едно нещо съм поискал от Господа и това ще търся: да живея завинаги в дома Господен, тоест в присъствието на Господа, през всичките дни на живота си, да гледам красотата Му и да Го диря в храма Му.
Обаче следващият стих веднага казва: Защото в зъл ден или в лош ден ще ме скрие под покрова Си, или: ще ме скрие под покрива си, ще ме скрие под покривалото си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, ще ме покрие в скривалището на присъствието Си и ще ме издигне на канара. И тук вече говори, че ще се издигне над неприятелите и т..
Забележете нещо, което е много важно: когато Давид казва, че търси присъствието на Господа, Той обяснява, че присъствието на Господа ще бъде негово скривалище от всяко зло, от всяко зло намерение, от всяко зло действие, от всяка зла дума. Присъствието на Господа е нашето скривалище. Виждате, живеем в един много несигурен свят. Къде можем да се скрием? Безпокойства от всички страни. Къде можем да се скрием? Единственото скришно място е присъствието на Бога.
Псалм 91:1 ни казва: Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Който живее под покрива (отново означава „в дома на Всевишния“), но на английски е: He that dwelleth in the secret place of the most High shall abide under the shadow of the Almighty.

С други думи, този, който живее в скришното, в тайното място на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия“.
Виждате, че присъствието на Бога е скришното място. Когато ние сме скрити там, ние сме под сянката и защитата на Всемогъщия Бог. Така че словото ни казва да търсим неговото присъствие.
Деяния 1:8 ни казва, Исус каза на своите ученици, когато се заминаваше на небесата: Ще приемете сила, ще приемете dynamis като дойде върху вас Святият Дух и ще бъдете свидетели за мен“.
Ще приемете сила, след като дойде върху вас Святият Дух. Отново тук се вижда ясно:
– № 1 – идва присъствието на Святия Дух в живота ни;
– № 2 – идва силата на Святия дух в живота ни.
Не можеш да имаш силата на Святия Дух без присъствието Му. Искам да обърнете внимание на това нещо: присъствието е причината за силата.
Така че ние не трябва да търсим силата. Давид казва: Господ е моя сила, Господ е моя сила! Ние трябва да търсим Господа, който е нашата сила.
В псалом 62:11 се казва, че „силата принадлежи на Бога“. Забележете, че силата не съществува просто така. Тя е „у Бога“. „Силата принадлежи на Бога.“:
Едно нещо каза Бог, да! две неща чух, – Че силата принадлежи на Бога, И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; защото Ти даваш на всеки според делата му.
Значи силата принадлежи на Бога, тя не е наша.
И днес имаме нужда от неговата сила в живота си. Но аз искам да обърна внимание на друго нещо, преди да говорим за това.
Присъствието на Святия Дух идва в нашия живот заради нас самите. Присъствието на Святия Дух е коренът на всяко добро в живота ни. Този корен дава плод. Какъв е плодът, който дава? Това е плодът на Духа.
Присъствието на Святия Дух носи плода на Духа: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, благост, милост, милосърдие, себеобуздание и т. Виждате този плод на Духа, който е в Галатяни 5:22- Този плод на Духа идва заради корена на Духа.
Искаме да имаме любов. Имаме нужда от Неговото присъствие, защото в Неговото присъствие е любовта. Имаме нужда да имаме мир и радост – радостта на Святия Дух, Христовия мир – това се намира в него.
Христос ви казва: Моя мир ви давам.
Псалм 62:11 казва, че силата принадлежи на Бога, тя не е наша собствена сила. Ние не си я притежаваме, не сме си я купили тази сила; това е силата на Бога. Но тази сила принадлежи на Бога и когато Бог присъства, силата присъства.
Нека да се върнем на Деяния 10:38. Сега ще ви обясня за какво ги говорим всички тези неща, защото вие виждате колко нужди има и аз трябва да ви науча как да можете да стоите в присъствието, трябва да мога да ви науча как да можете да стоите в силата на Бога, да се съпротивлявате и да побеждавате в живота, а не постоянно да бъдете зависими от други хора. защото ние трябва да се научим, че Христос е нашата канара и че няма друга основа, която можем да положим, освен положената, която е Исус Христос.
Исус от Назарет – Бог го помаза, дори той трябваше да бъде помазан: със Святия Дух, № 1, казахме, и със сила – № 2. „Който обикаляше да върши благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола“. Виждате: изцелението е от Святия Дух, а угнетяването е от дявола. И как дяволът угнетява? С болестите. Защото Бог беше с Него“. Бог беше с Исус, тоест, чрез помазанието, чрез Святия Дух Бог беше с Исус и затова той вършеше тия неща – да изцелява угнетяваните от дявола – угнетения – в собствения ти живот, угнетения в живота на другите. Това присъствие е прекрасно.
Знаете ли, един от плановете на врага е да ни разконцентрира с всичката тази информация, която днес получаваме, за да не можем да концентрираме нашето внимание в единственото ни спасение – Христос, единственото ни спасение. И Христос ни каза в Йоан 15 глава да пребъдваме в Него и Словото Му да пребъдва в нас и каквото и да поискаме, ще получим“ – 7 стих. Той ни каза, че отделени от Него не можем да направим нищо! Отделени от него не можем да направим нищо. Ние сме зависими от Господа.
Така че, тръгваме да търсим неговото присъствие и в това присъствие на Святия Дух ние започваме да развиваме нашите взаимоотношения с Него. Ако трябва да развиваме взаимоотношение, то е на първо място.
Помазанието е взаимоотношение между нас и Божия дух. В Неговото присъствие ние получаваме. Имаме нужда да получим. В Неговото присъствие имам нужда да получа сила. Имам нужда да получа живот, да получа от Неговия мир и от Неговата радост, защото живеем в един свят, който е като развълнувано море и имаме нужда да получаваме от Него. Ние се зареждаме в Неговото присъствие. Особено като служим. Знаете ли колко служители има в това състояние? Ние гледаме на служителите като на хора, които са силни. Те са като батерии. Една батерия колкото и да е силна или един акумулатор колкото и да е силен, ако не се зарежда, в един момент той се изхабява. И ти искаш да запалиш колата, обаче акумуаторът е паднал. Не ще да запали. Защо? Трябва да бутаме! След това трябва да бутаме, и отиваш да буташ служителя, отиваш да буташ служението. Защо? Защото не е заредено. Имаме нужда от зареждане, приятели. Ето, божии служители ако слушат: ние имаме на първо място нужда от зареждане. Нашето служение трябва да извира от присъствието на Бога. Нашето служение трябва да произлиза от присъствието на бога. Той е изворът на живота. Еремия 2:13 казва, че Господ е изворът на живота, изворът на живите води. Ние трябва да се върнем към извора, трябва да се успокоим, трябва да утихнем и да започнем да пием от него. Не го ли каза Исус? В Йоан 7 глава Исус каза: „Ако е жаден някой, нека дойде при мене и да пие.“
Ако е жаден някой, нека да дойде при мене и да пие. Какво да правиш – да пиеш, тоест ти получаваш. В неговото присъствие ти получаваш. Ние имаме нужда да получаваме от Него, приятели, независимо дали сме служители или не. Всички сме служители. Трябва да можем да пием и всеки един трябва да се научи да пие в Неговото присъствие: да пиеш в молитва, да пиеш в едно тихо време, когато размишляваш върху Божието слово. За да можем да се зареждаме.
Пребъдване в Словото, пребъдване в молитва, размишление върху Словото, приближаване към бога. Не приближаване просто към учение, към църкви, не приближаване към групи от хора. Днес има много приближаване. Аз гледам примерно какви неща има, ето, във Фейсбук постоянно някакви групи пишат това, пишат онова. Но това не е приближаване. Приближавайте се при Господа и Той ще се приближава при вас, казва Яков 4 глава.
Приближавайте се при Господа и Той ще се приближава при вас. Покорявайте се на Бога, тоест покорявайте се на Неговото слово, но съпротивлявайте се на дявола и дяволът ще бяга от вас в ужас. Как ще се съпротивим на дявола, ако ние нямаме тази сила и този живот в себе си?
Имаме нужда да опознаем Господа, виждате ли!?
Според Йоан 17:3, вечният живот е да познаваме Христос. Йоан 17:3 ни казва: вечният живот е да познаваме Христос и Отца.
С други думи, животът извира от Отца чрез Сина. И ако ние искаме да имаме живота, вечния, изобилния живот в себе си, ние имаме нужда да се приближаваме до него.
В Неговото присъствие ние започваме да опознаваме Божието агне. Той е кротък и смирен по сърце и ще намерим покой за душите си: спокойствие, мир, радост, покой в Неговото присъствие. Матей 11:28 казва: „Елате при мене всички, които сте отрудени, които сте обременени“ – става въпрос за Божии хора – Елате при мен вие, божии деца, отрудени, обременени. Елате, казва, при Мене, елате при Моето слово, елате при Моя дух и аз ще ви успокоя. Вземете моето иго върху себе си, Моето бреме върху себе си, защото моето бреме, моето иго е леко, то е благо, то е лесно.
Той ни вика да отидем в Неговото присъствие. Там ние познаваме Божието агне – той е кротък и смирен по сърце. Той казва, че е кротък и смирен по сърце – и ще намерим покой за нашите души, спокойствие, мир за нашите души ще намерим. Все повече и повече има нужда от това нещо в този свят бурен, неспокоен и несигурен. Елате при мене всички отрудени и обременени – всички, всички отрудени и обременени. Аз ще ви успокоя, казва. Ето антидепресанта, духовен антидепресант – Божието слово. Вземете моето иго/хомот/ярем върху себе си – както воловете. Слагат един дървен ярем/хомот върху воловете отгоре на врата, два вола теглят, обаче големият вол е нашият господ, а ние сме някое малко волче. И той ни дърпа, той ни помага, той ни подкрепя.
Научете се, казва, от Мене – трябва да можем да се учим, – защото аз съм кротък и смирен по сърце – и ще намерите покой за душите си, защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко/лесно.
Да се върнем при него. Исая 29:15 казва:
„Господ рече: Този народ се приближава към Мене с устата си.“ – Много приказки. – „С устата си, но сърцата им стоят далече от Мене.“
Приближаване с устата, а сърцата далече. Господ гледа на сърцето, а не на устата. И казва: „Благоволението им към Мене е по човешки учения – забележете: човешки учения – изучени папагалски.“ Много хубав стих. Човешки учения. Ще кажете човешки, но те не са по библията. Не, може да са по библията, има човешки учения по библията и много хора ги изучават папагалски, вместо да се обърнат към библията и към Господа.
И така, нека да се обърнем към Исая 30 глава 15 стих, вижте колко е прекрасен: „Защото така казва Господ, Святият Израилев: в завръщане и почивка ще се избавите, в безмълвие и увереност ще бъде вашата сила.“ Забележете: не много викане, не много крякане. Завръщане. Къде да се завърнем, Господи? Завърнете се в Моето присъствие, скришното място. Не го ли каза Исус в Матей 6 глава: „Когато се молите, не бъдете като фарисеите, които се молят по ъглите на улицата.“ С други думи, това е някакво служение, то е публично. Не, влезте в скришното място, в скришната стаичка и в тайно, в скришно общувайте с Бога и Бог вижда в скришно и ще ви въздаде наяве.
Ето го завръщането: да се завърнем в скришната стаичка, да се завърнем в скришното място на Господа: „Който живее в скришното място на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия“.
Завръщане и какво? Почивка. Има дейности и дейности. Има служение и служение. Има дейности, които произтичат от човешкия амбиции, от човешки желания. Има дейности, които произтичат от Божие вдъхновение. Понякога може да си приличат тия дейности, но онова, което прави разликата, е това, което е в сърцето, духът, който е в сърцето, откъде произлиза тази дейност. Дали произлиза от човешки амбиции, човешки желания, човешко надпреварване, дали произтича от човешки страх; или дейността произтича от Божие вдъхновение?
Онова, което има значение за Божието вдъхновение. Помните ми Марта и Мария в Лука 10 глава. Марта е много активна и действена личност, която покани Исус в дома си, сготви му, оправи всичко, ошета, сложи трапезата и накрая възнегодува, че сестра й Мария не шета. Исус обаче не упрекна Мария, а упрекна Марта. А Марта упрекна Исус и упрекна Мария. Значи имаше конфликт там. Хора, които се движат по плът, имат обичая да упрекват все някого и ние трябва да се отучим от това да упрекваме и да обвиняваме.
Исус ни каза, че няма смисъл да гледаме съчицата в братово си око, а трябва да си гледаме и да вадим гредите от собствените очи, за да можем да виждаме ясно. Ясен, чист поглед трябва да имаме, като очистваме себе си. Целта е да очистваме себе си, целта е да променяме себе си, не другите, не околните. Разбирате ли, християнството не е само общуване с хора. Християнството е на първо място общуване с Бога. Първата заповед не е да възлюбиш ближния си; първата заповед е да възлюбиш Господа. Затова ние трябва да се обърнем и да сложим коня пред каруцата – Господа преди служението. На Господа твоя бог да се поклониш – № 1; и само на него да послужиш – № 2.
Не казва: На Господа твоя бог да послужиш и след това да му се поклониш. Не, първо е поклонението, след това е служението. Първо е общението.
Какво служение ще направи,м ако изгубим Господа? Но – „Не можем да го изгубим.“ – Как да не можем да го изгубим, брате? Как да не можем да го изгубим? Дори изгубването на силата е изгубване на Господа.
Изгубването на силата е признак за изгубването на Господ. Ти не виждаш Господ, но силата се вижда.
Ще приемете сила, като дойде Духът върху вас, но ще изгубите силата, като си иде Бог от вас – Той не че си идва и си отива, но Неговото благоволение и Неговото помазание по някакъв начин виждате, че се променя. Не всичко разбираме.
Също като изгубим плода на Духа – любовта, ти не можеш да се насилиш да обичаш, не може да се насилиш да имаш мир в себе си, да си самовнушаваш, не може да се насилиш да се радваш, защото това не са неща, които се произвеждат от човешкото същество, то свръхестествени, Божествени неща, които се произвеждат само от Святия Дух. Духът е коренът и той дава като плод любовта. Тя се излива в сърцата ни чрез Святия Дух. Мирът, радостта, всичко останало – то идва чрез Духа на Бога. Така че ако искаме промяна, трябва да се върнем към него. Ето, „в завръщане“, казва, „и почивка“. Ето ви я съботата. Той казва: починете си, влезте в съботния ден. Но не само събота. Животът ни трябва да бъде една събота. Христос ни поясни, че нашият целият ни живот трябва да бъде събота – сабат, трябва да бъде почивка. Да влезем и да не излизаме от нея. Завръщане в почивка. Помните ли, че когато Христос възкръсна и се възнесе, отиде и седна отдясно на Отца в небесни места. Той не стои прав и не работи там. Той царува и седи. Той е в почивка. И ние с Него сме съвъзкресени и сме поставени да седнем от дясната страна на Отца в Христа Исуса, отново в позиция на власт и в позиция на почивка, седнали, не прави, не работещи. С други думи, нашият живот не трябва да бъде живот на плътска работа или усилия, а трябва да бъде живот на Божия благодат и Божия почивка. И Павел ни предупреждава в Евреи (може да не е точно Павел, който го е писал, не искам сега да влизаме в теологични спорове – Аполос може да е, казват някои), в Евреите пише да се боим да не би някой да се окаже, че не е влязъл в тази почивка – тази благодат, която ни е дадена. И къде отиде тази почивка? В завръщане и почивка ще се избавите или ще се спасите. Това е пророчеството. Спасението не е в плътските усилия – не чрез сила, не чрез мощ, а чрез Духът ми, казва Господ на силите – Захария 4:6 – завръщане в почивката, завръщане в Духа – там е избавлението, в безмълвие. Забележете, че в молитвата може да има безмълвие, тоест да има тишина. – „Ама как, брате, ще се моля и ще пазя тишина?“ – Ами просто това е време, в което може да мълчиш, може пък Господ да реши да говори. Това може да е време, в което ти с устата си да мълчиш, пък сърцето ти да говори. Ако нямаш какво да кажеш, поне стой и мълчи в присъствието на Бога, но посвети това време.
В безмълвие, казва, и увереност, упование, увереност е вашата сила. Но, казва, вие не искахте това, а казахте: Не, ще побегнем с коне. Ето плътската работа! Затова, казва, ще бягате.
Вие казахте: Ще яздим на бързи коне. Затова и онези, които ви гонят, ще бъдат бързи. Ето, виждате ли врага? Хиляда души ще бягат от заплахата на един. И вие виждате какво става в момента – един човек вдига цял град в тревога в момента. Хиляда бягат от един. Защо? Заради плът.
Или от заплахата на петима всички ще бягат, казва. И така нататък, нека да не се плашим с тия работи, но ги пише в Словото. Божията почивка. Това е основата. Нека да се върнем към основата. Основата на живота ни е Господ и Неговото Слово.
Как мога да се върна към Господа? Как мога да се приближавам при Господа?
Просто върни се в присъствието Му, в молитвено присъствие или присъствието в молитва. Върни се в размишлението на Словото на Бога. Нека Словото да бъде размишление, нека присъствието на Бога да бъде размишление, да търсим Него да познаваме, да се върнем към Него. Това е първата и най-важната част, защото на това се крепи всичко останало. Крепи се служението ни. Каква полза ако спечелим целия свят със служение, а загубим душите си? Каква полза? Ето, ние можем да служим, всички да ни казват „Евала!“ и в един момент да се окаже, че служителят в личния си живот е изгубил нещата, изпуснал е Господа, изпуснал е това, изпуснал е онова, влязъл грехът в живота му. Защото служителят също е човек. Затова, приятели, аз ви съветвам всеки един: ако искате плода, обърнете внимание на корена. Святият Дух е коренът, силата и отговорите на молитвите са плодът.
Ако обърна внимание на силата, ние не може да искаме само присъствието, а, да кажем, искаме силата. Това не е библейско. Ние търсим Господа и Неговата сила, според псалм 105:4, защото и самият Павел казва: Следвайте любовта, но и копнейте за духовните дарби. Някои казват: „Не, не, ние ще следваме само любовта, но няма да копнеем за духовните дарби.“ Не е правилно, защото той не казва „Следвайте любовта и не копнейте за духовните дарби“. Казва: „Следвайте любовта и КОПНЕЙТЕ за духовните дарби“. Защо? Защото иначе е егоизъм.
Нека да обърнем внимание. Присъствието на Бога е необходимо за лично назидание. В това присъствие ти приемаш от Него всичко добро, силно, благодатно, а Той отнема от тебе всичко, що е слабо, всичко, що е лошо, всичко, що е греховно и се получава един обмен между тебе и Бога. Когато си в Неговото присъствие, ти всъщност Му отдаваш всичко негативно от себе си. той го взима от тебе. В същото време Той ти дава всичко, що е от него – благодатно, мощно, силно, любовно, любезно, мирно, радостно – всичко, което идва от Бога. Затова като ходиш в Неговото присъствие, ти си силен. Хората те гледат и казват: „О, какъв силен човек!“ Те не могат да видят Духа на Бога. Те гледат човека. Човекът не е силен, Бог е силен. Човекът или позволява на Бог да е силен чрез Него, или не му позволява. Това е. Така че присъствието е за наша лична полза.
Обаче след това ние вече тая сила, това присъствие, което сме получили, ние трябва да занесем на този погиващ свят. Помните: Исус отиде на Планината на преображението, преобрази се, стана бял, светещ, лицето Му свети, дрехите Му светят, в присъствието на Отца на Светата планина. Когато слезе обаче долу, нямаше вече тая светлина, облак, този мир и спокойствие, защото Петър горе каза: „Господи, тук е добре да стоим, дай да си направим по една палатка всичките и тук да си останем.“ Господ каза: „Трябва да слезем долу, защото долу има нужди. И те слязоха и веднага ги посрещна човек с обладано момче, което имаше нужда от освобождение. Исус дойде отгоре, освободи го. Другите ученици, дето бяха долу, не можаха да освободят момчето. Защото те не бяха горе. Така че ние трябва да бъдем горе, за да можем да помогнем долу. Ако стоим долу, не можем да помогнем долу. Затова ние трябва да бъдем горе.
Който живее в скришното място на Всевишния – Всевишният – това е този, който е над всичко е Всевишният. Защото на английски е most hi – най-високият, този, който е на най-високото място. Който живее на скришното място на най-високото място, където е Той – Небето на Небесата, над всички други имена. Ако ти живееш с духа си там, тогава ти живееш с тялото си под сянката на Всемогъщия. С тялото си, духа си и душата си живееш под сянката, под защитата на Всемогъщия. Но ти трябва да живееш горе. Затова Павел казва: Недейте да мислите земните неща, а мислете небесните неща. Павел е мислил небесни неща, затова е бил толкова силен, защото умът му е бил на небето. Духът му е бил на небето. Той само с тялото си е ходел на земята и е вършил всичките тези неща. Как ще имаме сила, ако умът ни е тука, духът ни е тука и живеем като обикновени земни човеци. Трудно е, приятели, така да бъде.
Така че ето, виждате, че Духът на Бога дава силата: Ще приемете сила като дойде върху вас Святият Дух. Значи първо идва Духът, после идва силата. И тази сила поражда действие. Тази сила поражда дарбите. Тази сила е това, което каза Петър в Деяния 3 глава: Злато и сребро аз нямам да ти дам, но това, което имам, ти давам. Той не каза „Това, което Господ има“, защото той беше получил нещо от Господа. Това, което Петър имаше, вече той го беше получил от Господ и то не е негово. Това присъствие, тази сила, която имаше Петър, беше получена, тя беше дар от Бога, но той я имаше. Въпросът е какво имаме ние днес. Защото това, което имам, това ти давам и той наистина даде изцеление на този човек, защото той го беше получил от Господа. Обаче ако го нямаме това нещо в себе си, какво ще дадем на хората? Ако ние не сме го получили в това скришно място на Всевишния, какво ще дадем на хората? Как ще воюваме срещу врага, защото зад болестта стои дяволът.
Така че за да дадем трябва да получим и ние трябва да се научим на тези две неща, две страни на монетата – трябва да се научим да общуваме с Бога и да получаваме и след това да отидем при нуждаещите се и да даваме. Като имаме, получаваме – даваме. Това е като дишането. Получаваш и даваш; вдишваш и издишваш. Ние освобождаваме онова, което вече Бог е депозирал вътре в нас – тази власт, тази сила и всъщност когато действаме в силата на Бога ние изявяваме Исуса Христа като лъвът от Юдовото племе. Когато служа, защото някои хора като се молят за другите, си затворят очите – „Сега ще се молим за него“. Като почнеш да се молиш за хората, никакво затваряне на очите. Оставете религиозните неща – защото това е важно. Понякога скачат демони, нахвърлят се и ти със затворени очи стоиш – ще ти скочи отгоре и не знаеш какво ще стане. Затова трябва да бъдете внимателни. Служители, широко си отваряйте очите. Когато сте насаме с Господа в скришното място, затворете си очите – там е хубаво да сте със затворени очи, но когато си на служение, там е опасно да затваряш очите. Там трябва да ги държиш отворени очите, защото ти служиш. Кой войник ходи със затворени очи? Там служиш и там трябва да си отвориш очите и да гледаш какво става, да гледаш този, за който примерно се молиш, ти го гледай него в очите да видиш кой е там, защото оня, който е там, той се проявява чрез очите му. Ти виждаш кой е той. Можеш в очите му да видиш духа, който е.
Павел – когато имаше човек, който беше сакат от рождението си в Листра, Павел се взря в него. Не си затвори очите, взря се в него и видя, че има вяра да получи изцеление и каза: „Стани!“ и той стана и почна да ходи.
Когато ги жената с предсказвателния дух ходеше дни наред след Павел, той се обърна и каза на духа, едва ли си е затворил очите и да му говори, каза: „Излез в името на Исуса Христа“ и духът излезе. Така че това е време на воюване. Във време на воюване очи не се затварят, запомнете го това нещо.
Има една религиозна заблуда, широко разпространена. Знаете, аз много не говоря против религиозни работи, защото е много популярно да се говори срещу религията, но обърнете внимание на това. Има такова нещо, че ако някой има демон, трябва да си затвориш очите да не влезе в тебе и хората затварят очи баш в най-неподходящия момент, когато точно трябва да са широко отворени очите. Напротив, дяволът се плаши от вашите очи. Затова ние трябва да се научим да минем от едната страна и от другата страна:
– Когато си в присъствието на Бога, се молиш с молитва на общение. Може да си пуснеш лека музика, без думи, само музика, хваление, без думи – има такова общение. Може и без такова нещо, общуваш, отваряш си сърцето, разговаряш си с Господа, изповядваш си греховете – общуване, общуване, близост, приближаваш се към Бога, както се казва, разсъбличаш си душата пред него. Как можем да бъдем интимни с него, ако не разсъблечем нашето лицемерие пред Него!? И да ни види голи, какви то сме! Тогава може да има истински близки взаимоотношения между нас и Бога – когато ние разсъблечем всичкото си лицемерие, колко се правим на праведни и т.н.
– Но когато ти излезеш на битка, се казва: „Облечете се, облечете Божието всеоръжие, защото там на битката вече срещаш дявола, ти трябва да си облечен в оръжие, за да не те удари.
Пред Бога няма нужда да се обличаш, защото Той трябва, както се казва, ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Имаме нужда там той да ни лекува раните, каквито рани имаме, да си покажем раните пред него, болните места да си покажем, слабостите да си покажем, Той да ни изцелява, да ни лекува, да ни насърчава, да ни укрепява, да ни покаже Своята любов към нас. След това обаче ти се обличаш – трябва да се облечеш, излизаш навън, не може гол да излезеш. Говорим за духовни неща, не за физически, някой да не каже: Брат Пламен какви неща ги говори. Това са духовни работи. Но когато излизаш навънка, както примерно една съпруга, която се прибира в къщи. Пред съпруга си може да се разсъблече, обаче навън няма да излезе гола, нали? Пред хората тя се облича. По същия начин и ние като излезем навън, трябва да се обличаме, защото там ще срещнем врагове. И пред врага гол не трябва да си, ти трябва да си въоръжен, не само облечен – въоръжен! Така че виждате разликата между тия две страни – страната на Божието присъствие, онова, което на нас много ни липсва. И другата страна – страната на воюването, на изповядването на Словото, да вземеш словото като меч, да воюваш с него. Там да изявиш Исус Христос като лъва от Юдовото племе. А когато си в скришната стаичка, ти си заедно с агнето, Божието агне, тих кротък, смирен по сърце. Там ти виждаш Неговата любов, кротост, милост – всичко това го виждаш. Но като излезеш, ти започваш да виждаш лъва. Като отидем на служение, ние виждаме на служение какво става: писъци, крясъци, падане, ставане – Ама защо това станало, защо онова! – Война, братче! Защо става не знаем.
Ето, сега една сестра ми пише: Брат, какво става, една молитва в Ютуб слушах, ти казваш: Сложи ръка на екрана, аз сложих ръка на екрана и като започнах да крещя, нещо, някакви викове взеха да излизат от мене, започнах да крещя, казва, да рева. И след това крещене и реване пък започнах по едно време да се смея и казва: чудя се какво е това нещо – първо крещене, после реване, после смях. И защо е всичко това? Аз казвам: Сестра, господ те е освободил, радвай се и благодари на Бога. И хората се чудят: Добре, защо трябва да се случи това? – Защото явно има рани вътре, явно има гости, които са неканени вътре. Когато това военно помазание на Святия Дух дойде, то ги изгонва тия неща.
Но, приятели, аз съм поставен от Бога, за да ви уча как да се върнете към Божията сила, към Божието присъствие, към Божията сила. Аз знам, че хората гледат на нашето служение като на служение на някой, който гони демони. То така като че ли стана популярно – в служението на брат Пламен се гонят демони – така стана популярно, обаче хората не знаят откъде е тръгнало това служение, че това служение не е тръгнало от гонене на демони, а това служение е тръгнало в резултат на месеци, в които аз по много часове съм общувал със Святия Дух, стоял съм в присъствието Му, въпреки че работех в банката по това време. Нощно време стоях в присъствието на Бога, на другия ден отивам на работа в банката, работя, връщам се и веднага се затварям в къщи в присъствието на Бога. Няма такива: да си разговарям с хората, да ходим по кафенета, да си губя аз времето с хората – не! В присъствието на Бога. Така че това, което всъщност правех, аз се затварях в това присъствие, да общувам с Него. Аз търсех Него – то оттам идват нещата.
И това, което се вижда с демоните или с тези изцеления или с чудеса, тези неща, които се виждат, те са само един резултат, те са един плод, но те не са коренът, не са сърцевината и не са изворът. Изворът е Святият Дух. Затова трябва човек да се съсредоточи не в резултатите. Някои хора взимат да му мият листата на цветето или на дървото или да му лъскат плодовете, за да дава повече плодове. Не. Обърни внимание на корена. Имаш нужда от дълбок корен, имаш нужда от напояван корен. Имаш нужда да разкопаеш там около корена, да наториш. Има нужда да се обърне внимание най-вече на корена, на взаимоотношенията ни с Него. Оттам тръгват нещата. Аз се надявам да се разбира това нещо и просто ви споделям, защото виждам, че мнозина са отчаяни, искат бързи резултати. всеки иска бърз резултат. Ако искате истински резултат, истинските резултати не са бързи, разберете го това.
Това е същото като в днешната медицина. В днешната медицина се иска някакво силно хапче, за един момент всичко да ти оправи. Обаче това не е лечение, това е само премахване на симптомите. Ако искаш истинско изцеление, има нужда от постоянство и търпение в лечението.
По същия начин е и в това – искате ли реално, истинско решение на вашите резултати, тогава недейте да търсите бързото решение, моментното, а търсете решението из корен. Дори освобождението от демони не може да ви даде траен резултат, ако вие не се научите да пребъдвате в Господа и в Неговото слово. Както Исус каза, когато нечистият дух излезе, той се опитва да се върне пак и ти ако не си изпълнен с Духа и изпълнен със Словото да го посрещнеш, – ами той може да се върне пак. „Ами, брат, аз съм по-зле от преди.“ – То словото го казва! Затова, търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му, казва Божието слово, винаги.
Опитвам се да уча хората на това нещо, като имат проблеми, да се обърнат към Словото, да се обърнат към Господа, да потърсят Неговото присъствие. Прекрасно е, най-прекрасното нещо. Това означава още на земята да живеем на Небесата. Не да чакаме да отидем на небесата. Още отсега да започнем да започнем да живеем на небесата. И самият Исус ни го каза: Вие се молете така:
Да се свети Твоето име както на небето, така и на земята. С други думи, къде? – На първо място в мен. Да се хвали името ти къде? – В мене. Не да гледам съседът да го хвали, не да вадя гредите от окото на съседа; личният ми живот!
Да дойде царството Ти както на небето, така и на земята. Така и в моето сърце да дойде Твоето царство. Къде? В личния ми живот да бъде Твоето царство.
Твоята воля както е на небето, така да бъде и в моето сърце и тука на земята.
С други думи, ние искаме царството Му да слезе на земята. И къде по-добре да слезе, освен да слезе в нас! Значи може Неговото царство да слезе в нас. Значи може небето да живее в сърцето ми. Значи може Господ да живее в сърцето ми. Защото адресът на Святия дух – ако се интересуваме от адреса на Святия Дух – той е моето сърце и твоето сърце. Ние трябва да разберем, че Той живее в сърцето ни, в духа ни живее Святият Дух. След като Той живее вътре в нас, ние трябва да Му позволим Той да работи в нас, да говори в нас, да действа. Ние трябва да влезем в тази връзка и общение. Забележете, че това нещо се развива вътре в нас. Духът не е извън нас. Ангелите са навън – служебните духове, но Духът действа в нас. Моето и твоето сърце са храм на Святия Дух и той стои и ни чака. Чака да му кажеш дума, Той е твоят учител, Той чака да Му обърнеш внимание да те научи на нещо, Той е нашия Помощник, чака да се обърнем за помощ, Той е нашият Водач във всяка истина. Истината – Той е Духът на Истината.
Искам да ви предупредя, приятели, вие виждате днес колко много дезинформация има навсякъде. Както казва Божието Слово, търсиш мястото на съда – там е беззаконието, търсиш информация – там е дезинформация. Може да си неинформиран, може да си дезинформиран, но разбирам едно нещо – в това време на заблуда, измама и дезинформация по целия свят разберете, че единствената ни надежда, единствената ни надежда е в Святия Дух, който живее в сърцата ни и в Божието Слово, което е в ръцете ни. Тука е истината!
Ние трябва да разберем, че дори новините, които слушаме, винаги зад тях може да има манипулация, изкривяване, неща, с които да се впримчиш, да повярваш и да влезеш в кюпа, но Божието Слово е пълната, цялостната Божия вечна истина и тук Господ може да ти открива новините. Затова се казва „добрите новини“, защото другите новини явно са лоши, аз вече се убедих. Вече се убедих, че другите новини са лошите новини: заблуда, измама, манипулация, но тук е истината. Говоря не само за невярващите. Невярващите – те вече са в заблуда, но за съжаление голяма част от вярващите сме в заблуда, понеже ние слушаме замърсени източници. Замърсени източници – а трябва да пием от истинския извор на живота, а не от замърсени източници. И често пъти ние си мислим, че информацията, която получаваме, е вярна, и мине известно време и виждаме, че тя не е била вярна. И толкова много се вярва. Аз затова ви казвам: нека да се ограничим в Святия Дух и в Божието слово. Някой ще каже: Защо не Исус? Исус, разбира се, само че Исус е на небесата отдясно на Отца. За да влезем във връзка с Него, имаме нужда от помощта на Духа. Без Духа на Бога, приятели, до Исус не можеш да стигнеш. Той – Исус е далече. Ако не е Духът на Бога да ни приближава… Той е далече. Така че недейте да пренебрегвате Святия Дух. Идва време, в което все по-важно и съдбоносно е човек да познава Духа на Бога.
Идва време, в което трябва човек да може да живее с Господа в каквито и условия да се намери – сред братя и сестри, а както има някои, които са в чужбина – нямат църква, нямат общение, няма нищо – трябва да можеш. Казват: „Брат, много отпадам, защото няма с кого да общувам“. – Как ще отпадаш? – „Ами няма братя и сестри.“ Ами някои пък отпадат точно от братя и сестри, защото ги наръгат отсам-оттам и те отпадат и казват: „Много съм разочарован, брат“. Дали има братя и сестри или няма, Господ има, разберете го и Той е с вас. Ние трябва да се научим да уповаваме и да живеем с Бога в каквито и обстоятелства да се намираме, независимо дали има хора около нас или няма хора, дори сам да си като един Енох, пак трябва да знаеш как да ходиш с Бога.
Няма оправдание за това нещо. Не че трябва да се обвиняваме в нещо, но разбирате ли, тези оправдания са просто оправдания, които не носят разрешаване на проблема. Сам или несам. Има хора, които са в семейства, всичките им роднини са невярващи. Какво да правим? И знаете ли какво правят повечето хора? Воюват с близките си: „Хайде да повярваш, бе, остави тия цигари, остави този алкохол, остави това, остави да не ходиш по дискотеки“ и само това повтарят. А какво трябва да правим? Ето, ние се учим всички – какво трябва да правим? Остави ги в ръцете на Бога тия хора. И нека ти и аз да започнем едни любовни взаимоотношения с Господа, едно общуване, ходене, приключение с Господа, живот с Господа чрез Неговото Слово и чрез Неговия Дух. Независимо, каквото и да става около нас, ако ще небето и земята да преминат, Неговите думи няма да преминат. Ако ще планините да паднат, ние трябва да можем да стоим в Господа.
Ето, някои хора казват: Аз толкова очаквах, че еди кой си ще се изцели, той не се изцели, аз се разочаровах от Господа. Болен, здрав – ако от това зависят нашите взаимоотношения с Господа, ами ние сме много слаби във вярата. Болни, здрави, живи, мъртви – с Господа и Господни трябва да бъдем.
Освен това каква е вината на Господа, че не сме се изградили във вярата? Хората пренебрегват Бога, живеят си светски и в един момент като попаднат в трудна ситуация, в тоя момент искат голямата вяра. Откъде да дойде? Точно в трудния момент откъде да ти дойде голямата вяра?
В духовно отношение вярата е като парите. Много моля да не ми звъните, защото имаме богослужение. Ако хората търсят Господа както ме търсят мене примерно, трябва да ви кажа, че направо ще обърнем света. Разбирате ли, служителят не е господ, Господ е Господ. Ние сме само инструменти. Ролята на служителя е да ви научи да се приближавате към Господа и това е, което се опитвам аз – всеки един да го науча как да ходиш с Господа. Ами мене кой ме е учил, братя и сестри, кажете ми кой ме е учил мене на тези неща? Трябваше да си блъскам главата години наред, докато най-сетне науча някои неща в Духа, за да може после да уча и вас на това нещо. И да кажеш, че много съм научил! Имам много, много повече да уча. Но аз не съм имал ментор или някой духовен баща.

Това, което се получава в последно време е, че Исус Христос се измества от центъра. Исус Христос се измества от центъра. Какво се слага в центъра? Моите чувства – как аз се чувствам, моите мисли, моята доктрина, моят егоцентризъм, моите мечти. Но Исус Христос се измества от центъра. Това е времето, в което Исус Христос е изместен от центъра. Ние трябва да се обърнем към Него. Той трябва да бъде центърът на живота ни.
Другото – Святият Дух – Святият Дух е пренебрегнат. Пренебрегване на Святия Дух и Неговото действие. Каква ще бъде църквата и каква е църквата без Святия Дух? Какъв е животът ми без Святия Дух?
Пренебрегване на Святия Дух и на помазанието и наблягане на човешки неща – човешки учения, човешки доктрини, човешки практики, както казва, човешки учения, изучени папагалски, но – пренебрегване на Святия Дух. Доктрината за Святия Дух се приема, но самият Свят Дух се отхвърля. Обърнете внимание на това нещо.
Другото нещо е кръвта на Исус. Кръвта на Исуса, хора, в това последно време все повече и повече се говори за кръвта на Исуса, че тя не е… Как да кажа – ще изглежда кръвожадно, ще изглежда, че е недопустимо да се говори за такова нещо, как така ще се говори за кръв? Защото дяволът ще измисли доктрини и учения безкръвни, а като са безкръвни, те са без живот.
Дори искам да ви кажа, че в момента това, което се е получило – аз съм ходил в църкви, в които се пие натурален сок, даже понякога ябълков сок се пие на Господна трапеза, не само винен сок, но и ябълков сок и т.н. Мормоните например пият вода на Господна трапеза. Имайте предвид, че дявола много го е страх от кръвта на Исуса и прави всичко възможно да я премахне. Аз си взимам Господната трапеза – и вярвам, че трябва да се взима – с вино. Не влизам в спорове, обаче ви казвам нещо: по-добре е да вземем истински живота.
Освен това, като говорим за кръвта на Исуса, често пъти се казва, че виното било символ на кръвта и питката или хлябът бил символ на плътта. Това нещо отново отслабва църквата. Христос каза ясно: Който пие кръвта Ми и яде плътта Ми, ще има живот вечен в себе си. С други думи, ние трябва да вярваме в кръвта, че пием кръвта и ядем плътта – това изглежда още по-недопустимо, обаче това е силно в духовния свят.
Следващото нещо – аз само ви нахвърлям тези неща – интелектуалност вместо вяра. Интелектуално християнство, философия, спорове, доктрини, групи, в които всеки изразява своето мнение, своето становище, но това, приятели, е просто интелектуална вяра и не е оная вяра, за която Христос говори. Трябва да е активна, действена, истинска вяра, която е Дух и Истина, която е действие, която е жива вяра. Това е друга вяра.
Другото, което говорим, че интелектуалната вяра не е съществена – тя поражда спорове за доктрини, както казва Библията за родословия, поражда доктринални спорове кой прав, кой крив и всички стават криви, разбирате ли, всички тия спорове. Затова, приятели, трябва да потърсим истинската жива вяра в Бога, защото това е, което отпада – вярата има действие, вярата има резултати, вярата има сила, вярата мести планини, вярата има живот, вярата спасява, освобождава, изцелява, върши чудеса. Вярата, истинската вяра.
Другото нещо, което се атакува и ще се атакува много, това е библията. Библията се атакува по няколко начина. Първо, вече се правят филми срещу библията, срещу Бога на библията се правят филми. Другото, което е – говори се, пише се, говори се срещу чудесата, говори се срещу силата на Бога, говори се срещу кръщението със Святия Дух, говори се, говори се, говори се и библията се атакува. Не само Исус Христос се измества и се атакува, но и самата библия бива атакувана и измествана. Исус Христос на какво ли не го направиха вече? На какво ли не го направиха Исус Христос?
Освен това трябва да имате предвид да бъдем внимателни и с това, че всъщност дяволът вече вкарва свои агенти – той отдавна е вкарал свои агенти – в превеждането на библиите с цел да се отнемат важни моменти, важни думи, важни пасажи и да се изкривява самата библия. И това нещо вече е започнало – изкривяване на светите писания. Има си наказание ,което е написано в библията и особено в края на Откровението на Йоан: „който прибави или отнеме от думите на тая книга“ и тези хора ще си по насят това, обаче искам да ви кажа, че има целенасочена атака. Затова аз държа. Някои хора казват: Брат, ти защо държиш на този превод, защо държиш на друг превод, защо държиш на Кинг Джеймс, защо държиш на Рейна Валера, защо държиш на Цариградски превод и т.н. Искам да ви кажа, приятели: държа, защото държа на истината, на истинските преводи. Има неща, които се изкривяват. Има неща, които се пропускат и все повече тези неща ги има и все повече ще ги има, трябва да бъдете предупредени.
Следващото нещо, което искам да ви кажа, са лъжливите новини. Имайте предвид новините, които слушате и гледате, по-голямата част са изкривени и не са верни нещата. Има някои факти, които са верни, обаче тълкуванието на фактите е изкривено и ви се оформя мисленето в погрешна посока. Затова ви казах, че Божието слово е изключително важно, защото чрез Божието слово Господ опазва умовете ни от крепости, които сатана изгражда в нашите умове. В един момент човекът се оказва в положение, в което вече той има изградено мнение и мисли, че е прав и един ден ще се окаже, че не е бил прав, защото слуша новини, които не са верни. Добрите новини са евангелието на Господа Исус Христос. Аз вече съм убеден и искам да ви кажа в името на Господа Исуса Христа: след толкова години аз вече се убедих, че единствените добри и истински новини са тия, които се намират в евангелието. Другото, приятели, е измама и заблуда, манипулация. Пазете умовете си! Пазете се!
Следващото нещо, на което е важно да се обърне внимание е, че в последно време вече е и в бъдеще все повече ще бъде – християнството ще бъде все по-сладострастно, по-предадено на удоволствия. Коремът вече става бог, консумацията става бог – консумативно християнство. Ако Бог ме изцели, ще бъда християнин, ако не, няма да бъда християнин. Ако Бог ми снабди финансите, ще бъда християнин, ако не – няма да бъда християнин. Удоволствие ще търся в християнството; ако не ми е приятно, няма да бъда християнин. Трябва да ми е приятно, трябва да имам удоволствие от това нещо. Тоест, повече сластолюбиви, отколкото боголюбиви, казва библията. Любовта към Бога трябва да е по-голяма от любовта към удоволствията. Плътта трябва да се озаптява.
Друго нещо, на което трябва да се обърне внимание е, че в последно време се отбягва темата за греха и за покаянието. Без покаяние от грехове няма вечен живот. Без покаяние от грехове няма вечен живот. Тая тема се отбягва, за да не се покайват хората и да не се спасяват душите им. Така че темата за покаянието от грехове все повече ще се отмахва.
Освен това темата за ада е тема, която все повече и повече ще се отбягва и ще се казва, че няма ад или ако има ад, е нещо временно или нещо от този род. Внимавайте с тези учения, защото те са опасни. Темата за ада се отбягва. Адът и огненото езеро – това са реалности.
Освен това, това последно време е време на егоизъм .Хората са егоисти, искат да получават повече. Независимо кой – дали ще бъде човек в църквата или служител, всеки иска да получава. Егоизмът – трябва да бъдем хора, които да искат онова, което Христос иска – „не моята воля, а Твоята воля да бъде“ трябва да бъде, не плътско християнство, а духовно християнство. Как ще бъде духовно християнство, като не се познава Бога и не се познава Неговото слово?!
Друго нещо, което е много важно, което вече става и ще става все повече – разрушаване на семейните ценности и на брака, разрушаване на семейни ценности и на брака. Вие виждате, че сред християните, даже сред служителите вече има разводи. Пак ви казвам: не е целта да упрекваме някого – няма да седите да упреквате хората, защото никой не знае в какво положение ще изпадне в това време, в което живеем. Не да упрекваме хората, но забележете, че това е атака срещу семейството – разводите, просто: „Ами не мога да живея с него повече“, „не мога да живея с нея повече“ – и това е положението. И се развеждат. Това не е било така едно време. Разводите.
Освен това отношенията между деца и родители, разделение между деца и родители: Едното поколение – такова, другото – такова, войни в къщи и т.н. Разделение между съпруг и съпруга. Семейните ценности и семейството се разрушава, а като се разрушава семейството, семейството в известен смисъл е преди църквата, защото семейството е било създадено – някъде във втора, трета глава на Битие, а църквата доста по-късно, така че семейството е по-преди създадено от църквата. И ако семейството не е здраво, каква ще бъде църквата?
Другото, което днес много се среща, това е съденето на другите, а не на себе си. Аз затова ви казвам: нека да обърнем внимание всеки да ходи с Господа, както се казва, всеки за себе си да ходи с Господа. Като има нужда помогни на другия, но ти си ходи лично с Господа, недей да зависиш от другите, недей да съдиш другите, а си ходи с Бога. Да не бъдем хора, които съдят другите, а да сме хора, които служат и помагат на другите.
Освен това не само че съдене на другите, но също така и одумване, клюкарство, лъжесвидетелства – трябва да знаете, приятели, че тези неща съществуват дори сред вярващите. Да бъдете предупредени. Да не си мислите, че някой защото се казва вярващ, говори непременно истината. Един Господ говори истината. Божието слово казва: Нека Господ е истинен, а всеки човек да е лъжлив. Не че трябва да бъде лъжлив, а да знаем, че лъжат, всеки, казва Еремия, „всеки лъже ближния си“. Така че, приятели обърнете внимание на това – клюкарство, одумване, съдене и други подобни неща. Тия неща трябва да се махнат.
Като се сблъскате с тия работи, не се разочаровайте, защото те са и ще бъдат все повече, но нека да пазим себе си ние да не бъдем така, защото когато отида на съд, аз ще отида сам, няма да сте вие с мене когато ти отидеш, ти ще бъдеш сам, аз няма да съм с тебе. Така че всеки един ще си отговаря за собствените си дела и ние трябва да се подготвим за този съд, който ни предстои. Бог да ни помага!
Другото, което в последно време е и ще бъде, е да си угаждаме. Да си угаждаме с храна, с неща, с удоволствия. Да си угаждаме. Ето дори например представете си: решаваме да се съберем заедно, да речем, на молитва някъде. И какво се прави обикновено? Взима се цър-пър, взима се нещо да се хапне, да се приготви и хората се хващат и се поробват да готвят, нахранват се хубаво, едно хубаво, и след това вече им се доспива и те тогава вече трябва да започнат да се молят. Вместо, примерно, като се прави едно молитвено събрание, взима се една туба с вода събираме се заедно на една туба вода и пием кой колкото вода иска и нищо повече. Това е молитва, придружена с пост. Който иска, да идва. Събираме се на домашна група. Не тука да угаждаш на хората – кафе след кафе, чай след чай, бисквитки, ха това ядене, ха онова ядене – и то става угощение. Не. Събираме се, една бутилка вода, чашки. Може някое сокче да се сложи примерно някой да пийне някое сокче – толкова. Скромно, кротко. Който иска да си яде по домовете, но да не се товарят хората в къщата. Няма смисъл домакините да се опитват да се представят, защото това пак е гордост и честолюбие и други такива неща. Няма нужда да се представят. Нека да се смирят домакините, а да се издигне Господ на това събрание. Искам да разберете за какво става въпрос: събираме се в къщи, ще пуснем телевизора, и почват: мачовете, новините, ще вземем вестниците, ще вземем списанията, ще обсъдим политиката, ще обсъдим църквите и накрая като дойде време за словото и за молитвата – няма време! И после: „няма време, брат“. Значи, приятели, трябва първо да се търси Божието царство и всички тези неща да се изхвърлят.
Разберете, че ние не можем просто наистина да пробием, не можем наистина да победим, ако по този начин си караме нашето християнство – яваш-яваш го казват някои. Това е кражба. Дяволът краде. Какво краде? Дяволът краде словото, краде молитвите, краде присъствието на Господ, защото ние се занимаваме с ядене, защото ако не сложим ядене, може да не дойдат на домашна група. Ако искат да идват. Ние не се събираме да се храним и да се угояваме; ние се събираме, за да търсим Господа и това изглежда сурово, обаче искам да ви кажа, че ние сме войници. Затова Европа ни завладяват другите, защото ние християните не сме както трябва. Кражба на словото, кражба на молитвата, кражба на семейството, измами и заблуди.
Още нещо, което се получава и ще се получава: черното се нарича бяло, бялото се нарича черно. Вижте какво се получава: Всяко нещо, което е зло, започват да го налагат. Не само че казват, че е бяло черното, ами казват, че черното трябва да го приемеш на всяка цена. Трябва да се съгласиш, че черното е бяло и ти трябва да го приложиш черното в живота. А бялото се казва, че е черно и ти трябва да се откажеш от бялото! Това е времето, в което живеем.
Себеизтъкване: „Аз, брат, каква вяра имам, о, аз каква вяра имам, какви дела! Голяма вяра имам, брат. Хайде сега да се молим.“ Добре, като имаш голяма вяра, защо ги няма резултатите? Голяма вяра! Нека да бъдем скромни, нека да бъдем смирени, да кажем: „Господ е велик Бог“, а не „Аз имам голяма вяра, затова стават нещата“. Господ е велик Бог, затова стават нещата.
Не себеизтъкване – аз какви неща върша за Бога, аз какъв служител съм, аз какви плодове давам, аз това, аз онова, аз това, аз онова. Е такива хора – ами то не се издържа. Не само че се дразнят другите, но това не е правилно, това не е правилен дух. Трябва като се съберем, да чуем кой е Той, какъв е Той, какви са делата Му, какво върши Той, трябва да го опознаваме Него, а не само да слушаме кой колко е велик или еди кой си служител колко бил велик и колко бил голяма работа. Нека да престанем със служителите, нека да започнем да въздигаме Господа Исуса Христа. Това е истинското. Трябва да се научим на простотата и чистотата в Христа и трябва да се научим ние като вярващи на мълчаливост, на скромност ин смирение. Мълчаливост, скромност и смирение. Вярвам, че Бог тези неща много ги уважава и ги обича. Така и на Бог ще му е приятно с нас, и на ближните ще им бъде приятно с нас. Някои хора казват: „Не мога да разбера защо всички ме отбягват.“ Ами ха да видим защо те отбягват – ако се събираш с хората и само се превъзнасяш, нормално е да те отбягват хората. Ако се събираш с хората и общуваш не както трябва, нормално е да те отбягват хората. За да искат хората да са с нас, ние трябва да носим мед, а не жлъчка. Това е, което носи радост и желание хората да общуват с нас.
Хайде още един въпрос да засегнем тук: „О, брат, да видиш каква църква! Голяма църква, брат.“ Какво значи „голяма църква“? Огромна сграда? Това ли е църквата? Еклесия означава събрание на светии, а не тухли. Значи хората под голяма църква разбират голяма сграда – „О, благословена църква, много богата църква!“ Значи много богата църква откъм пари – тази църква е благословена. Няма нищо общо с истината. Богата църква в духа е в присъствието на Святия Дух. Както миналия път говорихме, това е небесното злато – присъствието на Святия Дух е небесното злато, вярата е небесното злато, според библията. В Захария 4 се казва, че през златните тръбички се излива злато. Това е помазанието. С други думи, има ли го помазанието, има ли го присъствието на Бога, това е богата църква – богата с познаване с присъствието на Бога. Както казва на едно място Господ: „Който се хвали, да се хвали, че ме познава“ – това е, което е същественото, не че трябва да се хвалим, но това е, което трябва да е важното – че познаваме Господа, че Господ е с нас.
Следващото нещо – О, казва, той е благословен човек, много пари има, той е благословен. Вижте, благословени – има някои престъпници са много благословени тогава – крали, крали, крали и са се самозабравил,и станали много богати и значи са много благословени. Не така, братя! Господ казва, че на бедните им е дал вяра. Така че ние не трябва да отиваме нито в едната крайност, нито в другата крайност. Бедността не е благословение, обаче богатството без Господа е проклятие. Най-важното е Господ. Дали ще има богатство или няма да има богатство, това е второстепенно нещо, но важен е Господ – Господ е нашето злато и нашето сребро. Господ е нашето богатство. Така че трябва да престанем да гледаме на църкви колко са богати, на служители колко са богати, на християни колко са богати, че били много благословени. Това не е показател. Има хора, които са бедни и са големи приятели с Бога; има хора, които са богати, пак като Аврам и те са приятели с Бога; има хора, които са богати и са врагове на Бога, както има и хора, които са бедни и са врагове на Бога. Това не е показател. Така че ние трябва да го избием това нещо от главите си, Господ иска да даде просперитет на децата си, обаче това не е просперитет на всяка цена, а това е резултат от нещо, което Бог има с човека. Но има или няма човекът финансов просперитет, ние трябва да го обичаме и да го уважаваме и не трябва да отхвърляме по никакъв начин бедните хора.
Това е в общи линии, което исках да ви кажа, основните неща за това, което се случва и това, което има да се случва в бъдеще, за да бъдете предупредени да не се захласваме в онази и тая посока. „Оня бил милионер, много благословен бил от Бога“ – остави тая работа!
Тук една сестра ми пише: Гледам: в една църква – поникват златни зъби, объркана съм. Сестра, какво ти пречат златните зъби? Нека да им поникват златни зъби. Дали поникват или не поникват – това искам да ви кажа: какво казва Божието слово? „В Мое име бесове ще изгонват, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват“. Ако Господ изцелява хората и им прави златни пломби, да ги прави; аз мога ли да Му кажа на Бога „Защо правиш това“ или „защо не го правиш“? Няма да се притеснявате от такива външни неща. Какво ви притеснява това? Като тръгнат хората да ми казват: тук прах падало от небето, там златен прах падал, там падали диаманти, там ангелски пера. Аз съм много, както казва Божието слово, прост във вярата. Мен перата не ме интересуват, да ви кажа честно, мен ме интересува Господ ли е или не е Господ. Даже искам да ви кажа за самите ангели – ние не сме пратени да се молим на ангелите, нито да им се покланяме. Ангелите са служители на Бога и наши служители даже, които Бог ни изпраща, така че – „ако ние сме в добри отношения с ангелите, ангелите ще вършат работа“!! Пак идваме до това – не дръжте проявленията, а дръжте духа, корена дръжте! Исус каза: по плодовете ще познаете какъв е коренът. Искам на това да обърнете внимание. Той не каза: по проявленията ще познаете какъв е коренът – дали лети злато или не лети злато, дали лети перушина или не лети перушина това не е? По резултатите! Колкото ще перушина да лети, ако не се изгонват бесовете, не се спасяват хората и не се изцеляват болните, мен това не ме интересува, разбирате ли? Защото Божието слово казва: „На болни ще полагате ръце и те ще, ще, ще оздравяват, в Мое име бесове ще изгонват.“ Значи трябва да го има това нещо. Никъде не пише: В Мое име перушина ще пада и други такива неща. Ако стават, слава на Бога, но аз няма да се съсредоточа върху перушината, нито върху златните зъби ще се съсредоточа, нито върху никакво такова проявление. Ето, примерно на нашите служби се случва хората да се смеят неконтролируемо. Сега някой ще каже – един ще каже: това е от дявола, друг ще каже… Вижте какво, аз проповядвам евангелието, служа на Господа Исус Христос под помазанието на Святия Дух; каквото става на службата, аз съм го доверил на Бога, не се притеснявам, не се опасявам, няма да спирам хората да се смеят, защото може Господ да им го дава това нещо, може Господ да ги освобождава чрез това нещо. Аз служа на Бога и не ме интересува смеят ли се, плачат ли, повръщат ли или какво правят. Важното е кой действа. Аз знам, че действа Святият Дух в името на Господ Исус Христос, проповядвам евангелието на Господ Исус Христос и подробностите не ме интересуват, разбирате ли? Искам да разберете, че е важен коренът, а не цветята. Хората гледат цветята, как е цъфнало това дърво. Цветът ще се промени – сега е цъфнало, после ще има плод, друго ще има. Но коренът решава нещата. ако коренът е верен, всичко ще е вярно. Така че не се притеснявайте дали са златни зъбите или не са, ако е от Бога, слава на Бога! Слава на Бога! Но мене това, че са златни, няма да ме впечатли. Това, което ще ме впечатли е, че са изцелени зъбите. Пак искам да ви покажа това нещо – не че са златни тези зъби, които са ги получили, коронките или пломбите ме впечатлява, а ако зъбът наистина е пломбиран от Господа, това ще ме впечатли. Дали ще е златна пломба или сребърна пломба или някакъв друг метал пломба, мен не ме интересува, или изобщо от естествен материал. Важното е, че Господ е изцелил човека, ето това е важното.
Ето, Елисей отиде, каза на жената – имаше само олио – каза: Наливай и Господ сътвори зехтин. Зехтин сътвори. И после отиде, продаде зехтина, нахрани себе си и семейството си с парите, които взе от това. С парите, които взе от това, плати си дълговете. Господ направи зехтин! Той може да направи всичко, което е необходимо, включително и златни зъби.
Примерно, при перушината аз не знам защо точно ще падат ангелски пера, може Господ да има някаква причина за тия пера, но понеже го няма това в словото, аз абсолютно няма да се съсредоточа, че падали ангелски пера. Мен ме интересува хвърчат ли демоните. Това ме интересува. Вън, в името на Исус!, демоните да си отидат. Ако дойдат ангелите, мен това повече ме интересува, защото ангелът е дошъл. Не перата на ангела ме интересуват. Ангелът ме интересува, разбирате ли, защото ангелът слугува на Бога със свръхестествена сила. Когато около Елисей имаше огнени коне и колесници, нямаше перушина, нито едно перо не се казва, че е имало. Елисей не се е хвалил, че пера е имало около него, но – огнени коне и колесници навсякъде около него. Така че мен ме интересува огънят, приятели. Огненото присъствие на Бога и огненото присъствие на ангелите – това е, което решава нещата, не перата, не златото. Ти като служиш на Бога, Бог може да те благослови както благослови Аврам: отиде в Египет беден, излезе от Египет богат. Евреите отидоха в Египет бедни, излязоха от Египет богати. Господ може да го направи това нещо. Господ благослови Соломон дотолкова, че среброто го изнасяха извън града на боклука. Само злато! Господ може да благославя своите си хора, но това не е самоцел. Соломон беше благословен финансово повече от всички преди него и повече от всички след него, но той насън каза на Господ: Господи, аз искам да ми дадеш мъдрост, за да отсъждам и да служа на тоя народ. И Господ каза: Понеже ти не поиска злато и сребро, понеже ти не поиска смъртта на неприятелите си и ти не поиска дълъг живот, затова ти давам мъдрост както никой преди това не е имал. Също ти давам и златото, също ти давам и живота, също ти давам и всичко останало. Искам да обърнете внимание на това: той не поиска злато. Той поиска Господа и Неговата мъдрост. Така че нека да бъдем разумни и да търсим правилните неща. Казва: Първо търсете Божието царство, първо търсете Бога и всички тези неща тогава ще ви се прибавят. Амин!, да кажем.
Днес много говорих, приятели. Какво е това нещо? Аз днес говорих два часа. Имам още едно поучение, което няма да ви го кажа вече, ще го оставя за другия път. Но просто имаше неща, които се бяха насъбрали в духа ми, които трябваше да ги дам за ваша полза, защото има много крайности, от които ние трябва да се освободим. Амин! Слава на Бога!
Компютрите са над 400 в момента общо, слава на Бога! Важното е да вършим работата, не сме в книгата „Числа“, а сме в книгата „Деяния на апостолите“. Няма да гледаме числата, да не вземем да се възгордеем, нали така, братя и сестри, ще гледаме на Господа. Важен е Господ. Даже искам да ви кажа, че хората казват: важен е плодът. Не, плодът е показател, важен е коренът, не плодът е важен. Коренът е важен, а плодът е критерий, който показва какъв е коренът. Когато хората се съсредоточат върху плода, те губят. Трябва да се съсредоточим върху корена. Затова човек иска примерно да има любов: Ех, как се старая да имам любов! – Но не може да я има. Защо? Защото изпуска Този който има любовта, изпуска Този, който има мира, изпука Този, който има радостта. А като имаш Него, имаш и Неговите атрибути.
Ние вече се помолихме за топло време в България. Ето, аз сега изповядвам пробив във времето в България. Ние се помолихме и, както казва: каквото и да поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне. Каквото и да поискате в молитва! Сестрата казва: „Няма да се възгордеете, вие сте смирени и верни божии служители.“ Слушайте сега да ви кажа нещо: Никой човек не е застрахован. Никой човек. Имайте предвид, че самият Исус Христос е можел да съгреши на Бога. Ако Той не можеше да съгреши на Бога, нямаше смисъл дяволът да го изкушава. Помислете си: дяволът глупав ли е да отиде да изкушава Исус, който не може да съгреши! Даже в Словото се казва, Господ казва за Сина си: Ако той съгреши, аз ще го накажа. Значи Той е можел да съгреши, обаче Той е устоял и се е научил, казва, усъвършенствал се е чрез страдания.
Но искам да ви кажа нещо – всеки един човек може да падне. Ние трябва да знаем едно нещо: има големи служители, които са били наистина големи служители, в един момент са паднали в някакъв грях. И тогава хората казват: „Аа, след като е паднал, значи той не е от Бога“. Не е вярно, че не е от Бога. Той е от Бога, обаче дяволът го е повалил в някоя област, изкушил го е в някоя област. Затова ние трябва да се молим един за друг и трябва да поддържаме смирението. Господ казва: Смирявайте себе си и Бог ще ви възвишава.
Вие също трябва да се молите за пастирите, за служителите, за мене трябва да се молите, защото никой не е застрахован да не съгреши. Няма такъв човек. Докато сме на тая земя и сме в човешко тяло, ние сме в положение, в което можем да бъдем атакувани. И това трябва да го помните. Затова ние трябва да ходим меко, леко, внимателно, смирено, да се смиряваме, да се пазим. Сега ще ви кажа една тайна: Има две основни изкушения, които идват.
Едното изкушение е когато на човек нещата много му върви и успява. Когато човек много, много се въздига и успява и вече тъкмо виждаш, че във всичко успява и всичко е наред, и изведнъж пада. Както казва библията: да не е млад във вярата, за да не се възгордее и да падне под същото осъждение с дявола. Дяволът се е възгордял. Той е бил ангел, архангел и се е възгордял. Херувим.
По същия начин на човек ако не му вървят нещата, ето, на някои от вас примерно нещата не им вървят, вървят надолу, надолу, надолу и в един момент ти се отчайваш: аз съм под проклятие, аз съм под това, аз съм под онова, отчайваш се и се предаваш на отчаянието и дяволът те завладява.
Трябва да разберем, че нито когато ни вървят нещата трябва да се възгордяваме, нито когато не ни вървят трябва да се отчайваме. Независимо дали ти върви или се проваляш, трябва да стоиш в Господа константен, постоянен, независимо от това дали си отгоре на вълната или си отдолу на вълната, това няма значение. Искам да го чуете, това е много важно нещо. Защото мнозина са паднали, понеже са се отчаяли, че са долу на ниското, че не им върви и това, и това и вече са се отчаяли и: „Край, нищо не става от мене, аз сигурно съм под проклятие, аз сигурно съм най-грешният човек, нищо не ми върви, не мога да се оженя, не мога да си намеря работа, не мога това да направя“ и вече край! А на другия пък много му вървят нещата: „Еей, голяма работа станах аз!“ и вече от това, че се възвишава, пада още по-лошо. Затова качваме ли се, слизаме ли, поддържаме едно ниво. Все едно нищо не е станало.
И Павел го казва: който се е оженил, като че ли не се е оженил, който си служи със света, като че ли нищо не е. Който успява, като че ли не успява, който не успява, като че успява. Няма значение. Който се въздига, да се смирява, който се смирява… и т.н. Така че това няма значение. Дръжте си Господа, независимо в какво положение се намирате.
„Ама аз съм болен сигурно защото съм грешен!“ – Много знаем ние защо е това! Каквото и да е, стой си в Бога, спокойно, няма да падне небето. Тронът на Господа няма да падне. Един брат беше казал: Господ не е в криза, не е стигнал дотам, да си продава трона, че не може да си плати сметките. Царството Му не е в криза, да зависи от нас, да кажеш: „Леле, загина царството, ако мен ме няма, какво ще прави Господ не знам“. Няма такова нещо. Ако мен ме няма, друг ще има. Важното е Господ да Го има. И аз това искам да ви науча, че трябва да се хванем за Исуса, за Господа, за Словото, защото това е стабилността. Така никога няма да отпаднете. Има вярващи около вас, няма вярващи около вас, има врагове, няма врагове, сам си. Ето, тези, които са били – примерно, един Илия ако погледнете, се казва: Тесвиецът Илия изниква отнякъде, нито го знаеш откъде идва, нито накъде отива – казва на Асаф, че има суша три години и половина и се забутва в пустинята до една рекичка сам самичък. Илия, ами ти нали трябва да ходиш на църква, бе? Неделя? – Той казва: Аз тук съм с враните, те ми носят хляб сутрин, те ми носят сандвич вечер. Илия е с враните. Да е отпаднал от вярата? Глад, и Илия живее с враните. Няма, той е с Господа този човек.
Ами Елисей? Колко човека около него се движеха? Имаше един слуга Геезий, който се издъни и накрая какво стана? Елисей си остана сам. Илия си замина на небесата. Елисей каза: Имах един Илия, и него го няма вече, сега останах съвсем сам. Там – 50 пророчески ученика, но нищо не разбират. Търсят, три дена търсят Илия по планините. Елисей им каза: недейте да правите глупости, Илия е на небесата, разберете. Не, те ще го търсят, три дена ще го търсят. Значи нещо не са научили тези хора, търсят Господа където го няма.
И виждате. Обаче Елисей отпадна ли от вярата? Не, силен служител. Накрая на живота си Елисей се разболя и умря от болестта. Ами да се е отчаял „Олеле, аз съм грешник, ще умра от болест!“ Няма. Елисей – спокоен, извика царя: Спокойно, царю. Царят казва: „Какво ще правим без тебе? Ти си войската на Израел.“ – Казва: Спокойно, царю, ела тука, слагай стрелите, слагай лъковете, дай да се молим, дай това да правим… Скара се даже на царя. И какво искам да ви кажа с това? Погледнете пророците. Един Йоан Кръстител отрасна и живя в пустинята! Че кой да му крепи вярата на него? Някой казва: „Аз съм много сам, брат, отпадам от вярата.“ Хубаво, сам си, като няма къде да отидеш на църква, какво да направим? Отпадаш?! Погледни в библията тези хора как не са отпаднали от вярата, защото са сами? Защото те търсят Бога, не търсят само да си общуват с хора. Търсят Бога, търсят Неговото Слово!
Исус 40 дена в пустинята – да не Му е лесно? Четиридесет дена стои в пустинята – и кой срещу него? Дяволът. Това е отвратителна ситуация! Стоиш гладен 40 дена в пустинята, жега, студ, суша, и дяволът срещу тебе! Но устоя и победи. И излезе със силата на Духа. Ние понеже не ги харесваме тези пустинни периоди, не ни харесва да сме сами. Някои хора все искат да има човек до тях. Не ни харесва, искаме да имаме човек. Като искаме човек, после пък трябва да го търпим този човек. „Не ми харесва тоя човек, защо Бог ми даде тоя човек?“ – Ами защото искаш човек! Всеки човек има недостатъци. Като искаш човек в живота си, ще го търпиш. Някои жени искат, искат, искат, накрая Господ им даде един мъж и те после пък недоволни защо е тоя мъж – не трябваше да е такъв, трябваше да е еди какъв си! Или пък си го вземат и си го изберат те него. И – защо той е такъв!? Това е човек. Ако искаш да си щастлив, търси Бог, намери Бог и ако Бог реши да ти даде човек, ще знаеш, че ще се оправите. Обаче ако имаш човек до себе си, пратен от Бога, и между вас е самият Бог – тая връзка няма късане. Тройното въже не се къса, разберете го. Но такава връзка рядко се среща и живеем в последно време. Знаете какво се получава: трябва да знаете, че който иска да се жени, не е лесно. В толкова плътско време живеем, не е лесно, в толкова егоистично време живеем, че не е лесно да си женен.
Второ, ти искаш, но ти трябва да платиш цената. Трябва да платиш цената. Ако имаш толкова проблеми, колкото имаш – 10 проблема сега, като се ожениш стават 20 проблема. И като се роди дете, стават 30 проблема. – „Ама аз мислех, че няма да е така.“ Това са идеалистични представи, фантазия. Реалността е друга, човек трябва да е подготвен за реалността. Живеем във време, в което, казва Божието слово, ще дойде време, в което ще кажат: Блажени са тези, които не са раждали и блажени са тези, които нямат бебета около себе си, защото идват трудни времена. Погледнете, то вече се започна, Антихристът се развихри. И това е само началото. Това е само началото. Всеки трябва да познава своя Господ, да можеш да ходиш като Енох с Него. Ако имаш приятел до себе си, още един, да сте двама, в Господа, това е цяло богатство. А ако сте трима, това още повече. Защо мислите, че Исус каза „Ако двама и трима се съберат в името на Исус“? Защото ние може да се съберем 3000 човека, обаче всеки има своя глава. Ако можеш да намериш още един човек или още двама човека, да станете трима, които наистина да сте събрани в името на Исус, това ще е чудо. Вие може да сте събрани 3000, но да сте само трима в името на Исус. Останалите са си дошли в тяхно име.
Така че растем в присъствието, растем във вярата, растем в силата в името на Исуса Христа.
Два часа и половина вече говоря, има 450 компютъра в момента. Направо да се чудиш, слава да бъде на Бога. Сега вече ще се молим и ще търсим присъствието на Господа.
Много се радвам, братя и сестри, аз вярвам, че ще има братя и сестри, които ще се научат да търсят Бога и Неговото присъствие. Ще имате мир в себе си, ще имате радостта на Господа, която няма да зависи от външни обстоятелства. Няма, защото, както казва, ето едно невероятно слово в библията. Авакум 3:17, накрая: „Защото ако и да не цъфти смокинята, нито да имат плод лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата“ – тоест да няма стада – „и да няма говеда в оборите“ – вижте каква картина на пълна криза! Смокинята да не цъфти, лозите да не дават плод – значи да няма грозде, да няма смокини, да няма маслина – да няма масло, нивите да не дават храна – няма жито, няма никаква храна, картофи, това, онова, боб – няма. Стадо да няма, нито можеш мляко да имаш, нито месо да имаш, говеда да няма в оборите. Виждате една отвратителна картина на криза. „Обаче, казва, аз пак ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си.“
Той казва „Аз ще се веселя в Господа“, което ако погледнете, според ІІ Коринтяни 3:17, Господ е Духът“. Значи аз ще се веселя в Господ, Духа, и ще се радвам в Бога, моя Бог, – защото Бог е Дух, казва, -който Му се покланя, с Дух и Истина да Му се покланя“. Ще се радвам в Духа, в Бог-Духа, който е, Бога на моето спасение – Неговото име е Исус. „Йеова, Господ е силата ми.“ Виждате къде е силата, в Господа. „Той прави нозете ми като нозете на елените и ще ме направи да ходя по височините си.“ С други думи, той казва: моят успех, моят просперитет, мето благосъстояние няма да зависи от смокините, лозите маслините, нивите, говедата и стадата. Моето благословение ще зависи само от Господа, защото Той моето спасение, Той е моята сила и аз в Него и в Неговите благословения ще се веселя. И в Неговото присъствие аз ще се радвам. Защото Той ме прави силен, Той ме прави бърз, Той ме прави победител. Ето това е смисълът на тези няколко стиха, приятели. Нека да благодарим на Бога за това.