Ей, хора, искам да ви кажа – ще взема да дойда в България да направя специално освободителни служби по тия въпроси. Просто защото наистина има нужда народа да бъде освободен. Сега тука в момента друг въпрос ми се задава.
“Пасторе, извинявам се за въпроса, но искам да попитам – самозадоволяването грях ли е?” Брех, как не ми се говори по такива въпроси, но вече въпросът тръгна в тази посока. Ами, аз ще отговоря със стих от Библията. Исус казва:
Който гледа жена с цел да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си
Проблемът тука е двуяк. Първо, когато гледаш, ти съгрешаваш и второ, ако ти гледаш, за да пожелаеш, ти вече си пуснал това нещо в сърцето си и рано или късно ще го извършиш.
Една от причините за увеличаване на разводите днеска според мен, това е порнографията, защото тя представлява именно това – да погледнеш нещо, за да го пожелаеш. И когато хората гледат и пожелават, каквото гледаш, това и става. Това е принципът и на вярата. Вярата казва, че ние гледаме невидимите неща и те стават видими. А тука гледаш неща, които впоследствие ти все повече ги пожелаваш, започваш да ги мечтаеш, да ги бленуваш и в един момент стават реалност. Какво допускаш в сърцето си? Искам да обърнете внимание, приятели. В книгата Притчи, 4 глава, 20 стих:
Сине мой, внимавай на думите ми.
На кои думи? На Моите думи, казва Господ. Не внимавай толкова на телевизията, не внимавай толкова на Интернета.
Приклони ухото си към беседите Ми, слушай това, което Аз казвам, не какво другите казват. Да не се отдалечават от очите ти,
Какво гледаш е важно, ако гледаш други неща.
Защо? Защото ти като четеш Словото, трябва и самото слово да започнеш да го мечтаеш, да си го представиш в картини, разбирате ли? Това да виждаш не само с естествените си очи, с вътрешните си очи да виждаш словото.
Да не ги отдалечаваш от очите си, пази ги дълбоко в сърцето си
Виждате ли, сърцето е нашата съкровищница. Какво пазиш в твоето сърце? Пази ги, значи да съхранявате словото, защото знаете, че дявола е като птица, която идва и гледа да клъвне словото и да го вземе от земята, от почвата, за да не даде плод. С други думи, да пазите словото в сърцето си, за да не го ограби дявола. Защото казва словото, че
“блудство, вино и отмъщение отнемат разума на човека”
Аз искам да ви кажа, че съм имал девет години борба със света от 83 до 92 година. Знам за какво говоря. Докато не се отървах от старите си приятели, не можах да стана християнин истински. Постоянно между два пътя ту на купони, ту…Ходех с Библията уж да им проповядвам, те ми проповядваха на мене. И най-големите бели направих точно, когато вече бях решил да ставам християнин.
Затова ви казвам хора, особено младежите, отстранете се от злото.
Лошите другари, покваряват добрите нрави
Намерете си добри другари. И тука казва, какво?
Пази ги дълбоко в сърцето си, защото те /думите на Бога/, са живот за тези, които ги намират и здраве за цялото им тяло
Словото ти носи живот и здраве. И сега този стих, 23-и:
Повече от всичко друго, което пазиш
Някои мъже си пазят жените постоянно, някои жени си пазят мъжете, нали и т.н. Някои си пазят поста да не си загубят поста, имам предвид позицията, която са заели. Той казва:
От всичко друго, което пазиш, най-много да пазиш сърцето си, защото от него са изворите на живота
С други думи, това което ви казвам – внимавайте какво слушате, внимавайте какво гледате, ако това те съблазнява просто – отсечи го. Ако трябва махни го, по-добре да си запазиш живота, защото тия неща отнемат разума.
И аз ви казвам днеска има християни, които са вързани. Аз не говоря просто за някой, който е паднал в грях – един път, два пъти, три пъти и е станал. Аз говоря за хора, които не могат да се отърват от това. Понеже и вчера ми зададоха въпроса – при първия грях ли влиза демон в тебе? Отговорът ми е – зависи. Обикновено от първия грях не влиза, зависи обаче от човека. Но ако постоянстваш в греха със сигурност ще влезе, защото постоянството в греха е отворена врата за демоните да влязат и вече като започнат да влизат има един, който го наричат вратар, който стои и държи вратата отворена да влизат още повече и положението на човека се влошава. Затова има някои хора, стигат до положение, не могат да се оправят, защото имат вече плачевна нужда от освобождение. Така че колкото по-рано се съпротивиш на греха, толкова по-добре. Ако вече има нечисти духове, трябва да се подложиш на освобождение. Защото пълно освобождение от греха няма без пълно освобождение от демони. Но няма нужда да се оправдаваме, както някои хора се опрадават и хвърлят вината все на дявола, той все виновен, аз невинен. Не, докато човек не си признае вината, той не може да бъде простен и не може да бъде освободен. Дяволът те изкушава, обаче ти решаваш дали да го последваш или не. Ето тук искам да направим разликата.
Дяволът те изкушава, всеки може да почувства изкушение, да види нещо, да пожелае нещо. Изкушението идва и при Исус, при всеки идва. Но когато дойде изкушението, вече ти имаш две опции –
№1 – да не приемеш офертата, да отхвърлиш изкушението,
№ 2 – да приемеш офертата и да се изкушиш.
Тогава, когато ти приемеш офертата на Сатана, тогава ти си паднал. Ако ти просто чувстваш, че офертата идва към тебе, но го отхвърлиш това нещо, ти въпреки че го чувстваш това нещо, ти не си съгрешил. То идва към тебе, обаче ти го отхвърляш, ето това е въпросът, решението.
Що се касае до самозадоволяването, то обикновено е свързано, не знам някой може да спори с мене, за мене то е свързано с картини, независимо дали ще гледат по телевизия, интернет, списания, вестници или ще гледат в представите си, то това нещо е свързано с гледане. Затова аз ще кажа просто – Бог е създал мъжа за жената, жената за мъжа и това е. И Бог е дал една жена и един мъж. Това е, което казва Божието Слово, останалото е от дявола, от лукавия и ние трябва да бъдем доволни с това, което Господ ни е дал.
Тука сестра пише, че уловила съпруга си в такова нещо, това си е вече негово решение. В крайна сметка нито ти можеш да го спреш, нито някой друг, той ако желае, ще се крие, това си е в човека и той взима решението какво ще прави. Но аз искам да кажа на Божиите хора, че това е начинът, това е което Бог предлага, това е, когато Бог ти заповядва. Ето говорим за чистота.
Спомням си, нека ви кажа нещо, спомням си моя учител по рисуване, човекът който за първи път ми говори Евангелието, казва се Чико. Който от 80-те години е християнин знае Чико, художник, даваше ми уроци по рисуване, беше много сериозен християнин. И той казваше – „идвай редовно, Пламенчо, на църква, не позволявай на Сатана да те изкушава, ако усетиш, че сънуваш някои неща, ми казва, събуди се, наплискай си лицето със студена вода”. Просто човекът направо търсеше святост, търсеше чистота и когато се молеше за мене Чико, аз отивам при него и той пада на колене и започва да се моли за мене. Казва „Исусе, Исусе” и започва да плаче за мене, плаче за мене, моли се за мене и плаче. И аз викам – „Боже, какво става на това място?”, такова присъствие изпълваше мястото, където се събирахме да рисуваме, направо присъствието като осезаемо ставаше на това място. Той се моли за мене, плаче, изисква душата ми. Викам – „Боже, Господи!” Като се върна назад в тия години 80-те години, понеже аз ги помня, помня християнството по това време, когато се събирахме на домашни групи. Помня криенето, помня, че се плащаше цена за това да си християнин, не ставаш велик като станеш християнин. Тия хора държаха на чистота и святост. Тия хора държаха на Божието Слово, тия хора държаха на молитвата. Знам, че на никой не му е лесно, обаче искам да ви кажа, че Господ изисква чистота и святост, за да наследим Божието царство.
И се моля в името на Исуса Христа за Божията милост и благодат върху всеки един от нас. Моля се за Божията милост и благодат върху всеки един. Боже, да избавиш тия, които са хванати в клещите на Сатана, в клещите на греха. Вярвам в силата на Твоята кръв, нека да бъде поръсена върху всеки един и да бъдат освободени, Господи от оковите на врага. Пусни хората Ми да Ми послужат, да излязат от Египет и да Ми послужат в името на Исус.
Ето тука някой пише – „Аз съм много вързан, направо съм оплетен”. Нека се помолим за тоя човек. И ето тука въпрос ми се задава – „Трябва ли да общуваме с такива хора, които са от света?” Току-що четохме І Коринтяни 5, прочетете си. Катето пише, че ти, ако не трябва да общуваш с тия хора, ти трябва да излезеш от света. Опасното не са толкова тези хора от света, колкото тези, които казват, че са братя и те съблазняват. Те са по-опасни. Тези, които са в света, ти знаеш и се пазиш от тях. Ето тука въпрос /пак Катето/ – „Как това се отнася към познати, с които общуваме, които са предупредени за греха си, но не предприемат нищо конкретно?”
Ако тия хора са вярващи, както казах, и са предупредени и са изобличени и не искат да се покаят, отстранявате се от тях и пазете себе си чисти. Заради тях и заради другите, защото аз честно ви казвам, приятели, на мене никога не ми е идвало на ум и когато ходя с мъж съм спокоен, че никой няма в какво да ме упрекне. Защото ако ме видят с жена, например, на улицата, някоя сестра и си кажат – „Охо, тоя да не си е хванал някакво гадже или нещо такова”. И си казвам, като ходя с някой брат и се чувствам спокоен, защото няма никой да ме упрекне. То какво? Вече стана така, че и да ме видят с брат пак могат да ме упрекнат. Щото могат да кажат, в Испания един брат дойде и ме покани и вика „айде да ходим на плаж” и аз викам – „добре”. И отиваме на плажа и на мене изобщо това нещо не ми идва на ум и след това някой ми напомни и аз викам – „ама наистина”. Те хората в Испания вече са влезли в тоя грях. Като ме гледат мене с братята, че отивам на плаж сигурно си мислят, че сме приятели нещо. Толкова се е изопачило това нещо, но аз искам да ви кажа – ние няма нужда да се чувстваме виновни за нещо. Ако не си виновен, не си виновен, това е положението. Това че другите го вършат, ние не го вършим.
Но аз искам да ви кажа – ако вие ходите с някой, който не иска да се покае от хомосексуализъм, ще смятат, че вие го одобрявате този човек и тогава, и те ще одобряват и ще приемат такива хора. Ние трябва да се отделим от такива хора, а не да ги каним по църквите да служат. Това искам да ви кажа. То като е тръгнало така, поканете в църквата си Азис, че той още по-хубаво пее. Нали? Така че църквата е на Господа и трябва да държи на святост.
Тука виждам, че има още въпроси. Марин Котовски казва – „Брат Пламене, кажи в прав отговор, че самозадоволяването си е чист грях. Това е пожелание на собствената си плът”. Не, това не е пожелание на собствената си плът, а си е чист грях, защото ти пожелаваш друга плът, не е собствената, но си е чист грях.
Друг въпрос – „Ходенето на плаж разрешено ли е, защото една сестра ми каза, че не е за святите”. Не, това вече са прекалени неща, приятели – да не ходиш на плаж. Значи сега много е важно какво ще правиш на плажа, как ще ходиш, с какви хора ще ходиш, това е много важно и т.н., но не можем да забраним на хората да ходят на плаж. „Така че да не си разкриваме голотата”. Няма да си разкривате голотата, ще си носите бански. Има си бански, ще си облечете бански и то прилични бански, защото има някои бански, знаете какви са, уж обличаш бански, пък го няма банския. Дето някой казва за такива сестри, че сигурно са бедни и нямат пари да си купят повече плат да си сложат.
Другото тука – що се касае за кого трябва да се жените. Вие знаете – трябва да е човек, който да е във вярата, това е ограничението.
Нека сега да се помолим за този брат, който писа, че е много оплетен.
Господи, аз Ти благодаря, че даде това слово за този брат, който е оплетен. Моля Те да го разплетеш в името на Исус. Аз взимам меча на Духа, който е Божието слово и с меча на Духа, разсичам тия връзки, които са го оплели този брат, в името на Исус. Нека да бъде освободен от тия връзки, в които е вързан и всеки един брат или сестра, които са вързани във връзки на хомосексуализъм, блудство, прелюбодейство, порнография, самозадоволяване и всякакви такива, нека бъдат освободени в името на Исус Христос. Дай, Боже, дух на чистота и святост върху всяко едно от Твоите деца. Благодаря Ти.