Първо искам да ви кажа, че аз съм в момента зареден по джобовете с молитвени кърпички. Те са предназначени за хора, които не са тук на службите всяко нещо – храната, питието, дрехите, всяко нещо се освещава чрез Божието Слово и молитвата. 1 Тимотей 4:5 казва:
Понеже се освещава чрез Божието слово и молитвата.
Така че ние като изповядваме Словото и се молим върху тези кърпички ще има помазание от Бога. Вие трябва с вяра и с молитва да ги занесете по болните си хора в къщи. Може да сложите под възглавницата или под дюшека или да прикрепите към дрехата на болния човек. Ако имате някой буен човек в къщи, непослушен, не се покорява на Бога няма нужда да спорите с човека, просто му сложете една кърпичка някъде под дюшека или нещо такова и гледайте какво ще прави Господ, защото Господ ще ги освобождава хората и ще ги променя. Ние се молим за това Господ да дава покаяние на хората, да ги спасява, да ги изцелява от болести, дори от смъртоносни болести, да ги освобождава от демони, които ги тормозят, да дава пробив в ежедневния живот, ако има някакви блокажи, така че просто трябва да приложите вяра и молитва. Нали? И всичко е възможно за Бога. Амин.
Добре, така че да знаете. След това тези, които имат нужда ще дадем на някой, може би на чичо Васко ще дам, може Петранка да ги вземе, но после, сега още чакам помазанието да слезе върху тях. И след това тези, които имате хора, имате нужда ще ви се дава по една кърпичка да можете да занесете по болните хора. Това е по този въпрос. Освен това тук някой сложи дрехи тези, които искат може също да сложат дрехи по същия начин. Ще направим една купчина с дрехи и с братът ще се помолим преди да започнем да се молим за хората. Това като въведение. Аз нямам нужда да знам подробности, подробностите ги знае Бог. Значи ние се молим за изцеление, освобождение, спасение и живот. Живота на Бога съдържа всичко, какъвто и да е проблемът Господ знае.
Само ще ви дам едно свидетелство преди да започна, за да разберете за какво говоря. Един път дойде на службата ни във Факултета един човек и каза: „Аз имам смъртоносна болест на кръвта“ и аз казах: „Левкемия“ и той каза: „Ъхъ“ и се молих за левкемия, заповядах да го напусне и човекът си отиде, но на другия ден дойде, не на служба, направо дойде и каза: „Аз искам прошка, от Бога искам прошка и от теб, защото аз излъгах, не е левкемия, а спин, обаче мен ме беше срам да кажа пред хората, защото ако кажа ще ме избягват хората и няма да искат да общуват с мен и затова ме беше срам да кажа, че имам спин. Но аз имам спин, обаче по време на молитвата усетих точно огън, че мина през моите вени и се почувствах добре и съм сигурен, че Бог ме изцели и затова днес отидох и дадох кръвна проба, казаха ми, че след осем дни ще бъде готова пробата, но аз съм сигурен, че съм изцелен“. И дойде на документа, на който пишеше негатив след осем дена.
Това, което искам да ви покажа е, че аз се помолих за левкемия и Господ ако е буквалист, както ние хората държим на буквата, ако напишеш една молба някъде в някое учреждение и не ти е точна молбата ще ти кажат: „Не може, сбъркали сте тук“. Искам да ви кажа, че Господ не се ръководи от буквата, Той се ръководи от сърцето. Нашето сърце е да вярваме невъзможното, че за Бог е възможно. Дали е левкемия, дали е спин или е някоя друга болест, в случая Бог не Го е интересувало толкова, важното е било, че сме вярвали, че сме се молили и Той е дал резултат. Амин. Така че всичко е възможно на това място, Христос е сред нас.
Нека тогава да продължим, да се помолим с една кратка молитва. Скъпи Господи, молим Те в името на Твоя Син Исус за Твоята благодат и за действието на Святия Ти Дух сред нас. Поръси ни със скъпоценната и всемогъща кръв на Господа Исуса Христа дух, душа и тяло. Нека огънят на Святия Дух да слезне сред нас и заповядай на Твоите ангели да слугуват, да воюват в името на Исус, изпрати ги с легионите, молим, Твоите ангелски легиони искаме в името на Господ Исус. Нека всяка сила на сатана да бъде вързана и всяка верига на сатана да бъде разрушена, всяка клопка на врага да бъде разрушена в името на Исус. И Те моля, Господи, да пуснеш на свобода угнетените тази вечер на това място. Амин. Благодарим Ти, Господи!
Сега ще прочета от 4 Царе 5 глава от 9 стих. Това е част от историята на Нееман и Елисей, аз до сега не съм проповядвал върху тая история. Нееман и Елисей – Елисей е Божият пророк в Израел, Нееман е министърът на войната в Сирия. Много добър, много способен човек, извоювал много победи за Сирия, началник на армията, обаче има един проблем Нееман и проблема му е, че той е бил болен от проказа. Нееман е бил болен от проказа. И знаете това е една болест, от която се разкапват месата, носа, ушите окапват, пръстите също на ръцете, на краката и в един момент човек вече си заминава. Та този човек е бил болен от проказа, иначе всичко е било прекрасно при него.
Вие знаете, че в Библията проказата е образ на греха. Има много прекрасни хора, които са чудесни, добри хора, но са болни от грях, вързани са в грехове. Господ Исус иска да освободи всеки един от робството на греха. Най-голямото робство е грехът и греха е оръжието, което сатана използва, за да съсипва живота на хората. Греха е жилото на смъртта. Смъртта е като един скорпион спред 1 Коринтяни 15:56;57. Смъртта е като един отровен скорпион, но тоя скорпион има отровно жило и това отровно жило се нарича грях. Грехът убива хората. И ако тази вечер ти си в грях трябва да знаеш, че грехът те убива. Греха е първопричината на болестите, корена на болестите е в греха. Може да не е твоя грях, може да е даже наследствен, който да е допринесъл за това да е дошла болест в живота ти, но така или иначе грехът води и до най-сериозната болест, така ако мога да го кажа, даже не може да се нарече болест, защото грехът води до вечна смърт. Тези, които живеят в греха им е обещано огненото езеро, което гори с огън и жупел завинаги. Така че резултата от греха е адът и след това огненото езеро. Имайте това нещо в предвид, това е вечна смърт. Всеки човек ще умре, обаче вечната смърт означава отделяне завинаги от присъствието на Бога, вечната смърт означава огненото езеро, там ще гори дяволът, антихриста, лъжепророкът, падналите ангели и всички хора, които не са приели да се обърнат към Господа Исуса Христа през живота си.
Обаче проказата също си е болест и аз искам да разгледаме сега какво се е случило с Нееман, защото това, което се е случило с него може да се случи и с теб и може даже да се е случило с теб.
9 И така, Нееман дойде
Значи Нееман дойде от държавата Сирия до Израел, за да отиде първо при царя, после при пророка. И сега Нееман отива при пророка и вижте какво се случва.
дойде с конете си и с колесниците си и застана пред вратата на Елисеевата къща.
10 И Елисей прати човек да му каже: Иди, окъпи се седем пъти в Йордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш.
Сега искам да обърнете внимание на нещо. Значи това е министър на войната, или министър на външните работи, министър на войната в Сирия. Идва в една къща като тази, даже сигурно е била по-малка, къщата на пророка със свита, с богатство, облечен, богат, мощен, велик пристига пред къщата на пророка, почуква на вратата, обаче пророкът не излиза да го посрещне. Пророкът изпраща слугата си да излезе при Нееман и да му каже:
Иди, окъпи се седем пъти в река Йордан и ще се обновят месата ти и ще се очистиш.
Преди да го е изслушал направо му дава слово, преди да го е чул. Всеки, който отива при служител иска да може да си изкаже сърцето, да го разбере някой, да отидеш да разкажеш историята си. Аз ще ви кажа един случай. Веднъж в къщи имахме служба, ние в сряда или четвъртък имахме служба в квартала и пристигнаха две сестри от Перник, седнаха в къщи и почнаха да ми разказват в какви проклятия живеят. Като започнаха да ми разказват в какви проклятия живеят и на мен направо ми потънаха гемиите, аз се отчаях докато ги слушах и трябва да хода на църква да служа, а аз докато ги слушам се отчаях, викам: „Сестрички, много ви моля, имайте милост към мен, спрете тези неща. Качете се горе в църквата, като дойде присъствието на Бога Господ ще ви освободи, аз не мога да ви помогна.“ Те мислят, че аз ще ги разбера и аз ще им помогна като ги разбера. Аз не мога да им помогна, те ми събарят вярата с тия неща, които ми говорят. Разбирате ли, много е важно какво слушаш. Ако аз стоя да слушам постоянно такива неща аз ще си изгубя вярата и без вяра нищо не става. Помолих ги, те отидоха горе и аз забравих, че са заминали горе. Отивам на служба, почнахме хваление, проповед и накрая вече пак хваление и аз почнах да полагам ръце и да се моля за хората и по едно време едната сестра като се хвърли на пътеката и аз като я видях, а ето сестрата е тук. Хвърля се, крещи, врещи, другата и тя с нея, почнаха да се въргалят по земята, хвърчат демони наляво надясно. Слава на Бога, разруши се това проклятие, излязоха демоните, сестрите радостни и щастливи, викам: Ето видяхте ли сестри, няма нужда да ми обяснявате всичко, защото аз няма да ви изцеля, аз просто нямам тая възможност, нямам тая способност. Аз много искам да изцелявам хората, но аз не мога. Този, Който изцелява е Святият Дух, а за да може да действа Святият Дух има нужда от вяра, ама вие ако ми съборите вярата аз как ще служа? Има достатъчно християни с малка вяра, хайде да не кажем без вяра, достатъчно маловярващи християни има. Още един повече, няма нужда нали? Още един повече маловерник няма нужда. Значи това, което трябва да пазим много е вярата, защото от вярата зависи какво ще стане.
Ето сега тук този Нееман пристига, той може би е бил горделив човек, защото той все пак е бил човек с позиция, много богат. Той пристига със злато, пристига с одежди, със свита, с каляски и отива при един пророк, пророкът обаче не благоволява да излезе да го срещне, просто праща слугата си. Защо това? Защото Господ, за да може да подейства в живота на човека, човекът трябва да се смири и това е бил един ход за смирение. Иначе ако излезне: „О заповядайте, господин министър…“ Но не е така. Вижте какво става по-нататък.
11 А Нееман се разгневи и си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе
Ти защо си мислиш, че той непременно ще излезе? Защото той е велик, министър.
Непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог /вижте колко хубаво звучи/, и ще помаха ръката си върху мястото, и така ще изцери прокажения.
Значи той вече си има представа. Много кора, когато идват при служители, когато идват при Бога вече си имат представа как Бог ще действа, но искам да ви кажа, че Бог не действа по нашите представи, Той си действа по Свой ред и по Свой начин. Божиите пътища са различни от човешките пътища, Божиите начини на действие са различни от човешките начини на действие, Божиите мисли са различни от човешките мисли. Така че Бог не действа както ние си мислим, а действа по Свой модел и ето тук се вижда много ясно. Нееман си има представа за това как ще действа Бог, как ще се движи пророка, какво трябва да направи пророкът и ако служителят не направи това, което той мисли, че трябва да направи той ще се разгневи и той ще го отхвърли и той ще говори след това и ще каже: „Вижте какво става, значи не е така както трябва да стане“. Ето това е, Нееман това направи. Знаете ли колко хора днес са огорчени от това, че отиват при служител и очакват едно, а се случва друго.
Например има служби, на които Бог те води да се молиш за един, обаче не те води да се молиш за друг и ако не се помолиш за другия, той се обижда, защо той ще се моли за тоя, а не се моли за мен? Обаче хората не преценяват едно нещо, че ако Бог не ме води мен или служител да се моля за теб, аз мога да ти полагам ръце докато оплешивееш и нищо няма да стане. Разбирате ли? Защото не е това, което човекът прави. Знаете ли какво прави служителят, това, което Исус каза. Исус каза:
Аз от Себе Си не мога да върша нищо.
Исус го казва, не човек, Божият Син казва:
Аз от Себе Си не мога да върша нищо това, което видя Отец да върши, това и Аз върша. Това, което чуя Отец да говори, това и Аз говоря.
Виждате ли Исус колко е зависим от Святия Дух? Той е воден от Духа на Бога, Той слуша гласа на Бога и върши. Така трябва да бъде по време на служение. Когато започваме да се молим за хората понякога хората се бутат, се блъскат, като че ли все едно са на опашка за хляб. Вижте, значи когато започнем да се молим за хората е много важно служителят да бъде оставен да бъде воден и управляван от Святия Дух. Той може да отмине един човек и да отде при друг, този си казва „значи на мен не ми обръща внимание“, обаче знаете ли какво означава, когато те отмине служителя? – че твоят въпрос е уреден. Твоят въпрос е уреден, затова минава покрай теб и отива при този при, когото въпроса не е уреден. Ти казваш: „Ама то не си личи да ми е уреден въпроса“ – приеми го на вяра. Защото ние трябва да имаме доверие в Онзи, Когото не виждаме. Ние тук не сме събрани заради плът и кръв. Плът и кръв не може да ти помогне. Това, което може да ти помогне е Онзи Бог, Който не Го виждаме, Който е началото и краят, Който е създал небето и земята и всичко, което е в тях. Този същия вечен Бог е Този, заради Когото ние сме се събрали и без Него не можем да направим нищо. И ние трябва да Го почитаме, да Го уважаваме. Ето сега преди малко хвалението въздигаше Неговото име. Значи ние въздигаме Неговото име. Защо? Ами ако искаш да дойде един голям самолет, искаш да дойде големият самолет, какво трябва да направиш? Трябва да направиш летище. Не да викаш: „Ела, самолетче, ела, ела“, не, направи летище и той ще дойде.
Ако искаме да дойде Господ сред нас трябва да Му направим пространство, трябва да приготвим сърцата си, за да може Той да дойде, трябва да имаме Неговия мир в сърцето си, отвореност и очакване. Очакване Той да дойде сред нас и да действа сред нас, но очакването трябва да бъде отправено към Онзи, Когото не виждаме и тогава като вярваме и очакваме от Този, Когото не виждаме, ние ще видим това, което не сме видели, защото видимите неща не стават от видими неща. Видимите неща стават от невидими неща. Видимите неща идват от невидим Бог, видимите неща идват от Невидимото Божие Слово и Господ сега изпраща Неговото Слово. Някои хора стоят и чакат молитвите, а Господ вече действа. Пропускат, защото си имат представата, че трябва непременно да бъде положена ръка или нещо друго да стане, но Господ вече действа, Той изпраща Словото Си, изцелява, освобождава, възкресява чрез Своето Слово докато говорим това Слово. Това Слово пронизва.
Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър от двете страни /по-остър от всеки скалпел/, пронизва, прониква до разделяне на духа и душата /изцелява ти душата/, ставите и мозъка /изцелява ти тялото/ издирва помислите и намеренията на сърцето /изцелява ти емоциите/.
Виждате ли това Слово как действа? Докато вие го слушате това Слово действа и ви изцелява. И ние виждаме сега нашия Нееман, „Иди и се окъпи седем пъти в реката Йордан и ще се обновят месата ти и ще се очистиш“. Някои хора знаете ли какво казват? Колко пъти? – седем пъти – а не, не, за Бога не е нужно седем пъти, Господ от първия път може да го направи. Да ама Бог ти казва седем пъти. А сега де? Не, за Бога всичко е възможно. Някои хора мислят, че трябва да отидат на църква и от първия път Бог е длъжен да им изпълни желанията. Ами ако не е от първия път, а е от втория или от третия, или от петия, или от седмия? Значи ние не можем да предвидим по наш образец как ще бъде, а трябва както каза сестрата постоянство и настойчивост.
Нека кажем: Постоянство и настойчивост!
Ей това е вяра. Вярата е постоянство, настойчивост, стабилност. Вярата е стабилна. Някои хора са нестабилни и казват, че са вярващи. Не е вярно. Вярващият човек е стабилен човек като вдовицата от 18 глава на Лука, която постоянстваше да надува главата на съдията, докато не получи това, което искаше. Трябва да бъдем постоянни.
А Нееман се разгневи, та си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и така ще изцери прокажения.
Те са объркали проказата, а не прокажения. И после започва да разсъждава, вижте човешките мисли колко са различни от Божиите, казва:
12 Реките
Почва вече пък да разсъждава върху река Йордан – защо пък ще ходим на река Йордан?
на Дамаск, Авана и Фарфар, не струват ли повече от всичките води на Израел?
С други думи казва: „Тая локва тук Йордан мътна, тиня, ще се топя аз в нея и то седем пъти, не един път да се топна, но седем пъти в тая тиня, не го е срам да ме топне вътре, че аз ще отида при нас на басейн, ще отида на река Нил или ще отида там при нашите реки хубави, чисти реки, ще отида на Хаваите, Флорида, къде ще се топна аз в тая локва тук?“ Виждате ли какво става? Той започва по човешки да разсъждава.
Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя?
Ето сега – не мога ли сега там да се окъпя? Някои хора казват: „Брате, можеш ли да дойдеш да се помолиш у нас Господ да ни изцели?“, викам: „Аз във вашия град имах служба“ – „Е, не аз не искам да уповавам на човек да идвам на службата, Господ може да ме изцели и в къщи“ – „Ами добре, защо не те изцелява в къщи Господ?“ И като няма да уповаваш на човек защо сега ме викаш? Нали? Странни въпроси. Разбирате ли какво се получава? Някой казва: „Ама то няма значение, брат, важното е да се проповядва Словото“. Ама какво слово се проповядва? „Няма значение, брат, ама защо не става?“ Защото има разлика. Значи виждате ли какво се получава? Сега тук какво казва? „Не мога ли да вляза в нашите реки и да се очистя?“ Добре, ти беше в Сирия, защо не влезе в реките? Не седем, седемдесет и седем пъти се топни в реките да видим какво ще стане там. То не е въпросът в реката, въпроса е в Словото на Бога и волята на Бога, ръководството на Бога. Виждате ли? Но човек философства. Много хора не получават чудото си, защото не слушат инструкциите на Бога.
Знаете ли, пишат ми хора по Фейсбук, постоянно ми пишат, постоянно нужди и аз давам инструкции, моля се, показвам им какво да направят. Казвам какво да се направи, пише ми пак: „Ама брат, еди какво си“, аз казвам: „Ето това направи“ – „Не, аз…“ – „Господ ще те изцели, направи това“ – не го прави. И аз се удивлявам до каква степен човекът си е наумил едно нещо в една посока, но не тръгва да послуша Словто на Бога, да го приеме като Божие Слово и да го в действие. Колко е просто.
Онова братче от Лондон доведе баща си, беше невярващ човекът, доведе го на църква, изведе го напред да приеме Исус Христос, човекът не така да кажеш, че вярва той заради сина си излезе, защото синът му го притиска и той вече излезе да приеме Исус. Но се моли, кротък, добър човечец, моли се, следва ме в молитвата, всичко. Дадохме му една книжка „Новорждението“ и тъкмо да си седне и казва: „Ама и крака ми“ и аз тогава разбрах каква е работата, че той е дошъл заради крака, а не заради Исус, викам: „Добре, седни тук“. Помолихме се за крака, положих ръце върху коляното, обаче аз не знам, че той не може да стане, в смисъл той трябва да стане с единия крак изпънат и с ръцете така. Аз това не го знам и добре, че не го знаех, няма нужда да го знам. Като се помолих казвам: „Ставай!“ и той хоп стана и пак седна, пак стана. Стана, седна няколко пъти, раздвижи се, вика „А, не може да бъде това нещо“. Не може да повярва. Защо човекът получи изцелението? Защото просто на една инструкция отговори с действие, думата беше „стани!“ Това беше всичко. как ги изцеляваше Исус, бе хора? „Стани!“ – това беше изцелението. Няма молитви. Стани! Вдигни си постелката! Ходи си в къщи! Простри си ръката! Това е изцелението на Исус. Обаче какво трябва да има? – покорство. Като се покориш на Словото чудото става.
Хора, искам да ви кажа, че виждате ли Божиите начини са по-различни от нашите традиции. Нашата традиция повелява, че ти трябва да дойдеш при служителя, той трябва специално да направи молитва към теб, да направи определени неща за теб и т.н. и ще се случи това нещо. И наистина случва се и чрез молитви, обаче библейския пример е друг. Господ използва много начини, но основния библейски пример е Словото. И вижте Елисей как изцели човека – една дума. Даже Исус, когато идват при Него и казват: „Слугата ми болен в къщи лежи“, какво казва Исус? – „Иди си, слугата ти живее“. Ще го повярваш ли? Иди си, слугата ти живее! Той дава словото директно. Много интересно действа Господ.
Та така, той тук казва: „Не мога ли да се окъпя и да се очистя в ония реки?“
Затова, той се обърна и си отиде много разгневен.
Той беше разгневен, сега вече е много разгневен, значи той разсъждава и колкото повече разсъждава толкова повече кипва, какъв е тоя пророк, тоя какъв е Божий човек? Той уж е Божи човек погледни какви неща прави, аз идвам тук той не се помоли за мен, не ме посрещна, не ми даде едно кафе да пия и т.н. Разбираш ли какво нещо е? Обаче слугите се оказаха по-мъдри от Нееман.
13 А слугите му се приближиха до него и му казаха: Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо да направиш, не би ли го извършил?
И той почва да разсъждава. Вижте как му насочиха погледа в друга посока – ако ти беше казал нещо по-голямо, не да се хвърляш в реката, нещо по-голямо да направиш не би ли го направил?
Колко повече, като ти казва! Окъпи се и очисти се!
Той се замисли.
14 Тогава той слезе и се потопи в река Йордан
Значи смири се тоя път вече. Топна се един път в река Йордан – нищо не става, втори път – нищо не става, трети път – нищо не става. Аз искам да ви кажа, че може да ходите на църква, първия път може да не стане, втория да не стане, третия да не стане, ти обаче се потапяш в присъствието на Бога, потапяш се в Словото на Бога и в един момент, както се изрази една сестра: „Абе прибирам се в къщи и нещо ми липсва, ама не знам какво ми липсва, чак на другия ден се сетих, че болестта ми липсва“. Дошла на църквата, получила изцеление, даже не разбрала, че го е получила. „Нещо ми го няма, липсва ми“, като се прибрала на другия ден чак се сеща, че болестта я няма. Някои хора дойдат, служби, служби, служби и в един момент казва: „Абе, брат, ти знаеш, че аз съм престанал да си пия лекарствата и съм забравил, че съм престанал да си пия лекарствата Той Господ ме бил изцелил“ – човекът даже не е разбрал. Ето го и тук седем пъти, топва се седмият път и излиза от водата изцелен, няма проказа, няма нищо, слава на Бога.
Така, че какво искам да ви кажа, приятели? Ако като се топнеш първия път не стане, да не ти потъват гемиите: „О Господ не ще да ме изцели, Той не ме обича, виж онзи какъв грешник е него го изцели, аз съм толкова праведен, толкова съм добър, все добри неща правя, мен не ме изцелява, оня грешника го изцели“. Спокойно бе човек, Господ ти знае положението, отпусни се.
И аз днес искам да ви кажа едно нещо. Да се топнеш в реката голяма философия ли е? Лягаш си спокойно в реката, облягаш се на реката. Аз искам да ви кажа, че ако искате да получите изцеление няма нужда да помпате или да се напъвате – сега брат, ще се изцеля, ще се изцеля днеска, днеска ако не се изцеля, никога. Никога не можеш да се изцелиш. Ние не можем да се изцелим. Най-доброто нещо ако искаш да получиш изцеление от Бога е да се отпуснеш като Нееман в реката, облегни се на водата, отпусни се и нека Господ да ти послужи. Не става с напрежение.
Не чрез сила, не чрез мощ, но чрез Духът Ми – казва Господ.
Никакво напрежение. Днес позволете на Святия Дух да се движи през вас да действа и да ви изцелява. И само като чуеш словото направи това, реагирай веднага и се подчини на Словото и гледай какво ще става. Но бъдете спокойни, отпуснете се, дишайте дълбоко и спокойно, колкото и да се напънете тая вечер няма да се изцелите. Исус Христос е нашият лекар, Той е Иехова Рафа Господ нашият Изцелител, така че няма нужда да се напъваме за нищо.
По благодат сме спасени чрез вяра и то не от нас, а е дар от Бога.
Значи по благодат сме спасени, но думата означава не само спасени, а и изцеление, значи и освобождение. Как се освобождаваме, изцеляваме и спасяваме? – по благодат т.е. подарък от Бога. Твоето изцеление тая вечер ти е подарък от Бога и тоя подарък е даден преди две хиляди години на кръста, защото
Христос взе нашите болести, Той понесе нашите немощи, с Неговите рани ние се изцелихме.
Той плати цената за нашето изцеление преди две хиляди години, не защото тук е дошъл някой служител. Не служителят ще ви изцели днес, Христос ви е изцелил преди две хиляди години, подаръкът ви е даден още тогава.
Той прощава всичките ни грехове, беззакония и Той изцелява всичките ни болести.
Това е нещо, което Той е направил преди две хиляди години на кръста, платил е цената. С други думи днес просто ние трябва да го приемем. Изцелението, спасението, освобождението как е? – по благодат чрез вяра обаче, не без вяра. Трябва да се активира вярата. По благодат чрез вяра, но и вярата не е от нас и благодатта не е от нас и изцелението не е от нас, всичко е дар от Бога.
Нека вдигнем ръце и кажем: Слава на Бога! Всичко е от Бога! Благодарим Ти, Боже, в името на Исуса. Всичко е от Бога! Отдаваме Ти слава, отдаваме Ти хвала и Ти благодарим, Господи Исусе, за Твоите безкрайни милости. Алелуя!