Миналия път ние говорихме за кръвта на Исуса – как на практика да прилагаме кръвта на Исуса и минахме три точки и днес трябваше да минем и другите, обаче аз си забравих записките, но ще караме по памет. Аз така или иначе проповядвам без записки, но този път реших да проповядвам по записки, но ги забравих. Нещо не ми върви на систематичните поучения, не знам защо така. Нищо, продължаваме, ще разчитаме не на записките, на Святия Дух, крайно време е.
Значи ние говорехме за Откровение на Йоан 12:11, където се казва, че:
Ние побеждаваме дявола чрез кръвта на Агнето Божие и словото на нашето свидетелство.
Словото на нашето свидетелство може да го разглеждаме в два аспекта. Защо е толкова важен този стих? Защото виждаме толкова много победени християни днес, а Господ заявява, че ние можем да победим дявола. След като Господ го казва Той не е човек, за да лъже, значи ние наистина можем да живеем в победа над дявола. В 2 Коринтяни 2:14 се казва, че:
Бог винаги /забележете думата винаги/ ни води в победително шествие в Христа Исуса.
Тоест в Христа, в кръвта Бог ни води в победително шествие винаги, това означава през цялото време, постоянна победа. Който бива воден от Святия Дух бива воден от победа в победа. Според този стих 2 Коринтяни 2:14, който е воден или управляван от Святия Дух е воден от победа в победа. В противен случай има поражения, пораженията са не в духа, а в плътта. Водените от Божия Дух не само са Божии синове, но живеят живот на победа. Има пряка връзка между Святия Дух и кръвта на Исуса, вие можете да видите това, няма да се спирам върху този материал, Левит 14 глава, закона за прокажения се намира в Левит 14, както знаете проказата е болест, но в същото време в Стария завет, ние тълкуваме в Новия завет като грях, проказата образ на грях, закона за прокажения е законът за грешника. По какъв начин идва маслото върху грешника, т.е. по какъв начин идва помазанието на Святия Дух или маслото върху грешника? Не може да дойде директно. В закона е писано маслото, святото Божие масло за помазване да не се слага върху плът. Забранено е помазанието или маслото да се поставя върху плът.
Така че днес ние много искаме помазанието на Святия Дух, но ако живеем в плът просто искаме невъзможни неща. Помазанието не идва върху плът, помазанието идва само върху кръвта. И в Левит 14 глава, на кратко ще го кажа, защото то си е отделна проповед, свещеникът взима кръв и помазва прокажения на различни места – на ръката, на крака и на ухото, с кръв първо и след като го помаже с кръв взима масло и помазва маслото само върху кръвта, не върху плътта. Което говори, че ако ние искаме действието на Святия Дух, ние трябва да разбираме действието на Христовата кръв. Забележете, че за да може Христос да възкръсне от смъртта, да дойде възкресенската сила върху Него да го възкреси от смъртта Той трябваше първо да умре. Тоест първо беше проливането на кръвта, след това идва действието на Духа, възкресенската сила. Ако ние искаме възкресенската сила на Святия Дух трябва първо кръвта на Исуса да знаем как да я приложим, за да дойде силата на възкресение на Святия Дух. Значи силата на Святия Дух, възкресенската сила идва след кръвта.
Където се проповядва безкръвно евангелие няма силата на Святия Дух. Може да се мотивират хората, може да е много мъдро, може да е много красиво, може да е много интелигентно, пълно със знание, но сила няма да има, защото силата идва след кръвта. Първо трябваше Христос да пролее кръвта Си и след това петдесет дена по-късно слезе огънят на Святия Дух, така че кръвта е преди огъня. Кръвта е преди огъня, кръвта е преди Духа. Забележете, че Святият Дух не дойде докато Христос не проля кръвта Си. Можеше да дойде хиляди години преди това и да живее в хората, в нас вярващите, но това стана след проливането на Христовата кръв.
Така че ние трябва да разберем колко важен е този кръвен завет. Кръвта е свързана със заветни взаимоотношения и когато човек повярва в Бога, той не просто повярва в Бога този, който повярва в Бога, той сключва завет с Бога. Завета има основно две страни, които до сега съм ги открил, може и да има и други, но две страни. Страна номер едно завета е двустранен договор или двустранна сделка, това е договор между две страни, като легален договор, като законен договор. От една страна Бог, от друга страна човек. Този договор обаче не се разписва с мастило, а се разписва с кръв. От страна на Бога завета е разписан чрез кръвта на Неговия Син, това е подписът. От наша страна заветът се подписва с нашата уста. Ако изповядаш с устата си, но не само с нашата уста и с нашето сърце, но сърцето е невидимо. Външното изражение на нашето намерение, на нашата вяра е устата.
Ако с устата си изповядаме, че Исус е Господ и със сърцето си повярваме, че Бог го е възкресил от мъртвите ще се спасим.
Тоест ние сме сключили завета, защото трябва да забележите втората страна на завета – завета означава завещание, а за да влезне в сила завещанието трябва да е починал завещателят. Небесното завещание на нашия небесен Баща влиза в сила в момента, в който Христос умира, от тогава започва Новият завет. След като завещателят умира неговата кръв е доказателство за смъртта му. Ето, затова е толкова важно да изповядваме кръвта, защото ние дефакто даваме дказателството за това, че Христос умря за греховете ни и за да ни даде живот. Тоест ние, когато го казваме ние казваме – ето черно на бяло завета или завещанието е влязло в сила. След като е влязло в сила всичко що завещателят е имал и има става наше, защото ние ставаме законни наследници, това е второто нещо.
Виждате как влизаме в силата, пак отново чрез кръвта, няма ли кръвта няма завещание. Няма ли смърт, няма завещание. Може да ти е завещан целия свят, обаче докато е жив завещателят просто то не е твое. Виждате колко е важно всичкото това. Защото като казахме, че като изповядаме с устата си и повярваме със сърцето си ние се спасяваме какво значи, че се спасяваме? Това означава, че получаваме наследството на вечния живот. Всъщност наследството, което Бог ни дава, нашия небесен Баща, наследството може да се заключи с една дума, думата е живот, защото тази дума живот зуи – Божествен живот, включва в себе си абсолютно всичко. Ние говорим за изцеление, за снабдяване, за благословение, за децата, за бизнес, всичко е включено в тази дума. Затова тази дума живот означава от една страна живот вечен, т.е. неограничен живот, от друга страна означава живот изобилен, не просто съществуване. Значи съществуването не е животът, за който става въпрос, живота, за който говори Бог е изобилие и изобилието, за което говори във всяко едно отношение не бива да го ограничаваме в едно или в друго. Тук става въпрос за изобилие във всяко едно, пълно изобилие, както в бъдещия, така и в настоящия живот. Този живот, който е наследството от небесния ни Баща ние го получаваме, когато изповядаме Исус Христос, че е Господ. Като изповядаш Исус Христос, че е Господ ти всъщност какво казваш? Това, което казваш – аз вярвам, че Той е жив. Като вярваш, че Той възкръсна от смъртта какво значи?- че ти вярваш, че Той е умрял първо. За да възкръсне Той е умрял първо. Той е умрял, ти вярваш, че е възкръснал, не само, че е възкръснал и е жив, но е в позиция на власт и господство Цар на царете и Господ на господарите, значи дефакто вярваш, че Той има власта и силата, защото кой може да те спаси, освен един Господ. Ако не вярваш, че е Господ, както например свидетелите на Йехова не вярват, че е Господ, а бил господар, господар не може да те спаси от смъртта. Има много господари, може да им се молиш от сутрин до здрач, обаче те от смърт не могат да те спасят. Само един Господ може да спасява от смъртта.
Значи и ние като вярваме тези неща и като ги изповядаме с устата си всъщност разписваме по този начин, ето ако има някои, които не вярват или не са приели Исус Христос – „защо трябва да го изповядам с устата си, аз вътрешно си вярвам“. Ти не може да отидеш в нотариата и да кажеш: „Аз вътрешно съм се разписал“, нали? Ти не можеш вътрешно да се разпишеш, трябва да има изявление на твоята воля. Дарителят или този, който дава завещанието той е взел химикалката и се е разписал върху тоя текст, че е съгласен. Христос можеше да каже: „Аз толкова много ви обичам вътрешно в Мен, че все едно, че съм умрял на кръста за вас“, но Той трябваше да слезе, да се роди от жена, да живее тридесет години, да търпи всичкия този народ, всичките тези неща върху Себе Си да изтърпи, накрая трябваше да бъде разпънат за нашите грехове. Той не просто вътрешно ни обичаше, Той изяви любовта Си.
Някои казват: „Защо трябва да излизам отпред да го изповядам? Защо трябва да правя водно кръщение?“ Значи ние трябва да изявим нашата вяра, дефакто да подпишем този завет или това завещание или този договор да речем, защото завещанието е едностранно, но договорът е двустранен. Трябва да се разпишем с устата си и със сърцето си.
Така. Това е във връзка с важността, виждате колко е важна кръвта, защото всъщност взаимоотношенията между Бога и човека… В бизнеса примерно взаимоотношенията се крепят на база на договор, сключва се договор между две страни и почват сделките, всяка има права, всяка има задължения. При нас е също така, Бог е дал в Божието Слово обещанията, които са Неговите задължения, Той е дал обещания и обаче в същото време има изисквания и казва:
Ако вие слушате внимателно гласа на Господа вашия Бог и вършите това, което ви казвам тия благословения, тия обещания ще дойдат върху вас.
Тоест ако вие си изпълните вашата част от договора, Аз ще си изпълня Моята част. Ето защо някои хора казват – защо Бог е казал така, ама то става друго? Ами защото обещанията са условни и е много важно от наша страна да бъдат изпълнени условията. И как може да изпълниш условията, ако дори не си се разписал? Ние трябва много да внимаваме и да търсим това откровение относно кръвта на Исуса. Както виждате, миналия път говорихме за изкуплението, че ние сме купени чрез кръвта на Исус, както казах заедно с дрипите, с греховете, с всичко, купени с всичкия боклук, наследствен боклук, придобит боклук. С всичките, представете си с всичките ни неща сме купени. Господ първо ни купува, после след като ни купува ни прощава, т.е. маха всичките дрипи от нас, всичките боклуци ги хвърля на боклука, измива ни във водното кръщение, измива ни с кръвта на Исуса, ние излизаме от водното кръщение чисти, обаче голи. Това значи простен грешник – чист, но гол. Той обаче не ни оставя в положение да ходим голи като Адам и ева, а ни облича с бялата дреха на праведност, защото се казва белият висон е праведността на светиите.
Значи ни облича в праведност и святост. Ние не сме говорили още за това, че сме и осветени чрез кръвта на Исуса, но ето, че оправдани чрез кръвта на Исуса облича ни в бели дрехи и ние от грешници ставаме простени грешници и след това ставаме праведници. Значи минаваме през този етап – грешник, простен грешник и когато ни направи ново създание ставаме праведници. Господ обаче казва: „Праведната бяла дреха, която ви давам недейте да я оклепвате“. Както примерно като седна да ям понякога, да си кажа, си правя медальони, капне ми върху фанелката или върху ризата, особено ако е някоя хубава фанелка или риза си направя един медальон, Мими вика „замина“, викам: „не, трябва да има нещо, което да го изчисти“. Както и да е, хубаво е да има такива препарати, ако знаете ми казвайте, защото аз често го правя. Има някои хора си слагат лигавник като се хранят, може би и това е вариант да си слагаме лигавници. Едно време като бяхме малко ни слагаха такива неща.
Но ето, бялата дреха, която ни е дадена трябва да я пазим свята и чиста, затова се казва в 1 Солунци 5:23, Павел там се моли и казва:
Дано да се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви до пришествието на Господа.
Тоест той какво каза? Да не се омърсите, докато дойде Христос да не се измърсите с греховете от тоя свят. Трябва да ходим в святост и чистота.
Минахме изкуплението, изкупени от ръката, от властта на дявола – номер едно. Защото примерно Господ ще ти прости греховете, ама чакай какво ще прощаваш, докато ние сме собственост на дявола няма какво да се занимаваме с прощение. Ние трябва първо да сме преминали собственост на Бога, от царството на тъмнината, в царството на светлината. Колосяни 1:13, 14 казва, че Господ ни освободи от властта или от царството на тъмнината, пресели ни в другото царство, царството на светлината и след това се казва:
В Него имаме изкуплението си чрез Неговата кръв /и после каза/ и прощението на греховете ни.
Значи ние сме купени, преселени и вече като сме преселени Той ни прощава греховете, измива ни от греховете. Но ние говорихме по въпроса за прощението на греховете миналия път, само ще обърна внимание, че в 1 Йоан 1:9 се казва, че не само ние еднократно, това е много важно за всеки един, не само еднократно при това преселване, което става между тъмнината и светлината ни се прощават греховете и се измиваме от греховете, но 1 Йоан 1:9 казва, че кръвта има сила не само в миналото, но има сила и в настоящето да ни очиства сега и постоянно. Сега и постоянно. Тоест това, което се получава, че ако изповядваме греховете си, значи ето отново изповед има, изповед значи признание. Изповедта не значи информация за Бога, защото Бог няма нужда от информация, Той ги знае нещата отдавна и в пълнота, Той има нужда от нашето признание. Значи:
Ако изповядваме /или признаваме/ греховете си Той е верен и праведен да ни прости греховете
Кои? Които изповядваме. И между другото посланието е отправено не към невярващите хора, тоест не говорим за първоначалното прощение и покаяние, тук става въпрос за християни, които по някакъв начин са се омърсили. Ако изповядваме греховете си, това е процес, не казва „ако изповядаме“, а изповядваме. Това е много важно, за да не се отчайва никой, защото както казахме чрез кръвта имаме възможност да побеждаваме дявола, да побеждаваме греха постоянно. Исус каза, че Той е победил греха, т.е. не грехът да ни побеждава. Вижте, има хора, които са победени от греха – „ако изповядваме греховете си Той е верен и праведен“, отново две неща има тук – първо да ни прости греховете, първата стъпка и втората стъпка – „да ни очисти от всяка неправда“. Аз искам да го покажа това, защото е много важно да го разберем какво означава. Значи, вие знаете примерно католическата църква да речем, отиват в неделя си изповядват греховете, което е много хубаво, но има в момента харизматични католически църкви, има много силни също там служители да ви кажа, но нека да ви кажа по-консервативната част как е. Отиват си изповядват греховете, обаче до другата седмица пак ги правят и после пак ги изповядват, пак ги правят и се получава един затворен кръг. Защо? Защото не може старото създание да победи греха и света. 1 Йоан 5:4 и 5 казва, че:
Оня който е роден от Бога побеждава света.
Тоест старото създание не е в състояние, греховният човек не е в състояние да победи света, само оня, който е роден от Бога може да победи света. Затова е толкова важно новорождението – Йоан 3 глава. Всеки човек да преживее новорождение, защото старият човек няма способността да победи греха и света и затова Исус каза, че новото вино Святия Дух се налива само в нови мехове, което е новият човек, новото създание върху, което нямаме време сега да говорим между другото, може би друг път ще говорим за това, но сме и говорили за новия човек. Така че пак се връщаме върху този стих 1 Йоан 1:9
Ако изповядваме греховете си Той е верен и праведен
№1 Да ни прости греховете или да ни прощава греховете – процес;
№2 Да ни очисти от всяка неправда – означава да бъдем очистени. Очистени това означава да бъдем очистени от пороци, да бъдем очистени от грехове, т.е. да бъдем освободени от тези неща. Кръвта на Исус има силата не само да ни прости греха, но да ни промени да не го вършим. Това е много важно и съществено. Тоест ако човек не го вярва, ако не го разбере, ако не го прилага няма как да победим. Знаете ли колко хора, колко християни са измъчвани от грехове, не могат да ги победят, защото не знаят къде е силата. Силата не е в нашата плът, силата е в кръвта и в Духа на Бога. Тоест кръвта Му има сила първо да ни прости греха и после има сила да ни очисти от този грях и от тази неправда та да не ги вършим.
Сега като го казваме това не се казва в какъв период от време, аз не казвам, че в един миг и сте хоп, някои може на мига да бъдат освободени. Ето има хора казват: „В един миг се освободих от цигарите, Бог ме освободи за един миг. Бог ме освободи за един миг от алкохола. Бог ме освободи за един миг от наркотиците“, има хора свидетелстват. Има хора, при които, обаче това нещо е процес. Но кое е важното? Дали ще е моментно или ще е процес, при всички положения е процес. Трябва да имате в предвид, че всяко нещо е процес общо взето. Недейте да се отчайвате от нищо, но това, което е важното е, че е гарантирана победата, имаме гаранция. Като купуваш някакъв продукт колко време е гаранцията? – една година, две години, а добре, добре. Тук имаме вечна гаранция. Значи гаранция имаме победа над греха, но ако изпълним условието, ако ние действително вникнем в съвършения закон на свободата и го приложим в живота си.
Така. Това нещо за прощението, за оправданието, за изкуплението. Както стана въпрос, аз отново ще се върна върху закона за прокажения. Свещеникът първо трябва да приложи върху прокажения, той какво прави всъщност? Взима кръвта, от птица в случая и помазва дясното ухо, палеца на дясната ръка и палеца на десния крак на прокажения човек, което говори за слушането, за делата и за ходенето, за живота на човека. За какво я слага кръвта? Кръвта я слага с цел, кръвта е защита, кръвта на Христос е защита. Сега това е било кръв на животно или кръв на птица, но тя е образ на Христовата кръв. Кръвта защитава от сатана.
Ние побеждаваме дявола чрез кръвта – кръвта е защита и победа срещу сатана.
и словото на нашето свидетелство.
Свещеникът тогава физически е слагал кръвта, ние сега не разполагаме физически с кръвта, освен когато взимаме Господна трапеза. Тогава прилагаме физически, но ние днес прилагаме духовно кръвта чрез нашите усти, словото на нашето свидетелство е начинът, по който днес прилагаме кръвта, която е на небесата, тя е в Светая светих, ние прилагаме чрез нашата уста. Така че свещеникът тогава прилагал кръвта върху ухото, ръката и крака и само тогава и само на тези места е слагал масло. До толкова, до колкото има кръвта на Исуса върху нашия живот, до толкова ще има маслото или огъня на Святия Дух. Както ви казах кръвта е защитата. Значи, когато помазва ухото с маслото какво прави това? това отваря нашето слушане да слушаме Святия Дух. Когато се слага кръвта затваря врата на сатана да не ни говори. Виждате ли, ние трябва да прилагаме кръвта върху нашите уши.
Сега едно ново откровение получавам. Трябва да прилагаме кръвта на Исус върху нашия слух, за да може да не ни говори сатана. Той може да ти говори нощем с думи, с мисли, през деня може да ти говори, кръвта на Исуса ще му затвори кепенците, вратата. Няма да може през кръвта не може да действа той. Второто нещо, палеца на дясната ръка какво означава? – да нямаме никакво сатанинско влияние върху нашите дела.
Във всичко, което върши ще благоуспява – казва Библията.
Тоест кръвта ще защити нашите дела било то служение на Господа, било то бизнес и работа, кръвта ще защити делата ни от сатана. Палеца на десния крак помазан какво означава? – че нашите пътища ще бъдат защитени, както казва:
Ще заповяда на ангелите Си за теб да те пазят във всичките ти пътища.
Защита. Ето, виждате ли, че имаме осигурена защита на делата, на слушането и на движението ни, ходенето ни ако щеш.
Никакво зло няма да те сполети, нито ще се приближи язва до шатъра ти.
Обаче, когато дойде маслото се получава нещо още повече, не само защитата, но вече слухът ти е отворен да слушаш гласа на Бога, но това не може да стане докато не е дошла кръвта, първо кръвта, после Духа. Слухът ти се отваря за гласа на Святия Дух. Много хора казват: „Не мога да чуя какво ми казва Господ“, ами те ходят в естественото. Докато ухото ти не е помазано с кръв, докато не е помазано с масло не може да чуе гласа на Бога. Хора, ходещи в естественото искат да чуят гласа на Бога, ами вие все едно сте единият на един континент, другият на друг континент и искат да се срещнат. Няма как да се срещнете, вие сте на два континента. Значи ние трябва да отидем на Неговия континент, ние трябва да отидем в царството на Духа, а има начин, по който се влиза, има си път, врата, всичко, за да може да влезеш. Значи не можеш без кръвта да влезеш в Духа. Така, значи тогава се отваря ухото, за да се слуша Духа. Като се помаже палеца на дясната ръка какво значи? Не само си защитен от делата на сатана, но вече помазанието на Святия Дух е върху това, което правиш. Друго е да вършиш нещо заедно с Господа, да си помазан, едно е да го вършиш сам, друго е да си помазан. Вижте за Исус какво се казва:
Исус от Назарет
Не се казва Исус Христос, не се казва Исус Божия Син, а се казва Исус от Назарет. Защо? Защото се набляга на човешката му страна в този момент, набляга се на човешкия син, т.е. Господ иска да каже – Искам да ви покажа, че Моят Син като дойде на земята не служи като Божий син, а служи като човешки син под помазанието на Святия Дух. Исус от Назарет – говори за човека, той се роди във Витлеем, но живя в Назарет.
Как Бог Го помаза със Святия Дух и със сила
Значи, когато беше помазан със Святия Дух и сила Той от Исус от Назарет става Исус Христос, защото Христос значи помазаникът, тоест Той става Помазаникът чрез помазанието, което слиза върху Него. Тогава Неговата съвършена човешка природа приема върху себе си Божествената природа на Святия Дух. Въпреки че е Божий Син Той не служи като Божи син, а служи като човешки син да ни покаже как ние трябва да служим. Беше помазан със Святия Дух и със сила и чак тогава започна да обикаля, забележете, преди това никъде не обикаля, преди това си е дърводелец. Чак тогава започва
да обикаля, да върши благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола
Власт над дявола. Защо? Накрая пак обяснява:
защото Бог беше с Него.
По какъв начин Бог беше с Него? Чрез помазанието, което дойде върху Него беше помазан със Святия Дух и със сила, това е Деяния 10:38. Значи виждате колко голямо значение има това, но примерно забележете нещо, Святият Дух дойде върху Него, но Святият Дух не дойде върху Него преди водното кръщение. Ето сега ново откровени получавам, Святият Дух не дойде и не можа да дойде върху Исус преди водното кръщение. Защо? Защото, които са изучавали водното кръщение, аз даже не съм наблягал на този момент до сега, никога не съм го казвал мисля това, но водното кръщение на Исус е нашият пример нали? Исус каза:
Нека да изпълним всичко, което е право.
Той, Който нямаше грях прие водно кръщение. Ние приемаме водно кръщение, за да бъдем измити от греховете. Той няма грах, Той не приема водно кръщение, за да бъде измит от греховете, но Неговото водно кръщение представлява пророчески акт, който означава смърт, погребение и възкресение. Тоест във водното кръщение Той се обрича да умре, да бъде погребан и да възкръсне от смъртта, тоест водното кръщение означава Неговото посвещение и Неговата смърт преди това, три години и половина по-рано Той умира във водното кръщение. След като вече тая смърт се извършва вътрешно в Него, тогава Святият Дух може да дойде върху Него, забелязвате ли? Както ви казах, че първо е кръвта след това е Духът, Той трябваше първо вътрешно да умре на водното кръщение, за да може след това Святият Дух да дойде върху Него. Отново тази последователност, на всякъде в писанията има тази последователност – кръвта и Духа, затова ние говорим за кръвта на Исуса. И когато казваме примерно, наистина има сила.
Примерно аз си спомням преди години като живеех на тавана в Красна поляна, защото нали там си се чувствах самостоятелно, макар че беше съвсем малко таванче, то беше два на три метра, едно легло си имах, но си обичах да си живея там. Вече бях повярвал и сънувам, че влизам в асансьора, за да сляза надолу и има една жена в асансьора обърната с гръб към мен и аз влизам, тръгваме надолу и вече сме само аз и жената, тя се обръща към мен, изведнъж виждам една вещица с едни дълги пръсти и нокти и като се насочи към мен и ги впи във врата ми тази вещица и аз само направих така „ааааа“, така се уплаших и нищо не мога да направя. Аз обаче вече бях научил, че има сила в кръвта, но нямам сила да го кажа, вместо да издишам да кажа нещо, защото, за да кажеш трябва да издишаш, аз всъщност поемам въздух постоянно и казвам „аоууу“ от страх и само с устните си казвам „кръвта“. В момента, в който само с устните си казах „кръвта“ тази вещица като един балон каза „па“ и изчезна. За мен това беше едно доказателство на сън каква е силата в кръвта на Исуса, защото в момента, в който аз казах „кръвта“ силата на тази вещица беше разрушена. Никаква демонична сила не може да победи силата на кръвта, затова се казва:
Ние побеждаваме дявола чрез кръвта на Агнето и словото на нашето свидетелство.
Ако се активираме, ако си активираме устите, но не само да казваме „кръвта, кръвта“, това е хубаво, има сила, честно ви казвам, има сила, но нека да вникнем повече в това да почнем практически да го използваме. Миналия път го казах по какъв начин можем да победим дявола, аз даже сега ще ви водя отново в една такава изповед преди да продължим нататък, обаче ми се струва, че няма да мога да мина по-натам. Аз не можах да си мина втората част, имах три точки, нека, обаче да минем практически – Откровение 12:11, нека да го кажем заедно:
Аз побеждавам дявола чрез кръвта на Божието Агне и чрез словото на моето свидетелство. Затова се яви Синът на Бога да разруши делата на дявола в моя живот. Амин. Аз съм изкупен от властта на сатана чрез кръвта на Исус и съм преселен в Божието царство. Чрез кръвта на Исус всичките ми грехове са простени и кръвта на Исус ме очиства сега и постоянно от всеки грях. Аз съм оправдан чрез кръвта на Исус. Благодаря Ти, Боже. Амин.
Това нещо ако го кажеш в труден момент, в момент на атака, ако го кажеш това нещо, въпреки, че ще ти е много трудно, ако го кажеш това побеждаваш. Ето, тук става въпрос за тия три неща, аз казах, че имаме някъде около 12, 13 точки, говорим сега само за тези трите, защото не можахме да продължим нататък, но явно Господ искаше да наблегнем на тази страна на нещата. Даже сега нека да кажем така: В името на Исус, взимам святата кръв и я прилагам върху дясното си ухо, на мен и на моето потомство върху дясното ухо за защита на слуха ни от гласа на сатана. Благодаря Ти, Боже! Взимам кръвта на Исус и я прилагам върху палеца на дясната ръка за защита на моите дела и не само на моите дела, но и делата на моето потомство чрез кръвта на Исус. Взимам кръвта на Исус и я прилагам върху десния си крак за защита на ходенето ми, на мен и на моето потомство, в името на Исус. Господи, защити слуха ми и делата ми и ходенето ми чрез кръвта на Исус, на мен, на дома ми и на потомството ми, в името на Исус. Амин.
Сега ние го казваме това и може да изглежда много незначително, но в духа това е голяма сила. Благодарим Ти, Господи! Ето така трябва да се молим и така трябва да изповядваме, защото побеждаваме дявола чрез кръвта, но не само чрез кръвта, но и чрез словото на нашето свидетелство. Нека да ви покажа Евреи 11:28, защото вярвам, че това е много важен стих, той е точно в тази връзка как да прилагаме кръвта на Исуса.
С вяра той /Моисей/ извърши /или празнува/ пасхата
Пасха означава преминаване. Точно това е празникът преминаване от робството, защото Египет е робството, преминаване от робство към свобода. Това е образ на преминаването ни от робството на сатана към свободата на Божието царство.
С вяра той празнува или извърши пасхата
И както знаете нашата пасха или нашето пасхално агне е Исус Христос според Коринтяните. Значи Исус е нашето пасхално агне.
С вяра Моисей празнува пасхата
Забележете думата вяра. Значи много е важно да се използва вяра, кръвта да се съединява с вяра, думите да се съединяват с вяра.
С вяра той празнува или извърши пасхата
Как празнува или извърши пасхата? – заколиха агнето. Тогава те са колели агне, за нас заколването на агнето, както казва Библията, както казва Новият завет:
Агнец без недостатък заклан за нас.
Значи Неговото заколване беше разпъването на кръста. С вяра Моисей един вид принесе пасхалното агне. Принасянето на пасхалното агне, т.е. смъртта на Исус Христос на кръста е независимо от нас, това е дело, което Бог направи. Значи ние трябва да различим Божието дело от човешкото дело. Бог принесе Своя Син в жертва – това е първата част, това е кръвта, това е Неговият подпис, обаче имаме втората част, тук се казва:
и поръсването с кръвта
Забележете, поръсването с кръвта, това е втората част, която втора част Бог няма да я извърши. Значи Бог извършва първата част като предава Своя Син на смърт за нас на кръста, втората част обаче поръсването с кръвта не я извършва Бог, а ние трябва да я извършим, ние трябва да приложим тая кръв в живота си. Забелязвате ли? Как поръсваме тази кръв в живота си? – чрез езика си. Затова хората казват: „Добре нали Христос умря на кръста, нали това стана…“ Да, обаче това е Божията част, забележете, че Христос умря за целия свят, Той осигури спасение на целия свят, а по-голямата част от света отива в ада, не защото първата част не е извършена. Агнето беше предадено на смърт за нас, Агнето е разпънато, кръвта е пролята, обаче няма кой да я вземе, в смисъл не са много тия, които взимат кръвта и я прилагат в живота си. В момента, в който ти вземеш тая пролята кръв и я приложиш в своя живот и кажеш: „Аз вярвам, че Исус е Господ! Аз вярвам, че Той умря и възкръсна от смъртта за мен!“ в този момент спасението идва. Защо? Не защото сега идва, то е от преди две хиляди години, но то идва за теб, защото ти сега прилагаш това, което е направено преди.
Примерно като се молим за освобождение, ами хората толкова време са били вързани, вързани, е как пък точно сега получават освобождение? Защото той точно сега казва: „Аз се отричам от това, аз вярвам, че Христос понесе моето проклятие на кръста, чрез Неговите рани съм изцелен, т.е. той сега го изповядва, сега го вярва и онова, което е извършено преди две хиляди години става реалност за него, защото той сега поръсва кръвта в собствения си живот. Затова ние трябва да се научим това да го правим. Виждате ли го, това е много важен стих – 28. Като казва в Откровение на Йоан 12:11, че:
Ние побеждаваме дявола чрез кръвта /номер едно/ и чрез словото на нашето свидетелство
Аз започнах да го казвам, но не го казах, че словото на нашето свидетелство може да го разглеждаме в две части. Словото на нашето свидетелство е номер едно Божието Слово, което е записано Библията. Значи, както и Дерек Принс казва, че ако аз и ти казвам с устата си онова, което Божието Слово казва, че кръвта на Исус е направила за мен го получавам. Тоест това, което трябва е изповед. Думата изповед означава като, изповед означава – аз казвам онова, което Бог казва, независимо дали го чувствам или не. В повечето случаи това, което Бог казва противоречи на онова, което очите ни виждат. Целта е това пророческо Божие Слово, на английски е много хубава думата – контрадикт, Словото на Бога да се противопостави на настоящата ситуация. Физически ситуацията е една, ти взимаш Словото на Бога и изповядваш точно обратното въз основа на Божието Слово и тогава стоиш и гледаш кое е по-силно. Разбираш ли?
Това слово, което ти изповядваш колкото и малко да изглежда, ако сложиш вяра в него, то обръща ситуацията на 180 градуса. Затова е много важно, примерно – оле, аз съм отчаян, вижте ситуацията ми каква е колко съм зле – не, взимаш Словото и казваш това, което Словото казва, въпреки че то е точно обратното на онова, което настоящата ситуацията показва, примерно било то за сина ти, било то за внука ти, каквото и да било.
Значи това е първата част. Значи ние какво взимаме? Ние поръсваме кръвта по този начин. Какво казваме? Кръвта е по-силна, Словото е по-силно от моята ситуация. Словото е по-силно, кръвта е по-силна от греха, по-силно от болестта, по-силно от трагедията. Това е вяра. Защото в противен случай какво казваме? – моят грях толкова е тежък, че едва ли кръвта на Исуса ще може да се справи с него. Това какво показва? Не че грехът ни е малък, грехът ни е огромен, обаче това показва слаба вяра в силата на кръвта, защото колкото и да е голям греха, кръвта винаги го превъзхожда по сила. Разбираш ли?
Това е значи първата част – аз изповядвам какво кръвта е направила за мен, но онова, което пише в Словото, т.е. аз изповядвам Словото на Бога. Словото го съединявам с кръвта, изповядвам това, което казва Словото, но второто нещо, втората изповед е словото на личното свидетелство. Значи при евангелизирането най-голяма сила, ако искате да благовествате и да има голям резултат най-голяма сила при евангелизирането на хората има личното свидетелство. Затова всеки един християнин трябва да развие своето лично свидетелство. Трябва да можеш да го кажеш за една минута, за две минути, за пет, за десет, трябва да можеш да го кажеш и за един час, в смисъл според настоящата ситуация ти трябва да може да си кажеш свидетелството, защото хората спорят относно доктрини, спорят относно книги, но не могат да спорят относно личното ти свидетелство. Защото ти казваш „аз бях там, аз знам какво Бог направи в моя живот и това, което направи в моя живот може да го направи в твоя“, т.е. ти свидетелстваш онова, което кръвта е направила в твоя живот.
Лично свидетелство това е втората част. Аз ви казах първата какво Словото казва, втората онова, което ти си преживял и с едното и с другото ти побеждаваш дявола. Аз си спомням като бяхме в Търново, имам един приятел от детските години сме си играли заедно с него, много добро момче, душа голяма, това става въпрос преди 20 години може би беше, обаче говоря му аз за Христос, той ме слуша, защото той ме обича, много ме обича момчето, искаше да живея в Търново да бъдем заедно, слуша ме момчето и ми се радва, ама на мен ми се радва, но по отношение на вярата не помръдна. Влезе Мими за няколко минути и му разказа как Бог ме е променил и Той го вижда и той взе, че повярва човекът. Викам аз тук се мъча часове наред да го убедя от Библията, тя какво каза? Тя каза лично свидетелство. Ето, тя победи чрез кръвта, какво кръвта извърши в нашия живот, победи сатана, греха и неверието.
Така, добре. Сега аз бих ви казал, че е много важно, примерно Мими от преди години започна това всеки ден да го прави, всеки ден да прилага кръвта на Исус върху нас, върху семейството и т.н. – има сила. Има сила, но аз бих препоръчал да вземем, както сега преди малко ви казах различни стихове, аз мислех да говоря за проклятието как се разрушава чрез кръвта на Исус, но не можах да стигна до там, обаче ключовия стих за проклятието е Галатяни 3:13, нали? И там какво се казва?